Човешката библиотека е ваша

Вчера в блога на Човешката библиотека се появи един съвсем кратичък запис. Копи-пействам го:

Приятели –

Представете си, че Човешката библиотека е ваша.

(Човешката библиотека Е ваша. Ваша е. Да.)

Какво ще правите с нея?

Човешката библиотека наистина е на читателите си. Да, формално тя е фондация и издателска фирма, собственост на някого. Но за разлика от повечето фондации и издателски фирми, съществува не за да напълни с пари участниците си, а за да публикува и разпространява книги, които ни припомнят, че сме човеци, а не зъбни колелца в машина за пари. Писал съм го и преди – участниците й често дават и последната си стотинка, за да излезе някоя хубава книга, за която знаят предварително, че ще е на финансова загуба. А освен стотинките дават и труда си – твърде много труд, за да бъде описан.

(Калин наскоро ми се скара, че в предишния си запис за Човешката библиотека съм споменал поименно само него. Донякъде е прав. Други доста активни в нея хора са Атанас П. Славов, Ангел Петров, Мирослав Моравски, Констанца Христова, Габриела Петрова, Димитър Стефанов… Пълният списък е тук. Извинявам се и на прекалено скромния според мен Калин, и на всички пропуснати.)

Тези, които предприемат подобни неща за лична изгода, знаят какво да правят с тях – всеки знае своята изгода най-добре. Човешката библиотека обаче е създадена, за да служи на читателите си. Колкото и да са читатели, екипът й не знае какво би било най-изгодно, най-удобно и най-полезно за всички четящи човеци. Затова е и този повик.

Човешката библиотека е ваша. Наистина. Посетете блога й, и коментирайте какво искате да направи тя, и как да ви бъде от полза. Каквото е по силите на тези апостоли на книгата и доброто (думата не е силна, готов съм да я отстоявам!), ще бъде направено. А ако вие можете да помогнете някак, или имате идея какво би било от помощ, ще заслужите мястото си сред тях.

Благодаря от сърце!

5 thoughts on “Човешката библиотека е ваша

  1. Кал

    Читателите ни са я много срамежливи, я им се свиди да споделят мечти… 😀

    Reply
  2. Григор Post author

    @Кал: Или ежедневното робуване за хляба ги отучи да мечтаят… 🙁

    Reply
  3. Кал

    Не, това не го вярвам, поне не така масово.

    По’ съм склонен на някой вариант близо до твоето обяснение за “придобитата” ни лошавина в “Ягодката”. “Мечтаем си ние, ама какво сега да губим на другите времето с мечти някакви…”

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *