Пророчествата на Карл Сейгън

Безпокоя се, че с приближаването на новото хилядолетие псевдонауката и суеверието ще изглеждат все по-примамливи, и сиреновата песен на неразумността все по-сладка и привлекателна. Кога сме я чували преди? Когато бъдат събудени нашите етнически и национални предразсъдъци, във времена на недостиг, на предизвикателства към националното ни самочувствие или самообладание. Когато агонизираме но тема колко дребни са сред Космоса нашето място и предназначение. Или когато около нас се надига фанатизъм. Тогава навици на мисълта, познати ни от минали епохи, посягат към кормилото на ума ни.

Пламъчето на свещта се мята. Мъничкото светлина, която тя хвърля, трепти. Мракът се надига, и демоните в него се размърдват.

—-

Един от най-тъжните уроци на историята е: ако са ни обамбузвали прекалено дълго, ние започваме да отхвърляме всяко доказателство за обамбузването. Ние преставаме да се интересуваме от това да намерим истината. Обамбузването ни е взело в плен. Твърде болезнено е да признаем, дори само пред себе си, че сме били пленени. Дадете ли веднъж на шарлатанин властта върху вас, почти никога не можете да си я вземете обратно.

—-

Имам мрачно предчуствие за една Америка по времето на моите деца или внуци. Когато Съединените щати ще са икономика на услугите и информацията. Когато почти всичката промишленост ще се е преместила в други държави. Когато впечатляващи технологични възможности ще са в ръцете на нищожно малцинство, и никой, който представлява обществения интерес, няма да може да ги разбере. Когато хората ще са изгубили способността да се организират около общи каузи, или информирано да подлагат овластените на съмнение. Когато, стиснали в ръце кристали и нервно вторачили се в хороскопите си, с отмиращи способности за критична преценка, неспособни да различим приятното от истината, ние ще се плъзгаме, почти незабелязано, обратно към суеверието и мрака…

Оглупяването на Америка се вижда най-добре в бавното излиняване на полезното съдържание в изключително влиятелните медии. В 30-секундните му порции (вече съкратени до 10 секунди, или дори по-малко), в предназначените за най-глупавия консуматор програми, в представянето като достоверни на псевдонаука и суеверия, и най-вече в приветстването на незнанието.

—-

Науката не просто е съвместима с духовността – тя е могъщ източник на духовност. Когато разберем мястото си сред огромността на разстояния, измервани със светлинни години и време, измервано с ери, когато осъзнаем сложността, красотата и фиността на живота, тогава се поражда чувство на въздигане, на комбинирани скромност и въодушевление, което е именно духовно. Такива са нашите емоции пред велики творби на изкуството, музиката и литературата, или примери на самоотверженост като тези на Махатма Ганди или Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват взаимно, очерня и двете.

—-

Човешко страдание, което може да бъде избягнато, се причинява по-често не от глупост, а от липса на познание – особено от липса на познание за нас самите.

—-

Ако не можем да мислим със собствените си глави, ако нямаме желание да поставяме авторитетите под съмнение, ние се превръщаме в пластелин в ръцете на тези на власт. Но ако гражданите са образовани и сами стигат до своите изводи, тези на власт работят за нас.

—-

Ние сме създали глобална цивилизация, в която най-критичните елементи зависят докрай от науката и технологията. Ние също сме я уредили така, че почти никой не разбира науката и технологията. Това е рецепта за бедствие. Може да ни се размине за известно време, но тази смес от необразованост и власт рано или късно ще експлодира в ръцете ни.

—-

Факт е, че много повече престъпления и детски страдания са причинени от фанатици в името на Бог, Исус и Мохамед, отколкото в името на Сатаната. Много хора не харесват този факт, но малцина могат да го оспорят.

—-

Има наивни въпроси, скучни въпроси, зле формулирани въпроси, въпроси зададени след недостатъчно самокритичност. Но всеки въпрос е опит да бъде разбран светът. Такова нещо като глупав въпрос не съществува.

—-

Забелязвам, че много възрастни се стряскат, когато деца задават научни въпроси. Защо Луната е кръгла, питат децата. Защо тревата е зелена? Какво са сънищата? Колко дълбока дупка можем да изкопаем? Кога е рожденият ден на света? Защо имаме пръсти на краката? Много учители и родители отговарят с раздразнение или подигравка, или изместват темата: „А каква очакваш да е Луната, квадратна ли?“ Децата скоро разбират, че този вид въпроси някак са неприятни на възрастните. Няколко подобни изживявания, и още едно дете е изгубено за науката. Посмъртно не мога да разбера защо възрастните държат да се правят пред шестгодишни деца на всезнаещи. Къде е проблемът да си признаеш, че не знаеш нищо? Толкова ли чупливо е самочувствието ни?

—-

И каква е разликата между невидим, неосезаем, летящ дракон който плюе огън без топлина, и липса изобщо на дракон? Ако не съществува начин да опровергаете моето твърдение, ако няма как да има експеримент, който да покаже несъществуването му, какво говори това дали драконът ми съществува? Вашата неспособност да докажете невярността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказателство, че тя е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат проверени, и конструкции, които не могат да бъдат опровергани, са доказуемо без стойност, дори ако са изключително ценни в това да ни вдъхновяват или възхищават. Няма ли доказателства, каквото ви карам да направите почива единствено на моите думи.

—-

Науката е опит – предимно успешен – да разберем света, да си изясним нещата, да опознаем себе си и да се движим по безопасен път. Микробиологията и метеорологията сега обясняват това, което преди само няколко столетия са го смятали за причина да бъдат изгаряни жени.

—-

Скептицизмът понякога бива прилаган към обществено значими каузи по начин, който унижава и се отнася със снизхождение. Който игнорира факта, че дори и заблудени, поддръжниците на суеверията и псевдонауката са човешки същества с човешки чувства. Които, точно както и скептиците, се опитват да разберат как работи светът и каква е нашата роля в него. Мотивите им в много случаи са съвместими с науката. Ако културата им не им е дала всички инструменти, от които те се нуждаят, за да тръгнат в това голямо приключение, нека прибавим към критиката си и благост. Никой не се е родил оборудван с всичко.

—-

Не вярвам, че науката е трудна за изучаване, понеже хората не са готови за нея, или понеже тя е резултат на случайност, или понеже повечето хора нямаме ума да я разберем. Изключителното желание за познание, което виждам у първокласниците, и урокът от някогашните ловци и събирачи говорят убедително: стремежът към науката е дълбоко впечатан в нас, по всички времена, на всички места, във всички култури. Той е бил средството, чрез което сме оцелели. Той е наше рождено право. Когато чрез безразличие, липса на внимание, некомпетентност или страх от скептицизма ние отблъскваме децата от науката, ние ги лишаваме. Отнемаме им инструментите, които са им нужни, за да управляват бъдещето си.

—-

Помислете колко много религии се опитват да се самовалидират чрез пророчества. Помислете колко много хора вярват и разчитат на тези пророчества, колкото и мъгливи да са, колкото и да не са се сбъдвали, за да поддържат и опазват вярата си. Но имало ли е някога религия, която да е имала пророческата точност и надеждност на науката?… Няма институция, създадена от човечеството, която да се доближава до нея.

—-

В сърцето на науката е един същностен баланс между два наглед противоречащи си подхода – откритостта към нови идеи, колкото и странни или контраинтуитивни да са, и безмилостното скептично проучване на всички идеи, нови и стари. Това е начинът, по който дълбоките истини биват различавани от дълбоките заблуди.

—-

Науката е начин да бъде разкрит блъфът на тези, които само се правят, че знаят. Тя е бариера срещу мистицизма, суеверието и религията, прилагана където не ѝ е мястото.

—-

Карл Сейгън, „Свят, обитаван от демони: Науката като свещица в мрака“, 1995 г.

Казал го е по-добре, отколкото аз бих могъл. Но усещам в себе си всеки от тези цитати така силно и истински, както ако съм го казал аз. И в този смисъл се подписвам под всеки от тях. Който иска, да ме съди за плагиатство – няма да го отрека. Но и няма да се поколебая да ги пусна в Нета. Всички имаме крещяща нужда от тях – особено тези, които не усещат тази нужда.

С благодарност към Божан Божков, който ми припомни тази книга. Преводът на цитатите е мой.

47 thoughts on “Пророчествата на Карл Сейгън

  1. Виктор

    Не можех да се отлепя от телевизора, когато едно време, по милостта на Партията, излъчваха предаванията на тоя човек.

    Reply
  2. gezatop

    “Оглупяването на Америка се вижда най-добре в бавното излиняване на полезното съдържание в изключително влиятелните медии. В 30-секундните му порции (вече съкратени до 10 секунди, или дори по-малко), в предназначените за най-глупавия консуматор програми, в представянето като достоверни на псевдонаука и суеверия, и най-вече в приветстването на незнанието.”

