Да пийнем по едно

Тази история ми я разказа един познат. Ето я, доколкото си я спомням.

—-

В болничната стая бяхме все с различни заболявания. Аз – пострадал с крака. Друго едно момче – потрошило се при падане. И така, до последното попълнение, не помня вече какво точно му беше.

Още на лицето му си пишеше – пияч. Като доста алкохолици добродушен и кротък човек. По едно време вечерта обаче стана неспокоен. В един момент седна на леглото и почна да си изтупва мишки от дрехите. Мишките очевидно ставаха все повече и по-нахални – той даже се качи на леглото. Накрая в един момент побягна – дошла била царицата на мишките, да го убие.

Звъннахме на дежурните. След нещо време една санитарка го доведе и го сложи на леглото му. Седна той, огледа ни и заяви:

– Здрасти, пичове! Сори че ме нямаше два дни, ама бях в болницата.

Ние се спогледахме недоумяващо.

– То хубаво там, топло, хранят, ама нещо много гадини са завъдили. Мишки, плъхове, хлебарки, паяци секакви. Та реших да дойда до кръчмата да ви видя, да пийнем по едно.

Още споглеждане. След това един от болните пита с лека усмивка:

– В коя болница беше? Далече ли е оттука?

– Ей оная на другия ъгъл на пресечката. Кат застанеш на вратата и погледнеш надолу по улицата, се вижда.

– А с какви хора си в стая? Разправи нещо за тях.

– Ми кво да ти кажем. Има едно момче, пострадало е нещо с крак, не можех да разберем какво точно му е. Кат се върнем в болницата ще го питам, ако не забравя. Свестно момче, младо, грехота е така да пострада, ама се случва.

Ние се подхилваме лекичко и продължаваме разпита:

– А други хора в стаята има ли? Разправи нещо за тях.

– Ми има един бай Георги, към шейсетте, голем зевзек е. Така че те омайтапи, нема да разбереш откъде ти е дошло. Не е кофти човек де, не го прави с лошо. Ама много е загазил с костите, все го болят. Ревматизъм ли му се викаше на това, не помня…

(Познайте кой точно го разпитва.)

– А други има ли в стаята ти?

– Ми има едно момче, потрошило се е нещо като е паднало. Не разбрах как, ама добре че не е паднало по-лошо. Чух доктора да разправя, че ще се оправи… Айде пичове, време ми е да се прибирам в болницата, че ще ми се карат. Ако разберат, че съм излипсвал, лошо ми се пише…

Надига се нашият герой и излиза от стаята. Процедурата вече я знаем – звъним, след малко санитарката пак го води, тоя път поядосана.

– Къде беше бе, човек? Нема те сума ти време. – Бай Георги ни смигва.

– Ще ви кажем, ама да не ме изтропате на докторите? Че разберат ли, лошо ми се пише.

– Няма, няма, за нищо на света! Думай!

– А, ходих до кръчмата на другия ъгъл, да пийнем по едно…