Узурпация

И така, блогът на Григор бе най-безсрамно узурпиран. От мен – Ели /оная, с турските сериали/. И за това си има елементарно обяснение – ще ви пиша за нещо, за което Григор едва ли ще ви напише, най-много бегло да го спомене някъде из постовете. И това нещо изглежда ето така:

Книжката отдавна я има в електронен формат, но ето че благодарение на “Човешката библиотека” я има и в допотопния хартиен формат. В нея са събрани избрани записи от блога на Григор. Предполагам, че по-голяма част от четящите тук ще се съгласят с мен, че много от нещата, писани в този блог заслужават да видят живот и извън виртуалното пространство. И ето, че това е факт. Опитвам се да бъда пестелива с думите, за да не му хрумне на Григор да го изтрие всичко това. И давам думата на неговите колеги – докторите 🙂 :

ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧИТАТЕЛЯ

Докосвания

книга с корица, 108 страници

1) Какво представлява Докосвания
Докосвания съдържа откъси от ежедневието на някой си Григор Гачев. Случи му се нещо и той вземе, че го запише. А вие, гражданино, ще го четете. Не, не, хич не искам да чувам, че горчи, че смъди, че ви текат сълзите и т.н. Идвате за пореден път да ми се оплаквате: „Докторке, нищо не ми носи радост. Какво ми има? Какво да правя?“ И като ви говоря, че човекът във вас е болен, се правите, че не разбирате. Е, най-сетне и за вашия случай измислиха лекарство. Търговският представител ми остави тази листовка, която четете. Току-що е излязло на пазара след тестване и резултатите са многообещаващи. (Ох, най-после ще спреш да ме тормозиш, твойта …ахм. Всеки божи понеделник да не трябва да слушам два часа вайкания!)
Та, за автора ми беше мисълта. С него често спорим. Аз твърдя, че е необикновен; той настоява, че е обикновен. И бърка. Не защото аз обичам за всичко да съм права. А защото когато фактите говорят, и Григоровците мълчат. Колко хора ще се събуят дори мислено да шляпат боси по софийските улици? Колко хора ще видят зелена приказка насред София? София, градът, спечелил на световния конкурс по сивота (когато такъв се проведе) второ място след Бирмингам? Ето, и вие потвърждавате, няма много такива. (Малцинство си, Гриша. Необикновено, мъничко малцинство. Иска ми се да си обикновен, но не си.)

2) За какво се използва Докосвания
Вземете Докосвания при следните индикации:

  • различна степен занемарена до изчезнала собствена човечност, както и за рутинна поддръжка при добри нива
  • невярване в човечността у другите
  • всичко е наред с човечността, но искате да прочете нещо, вдъхновяващо ви да мечтаете

Да си човек не е състояние на тука има/тука няма. Човекът го има във всекиго, но не винаги оцелява. Докосвания ще ви го каже с първото си изречение: „На всички, които ме учат да бъда човек“. Как се учиш да бъдеш човек ли? Прочетете „Сали“, там е обяснено. Не е лесно да си човек, от онези необикновените. „Искам да станем човек“, казва Сали и се бори за това „като опериран от страх, отчаяние, или малодушие“, без почти никаква помощ и никакво разбиране.
Какъв ви е изводът? По-смело, опитайте, преди да сте прочели книгата. Не мислите ли, че всички знаем какво е да си човек без нужда от обяснения? Не ви ли се струва, че щом един успява да запази това знание в студ, глад, мизерия и побои, ние, другите, които забравяме, нямаме никакво извинение? Не се ли сещате, че да си човек дава щастието? Щастие, което ако го имахте, сега нямаше да ми се обяснявате за празнота в гръдния кош. Де да беше инфаркт, по-лесно щяхме да го лекуваме. Нищо де, не правете такава унила физиономия. Човекът го е написал лекарството. Прочетете листовката до края, докато аз намеря къде съм сложила рецептите, за да ви го изпиша.

3) Преди да прочетете Докосвания
Не четете Докосвания, докато шофирате или работите с машини. Някой може да пострада, защото вие сте се зачели.

4) Как да четете Докосвания
Чете се от кора до кора. Може да се приема на гладно и жадно. Алтернативно с чаша кафе, чай, айран, боза или лимонада. Внимава се да не се разлее по книгата.
Препрочита се при необходимост. След прочитането ѝ, знаете кога ви е необходимо. Знаете и на кой от познатите и приятелите ви му е необходимо да я прочете. Препоръчва му/ѝ се или му/ѝ се купува подарък. Може и да му/ѝ я дадете на заем. Авторът няма да се чувства обеднен или инак накърнен от такава постъпка.

5) Възможни нежелани реакции

  • Ще ви се прииска да се събуете в дъжда и няма да ви интересува дали някой ще ви се смее.
  • Твърде вероятно е да ви стане неудобно да подмивате някого в беда.
  • Може да ви се случи да разговаряте с колата си и да ѝ благодарите за вярната служба.
  • Ще създавате въображаеми светове, толкова красиви, че ще ви се иска да ги има наистина; в тежки случай ще започнете да работите, за да ги осъществите в истинския свят.
  • Ще внимавате като паркирате в центъра на София, за да не прегазите някоя дива ягодка.
  • Ако сте шеф на голяма фирма, ще подминете възможността за абсолютен монопол. Ще си спомните странен сън на някакъв писател, успял да ви убеди, че най-доброто за вас самия не е задължително свързано с максималното зло за всички наоколо.

Питате дали правилно са го сложили последното в нежеланите реакции. Трябвало да бъде в показанията, можело да е от полза на бизнесмени, които познавате. (Брей да му се не види, този нов хап е мощен. Щом моят неспасяем случай започна да стопля, а още не го е взел.) А аз да ви попитам, само на бизнесмени ли може да е полезно? Замисляли ли сте се някога, че „Най-добрата грижа за себе си е грижата за другите“? Мислили сте, но нямало логика. (А къде е логиката, драги мой пациенте, да гледаш на живота като на климушка, където ти седиш на едното крайче, а останалите хора на другото? Нищо, като си вземеш лекарството, ще я проима.) Дочитайте по-бързичко, че пак отидоха два часа.

6) Как да съхранявате Докосвания
Съхранявайте на място, лесно достъпно за деца. За да си спомнят за Сали, когато им стане много трудно, и да изпъдят отчаянието. За да пораснат принцове по душа и без титли като принц Теми.
Всъщност аз ви моля, дайте на децата си книгата. За да прочетат „Относно смъртта“ и да не ги е страх от нея. И за да не ги е страх от живота също.

7) Допълнителна информация
Нищо не било написано тук? Аз ще ви я дам допълнителната информация. За да се научите да бъдете повече човек, не ви трябва да висите в лекарски кабинети. Трябва ви да сте навън, при другите хора, както е обяснено в книгата. Кога за последен път докоснахте някого? Отговаряйте, какво мълчите и се въртите на стола, като че нещо ви убива. Човечността иска да докосне, за да се увери, че я има. Ако много време минава, без да докоснете истински друг човек, човекът във вас започва да се съмнява, че съществува. И постепенно ще престава да съществува.
Трудно било да бъдеш като Григор и неговите герои? Разбирам, не всеки е Григор, докосващ другите и с думи, и с дела. Но поне с дела всеки е способен. Вие сте видели просяка с кашона и ви се е искало да спрете и да поговорите. Защо не го направихте, а? Защо миналия месец, като лежахте в болница и като ви попита съседът по легло какво се вижда от прозореца, не описахте езерце с лебеди, а панелен паркинг с преливащи контейнери? Много е лесно даже. Протягаш се и докосваш. Стига толкова обяснения. Ето ви рецептата, ето къде може да намерите книгата, вземете си и листовката, ако искате. И се махайте. Точно така. Вън от кабината ми! Въъъън! Отивайте да правите Григор обикновен, за да може един ден да ми натрие носа.
„Аз казвах ли ти, че съм обикновен? Кой излезе прав накрая? Я се огледай. Виж как всички наоколо са явно боси в дъжда. Като холивудски мюзикъл, само че го правят ей така, нережисирано. Ето го Сали, запознайте се, нали искаше да му стиснеш ръката. Той е директор на училище сега. Оправя коли като хоби. (Дъщеря ми? – ще каже Сали с гордост, като го попитам. – Рядко се виждаме, тя е народен представител и е доста заета. Но ми се обажда всеки ден.)
Това е г-н Иванов, бивш просяк. Работи в приюта за бездомни животни. (Няма много за правене – ще се усмихне Иванов. – Три бездомни кучета и сме ги обещали. Как така ли? Ами всички деца искаха да си имат Мазньо – големия, верен, безстрашен котарак, Пазител от плъхове и друго зло. За някои не стигнаха котетата и им дадохме куче за Пазител.) А Абдул се върна в родината си и си гледа ресторанта. Там е безопасно вече, не се стреля. Но той идва на гости. Кой мислиш ги донесе тези красиви палми, който растат до болницата край езерото с лебедите?

Rx./ Dokosvania, una tantum
Веселина В. Узунова, набеден д-р

От мен да знаете – не го търсете по аптеките. Поръчва се ето ТУК. А може и да предпочетете да дойдете на официалното посрещане и изпращане на Края на света в Музея “Земята и хората” на 21.12.2012 от 18 часа. Ще има книжки, а току-виж се сдобиете и с автограф :).
Ако пък не държите на отживелици като хартията, ето ви и едно пи-ди-еф-че. Ако някой знае добра свободна програма за pdf to epub/fb2… може да помогне по-скоро да ви предложим и още разнообразие от формати.

П.П. Харесва ми така да безчинствам. Дано не ми стане навик!

22 thoughts on “Узурпация

  1. zelenkroki

    Пожелания за празнично настроение и успех на тържественото Изпращане!
    Може ли така: Не стига, че няма да се случи да се спасим, ами и да продължаваме да внимаваме за здравословната храна. 🙂
    Този чичо доктор не се отказва никога да лекува – със слово и с лекарства, които не се купуват.
    Благодаря на Ели за безсрамието да сподели.
    Какво ли ни чака по-нататък?…

    Reply
  2. Кал

    Въй, въй, въй, гиди пирати ниедни… Не само книгите на хората – вече взеха и блоговете им да крадат!

    😀

    Такава програма – за преобразуване от PDF към формати за е-четец – все още не сме открили, а май няма и как да се направи. Логиката на PDF-а е съвършено различна от EPUB/FB2: първото описва как се разполага всеки елемент от текста визуално, а форматите за е-четци – какъв е замисълът на всеки пасаж – дали е заглавие, стихотворение, цитат и т.н. – като оставя почти пълна свобода на конкретния е-четец как да го изобрази и разположи. Автоматичен алгоритъм няма как да прецени дали парче центриран текст (в PDF) е заглавие, подзаглавие или нещо съвсем различно (в EPUB/FB2) – иска се намесата на човек. И то не от най-тъпите. 😀

    Така че – който иска „Докосвания“ във FB2, да заповяда направо на линка „Книжката отдавна я има в електронен формат“ по-горе.

    И ви чакаме довечера, за Края! 🙂

    Reply
  3. Никола

    Здравейте,

    Можете да хвърлите един поглед на Calibre – http://calibre-ebook.com
    По сайта не успях да видя под какъв точно лиценз се разпространява, но в Ubuntu видях това:
    Copyright: Copyright (C) 2008 Kovid Goyal

    И по-надолу:
    License: GPL-3
    License: GPL-2 or later
    License: BSD
    License: LGPL-2.1+

    Върши чудесна работа за прехвърляне от един формат в друг, както и за синхронизиране с различни четци.

    Reply
  4. Mandor

    Кал, положението с PDF-ите е още по-зле, защото можеш изобщо да нямаш текстови елементи вътре. Но да не разводняваме темата… 😉

    Reply
  5. Eli

    Не става с Calibre, пробвах. Може би има значение как е генериран пдф-а. А този е от Scribus. Иначе из нета има много програми, които го обещават това, но резултатът не става. Поне с тези, които опитах.

    Reply
  6. Габи

    Калин ми я подари като електронна книга… и си свалих неква програма и ще я чета…

    Трогнах се…

    Наздраве, напред и нагоре Гриша!!!

    Reply
  7. georgi

    Предложение, само, не съм запознат със Scribus. Ако имате изходния файл може да го съхраните в друг формат, който да може да се превръща. Предлагам ви да търсите формат със семантично форматиране, може да е нещо базирано на XML.

    Reply
  8. Mandor

    Обожавам да чета мнения по теми, за които говорещите нямат никаква представа, въпреки че искрено искат да помогнат. Някак ми възвръща вярата в реалната човешка същност, която (почти винаги) силно се разклаща след прочитане на нещата от Григор. А фактът, че се появяват именно в този блог, в този запис, е… хм… доста иронична. 😉

    Reply
  9. Кал

    Аз пък не си правя изводи за човешката същност от тия коментари – само за мъката ни, преобладаващата, да се поддържаме в час с техническия напредък. Но това е една тясна област от човешкото. 🙂

    Честит нов свят на всички!

    Reply
  10. georgi

    Mandor, жегна ме 🙂 и пуснах едно търсене в нета. Не, че разбирам, ама мислех, че съм писал адекватно.

    Оказва се, че Scribus може да произвежда само pdf. Но изчакайте, не съвсем. Ето едно решение http://bugs.scribus.net/view.php?id=8769 за тези, които могат да се оправят с техническото му приложение.

    Reply
  11. Mandor

    georgi, извинявам се ако съм те засегнал — опитах се да говоря общо, а не за конкретни съобщения.
    Предлаганият от „Човешката библиотека“ FB2-формат е именно XML-базиран и е единственият ми познат формат, който позволява еднозначна конверсия към всички останали. Обратното не важи, дори и за текстови формати като ePub, mobi и подобни. А пък за PDF-ите… то е цяла сага, прекалено е дълго за обяснение и не му е мястото тук.

    Reply
  12. Григор Post author

    Може да е принципно трудно да се прави от Scribus ХML-базиран формат. Самата идея на Scribus като програма е да форматира layout-а, а не същността на текста. Напълно валиден и работещ файл на Scribus, който експортира чудесен PDF, може да не съдържа нито капка информация за същността на текста. При този вариант да се експортира от него FB2 или ePub ще е все едно да бъдат експортирани от Notepad…

    Reply
  13. Морфиус

    Един момент, имам я закупена в електронен формат от Човешката библиотека – фаила който разпространяваха е fb2, какво е станало, че сега с извратения pdf?

    Reply
  14. Кал

    FB2-то си е в линка, който е даден в началото на записа. Само дето има нова версия – с хубава корица. 🙂

    Честито Рождество! Да ни расте живо и здраво, новото! 🙂

    Reply
  15. Морфиус

    ПДФ а няма корица, какво друго различно има м/у ФБ2 и ПДФ а, че да си заслужава опитите за конверсия?

    Reply
  16. Бранимир

    Eх, пичове, вместо да си ги мерите един на друг кой повече разбира от електронни книги, да бяхте казали нещо за тази на Григор!

    Reply
  17. Кал

    @Морфиус: нищо. 🙂

    @Всички: Бранимир е прав. Още Мандор се опита да ни го подскаже… 😉

    Reply
  18. Кал

    Григоре:

    Познаваш ли лицето Веселин Тодичков?

    Днес Илка – в ролята си на куриер на ЧоБи, тоест човек, който му носи „Докосвания“ на крака – е имала неприятен разговор с него.

    Ако го познаваш – моля те, осветли го какво всъщност е Човешката библиотека.

    Ако не го познаваш – аз ще го осветля. Но няма да е нежно.

    (Пиша директно тук, понеже съм изключително ядосан. Дотука ми е от дебили с потребителско отношение. Ако това са хората, дето ще им „будим умовете“… хъх. Съжалявам, ако нямаш никакво съучастие.)

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *