Магията и реалността

Мрачно, неподредено помещение. Насред него е седнал индивид на възраст между хлапешка и старческа (включително). Като правило от мъжки пол – на жените обикновено се налага да се грижат за реалните неща от типа на храна, пране, чистене и прочее, така че не им остават време и сили за мероприятия като описаното… Гледа напрегнато пред себе си. Прави странни движения с ръце. Пише и произнася неща, които за нормалните хора са в категорията „нечленоразделно и неразбираемо“. От време на време нещото, върху което той се е концентрирал, се променя. В такива случаи той най-често казва нещо пак нечленоразделно (най-често за радост на жени и деца, които биха направили грешката да присъстват). Накрая по някое време бива задоволен от постижението си. Става и се изнася с бърза крачка нанякъде, за да се върне малко по-късно и да продължи езотеричните си занимания…

Ако мислите, че описвам заклинател от някое фентъзи, грешите. Гледката е добре позната на всеки или почти всеки четящ тук. (Понякога от огледалото, реално или виртуално.) Запознайте се: компютърният програмист. Бруталният технократ. Живият антипод на магията.

Ама наистина ли антипод?

Повечето знаем Третия закон на Артър Кларк: „Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия.“ Ще имам нахалството да поправя Кларк: „Всяка достатъчно непозната ни технология е неразличима от магия.“ Но програмирането влиза за и в двете дефиниции, поне за „нормалните“ хора. Така че програмистът върши нещо, което за бай Пешо хамалина е именно и точно магия. Ако и бай Пешо да не го нарича така, понеже е срамота да вярва в магии.

Всъщност, не е нужно да си програмист, за да носиш мантията на Йен Сид. Да ви се е случвало да се приберете вечер късно и да светнете лампата, примерно? Познайте как биха реагирали на това прародителите ви отпреди няма двеста години. Недай боже да проведете някой разговор по телефона. Или видеочат. Или да пуснете радиото, ако все още имате такова в къщи. За телевизора не ми се говори. По дяволите, за топлата вода от чешмата дори – ако не и за чешмата изобщо… Да не изброявам повече, надявам се идеята да е ясна.

И тук идва най-интересното. Посмяхте се на прародителите, нали? Хайде сега да видим пък вас. Колко могат да обяснят точната технология на лампата, дето я включихте? За GSM стандартите няма даже да питам. Или за протоколите на видеочатовете. Ако ви покажат лампово радио, ще се изхилите презрително, нали? Я обяснете как точно работи схемата му? Ще се сетите ли какво е тетрод без помощта на Гугъл? Ще можете ли да обясните как работи един елементарен осцилатор поне?!…

Така че ще ме прощавате, ама и за вас това, което ни заобикаля, е магия. Ама някой някъде знаел как точно работят тези неща ли? Да, знае. Ама вие познавате ли го този някой? За едно-две неща от всичкото – може би. Само че и селяните от фентъзитата познават местния си магьосник, дето знае как работи магията. Поне колкото да я използва успешно. Така че разликата пак я няма.

В крайна сметка, магията е навсякъде около нас – ние реално живеем във фентъзи. Просто сме прикрили това от себе си зад удобния термин „технология“.

20 thoughts on “Магията и реалността

  1. Жилов

    Разликата между технология и магия – дори когато не разбираш технологията – е, че магията се крепи върху свят, който е изтъкан от идеи и живот, свят, в който руната не е просто символ, а има собствено битие отвъд това на съзнанията, които я разпознават като руна. Технологията е стъпила върху свят, който се подчинява на правила, които нямат нищо общо с живота или с нечия воля.

    По тази причина супергероите на Марвел (спайдермен, хълк и пр.) не са магьосници, нищо че уменията им реално са магически и противоречат на науката. Ние не разбираме защо те имат тези умения, но обяснението за тях е нещо от рода на “мутация”, “объркан експеримент” и пр., което ги препраща в безразличния, ограничаващ, безчовечен свят, който обитаваме по принцип.

    Дори хората изобщо да не познават технологията, досегът с нея променя представата им за света, и тази представа е различна от тази за един магически свят. Затова и много хора мразят технологията, мислят, че тя ги е изтръгнала от прекрасната светеща магическа гора, в която живеят сините елфи от Аватар и ги е запратила в света на бездушния бетон и пластмаса. В известен смисъл тази представа ги прави ненужно цинични, тъй като покрай това, че не познават технологията, те не могат да видят чудото и красотата в нея (докато непознаването на магията не пречи да я възприемаш като чудо).

    Ще се опитам да дам още един пример. Ако правиш компютърна игра за деца, ще спечелиш интереса им много повече, ако асансьорът, който качва героя нагоре, има очички и е жив, и реагира емоционално на това, че се качваш върху него (примерно усмихва се, защото му е било скучно, а сега има с какво да бъде полезен). Детето пак не разбира как работи този асансьор, но усещането е коренно различно. Ако вместо висящи въжета сложиш живи цветя с дълги като въжета езици, които протягат към теб, механиката е същата (детето не разбира физиката зад тези въжета), но фактът, че това не са въжета, слизащи до играча от някаква макара, а езици на живи цветя, коренно променя усещането. Хората искат светът да е жив и очовечен. Това им е приятно, това им харесва, всичките им интерпретации клонят натам. Има една игра, в която строиш кула от форми, и тя нямаше да е и наполовина толкова забавна, ако формите нямаха очи и уста, с които да изразяват притеснение, когато кулата започне да се клати. Отново ще повторя, и в двата случая потребителят не знае какви са физичните формули, стоящи зад тези игри, но разликата между технология и магия не е в това, което не разбираш, а в това в какъв свят си мислиш, че се намираш.

    И както казах, може да изведем още една съществена разлика – магията е чудо колкото по-малко я познаваш, докато технологията е чудо колкото повече я познаваш.

    Reply
  2. Петър Петров

    А когато магията е достатъчно висша, се нарича бог. А когато е истинският бог, се нарича Бог.

    Reply
  3. emo

    Ако говорим конкретно за нашите български предшественици – биха се стреснали. Електрическо осветление има от има няма 150 години в развитите части на света, каквито ние не сме (били).
    Е, не биха се стреснали обаче много, поради традиционното си суверие и мистицизъм, помагащи да не се чувстваш съкрушен от неща които не разбираш.
    Иначе преди може би повече от 15 години една девеойка точно това ми обясняваше, че била много впечатлена от работата на програмистите и за нея това било нещо като магия 🙂
    Вече май не е така, сега сме като атомонтьорите – повечето хора не знаят как работи автомобилът им, но знаят, че има там някакъв техник дето си няма друга работа и ги оправя.
    Така че за да има статус на магия, трябва не просто да е непозната а и напреднала. Може да не разбирам от автомобили, но знам че хиляди хора след кратко чиракуване стават авто-техници.
    Наскоро някой коментираше, че роботите щели винаги да са в бъдещето, защото когато направим някакъв автомат и той стане ширпотреба, просто вече не е от фантаситчните филми а домакински уред, да речем прахосмукачка.

    Reply
  4. Иван

    Технологията, това е магия която работи, базирана изцяло на разбирането на света и съзидателността на човечеството.

    @емо, предполагам че говориш за Румба – робот прахосмукачка.

    Reply
  5. Жилов

    Да, непознато + напреднало = зла магия. ГМО например е творение на зли магьосници. Имаше един забавен комикс, в който неандерталецът предсказва ужасните последствия от това да пипаш неща, които са отредени само на боговете, а именно изобретяването на огъня, заостреният камък, опитоменият звяр и тоалетната: http://dresdencodak.com/2009/09/22/caveman-science-fiction/

    Reply
  6. Мотко

    @Жолов

    Разбирам идеята ти, но и си мисли, че не сме далече и от усмохващия се асансьор. Както спомпона интерес има, децата биха му се радвали. А и не само децата. Хората са стадни животни, и като такива ние сме емпати (надявам се това да е точната дума) и предпочитаме около тях да е весело защото това повдига и нашето настроение.

    Усмихващ се монитор в асансьор е лесно да се направи, но не би бил достатъчно реалистичен за да му повярваме. По интересно би било кога ще се появи първия асансьор който наистина би го изпитвал, по сходен и разбираме за нас начин.

    Reply
  7. Митко

    @Жилов

    Разбирам идеята ти, но и си мисля, че не сме далече и от усмохващия се асансьор. Както спомпона интерес има, децата биха му се радвали. А и не само децата. Хората са стадни животни, и като такива ние сме емпати (надявам се това да е точната дума) и предпочитаме около тях да е весело защото това повдига и нашето настроение.

    Усмихващ се монитор в асансьор е лесно да се направи, но не би бил достатъчно реалистичен за да му повярваме. По интересно би било кога ще се появи първия асансьор който наистина би го изпитвал, по сходен и разбираме за нас начин.

    Преди година-две Google направи първата кола която те закарва от точка А до точка Б само защото така си й казъл с човешки глас. Биха ли стигнали до идеята и кога ще имат техническата възможност да я реализират в която оптимизацията се изразява като удоволствие. Надежден и бърз път да се чувства като удоволствие/удоблетвореност, а безодговорно и опасно каране като болка. И да оставят колата сама да търси начини да оптимизира пътя.

    Май се отлпеснах, но пък ми беше приятно. 🙂

    Reply
  8. Иван

    @Митко, трябва да отидеш в Япония. Там много си падат по очовечаването на предметите. Като се почне от симпатични картинки и се стигне до прехласването по роботите.

    Reply
  9. Жилов

    Да, дори дръжките на вратите и капаците на канализационните шахти там са изкуство. Бих се съгласил, че това е магическо.
    Съгласен съм, че в някакъв момент технологията ще стигне до ниво “фентъзи”. Бях чел за идеята да се създадат сгради, които се строят сами, растат, могат да променят формата си и в известен смисъл са “живи”. Биологични машини и сгради биха създавали емоционален комфорт на едно съвсем първично ниво и биха размили границата. Но все още не сме там.

    Reply
  10. neuromantic

    Технологията винаги е била фентъзи 🙂 Още от първата ел. крушка или откриването на барута. Не е ли фентъзи в момента, когато роботи се разхождат по други планети? Разбира се, една част от хората, като мен, никога няма да усетят чара на тази магия, както и на илюзиониста не му е писано да се порадва на магиите си. Моята магия е вселената. В нея има много материал. Например, че добре познатият ни триизмерен свят всъщност е холограма. И е невероятно, че една малка прашинка като човека успява да осмисли такива мащаби.

    Reply
  11. Nick Angelow

    Така, както си го написал, може да го обобщим само с няколко думи — „знанието за незнаещите е [като] магия“ 🙄

    Reply
  12. Григор Post author

    @Жилов: Мисля, че в заключението думата „чудо“ застава в две различни роли в двата примера. Оттам и цялото обяснение ми се струва поне отчасти вярно, но някак нестабилно. Примерно в някои парадигми на магията тя е каквато я описваш, но в други много повече прилича на технология. Границата, която описваш, я има, но не е рязка – размазана е.

    @Митко: Мен идеята да се направи кола, която преценява нещата чрез усещания, ме безпокои сериозно. Не е изключено това вече да не е просто машина, а нещо със своя личност, ако и много елементарна.

    Reply
  13. gal_eon

    Обсъждането на идеята за усмихващи се асансьори ми прiпомни едни врати с ИЧИ и андроид параноид.

    А що се отнася до магията и програмирането, като оставим настрана концепциите и парадигмите, някои езици изглеждат наистина езотерично:

    */>:i.157
    1.17296e278

    (Пример за изчислявнае на факториел на езика J. Всъщност J си има фунцкия факториел с нормалната математиечска нотация !)

    Reply
  14. Григор Post author

    @Петър Петров: В оригинал беше на руски; един от преводите му на български (мисля, че са поне десетина самостоятелни) е мой.

    Reply
  15. Morro

    @Жилов:

    Много е красиво описанието ти. Сърцето ми те разбира.
    Умът ми продължава да задава въпроси обаче.
    Ако включим незнанието за произхода на чудото, да не би да имаме работа със – “магия е само щом няма обяснение”? Другото да е просто – “ааа, ама това е технология, язък”.

    Нещо като разликата между магьосник и илюзионист.
    Твърдението Кларк/Гачев (не се сдържах 🙂 ) горе е, че те се различават само по-степента на сложност на фокусите.

    Погледнато наобратно твоето описание има и друго, много оптимистично и вдъхновяващо послание.

    Всичко е магия, щом ни харесва, и разбирането му може да е само със сърцето.
    Емпатско е.
    Яко.

    “И детенцето посяга да разглоби усмивката на тоя асансьор, за да види какво има вътре…”
    🙂

    Reply
  16. komata

    @ Григор
    “Като правило от мъжки пол – на жените обикновено се налага да се грижат за реалните неща от типа на храна, пране, чистене и прочее, така че не им остават време и сили за мероприятия като описаното… ”
    Аха, да, бе, и главно да перат чорапи, нали. Я бегай 😀 😀 😀
    (за останалите – това си е бъзик между мен и Григор, а не подканяне към уморителни и безсмислени дискусии на тема феминизъм и прочие)

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *