Днес ми препратиха текст от Нета. Някой забелязал в Кауфланд, че най-горните рафтове на регалите постепенно се изпразват. И че от доста стоки значимите количества биват пакетирани в стреч-фолио, очевидно за да бъдат изнесени… Човекът се чудеше – да не би да се обсъжда затварянето на веригата?
Най-вероятно не е прав. Препращане на стоки от един магазин на друг от същата верига не е рядкост. А дори конкретно този магазин да се затваря, това изобщо не означава затваряне на веригата Кауфланд в България. Това клони към параноя.
Само че в България параноята често се оказва реализъм. Понякога дори наивен оптимизъм.
Като се замисля, на този етап веригите супермаркети в България една след друга чезнат. Карфур са на път да затворят – или по-точно да се продадат на Пикадили. За Пикадили също се носят слухове, че се ориентират тихомълком към напускане – може да са лъжа, но може и да са верни. Пени Маркет вече се изнесоха. Рамстор също. Загубил съм вече сметката на световните вериги, които отвориха по един-два магазина и след това се отказаха и ги затвориха. Метро от сума ти време не са отваряли нов магазин, а има къде… Оказва се, че в България остават реално само две-три големи международни вериги.
На пръв поглед това е много логично – малка популация, бедно население, ниски продажби, ниски печалби… Да, ама у нас и логиката често е илюзия. Същото трябва да важи и за бензиностанциите, а ето че цели седем вериги цъфтят и процъфтяват. Картелът е блага работа, особено когато Комисията по защита на картелите конкуренцията… така де. Всичко, което е нужно, за да процъфтяват веригите супермаркети, е това, което очевидно вече го има налично и просто трябва да бъде употребено.
Е защо тогава супермаркетите са толкова глупави и не искат да го употребят? Фирмите съществуват за да правят печалби, не за да са морални еталони. Как така не са се сетили и разбрали? Всичкото нужно го има от много време и от много време се вижда как хубаво пълни джобове… Да, стоките за продажба на дребно не са контролирани от монопол върху производството и монопол върху вноса (държани от една и съща фирма), но все пак?
Част от обяснението също е пред очите ни, просто трябва да го видим. В много населени места има по една преуспяваща търговска верига, която обаче упорито си стои в населеното място и не иска да се разширява надругаде. Фантастико в София, Мерканто в Сливен – примери колкото щете. Пак защо? И случайно съвпадение ли е, че къде собственикът, къде управителят (където собственикът не е истински известен), а най-често и двата поста са заети от „бивши“ политченгета? И че 90% от проблемите, с които се сблъскват тези вериги, се решават с обаждане по телефона?
Както знаем, в държани от бившите политченгета посткомунистически държави икономиката е старателно парцелирана и конкуренцията е враг номер едно. Тя бива смазвана с всички средства, но най-вече с вътрешни картелни договорки. Държавните органи имат в договорките ролята на силов стабилизатор – които не слушкат биват „опрасквани“, да използвам модерната дума. Само че клон у нас на западна фирма с много милиарди годишен оборот не е толкова лесно и безнаказано да бъде опраскан. Той се оплаква на фирмата-майка, тя на държавата си, тя повдига въпроса в ЕС и към нашата държава потичат предупреждения за ограничаване на еврофондовете. А те са най-голямата и сладка трапеза за тъпчене на гушата на мафията ни, така че се налага най-безпардонната част от опраскването да спре…
Проблемът е, че и това не е достатъчно обяснение. Западните фирми са фирми – предложиш ли им прилична печалба, са щастливи да ти пълнят гушата. Единственото, което за мен дава убедителен отговор, е същността на посткомунистическата икономика като мимикрия на комунизма и скрита власт на пак същите хора.
Нека погледнем движението на парите в една икономика, в много опростен вариант. Купувачът отива в магазина и дава там парите си срещу стоки. Магазинът плаща тези пари на дистрибутора на стоки, той на свой ред – на производителя им. Производителят плаща с тези пари на работниците си, които отиват в магазина и кръгът се затваря.
