Някъде преди бях писал как се грижа за старата си кола, и не я предавам – ей така, защото ми е била вярна, и съм привързан към нея. И как много хора биха ме смятали за глупак. Колата няма чувства и не я боли, с нова ще ми е по-добре – защо тогава? Не разбират…
Но аз разбирам. Пристъпил съм мислено и следващата крачка, и съм видял, че под маската на грижа за колата всъщност се грижа за себе си. Да бъда верен, да плащам дълговете си, да не се предавам… Не за това, което имам, а за това, което съм – и е много по-важно.
Умението да не правят тази следваща крачка е важно в осакатяването на хората. Така те се научават да не виждат, че да си добър е изгодно, че мъдрият е по-умен от хитрия. Стават удобно осакатени, превръщат се в кукли на връвчици, лесни за дърпане. Става лесно да ги излъжеш да продадат това, което са, и нямаш как да им го вземеш насила, срещу нещо, което не са, а само могат да имат – и което после вече можеш лесно да им вземеш насила.
Но крачката винаги я има, и е важна.
Срамно ли е да се анализират химически майчините сълзи? На пръв поглед – да. Кощунство с майчините чувства. Като че ли тези чувства са химически забъркани в сълзите, а не продукт на личността ни. Ако беше така, щяхме да получаваме майчински чувства в реторта… Но прекрачиш ли отвъд, и кажеш ли: “Сълзите са са само химия, мога да ги анализирам – но това не прави чувствата по-малко свещени и достойни”, се оказваш стъпил върху истината. И вече опонентите ти са принудени да съчиняват глупости, ако искат да продължат спора.
Кощунство ли са еднополовите бракове? Според много хора – да. Да, ум не ми побира как е възможно мъж да харесва физически друг мъж. (Признавам си – тъп и стандартен хетеросексуален съм. Съжалявам. Такъв съм.) Но ако някой изпитва такова привличане, не разбирам защо трябва да му бъде забранено. Нали точно това е за него начинът да изпита нещото, в името на което му го забраняват? И най-вече не разбирам, ако тези бракове се разрешат, с какво те ще бръкнат в моето здраве – нали никой няма да ме кара насила да спя с мъже?
Само още една крачка наум – и аргументите “против” стават за смях.
Възмутително ли е да не си “политически коректен”? Да, убеден съм, че малцинства като циганите и прочее трябва да бъдат интегрирани и поставени равностойно в обществото, дори ако това струва немалко пари, а дори и някои временни компромиси. Но съм абсолютно несъгласен примерно с филми, в които Орфей е черен, а туземците от Африка – бели. Не защото да си туземец е позорно, а бял достойно – като гледам каква хубава цивилизация сме си създали белите, нищо чудно да е обратното.
А защото когато жертваш истината, дори в името на нещо хубаво, в дългосрочен план винаги губиш повече, отколкото печелиш. И направиш ли просто следващата крачка, откриваш, че и най-“забутаните” туземци имат предостатъчно да дадат на цивилизацията, за да е достойно и хубаво да си един от тях. Че няма смисъл задължително във всеки филм да има главни герои африканец, жена, хомосексуалист, евреин, старец и диабетик. Пресолената супа не е по-вкусна от безсолната, а е и по-вредна.
Примери наоколо колкото иска човек. Отидем ли в някое родопско село, виждаме, че “страховитите турци”, които “само дебнат как да ни изколят”, всъщност са най-обикновени хорица, прегърбени от труд за залъка, и често по-свестни от нас. Че ако замръкнем там, няма да ни заколят, а ще ни подслонят и нахранят – дори ако им кажем, че сме православни християни, и че нямаме пари да им платим… Или виждаме непрекъснато около себе си озлобени и уморени хора, и се оставяме злобата и умората им да ни зарази. Без да се замислим, че една вежлива дума или усмивка пък ще зарази тях, и ще напълни деня ни с чудесни хора вместо с борсуци.
Колкото повече време минава, толкова по-добре разбирам колко полезно е човек винаги да прави наум и следващата крачка. Една в повече. Винаги, когато злото се опита да ни зарази, да прекрачваме още крачка напред – това обикновено е достатъчно, за да видим, че доброто е по-силно. Че надежда има винаги, дори когато е изглеждала изгубена. Че си струва да бъдем достойни и човечни, независимо какво ще ни коства това на пръв поглед.
И че си е струвало да направим тази следваща, отваряща очите крачка.
Да, това ми хареса.
Прекрасно. Без нито грам лъскателство. Толкова е вярно, че просто няма какво да кажа. Остава само да се надявам повече хора да мислят като теб.
Имам само един въпрос и един съвет 🙂
А какво мислиш за деца отглеждани от хомосексуални двойки?
Нека ти кажа, че и аз мисля, че имат право да живеят заедно, щом това изпълва ежедневито им и живота им като цяло с повече смисъл. Защо не? Дотук съм съгласна. Но защо им е брак? Хората се женят за да имат деца. Е, не само заради това, но това е смисъла на брака. Да отгледаш и възпиташ утрешни здрави и добри хора. Мислиш ли, че в един брак между хомосексуалисти това е възможно. Според мен не. И даже повече според мен такива семейства е егоистично да имат деца. Защото е невъзможно според мен да им дадат здравословни възгледи, ценности. Защото това ще са едни объркани деца. Не мога да кажа, че съм силно вярваща християнка, но за мен всичко противоприродно е изкривено. Не знам в природата да има еднополови двойки които да отглеждат чужди деца. Е признавам има и много майки който изоставят децата си и това е още по неразбираемо и гадно. Но все пак мисля, че е егоистично да визпитаваш дете, ако не можеш да му дадеш стабилна основа за живота. Говоря най-вече за емоционална и психическа.
А сега съвета 🙂
Не мислиш ли, че времето което отделяш за любимата ти кола, ще е по-полезно да го отделиш на някой който обичаш или те обича или има нужда от теб. Както сам спомена колата няма чуства и мисля, че един добър механик ще се погрижи не по-зле от теб за нея. Това е мое мнение и не очаквам да съвпада с твоето- да си призная, не очаквам никой мъж да разбере подобна позиция. Мъжете сте странно алогични, а обвинявате жените в емоционалност и нелогично мислене. На мен времето ми е скъпо. Не знам колко имам и свободното си време предпочитам да отделям на любими за мен хора.
А за всичко останало си толкова прав, че просто няма какво да кажа – освен – Дано, дано, дано повече хора мислят като теб.
🙂
Здравейте,
след като прочетох и коментара на Джейн, мислих около 15 минути, защото ми се струваше, че и двамата сте прави, но след като прочетох още един път статията на Гришата се светнах, че в случая става въпрос за нещо съвсем друго и колата означава нещо съвсем различно /а бе, имаше литературен термин, ама не мога да се сетя кой беше/, разбрах го, защото имах подобна случка съвсем скоро. Ти се грижиш толкова много за колата, защото тя ти е вярна и не може да изчезне от живота ти – т.е. никой няма да ти я открадне, да го привлича заради лъскавината си, и още – тя самата наистина няма чувства и не би могла да си хареса друг собственик, т.е. отдаваш й дължимото, защото ти е служила вярно дълги години. Е – да, наистина с хората няма такава сигурност, никой не може да ти гарантира, че ще бъде вечно с теб – поради най-различни и понякога независещи от самите хора причини. Да, обаче хората могат да дадат моменти, които никоя вещ не е в състояние да ти осигури. И Джейн всъщност е толкова права – времето лети и с него изчезват възможностите за такива моменти. В този смисъл правил ли си наум следващата крачка?
И още – когато нищо не е сигурно, всичко е възможно – и е още по-възможно докато си млад.
Имам чувството, че мога да кажа още много по тази тема, но все пак не искам да изпадна в излишно философстване.
