Нация от… въпрос на избор

Неведнъж, включително тук, съм си задавал въпроса – какво казва историята ни за нас? Нация от предатели ли сме, или нация от спасители? Изкусително е да се отърва с дежурното “във всяка нация има всякакви”, но няма да го направя. Не че е лъжа. Но не е истинският отговор.

(Каква е разликата между двете ли?… Наскоро гледах в Нета поредната дискусия на тема циганин ли е Иван Костов. Че не е циганин, е верният отговор – но не е истинският отговор. Истинският отговор е “И какво, ако е циганин?” Защото бас държа, че и между “циганофобите” има оперирани от Чирков, които му дължат живота си, и дори това не е променило мнението им…)

Истинският отговор според мен е, че нацията не е константа. Едни хора умират, други се раждат и възпитават, трети променят вижданията си. В един случай нацията може да бъде от предатели. В друг – от спасители. Но това не я прави “средностатистическа”. Докато нацията е от предатели, тя е нация от предатели. Докато е от спасители, е нация от спасители. Променя се, според това как е постъпила. Получава право на орден, или на клеймо, с избора си.

Каква бихме искал да бъде нацията ни – от предатели или от спасители? Това вероятно е въпросът, по който сме най-единодушни. Дори ако попитам дали България заслужава хубави неща, или бедствия, разликата в мненията ще е по-голяма. Което иде да покаже нещо много важно: вътре в себе си ние знаем, че моралът и етиката са по-важни и по-ценни от авантата и келепира. Лошият живот, фашизмът, комунизмът, мутризмът и дори политическата ни мафия са успели да ни чалгизират и обезграмотят, да ни накарат да мислим, че сме отрепки и друго от нас не става – но не са успели да унищожат докрай същността ни на достойни хора. Иначе казано, имаме потенциал да станем народ, ако и да е натикан много дълбоко вътре в нас. Да са нужни косвени въпроси, за да посмее да се покаже… Но това е съвсем друга тема.

Нацията – това сме ние. Всеки един от нас. За някой австралиец, французин или чилиец може би българската нация е предимно президентът, или други официални лица. За мен обаче нацията предимно съм аз. Аз съм човекът от тази нация, с който имам най-много общо. Който ми е най-близък, от когото завися най-много, и с когото съм свързан най-много… Оттук и очевидното правило: нацията – това съм аз. Когато кажеш “нацията”, мисли за себе си – пред себе си нейно олицетворение си ти. (Ако, разбира се, имаш “аз”, пред което да се олицетворява каквото и да е. Ако не си празен до степен мнението ти да не струва нищо, дори за самия теб.) Нейно мнение е твоето мнение, и нейни постъпки са твоите постъпки. Ако ти си крадлив, значи нацията ти е крадлива. Ако си достоен човек, нацията ти е достойна.

А какъв си се определя от постъпките ти – защото те са истината за изборите, които правиш. Оттук, казано с толкова много думи, е и простото и очевидно: каква е нацията ти зависи от личните ти избори. Те са, които правят нацията ти от предатели, или от спасители. Защото почти всеки наш избор е избор между предателство към някого или нещо, в някакво отношение, или спасяване на някого, в някакво отношение. И вършейки ги, ние всекидневно се учим какви да сме. Спасяването на българските евреи през Втората световна, или предателствата, унищожили стотици български крепости – военни, на духа, на името или надеждата ни – не са изникнали на гола поляна. Те са естественото продължение на ежедневните предателства или спасения в живота на хората, които са ги извършили, поредният им избор, нищо повече.

… На тези размисли ме наведе една новина – как Франция търси начин да затвори границите си за емигрантите, които бягат от Тунис. Чудех се дали французите са прави, или не. И по-точно, в какво са прави, и в какво не – защото картинката никога не е само черна или бяла.

Не зная какви са хората, които бягат от Тунис. Може би са гордостта на този народ, преследвана и наплашена от репресивен режим. А може би са престъпниците му, които търсят спасение от закона. Може би са обикновени хорица, подгонили мечтата за нов живот. Или зли ислямистки фанатици, тръгнали да ни унищожават скъпоценното спокойствие… Ако науча повече за тях, вероятно ще мога да дам точна оценка на позицията на Франция. Засега не знам достатъчно, така че не мога.

Знам обаче нещо друго. Всяка сериозна държава (а Франция определено е сериозна) има ресурсите да пресее кандидатите за имигранти в нея, и да ги прецени какви са и за какво всъщност се борят. Защото да допуснеш орда престъпници в страната си е предателство към собствения си народ, но да откажеш достъп на истински хуманитарни бежанци е предателство не само към бежанците, но и към същия този свой народ. Защото е предателство към същността ти на достоен човек, и те превръща в предател, и с теб и народа ти в народ от предатели. А дали народът ти иска да е народ от предатели?

Да, пресяването не е лесно. Случват се и погрешни преценки. Но в такъв случай според мен е нужно презумпцията да е в полза на имигрантите. Да, така в страната ще влязат повече престъпници – но ако тя е читава страна, те лесно ще бъдат изловени, а ако не е читава, надали ще са забележима прибавка към нейната си престъпност. Така че правилната постъпка винаги е да бъдеш спасител, а не предател.

Някои хора казват: “Бъди спасител на народа си, а не негов предател – изгони всяка чужденска сган!”. Но народът не е константа. Спасител на кого от народа ни, като начало – на славяните, прабългарите или траките? Кои други два народа да изгоня? Дали щеше да има днес България, ако българските владетели бяха “спасявали” народа си с този начин на мислене?… А има и друго нещо, още по-важно. Оръжие срещу съвременната чума и плашило, тероризма, има – нарича се “морално превъзходство”. Който не е живял при социализЪма, не знае колко могъщо оръжие е.

Приемането и подслоняването на пострадалите е “атомната бомба” в арсенала на моралното превъзходство. Представете си, че идвате от страна на жестокости, мизерия, въоръжен конфликт и всичко друго, което може да накара обикновен човек да побегне от родината си. И че пристигате в една напълно чужда държава, която не ви дължи абсолютно нищо – но тя ви приема, и ви помага да се съвземете, и ви дава мирен и спокоен, и може би дори мъничко по-приличен живот… И в един момент пристига от бившата ви държава някакъв мисионер, и ви обяснява как в името на незнамкаквоси вие трябва да превърнете и тази държава в касапница и мизерно място. Ще хукнете ли щастливо да взривявате хората, които са ви приели и помогнали да живеете нормално? Или ще сте първите, които ще предадат този мисионер на органите на реда? Ако аз съм такъв емигрант, и мисля, че мисионерът има реални шансове да постигне нещо, надали дори ще търся полицията. Направо ще го очистя лично, за по-сигурно. Затова ли ще съм избягал от ада, за да го довлека пак при себе си?… И ако ме хванат, и дадат под съд за това, ще кажа на съда, че не знаят от какво ги спасявам. И че ако ме осъдят, ще лежа в затвора с гордост, че съм убил един враг на добруването на тази прекрасна страна.

(Тук, разбира се, има много “ако”-та. На емигрантите трябва да бъде обяснено, че мирът и спокойнствието тук са резултат от културата тук – искат ли да живеят в мир и спокойствие, трябва да приемат културата за своя. И че ако не искат, дори да бъдат приети, няма нищо да спечелят – ще донесат темелите на своя ад със себе си. И още много други неща… Но всичко това се прави, и не е никак трудно или скъпо. Така че е недопустимо да е пречка.)

Истинското приемане на емигранти не е лесно и откъм приемащата страна. Нужен е мъдър, човечен и образован народ, за да ги приеме като свои. Но успее ли, огромното мнозинство от емигрантите стават негови образцови членове, защото твърде добре познават алтернативата. Включително стават и образцови защитници на този народ и държава. По време на Войната за независимост на САЩ повече от половината население на САЩ е от британски произход, но воюва безмилостно срещу Англия, и печели войната.

И тази пренастройка не остава незабелязана от хората, останали в предишната държава. Те виждат как емигриралите им братовчеди живеят чудесно, и не искат и да мислят за връщане в родината си и служба на нея. Нещо повече – виждат и защо е така: защото новата им страна заслужава да служиш на нея, а не на старата. И малко по малко битката срещу “мисионерите” се пренася на тяхна територия, в тяхната държава. Простите хора осъзнават, че философията на тероризма е част от проблема, а не от решението му. Разбират кой е техният истински враг. Ако страната им не е тоталитарна, мисионерите на тероризма бързо остават единици, и в крайна сметка се събират в лудниците. Ако е тоталитарна, народът й почва да саботира правителството си, и държавата бавно, но неотклонно се разкапва, докато системата й рухне, без война и насилие, както рухна социализЪма… И сражението срещу тероризма бива спечелено.

… Отплеснах се. Дано да е било полезно за някого.

25 thoughts on “Нация от… въпрос на избор

  1. Петър Петров

    Най-трудната битка е битката със себе си.

    Защото се води по точно обратния начин на битките, които биват публично възхвалявани. Води се чрез смирение.

    Колко по-лесно е да подпалиш света, отколкото да признаеш пред себе си своята слабост по даден въпрос.

    Don’t be afraid to be weak
    Don’t be too proud to be strong [1]

    Reply
  2. mdam

    Винаги обсъждаш темите в блога си в дълбочина. Но като че ли тук поставяш теглата не на правилното място. Знам, поговорката “пътя към ада е осеян с добри намерения” е тривиално обяснение, но в случая мисля, че Европа е тръгнала с добрите намерения и е изхождала от моралните ценности, но практическата реализация ги е довела до задънената улица. Ако си в Рим дръж се като римляните, поне в по-голямата част от житейските си избори. Проблема с емигрантите е че те не идват в ново общество, а искат да пренесат своето на ново място и то при положение че точно от неговите недостатъци бягат. И ако искат да създадат нов, по-добър вариант на старото си общество, не това е начина – да разрушат обществото приемник и на негово място да създадат своето. Защото за да направиш информиран избор(кое общество е по-добро и в кои аспекти) трябва да си образован и да познаваш и двете в дълбочина, а при 90% от емигрантите тази предпоставка не е налична. Тя не е налична и при голям процент от гражданите на обществото приемник(което приемаме за по-качествено като аксиома), та камоли при емигрантите.
    Мисля, тук се съдържа основния проблем:
    “(Тук, разбира се, има много “ако”-та …..)”
    Ти едва ли допускаш хора на сляпо в дома си – пускаш такива които донякъде познаваш и евентуално при екстремни обстоятелства такива които не познаваш. Но днес емигрантските вълни не са изключение, а ежедневие. Не е морално да не дадеш убежище на някой в нужда, но е практично да внимаваш. Условно допускане за известен период – докато трае кризата но примерно не повече от 1 година – и евентуално преразглеждане за по-дълъг период на база на някакви тестове за ценз ми изглежда като някаква алтернатива. Знам че не е морално да допуснеш някой в “рая” и после да го върнеш в ада, но уви засега е така.

    Reply
  3. mdam

    И ако приемем последния абзац от предния коментар за възможно решение, възниква въпроса какво правим с децата родени в този период? Родителите ако след преразглеждане родителите не могат да останат им се дава правото да вземат детето си или да го оставят в държавата приемник на отглеждане – нов проблем. Дали няма да се прояви явлението раждане в по-добра страна тогава?

    Reply
  4. Божо

    Много добра статия, но

    Ако аз съм такъв емигрант, и мисля, че мисионерът има реални шансове да постигне нещо, надали дори ще търся полицията. Направо ще го очистя лично, за по-сигурно.

    Тук подценяваш фанатизма. А даже да не е фанатизъм, просто вяра. Проблемът е, че повечето от тези хора, които слушат подобни проповедници наистина вярват, че задникът, който ги убеждава да препашат динамита наистина е посредник на “оня отгоре” и даже и да виждат разлика между предишния си и сегашния живот, щом “Оня” казва, значи е “грешно” да се живее така и става мазало.

    mdam е много прав, за “пренасянето” на старото общество на новото място.

    Може за това пренасяне да има вина и страната-приемник. Но до голяма степен тия емигранти биват облъчвани непрекъснато от проповедници и подобни, които много добре им държат сметка и не ги изпускат.

    Reply
  5. Григор Post author

    @Петър Петров: Абсолютно точно.

    @mdam: Уви, наистина е така. Затова е и толкова важно да бъдат просвещавани както идващите емигранти (че трябва да приемат културата на мястото, където отиват, иначе няма смисъл), и приемащите ги. И да има наистина добра система за пресяване на емигрантите.

    Моя позната преди петнайсетина години емигрира в Канада. Документите, с които доказваше ценз и пр., за да покрие имиграционните критерии, бяха изцяло фалшиви. Намери си там работа в някакво предприятие, работеше съвестно и свястно, и я ценяха. Когато пет години по-късно кандидатства за гражданство, се оказа, че имиграционните служители почти веднага били разбрали, че документите й са фалшиви, но решили да й дадат шанс – и тъй като се интегрирала добре, преценили, че си струва да я оставят. Нема проблем и да вземе гражданство… Ето това според мен е пример за отлично свършено пресяване, и то при утежняващи ситуацията обстоятелства – хващане с фалшиви документи. Очевидно ако има желание, има как.

    А явлението раждане в по-добра страна вече го има. В САЩ наскоро приеха закон, с който отменят правото на такива деца да се водят американци – което според мен е стъпка в точно грешната посока. Бих мислил по-скоро за стъпки, които да подсигурят израстването на тези деца като американци. Или в нашия случай – като българи. Имах колежка, която беше по баща нигерийка и по майка ганайка. Черна като катран. Но беше родена и израсла тук, и се смяташе за българка, и държеше да е българка. Тоест, и ние го можем.

    @Божо: Фанатици са твърде малък процент от хората. Достатъчно малък (и мотивиран), за да може винаги да проникне в друго общество с цел вреда. Не е нужно да дойдеш там като емигрант, за да взривиш тълпа хора, може и просто като турист, а това винаги е достатъчно лесно… Не оспорвам, че обработващите проповедници имат роля. Но ако държавата посреща хората наистина както трябва, за проповедниците ще е много по-трудно. (А ако държавата и подхожда към тях достатъчно категорично, вероятно балансът ще бъде постигнат.)

    Reply
  6. Шapкан

    нещо не схванах… по какви ОБЕКТИВНИ критерии и НЕЗАВИСИМО от моето мнение съм причисляван към една или друга нация?

    а ако си говорим честно – нацията е измислица. Измислица с цел контрол и ограбване. Какви са връзките, УЖ спояващи една маса хора в “нация”?
    Един език? Изразът “бурцам в шлюмбите” от кой език е? (подсказка – гоцеделчевски)
    Обща историческа съдба? Хайде глупости де… не всички исторически събития са засягали ВСИЧКИ от един народ, и то по различни причини (в това число и по волята на групи от самия този народ). Народи са се разделяли (например ние и македонците), събирали (швейцарците). НЯМА обща съдба за един ЦЯЛ народ. Падането под османско робство също не е имало еднакви последици за ВСИЧКИ (голяма част от аристокрацията стават васали на султана; за простолюдието почти нищо не се променя, освен названието на данъците).
    (банатските българи – от коя нация са? а бесарабските? а гурбетчиите ни в Испания, Англия, Аржентина, които нямат намерение да се завръщат?)
    Обща култура, традиции, вяра? Пак смях в залата. Идете в Етнографския музей и вижте носиите от различни краища на България как по нищо не си приличат, по никой един общ елемент. Заприличват си само вследствие на целенасочена унификация, при стандартизиране под натиск от някакъв център – властови, разбира се, какъв друг. За единна вяра пък кой може да говори? Преди покръстването имаме куп изповедания, след покръстването – куп ереси. От Възраждането насам става и безопасно да се позиционираш като атеист (а сега това не е модно, непременно трябва да се изцепиш, без да има повод, че “държиш на духовното”, демек че вярваш в бог… жалко зрелище).

    в края на краищата, нацията се определя само от едно – от държавните граници. През Първата световна война се вихри жестока битка на сърбо-австрийския фронт. Бият се зверски представители на две “нации” – сръбска и австро-унгарска. Незначителната подробност тук е, че и едните, и другите са етнически сърби. Границите преди това са били по-проницаеми и населението в региона е имало повече контакти помежду си. Но когато започва военната истерия, те се записват доброволци, за да колят роднините си, които маршируват под знамената на съседната държава…
    В мирно време пък с “интересите на нацията” се оправдават всякакви мерки по затягане на коланите. Принадлежността към нацията е “чест”, но реално е задължение на човек да плаща данъци (и да не смее да се интересува за какво се харчат), да спазва закони (които се приемат без негово участие даже в режима на парламентарна демокрация) и да се преструва, че има нещо общо с такива свои “съотечественници” като мутрите, които го пребиват, като банкерите, които го обират, като работодателите, които му задържат заплатата, като политиците, които го лъжат (и той си го заслужава, щом всеки път се хваща да им вярва), като разни монополисти, които буквално му смучат кръвчицата – но няма как, всички тия паразити нали са една с теб “нация”!
    Една са друг път…
    Ти даже не говориш един език с тях, колкото и ФОРМАЛНО думите да си приличат.
    Ти нямаш една историческа съдба заедно с тях, защото те си щъкат по света, прехвърлят награбените (от теб!) пари където си поискат, а ти си седиш в засраното Долно Нагорнище, едва свързвайки двата края, и съскаш срещу другите сиромаси до теб, тези от малцинствата, защото те ти са “виновни” за нещо си…
    Ти нямаш обща куртура и обичаи, нито обща вяра с ТЯХ (мутрите, банкерите, едрите работодатели, политиците, чиновниците) – тяхната култура е чалгата или снобарията, техните обичаи са скъпи да ги следваш, тяхната вяра е цинизъм, докато твоята се нарича “отчаяние”.

    хайде не ми говорете за нации и други изкуствени общности, принадлежността към които ти сам не избираш, към тях те ПИШАТ, без да те питат!

    Reply
  7. Григор Post author

    @Шаркан: Именно затова твоята “нация” е това, което си ти. Можеш да смяташ или да не смяташ себе си за част от някоя нация (и тя да те смята или да не те смята за част от себе си), но нямаш как да не си себе си. (Освен в рекламите за вафли. 🙂 )

    Reply
  8. Шapкан

    а и въпросът за “предатели или спасители” си е жива манипулация. Някой си предал Левски (макар че професорът ми от ВХТИ Димитър Панчовски доказваше, че Апостолът не е бил арестуван поради предателство, а заради настойчивостта на османската полиция и неопитността на ВРО) – и откъде-накъде ВСИЧКИ, които говорят български, трябва да се смятат за предатели?
    Чакайте малко бе, хора! Жана Д`Арк пък е предадена от краля си, ама френците не се мислят за нация от предатели, тъкмо напротив, макар че поведението им по време на ВСВ дава доста основания да бъдат презирани (и глупавата капитулация, и колаборационизма, и депортирането на евреите без подканяне от швабите).

    другият пример – “спасители”… ох… това, че ЧАСТ (да, по-голямата) от евреите не са предадени на нацистите… но са интернирани, налагат им се унизителни правила и ограничения, та това, че били “спасени” от определени хора, закичва ли със заслугата ВСИЧКИ (вкл. реакционните политици начело с тогавашния държавен глава).

    Гриша, ти някъде писа, че искаш “уредена държава”. Съжалявам, но в държавата, дори най-уредената НЯМА граждани, има поданици – демек собственост на държавата. И оправданието за това, че държавата има права над поданиците си, се нарича “национална идея”.
    Сигурно ти се струва, че избираш от двете злини по-малката, но не е така. Сигурно ти се струва, че можеш да опитомиш държавата, така че тя да действа според утопичните ти представи за “отговорност пред народа”.
    Илюзии, Гриша, илюзии.

    Reply
  9. Шapкан

    това, което съм аз, съм аз, не “нация”, не задължения към “национални лидери” и други измишльотини.
    Нацията има същата обосновка, като религията – сама обосновава себе си, просто защото така й се иска.
    Не на нея, а на доминиращото в дадени държавни граници малцинство.

    уморително е да наблюдавам как умни и готини хора се ровят в разни фъшкии, с нелепата убеденост, че там някъде са скрити бисери. Бисерите са в морето, в мидите, не на бунищата.

    Reply
  10. Жилов

    @Шаркан
    Предполагам, не намираш разлика между държави като Дания и България тогава.

    Reply
  11. Шapкан

    не, не намирам.

    (в какъв смисъл употребяваш “държава”? като синоним на “страна” ли? ами не е едно и също, хич даже)

    Reply
  12. Жилов

    @Шаркан
    По същата логика можеш да заклеймяваш автомобилите и да твърдиш, че няма разлика между тях, всички не струват. Няма никаква разлика между москвич и BMW. Всички катастрофират, всички замърсяват въздуха, всички са неудобни, и всички са просто идея, измислена от хора. Принудени сме да ги ползваме само заради условностите, които сме приели.
    Затова дай да ползваме не тях, а телепорта, който никой никога досега не е произвеждал наистина, но който дава немислима свобода и блага. Така де, който ще даде, обърках правилното граматично време. Ще даде, няма как да не даде.

    @Григор
    В България чужденците се сблъскват с доста проблеми и абсурди. Може да са живели, учили и работили законно тук 20 години и изведнъж, по напълно нелепа причина, да се окажат нелегални завинаги. Същото важи и за децата им, които са израсли и учили тук, и които без да познават друга държава освен България, при навършване на 18 години, направо от училище могат да бъдат затворени в “дома за временнно настаняване на чужденци” като нелегални. В законите има куп непредвидени ситуации, което води до правен вакуум – хора, които нямат право да учат, нямат право да работят, но нямат и никакъв начин да се измъкнат от “нелегалността”. Проблемът може да се е получил примерно защото вече не могат да си извадят документи от “родната” си страна, което задейства верига, която ги прави нелегални навсякъде. Това води и до насилствено разделяне на семейства между българи и чужденци, независимо от това, че имат деца. Примерите са доста екстремни, но са реални истории.

    Reply
  13. minimalistic

    готино написано, но частта с емигрантите и Франция е много наивна..

    както си описал нещата, могат да станат само ‘във вакуум’, т.е. чисто теоритично. реалността е тотално различна. живея в Дания от 4г, страна, за която смятам, че хората са достатъчно образовани (или ‘мъдри’ както ги наричаш) и с отворено разбиране, но въпреки всичко, тая интеграция и образцовост, дори за 2ро поколение чужденци, са в по-голямата си част мит. за сметка на това проблемите са колосални, а се и задълбочават.. лошото е, че за момента няма адекватно решение или стратегия за такова, тъй че до тогава най-добре е популацията на чужденците, която им създава проблемите, да бъде държана поне константна

    Reply
  14. Григор Post author

    @minimalistic: Държави като Канада, Австралия и донякъде САЩ и Финландия показват, че интеграцията е напълно възможна. Тъжно е, ако в Дания не успяват.

    Прави ми впечатление, че твърде образованите нации понякога са твърде толерантни към чужденците, и не изискват от тях да приемат местната култура. Ако законодателството е либертарно като американското, то донякъде компенсира проблема. Ако обаче не е, сблъсъкът на културите става неизбежен. Подозирам, че в Дания случаят е този.

    Reply
  15. tonywoolf

    Нация от хора сме. Като всяка друга. Нравите и обичаите ни са обусловени от географското ни положение. Хора и ръченица. Тук ядем свинско, в гореща Африка – не, защото там е отрова. Какво има да се разсъждава…

    Reply
  16. minimalistic

    Финландия не е пример, тъй като имам чувството, че те първи ще излязат от ЕС… много са нагнетени нещата там, тъй че въобще, ама въобще не ги споменавай тях 😉 в САЩ и Канада нещата са по-добре привидно, но понеже не съм живял там, не съм 100% сигурен. при всяко ходене в щатите обаче, си мисля, че прословутата интеграция е доста преувеличена. това, което май прави нещата да изглеждат по-добре там е, че културите които се ‘интегрират’ са с относително сходни ценности – т.е. нямат си достатъчно мюсюлмани. това, за което съм напълно съгласен обаче е, че хората в тия страни са значително по-либерални и непредубедени спрямо чужденците. за разлика от в ЕС. но както казах вече, не мисля, че тва прави интеграцията там по-успешна, просто я прави по-качествена за тия, които успяват 😉

    Reply
  17. Шapкан

    Жилов,
    не е същата логика.
    Гледайки към “благополучните” страни, не забелязваме дертовете им.
    Сестра ми като беше 6 години в Германия, първите месеци бълваше суперлативи. После за около две години млъкна, стана неутрална. След това с нарастващ интензитет започна да бълва критики. Накрая заяви, че Германия е напълно скапана държава и се прибра.

    материалното, битовото благополучие до голяма степен тушира бъговете, освен това там, където държавата нарочно е омекотила социалното разслоение, хората също по-лесно се примиряват с “дребни” несправедливости.
    Обаче това “златно” (за някои) време свършва, а някъде е свършило, другаде даже не е започвало.
    И тогава изпъква истината, че имаш повече общо с човек от аналогично на твоето социално положение или сходен с твоите възгледи, независимо че е принадлежи към нация, към която те приучават от детинство да се отнасяш с ораза или поне недоверие, отколкото с “родните” доморасли мутри, дето са все парче патриоти, ум да ти зайде…

    да разбирам ли, че нямаш други възражения? Че нацията е измислена категория, която преследва съвсем определени, социално малцинствени цели?

    Reply
  18. Жилов

    @Шаркан

    Не говоря за материалното благополучие, а за начина на живот, за коренно различните реакции, очаквания и нагласи към едно и също събитие, случило се на улицата. За това от кои свои права можеш да се ползваш в случай на проблем. За това би ли излязъл от къщи, ако си инвалид. За това дали би проявил инициатива да направиш нещо за проблем, който си видял на улицата. Дали би вдигал шум. Дали изобщо би се надявал на резултат. Това е различно в различните държави.

    С другите ти твърдения съм съгласен. Само че… аз и секса мисля, че е безсмислица, но ми се налага да го желая и да го правя, при това доста усърдно. И семейството и рода считам за измишльотина, но ето, че живея в рамките им и дори имам син, въпреки безсмислието на това да предаваш гените си нататък. И детството като период от живота считам измишльотина и глупост, която само оковава личността на малкия човек, но нямам работеща алтернатива, която да замени текущия модел. Ти също нямаш работеща алтернатива, но си мислиш, че имаш. Тук е и разминаването ни.
    И в още едно нещо. Има неща, които не могат да бъдат избегнати, защото корените им са твърде дълбоко. Като ученик си мислех, че някога ще избегнем дори смъртта. После видях, че смъртта е нужна и че децата са нужни, за да рестартират затлачената система. Не считам това за нещо хубаво, напротив, считам, че е едно от многото безсмислени, безчовечни и несправедливи неща, които нищо не може да оправдае. Повечето от тях, обаче, не могат да бъдат заобиколени, твърде дълбоко в правилата на света се намират. А самия свят в ядрото си е безсмислен и безчовечен – опитите това да бъде отречено водят до религия, дали тя ще е християнска или анархо-комунистическа, не е толкова голяма разликата. Опитите безчовечността на света да бъде заобиколена просто заради много хуманната идея, биха довели (и са довеждали нееднократно) единствено до разруха. Не знам как можеш да пишеш толкова наивни неща като тия за частните пари, примерно. Хората ти посочиха достатъчно начини, по които може да се счупи това, което си описал (без дори да засягат някакъв по-глобален ефект). Теб обаче това не те интересува, идеализмът те кара да игнорираш безсмислените механизми, които веднага биха го счупили и изродили.

    Впрочем, светът е устроен така, че скъпоценности може да има и във фъшкиите, и бих се доверил повече на човек, който го признава. Идеалиста мога да уважавам повече, но прагматичния лайнар е този, на който бих си поверил живота.

    Reply
  19. Шapкан

    има работеща алтернатива.
    Достатъчно е само да се поинтересувате.
    Няма нищо общо с идеализма.

    колкото и вариации на възможности да има от една към друга държава – основният принцип не се променя: държавата е всичко, човекът е нищо. И това не е “извращение”, това е системна характеристика на държавата.

    съжалявам, че не правиш разлика между религиозна вяра и научно познание.

    съжалявам, уморих се да се сблъсквам с глупостта на уж умни хора, затова по-добре да си млъкна.

    упех в нагаждането към “живота, какъвто е”. Като ви дойде байгън – (а ще дойде, понеже наглостта на властниците няма свършване и в растеж е вечен), – помислете как да се оправдаете пред себе си, че поне не сте опитали да направите нещо за себе си докато сте могли.

    Reply
  20. katia

    мили хора, как можете да трансформирате целият си словесен ресурс, цялата си начетеност и информираност в решаваща сила за промяна на социално-културната атмосферата в българия-може би с по-малко слова, хм трудно е да обясниш нещата с две думи, трудно е . може би все още сме във фазата на надговарянето, във фазата на излагане на наличната информация и споделяне на лични изводи. дали се приближаваме към момента на същинското действие и същественото говорене. хм, всъщност всеки говори по същество, тук , по темите на григор, безпорно все образовани личности, но присъства в мен постоянното усещане за пропорционалност между способността за излагане на мисли и тази за реализирането им. колко е сполучливо съчетанието- блясъкът на чистия разум- да изпиташ силата на трезвостта, да видиш истината, да я признаеш. хора, давате ли си сметка, че ако работническата заплата не се вдигне до задоволяване на нуждите по обслужване на нормалното човешко достойнство, интелектът-вашата сила и гордост ще започне да мутира. и май вече е. осъзнавате ли, че с всеки изяден дюнер, кифла, хляб само продължавате да поддържате нещата такива каквито са. осъзнавате ли, че ви светнаха очичките с фактите от укилийкс, но ви се замагляват когато подобни се изнасят от и за бг лица. григор, бях ти изпратила мейл с цялата си ожесточеност към смазващата бг действителност, изброих ти всичките си работодатели- до един забогатяли и коромпирани личности,(далече, далече) а ти просто не разбра в каква връзка ти ги цитирам. отдавам го на непоследователност в моя разказ. обичам ви, защото обичам умните хора, но ви мразя, защото сте отчайващо търпеливи и страхливи.

    Reply
  21. katia

    всеки, който се чувства ощетен от системата през последните 20 години да напише имената на хората, които смята за виновници-къде- не знам , преди десет години исках да печатам позиви- бях полудяла, никой не ме вземаше насериозно, пак не бях сред правилните хора , може би пак на брошури и да ги разпръснем над цяла българия със самолет. моите са готови.

    Reply
  22. Григор Post author

    @katia: А дали това ще помогне?

    Като начало, имената на виновниците надали са широко известни. Имената на машите и бушончетата им – определено, но техните – надали. (Има и изключения, разбира се.)

    Като продължение, дори имената на машите и бушончетата са едно добро начало. Но виновниците имат пари и медии – срещу всяко име от теб могат да извадят десет фалшиви, чрез други маши и бушончета. Фалшиви хипотези, теории, обяснения – с тях е пълно наоколо.

    Според мен може би би помогнало, ако човек не само извади имената на виновниците и фактите, които знае, но и застане зад тях с името си. Без никакво съмнение задачата ще е опасна. Но ако много хора го направят, и ако са готови да продължат да го правят дори ако им се случат лоши неща, може би истината ще излезе на бял свят. Бавно и трудно – хората няма да си изградят лесно и бързо “веригите на доверие”, и да преценят по тях на кого може да се вярва, а на кого не. Но в крайна сметка ще стане. По-добре късно, отколкото никога.

    Аз го правя. Когато имам какво да кажа по въпроса, го казвам тук в прав текст. Блогът ми е моят самолет, записите в него – бюлетините ми… За някои неща може би не съм прав. За някои вероятно съм. За някои знам със сигурност, че съм. Пиша ги от години, и никой не ме е пребил, въпреки че такива като мен са много малко. Очевидно не е толкова опасно, колкото треперливо смятат много хора. Очевидно може да се пробва.

    Reply
  23. п

    Знаеш ли, имах една идея за реалити- даден брой западняци живеят за 2-3 месеца в бг- като обикновени хора-търсят си работа, квартира, приятели..и се опитват да се интегрират.., мой приятел, вече продуцент на типични предавания-чалга модел Явор Попов -супер нова медия, ми каза, че това ще е много брутално. споделих и с други приятели но и те не отразиха идеята с интерес. Сега си мисля за варианта 10тина успешни и доволни българи да участват с идеята, че всичко през следващите 60-90 дни ще зависи от техния честен труд и да видим до къде ще я докарат. ще се приеме, че изведъж са обеднели, поради кражба и трябва да започнат от начало. никой местен разбира се няма да се съгласи за това си мислех за западняци ентусиясти, които биха го направили за преживяването. мислех си и за директно включване при форум на хотелиерите например- защо персоналът ви не е добре платен, не разбирате ли, че така директно вредите на бизнеса? и подобни, свободна журналистика ..оф знам и не знам, нали поне мога да споделям тук без да спазвам някакъв специален тон, ок , ще го измисля..!със сигурност ще пробвам.

    Reply
  24. Григор Post author

    @п: Определено си струва! Именно защото ще е много брутално.

    Имам и допълнителна идея. За реалити, в което да участват хора, които наистина умеят да се справят във всякакви обстоятелства. Които най-вероятно ще успеят да се справят с предизвикателството. Така и по-обикновените хора хем ще видят, че това принципно е възможно, хем ще научат по някоя хитрост как става. (И нищо чудно така да си проличи и некадърността и самовредителството на много български бизнесмени, та да могат и те да се поучат.) Нищо чудно да е по-полезно, на практика.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *