Последните дни около нас ври от нови Интернет мемове.
Цензурата над Чавдар Николов – и по повод нея куп други неща. Обратът и извинението на шефа на Нова бродкастинг груп. Подкрепата, която Николов получи от Христо Комарницки. Подкрепата, която не получи от журналистическите гилдии – освен от СБЖ, и то късно и някак проформа. (То и кой в тия гилдии да му я даде? Колко са у нас журналистите, ако не броим платените писачи? Колкото са интелектуалците, ако не броим културтрегерите…)
И, разбира се, свинската опашка като символ на нова България. Купищата карикатури около нея. Смях се с горчилка на повечето. Бедна, бедна ми родино, защо не си те поделиха след Междусъюзническата война съседите? Сега нямаше да береш този срам.
И дойде момент въображението ми да не издържи. Внезапно ми нарисува истинският, правилният герб на България.
На небесносин фон – в героична поза Динко ловецът на имигранти. Стъпил върху грайферирано колело на АТВ. Около него – извити на дъги два снопа букови клони, омотани със свински опашки. Под тях – червена лента с надпис като на паметник „681 – 2016“. И като предупреждение към всеки заблудил се да мине към нашите краища, надпис по кръг около това: „Гоу бак! Иммидиътли!“…
Да, ама развихрилият се из въображението ми като из граничен кльон Динко не щя да спре дотам. В следващия момент се появи като Винету, вързал перо на главата си (сетете се сами с какво), да заявява на Христофор Колумб: „Гоу бак то Юръп! Иммидиътли!“… (Час по-късно ми показаха във Фейсбук същата картинка, само че с Бойко Борисов в главната роля. Трудно ми е да преценя на кой от двамата пасва повече.)
Майната им на американците, рекох си. Те могат да си решават проблемите, няма нужда ние да им ги решаваме. Нашите да си решим, нашите… Не трябваше да си го мисля. Моментално пред очите ми се пръкна пак Динко, този път в славянска рубаха и със свинска опашка в ръцете, да заявява на хан Аспарух: „Гоу бак то Ейжа! Иммидиътли!“
Тук вече почна да ми се вдига кръвното. Рекох си, че хан Аспарух надали би цепил басма нито на Динко, нито на кой да е. И че ако Динко живееше по онова време, би се скрил от хана където би се скрил сега, ако имаше някакъв риск някой мигрант да носи пистолет и да е готов да защити с него каквото ценно носи… Да, ама фантазията можеш ли да я спреш? Дорде си помисля това, и вече Динко стоеше пред очите ми в тракийско облекло като от мозайките в могилите, и заявяваше на славяните: „Гоу бак то Поланд! Иммидиътли!“.
Реших, че вече е късно вечер и съм преуморен. И че с най-голямо удоволствие бих се заел да сънувам някоя красива тракийка. Как съм се занесъл до кревата нямам спомен. Но като се събудих сутринта, с ужас си припомних как сънувам неандерталоиден вариант на Динко, облечен в прясно одрана кожа, да заявява на племе кроманьонци: „Гоу бак то Африка! Иммидиътли!“
И днес вече съм уморен. С радост бих зарязал работата и бих се гмурнал в кревата. Но изтръпвам от ужас дали няма пак да сънувам Динко, и как. Наистина ми е до гуша от тези мемове, и от Динко, и от свинските опашки. Ама май сме осъдени да наводняват живота ни постоянно. Осъдени от това какво представляваме.
(Ако някой желае да нарисува герба, който описах, е добре дошъл. Не умея да рисувам, иначе бих го направил.)
Прекалено много се излагаш на въздействието на въпросните мемове (и може би не ги филтрираш достатъчно). Цялата работа едва ли заслужава и две минути внимание…
Пропуснал сте да кажете какъв е Динко. Динко е типичен националист. Динко мрази всички, които не са етнически българи.
Държава, която не се разправя по категоричен начин със своите “Динковци” е заплаха за всички останали държави, от което най-малко следва, че въпросната държава трябва да бъде изолирана от тях. Ако пък ги поощрява – може да се вземат и още по-крути мерки.
Комунистите да не бързат да се радват – същото важи и за тях.
Какъв Европейски Съюз – България не заслужава никакъв ЕС ( а вече 10 години ще станат, от както е член). Политическото говорене е достигнало такива висоти, че обикновения човек вече не може да разбере когато му казват, че е боклук. Когато не може да разбере, че е боклук, тогава си мисли, че всичко му е наред, а даже понякога и че е велик.
Българите са типичен пример – България е приета в ЕС -> ние сме равни на другите европейски народи. Някои индивиди може и да са равни, други – дори да са повече, но огромното мнозинство, също както и братята си руси, е по-скоро равно на африканските народи.
Между другото, в момента и турците се мислят за равни на европейските народи и се чувстват пренебрегнати и едва ли не умишлено прецакани, щото видите ли “ние сме равни, но вие не искате да ни приемете” – пълна противоположност на това, което показват.
За да бъдат такива народи част от цивилизацията е нужно да претърпят коренна промяна на своя мироглед и ценности. Първо обаче трябва да осъзнаят какви са и къде в стълбицата си на развитие се намират. Такова осъзнаване няма как да дойде в отговор на милостиви реплики. Който иска и ако иска – да се обижда. Ако е умен – ще си вземе бележка и ще се поправи. Ако пък ли не – да си стои в ъгъла.
В този смисъл, средностатистическия българин има редовна нужда да му се шока канчето – за което ви поздравявам. Само малко във ефекта се съмнявам. Мисля, че по-отвисоко трябва да дойде удара и да е с по-голяма сила. Например, заплаха за изключване от ЕС, точно каквато трябваше да има и за Гърция. И не само – всеки трябва да живее под непрестанната заплаха от изключване, ако си позволява неприемливи за останалите действия. Това са правилата на обществото и не виждам защо едно общество от държави трябва да е по-различно.
Това е доброволен съюз и никой не е длъжен да е част от него. Който има намерение по някакъв начин да му вреди – по-добре да се маха. Много държави обаче с действията си непрекъснато вредят на ЕС, включително и Германия на чело с другарката Меркел.
Все по-належаща става нуждата от Европейска конституция, на която всеки да е длъжен да се подчинява и никой да няма право да нарушава. Два провалени опита – третия дали ще успее? Но спирам, защото излязох много извън темата.
Предложения на Комарницки.
https://twitter.com/Christo_Komar/status/721715640499888128
@z: Какъв точно е Динко не смея да съдя, без да знам нещо повече за него. В невчесаните представи от по-горе той беше просто популярен Интернет мем.
С някои от нещата съм съгласен, с други – не. Мисля, че едно достатъчно категорично прочистване на висшите съдилища би дало на България и българския народ шанс да потеглят към оправяне. Пак няма да стане за десетилетие или две, но мисля, че поне ще се тръгне.
За ЕС – ако САЩ са съвременния Рим, ЕС е съвременната Византия. В него няма държава, която да не му вреди. Ние получаваме милиардни субсидии от ЕС просто защото процент от тези субсидии се връща обратно в офшорни сметки на европейски политици. Иначе казано, те крадат народите си чрез нас. И затова горещо поздравявам панамския прецедент и се надявам той да поореже малко тези мераци. Крадец във върхушката на ЕС означава подкрепа за крадците във върхушката на България.
@Веско: Готини са. 🙂
По стар български обичай сагата прикрюми с това, че Чавдар Николов преклони главица и отеди отново да преговаря с Нова. По-българско от това – няма накъде.
Извинявай, Григор, но с това за поделянето на България в Междусъюзническата отново се излагаш. Нишките българи, кипърските гърци, турските арменци – те ли са ти идеала за самоосъществили се човеци? Сърбия ли те кефи, Ердоганова Турция ли, Гърция между комунистите и Златна зора, Македония в момента ли? Една Румъния можеш да посочиш само като леееко дръпнала напред в борбата с корупцията и то заради доста по-различни исторически, културни и прочие обстоятелства.
