Булгакон… и след него

Откакто се върнах от Булгакона направо светът ми се изсипа на главата. Днес реших, че два-три компютъра и малко преинсталации обаче ще изчакат един час тази вечер, че иначе блогът току-виж мухлясал. 😉

Тръгнахме с Наско Славов и Любомир Николов за Булгакон още на сутринта на деня преди него. Намерението беше да пристигнем следобеда, да се разположим и да не пропуснем първия ден за плаж. Затова и беше подбран маршрут максимално по магистрали – по “Тракия” до Ямбол, оттам през Стара планина до Шумен и оттам пак по магистралата до Варна.

Докато пътувахме през Тракия, разговорът течеше весело. По незнайните пътища на плямпането стигнахме до темата за политическата коректност. Любомир Николов припомни последната мода в тази изразна държава – изразът „алтернативно сексуален“. А остроезичният Наско реагира с предложение за въвеждане на друг подобен израз – „алтернативно интелигентен“. Което срещна и продължава да среща бурната ми подкрепа. Друго си е да кажеш: „Кво си ме зяпнал като алтернативно интелигентен, бе!“…

За съжаление плановете не винаги се сбъдват по книга. (То иначе животът няма да е интересен, де.) Навръх Рижкия проход внезапно колата се оказа без охладителна течност. Бързият оглед потвърди стабилен теч от стара, корозирала и пробита тапа на двигателя. За щастие по нанадолнището не ни трябваше често двигател. Пътем напълнихме с вода от чешмичките колкото изхвърлени шишета намерихме, и така проявихме и екологично мислене.

Уви, когато стигнахме до по-равното, шишетата бързо започнаха да свършват. Нови пълнения, тук-там изчаквания за изстиване на колата и т.н. Когато най-сетне стигнахме до магистралата между Шумен и Варна, платното в нашата посока се оказа затворено и поопознахме околния път през хълмовете наоколо (здравей, охлаждане). На моменти животът беше чак прекалено интересен. Стигнахме във Варна вече по тъмно. Плажът беше пропаднал като план.

Спрях на първата бензиностанция на входа на града и се раззвънях по телефони като пощурял. За щастие, фенското братство е бетер мафия – никога няма да те зареже в беда. Жоро Малинов услужи с колата си на Ивайло Търновски, за да ни вземе до хотела в Балчик. А пък Ани Илиева (а.к.а Йоан Владимир) се оказа фантастична в реалността точно колкото и в писането – за нула време намери чрез Асен разкошен варненски автомонтьор, при който да оставим колата и той да се погрижи за нея, докато ние почиваме.

Пътуването до монтьора също не беше безпроблемно, но стигнахме. При огледа от квалифицирано око излезе наяве дребна подробност, за която не се бях замислял. Принципно нова тапа за двигател струва два-три лева, а ваденето на старата и набиването на новата – примерно пет лева. Само че при мен беше протекла тапата, която е под дизеловата помпа. За да бъде сменена, трябва да бъде свалена помпата; за нейното сваляне е нужно да се свали агренажният ремък, а за тази задача на моята кола се откача и вади двигателят… Препсувах каръка си (наум, за да не вкисвам околните). Междувременно Ивайло пристигна като роханската армия при Гондор и ни събра към Балчик и уютния хотел „Калейдоскоп“. Предупредени за пристигането ни, домакинът Тихомир Тачев и съпругата му ни бяха запазили вечеря.

(Гостоприемството на Тихомир винаги ме е смайвало. Не само като как, по дяволите, за такива смешни суми успява да подсигури подслон и три пъти дневно храна – и то вкусна и обилна даже по моите ненаситни представи! И преди беше нормално или той, или съпругата му непрекъснато да са наоколо и да тичат да угодят с нещо на някого. Но тази година направо надминаха себе си – двамата задължително посрещаха и изпращаха всеки гост на хотела лично, и двамата заедно. Как физически смогнаха просто ум не ми побра. Не съм бил в хотел “Кубан” на Слънчев бряг или някой друг от най-елитните, но се съмнявам дори там да намеря такова желание да се помогне и угоди на посетителя. Просто нямаше случай някой да попита за нещо и то да не му бъде изровено, ако трябва буквално от дън земя. Не му правя братска реклама – описвам едно към едно какво видях с очите си. Тия хора удариха в земята всяко хотелско обслужване, което съм виждал някога. Текат ми лигите като си помисля, че и догодина Булгакон ще бъде пак при тях.)

