– Тате, може ли да се оженя за Лусия?
– Не може, сине. Тя ти е сестра.
– Еййй, писна ми бе, тате! Има ли наоколо момиче, дето да не ми е сестра?
– Няма, момчето ми.
– А Хулио как се ожени за Белинда, пък после излезе, че му е сестра?
– Да, ама не знаеха. Затова и като разбраха Белинда се удави, пък Хулио се застреля.
– Ама аз няма да се застрелям, тате! Нито Лусия ще се удави!
– Как така няма! А зрителите какво ще си помислят за нас? Ааааа!…
– Тате… ще ти кажа нещо… ама да не ми се сърдиш?
– Ще ти се сърдя, сине, няма как иначе. Нали сме герои в сериал. Казвай.
– Мама казва да се оженя за която искам. Че ти не си ми бил баща.
– Ауууу, сърдя ти се! Не че не го знаех, де. Любовните авантюри на чичо ти Игнасио даже сценаристите още не са успели да ги измислят всичките.
– Значи мога да се оженя за Лусия!
– Не можеш, сине. Нали ти казах – тя ти е сестра.
– Ама… … … таковата, чичо Игнасио… и доня Катарина ли?
– Разбира се, сине. Нали сме герои в сапунен сериал.
– Ооооохххх… Писна ми, тате! Ще те убия тайно, ще сваля майка ми и ще се оженя за нея!
– Пак не става, сине. Освен че ти е майка, и тя също ти е сестра. Нали ти казах за чичо ти Игнасио?
– Тате, ти как не си го повикал на дуел този ти брат?
– Повиках го. Ама не го улучих.
– А той тебе улучи ли те?
– По-лошо. Не питай.
– … Тате, а не може ли да се оженя за Гюлсюн поне? Нищо, че е мюсюлманка.
– Не може, сине. Тя е от друг сериал.
– И какво от това? Аз ще я гледам нея по телевизията, тя – мен. Все е някакъв брак… Да не би и тя да ми е сестра?!
– Шшшшшт, да не чуят сценаристите!
– Ще емигрирам от тоя сериал, така да знаеш! Знаеш ли колко ще ми е хубаво в един сериал с Гюлсюн? Погледни я каква е красавица, тате! Хем е и сираче – няма как да изляза неин брат!
– Грешиш, момчето ми. В сериалите сирачетата задължително имат изоставили ги семейства, които трябва да се появят в един момент. По възможност като брат им се влюби в тях.
– Чак такива ли са тия проклети сценаристи?
– Как мислиш, защо е такъв чичо ти Игнасио?
– Тате, писна ми! Отивам да взема колата и да катастрофирам с нея!
– Недей, момчето ми. Ще оживееш, но за да те спасят, ще се наложи лекарите да ти направят операция за смяна на пола.
– Ти пък откъде знаеш?!
– Че какво друго още не са измислили сценаристите ни?
– Поне тогава няма ли да се намери пък някой мъж, който да не ми е брат?!
– Ще се намери, детето ми. Чичо ти Игнасио.
Може ли да си кажа, когато някой пост на Григор не ми харесва?… Казвам си, Григор, този изобщо не ми харесва. Освен, че не ми харесва, намеква, че си доста добре запознат със сюжетите на сапунките, че да пишеш по тях. 🙂 Сиреч, понаглеждаш ги чат-пат. 🙂 То не е забранено де, аз даже едно време сигурно поне 15 минути изгледах от “Робинята Изаура”.
Ъъъ, да беше пописнал нещо за землетресенията… Например за това, дето Бойко Борисов казал, че полицаи с мегафони ще навикват около народа след земетресение. 🙂
Хареса ми! ‘Обратите’ бяха много ‘вълнуващи’. 😀
@Виктор: Не ги гледам, но слушам всяка една сапунка, въртяна в България. Неизбежно е – вечер с жената сме в една стая.
А за земетресенията и полицаите – въображението на фантаст не ми стига, за да си представя какво ще викат по мегафоните… 🙂
@Sylvia Atipova: Чакам някой запален да напише продължение. 🙂
Ха, запален. Нали ще го изгасят като е запален, иначе ще изгори и няма да може да списва
Хаха, ще се измисли нещо:
“Не бой се народееее, имаше земетресениееее!”
“Може и пак да имаааа, ама не бой сееее!”
“Не бегааай, нема смисъъъл!”
“У понеделник че мине комисия да опише щетиииитееее!”
“Да стоите под вратииитеее!”
Аз това съм го преживял – когато беше земетресението във Вранча.
Тогава минаваха полицаи (за Търговище става въпрос) и от говорителите на колите съобщаваха, че … епицентърът е в Скопие и жертви няма…
То тогава имаше такава политика, да се приказват глупости, че “да не се плашат хората”, ама кой умник беше решил, че Скопие е по-малко страшно от Вранча не знам.
ПП
Иначе идеята сама по себе си е похвална.
При една голяма суматоха, особено и ако токът е спрял и нет няма, това е най-добрият начин за информиране на населението. А липсата на информация е най-страшна.
Здравей Гриша,
Поздрави от далечен Лондон.Никога не пиша по разни форуми защото не ми се занимава само чета и се смея/последния път бях попаднал на снимка на полуголия Азис на полутъмна сцена целия в златиста боя с дълга фазанова опашка отзад на препаската и с някаква гарванова перушина на главата позата няма да я описвам та тогава се изсмях високо на глас,съседите ми са англичани сигурно ме помислиха за луд понеже ме чуха – прозореца беше отворен.Е ми какво да правя не можах да се сдържа…/
Това за сапунените опери обаче хем те кара да се посмееш,хем да се замислиш…Те са вид феномен който аз може би малко неточно наричам “Часът на Бога”. Понеже искам да чуя коментара ти ще ти дам няколко примера които са истина и показват за какво иде реч.Бях още в Чехия където работехме на смени,спяхме в общежития, във фоайето на етажа имахме телевизор със специална антена за една от българските кабеларки и в една голяма стая се бяхме събрали четирима човека непушачи и общо взето се погаждахме.Та след време забелязах че един от нашите почти всяка сутрин към 3 часа изчезваше някъде.Една нощ след като пак се разхлопа в 3 и излезе полежах и реших най-сетне да проверя.Излязох половин час след него и го намерих залепен за телевизора:
– Румене какво правиш бе защо не спиш?
– Ш-шт чакай,чакай братче тихо че сега е много важно!
– Какво е важно бе ти луд ли си в 7 трябва да ставаме за работа.Каква е тая сапунера дето я гледаш чак толкова?
– Ш-шт моля ти се остави ме сега после ще говорим.
През деня пак стана дума и той обясни:
– Не мога да спра ей,откъде я захванах да я гледам тая сапунка,не мога да се откопча и това е.От бате си Румен да знаеш,никога не ги започвай тези проклети сериали дори и от средата,щото почнеш ли веднъж край свършен си,не можеш се откопчи до края.На и тая бразилска глупост да опустее дано къде я захванах….
– Добре де през деня не можеш ли защо в 3 сутринта?
– Оох,през деня я дават в 2 следобед а пък ние сме на работа нали разбираш,и аз мога да хващам само повторението в 3 всяка сутрин…..
Признавам,прехапах бузата и поех дълбоко дъх така че не му се изсмях,щях да го обидя влязох му в положението на човека,след това ми стана малко тъжно за него – сън да не спиш и да ставаш всяка нощ заради тъпата сапунера….Ако и това не е Часът на бога…
Втория случай беше вече в Англия на един строеж работихме заедно с един млад индиец,интелигентно момче излезе и след време се сприятелихме.Та той ми се оплака как като си ходил за последно у дома в Индия майка му която го чакала с такова нетърпение го посреща на вратата прегръща го и му казва:
– Моля те извинявай поседни за малко миличък в хола да свърши филма,че е много важно ах ето тя започна да ражда!!!Ей сега само половин час и ще дойда….
Човека не се бил прибирал 4 години беше много възмутен:
– Собствената ми майка която толкова ме обича,можеш ли да си представиш?И не е някоя глупачка а умна и интелигентна жена главен редактор на вестник за култура и политика!Всеки ден залепена като зомби за тези сериали.
Цял ден не и говорил и си заминал по-рано.
Третия случай беше с милата ми баба бог да я прости,която редовно ме гонеше от кухнята колчем почнеше поредния сериал който следи,а те бяха МНОГО.И то не за друго ами защото не си седях мирно а почвах да пускам хапливи забележки и коментари за тоя или оня герой/героиня и редовно познавах от първия път коя е бременна.Освен това почвах да се смея което най-много я вбесяваше:
– На погледни бедното дете толкова серии вече и не му казва че тя му е истинската майка и то горкото си мисли че си няма никого!Глупачка такава!!!Айде стига си се смял и ти хуу пък как няма няма нищо човешко в тебе,безчувствен кютюк такъв!Какво?
– Добре бе бабо образован и интелигентен човек си,как може да ги гледаш и да им се вживяваш толкова на тези тъпотии…
– Ти да мълчиш!На ей го и Откак свят светува почва.Тихо сега!
– Да де много е точно името на тази сапунера,понеже е започнала и ще пролжава откакто и докато свят светува…
– Млък!То щото не ги зная ония книги с които се халосваш,една свястна няма.И ония твоите филми дето един не става за гледане само чудовища и изроди вътре/беше докопала отнякъде една от сериите на Звездни войни/.Ей това е то изкривено съзнание същия като баща си.После аз сам гледала дивотии.Какво се смееш сега айде махай се оттука.И да не ми задигнеш нарочно дистанционното пак че…
Та виждаш ли Гриша знайно е че за всеки влак си има пътници затова ги има и чалгата и сапунките,нали.Номера е че далеч не всички хора които гледат сапунери са необразовани и
глупави/пример баба ми и майката на това момче,баба ми особено знам какво работеше докато се пенсионира/.Не много рядко точно хора интелигентни се заплесват по тия тъпотии и те знаят че са тъпотии но продължават да го правят.Колкото до Часът на бога във оня чудесен роман “Планетата на Шекспир” Саймък описва това което се случва в точно определен момент и ти не можеш да го избегнеш може само да го изчакаш да отмине друг избор нямаш.Докато тук имаш – просто да смениш канала.Уж де…
Здравейте! Аз съм Ели и гледам сапунки! 🙂
Сапунените опери, както и определен тип игри, експлоатират вратички в човешката психика. Затова ги считам много повече за психологическа манипулация, отколкото за история или изкуство.
Въпреки, че “сапунените опери” са си профанизъм от най-чиста проба, те имат и една позитвна характеристика: идеално помагало са за осъществяване на първите стъпки по усвояването на клишетата в един нов език (без което – тъй или инак – не може да се мине). Говорните стереотипи на героите на “сапунките” са ултра-примитивни, но помагат на начинаещия в изучаването на чуждия език да заговори в светкавични срокове (макар и точно тъй примитивно, какъвто е и образеца на лингвистичното поведение).
По-нататък, разбира се, очакването е, че обучаващият се ще доразвие езиковите си качества чрез четене на много, много, много книги, които естествено трябва да са нещо много повече от “сапунисването”…
С глас се смея на писанието. Какво е сапунка без спешна мозъчна трансплантация, обаче. За справка – една от най-хубавите, за мен, комедии – “Soapdish” (“Сапунена опера”)- със Сали Фийлд и Кевин Клайн 🙂
Здравейте,
с извинение за късното включване, но както коментирахме с Григор “offline”, понякога добрите идеи идват на умните хората независимо един от друг:-)
Почти аналогичен сюжет, само че с български герои, има във фейлетона на Христо Смирненски “Софийската аристокрация” от 1920 година. За съжаление не мога да го намеря в интернет, но ще се опитам някой ден да го сканирам/набера, за да го постна тук…