Какво става в Украйна виждаме всички. Само че много от нас предпочитат да вярват на каквото бива наливано в ушите им. И след това то излиза през устите им. Не ща да си спомням на какви глупости се наслушах от познати…
Затова и ми се иска да разкажа как виждам нещата. Не съм абониран за истината, но все пак е още един поглед. Току-виж помогне на някои хора да употребят главата си. В която и посока да е, все ще е от полза.
Първа част. Петроли и петролоповоди
1. Минералогия
Много хора си представят, че тук или там има големи подземни езера от петрол и земен газ. И че добивът им представлява забучване на сонда в това езеро и изпомпване, както се изпомпва вода от изкоп. Е, не е така. Петролът и земният газ под земята са пропити в скала – така наречената битуминозна шиста. Когато сондата навлезе в нея, петролът и земният газ се придвижват по порите на шистата към отвора, където налягането е много по-ниско.
Откъде идва тази скала? Представете си море или океан. В него задължително се отлагат утайки. Ако е в зони с достатъчно живот, доста от тези утайки са мъртви организми, състоящи се от органични вещества. Пясъкът и прахът ги обхващат и задържат. Натрупват се дебели слоеве – бъдещата шиста.
В един момент благодарение на геотектониката тези слоеве се оказват затрупани от други, на няколко километра дълбочина. Пясъкът и прахът се спичат и превръщат в скала. Високите налягане и температура пък отключват в органичните вещества процес, наречен крекингов.
При него дълговерижни въглеводороди присъединяват водород и се разкъсват на късоверижни, или обратното. Както повечето химични процеси, и този може да тече към всяка от двете посоки. В коя ще потече решава съотношението на компонентите, и най-вече на водорода. Ако той е в излишък, балансът се измества към разцепване на дълговерижните въглеводороди на късовержни, с поглъщане на водород. (Това се използва в крекингови инсталации за получаване на бензин от нафта, мазут и други дълговерижни въглеводороди.) Ако водородът не достига, балансът се измества към обединяване на въглеводородите в по-дълги вериги, с отделяне на водород.
Водородната молекула е много летлива и прониква сравнително лесно през порестата шиста, в посоката на най-ниското налягане – нагоре. Нужни са ѝ много хиляди и дори милиони години, за да премине, но прониква. Първо в долните, а после и в горните слоеве на шистата започва недостиг на водород. Крекинговият баланс се измества към дълговерижни въглеводороди. Колкото по-стара е шистата, толкова по-малко са в нея леките фракции (газ и бензин) и са повече тежките (мазут и гудрон).
Поради много разпространения си начин на образуване – океаните са 70% от повърхността на Земята – битуминозната шиста е една от най-често срещаните скали. Поради изместването на крекинговия баланс заради загубата на водород обаче само малък процент от шистовите находища все още съдържат значителен процент леки фракции. Вероятно над 90% съдържат само мазут и гудрон, а тях няма как да ги изпомпаш лесно. Остават си в скалата, а тя обикновено е на няколко километра дълбочина, така че е неизползваема. Или поне доскоро беше.
2. Петролни цени
Кризата от 2008-2009 г. вдигна цената на петрола докъм 150 долара на барел. Светът мрънкаше, но плащаше – поне на този етап от развитието ни без петрол няма икономика. Петролните държави се заринаха с пари. И богатството им привлече очите на изобретателните.
Канадската провинция Алберта е огромно плато, леко наклонено на североизток, към Хъдсъновия залив. Милиони години то е било покрито от ледници, мързеливо влачели се към залива и отнасяли пътем горните слоеве почва. Докато при разтапянето им преди дванайсетина хиляди години под слънцето не лъснали оголените на повърхността битуминозни шисти.
Още преди 2008 г. изобретателните канадци се бяха усетили. Копаят шистите и ги пъхват в инсталация за крекинг. Високи температура и налягане, излишък на водород, битумът в шистите се разцепва до по-леки фракции и от инсталацията излизат баластра и… шистов нефт. Себестойността му е към 70 долара на барел – на фона на цена от 20 долара е чисто научен експеримент, но когато цената стане 150 долара, е чудесен бизнес. И нефтодобивът в Канада внезапно се разрасна експлозивно.