    и

    “Ако не можем да мислим със собствените си глави, ако нямаме желание да поставяме авторитетите под съмнение, ние се превръщаме в пластелин в ръцете на тези на власт. Но ако гражданите са образовани и сами стигат до своите изводи, тези на власт работят за нас.”

    Аз помня времената когато 100% контролираните от властта медии ни заливаха с тъпа пропаганда и типове като Кашпировски. Властта освен това контролираше и образовтелните институции. Само че не хората са превърнаха в пластелин, а властовата система се разпадна…

    Странно как тоя човек с научните претенции не е забелязал…

    Reply
  3. Петър Петров

    Човекът “с научните претенции” вероятно не говори за съветската телевизия.

    Reply
  4. Божо

    ” тоя човек с научните претенции ”
    Еколозите алармират за десетки язовири с избита риба!

    Между другото, по ония времена имаше и доста научно-популярни предавания, включително “Космос” на “човека с научните претенции” 😀
    Както и “Цивилизацията” на Кенет Кларк,
    “За музиката” на Ленард Бърнстейн и други подобни.

    Reply
  5. gezatop

    @Петър Петров

    Ами да: “Оглупяването на Америка…”

    @Божо

    “Еколозите алармират за десетки язовири с избита риба!” – това сигурно има особено метафизично обяснение, което е недостъпно за интелектуалния ми потенциал, но ако рибата е избита, то не виждам голям смисъл от алармиране. Освен:poisson sans boisson est poison

    Reply
  6. Делян

    “Blinded By Science”
    ( Foreigner- Blinded by science (Head games, 1979), YT# FyOwf595A5o )

    Blinded by science, I’m on the run
    Blinded by science, where do I belong?
    What’s in the future, has it just begun
    Blinded by science, I’m on the run

    I worry ’bout the world that we live in
    I’m worried by all the confusion
    I wonder ’bout the lies I’ve been reading
    I wonder where this madness is leading

    Is this a road going nowhere?
    Or is someone leading us somewhere?
    I can’t believe we’re here for no reason
    There must be something we can believe in

    Blinded by science, I’m on the run
    I’m not an appliance, so don’t turn me on
    What’s in the future, has it just begun
    Blinded by science, I’m on the run

    What’s in the future, has it just begun
    Blinded by science, I’m on the run

    I worry ’bout the world that we live in
    I’m worried by all the confusion
    I wonder ’bout the lies I’ve been reading
    I wonder where this madness is leading

    Is this a road going nowhere?
    Is someone leading us somewhere?
    I can’t believe we’re here for no reason
    There must be something we can believe in

    Blinded by science, I’m on the run
    I’m not an appliance, don’t turn me on
    What’s in the future, has it just begun
    Blinded by science, I’m on the run

    Blinded by science, I’m on the run
    I’m blinded by science, on the run

    Reply
  7. Григор Post author

    @Делян, @Божо: Текстът не е малоумен – просто е художествен. Да се сърдиш на Foreigner за него е все едно да се сърдиш на някого, че обяснява на детенце неща за щъркели и зеле, вместо да му проведе образцова полова просвета. (А пък да го приемаш буквално е все едно да приемаш буквално обясненията за щъркела и зелето.)

    Reply
  8. Делян

    На приказките за щъркелите и зелето, може да се гледа като на подготовка за “преподаването” на други едни приказки, за по-пораснали деца, като например приказката за Големия Взрив дал началото на 4-измерното времепространство, или пък приказките за тъмната материя и тъмната енергия, невидими, неосезаеми, но заемащи над 95% от вселената… Света продължава да е пълен с чудеса, дракони, магьосници и заклинания. Само имената са леко променени …

    Reply
  9. Григор Post author

    @Делян: Точно така е. Ние не разбираме, че живеем във фентъзи свят, защото сме свикнали да не обръщаме внимание на това, че повечето неща около нас са магия (по дефиницията на Артър Кларк)…

    Reply
  10. Делян

    >> Ние не разбираме, че живеем във фентъзи свят
    При това, броя на джендърите в някои страни да е вече официално значително по-голям от броя на расите във “Властелина на Пръстените”, но явно все още не е достатъчно голям за да ни уврят главите, и да си направим цивилизационен reality check …. Нищо де, света бил оцелял защото се е смял 🙂 .

    Reply
  11. Григор Post author

    @Делян: Броят на джендърите в някои страни не ме тревожи изобщо. Поне не и откакто се мисля какви ли змии и гущери са бълвали старите римляни, когато младите са започнали да си бръснат физиономиите…

    Reply
  12. Делян

    @Григор: стига да имаш време, с удоволствие ще прочета мислите ти по този въпрос … вопли към Юпитер и Венера да вразумят непочтителните намесени ли са?

    Reply
  13. Григор Post author

    @Делян: И да, и не.

    Предполагам, че старите римляни са бълвали огън и жупел как младоците се замязват на жени с тая щуротия, и как още малко ще поискат и да раждат, вместо да въртят меч. 🙂

    А за размислите на тема тъпи ли са младите – май Люба Русева се е опитала да се прави на оригинална. Опитала се е да мисли по въпроса (което е похвално), ама не ѝ се е получило съвсем. Има добри наченки, но и „добри“ дупки в логиката. Което е чудесно – алтернативата като правило са само дупките в логиката, без добрите наченки. И да, интелектуалецът е за да мисли, пробва и греши… Но не съм съвсем съгласен с нея.

    Казват, че съвременната цивилизация се крепи на петима японци – петимата в света, които умеят да шлайфат лещите за апаратурата за производство на микрочипове… Вярно или не, обществото ни се крепи на прогреса, той на науката, а тя на един доста малък елит от истински знаещите. Без тях прогресът ще спре на едно място. Стане ли това, демокрацията в света ще рухне: тя се крепи на обещанието, че утре ще живеем по-добре от днес. А рухне ли демокрацията, ще се окажем в положението на съветника Кнап с галошите на щастието на краката.

    (На неспазването на това обещание в демократичните страни се дължи днешната криза на демокрацията. Това неспазване е резултат от ключово важен момент – възможността на други извън „златния милиард“ да получат нормален живот. Не го ли получи голямата част от човечеството, в бъдещето ни чакат страшни неща. А за да го получи, трябва няколко десетилетия „златният милиард“ да се пъне и поти, а да буксува на едно място… Сега вече има едни „сребърни три милиарда“. Когато към тях се добавят още милиард – милиард и половина, ще опасността от страшните неща ще бъде сведена до управляемото. Но за съжаление на хората в демократичните страни им се изчака чакането, и са прави.)

    А пък въпросният елит на знаещите се получава, като децата в училище бъдат учени на всички тези неща, които „никога няма да им потрябват“. Друг начин няма. Че днешната бездушна и безинтересна форма на обучение на тях е провал, е вярно – задължителна е смяната ѝ с далеч по-интересна. Че и след това мнозинството пак няма да научи нищо от това, нито ще му потрябва, също е вярно. Но без да бъдат обучавани на него всички, няма как да бъдат намерени и разпалени бъдещият елит: на него не му пише на челата, че това е точно той. Нито пък има как на останалите да им се покаже, че някои неща не са прости – примерно че рак не се лекува с кравешка пикня и ултразвукова радиация не съществува. Именно на отказа всички да бъдат обучавани качествено на тези неща се дължи днешният наплив на претенденти за Дарвинова награда. Да, и с обучението няма да ги научат, но поне ще разберат разликата в достоверността между научен труд и коментар в БГ-Мамма. И всъщност изобщо че реалността не се определя от предразсъдъците, хрумките и щевките.

    Ето това Люба Русева не го е разбрала. А жалко, защото иначе е умна жена. Но абонирани за истината няма, нито пък за реалността.

    Reply
  14. Делян

    @Григор:
    >> И всъщност изобщо че реалността не се определя от предразсъдъците, хрумките и щевките.
    >> … абонирани за истината няма, нито пък за реалността.

    С тези две твърдения съм напълно съгласен… Важат обаче за всички хора, дори за самите учени (но най-вече за феновете на популяризираната и поставена на пиедестал псевдонаука).

    За съжаление, вместо благородното “It doesn’t matter how beautiful your theory is, it doesn’t matter how smart you are. If it doesn’t agree with experiment, it’s wrong.” на Feynman, понякога (и май зачестяващо) се случва обратното – да се нагаждат и масажират данните, докато се вкарат в рамките на моделите на предварително известни теории, или дори да се постулират нови хипотетични ненаблюдаеми (!) същности, само и само да се запази дадена теория, пък Аристотел и Уилям Окам ряпа да ядат.

    Reply
  15. Делян

    Относно японските майстори: преди няколко месеца бях доста впечатлен от: YT# pCtWPbTDbuY – състезание по майсторско пробиване на графитната сърцевина (⌀0.5мм) на молив…

    Доста ме съмнява, че пътя към достигането на подобни професионални умения, може би не минава през масово назубряне на названията на частите на едноклетъчните, или пък през научаването на “целта на нашето образование”.

    Може и да бъркам, но си мисля, че самия факт, че имат подобно състезание, а както и че то е показвано по един от ТВ каналите им (а за щастие и преведено в YT), може би е по-близо до отговора как може да се създаде/открие бъдещия инженерен и технически елит от 5-10 души, на плещите на които ще зависи целия по-нататъшен прогрес.

    Reply
  16. Григор Post author

    @Делян: Това с пробиването на графита е чудесен пример именно колко е важно ученето на частите на едноклетъчните и „целта на нашето образование“. Просто за разбирането му трябват основи на разбирането как работят обществото и науката. (А пък неразбирането им е чудесен пример защо трябва те също да се изучават в училище, въпреки че не пробиват графити.)

    Някои шестгодишни дечица имат заложбите за едно или повече от тези, но за да ги развият, трябва да изучават съответните дисциплини. Тези, които ще почувстват какво точно ги влече, дори ако не знаят, че то съществува, и ще го търсят насочено, са единици в историята на човечеството. Останалите трябва да се сблъскат с дисциплината и да я изучават дълго време, докато установят, че тя ги влече – и много по-дълго време, докато разберат, че са таланти в нея. Със само година или две обучение не става.

    А когато седнат пред теб, нямаш как да познаеш кое какъв талант носи. Единственият начин да откриеш талантите е да обучаваш всяко дете на поне основите на всичко, от което цивилизацията има нужда. И ако преди 1000 години основите на математиката са били събиране и изваждане, днес основите ѝ са като минимум алгебрата. Не прекараш ли всички или почти всички деца през нея, разчиташ ли само на тези, които ще ги запали още аритметиката, откриваемостта ти на таланти ще спадне с поне един порядък… Същото за всички останали умения – от ядрена физика през живопис до шлифоване на лещи за апаратура за производство на микрочипове, или психологически консултации за бивши обирджии.

    Възможно ли е да се създаде техническият елит иначе? Да, на цената на колосална загуба от талант – но достатъчно многобройно човечество ще го излъчи. Проблемът е, че този елит ще е не знаещ и умеещ, а сръчен в употребата на неща, чийто принцип не разбира. И много лесно ще се окаже, че някои от принципите не е останало кой да ги разбира, а са ключови и за създаването на нови неща, и за подмяната на развалилите се стари… Знаеш накъде води това.

    За науката като стъкмистика – това винаги го е имало, откакто съществува наука. Идеалната и благородна наука е като идеалното благородно общество или държава – никога не е съществувала и никога няма да съществува… Има обаче държавни системи, които се оказват приемливо добри и работещи дори в общества от не-перфектни хора (аз им викам „говедоустойчиви“). Правилно изградените демокрации са такива – не-перфектни, пълни с недостатъци, но успяващи да се справят и с несъвършен човешки материал, ако и не по най-добрия начин… Науката също е такава. В нея има и много добросъвестни заблуди, и много умишлена стъкмистика и фалшификации. Но докато основните научни принципи се спазват – сверка с реалността, проверка и съмнение във всичко, изключване на непроверимото и т.н. – науката върви напред и се подобрява. Кога със спънки, кога с десетилетни паузи, кога с дълги отбивки в грешни и задънени улици, но върви.

    (Един друг начин да се каже същото е, че науката е ентропиен процес, както всеки процес в нашата Вселена. Тя няма как да бъде перфектна, точно както няма как да има машина със 100% КПД. Но това не значи, че не може да има машини с КПД > 0%. Науката е именно такава машина.)

    Reply
  17. Делян

    @Григор:

    1) Времето е ограничен ресурс за всички => има нужда от даване на приоритети на различните видове знания/факти/теории ще се изучават, особено в една система, която е задължителна и доколкото те разбрах е насочена към даване на базово образование (за основите на цивилизацията) на всички, а не е предназначена за самоуки гении.

    2) Изучаването на названията и класификацията на едноклетъчните, броя на планетите и на джендърите, пък дори ако щеш и хипотезите за произхода и развитието на Вселената, според мен НЕ са базови знания, лежащи в основите на нашата цивилизация.
    Етиката, логиката (изучаването на най-често срещаните логически грешки, към които сме предразположени, подкрепено с множество примери, би ваксинирало умствено доста хора) и математиката, принципите и методите на науката, умението да се учат ефективно самостоятелно нови неща, стратегиите за решаване на различни проблеми, методите за ефективна организация на много хора за постигане на обща цел, според мен СА такива базови знания. Базови знания са и историите за водените войни, и мотивите на хората стоящи зад тях (обикновено алчност и жажда за власт).

