Протестни размисли… и протестни наблюдения

Днес се наложи да си тръгнем с Ели от протеста по-рано. Уви – оказа се, че сме изпуснали големия купон с опита да бъде спрян депутатския автобус буквално за минути! Преди това обаче видяхме доста нещо.

Най-интересното от видяното беше докарването на полицейски подкрепления. Пристигаха с полицейски леки автомобили, по трима-четирима души, въоръжени с щитове и палки. Една такава групичка успях да огледам отблизо. Не зная дали и другите са били такива, или случайно съм улучил изолиран случай, но членовете ѝ изглеждаха леко странно. Униформите им бяха чисто нови и не съвсем по мярка, и не знаеха как да държат удобно щитовете си. В същото време обаче имаха мускулест и късо подстриган вид. Личното ми предположение е, че са били служители на охранителни фирми, които са наели и маскирали като полиция. За авторитет. (Преди няколко дни, когато бяха заградили едва ли не целия център, пак наблюдавах подобно нещо.)

Хората бяха сравнително по-малко от друг път, но бяха доста ентусиазирани и решителни. Бяха твърдо решили да не пуснат който е наличен в Народното събрание да излезе. (Нямам представа защо в парламента още имаше депутати и министри по този късен час – можеха спокойно да са се измъкнали тихичко далеч по-рано. Подозирам, че идеята е протестиращите да бъдат провокирани, за да бъдат взети сурови мерки. Иначе казано, правителството след срещата с Рединг е разбрало, че няма изход. И понеже са комунисти, са решили да изберат грубата сила вместо оставката… Дано греша.

Докато пиша този запис, по телевизията тече пряк репортаж за случващото се. На половин час пеша от парламента съм – разкъсвам се между това да довърша този запис и да тръгна направо затам. Не съм поклонник на идеята депутати или министри да бъдат бити или замеряни с нещо по-сериозно от домат – предостатъчно ми е да бъдат задържани за двайсетина минути, за да видят отблизо народната любов към тях. Но не съм и поклонник на идеята полицията да бие невинни хора пред очите ми, а аз да стоя безучастен. Защото единствената вина на повечето от битите е, че сядат на земята пред автобуса. Това е нетърпимо.

Не зная дали буквално след пет минути протестиращите няма да се радикализират окончателно и да атакуват с оръжия, камъни или друга брутална сила. Боя се, че ако мачкането им продължава, в един момент противодействието с нападателни средства ще стане неизбежно. И ще започне точно това, за което писах, че не бива да се допуска. Че допуснем ли го, изходът ще е гражданска война.

Ще повторя само едно: позволим ли на мафията да ни победи, изгубим ли ситуацията, ще сме овце и роби до гроба. Днес Вивиан Рединг го каза в най-прекия възможен за политик текст: ЕС може да ни отказва подкрепа, но работата по смъкването на олигархичната мафия трябва да си я свършим сами. Където има демокрация, няма олигархия. Където има олигархия, няма и няма как да има демокрация. Двете се изключват една друга.

В такава ситуация няма неутрални. Има подкрепящи протеста с действията си и подкрепящи мафията с бездействието си. Изберете си от кои ще бъдете. От първия удар между полицията и демонстрантите, без значение чии нерви не са издържали най-напред, аргументът „аз никому не се меся“ не важи. Да не се месиш значи да помагаш на мафията. По простата причина, че безучастността винаги е помощ за злото.

Толкова засега. Отивам на площада. Преди двайсет и три години не извоювах демокрация за себе си. Време е да се опитам да я извоювам поне за децата си.

17 thoughts on “Протестни размисли… и протестни наблюдения

  1. Шapкан

    ау, по ьТВ реплики на участници в снощното меле:
    “в очите на повечето полицаи имаше сълзи”.
    Плачат и бият, бият и плачат.
    Да ти се скъса сърцето.
    (сарказъм е, ако не се сещате)

    Преди двайсет и три години не извоювах демокрация за себе си.

    тогава нали напъвахме за “пазарна икономика”? за западна демокрация?
    Ето това е тя. Като в Германия, като във Франция и т.н. Наслаждавай й се.

    гражданска война

    амчи тя не е спирала. Просто потисканата страна не се съпротивлява. Особено когато “интелигенцията” призовава да продължаваме да обръщаме следващата буза.