И знаеш ли какво най-вероятно би станало при такова развитие на нещата? Сега щеше да се казваш Глигор Гачооглу, примерно, и да жалиш, че Османската империя не е била поделена между Русия, Англия, Гърция и Австро-Унгария в Първата световна. Честито.
@skoklyo: Нишките българи нищо чудно да се чувстват по-щастливи и горди от нас, въпреки че Сърбия преди нищо време загуби война. Да, нито Сърбия, нито Турция на Ердоган, нито Гърция на Ципрас са цъфнали и вързали – но така зловещо разпадащо се общество като в България няма в никоя от тях. Те са държави, които съществуват зле. Ние сме държава, която е стигнала дотам да е зле, че съществува. Има разлика.
А можехме да сме дръпнали напред като Румъния. Иди там и се огледай да видиш леко ли е. Не е заради културни или прочее обстоятелства – заради исторически от последните 25 години е. А именно: има народ, който не е вдобитъчен чак до степента на нашия.
Сравни това със ситуацията на Балканите точно преди, че и по време на Втората световна война. Пак трийсетина години след национална катастрофа, България е „здравият човек“ на Балканите, всички други са болни в сравнение с нея. Сега е обратното. Да усещаш случайно разликата? Ако да, да се сещаш случайно откъде идва? Очевидно няма как да е от други обстоятелства освен от историческите оттогава насам.
След като разбереш това, ще ти е лесно да си отговориш какво кога би станало, кой как щеше да се казва и за какво щеше да съжалява.
@Григор: Ако сме били здраво общество за пример на съседите тридесет години след Междусъюзническата война, за какъв дявол тогава говориш за поделяне и прочие?! Думите на Вазов са за събитие, оставило сакат, съкрушен и самотен Македонски до края на дните му. Та, ако си чел Георги Марков, нашето осакатяване и оскотяване е настъпило с установяването на комунистите на власт и всичко е било доста по-кърваво и психически смазващо, отколкото в Румъния или Сърбия. Историята и хората не са се ресетнали на 10. ноември 89-та, за “добитъшкото” поведение днес си има причини.
Пък за алтернативната история, може би наистина изчезването на държавата България би поставило българския народ отново в състояние на национално-освободителна борба, щяхме да имаме обща цел и идеали, щяхме да си имаме нови Левски и Ботев може би, само дето щяха да организират терористични актове като баските, ирландците, кюрдите и прочие.
Може би както повечето хора, оценяваме нещата, когато ги загубим, и тогава биха ни се отворили очите като народ.
@skoklyo: Защото след Междусъюзническата война е било времето, когато съседите са можели да ни поделят. След Вторта световна просто подобно нещо не е стояло на дневен ред. Териториални претенции към нас тогава е имала само Сърбия, и са били толкова смешни, че дори Сталин не ги е одобрил.
Реално осакатяването ни не започва с идването на комунистите на власт. Има една популярна приказка, че селянина да го изкараш от селото е лесно, ама селото от селянина – не. В случая с нас, май да ни изкарат от робството е било много по-лесно, отколкото да изкарат робството от нас. Откога го влачим това робство отвътре просто не знам – като чета внимателно история, виждам ясните му следи в хората още през Второто българско царство… Но е истина, че комунизмът и комунистите ни осакатиха ужасяващо дори на този фон. И може би най-вече фактът, че нямахме граница със СССР, което караше тамошните политченгета да нареждат на нашите да ни разлагат и отравят много по-качествено, отколкото кой да е от народите, които граничеха с тях. (Тази инструкция се оказа в крайна сметка изтекла от руския вестник „Утро“ през 1991 г. – а откъде е попаднала там, не знам.)
За алтернативната история – все се надявам, че можеха да се намерят между нас не само терористи, а може би и някой Ганди. И може би с достатъчно късмет наистина щяхме да оценим каквото сме изгубили (поне щяхме да разбираме, че го нямаме, за разлика от сега) и да ни се поотворят очите. А ако не станеше, поне нямаше да лепим срама на челото на многострадалната си страна…