Шистовият пласт в провинция Алберта продължава на юг, под половината Съединени щати, чак до Мексиканския залив. Залежите на въглеводороди в нея са колосални, но са почти само гудрон, и под САЩ са вече на километри дълбочина. Но американците са изобретателни хора и, видели примера на канадците, бързо се досетиха. Сондират до шистата и напомпват водород. Температурата и налягането на такава дълбочина са достатъчни за крекинговия процес. Бодат други сонди по съседство и изпомпват получения шистов петрол. Цената е дори под тази на канадския процес – най-„скъпите“ сондажи вадят петрола на около 50 долара, най-евтините на към 35 (доколкото ми е известно). И нефтодобивът в САЩ разцъфтя с темпове, които далеч задминаха канадския.
3. Добиви и потребления
Докъм кризата от 2008 САЩ и Саудитска Арабия бяха като италианско семейство – не могат да се понасят, но не могат да се разделят. Без саудитския петрол американската икономика остава на сухо. Без американските петродолари саудитците трябва да се качат на камилите и да се върнат в шатрите в пустинята… Потреблението на САЩ беше (и продължава да е) една четвърт от световното, а по добив бяха някъде към двайсето място в света – лабораторни количества на фона на нуждите им.
Петролният картел ОПЕК е създаден още през 1960 г. Формално за да стабилизира цените на петрола, реално за да ги повишава с времето. С което се справяше твърде успешно. Почнеше ли да спада цената на петрола, ОПЕК се събираше и договаряше да ограничи производството, и последвалият недостиг вдигаше цените отново. Търсенето на петрол е, както казват икономистите, нееластично – на практика не е заменим с друго.
Развитието на добива на шистов петрол в САЩ обаче промени положението издъно. Към средата на 2013 г. вътрешният добив вече задоволяваше значителен процент от нуждите на САЩ. Намалялото им търсене на външния пазар спря постепенното покачване на цените на петрола. Известно време те се задържаха, но добивът на петрол в САЩ продължаваше да се покачва и външното им търсене да намалява. И отначало колебливо, а после все по-бързо цените на петрола започнаха да падат през първата половина на 2014 г.
Това падане не беше краткосрочно. Шистовите технологии могат да захранват цялото търсене на САЩ с петрол за стотици години напред. Иначе казано, богатата половинка от италианското семейство подаде молба за развод… И когато ОПЕК се събра в средата на 2014, за да реши как да понижи производството си, другата половинка от семейството внезапно се възпротиви. Саудитска Арабия отсече: „Вие ако искате намалявайте производството си – ние нашето няма да го намалим.“
Просто да изпомпваше петрол все още е далеч по-евтино, отколкото да напомпваш първо водород, пък после да изпомпваш. Шистовите нефтодобивници в САЩ имат резерви за оптимизиране на технологиите си. Най-нерентабилните сондажи могат просто да консервират за по-високоценови времена. Тези с 40 долара себестойност на барел могат да докарат в рамките на година докъм 35-36 долара, и може би докъм 30-32 в рамките на три години. Тези на малко над 30 вероятно могат да слязат в тригодишен срок докъм 25. Но саудитците са на печалба и при 20 долара на барел, и вероятно дори при 15. Така че те възприеха единствената печеливша за тях политика – да се опитат да фалират американските шистови нефтодобивници.
И петролът потегли надолу юнашки. Слезе под 80 долара, след това под 70. При 60 започнаха първите фалити на канадски шистови нефтодобивници. А при 50 започнаха да затварят най-нерентабилните шахти и американските. Саудитците доволно запотриваха ръце.