Реалната икономика има две огромни разлики от този модел. Първата е, че в нея парите се въртят не в един, а в огромно количество кръгове, и постоянно се сливат и разделят. Получената мрежа от финансови потоци по същество е структурата на икономиката. (За да е пълна картината, всичко със стойност в икономиката – стоки, услуги и прочее – също трябва да бъде представено като пари.)
Втората и по-трудна за схващане разлика е, че във всяка точка на преминаване на пари от едни ръце в други, в която има приложен човешки труд, се създава принадена стойност. Един вид, в тези точки стойността на парите се увеличава – по същество, те стават повече. Ако оприличим тока на парите на течението на река, тя хем уж тече все по нанадолнище, хем в същото време благодарение на принадената стойност набира височина, и накрая се оказва по-високо от извора си. Нещо като Ешеровия водопад. И както на картинката на Ешер, нейната енергия на пада може да бъде използвана, примерно за да върти воденица.
Тук и възникват три важни въпроса. Воденицата на кой ще върти? Колко от всичката вода, течаща през мрежата от потоци, ще минава през тази воденица? И колко от общия пад на водата ще бъде впрегнат за тази воденица?
Първият отговор е очеваден – ще върти воденицата на #КОЙ. Друга воденица в България може да работи само ако е пак за #КОЙ, а и това е временно. Апетитът идва с яденето, така че #КОЙ не е съгласен на много или дори на повечето – той иска всичко.
Вторият отговор е още по-ясен. България е демокрация и се управлява на принципа „един човек – един глас“. Хората с гласовете са съставящите #КОЙ, останалите сме техен добитък и гласът ни служи само за замазване на собствените ни очи. По тази причина през воденицата на #КОЙ трябва да минават по възможност всички финансови потоци в страната.
Третият е елементарен. За воденицата на #КОЙ трябва да отива всичкият полезен пад на икономическите потоци – иначе казано, всичката печалба, генерирана в процеса на работата им. Иначе казано, в България ще се вземат мерки бизнесите да имат огромна картелна печалба, но да могат да работят само ако я плащат почти всичката на #КОЙ, под една или друга форма. (Освен всичко друго, иначе биха могли да натрупат финансов ресурс, а той дава свобода от #КОЙ – нещо допустимо колкото при социализЪма беше да избягаш на Запад.)
Тук обаче възниква проблем. В горивата беше постигнат успешен картел, който смуче доста от печалбата, създавана в българската икономика. Горивата обаче имат пръст в почти всички финансови кръгове в икономиката, но не в съвсем всички, и в доста не е достатъчно голям, за да може да притегли почти всичката печалба към себе си. Друго нещо е търговията на дребно – през нея минава основната част от почти всеки финансов поток. Затова и когато #КОЙ изяде достатъчно и апетитът му порасне достатъчно, няма как да не обърне поглед към нея.
Част от основите вече са положени – „местните вериги“, оглавявани от верни феодали, са научени да не се конкурират. Голяма част от търговията на дребно обаче към момента на обръщането на погледа е в ръцете на големи западни търговски вериги. Ако бъде разкрит техен картел, те рискуват катастрофа на имиджа си в своите страни и може би дори разследвания в тях, а там нямат държавна протекция. Затова и желанието им да се картелират не е чак толкова безусловно. Някои от тях се налага да бъдат… опраскани не бива, но деликатно насочени към изхода.
А има и друго. Останалите западни вериги ще са съгласни да „сътрудничат“, но срещу процент. Това си е чиста загуба за #КОЙ – как така ще му взимат процент от издоеното от собствения му добитък? Нормално е да вземе мерки да си направи доилна машина сам.
Затова и си мисля, че в скоро време може да наблюдаваме възникване на нова търговска верига. Не е гарантирано, разбира се, нямам самочувствието на Ванга. Но ми се струва вероятно. Нещо като Lafka, ама за търговия на дребно, с всичко.
Как ще я посрещнем ли? Както винаги всяка нова въдичка на #КОЙ. Отначало мнозинството хора ще бъдат ентусиазирани до немай-къде – повече вериги значи повече конкуренция, нали? Това е логиката на капитализма, нали?… И наистина ще виждаме как новата верига, да кажем KOImarket, ще измества и надконкурира де що има наоколо. Отначало защото тя ще държи най-ниските цени, а останалите вериги ще са решили да гонят „по-горни пазарни сегменти“. После ще се натрупат проблеми със спазването на законите за безопасност, качество и защита на потребителите, и държавата ще бъде принудена да затегне контрола върху магазините. И нещата ще се оказват наред единствено в KOImarket, а другите вериги ще търпят тежки глоби, затваряния на магазини и т.н., докато не започнат и те да се насочват тихичко към изхода. Докато KOImarket не ги измести до една. Може да изкупи и някои от „местните вериги“. Други вероятно ще продължат да съсъществуват, нали трябва да има конкуренция…
И накрая стоките ще започнат лекичко и неусетно да поскъпват. По най-благовидни възможни начини и предлози. Че как може да е иначе? Част сме вече от европейския пазар, няма как цените ни да не се изравнят с европейските. Икономика, братче, какво да направиш? Няма как да се бориш с нея… Какво, заплатата ти ли? Ми изкарай си по-добра, проблемът си е открай докрай твой. Това е то капитализмът. Да не беше ритал за него, щеше да си добре сега, ама като си наивен и вярваш на мръсните западняци, така е.
Каква фирма ще стои зад KOImarket? Естествено, западноевропейска. (Щатите вече започнаха да разследват мръсни бизнеси на „техни“ фирми в чужбина, така че надали ще е американска.) Регистрирана я в Австрия, я в Германия… Неин собственик, който ще е колкото се може по-трудно да се узнае, ще са една или повече други фирми. Някои от тях ще са т.нар. фирми за прикриване на собственост. (Бизнесът им е да се водят по документи собственици на нещо, за да остава скрит истинският собственик.) Други вероятно ще са офшорки. Техен собственик на свой ред ще са фирми за прикриване на собственост или други офшорки, и т.н. Кой ще истинският собственик е въпрос с неповишена трудност – минута е много…
… Това е само черногледо предположение. Дано не се сбъдне.
И това ще дочакаме. Може и вече да са в ход нещата.
Цитат: “от доста стоки значимите количества биват пакетирани в стреч-фолио, очевидно за да бъдат изнесени…”
А не е ли защото сега са докарани и още не са разопаковани, тъй като персоналът има много работа?
И не забравяй, че Кауфланд и Лидл ги глобяват всяка година.
А Карфур беше заедно с Пикадили за известно време миналата година. Даже рекламите им бяха общи. После решиха да се разделят. В момента Пикадили пак е българска собственост. (в Капитал има доста обширни статии по темата).
От големите вериги имаше Рода маркет, част от Меркатор.
@Korgoth: Не съм успял да проследя какво стана с Рода маркет. Да, напълно е възможно стоките просто да не са разопаковани. А че веригите, които не играят с мафията, ще бъдат глобявани и гонени до махане оттук, съм напълно съгласен.
От гледна точка на социално отговорното потребление не виждам НИКАКЪВ смисъл да пазарувам от вериги супермаркети, все едно дали на #КОЙ или на К*рфур (сори, не се сдържах 😉 ). Предпочитам парите ми да отиват или директно към производителите (за което съдействат все по-големият брой хранкоопи), или към дребния бизнес – собствениците на малките магазинчета. (Неприятният момент с магазинчетата е, че голяма част зареждат стоката си от хипермаркетите. 🙁 Но поне знам, че част от парите ми остават при тях.)
Коментира ли ви се по тази тема?
@Кал: Съмнявам се забележима част от парите да остават при тях. Колкото собственици на магазинчета познавам, всички оцеляват. Дори най-пестеливите не могат да си позволят да мислят за разширяване на бизнеса. Наскоро говорих с един, на когото търговията му миналата година вървяла така добре, че чак си позволил тридневна почивка в Гърция… Тъжна работа.
Хранкоопите са друго нещо, което е много интересно. Бих написал за тях с удоволствие – може ли информация?
Мисля че има някаква връзка с поста:
http://www.mediapool.bg/novata-afera-bulgartabak-po-patya-na-ktb-news246979.html
@Иван: Определено.
Григор, респект към теб, но доста изкривен и повърхностен поглед си дал върху ситуацията.
Бих казал няколко неща за веригите. Едно че бизнесът ми частично е свързан с тях и контактувам с мениджъри, друго че са ми интересни след като големи розови слонове навлязоха в пустинята където очевидно беше трева за всички няма.
Карфур беше франчайз на гръцката Маринопулос. Когато в Гърция кризата удари, тогава и почнаха проблемите на КМБ. Долу-горе тогава си замина и Мулти(Д)рама. Билла – стартира добре и беше една от първите заедно с Метро , в последствие конкуренцията на Кауфланд , Лидл и отчасти Карфур ги притисна силно. Позатвориха някои магазини /напр този в Димитровград стана “китайски мол” и съкратиха площта на други. Същевременно поне в моят град отвориха 2 магазина в по-малък и удобен формат пак под марката Билла. Кауфланд си върви стабилно, LIDL /част от групата на Кауфланд/ също с малки изключения – доста от бившите магазини на Plus които Lidl придоби се оказаха на евтина земя но на неудобни локации и бяха ликвидирани или преотдадени под наем – един такъв Lidl скоро чух че върви около 15хиляди лева без ДДС наем на месец и то за лоша локация. Метро може би се справя по-зле отпреди тъй като се пробва неуспешно с денонощни магазини и частично успешно като склад на едро с разносна търговия и отложено плащане в определени региони.
Какви са основните проблеми на веригите:
– Сертификатите им за инвеститор Клас А, и различните данъчни и инвеститорски облаги по мои спомени имат около 10 годишна давност- на Карфур, Кауфланд и Лидл вече изтичат , на Метро са изтекли отдавна за Била предполагам също. Т.е облагите намаляват и разходите се покачват.
– Акционерите изискват постоянен ръст на приходите , което на фона на силна конкуренция, намалящи маржове и противодействие на “извиването на ръце” от доставчиците тук не може да стане.
– Неразбиране на пазара в България – очакванията че кварталните бакалии ще затворят и всички ще се юрнат с колите на края на града за да зареждат храна един път в месеца се оказаха леко илюзорни.
– Опитите за укриване на данъци – далаверата през Люсембург и Ирландия се очаква да спре, и дори нашите данъчни накрая разбраха за нея.
Защо вече не сме им интересни:
– Пазарът ни е малък, населението застаряващо, покупателната способност намалява.
– Не е това, което се очакваше когато с много ентусиазъм и оптимизъм на загуба ни продаваха банани на 1лв/кг.
– На фона на свиващи се приходи се наблюдават учеличаващи се разходи – заплати, осигуровки, данъци /вкл данък сгради след 10тата година/.
– Акционерите мърморят за неправилно прахосаните си средства.
– Проблеми във фирмите-майки /пр. Практикер/
Защо местните играчи мини-вериги успяват:
– Играят на собствен терен
– Имат наистина протекции на местно ниво – ХЕИ, ДВСК, НАП и т.н – Помня навремето за един магазин дето си беше закупил фискални принтери от един наш производител. Тогава работих в тази фирма и знам че като лоялен клиент и абонат беше получил бонус в пакета програматор за бърсане на паметите им /нищо чудно сега и с новите устройства да има техническо решение/. Пестят от осигуровки, водят двойно счетоводство и могат да предложат повече на доставчиците – да закупят стока без ДДС /или да купят бисквити а да получат фактура за вафли/
– Познават по-добре спецификата на пазара и желанието на клиентите.
– Намират се на малки удобни локации в малък и ефективен формат.
– Не се стремят към нереални финансови цели /могат да работят с по-малки маржове/ нямат нервни акционери.
– Оптимизират перфектно разходите си – В едно Пени се бях натъкнал на чешка фирма, която със служебните си коли беше дошла до монтира /по мои спомени/ аварийните табелки Exit тъй като има договор с цялата верига. Кауфланд заплаща немски цени за поддръжка на офис техниката си и договорът минава през трима подизпълнителя докато накрая достигне до човека в БГ, получаващ 30-50лв на посещение при проблем с принтера да речем. Това в БГ верига се случва доста трудно.
Та това е ситуацията според мен – чист пазар в дивата му форма. Предлагане-търсене-цена и “най-гъвкавият печели”. Всякакво замесване на КОЙ, ТОЙ и т.н е неуместно. И обясняването на проблемите на веригите с НЕГО е странно.
@JJ: Всеки има своята част от информацията.
За мен беше интересно да прочета този поглед. За много неща в него съм съгласен – например че тук в България инвестиционният риск е сравнително висок, така че който инвестира изисква висока печалба, за да го покрие. Но с някои не съм.
Билла навлязоха навремето с подкрепа от Някои Хора, и на почти девствен терен. Метро е съвсем друг профил, местните вериги – от друга категория. Карфур просто не е ясно защо затъва – проблемите на Гърция не го касаят ама изобщо. Мултирама предлагаха на бутикови цени доста мижава стока и обслужване – чудно ми е как изобщо издържаха толкова. Това, което чувам, е че някои вериги все по-често си имат хронични проблеми на митници, с инспектори и прочее, докато други изобщо не срещат такива проблеми, понеже са под защита.
Историята с денонощните магазини на Метро май няма нищо общо с търговски похват. Просто се оказва, че да затвориш магазина и да го охраняваш през нощта излиза на същата стойност или по-скъпо от това да го държиш отворен, с минимален персонал.
Кварталните бакалии са все още живи единствено където хората нямат реален достъп до веригите. Имам позната, която върти такава бакалия в малко градче в провинцията. Казва, че нерядко най-евтината цена на стоки на едро, която тя може да намери, е цената (на дребно) в магазина на голяма верига в съседен град. Подозирам, че е така на доста места.
Подобно е и положението с местните мини-вериги. В София знам доста добре кой всъщност притежава и протектира всяка от тях, и още много други неща. Без протекцията на #КОЙ нито една от тях няма да оцелее и година. В Кауфланд и Лидл производителността на труда на служителите може да е в пъти под тази в Германия, но е в пъти над тази в софийските мини-вериги. В същото време обаче дори Метро с почти мутренските си похвати не може да изцеди доставни цени като тези, които получават някои софийски вериги, просто защото са свои хора.
Вярно е, че някои от западните вериги си имат простотиите и неоптимизираностите. Вярно е и че очакванията им за покупателната способност на българина щяха да са актуални по-скоро в Словакия или Унгария. (Струва си да се замисли човек защо така.) Вярно е и че очакванията на западняците за печалба са доста високи, заради високия инвестиционен риск (но той се дължи реално именно на факта, че тук се конкурират с бизнесите на #КОЙ, които не плащат един куп „данъци“). Но подяждането на печалбите заради „данък мафия“, по най-различни начини, по моя информация и средно погледнато, е голямата част от проблемите им.
Здравейте,
в тази връзка това което прави Марешки много прилича на описания сценарий – нова верига, която сваля драстично цените, първо във Варна на местна почва – за да се провери международните вериги дали ще се хванат. След като се хванаха / свалиха цените и те/, започна експанзия и в другите градове. Без да е оправен проблема с акцизните складове останалите вериги нямат избор освен да купуват от Лукойл, а той най-вероятно има достатъчен марж да си позволи този театър ( с публични пърформанси пред медиите).
За хранкоопите мога да ти предложа централния им портал:
http://www.hrankoop.com/
Иначе можеш да разпиташ Люба как работят – сред всички мои познати тя има най-голям опит с тях, включително отвътре.
@Кал: Благодаря за инфото! Но като гледам сайта им, това не са хранителни кооперативи, а по-скоро бутикови пазарчета за „био“, „еко“ и подобни. Нещо като американския Amish Market. Така че принципно няма как да са в картинката на конкуренцията, освен за хора от сорта на „Добър ден!“ – „Аз съм веган!“…
Един от големите проблеми на малките магазинчета е хигиената и срока на годност на стоките. Както и по-високата цена, спрямо веригите.
Това са основните причини хората да предпочитат да отидат до някоя голяма верига. Както и по-големия избор на стоки (т.е. можеш да си купиш всичко което ти трябва от козметика, през храна, та до печка).
Не че в Кауфланд не съм намирал мляко с изтекъл срок на годност преди няколко дни. Но ми дадоха талон за отстъпка 1лв. и после не съм виждал такова мляко. Не искам да си помислям какво се е случило на служителя, който отговаря за млякото.
По въпроса за фермерските пазари – чудесно е да има такива, но нямам добри впечатления от текущите. Може би след време ще си намерят правилния път сами.
Темата за Марешки е интересна сама по себе си, но не е за тук (той не е голяма западна верига или местен феодал).
Гри, а ти говори с Люба, не разчитай само на първото впечатление… Тя се движи в (и понякога движи) тия среди от самото им начало.
На мен основният ми спиращ фактор с тях е мързелът. Не съм толкова дисциплиниран, че винаги да успявам да ходя до местата, на които се зарежда поръчаната продукция един или два пъти седмично. Друго си е да отскоча за пет минути до бакалията на ъгъла… :///
Иначе цените им не са ниски, но са посилни, поне за (не-веган 😛 ) като мен. Причини има, и не са типичните експлоататорски а ла „щом е „био“, сложи му надценка 400%“. А мандарините и черешите им определено са по-добри от всичко, което съм си купувал отдругаде (черешите им са по-добри и от дядовите ми всъщност… производителят им наистина си знае работата 🙂 ).
П.П. Не знам коя е „картинката с конкуренцията“. Статистиките показват, че все повече потребители се насочват към тия хранкоопи.
А защо никой не е направил хранкооп за „небио“ (и оттам по-евтини) продукти е интересен въпрос. Дали всъщност няма и такива?
Доброволци да проучат? 🙂
@Кал: Напълно бих повярвал, че продуктите на хранкоопите често ще са по-вкусни и полезни от това в големите вериги. Проблемът обаче е, че за да станат икономически фактор, трябва да са реална конкуренция на големите вериги не само като качество, а и като цена / удобство за пазаруване.
Принципно това е, което трябва да се очаква в нормална държава. Там такава тенденция би започнала като някакъв сорт бутикова, и би слизала постепенно като цени и достъпност към все повече хора. В България обаче това би означавало заплаха за властта, контрола и парите на мафията. Иначе казано, такива хранкоопи биха се сблъскали с пълната мощ на държавата, пълната тежест на ръката на закона, пълната сила на противозаконните действия срещу тях и т.н. Не бих се учудил в крайна сметка да успеят да се преборят въпреки всичко. Но или ще е на цената да се продадат и те на #КОЙ (кел файда…), или ще отнеме не едно и не две поколения. Пък аз надали ще живея достатъчно за да дочакам, в рода ми по-малко от половината са столетници.
Затова се чудя как би могла такава тенденция хем да се стимулира, хем да се направи трудна за смачкване…
Сега те разбрах. 🙂
Мъчи ме някакво чувство: че когато голямата МИД (мафия, имитираща държава) е окупирала големите бизнеси, решенията ще дойдат от малките потребителски групи, подкрепящи малките бизнеси – които да стават все по-огромно МНОЖЕСТВО…
Но може и просто да е безсънието. 😉
Григор, ето още статии/новини по темата:
28.01.2016 — https://money.bg/companies/razprodavat-markite-na-pikadili-i-oborudvane-ot-magazini-na-verigata.html
29.03.2016 — https://money.bg/business/nay-golemiyat-magazin-na-carrefour-v-balgariya-se-prodava.html
@Кал: Проблемът е, че за да подкрепят все повече хора малките бизнеси, те трябва да стават все по-конкурентни. Принципно това е възможно – бизнесите на МИД работят с високи печалби, така че дори за по-малки фирми е посилно да слязат под цените им.
Уви, МИД знае как да се бори с големи количества малки бизнеси – чрез икономическата инициатива на тези, които ги смучат. Например като назначи достатъчно инспектори по какво ли не и ги остави да ходят и рекетират безнаказано малките бизнеси, докато не ги фалират. През 1990-те прохождащият български бизнес беше смазан по този начин чрез мутрите – те можеха да рекетират безнаказано до фалиране всеки освен „недосегаемите“, и го направиха. Мутрите обаче не са така непосредствено зависими от послушанието си към системата и принудени да предават повечето от изрекетираното нагоре, както е корумпираният държавен инспектор (митничар, катаджия…) с корумпиран началник. Нито пък могат така лесно да бъдат стегнати да спрат да рекетират, когато е нужна малко симулация на борба с корупцията за пред евроинспектори.
