Наближава Панаирът на книгата. Всеки пуска нови книги, с надеждата да изкара нещичко от продажби.
Или в случая на Човешката библиотека – с надеждата да даде на читателите нещо хубаво за четене. (Защото целта на импровизираното издателство е тази – да издава хубави неща, които не са излизали, или не е било скоро. Всички участници в нея биха изкарвали далеч повече, ако се хванат с работата си, вместо да я движат.)
Едното от изданията е поредната (девета) разкошна книжка на казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“. Деца, които пишат книги уж за деца, но май всъщност за възрастни. И смея да кажа, че ми дават далеч повече, отколкото повечето други „не-детски“ съвременни книги. Може би защото и тяхната цел е не да направят пачка, а да кажат нещо. Нещо, което да накара чулите го да се замислят, да си отговорят сами на поставените въпроси и може би да станат мъничко по-добри.
Заглавието този път е „Непоискано добро“. Сюжетът – животът на човечеството след края на света. Какъв е бил въпросният край и как се живее след него няма да разказвам тук. (Помните ли вица за онзи, който стоял пред киното и заплашвал влизащите, че ако не му дадат някой лев, ще им каже кой е убиецът?) Но истинската сила на книгата е не в интригата, а в мъдростта. Мъдрост, която може би само необременените детски умове могат да имат.
Другата нова книга е традиционният ежегоден алманах „ФантAstika“. Всяка година на ръба на закриването, той непрекъснато възкръсва като феникс от пепелта. Историята му е точно като тези фантастични филми, в които героите оцеляват напук на всичко, при най-неправдоподобни обстоятелства. Би била чудесна основа за някое хубаво фантастично произведение… Но то ще е едно, а в алманаха има десетки.
(Да се изфукам – има я и втората глава на „Ортодокс“, под великолепната редакция на Калин Ненов. Разликата е малка на брой букви, но огромна на усещане – струва си да бъде прочетена, дори за пореден път. А и от себе си ще прибавя още нещо – ако на някой му хареса и реши да си поиска автограф, ще му дам с най-голямо удоволствие.)
Всъщност, представянето на алманаха ще е още преди Панаира на книгата. Ще се състои във Veda House, на ул. „Гладстон“ 2 в София, в неделя (2 декември), от 12 до 13:30 ч. Надявам се да мога да дойда. Най-малкото защото там алманахът ще може да се купи (а и „Непоискано добро“ също).
А ако не там – на Панаира! 🙂
Благодарим от сърце! 🙂
Само да уточня:
1. В неделя няма да представяме алманаха – той сега влиза в печатницата. 🙂 Събираме се във Веда Хауз да се видим по Чобитово-приятелски. Ще имаме бройки от „Непоискано добро“. Ще имаме и Наско Славов – съставителя на алманаха – така че всъщност може и да се импровизира нещо като предварително представяне. 😀 Каня желаещите да разгледат съдържанието:
http://choveshkata.net/blog/?p=3096
2. На Панаира може да ни има, може и да ни няма. 😉 Таксите за участие са все така кръвнишки. Ще пишем в блога на Човешката, като се знае. Отсега е ясно обаче, че там цените на книгите ни ще са по-височки, не съвсем Приятелски… :/
Пристрастена съм към “Ортодокс”. Чаках с нетърпение втората част и вече се виждам щастлив собственик на алманаха. Разчитам да го получа лично от Наско Славов, а също да си взема обещания автограф от Григор. 🙂
Григоре, фен съм на Ортодокса, ама как може толкова обещаващ сюжет да го издъниш така накрая. Хубаво си искал да осмееш БАН, ама все пак.
@Иван Богданов: Защо не си напишеш твоя версия с твой завършек? Нямам нищо против просто да преработиш моята както сметнеш за нужно. И няма да имам претенции за авторство върху резултата. Сериозно. Хем ще ми е удоволствие да я прочета, хем може да понауча нещичко. 🙂
Ама… какво значи „накрая“? Григи – ти да не си написал и пуснал някъде втората книга тихомълком? 😀
Григоре, аз ако ти имах таланта… Но ако те интересува мога да ти кажа забележките си.
Новина и от мен. Надявам се в събота на панаира да се появят легендите от Средната земя.
@Кал: Че кой е казал, че втората книга ще е краят?! Аз планирам поне три…
@Иван Богданов: До занаят е, не до талант. А забележките са винаги много добре дошли.
Уиии! Чакаме ПО-РЕ-ДИ-ЦА!
Ухилвам се по декемврийски… 😀
Тогава графоманите щяха да пишат най-хубавите произведения, защото “тренират” най-много 😉
Уф, Анонимният бях аз.