Comments on: Протестът на “Електронна граница”: Консултациите

By: Заприн Караминов

Заприн Караминов — Mon, 01 Mar 2010 15:36:28 +0000

До Николай Филипов…. Не, това не е псевдоним, можеш и да провериш какво и с каква лексика съм писал и преди, още в “Новинар” и “Нощен Труд”. Не че ми е важно твоето мнение, де, просто за кодош, ако това е думата в случая. Да, трябва да се подслушва в някакви законово установени рамки, и ще го мисля винаги. Колкото до това че мярката не се харесва на някого, пък бил това и самият Николай Филипов (който и да е той), то това не означава нищо в крайна сметка. НФ не е обществото, за огромно негово съжаление и наше щастие. Понял? Ако не, повече в библиотеката, е на пред компа, НФ, иначе звучиш като диагноза.

By: Николай Филипов

Николай Филипов — Thu, 21 Jan 2010 18:36:39 +0000

Ето финала на разказа от 1927 година.
==
Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
- Ще я видите, чедо, ще я видите – високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш… я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш… и ще оздравееш, чедо, не бой се…
Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
- Хайде със здраве! – викаше след тях Моканина. – Близо е селото. Все по теля, все по теля!
Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.
==
Нека не превеждаме Йовков на АНГСОЦ! Скубане и прочее манишулации има само в червените мозъци…

By: Вени Марковски

Вени Марковски — Wed, 20 Jan 2010 13:22:00 +0000

- Колко мъка има по света. – каза Моканина, докато скубеше бялата лястовица.

By: Николай Филипов

Николай Филипов — Wed, 20 Jan 2010 13:10:18 +0000

Към Григор: доста интересно и напълно споделям това, което казваш: 1) за Холандия и Швеция за малкия, но ефективен процент на активните граждани 2) за изгубеното у нас, за разлика от тамошните общества, безпрекословно ДОВЕРИЕ на българите към правозащитниците. Аз мисля, също като теб, че смисъл има, но КОГАТО, в нашите особени условия: 45 години комунистически терор и номнклатура + 20 години рИформи, източване и червени куфарчета, ние не можем да разчитаме на правозащитни организации да ни поведат. Твърде омерзени сме от печалбарите, които лесно превръщат всяка добра идея в бизнес. Иначе познавам и подкрепям много смели инициативи за опазване на на нашата природа и развъждане на почти изчезнали видове: само в тези организации по моя преценка все още не се е стигнало до монетизация, както стана в много други, че дажи е в НПО, а за спонсорираните отвън да не говорим. Всеки, който твърди, че било време „да спрем да делим България на „синя“ и „червена“… умишлено заблуждава. Какво е писал Евгени Замятин предполагам знаете. То е същото, което е писал за Партията Джордж Оруел в „1984“: „Който контролира миналото, контролира настоящето. Който контролира настоящето, контролира бъдещето“…
==
‘Who controls the past’ ran the Party slogan, ‘controls the future: who controls the present controls the past.’”
- George Orwell, 1984, Book 1, Chapter 3
==
Ние никога не бива да забравяме четвъртото поколение на номенклатурата, тези които преди 1989 година не влязоха в казармата, защото нямали един бъбрек, или друго, а след това, пообразовали се на Изток и на Запад, дойдоха да ни баламосват в годините на прехода и да ни поучават. Те и днес го правят, повтаряйки едни и същи лъжи и сочейки останалите, приписвайки мракобесни комунистически тези на другите, обвинявайки ги в мнима некомпетентност. На какво мислите се надяват? На забравата: надяват се, че един ден народът ще забрави злините, които техните дядовци, бащи и братя са причили на България. И сега, макар и зад океана, макар и никой да не ги пита, се обаждат, speaking АНГСОЦ, надявайки се младите да са изгубили ВЕЧЕ памет за миналото на България… Не, не са я изгубили — сметката им е крива… именно заради Оруел и Замятин. Хората помнят!

By: Вени Марковски

Вени Марковски — Wed, 20 Jan 2010 11:16:47 +0000

Григоре,
хубаво, че си взел отношение по нелепите твърдения за интересите на олигарсите. Много често хората не са запознати с фактите или ги тълкуват така, както на тях им изнася. Аз отдавна съм се отказал да се опитвам да променя мнението на някой по дадена тема, защото в България това е не просто неблагодарно или неблагородно занимание, а просто невъзможно. Описано е в литературата, пресъздадено е във филми, пиеси и т.н. Най-забавни са хората, които все още живеят в миналото, делят България на “синя” и “червена”, твърдят, че ако не си с тях, си против тях… и хич не се усещат как стават жертви на собствената си некомпетентност.

By: Григор

Григор — Wed, 20 Jan 2010 09:49:01 +0000

Задкулисните машинации на олигарсите надали ще лъснат покрай интерфейса – натискът той да бъде приет идва в крайна сметка точно от тях, защото служи на тях.

Но има и друго. Във всяко от наличните към момента общества, дори най-просветените, само много малък процент от гражданите реално си отбранява правата. (В по-просветените – повече, но дори в Холандия и Швеция е под 5% от населението.) Способността обществото да си опази правата идва от това, че още много други хора вярват на правозащитниците, и при лошо закъсване са готови да ги подкрепят. И от това, че обикновено политиците също не са идиоти, и също не са щастливи от идеята за интерфейсите, така че и между тях обикновено има борба, и интерфейсите надделяват с малко.

Затова има смисъл от борба, и от митинги. Смешни, глупави, пълни с объркани и откачени хора. Но повод свестните хора из страната да усетят надежда, и свестните или просто неприемащите полицейщината хора в политиката да имат претекст за отпор.

By: Николай Филипов

Николай Филипов — Wed, 20 Jan 2010 03:07:59 +0000

Към Александър: сега те разбирам по-ясно. И аз съм си задавал въпроса защо хората подкрепиха „силната ръка“. Не мисля обаче, че хората не се интересуват от демократичните ценности и затова са гласували за ББ. Нека не забравяме ситуацията от преди изборите: цар лъжец, комунисти олигарси и демагози и безпардонни туркофили и етнически сепаратисти в лицето на мандатоносителя ДПС. Българският народ не избра силната ръка защото не цени и не поставя високо „одата, свободната инициатива и личната неприкосновеност“. Българският народ е зрял и мъдър и замахна да посече триглавата ламя. И аз срещам хора, грамотни и кадърни хора, които смятат, че даже е добре — понеже те не правели нищи престъпно — да се даде начин на службите да ловят и да следят бандитите. Има даже такива, които смятат, че това ще заздрави държавата в условия на подмолна ислямизация и липса на армия. Уважавам мнението им, но мисля, че на основните свободи не бива да се посяга. Дори сега виждам, че тук е писал човек, който месеци преди това открито подкрепяше Станишев и БСП (а по този начин и останалите две глави: НДСВ и ДПС); подкрепяше борбата на МВР срещу протестиращите, като „опровергава тези факти като злостни инсинуации“ (по думите на Атанас Чобанов). Сега същия прави някакви движения и групи, мобилизира и дава интервюта против подслушването. Изводът от това е, не че другарят си е сменил мнението, а че наистина за червените другари има голяма опасност, ако „интерфейсът“ проработи, да лъснат много от задкулисните машинации на олигарсите. Така мислят моите познати. Но аз дори и това не приемам, щом покрай сухото трябва да гори и мокрото. Народът ни, в голямата си част, не реагира, докато промяната не го засегне пряко. Така е устроен той. В това аз не виждам нищо лошо. И по-добре днес 300 на площада, утре малко повече, отколкото целият народ да излезе, защото когато българският народ излезе става СТРАШНО. Това аз мисля най-добре знаят нашите другари-господа с червена окраска. Понеже са го изпитали на гърба си. Иначе полицията няма нужда от „интефейс“, за да си върши работата. Това не значи, че не трябва да се превъоръжава технологично, нито че не трябва да ползва СРС и всичко останало срещу бандитите. Полицията има нужда от ясни правила, от бързи процедури и добре работеща правосъдна система. Александре, благодаря ти!

By: Александър

Александър — Tue, 19 Jan 2010 21:58:48 +0000

Аз като написах “Бойко” не исках да политизирам темата – ясно е, че почти няма политици, които да заслужават уважение. Мисълта ми е, че проблемът не е в политиците, а в избирателите. Напоследък разговарях с доста познати на тема подслушване на комуникациите и учудващо голям е броят на тези, които смятат, че е важно да не пречим на полицията да си работи на спокойствие. Или които ме питат нещо в стил: А по-хубаво ли е мутрите да правят каквото си искат? ……

Мисля, че до голяма степен хората избраха Бойко, защото искат силна ръка и не се интересуват от каквито и да е демократични ценности. Не мога да преценя за себе си дали в България има критична маса осъзнати хора, които държат на свободата, свободната инициатива и личната неприкосновеност. А това би определило и моя избор България/чужбина.

By: Николай Филипов

Николай Филипов — Tue, 19 Jan 2010 20:19:58 +0000

Към Александър: разбирам и споделям твоето лично огорчение от апатията и невключването на повечето българи. Все пак държа да подчертая, че ако повече хора спрат да се отъждествяват с политически партии и движения, а мислят и действат като граждани и като личности, присъствието би могло да бъде по-голямо. ГЕРБ и Атака са същите политици, които само преди година заклеймиха БСП, ДПС и НДСВ. Тройната коалиция Станишев-Доган-Кобурготски през 2008–2009 година се мъчеше да прокара подобни законодателни промени. Аз не смятам, че днес мислещите хора, гласували за ГЕРБ и Атака, ще продължават безрезервно да ги подкрепят, когато се нарушава Конституцията. Знам какво те огорчава, знам, че си прав да мислиш така, но ако наистина си против това да ни отнемат основни права, гарантирани от Конституцията, мисля, че най-разумно е по този въпрос да не се ръководим от политически пристрастия. Въпросът е по-голям от партийните пристрастия.

By: Александър

Александър — Tue, 19 Jan 2010 18:36:02 +0000

Пичове, дали МВР ще получи тези правомощия е много важен въпрос, но според мен има и един още по-важен: На колко хора им пука? Т.е. – дали повечето българи разбират проблема и действително има гражданско общество у нас, или повечето българи просто искат някой да ги оправи, избрали са си един супер-премиер за целта и са готови да бъдат оправяни с удоволствие (щото той щял да хване престъпниците или нещо подобно).

Ако е второто, значи няма никакво значение конкретният казус с подслушването на комуникациите. Просто ако масата иска да бъде управлявана недемократично и се хваща на плоски лъжи, диктатурата е въпрос на време. Ако е така, то следва въпросът какво може да се направи: хората, които не толерират нарушаването на личните свободи да се изнесат в чужбина, защото са малцинство, или същите хора да се заемат с трудната задача да ограмотяват всеки, който не вижда проблема. Или нещо трето, не знам.

Във всеки случай битката не е нито за ЗЕС, нито за гражданската конфискация, която предстои да бъде въведена у нас – един също толкова сериозен проблем (http://www.capital.bg/show.php?storyid=825786), нито за други отделни казуси, а за начина на мислене на средностатистическия българин. Защото тези промени се въвеждат от Бойко, а Бойко е избран от безпрецедентно много хора.