Затова напоследък мутрите биват разкарвани от МИД и са принудени да се организират наново в престъпни групи (за чиято дейност научаваме от медиите все по-често)… Но това е друга тема.
Затова и съм леко скептичен, че малките бизнеси ще успеят да насъберат икономическа тежест, чрез която да пречат на бизнесите на МИД. Мафията е така добре организирана и подкрепена, че изкарването от строя на само един-два от нейните инструменти, дори най-ключовите, не е достатъчно – трябва да бъдат разбити много от тях. А това е почти невъзможно. Командирите на тази мафия са обучени в съответен ВУЗ на „отбрана в дълбочина“ в този вид война, имат натрупан опит и бруталната подкрепа на едно от най-силните разузнавания на света, и е много трудно да бъдат победени.
@dido: Благодаря!
Не е толкова просто за супермаркетите. Например аз пазарувам главно хляб, млечни продукти, плодове и зеленчуци. Ако отида на пазара има много хора, които продават плодове и зеленчуци – има много голям избор – и много пъти те са по-вкусни отколкото на големите вериги. За млечни продукти до нас е пълно с фирмени магазини на няколко млекопроизводители – и те могат да си позволят във фирмения магазин да продават по-евтино отколкото в супермаркета, а и продукцията им е много по-добра като вкус. Други пример до нас има магазин само и единствено за зехтин и маслини – там рафтовете са окичени със зехтин – гръцки, италиански, само български дето няма и предлагат много повече отколкото в големите магазини. Отделно в големите магазини трябва да вляза, да отида до това, което искам да купя и да чакам на опашка на касата. В малките магазини може да има 1-2 човека преди мен и те минават много бързо.
Например има един малък магазин откъдето си купувам чай, там има и билки, има и списания на билкари. И аз ако попитам жената тя може да ми даде съвет – какво да пия, кой чай какъв ефект има – кой е възбуждащ, кое е успокояващ, даже кой е добър за простата. Това нещо го няма в големите вериги магазини, там ако някой от персонала отдели повече от 1 минута да говори с мен ще го глобят.
Малките павилиончета могат много бързо да започват доставки от нови места. Ако ги питам за нещо и те го нямат ми казват до колко време могат да им го доставят – това го няма във големите вериги. Има и такива, които доставят по 1 брой от стока.
В супермаркета от голямата верига до нас на няколко пъти хладилниците издават един отвратителен звук – аз за 5 минути откачих и се отказах да пазарувам там. А не ми се говори как се чувстват служителите там.
Отивам на супермаркета и там доматите са в пакет – по 6 домата са и не мога да избера кой от тях да купя и кой не. И много често от тези имат някои които не стават за ядене. Да там доматите са по-евтини, но и по-долнокачествени.
На запад тези вериги са много по-успешни, защото хората там не пазаруват основни храни – например не си купуват пилешко месо, а направо си купуват полуготови пакети, които се слагат за няколко минути във фурната – и в това са наистина добри. Там се губи много време.
Да не говорим, че винаги човек има възможността да отиде до някое село и да си купи мед, зеле, домати… където определено е по-евтино от голямата верига. А и по вкус не могат да се сравняват.
Отделно за да се отиде до тях в много случаи на хората се налага да пътуват до там, което оскъпява самото ходене. А и в много случаи отнема и повече време. Например аз бих предпочел да отида за 5 минути и да платя някой лев повече, но времето което спестя, ще мога да си наготвя.
А и като видя съдържанието на повечето продукти ми се отщява да ям. Те съдържат повече елементи, отколкото има в менделеевата таблица. Например аз не бих си купил конфитюр от магазина, защото чета съдържанието му. Тези, които са истински, са много скъпи. И е много лесно човек да си вземе няколко килограма плодове и захар и да запретне ръкава. Това не е типично за един човек от западна Европа и там тези магазини се харесват, но тук просто не става.
Ако бяхме като в западна Европа, където храната е евтина спрямо заплатата и хората са свикнали да ядът гадни храни и да не готвят щяха да имат големи печалби… но тук просто няма как да стане. Пример – Метро предлагаха и столове – повечето от хората, които си взеха от там се оплакваха, че много бързо се счупили и до там им бяха напъните.