А те имат и друга причина да ги потриват. Враг номер едно за тях е не САЩ и дори не Израел – това е Иран. Точно както и за Иран враг номер едно е Саудитска Арабия. Иранският бюджет се държи основно на износ на нефт, и е разчетен при цени от 90 долара на барел. Слезе ли петролът под тази цена, почва да няма достатъчно пари. За разработка на оръжия, за подкрепа на шиитски движения, за поддържане на жизнения стандарт… Свалянето на цената на петрола удари с един куршум два заека.
Зайците обаче не бяха никак щастливи, а единият от тях е много тежък. На САЩ хич не им хареса идеята да им дръпнат изпод краката придобитата за пръв път в историята им енергийна независимост. Още по-малко пък ги привлече перспективата да фалира най-буйно развиващата се индустрия в страната им, която плаща стотици милиарди данъци и такси и дава пряко или косвено добри заплати на няколко милиона американци. Стане ли това, САЩ ще влязат в рецесия, която ще означава край на кариерата на сегашните им политици и управници. Ако трябва да се подредят най-страшните за американското правителство перспективи, нищо чудно тази да стои наравно със световна ядрена война.
Така че САЩ употребиха всички задкулисни инструменти, които имат, за да притиснат и саудитците, и всички други възможни играчи на понижаване на петрола. И основният сред тези инструменти не е шантаж, рушвети или заплахи. Той е една простичка логика.
Драги саудитци, какво ще стане, ако продължите да сваляте цената на петрола? Американските шистови нефтодобивници няма да фалират – само ще консервират сондажите и ще зачакат по-добри времена. И дори ако фалират, тръгнат ли да се качват обратно цените, моментално ще се пръкнат нови шистовици. Добивът на шистов петрол се прави чрез стари, отлично отработени и незащитени с патенти и прочее технологии – тоест, е напълно достъпен. Цени на петрола над 50-60 долара за барел в обозримото бъдеще могат да бъдат само много кратковременни флуктуации. Така че, драги саудитци, няма защо да играете на тази игра – няма как да спечелите повече от това.
И петролът постепенно се стабилизира на най-високата цена, която за момента е реалистично достъпна – около петдесетина долара. Където го очаквам да остане като цяло в обозримото бъдеще. Саудитците и прочее с гаранция ще инвестират милиарди в различните екологични движения, които да пречат на реално демократичните страни да добиват шистови нефт и газ. Те самите не са заплашени от вероятността подобно движение да успее да им наложи нещо… Но не вярвам да успеят твърде – започне ли петролът пак да клони към трицифрена сума, ще има нова експлозия на шистов добив, и този път ще е навсякъде. Затова не очаквам да са твърде агресивни.
… Този запис стана доста дълъг. Затова ще го приключа на етап изясняване на положението с петрола и цените му. Останалата част – в следващ.
Суупер-яко, мерси, човек, за информацията. Абсолютно си мислех, че са някакви езера с петрол или пещери с газ, и затова като бучнеш сламка излиза яко. И че половин Северна америка е с петрол не знаех. Това, че петролът трайно се заковава на $50 си е чудесна новина за останалата част от света, която няма късмета да ходи по умрели вкаменелости (въглища) или втечнености (петрол). Ще чакам с нетърпение следващата ти публикация.
Цитирам един юнак, който говори говори рядко, знае много и пише /досега според мен/ вярно. Тъй като нямам неговите знания /нито твоето умение да се чете дълбоко и с разбиране/ само пействам.
“Шистовите компании са хеджирали за спадаща цена, и в началото на годината спреда от хеджовете го ре-хеджираха. Т.е. ако са имали $60 спред, са го набутали в още 3 по $20 надолу, т.е. са си увеличили хедж позициите. Ако искат, така могат да го карат до 0 на теория, и ще отнеме адски дълго време. Разбира се, междувремено спират нови разработки, т.е. не могат до безкрайност да седят в тази ситуация, но могат да изкарат две години на под $20 за барел.
Уол Стрийт и въобще финансовите операции доста изкривяват учебникарското разбиране за “свободния” пазар.
Компаниите не са в регулации да разкриват хедж стратегиите си. Коментарите, че могат да издържат до след средата на 2016 с хедж игри са вътрешна информация. Предполагам до тогава все някаква демократична революция ще се случи в Рияд 🙂
Не знам защо се пените толкова за Русия – според мен настроението в американската политика е да разпарчетосат Украйна с американско участие, нещо за което нито руснаците, нито украинците са настоявали :). В момента обаче всички са заети с падащите петролни цени и никой не се занимава много много с външна политика. Тази тема ще се засегне като дойде време за президентските избори, т.е. след 6-8 месеца.
Саудитците натискат цените надолу, защото не си дават пазарите, и това не е добре за тях. Навират се между “демократични” шамари с това си упорство. Както казва един познат иранец – май ще ставаме приятели скоро.
Пише и за газа :
В САЩ има свръхпредлагане на природен газ и това му свали цената на вътрешния пазар до 6 пъти от цената в Европа или Източна Азия. За да се продава в Европа трябваше да се отреже достъпа на руснаците с тръби, щото винаги може да свалят цената си под себестойността на ЛНГ. Така че, трябваше да се прекъсне пътя през Украйна или да се оскъпи, или направи несигурен…или всичко накуп. Руснаците мислят да строят ЛНГ и на източния бряг за износ към Япония, Китайското крайбрежие и Южна Азия – а политичско ембарго блокира и тези им пазари. Там газта е 18+ / мббту в момента. Поне така го подкараха енергийните лобита начело с Маккейн, мам срива на пазара на нефт междувремено им такова м***та отвсякъде. Това не успяха да го изпреварят или предвидят. Имам спомен за доклади, където очакванията бяха за тази година нефта да е $180-200 на барел :):) доста оптимистично, бих казал аз. Ситуацията в момента в Украйна е много положителна за САЩ. Тук никой от енергийните или военните няма мотивация да уталожи този конфликт. От друга страна това смаза ръста на новите пазари за готови стоки американско производство, но този тип лоби е слабо в момента – демократите изгубиха последните избори и повечето от властта си в комисиите в Конгреса. Този статус куо може да се промени при една мащабна война в Азия, но не мисля че ще се случи преди изборите за следващ президент.
Докато украинските газови тръби са под американско влияние, на никой не му дреме за останалата част от Украйна. Не знам защо украинците упорстват и не искат да си приватизират газопроводната мрежа. И това ще стане, след което останалата част от страната е потенциална добра разменна монета… ?”
Ще си позволя да пейстна и още нещо от въпросният човек. По отношение на Путин и организирането на запасняците в Русия.
“Приготвя се за отбрана. Очаква война в стил Виетнам от страна на Нато.
Джон Маккейн е председател на комисията по отбрана и въоръжение. Първата му работа беше с Нюлън да започне Мейдана…
Междувремено неговата комисия прокара закон за въоръжение на украинските сили с американско оръжие. Законът е приет от година вече, само датата когато ще се доставя оръжие е оставена на Обама да реши. Днес, понеже президента се бави, комисията ще предложи Конгреса да назначи дата на доставки.
Нюлън представлява енергийното лоби. Маккейн е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН подръжник на оръжейното лоби – Райтеон, БАЕ, Локхийд, Боинг и т.н. имат вечери с него през ден.
Според мен Маккейн е изкукал виетнамски ветеран, който е обсебен от идеята да унищожи Съветския Сьюз, който той привижда в днешна Русия. В момента интересите на енергийното и оръжейното лоби съвпадат, те използват умело дядката, и имат мнозинство в Конгреса…
Както виждате, поне в момента интереса на политиците в САЩ е за мащабна война – вдига се пазара на американско оръжие и техника, блокира руските енергийни доставки за сметка на американските за европейския и японския пазар. Периферните държави в НАТО покрай Русия имат отредена роля за пушечно месо, територията на Украйна ще бъде нещо като втори Виетнам.
Тъжно, и въобще не мисля че е в интерес на западната демократична идея, мам това е положението. ”
Много ми се струва, че Украйна играе ролята на планетата Селм-2 от книгата на Х.Харисън – Плацдарм.
