Имало някога млад въглищар. Плещите му били здрави като скали, очите – бистри като ручей, ръцете яки като дъбове сред гора. Тежка и черна била работата му, ала лека и слънчева усмивката му. Празна била кесията му, ала пълно с доброта сърцето му. Една нощ го навестил странен сън. Седял си той в колибата, и […]
Кормилото трепти в ръцете, и край мен лети светът на Нощта. Прелитат и отминават самотни светли петна, или цели електрически съзвездия. Паяжини от светлина, сякаш изтъкани върху черния лист на съществуванието от кредата на Васил Иванов. Или, както той би казал с думите на Дънов – изтъкани колкото от светлина, толкова и от дух, защото […]
Искам и аз едно такова! 🙂 (И от повече няма да се оплача!) Омазано с кетчуп и лютеница, едва подаващо се над ръба на масата. Зяпнало с широко отворени детски очи фотоапарата, и ухилено до ушите. Дете, което открива света. За което всичко е ново, и чудесно, и за пръв път – или още за […]
Вчера писах за пролетта, и споменах Алекс. Едва днес обаче смогнах да прочета осмомартенските впечатления в блога й, и направо подскочих. Защото вчерашният ден беше минал под знака на едно подобно впечатление, и продължението му. Някъде към обяд, на спирката на трамвая на “Славейков”, чакаше симпатично момиче. Някъде осемнайсет-двайсетгодишно. Чанта и ботушки на висок ток […]