За другото – единственото, с което не съм съгласна от всичко, което си написал днес, е това за циганите. Не съм расист и не оправдавам величаенето на дадена раса, само защото външно изглеждала по-добре /според нейните си критерии/ и самата тя смята, че е постигнала повече от другите раси в материален аспект. Но за циганите смятам, че държавата, респективно обществото трябва да прави за тях толкова, колкото прави за всички свои поданици8граждани. Нали един път им дадоха земя да обработват, но те отказаха, защото не знаели как… – ми да попитат. Колкото повече някой им помага, те толкова повече ще приемат тази помощ наготово и ще си я търсят като бащино. Това би означавало, че трябва да се толерират по подобен начин всички малцинства, което ще постави българите-християни в различна позиция, а не би трябвало.
Джейн: За децата, отглеждани от хомосексуални двойки – известни са ми доста такива случаи.
Като начало, при птици има т.нар. сексуален импринтинг – ако малко патенце бъде оставено да израсте с паток вместо с женска патица, то развива хомосексуални наклонности. При бозайниците обаче няма толкова твърда насоченост.
Виждал съм (много редки) войнстващи хомосексуалисти, които се опитват да възпитават децата си в същия дух. Резултатите обаче никак не са еднозначни, и далеч не винаги са хомосексуални. 🙂 Повечето от тази категория обаче са тихи и кротки хора, които често полагат дори излишни усилия децата им да не са като тях, за да не се сблъскват с всичките проблеми, които те са видели. Не съм правил точна статистика за процента на хомосексуалност при децата им, но не мисля, че е твърде различен от този при хетеросексуални двойки. Все пак съм любопитен дали някой някога е правил такава статистика.
Иначе да, има фактори при хората, които повишават процента на хомосексуалността. Доказано е статистически, че властни и авторитарни майки водят до по-висок процент на хомосексуалност при момчетата; доказано е и че това е обусловено не генетично, а възпитателно. Предполагам, че има и други такива фактори. Не зная например дали отглеждането предимно от жена през първите няколко месеца не е статистически значимо; знам за деца, които са отглеждани изцяло от бащи (най-често ако майката е починала при раждането), но не зная дали хомосексуализмът сред тях е по-чест. Мисля, че в тези случаи е добре политическата коректност да бъде оставена и да се направят точни статистики.
Таня: Колкото до циганите – ключовият термин е “да бъдат интегрирани в обществото”. Тоест, да приемат неговите ценности. Да се научат да работят и да разчитат на честен труд. Ако тази цел се постига, според мен дори големи средства са оправдани. Ако не, дори и стотинка да не се дава, пак е много – защото е пропуснато време и възможности.
Най-сетне, за колите и хората – прави сте, хората дават и заслужават много повече, отколкото колите. Не обичам да обсъждам личния си живот по блогове, защото касае не само мен. Но да – правил съм и следващата крачка. 🙂
Всъщност, използвах колата като пример. И нарочно подбрах нещо неодушевено – защото верността ни към “одушевените” тръгва оттам. И ако човек е свикнал да е верен дори към вещите, по-трудно би се огънал и предал верността си към хората, дори в момент на сериозно изпитание.
Извини ме Григор, но аз не разбирам вярност към предмети, техника и т.н. За мен човек може да е верен на принципи, ценности, хора. Това е моето мнение. Има предмети, които означават много за мен заради спомените или хората които създавайки ги са оставили част от себе си в тях и, да, аз много ги ценя, но някак си за мен това не е точно вярност. Но да не изпадам във философски спор.
За интегрирането ма ромите- напълно съм съгласна с Таня. Да се направят усилия наистина да се интегрират. Да се приобщят към ценностите и отговорностите на обществото. Това е много дълъг и труден процес. И дано да се върви в тази посока, а не просто да се оправдават средствата и да се отчита “дейност”.
Много ми харесва да си комуникирам с вас. Аз не съм искала да обсъждаш личния си живот и в по-голямата част от това, което написах, се обръщах и към самата мен.
Чакай сега да прочета и днешното.