или да се по n-тя, да живее технологията, зелените на сапун
Според мен добивът от шисти е въздух под налягане. В САЩ имаше шистов балон – породен от евтините пари там/лихвата е нула/ и инвеститорите на борсата там. Реално печалбите идваха не толкова от продажбата на шистовия петрол, а от идването на нови инвеститори. Обаче – видя се, че шистите много бързо се изчерпват и трябва постоянно дупчене за да се поддържа добива, а това струва много пари. Отделно замърсяването вече е доста забележимо, има и земетресения породени от този вид добив.
Та, шистите не са чак толкова добър бизнес и сега ще ги консервират и, според мен, надали някога пак ще ги пуснат в действие. Само ще плашат гаргите с тях и големите нефтени компании ще си надуват активите пред инвеститорите.
Та сегашната “атака” от страна на СА срещу САЩ, е реално услуга – атака срещу Русия, Иран и в същото време безопасно свиване на надутия балон. Щото ако беше гръмнал.. така както гръмнаха ония ценни книжа 2007ма.. меко казано нямаше да им е приятно на щатите.. щото инвеститорите са най-вече американски.. а не както беше 2007ма да бяха заразили цял свят.
Доживяхме да чуем малко висококачествена пропаганда от неназования източник на JJ.
@Григор, с какво можеш да потвърдиш думите си, че Америка е притискала производителите на петрол да не намаляват цената?
Доколкото си спомням, още при първите “символични” санкции, САЩ направиха показно предупреждение, като продадоха малка част от резерва си и краткотрайно намалиха цената на петрола. Понеже печалбите на Русия идват предимно от продажбата на петрол, ниската цена удря най-силно Руската икономика. В момента рублата се срива и се поддържа единствено от харчене на валутния резерв. Но валутния резерв е достатъчно голям това да се прави още 1-2 години.
Ниската цена на петрола също удря и ISIS, които се опитваха да продават петрол, но поради риска, цената му беше страшно ниска ($20). При сегашния спад, тази цена не е оправдана. Подобно е и положението с Иран, ниската цена на петрола намалява и техните печалби.
Отделно, някъде бях чел, че петролните/шистови компании имат много неща в процес на разработка, които могат да оптимизират печалбата от добива, но не ги внедряват. Докато печелят те не променят установените и отработени методи, това се прави когато се появи необходимост от оптимизиране на печалбите.
Също така, евтиният петрол прави доста от зелените алтернативи доста по-скъпи.
С други думи, всички печелят от сегашните нива.
@JJ: И аз съм чул за хеджирането от шистовите компании, а знам и друго – печалбите им за 2012 и 2013 бяха астрономически. И двете означават, че могат да издържат много. А и трябва да са били идиоти, за да не се сетят, че саудитците могат да играят тази игра, и да не припасят технологии и пари, за да я посрещнат. Така че съм напълно съгласен – няма да бъдат фалирани лесно и бързо. Просто добавям – и да бъдат, вдигне ли се цената на петрола, моментално ще се пръкнат нови, технологията вече я има и е сравнително проста и евтина.
Ако играта на американците е да отрежат руския газ, за да пробутват на европейците своя скъп, това не обяснява защо европейците играят много охотно с тях. Бат Бойко по същество отказа Южен поток не толкова под американски, колкото под европейски натиск… А има и още нещо: ако Русия просто се беше съгласила да не бъде монополист за тръбата, не само че щеше да има Южен поток, но и вероятно поне десет години напред нямаше да има друг газ освен руския за пускане по нея така или иначе. Не ти ли говори нещо фактът, че Русия не се съгласи дори на цената на провал на проекта?
Маккейн наистина е силен поддръжник на оръжейното лоби, но мисля че никак не е изкукал. По-скоро отчита един прост факт, за който ще напиша повече в следващия запис от серията. А има и още нещо – Русия може като на шега да провали тези черни американски планове, като просто си изведе войските от Украйна. Само че кой знае защо играе за тях, та се къса. Това също ли не ти говори нищо?
@mick: Добивът от шисти направи САЩ преди месец най-големия производител на нефт в света. От почти символичен производител преди няма 10 години. Ако това за теб е въздух под налягане, значи живееш на плоска Земя и внимаваш да не си чукнеш главата в небесния свод. Останалото не виждам смисъл да го коментирам.
@Иван: Документи с подпис и печат по въпроса няма, но имам познати по места, където работата им е да знаят такива неща. Пък и погледни приноса на добива на шистов петрол в американската икономика – като гориво, данъци и заплати – и ако после някой ти каже, че Щатите не са притискали производителите на петрол да не им фалират индустрията, няма да му повярваш.
Сегашните нива на цените са за много играчи неприятен, но по-добър от открита ценова война компромис. Саудитците признаха, че са победени и нямат как да фалират американския шистов добив. Щатите пък се примириха цената на петрола да е такава, че да притиска производителите им, ако и да не ги фалира. Саудитците получават отсрочка за преориентиране към износ за Китай и Индия, Щатите си запазват като цяло петролната индустрия… Проблемът в картинката са губещите от ниските цени на петрола. За ИДИЛ само се радвам, че губят. За Венецуела ми е малко тъжно, въпреки че меко казано не съм чавесист. Иран не ме вълнува толкова, той не е даже регионална суперсила. Русия обаче е друга приказка, и в тая приказка може внезапно да станем герои и ние…
по една стара тема, за толерастията
стигнаха и до пипи http://www.vesti.bg/sviat/bashtata-na-pipi-veche-niama-da-e-negyrski-kral-6031710
хък отдавна го опаткаха http://www.nytimes.com/2011/01/07/books/07huck.html?pagewanted=all
@~!@#$%^&*()_+: Не е кой знае каква катастрофа, но и според мен почва да излиза от рамките на реалността…
Това няма нищо общо с толерантността, това е политическа коректност, а тя е бедствие сама по себе си. По същество това е замитане на проблемите под килима, считане че ако не говорим за проблема, той ще изчезне. Но това вече сме го обсъждали…
Ето една статия, която потвърждава основните положения в написаното от Григор, като добавя малко повече графики за прегледност.
“… ако Русия просто се беше съгласила да не бъде монополист за тръбата, не само че щеше да има Южен поток, но и вероятно поне десет години напред нямаше да има друг газ освен руския за пускане по нея така или иначе. Не ти ли говори нещо фактът, че Русия не се съгласи дори на цената на провал на проекта?”
Григоре, това горното е факт, който на мене ми говори само едно. За Русия е по-важен монополът върху тръбата на ЮП, отколкото евентуалната търговска печалба.
Оттук, изводът, който си правя е пак само един – прави са тези, дето казват, че Русия гледа на газа като оръжие, преди всичко.
В такъв случай – срещу кого иска да ползува това оръжие? Ами, срещу ЕС, срещу кого другиго.
Защо? Какъв е проблемът на Русия с ЕС? Мисля си, Русия няма проблем с ЕС. Путин има проблем с Русия. По-точно – с властта над Русия. На Путин властта му е жизнено необходима. Нямам никакви доказателства, но интуитивно си мисля, че нещата в Кремъл са докарани до там, че той може да оживее само, ако е на власт. В името на тази власт се заиграва с глупостта и манията за величие на руснаците. Харесва им Кримнаш, дава им го. Същото и с Украйна. Пробва и ще пробва търпимостта на ЕС, съответно НАТО. Води партизанска война. Ако успее да разедини ЕС, съответно НАТО, руснаците ще му направят мавзолей приживе. Това му е играта. Играе я за собствената си кожа, може да я продължи дълго време, в зависимост от уменията си. И от ресурсите си. За да надделее Западът в тази война, оръжието му може да е само едно – максимална изолация на Русия и задушаване на приходите И. Тук обаче идва моментът, когато ЕС (и най-вече Германия) започва да го стяга чепикът. Заради нефта и газа идващи от Русия. Ни тъй, ни инак. Кое ни е по-изгодно? Слагат се на везната ползите и загубите. Суровините, които се получават от Русия от една страна и главоболията и несгодите, както и загубата на пазари (с други думи, загуба на печалби), които биха възникнали от една пълна икономическа блокада на Русия от другата страна. Загубите на суровините и пазарите настъпа веднага, изтощението на Русия може да продължи много дълго (руснаците търпят на мизерия, кажи-речи безгранично).
Какво ще решат? Не знам дали в момента и те самите знаят …
@Симеон В.: Мисля, че нещата не опират до мания за величие, а до устройство на държавата и произтичащи от това последствия. Утре ще пусна втора част от записа – тя е точно на тази тема.
Форматирането на статията е загубено. Очаквах, че някой друг ще го спомене, но вече мина доста време, така че го споменавам аз.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Украйна – политика, икономика, световни конспирации – 2
> изтощението на Русия може да продължи много дълго (руснаците търпят на мизерия, кажи-речи безгранично).
Беше тая. Ма вече опитаха от благото и няма да се върнат пак там. Моята прогноза е, че ако петролът и газта се задържат на ниски цени, след две години ще е повратен момент. Тогава или Путин ще тръгне на война (Трета световна), или ще продължи да агонизира максимум още пет г. Или пък ще го свалят тогава, но това е твърде невероятно, понеже той е прочистил всичко живо около себе си и само зомбита са останали.
@Симеон В.
Нещо повече, достатъчно е Газпром да се съгласи половината от капацитета на Ю.П. да бъде използвана от ДРУГИ РУСКИ компании. Вместо това видяхме че Кремъл национализира още една от тях.
Газпром можеше да се съгласи на условието, Ю.П. щеше да бъде построен. После можеха да направят скрита национализация и да превърнат конкурентите на Газпром в послушни Кремълски марионетки.
И понеже е по темата, ще адресирам и едно-две положения от пропагандата пусната от JJ.
Не ми е известно някой да е спирал Русия от това да прави LNG терминали на изток, нито това да е влизало в някакви санкции. Още повече пък нещо ги спира да изнасят газ за Китай – нали подписаха договор за това.
(LNG по принцип са по-скъпи, защото втечняването изисква влагане на енергия в процеса на втечняване, а съхранението изисква -162°C, което означава и активно охлаждане, включително при транспортирането)
Истинският проблем е, че Русия е доказала че тя не е надежден доставчик. Русия беше тази която през 2006 спря подаването на газ през Украйна и остави голяма част от Европа, включително България без газ. Тогава Европа започна да прави планове, как да гарантира че това няма да ѝ се случи отново.
Нещо повече, дори сега, въпреки че Украйна е нападната от Русия, въпреки че Русия едностранно увеличи цените на газта за Украйна, въпреки че Русия спря да продава газ на Украйна, въпреки всичко Украйна не е спирала транзита на Руски газ за Европа.
Нещо повече, Русия е тази страна, която публично твърди че през 2018 ще прекрати транзита на газ през Украйна, въпреки че все още няма дори конкретни планове за алтернативен маршрут. За тези планове само се говори, но няма нищо подписано, нищо планирано и нищо направено.
Опитите за обвиняване на САЩ в дестабилизация на Украйна са смехотворни. Логиката им се свежда до това, че САЩ провокират нещо и принуждават Русия да действа с прекомерна сила.
С други думи “Кой ми сра в гащите”.
Интересно, събрали са се тук няколко мислители и мислят ли мислят какви ли не сложни сценарии а забравят най-простото. А защо никой тук не се замисля, че действията на Русия не са активни, а те чисто и просто реагират на действията на САЩ и ЕС? Агресии им се привиждат изолации и тнт. Ефекта от икономическата война в дългосрочен план не е отслабване на Русия, а пренасочване на икономическите и дейности от Европа към Азия и страните от БРИКС.
@Angel: Значи бунтът на украинците срещу Янукович и златния му трон е действие на САЩ и ЕС. А пък руското превземане на Крим и Донбас с военна сила не е активно действие.
Дайте още, моля. Сигурен съм, че всички четящи тук ще се радват.