Изясняването на приликите и разликите е първата стъпка към преценката им. Тя е, която ни казва дали всъщност говорим за едно и също под различни маски, или за различни неща под една и съща маска. Според мен се касае за първото: повърхностно нещата са напълно противоположни, но в същността си са едно и също.

Виждам, че всичко следва да отиде към неизбежния си край, но не мога да не отбележа една пролука в аргумента от твоя сън.

Свободата е безполезна, ако нямаш информация и възможности. Нещо повече, без тях свободата е мъчителен товар, от който човек иска да се отърве. Без тях човек неизбежно използва свободата си за самонараняване и самоунищожение, защото това се явява единственият изход от мъчителното му съществуване на човек. Би трябвало да разбираш отлично за какво говоря. Получаването на информация и възможности, отстраняването на невежеството и духовната осакатеност не противоречи на свободната воля, а напротив – дава й възможности да се изяви пълноценно. И, гледайки социологическите механизми, би могъл да видиш много добре какво всъщност НЕ прави Създателят. Умишлено ли го премълчаваш?

Техниката “Ние всъщност говорим за едно и също” ми е позната от Ерих Фром. Във всяка добра лъжа има поне 80% истина, и тъй като никой няма монопол върху истината, е ясно, че дори на противоположни позиции, говорим за едно и също. По този начин Фром помирява марксисти, християни, фройдисти, будисти, взимайки онези техни твърдения, които намира за верни, говорейки всъщност чрез вярното в техните светогледи за собствения си светоглед. А разликите, противоречията и грешките напълно пренебрегва. За съжаление аз НЕ съм човек на единението, а на различието, човек на НЕ-то, а не на ДА-то, и не мога да допусна подобни манипулативни неточности и премълчавания, водещи до мъглява, неизяснена усмивка.

@Делибалтова

Благодаря за предложената помощ. Предполагам, моята агресивност и нестабилност провокират мисълта, че се нуждая от такава. Благодаря и за проявеното търпение в нашия разговор.

Делибалтова се уповава за доброто на Бога и помощта му. Жилов отрича Бог, за да покаже – ние трябва да пазим Доброто, защото няма кой друг вместо нас. Много голяма ли е разликата? Според мен твърде малка.

Веднъж сънувах, че се промъквам през някакъв град, маскиран като свещеник, и някакъв невярващ искаше да му обясня как така Бог позволява да съществуват грехове, и трябваше да се правя на образовано духовно лице. Отговорих нещо в смисъл (споменът ми е доста мътен; сигурно отговора съм го чел преди това някъде, казан ясно и просто, но не помня къде), че това е, защото Бог е дал на хората най-скъпоценния дар на света: свободната воля. Че страданието Божие за всеки грях, вършен от нас, е неизмеримо, но Бог търпи, тъй като да ни забрани нещо означава да си вземе дара обратно. Абе, нещо от сорта… Ако формулирам това по-добре (или, още по-добре, ако намеря оригинала), сигурно отлично би съвместило двете мнения. (И предполагам, че Бог, ако го има, би се усмихнал и би казал, че това да творим добро един за друг е много по-важно от това да вярваме в Него.)

Интересното е, че тази позиция остава валидна независимо дали Бог реално съществува, или не. Тоест, помирява добронамерените хора, без значение дали са християни или атеисти. Логически го върши чрез леко непозволен трик – трансцедентира принципа за човешката воля, като го отнася към източник, който по дефиниция е трансцедентен (Бог), и следователно недостъпен за логически операции (казано по християнски – непознаваем чрез ума, а само чрез вярата). Но пък ако логически вярата в Бог бъде приета като аксиоматизиране на тезауруса на личността, оттук следва, че личността е базирала възгледите си на Доброто: тоест, от гледна точка на привързания към доброто логик, вярващият е негов съюзник. От гледна точка на вярващия пък, привързаният към доброто логик е най-чистата форма на служещ на Бога в проявата му на Добро (тъй като не вярва в Бог, опрощение и задгробен живот, и следователно не очаква никаква награда за добродетелността си).

Така че, вместо да се карате, е по-добре да си помагате. Единомишленици сте, колкото и странно да звучи на пръв поглед.

дали ще вярваш само в пари, компютри, работа, ядене и пиене – тоест да бъдеш атеист и материалист…”

Да си материалист не значи да обичаш материалното и да отричаш духовното. Значи просто да приемеш, че светът не е правен за хора.

Че за да живеем, трябва да се храним с мъртви животни и растения,
че телата ни са направени от рециклираща се, гниеща мръсотия,
че сексът е проектиран небалансирано и скапано, носейки проблеми, заложени в самия му дизайн.
Че на всяко чудо се падат милиони не-чудеса, като момиче, изнасилено и удушено с крачолите на собствените си дънки.

Че светът не е правен за хора.

Има разлика между това да вярваш, че светът е материален и това да цениш материалното. През целия си живот съм ценял идеите и хората, а не материалните неща. Това обаче не значи, че трябва да си правя илюзии за това как е устроен света и какво ни е мястото в него.

защитата на доброто”

Доброто НЕ защитава хората*. Доброто СЕ защитава от хората. Те го защитават, защото знаят, че много лесно може да бъде смачкано. Доброто е наша същност и затова трябва да го пазим в неговата крехкост, а не да разчитаме на закрилата му, вьобразявайки си, че то владее света (страхотен егоцентризъм е да се мисли така).

——
* не броя това, че общество, стъпило на принципите на доброто, защитава хората, докато системата не се прецака от нещо непредвидено

blockquote>религията е основата на една култура”

Значи племената в джунглата са най-добрата култура – имат си религия и нищо друго не им е нужно. В момента, в който религията стане основата на една култура (Египет, Ислямът, християнска държава и т.н.) страдат и изкуството, и науката, и политиката, и свободата, и хуманистичният морал.

докато бях млада и убедена, че съм върха на сладоледа

Гледаш едностранчиво и пренебрежително на предците ни

Типично християнски твърдения (християните винаги апелират към смирението, мазохизма и самопотъпкването и винаги приемат, че неверникът срещу тях е горделив само защото не иска да бъде поробен от Шефа им).

Защо да гледам отвисоко предците си? Интелектът на всеки, направил каквото и да е откритие, е смайващ. Наскоро четох история на древните цивилизации по българските земи (траки, елини, римляни и т.н.) и се възхищавах на науката и изкуството им (а и на политиката им) не по-малко отколкото на съвременните. Всичко беше много хубаво за четене и разглеждане, преди християните да дойдат на сцената и да развалят всичко. Все пак, предвид последващото настъпление на Исляма бих казал “Ела зло, че без тебе по-зло”.

Изглежда ви повърхностно, само защото собствените ви знания и опит в тази област не са задълбочени.”

Изчел съм много православна литература. Живял съм със и сред православни десетки години и дори съм служил в олтара. Пределно ми е ясен начина, по който разсъждавате и възприемате нещата – не само православните, а и християните като цяло. Така се радвам, че сега живея в свят без второ пришествие, демони, масони, вещици, лудост…

вярното разбиране е едно”

Разбира се, и който не го последва, ще се озове в ада. В такъв случай въпрос на чест за мен е да се озова там.

Както казах, не бива да се служи на сили, които ти обещават истина и спасение, независимо дали си говорим за дявола, бога, добрия цар или каквото и да е друго. Това, че сме слаби, не означава, че трябва да поставяме мислите и личността си в зависимост от нещо по-силно от нас. Можем да му позволим да ни учи, и то само при условие, че като добър учител ни дава възможност да го настигнем и надминем и че не се държи с нас като с отрепки, които зависят от милостта му и трябва да живеят заради него.

Делибалтова, поколенията преди нас несъмнено са били много умни, съдейки за това по неразгаданите им материални останки, които будят недоумение все още – пирамиди, кристални черепи, платото Наска, Александрийската библиотека, маите и т.н. Но за съжаление, точно от тези много умни цивилизации извън пирамидите нищо друго не е достигнало до нас. През вековете са се промушнали най-вече приказки и истории, в чиято основа може и да има истини, но със сигурност те са били доста поразкрасени от хората, нали знаеш – за подсилване на ефекта.

Така, предполагам, са се родили образите на красиви приказни същества като ангели, елфи, феи или пък чудовищно грозни образи като дяволи, тролове, таласъми и прочие. За повечето от случките с такива същества вероятно си е имало разумно обяснение, но именно поради липсата на информация, както и на мотивация, никой не се е старал да ги търси.

Но извън това аз също вярвам в по-висшата сила, както вярвам и че освен нас има други същества с разум, които владеят сили, непознати нам. Това че ние не ги виждаме и не можем да проумеем действията им, не означава, че ги няма изобщо. Дали те са точно ангелите и дяволите от религията и от приказките – не знам, но именно затова е важно да вярваш – вярата като че ли привлича точно тези, в които си убеден, че съществуват.

А оттам нататък, дали ще вярваш само в пари, компютри, работа, ядене и пиене – тоест да бъдеш атеист и материалист, прави нещата много по-прости и така няма нужда да се хабиш да видиш или усетиш нещо, което не може да се пипне. Но има също и много материалисти, които са здраво стъпили на земята и техните устои като достойноство, почтеност и трудолюбие са за почит, което всъщност доказва, че човек трябва да допуска правотата и на другите – на идеалистите – за вярата им в невидими неща, подвластни на сърцето и душата, а на материалистите – за вярата им, че човек трябва не само да мечтае, а и да копа

А книгата едва днес успях да я получа след големи перипетии в доставката й. Първа си я поръчах, а то гледай какво стана. Сега ще трябва да я чета, след като вече съм изчела повечето от коментарите за нея, което не ми се нрави особено, ама какво да се прави.