Михрютка Полмента

Научих за съществуването на тази особа на зимната Таласъмия, от Комата. Старателното претърсване на Нета, уви, не донесе почти никаква информация в повече от разказаната. Но и тя си струва да бъде споменена.

Въпросната девойка с това странно прозвище (по неокончателни данни истинското ѝ име вероятно е Юлия) се е подвизавала из московските хипарски среди през осемдесетте. Защо са ѝ викали Михрютка не знам – на руски това значи „мижитурка“ и обикновено се употребява за мъж. Вероятно е някакво странно умалително… А Полмента („половин ченге“) – защото е работела като машинописка в МВР.

Забележителното при нея е било умението ѝ да… псува. Твърди се, че е била способна да завре на мечката в където слънце не огрява и най-устатите хамали и каруцари. По-интересното обаче е, че псувните ѝ са запомнени като истински бисери и шедьоври на този вид изкуство. За справка цитирам единствената запазена, която успях да открия:

„А что’б Ты издох, что’б твоя могила дикими х..ми поросла, ветвистыми и колосистыми.
И что’б росли они и нежно трепетали в лучах восходящего солнца под звуки гимна Советского Союза!…“

(Отклонение от темата: Когато цитирах това на един познат, половин руснак, реакцията му беше: „Ахуенно!“)

За неизкушените в руския (или съответните му губернии) – приблизителен превод:

„Да пукнеш дано, и на гроба ти диви х..йове да поникнат, разклонени и осилести.
И да растат и нежно да трептят в лъчите на изгряващото слънце под звуците на химна на Съветския Съюз!…“

Ха сега кажете – не е ли това истинско художествено творчество, талантливо и вдъхновено! 🙂

Не знам какво е станало с девойката. Но ако не е станала писателка, руската литература определено е изгубила един талант. Дори ако продължава да твори в същия дух.