Този запис е разширен отговор на един коментар към предишния: Anonymous: predpolagam 4e deistvieto ne se razviva v Bylgaria za6totot nikoi maloumen niama da poviarva 4e v bylgarski grad moje da ima ezero s lebedi i ciganite da ne sa giizlovili a ezeroto da se e zapazilo s prozra4na voda ili cvetiata da ne sa […]
Вчера получих по пощата от Таня Джекова нещо, което направо ме разтърси. Просто и ясно е, сякаш винаги съм го знаел – а в същото време още съм като замаян. Малко по-късно го намерих в блога й – и отново изпитах същото разтърсване. Бях толкова уморен, че на мигове заспивах, така че зарязах всичко, и […]
Не зная кой би повярвал в това. Преди двайсет години и аз нямаше да му повярвам. Но сега го знам. И, без да ми пука ще ми повярват ли, и няма ли да ме презрат, ще го напиша. — Всеки егоист знае, че е по-изгодно да се преструваш на алтруист. Лъжеш околните, впримчваш умовете, печелиш […]
В събота бях на демонстрация на сенсей Таджири. За срам, не запомних – седми или осми дан. Дребничък, сух японец. Движи се по татамито като балерина – без женственост, но със същата мекота и лекота. И още по-неправдоподобно леко събаря и най-едрите и яки противници, които повика. Ако това го дадат на филм, в залата […]
Извън темата: Около денонощие сървърът, на който е моят сайт (и няколко други), беше offline. Благодаря на провайдерите, които и в неработен ден се погрижиха да възстановят връзката до него – и се извинявам на всички, на които това е създало проблеми. — Напоследък референтният спам е все по-популярен. Свързва се със сайта ви нещо, […]
Океанът ме обгръща като минало. С тихи спомени – уютни тихи заливи, с болки-айсберги, потапящи Титаници, и дъги-надежди след порои шибащи, свежи изгреви и побелели залези, със скали подводни – остри пречки скрити, и с медузи – мисли нежни, но отровни, с тъмни нощи, с мрак забулващи очите, и със фарове, в безлунна нощ опора, […]
Тази случка направо щеше да ме накара да се пукна от смях. Всички имена са сменени, и някъде съм си позволил да попрочета “между редовете”, но останалото е автентично. С такова удоволствие бих я написал като разказ – но, уви, животът ме е изпреварил. Той, животът, обича такива шеги. — Иванчо е на единайсет години. […]