Купонът на следващия ден се вихреше на пълни обороти. Плажът – също, в разкошното време. Но и двамата с Ели бяхме така капнали от интересния живот предишния ден, че просто проспахме денонощието – ставахме само за да хапнем по нещо и да изгледаме със завист веселото братство наоколо. И дори тогава умората и напрежението не се оттекоха от мен докрай. На следващия ден отново всичко ми беше като в мъгла и веселието наоколо влизаше през едното ми ухо, за да изтече мигом през другото, без да остави никакъв спомен. Остарявам…

Любомир Николов удари незапомнен според мен досега рекорд на Булгакон. Попаднахте ли в блога му на серията приказки на различни народи, написани от него? Тези приказки излязоха в красива книжка. Още преди да тръгнем го предупредих да си вземе от тях, че сигурно ще ги търсят за продажба. Той не вярваше, че някой ще купи и една – почти всички приказки са свободно достъпни в блога му, кой ще даде пари? Но понеже е възпитан и учтив, донесе един пакет, за да мирясам… Резултатът? 20 книжки продадени за по-малко от 20 минути. (И поне още 20 фенове, бръмчащи наоколо като разсърдени пчели да търсят дали не се продава случайно още някой екземпляр.) С гордост смея да отбележа, че май-май свободното публикуване на книги в Интернет ги продава, вместо да спре продажбите им. Други писатели от феновските среди също продаваха свои книги, също никак не лоши (хвана ми окото „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ от Бранимир Събев), но продажбите им не вървяха чак толкова. Вероятно славата на Любо изигра роля, но мисля, че и Интернет достъпността – също. Остава в това да се уверят и издателите. 🙂

Кулминацията на Булгакона беше в събота. Ние с Ели използвахме да поотидем все пак малко на плаж и да се поразходим по чудесната крайбрежна алея на Балчик, така че отново изпуснах доста от мероприятията. Присъствах вечерта на раздаването на наградите (където към наградата си от предишния Булгакон за най-голям карък добавих нова, за не чак толкова голям, в смисъл сблъскал се със само един проблем).

В неделя след традиционния търг на книги фенството се заизнася. И Наско Славов, и Любо Николов дискретно предпочетоха да не се доверят на колата ми на връщане. Смело й се довери Бобсъна. За самата кола отидох до Варна. Което само по себе си беше още един интересен ден – изпуснах автобуса от Балчик до Варна за секунди, а опитът да пътувам на стоп завърши катастрофално. Слязох от колата на един от феновете мъничко преди необходимия ми разклон. Около 22 километра преди. Взех ги за 3 часа, което значително повдигна самочувствието ми. А когато един бодър дядо ме похвали с каква енергична крачка вземам нанагорнището към Виница, изобщо не ми повярва, когато му казах откъде идвам пеша… Пак мъничко плаж (балчишкият централен плаж е скромен, но само на няколко километра е огромният и разкошен плаж на Албена), лятно щастие, море, водорасли, плуване, слънце (и тук-там малко облаци), изобщо една страхотна почивка. Особено след сутрешния марш.

В понеделник по обяд тръгнахме. Уви, преценката на по-старите фенове се оказа права. Още преди Варна ми клепнаха на главата куп задачи, заради които се наложи да изпратя Бобсън да пътува с автобус. (За което ми иде да потъна в земята от срам. Не ми се случва често да изоставя така гнусно някой, който се придвижва затруднено.) Към затрудненията се прибави и откриването на причината защо тапата е избила. Колата прегряваше зловещо. За щастие, след малко доливане и изчакване забелязах причината и за прегряването – вентилаторите на охлаждането не работеха. Огледът на жици и прочее не помогна изобщо, но все пак информацията беше полезна. Няколко бутилки студена вода, отхлупен радиатор (ако водата заври, да има как да се изпарява, за да охлади двигателя), каране с минимална употреба на двигателя и с надуто до дупка парно на над 30-градусовата жега, и най-вече непрекъснато следене на температура и наличие на вода – всичко това направи възможна малко разходка из България. (Която един скандал и скъсани бизнес-отношения направиха безсмислена, но не съжалявам за това и грам. Има хора, да работиш с които е по-зле, отколкото да гладуваш.)

Възможно се оказа и прибирането до София, ако и по начин, който ме кара да съм щастлив, че спасих Бобсън от чак толкова интересен живот. Магистралата от Варна до Шумен продължаваше да е в ремонт, но вече платното от Варна към Шумен – отново обикаляне из хълмовете наоколо (здравей, охлаждане). Схемата за придвижване обаче издържа, ако и на няколко пъти да беше на косъм. Нагоре към Витиня малко преди тунелите се наложи да спра и изчакам двайсетина минути на надуто докрай парно, за да може двигателят да поохлади, но все пак се добрахме някак.

(За любопитните – после старателният оглед на колата установи, че не работят или датчикът на вентилаторите, или термостатът. Като по-лесно, смених първо датчика. Проблемът понамаля, но не достатъчно за нормално каране – очевидно и термостатът е поотишъл и е за смяна. Май не заслужавам тазгодишната награда за прогресивно оправяне.)

… Добре. Булгакон 2012 свърши. А какво следва?

Златен Кан, естествено. Ще се проведе на 29 септември в Благоевград. Все още нямам достатъчно информация, но се надявам да я получа колкото се може по-скоро – следете за коментари с подробно инфо под този запис. Изгарям от нетърпение да видя какво е спретнал Кънчо Кожухаров. И още повече и дали не е написал нещо ново. 🙂

Е, и да се видя отново с фенството. Не познавам друга общност, сред която да се чувствам така на мястото си.

И да предизвикам отново късмета си. Кънчо обеща на Златния Кан да няма награда за каръщина, така че може липсата на възнаграждение да откаже каръка ми. 🙂

19 thoughts on “Булгакон… и след него

  1. Бранимир

    Гри, последната ми информация от Кънчо е, че Златния Кан няма да е на 29 септември, а на 13 октомври. Ако искаш, чуй се се него за доуточняване на датата, но все пак…

    Reply
  2. Иван Богданов

    Продажбите имат нещо общо с известността на Любо Николов, а не със съдържанието на книгата му.
    Ники Телаллов прави същите грешни изводи преди време.
    Вероятно това е първата подобна книга, която виждаш, но аз продавам такива от години.

    Reply
  3. Григор Post author

    @Бранимир: Днес ще се опитам да се свържа с него за повече информация и ще я пусна веднага.

    @Иван Богданов: При положение, че почти цялата книга е свободно достъпна в Нета, и че мястото е конвент на фенове, свикнали да са вътре в кухнята, според мен съдържанието би трябвало да има доста повече влияние. Безспорно известността има своя принос, но все пак не очаквай 100% от хората да са шарани, независимо от подборката. Не е реално.

    Reply
  4. Божо

    Мисля, че лошо сте избрали маршрута. Вярно, по-голямата част е по магистрала, но преходът от Ямбол до Шумен през Балкана е тежък. Докато ако бяхте тръгнали по “Хемус” точно пресичането на планината щеше да е по магистрала, след което следва добър път до Шумен.

    Може би и течността нямаше да загрее и да вдигне налягането, че да избие. Все някога щеше да избие разбира се, но не по време на дългия път.

    Reply
  5. Морфиус

    Ако тая кола има климатик, той при включване принудително развърта перките.
    Правил съм го като спасителен вариант.
    Разбира се това помага ако има ток до двигателя на перките…

    Reply
  6. Деян

    +@Божо
    На мен лично да замениш 280 км път в добро състояние за 230 км магистрала + 130 км планински път в лошо състояние не ми се струва добра сделка.
    Много е съмнително дали е по-бърз, а за по-икономичен и дума да не става.
    Дано поне “оттам пак по магистралата до Варна” не означава, че Григор е имал намерение да загуби половин час по варненските задръствания.

    Reply
  7. Николай

    Термостатът трябва да е. Не знам какъв е автомобилът, но може би немски/италиански. Там датчикът за включване на перките се намира на радиатора, и при неотварящ термастат колата грее и перките не включват. При японските, примерно, датчикът се намира на главата и винаги включва перките. В твоя случай си правил единственото полезно – да караш на парно и да доливаш… И между другото, при нормално работещо охлаждане, перките трябват единствено при много бавно движение. На извънградско те не се включват. Като съвет, след като смениш термостата следи за загуба на течност и завиране – възможно е да ти е избила и гарнитурата на главата…

    Reply
  8. Иван Богданов

    Да не развалям хубавата тема за коли, от която нищо не разбирам, но за книгата тотално не си прав. Както казах масово издавам такива книги, на автори, чиито всички произведения са свободни в нета.
    Все забравяте, най-вече покрай четците, че книгата освен като съдържание на информация има стойност и като художествен предмет или като предмет за спомен от автора.
    Да го кажа накратко – книгата е изкупена заради спомена /и автографа/ на Любо. И аз с кеф бих си купил, като вероятно няма да я прочета, защото закъсах още на 2-3 приказка /не е точно това стила, който очаквам от Любо/.

    Reply
  9. Вени Марковски

    Григоре, има шанс да вземеш втора награда на състезанието за каръци – защото нали си такъв голям карък, че няма как да ти се падне първата награда 🙂

    Reply
  10. Григор Post author

    @Божо: Като се обърне колата… 🙂

    @Морфиус: Няма климатик. 🙁

    @Деян: Пътят през Рижкия проход не е никак лош и е много приятен – струва си.

    @Деян: Досега не съм виждал във Варна нещо, което да таксувам като задръстване.

    @Николай: Автомобилът е френски. При нормално движение перките не трябват, но при дълги и стръмновати нанагорнища може да се наложат. За гарнитурата – в радиатора не “ври”, нито в маслото виждам вода, вероятно е читава.

    @Иван Богданов: Ами дай акъл какъв стил очакваш от Любо. 🙂

    Reply
  11. Иван Богданов

    Това за стила е друга тема. Аз обяснявам защо се продава книгата. Все пак Любо не е вадил книга от “Десетият праведник” /дано не съм изтървал нещо/, а това беше миналия век. Той е легенда и хората имат желание да притежават негова книга. А няма как да поискат автограф в/у Властелина /не че вероятно не му е искан/.
    Но все пак аз съм израснал с фантаста Любо Николов, а не с Колин Уим… как точно му беше псевдонима и ми се чете нещо от типа на “Червей под есенния вятър”, “Десетият праведник”, дори и Къртицата. Което, пак подчертавам, си е мое мнение.

    Reply
  12. Григор Post author

    @Kzint: Да, ама не. Проблемът няма нищо общо с теч от радиатор, а с прегряване. Запушвалка само ще задръсти системата и ще влоши прегряването.

    Reply
  13. Деян

    @Григор

    Последният път като минах през Ришкия проход беше в окаяно състояние.
    Но ако си тръгнал от петолъчката нагоре, то май имаш предвид Върбишкия проход.

    През Варна и в 3 през нощта да минеш, пак е по-бавно, най-малко заради ограничението от 50 км/час.
    Друго си е да не минаваш през града, разстоянието е същото, но караш с 90.

    Reply
  14. Григор Post author

    @Деян: Точно Ришкия имам предвид, и пътят не беше лош. За ограничението – спазвам го, може би ме забавя десетина минути, но си струва, градът е красив. (Впрочем, алтернативата към Балчик не е ли през Добрич? Оттам разстоянието хич не е същото.)

    Reply
  15. wn

    По-горе преди няколко дена деликатно е била засегната темата за политическата коректност, която ми е любима (с нея вечер се приспивам!).

    Изразите от сорта „алтернативно сексуален“ и „алтернативно интелигентен“, – а тук може да с добави и друга подобна “коректност”: “умствено предизвикан” (mentally challenged), – много ми напомнят пък една политическа НЕкоректност от моята отколешна младост (дъртак съм вече, значи – при това очевидно и mentally challenged!),

    а именно: “полудевственица”,

    което пък е АЛТЕРНАТИВА на “полукурва”, макар двете да са едно и също нещо. Изглежда тези двете могат да се обобщят с нещо наистина полит-коректно: например, “алтернативно невинна”.

    И така, нямам нищо против да бъда един “политкор” (политкорективист – хардлайнЪр при това), заобиколен с цяло съзвездие от “алтернативни невинности”…

    О скрити вопли на разкапана “пенция”,
    напразно спомнила психомоторна активност
    и епидермален тургур…

    Reply
  16. Гецата

    аз пътувам няколко пъти годишно до Варна и предпочитам да минавам по северния път – при съвсем спокойно темпо, чистото шофиране е под 6 часа. По съвсем пресни впечатления почти цялото трасе е в добро състояние, като изключим няколко ремонта след Велико Търново, но като гледам ще са за добро.

    @Григор, може и да не се влиза във Варна, на кръговото на летището се слиза от магистралата, през Аксаково се качваш на рида. От там надясно към Кичево, където излизаш на по-правилния от двата маршрута Варна-Балчик (втория е покрай морето и не го препоръчвам на никой). При Оброчище двата се сливат и нататък е ясно.

    Reply
  17. vlad

    И съдържанието, и оформлението. Мисля, че четенето от екран ( какъвто и да било вид ) не може да създаде усещането за “шарена книжка с картинки”.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *