Лапетата искат да са мутри и чалга-певици, щото парите ще падат, без да се налага да се трудят с постоянство.

Политиците не могат да проумеят, че ако имат търпението да работят в полза на обществото и бавно да променят държавата – пак ще са богати, но и уважавани. Само че те искат да са богати сега, чрез кражби и корупция.

Избирателите не искат да гонят търпеливо своите цели и сами да оправят живота си, а търсят някой, който да ги оправи. Затова и избират мускулести премиери.

И същевременно можем да видим японците, в чиято култура търпението заема особено важно място, до къде са стигнали …

(Лекичко си преформулирах някои от молбите в записа – така ми се струват по-точно изказани.)

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

За да стане човек добър в това, което прави, според теб трябват много усилия. Вероятно защото се занимава с нещо, което не му е по сърце. Не е ли по-правилният начин всеки да се постарае да разбере, кое е това нещо, дето му се удава отръки, та да се занимава с него. И чак тогава да влага цялото си същество? И дори и да прекарва тонове часове в това си занимание, то няма да бъде приемано като скучно и мъчително занимание?

Някой беше казал, че айкидото е преди всичко житейска философия, а не толкова спорт или бойна техника.

Моята практическа житейска трактовка на кихон съм свел до “Колкото е ценно да знаеш как се прави нещо и защо, поне още толкова ценно е да знаеш и как не трябва да се прави и защо.”

Знанието е власт.