Какво всъщност е авторското право? Това е правото на автора върху произведението му. За автора, запазването на неговото право се състои в признаването, че именно той е автор на произведението. За читателя, спазването на авторското право е същото.

За третата страна, “издателя” т.н. “авторско право” обаче е това, с което той се облагодетелства за сметка на автора и на читателя. А тъй като навсякъде където има мърша има и лешояди, се появява още един експлоататор на “авторското право” — именно организациитя за защитата му. Те пък си скубят и от авторите, и от издателите и от читателите.

Христо Смирненски е написал по този повод “Приказка за стълбата”.

http://knigitenet.blogspot.com/2010/01/blog-post_24.html

Би ли поел щафетата? Понеже аз съм заринат от четене, писане и админстване по темата ГМО…

http://truly-free.org

(Не забравяйте китайците. Ескимосите. Африканците. Собствените си, _различаващи се_ личности.)

Струва ми се, че изкуството – всякакви видове изкуство, потребни на всякакви видове човеци – ще просъществува най-дълго, когато всеки от всякаквите човеци се замисли колко ценно му е наистина то, и как може да помогне на авторите му, наистина.

Речта на Кори Доктороу ми е ценна и с това, че ми напомня за отговорността ми като _потребител_ на изкуство и ме размисля как да помагам на автори като него, наистина.

Задължително ще му пратим един алманах “ФантАstika”, като излезе. Жалко само, че не чете български…

@sickdreamer: Капитализмът си има купища недостатъци, но за момента няма създаден по-добър строй. Икономически.

Извън това, капитализмът може да бъде тоталитарен като социализма, но може да бъде и свободен. Ако е достатъчно свободен, и хората достатъчно ценят свободата си (което е едно и също), няма проблем изкуството да е собственост на света. Поне след като авторът му е успял да възвърне труда си по него – честно е, нали?

Всяко такова включване всъщност ми е огромна помощ – така го приемам, като лична помощ. Защото ми спестява време да отговарям, което време веднага пренасочвам в други деяния. Да не говорим за новите неща, които научавам или ме размислят…

Казвам ти го сега и заради изречения като “за свой срам, нямах възможност да му помагам” – за да ги виждам по-рядко…

Помощта се случва във всякакви форми и размери, Гри.

@sickdreamer: Това е само втората част от речта – първата е в предишния запис, и там съм посочил името на автора, Кори Доктороу. Моя грешка е, че не включих във втората част линк към първата. Благодаря от сърце за поздравленията.

Аналогията с книгата според мен на по-дълбоко ниво е вярна. Когато дадеш книгата на приятел, единственото нейно копие, което е от истинско значение за теб – това в ума ти – остава с теб. Приятелят ти прави от книгата свое, което запазва, след като ти върне книгата. Копирането на файлове просто официализира това. Бих дал допълваща аналогия: ако човек има абсолютна памет (има такива хора), или ако ползва “протеза за памет” (такива един ден ще има), той по същество прави перфектно копие на книгата с прочитането й, точно както се прави копие на файл. Какво да го правим такъв? Да му забраним да чете? Да го задължим да забравя?…

За авторското право – Кори Доктороу е много популярен автор, който се издържа само с писане. Той не призовава за отмяна на авторското право, а за ограничаването му до разумни размери. Според мен например (възможно е да съм по-драстичен от него) правилната схема за авторското право е оригиналната – 14 години от създаването на произведението, и ако авторът е жив и си плати такса, още едни 14 години. Към 99% от приходите на един филм идват през първата година, към 95% от приходите на една книга – през първите пет години от издаването й. (Средностатистически. Има и изключения, но това е правилото.)