    Подозирам, че идеята е протестиращите да бъдат провокирани

    всички “хулигански агитки” открай време са под контрола на полицията. Органична част от цялата система.

    комунисти

    одъртяхме, а не научихме значението на думите, камуфлажа на термините, подмяната на понятията.
    Покъртително.
    (тук вече няма сарказъм. Тъжно е наистина)

    Reply
  2. vlad

    >>ЕС може да ни отказва подкрепа…
    Смисълът е “оказва”, предполагам 🙂

    Reply
  3. Шapкан

    Ще повторя само едно: позволим ли на мафията да ни победи, изгубим ли ситуацията, ще сме овце и роби до гроба.

    Където има демокрация, няма олигархия. Където има олигархия, няма и няма как да има демокрация. Двете се изключват една друга.

    В такава ситуация няма неутрални. Има подкрепящи протеста с действията си и подкрепящи мафията с бездействието си. Изберете си от кои ще бъдете. От първия удар между полицията и демонстрантите, без значение чии нерви не са издържали най-напред, аргументът „аз никому не се меся“ не важи. Да не се месиш значи да помагаш на мафията. По простата причина, че безучастността винаги е помощ за злото.

    общо: демагогия

    държава = мафия, мафия = държава.
    При представителната демокрация олигарията е налице, не се правете на тапи, не се еставяйте разни еврочиновници да ви правят на тапи.

    освен “неутрални”, съществуват и такива, които не смятат предложения избор за адекватен, нито признават това сегашното за действие, поне не и антисистемно. Предпочитането на един от мафиотските кланове – няма що, богат избор, “по-малко зло”, хмък. А каква ще е разликата? (извън бляновете за предресирани политици) Особено след като държавната машина пак функционира по един и същ начин. Просто за НЯКОИ от “средната класа” управлението на едните ще е малко по-изгодно от управлението на другите.
    Тъй че не става дума за принципи (или са лицемерие, или наивитет), а за осъзнат КЛАСОВ интерес. Колкото и да надуваме нещо дребнаво, то не става ни велико, ни възвишено, просто по-едро количествено.

    докога ли ще недоумявам, че същият човек е писал “Свобода или сигурност”…

    Reply
  4. Жилов

    тогава нали напъвахме за “пазарна икономика”? за западна демокрация?
    Ето това е тя. Като в Германия, като във Франция и т.н. Наслаждавай й се.

    одъртяхме, а не научихме значението на думите, камуфлажа на термините, подмяната на понятията.
    Покъртително.
    (тук вече няма сарказъм. Тъжно е наистина)

    Reply
  5. vesotod

    Григор, здравей,
    Съжалявам за това, което ще напиша, защото както знаеш много те уважавам. Но ще го напиша именно, защото те уважавам. Надявам се няма да ме сложиш в категорията на хора като Шаркан, тъй като едно от нещата, които мразя най-много е празното философстване придружено със самочуствието за собствено величие и непогрешимост.
    Когато се видяхме с теб в градинката на Заимов, аз ти казах, че не ходя на протестите, защото не виждам никакво желание на протестиращите да се организират така, че да имат действително някакъв механизъм, чрез който действително да могат да смажат олигархията. Единственото, което виждам е желанието да бъде свалено правителството, а какво ще стане след това – майната му. Сега виждам освен това, че при теб това желание се е засилило до такава степен, че смяташ, че който не идва на протеста задължително е против него и следователно е на страната на мафията. Моля те не разсъждавай толкова елементарно. В живота нещата никога не са само бели и черни. Но ти си писател, няма защо аз да те поучавам. Но в същото време искам да те помоля – не оставай този екстремизъм, който лъха от блога ти да замъглява мозъка ти и да си мислиш, че само това, което мислиш ти е правилния път към по-светлото бъдеще.

    Reply
  6. vesotod

    Между другото забравих да напиша нещо, което е от съществено значение. Ти би могъл да кажеш, че аз само ти опонирам без да давам решение. Това не е така – решението е в организацията на хората, а вие само искате оставка, а нищо не предлагате. За разлика от вас Илиана Раева прави нова партия, за която твърди, че е само от нови хора, които не са обвързани със никакви структури. Ако преценя, че това е така, ще се присъединя към нея. Може много хора да не я харесват, но тя е показала, че това , с което се захване го прави.

    Reply
  7. Demococcus

    Шаркане, разбрахме ти гледната точка. Не е нужно да я декламираш по ен пъти на брой под всеки пост. От това не ставаш по-убедителен, нито по-инересен за четене.

    Reply
  8. Григор Post author

    @vlad: Така е – просто много бързах, като го писах.

    @vesotod: Не бих си помислил лесно лоши неща за теб – не се безпокой. 🙂

    Напълно си прав, че няма само бели и черни хора. Уви, понякога обаче има само, или почти само бели и черни ситуации. За щастие са много редки, но за съжаление ги има.

    За организирането и смазването на олигархията – според мен нещата в живота се променят не само от хора или организацията им, но и от промяна на условията. Според мен тази ситуация е сред тях. Писал съм и преди – дори ако след спешни избори отново се състави правителство на БСП и ДПС, те вече няма да са същите. Сега все още мислят, че с достатъчно гьонсуратлък и въоръжена сила се постига всичко. А след спешните избори ще са научили, че понякога народът е способен да помете всяко количество гьонсуратлък и военна сила. И че се налага да се контролират колко крадат и мамят, за да не бъдат изритани от властта пак. Така че ще има полза, дори ако са точно същите партии и дори точно същите хора.

    Още по-голяма ще е ползата по една друга линия. Успеем ли сега да смъкнем това правителство, хората ще придобият самочувствието, че им е по силите да смъкват твърде сгазилите лука. Не успеем ли, хората ще се отчаят, че тук може да се постигне нещо, и ще потърсят изход от безнадеждността през Терминал 2. Да, към момента хората все още са много слаби в някои умения, примерно формално организиране (което да не може да бъде превзето лесно от мафията) и ясно дефиниране на сложни заключения. Но има ли самочувствие и желание политиците да бъдат контролирани, с времето ще се научим на организиране и точни искания. Иначе няма да се научим никога, защото тези умения ще са безсмислени.

    Така че в крайна сметка ситуацията не е перфектно черно-бяла, но е доста близо до това. Поне в моите представи.

    Reply
  9. Кирил

    Един малко глупав въпрос, но на 25.07ще се протестира ли и ако да – къде и от колко?

    Reply
  10. neuromantic

    За да победиш врага си, не е лошо първо да го познаваш. Конвенционалните и утвърдени оръжия на европейската демокрация очевидно не вършат работа при партията-столетница. Гандизмът е свършил работа при британците, защото те освен колонизатори на Индия са и родители на демократическа мисъл. Какво са създали нашите комунисти, които в безкрайната си модерност вчера признаха че “професор” Лилов е техния стратег и идеолог? Какво са създали освен елементарни средства за контрол и терор? Как точно мирния протест ги застрашава с нещо? Като те нападне зла бактерия, пееш Харе Кришна и танцуваш в кръг или посягаш към антибиотиците?

    Най-голямата гордост на комунистите, която проектираха и върху нас, та да се гордеем и ние в синхрон, че ако може и повярвали напълно в измислицата да я повтаряме като мантра всеки следобед, е планът за бързото и необратимо превръщане на довчерашните комунисти в капиталисти, като за капитал послужи държавната хазна. Името на този план е Мирен Преход. И до днес, Станишев, Първанов и Ко не спират да отбелязват колко важен е бил мирния преход. Та протестирайки мирно кой помага на мафията всъщност? Мислите, че тези хора разбират от друго освен насилие? Че бабите и дядовците на сегашните управляващи са протестирали мирно пред парламента срещу фашизЪма? Хех. Май забравихте какво е тихо мъртвия казал…

    Ако можехме като американците да носим по една пушка на протеста, ех… Дали щяха да ни се присмиват зад гърба, че и в лице, пред камерите. Ние, които смущаваме съня на червената бабичка, но не и на техните кукловоди. В крайна сметка, протестът удря най-вече по сянката, не по хвърлящия я. Огромни капитали са концентрирани в лоши (разбирай неумеещи да ги управляват в пазарна среда) ръце, които неминуемо изкривяват реалността. БСП може да паднат от власт, но вече виждаме поредното социално генно инженерство в ход с разните “неполитически” проекти като този на дъртата сродена комунистка Саша Безуханова, чиято цел е да отклонява гласове. Та нали самия “цар” беше такъв проект и спечели пълно мнозинство…

    И като се замислим, искрата която взриви погребите беше Делян Пеевски. Само ако не беше това назначение нямаше да има един човек на улицата и Станишев го знае. Знае, че ние няма да протестираме срещу бързите поправки в хазарта в полза на Черепа (най-големия ни олигарх), нито срещу актуализации в бюджета, нито срещу налазващата ни отново с назначения мрежа на ДС ченгетата и сега го е яд, че заради една дреболия му се налага да търпи всичко това и съответно упорства. Знае, че протестът е много повече рок-концерт пред статуята на свободата отколкото политически и икономически такъв.

    Reply
  11. Григор Post author

    @neuromantic: Лилов беше един от малкото хора сред тях, които уважавах. Не само защото за отишлите си не се говори лошо – наистина имаше за какво. В много отношения не беше пръв демократ или пример за подражание, но в немалко беше глава и рамене над останалите комунисти. Така че няма да хвърля камък по него.

    За някои неща съм съгласен. За пушките мъничко не съм. Да, щяхме да махнем комунистите много по-бързо. Но едно от нещата, за които се борим, е да пратим насилието по принцип в миналото. Не само комунистите. Да, без насилие ще е много по-трудно. И може и да не стане, може накрая пак да се опре до него. Но поне нека пробваме.

    И за Делян Пеевски мъничко не съм съгласен. Скандалните назначения и действия от него насам са толкова много, че ако не беше той, щеше да е следващото.

    За Саша Безуханова знам, че е невероятно амбициозна, но съм чувал и че е кадърна. Нямам представа от политическите ѝ възгледи и обвързаности, но може да се опитам да си създам. 🙂

    Reply
  12. neuromantic

    Не съм съгласен, че за мъртвите или добро или нищо. Ако става дума за обикновен човек, който е съгрешил в нещо, разбира се, не е хубаво да сме злопаметни. Но за човек, който бетонира една терористична организация на престола за вечни времена, историческата памет трябва да е безмилостна. По твойта логика да простим и на Сталин. Е, убил е човекът няколко десетки милиона, ама кой не е? Вярно, Лилов беше глава и рамене над останалите комунисти и в това е най-големият му грях, защото ги извади от собственото им блато, в което иначе щяха да се издавят. Благодаря, наистина.

    Не знам колко е кадърна Саша Безуханова, легендите се носят, но от хора които са имали вземане-даване с нея знам, че е агресивна и гази през трупове за да стигне до целта си. Нейният тъст е величие от висшите ешелони на червената диктатура. С такива връзки ми се струва много лесно да спечелиш всички държавни поръчки, които са и основният, да не кажа единствен, източник на нейния успех. Срещал съм нейните едри търговци с големите, скъпи коли, които са кучета от американски тип, обаче прекарват времето си с някакви жалки държавни служители, които продават душичката си за жълти стотинки. Нещо не ме кефи тоя тип капитализъм. Твърде лесно им се случват нещата. Иначе са таланти в мазните, безмислени приказки.

    Reply
  13. neuromantic

    PS. Това което ме радва в кончината на Лилов е, че се случи някакъв тип библейска справедливост. В последните си дни той е бил свидетел на масовите (и поредни) бунтове срещу любимата му партия. Накрая, той е разбрал, че неговото наследство никога няма да бъде приемано от нормалните хора и неговите отрочета винаги ще напускат сцената след всеобщо недоволство, хаос, мрак и огън. Че той е концентрирана форма на злото и единствено този спомен ще го топли във финалните му моменти на тази земя. Красота, а? 🙂

    Reply
  14. Григор Post author

    @neuromantic: Според мен организацията я бетонира не Лилов, а най-големият му враг – Луканов. Лилов беше убеден комунист, голям теоретик, но и в някаква степен идеалист. Да, имаше и много негативна роля. Но съм напълно склонен да му я простя. И ако е напуснал света с мъка и чувство за провал, това няма да ме зарадва. Просто… абе, не ми дава сърце.

    За Саша Безуханова – и аз съм чувал, че е много амбициозна. Не зная обаче подробностите що за човек е като човек, а те са важни.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *