Преди на това да си говориш с телевизора му се викаше шизофрения. Сега му се вика цифровизация.
На това да вървиш по улицата и да си говориш преди също му се викаше шизофрения. Сега му се вика хендсфрий.
Преди трийсетина години за следните фрази щяха да те вкарат в лудницата:
– Забравих си телефона в къщи
– Отивам да си купя още памет
– Снимай ме с телефона
– Повреди ми се компютъра на пералнята
– Пусни му е-майл от телефона
– Претърси Интернет за еди-какво си, трябва ми спешно
– Хайде да си купим домашно кино
– Компютърът ти е бавен заради многото отворени прозорци
– Не мога да си вляза в пощата
– Ще съм на излет, ама ми звънни
– Изтрих си по погрешка снимката
– Сметни го на телефона
– Къде ти е иконата на мрежата?
– Правя си банковите преводи през телефона
Преди петдесет-шейсет години пък доста от тези изрази щяха да са напълно неразбираеми – щяха да те вкарват в лудницата за други, които преди трийсет години вече бяха нормални…
Изобщо, технологията очевидно е форма на общоприета лудост.
При религиите е малко наопаки – неща които са описани в светите книги и са приети като съвсем нормални в реда на нещата,
ако претендираш, че ти се случват в днешно време те смятат за луд.
Примерно ако някой настоявяа, че е попаднал на храст обхванат от пламъци които не го изгарят и му се е обадил бог лично да му сведе някои неща
Пълен офтопик, но се замислих за механичните компютри от стийм-пънка… и изведнъж си представих как непрестанно си навиваме пружините на лаптопите. 🙂
Аз пък му казвам “технологичното чудо” – като при всяко чудо има ирационален преход от едно състояние в друго, но в този случай е свързано с технологиите. Въпреки, че хората знаят, че зад това седи логиката, науката и технологиите, често техните познания не достигат, за да си обяснят въпросното превъплъщение, а когато нещата са облечени в образа на някой бранд най-лесния начин да облекат всичко това в някаква мисъл е – “О, чудо !”
Един от моментите е когато някаква джаджата от едно устройство се превръща в друго. Налагало се е да обяснявам, че не съм превърнал телефона в дистанционно.
Почти крещях на човек, с който се бях запознал току-що, за да го убедя, че iPhone-a му не познава скоростта на вятъра като част от i-чудесата, a използва микрофона и регистрира шума от вятъра.
Друг момент е очовечаването на компютъра. Гласовите команди тук са върха. Изумително е да наблюдаваш хора, които нямат идея от технологиите, които пробват нещо от рода на Siri. Често произтичат много комични ситуации.
Със сигурност технологичните чудеса могат да се класифицират доста сериозно и подробно, а техния брой е много повече. Други интересни случаи обаче не се сещам в момента, но имам чувството, че пропускам нещо, за което много съм се смял.
Ще бъде интересно, ако започнат да се събират различни случаи, които имат ефект на технологично чудо и да се класифицират. Предполагам, че вече маркетинговия свят е направил нещо такова (чичо Стийв беше безпорен вълшебник на превръщането на ИТ откритията в чудо) , но по-полезно според мен ще бъде обяснението от гледна точка на социологията.
@Любо Николов то и сега има лаптоп с манивела
http://whiteafrican.com/wp-content/100_dollar_computer.jpg
Луди станахме с тия технологии…
Абе, телефонът ти има ли фенерче?