“Космос”: Продължението

Спомняте ли си онзи невероятен филм с Карл Сейгън, който разпалваше пожар във въображението? Когато го даваха за пръв път по телевизията, пропусках всичко друго, за да го гледам. Пропусках уроци и срещи, за да се понеса нанякъде заедно с този невероятен водач из вселената. Насред космоса, или човешкото тяло, или митологията, или историята на познанието…

Всяка от тринадесетте серии поотделно ми е дала повече, отколкото която и да е година на обучението ми. Не само знание, а и вдъхновение. Полет не само на мисълта, а и на въображението. Ако Нютон или Айнщайн бяха гении на познанието, Сейгън беше гений на това да привлече умовете към него. (Освен че беше един от най-великите астрономи на 20 век – това е дреболия в сравнение с другото.) Ако трябва да припомня един стар израз, той не пълнеше умовете на зрителите като кофи – той ги запалваше като факли. Възхищавам му се и се прекланям пред него.

Има защо. Филмът е спечелил куп награди и до момента продължава да е най-гледаната телевизионна серия, произведена някога от PBS. (В продължение на 10 години беше и най-гледаната в САЩ телевизионна серия въобще.) Официално са го гледали над 500 милиона души; реалният брой вероятно е няколко пъти по толкова (някои от тях – сигурно по доста пъти). Нямам представа колко ли деца и тинейджъри са били запалени от него да станат учени, или дори просто да знаят за света, Вселената и живота повече. Заради това и приносът му към напредъка на човечеството вероятно може да бъде сравняван единствено с този на десетината най-велики научни трудове в историята – количеството наука, познание и добро, сътворени от увлечените от него хора, надали има как да бъдат измерени.

(Ако се учудвате на какво е вдъхновил лично мен – на повече, отколкото мога да изброя. Научната фантастика вече беше отворила очите ми за много от нещата, които ме вълнуват и до днес, но „Космос“ затвърди това влечение. Ако все пак настоявате за пример – ето ви.)

На какво се дължи този невероятен успех, от който броят на привлечените зрители е една съвсем малка част? Може би на невероятните му за времето си ефекти – той беше научният еквивалент на „Звездни войни“. Може би на изумителния сценарий, написан от Сейгън в сътрудничество с жена му Ан Драйън – писателка, сценаристка и общественичка – и със Стивън Соутър, друг от най-известните астрономи на нашето време… Може би на невероятната музика на Вангелис. Но може би най-много на невероятната лична харизма на Сейгън. На онова излъчване, по което познаваш веднага изключителния и невероятен човек.

Уви, изгубихме Сейгън на 62-годишна възраст. Мисля, че това е една от големите загуби на света в края на 20 век… Но създаденото от него продължава да разпалва умове. Ако не сте гледали „Космос“, намерете го отнякъде и го гледайте, непременно. И ако не се почувствате възхитени деца, значи сте оперирани от умението да бъдете такива.

Защо подхващам темата ли?

Когато преди около година за пръв път чух, че National Geographic Channel готви нов подобен филм, бях силно скептичен. Ударната сила на „Космос“ беше страховита – каквото и да е подобие рискуваше да е просто тъжна пародия… И затова бях толкова изненадан, когато гледах първите две серии от „Космос: Една одисея във времепространството“. Мрачните ми прогнози бяха опровергани.

Не е твърде чудно. Уви, Сейгън вече не е сред нас, но сценарият на новия филм е на останалите от оригиналния екип – Ан Драйън и Стивън Соутър. Драйън освен другото е съавторка в някои от книгите на Сейгън, отговаряла е за подборката на музиката, изпратена с „Вояджър“-ите (и на нея дължим космическия полет на песента на Валя Балканска), носителка е на наградата на Ричард Докинс за 2004 г., и е съосновател на Cosmos Studios, член на фондацията „Карл Сейгън“ и т.н. Тоест, въобще не е коя да е. Точно същото важи и за Стивън Соутър – автор и създател на някои от дефинициите, които буквално промениха астрономията през последните 20 години… Ако някой може да напише нещо, сравнимо с оригиналния продукт на Сейгън, това са те.

Останалата част от екипа не отстъпва на сценаристите. Екзекутивни продуценти са Ан Драйън и Сет МакФарлейн, режисьор – Бранън Брага. Аниматорите… не запомних имената им, но са невероятни. Същото важи за визуалните ефекти, пипнати с комбинацията от майсторство и увлекателност от предишния „Космос“, но с нивото на технологиите от 2014 г. Музиката този път е на един от другите големи съвременни филмови композитори – Алан Силвестри – и също е за мен шедьовър, достоен за такъв филм. И не на последно място, водещият Нийл деГрас Тайсън, астрофизик и колега на Соутър. Харизмата му не отстъпва с много на тази на Сейгън, умението му да поднесе нещата – също. Достойна замяна е.

Все още не са излъчени всички серии, затова не зная на какво ще са посветени. Дали предимно на астрономията, както беше оригиналът, или на по-широк спектър неща? Може би второто. Ако първата серия беше посветена на Космоса и астрономията, втората е на биологията и възникването на живота. Третата е посветена на пътя на познанието в нашия свят – как то измества страха и незнанието… Останалите също имат своите теми, всяка от тях. Ако новите серии отстъпват на старите по „новост“ и „ефектност“ и им липсва Сейгън, то ширината на фронта им е още по-добра. Накратко, заключението ми е – достойно продължение са на старите.

И препоръката ми е – гледайте ги. Намерете си отнякъде каквото сте пропуснали и изгледайте и него. И – уви, ще се повторя – ако не се почувствате възхитени деца, значи имате нужда от такива филми дори повече от тези, които го умеят. Да ви го припомни. И да ви подсети, че човек е жив, докато расте, учи и се променя.