“Нашите момчета печелили олимпиади”: И другите момчета и те ги печелеха. Но нали нашето си е най-хубавото
“кадърни софуерни специалисти”: Имахме. И все още се срещат в България няколко. Останалите гледат, ако може, да са с друг паспорт.
“Западните телевизии с наслада показват…”: Опреледено мед им капе от говорителите, като ги показват горките бедни индуси. Че и другите бедни. А и богатите.

Въобще, мръсен капитализъм отвсякъде. Неслучайно по някое време чак до другаря Кастро стигнахме, и до неговата Куба. И, разбира се, до мръсните капиталисти – американци.

Чудя се, как още има хора с толкова промит мозък…

Всеки вижда у другите това, което иска да види. Ако иска да види чалга, ще види именно чалга и нищо друго, та дори да сме способни да им свалим звездите. Хората от Западна Европа, които ни подлагат на такива зашеметяващи псевдо-културни оценки с доминиращ в квалификациите им силует на Азис, са люде – силно отегчени от цивилизования живот. Те жадуват за екзотика – за кючека, за подрусването, за ориенталските ритми и предизвикателствата, които им сервират “порочните маниери на Изтока”: малко разврат, малко перверзийки ( умерено, разбира се – все пак по-добре е да си нещо като наблюдател ).

По западните телевизии с наслада показват как хората из Африка или Индия живеят в мизерия, ходят окъсани и недояли, а край тях се издигат дворците на шейхове и раджи. Тръпка… За България единственото, което знаят, е, че до преди малко повече от 100 години това петънце върху картата е било в Турция. И сега очакват от нас да им дадем именно жадуваната от тях, но “омекотена” Турция ( защото истинската Турция вероятно ще им се види твърде несмилаем хап – не искат даже да се издума каквото и да било за приемането й в Евросъюза. )

Западният човек, когато се докосне до култури, които малко познава, бърза да се превърне в ТУРИСТ, което е гаранция, че непознатите му култури ще си останат вечно непознати за него. Но нему повече и не трябва – нему е нужно нещата да си останат малко “загадъчни”. Туристът метва през врата си фотоапарат и се превръща в идиот, който се плъзга по повърхността на релността и възприема света около себе си с обоняние, вкусови брадавици, дактилни усещания и евентуално – с примитивни зрителни и слухови възприятия. Това, което би трябвало да подлежи на анализ, обаче, той очаква да му се даде в смлян вид от екскурзоводи, мас-култур-трегери, смугли жрици на сладостните преживявания и други подобни шмекери от бранша. Трагичното е, че у нас – в България – мнозина имат вкус към шмекеруването, колчем пред тях се изправят по-лековерни люде с пари, каквито са по правило западните туристи.

Измамата, естествено, се харесва и на ТУРИСТА и той в сладостен унес се оставя да бъде лъган, още повече, че тръпката не му коствува особени загуби – “бълха го хапе”.

Това, което на нас не трябва да ни харесва в цялата тази история с влизането ни в Евросъюза е, че се готвят да гледат на нас като на развлекателен придатък на Европа – нещо, каквото беше Куба за Щатите преди Фидел да обсеби властта на тъста си – Батиста. Наричали сме Куба и с по-нетърпящи възражения епитети: “публичен дом на Америка”, “проститутски вертеп”, и т.н. Всичко това е горчивата истина за този – иначе талантлив, но изпатил – народ. Ако трябва да придадем “расистки” привкус на настоящото разсъждение, трябва да си припомним, какво мнозина са казвали за Куба: “Те там имат много черни!”. Същото сме чували и за Балканите ( за България в частност ): “Имате много цигани!” Над такива констатации доминира и недомлъвката за смесването на расите. Смесването на расите в страни като Куба и Бразилия е неоспором факт ( в САЩ това е една срамна тайна, която умеят добре да замазват ). В тропическите курортни зони, обаче, смесването на расите е дори рекламна примамка – елате при нас, за да се наситите на еротика! Но във всичко това има твърде много плебейска посредственост.

При нас, в България, дори не е нужно да се смесваме расово с нашите по-смугли сънародници – западните ни “почитатели” въобще не могат да направят разлика кой е циганин и кой – българин. Тям е нужна помийна яма, в която да се овъргалят като прасета, а около тях да се носи циганска воня…

Някой ще каже, че това, което е там – в тропиците – не се отнася за България. На мен също ми се иска да кажа това, но очевидно не е от значение какво ми се иска или какво не ми се иска – разхайтените пройдохи от Запад очакват от нас, българите, “тропическа тръпка”, при което мутрите и ромите в България имат шанс да развият цяла “индустрия на пошлите преживявания”. Ето защо все по-често ще виждаме по страниците на западните издания свидния лик на Азис и на цялата плеяда хомосексуални отрепки, които днес изграждат имиджа на Родината ни… А също така никога повече няма да срещнем там и помен за това, че сме имали кадърни софтуеърни специалисти ( които, – уви! – за да доказват в наше време себе си, трябваше да творят компютърни вируси или да създават системи за дискредитиране на банкомати ), че нашите момчета са печелили математически олимпиади, че сме имали през петдесетте години на миналия век най-добрата текстилна индустрия в Европа, че сме произвеждали качествени стоки за широко потребление, които най-дивашки бяха подменени през последните 15-20 години с боклуци от Турция, Индия и Китай… Че до неотдавна бяхме една от страните с развита енергетика, която най-после успяха да ни унищожат. Че сме имали прекрасни условия за интензивно земеделие, което е безвъзвратно умъртвено с усилията на: като се започне от богатирите на “Априлската Линия”, които искаха още през 60-те години на миналия век да замърсят индустриално и последната педя българска земя, та се стигне до мизерията на бандитствуващите днес цигански шайки по селата, които изтребват и последните земеделси труженици, за да им ограбят реколтата.

След всичките тези размисли, човек започва да се пита: “Какъв е тогава смисълът на Евросъюза?”
Евросъюзът е брънка от веригата мероприятия, с които се цели глобализирането на света. Но какво е ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА? Преди всичко, това е флирт с плебса. Едно време за родната казарма казваха, че целта й е всички да влезнат в нея различно умни, а да излязат еднакво тъпи. Такова УЕДНАКВЯВАНЕ се вижда и при ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА: всички преди глобализирането са на различно равнище на духовен аристократизъм, а след нея трябва да се получи ефектът на изравняване по показателя “плебейска пошлост”. Развратените и тласнати към хомосексуализъм утайки са най-добрия инструмент в ръцете на глобалистите – за по-послушни слуги от тях надали би могло и да се мечтае.

Ричи, не го приемай като спор. Това е просто мнение, насадено от заобикалящата ме действителност.

За съжаление, правеше се в средата на полицейска държава, с недемократични средства.