    3) Отглеждането и приготвянето на храна, добива на чиста питейна вода, пък би трябвало според мен да са базови умения за хората във всяка цивилизация, докато употребата на PowerPoint, компютърното анимиране на коли в космоса, и заснемането на веещи се във вакум знамена на Луната за “повдигане на духа на нацията”, не ми изглеждат такива.

    4) т.2 и т.3 противоречат на заявената от теб цел в т.1 => моето разбиране е непълно и явно някъде бъркам.

    “On two occasions I have been asked, ‘Pray, Mr. Babbage, if you put into the machine wrong figures, will the right answers come out?’
    I am not able rightly to apprehend the kind of confusion of ideas that could provoke such a question.”
    Charles Babbage

    Reply
  18. Григор Post author

    @Делян: Да, налага се да се прави баланс между време и полезност (а и капацитет на мозъка). Но не винаги е очевидно, че някои познания всъщност са базови. Например класификацията на едноклетъчните може да изглежда излишна за повечето хора, но изучаването ѝ дава представа за богатството и особеностите им. Без тази представа за измамник е много по-лесно да убеди хората, че учените ги лъжат и нещата са прости и лесни по неговия начин. Примерно без прилично добро знаене на разликата между бактерия и първак от гледна точка на имунната система е доста по-трудно да обясниш на някои хора, че нямаме ваксина срещу малария не заради световна конспирация, а защото създаването ѝ е с няколко порядъка по-трудно от това на ваксина срещу шарка. Да, винаги ще има хора, които ще вярват на учените, дори ако не знаят класификацията – точно както винаги ще има и луди, които няма да им вярват дори ако я знаят. Но има сериозно междинно количество хора, които ще вярват, ако я знаят, но не и ако не я знаят – и то често накланя везните.

    Мисля, че масовото разпространение на конспиративни теории и фалшиви новини днес се дължи основно на факта, че преди две-три десетилетия образованието изостави задължителното изучаване на много неща. Намеси се и факторът „Гугъл“ – убеждението, че не ти трябва да знаеш нещата, понеже можеш да ги прочетеш, когато ти потрябват (http://www.gatchev.info/blog/?p=669)… Останалото много точно го казва Хана Арендт: „Тоталитаризмът се надига, когато стане масово убеждението, че всичко е позволено и истината не съществува.“ А това убеждение идва с липсата на широки и дълбоки познания, и си тръгва с получаването им. В сферата на политиката то води до тоталитаризъм, в сферата на науката – до псевдознание и конспиромании, и т.н.

    Reply
  19. Делян

    @Григор: Да разбирам ли, че преди 2-3 десетилетия нещата, които споменах, са се изучавали задължително, но след това са били махнати от образователната програма (тогава съм бил максимум средношколец, и аз лично нямам спомен да е имало часове по критическо мислене, етика или пък да са преподавани logical fallacies … макар че аз завърших техникум, може би в гимназиите е имало подобни…) и са останали само предметите, поднасящи само сухи факти ?

    Reply
  20. Григор Post author

    @Делян: Да, точно така. Много неща, които помагат по един или друг начин да се разпознават измамите, или учат човек да внимава за тях, тогава се преподаваха задължително, а сега не се преподават или изучаването им е по желание.

    Почти всички тези неща, естествено, са в категорията „сухи факти“ – фактите са, на чиято база можеш да разпознаеш лъжите. На базата на философски принципи като критичното мислене, неподкрепени от сухи факти за реалността, можеш да си играеш на руска рулетка по въпроса кое е истина.

    Reply
  21. Делян

    @Григор: Би ли дал 1-2 конкретни примери за подобни сухи факти, които вече не се преподават?

    Reply
  22. Григор Post author

    @Делян: По мое време например таксономията на биологичните видове се преподаваше по биология в подробности, които сега не се преподават. Българският език – също: днешните деца дори не подозират, че не толкова отдавна в училище се е зубрела точната разлика между „щял съм бил да бъда“ и „бил съм щял да бъда“ като езикови времена. В математиката също преподаването е доста сериозно отхлабено в сравнение с моето, особено алгебрата и геометрията. В историята също виждам сериозно отпускане…

    Научният метод е философски принцип, а не сух факт. Но пък сух факт е, че и той не се изучава, освен може би от философите. (Нито пък се изучаваше по мое време.)

    Ако питаш защо давам приоритет на сухите факти пред примерно него – той чудесно може да бъде приложен към повечето лъженауки, и ако няма сухи факти от реалността, на които да се опре, не би могъл да разпознае лъжовността им. Да, без него също човек може да се обърка дори ако има сухи факти. Но от това, което аз съм видял, огромното мнозинство алтернативно знаещи са на този хал заради непознаването на сухите факти, а не на научния метод. Някои от тях работят с научния метод не по-зле от кой да е учен – просто прекарват през него купища лъжефакти, и получават какъвто резултат има как да се очаква.

    Reply
  23. Делян

    @Григор: Благодаря за отговора ти.
    Мисля, че сега разбирам позицията ти, макар и да не съм съгласен с нея (в личния ми опит, разбирането на принципите на работа на системите е било често по-важно от отделните им детайли и факти … занимавам се обаче предимно с технически системи, с доста голяма безопасност и свобода на експериментиране, като често единствената цена за неверния избор в конкретна ситуация е малко загубено време, пространство, или пък малък разход на физически материал, вместо непоправими катастрофални последици застрашаващи живота и съдбата на хората… ако бях лекар или съдия, вероятно щях да ценя детайлното познаване на “сухите факти” много повече от принципите).

    Reply
  24. Делян

    Ключови извадки от горния документ:

    >> Sagan appeared on the Johnny Carson show 40 times. Ehrlich was on 25 times.
    >> Following the conference, there were press conferences, meetings with congressmen, and so on.
    >> The formal papers in Science came months later.
    >> This is not the way science is done, it is the way products are sold.

    >> Whenever you hear the consensus of scientists agrees on something or other, reach for your
    >> wallet, because you’re being had.
    >> Let’s be clear: the work of science has nothing whatever to do with consensus. Consensus is the
    >> business of politics. Science, on the contrary, requires only one investigator who happens to be
    >> right, which means that he or she has results that are verifiable by reference to the real world. In
    >> science consensus is irrelevant. What is relevant is reproducible results. The greatest scientists in
    >> history are great precisely because they broke with the consensus.

    >> Once you abandon strict adherence to what science tells us, once you
    >> start arranging the truth in a press conference, then anything is possible.
    >> In one context, maybe you will get some mobilization against nuclear war. But in another context, you get Lysenkoism.
    >> In another, you get Nazi euthanasia. The danger is always there, if you subvert science to
    >> political ends.

    >> This fascination with computer models is something I understand very well. Richard Feynmann
    >> called it a disease. I fear he is right. Because only if you spend a lot of time looking at a
    >> computer screen can you arrive at the complex point where the global warming debate now
    >> stands.
    >> Nobody believes a weather prediction twelve hours ahead. Now we’re asked to believe a
    >> prediction that goes out 100 years into the future? And make financial investments based on that
    >> prediction? Has everybody lost their minds?

    Reply
  25. Григор Post author

    @Делян: Чудесен пример как известен писател може да е колкото прав за някои неща, толкова в грешка за други. Благодаря!

    Reply
  26. Григор Post author

    @Делян: О, с удоволствие!

    Винаги е весело да видиш как писател учи водещ учен как се прави и как не се прави наука. Демонстрирайки класически Дунинг-Крюгер – пълно неразбиране на основата на научния процес, съчетано с категорична убеденост в правотата си.

    Не че не е забавно. Но когато видиш как пък някой друг изважда от речта му и съчетава само грешките, докарвайки нещата до абсурд, човек започва да се плаши. Не е рядкост псевдонаука да се опитва да се представи за наука. Този път обаче за наука се представя антинаука – а това е една степен отгоре.

    Reply
  27. Делян

    @Григор:
    Извадките по-горе, са нищо повече от цитати от горната лекция, в която Крайтън не формулира нова наука нито дори нова научна методология, а просто доста добре реторично изразява скептицизма си към твърденията на текущите “жреци”…

    Веднъж ме посъветва да спра каквото пуша… Може би е добре да върна съвета?

    Reply
  28. Григор Post author

    @Делян: „Нищо повече от цитати“… Не знам дали е добре да върнеш съвета, но се чудя дали да не го повторя. 🙁

    Като начало, Крайтън изразява скептицизма си не към текущите твърдения, а по принцип към научната методология, довела до тези твърдения. Личи си много добре от цялостната лекция. Като продължение, той не предлага замяна на тази методология с нещо, което би разгледал като по-добро – единствено се опитва да я осмее, от абсолютно некомпетентна гледна точка. Класика на Дунинг-Крюгера.

    Не е първият писател, който го прави. Може би ще ти е интересно да прочетеш с каква ярост Конан-Дойл е громил противниците на спиритизма. И как, когато фокусник си направил шега с него и му пробутал няколко фокуса за спиритически ефекти, той после отказал да му повярва, че това не е било истински спиритизъм… Човек би помислил, че създателят на Шерлок Холмс ще е способен на логика и дедукция.

    Уви, всички сме хора.

    Reply
  29. Делян

    http://blogs.discovermagazine.com/d-brief/2019/09/03/scientist-death-help-field/

    >> Azoulay and colleagues looked at biomedical research, and the scientists who did it, between 1975 and 2006.
    >> They identified nearly 13,000 scientists who made important contributions to the field, based on things like funding, patents, citations and awards.

    >> About 450 of these successful scientists passed away in the midst of an active career.
    >> On average the deceased were 61 years old and about half died unexpectedly.

    >> The analysis revealed that while top scientists are alive, they sit at the helm of a coterie of collaborators and steer the direction of research in their field. But after they die, there’s a noticeable effect on publications in the field. There are more of them for one thing, and the papers begin coming from researchers outside of the once-influential core group.

    Reply
  30. Григор Post author

    @Делян: Да, това е част от механизъма на науката. Представите, че тя е нещо светло и идеалистично, са… аз лично бих ги нарекъл религиозни. Същото важи за представите, че има велики учени, които са ваксинирани срещу погрешни мнения. И пак същото са представите, че верните мнения изкристализират в науката някак от само себе си…

    Reply
  31. Делян

    @Григор, моля не светотатствай.
    Пророка Карл Сейгън е непогрешим, peace be upon him.
    Нужно е само човек да погледне какви велики *сбъдващи се* пророчества е направил, и съмненията му ще разсеят като роса след изгрев.

    Reply
  32. Григор Post author

    @Делян: Би ли привел не-подбран списък на предсказанията му? Защото с подбиране на нещата лесно се доказва всичко.

    Reply
  33. Делян

    Извинявам се, понеже каза, че не искаш подбор, но не можах да се въздържа да не си копирам следния параграф за пророка Сейгън:

    >> Sagan was also a vocal advocate of the controversial notion of testosterone poisoning, arguing in 1992 that human males could become gripped by an “unusually severe [case of] testosterone poisoning” and this could compel them to become genocidal.[85] In his review of Moondance magazine writer Daniela Gioseffi’s 1990 book Women on War, he argues that females are the only half of humanity “untainted by testosterone poisoning”.[86] One chapter of his 1993 book Shadows of Forgotten Ancestors is dedicated to testosterone and its alleged poisonous effects.[87]

    Reply
  34. Григор Post author

    @Делян: Като гледам списъка, доста над 50% от предсказанията му са се сбъднали с много прилична точност. Което е впечатляващо. Повечето велики учени имат по 1-2 сбъднали се предсказания, сред стотици погрешни. Да изреждам ли?

    Колкото и да е отвратително, всички пикаем, серем, като малки сме се напикавали в пелените, като хлапета сме крали ябълки от градината на съседа, и т.н. И като възрастни си имаме грешки, всеки от нас. Просто някои освен грешките си имат и верните си неща. И Сейгън ги има – повече и по-важни, отколкото при повечето други учени.

    Това, в което ти го обвиняваш е, че не е пророк с мистични възможности. Колко странно, а? Ами да, не е, и аз имам нахалството да не смятам да си разплета чорапите по този повод. Нещо повече – не съм забелязал да съм го обявил някъде за непогрешим. За предвидил някои неща впечатляващо добре – да, определено! Но другото е твоят „сламен човек“. Признанието ти, че си изгубил този спор.

    Reply
  35. Делян

    @Григор … абсолютно си прав, затова и преминах в правата вяра, чиито пророк е Сейгън, да се свети неговото име докато свят светува.
    Peace be upon him.

    Reply
  36. Делян

    @Григор: Последвай заръките на пророка свети Сейгън, и не се поддавай на отравянето с тестостерон.
    Увеличи дневната доза соеви деривати.
    Така агресията ти ще намалее, и вече няма да ти се въртят геноцидни мисли в главата.

    Reply
  37. Делян

    YH: Emi3gsMeDSU – музикален поздрав за феновете на пророка Сейгън, да се свети името му 🙂 .

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *