Консерваторът и алт-консерваторът


Много от хората, които познавам, смятат себе си за консерватори. Нищо лошо, нали? Само че значителна част от тях са всъщност алт-консерватори – съвсем различно нещо. И разликата между двете е важна.

Затова реших да спретна, набързо и нескопосано, един запис за разликата между двете. Вероятно ще го редактирам много пъти след публикуването му – не се учудвайте, ако го препрочитате и се различава от спомените ви. Вероятно ще има доста подреждане, систематизиране, добавяне на нови неща… Пък каквото.

Описанията на консерватора и алт-консерватора са събирателни. Реалните хора обикновено имат само част от изброените за категорията им качества, при който каквито се случат. Ако значителна част – примерно към една трета – от описаното за някоя от категориите важи за вас, вероятно спадате към нея. (А ако сте алт-консерватор, е вероятно да не можете да се припознаете в описанието без помощта на външен човек.)


Предварително се извинявам за многословието.

Както консерваторите имат своята карикатура в алт-консерваторите, така и либералите я имат в алт-либералите. На теория би трябвало хората с проблеми с увереността в себе си и усещането за собствена ценност да се разпределят между алт-крайностите сравнително равномерно. На практика обаче, за да получи стабилна вътрешна опора, такъв човек търси да приеме мемеплекс с неоспорими и неподложими на съмнение постулати. Също така, той има желание да взема сам решенията си, но заради липсата на увереност в силите си се бои от носене на отговорността за тях, което отново го насочва към такъв тип мемеплекси – при тях решенията са взети и почиват на неоспорими външни авторитети. Най-сетне, пак заради неувереността в силите си, такъв човек усеща мисленето и преценяването на реалната ситуация като тежък товар, и подсъзнателно търси да го избегне.

Консерватизмът най-често разчита на авторитети и изпробвани с времето положения (а миналото обикновено е по-авторитарно от настоящето). Либерализмът пък по-често се опитва да оспорва авторитетите и да поощрява личния избор. Това не значи, че либерализмът няма как да е догматичен – дори оспорването на авторитетите и личният избор могат да бъдат сами по себе си догми. Но когато бъдат сравнени, консерватизмът създава повече и по-крайни възможности за догматичност от либерализма. По тази причина хората с проблеми в увереността се насочват много по-често към консерватизма (изкривявайки го в алт-консерватизъм), отколкото към либерализма.

Често се твърди иронично, че консерваторът и либералът са интелигентни, докато алт-консерваторът и алт-либералът са, политически коректно казано, алтернативно интелигентни. Реално проблемите с увереността, на които са симптом повечето алт-убеждения и възгледи, са в крайна сметка здравословни проблеми, и от тях могат да страдат и интелигентни хора. Високата интелигентност, и особено високата способност за адекватна самопреценка намаляват вероятността за развиване на алт-възгледи, но не я премахват напълно. В такива случаи извън сферата на алт-убеждението обикновено интелигентността и адекватността на човека са запазени. Убежденията му извън тази сфера могат да са всякакви (включително например истински консервативни при алт-консерватор).

Нещо повече. Проблемите с увереността се формират в подсъзнанието на човека, но поразяват и изкривяват съзнанието му (то се опитва да се опази от неприятните усещания, които му носи неувереността). Затова дори в сферата на алт-убеждението подсъзнателните решения на човека обикновено са адекватни, дори при напълно неадекватни съзнателни решения и мнения. Например той може да твърди, че Америка е отпадъкът и врагът на света, анатема за всеки истински човек, но получи ли някак зелена карта, най-често няма да се поколебае да емигрира там. (И след като емигира ще продължава да изповядва това си убеждение, и съзнанието му всячески ще отказва да приеме факта на разминаването между думите и действията му – емигрирането не го излекува от проблема с увереността, той е болестен и се премахва чрез подходяща терапия, и докато не е премахнат, симптомите му си остават.)

Ето малко примери за разликата между консерватора и алт-консерватора:

—-

Консерваторът си е създал с времето и преживяното някакви политическо-морални убеждения. Когато е проверил къде в спектъра на човешките политическо-морални убеждения се падат те, е открил, че са в неговата консервативна част.

Алт-консерваторът е останал с впечатлението, че да си консерватор е „по-така“, „много яко“ и т.н. За да бъде и той „по-така“, „много як“ и т.н., е решил да бъде консерватор.

Убежденията на консерватора са базирани на житейския му опит и способностите му да прецени този опит. Той не се вълнува особено дали те се водят на книга консервативни, либерални или някакви други. Те са ценни за него с това, че са неговите и съответстват на каквото е преживял и видял (според както го е разбрал).

Като правило алт-консерваторът страда от неувереност в себе си, позициите си в обществото или част от него, бъдещето си и т.н. Това може да се дължи на комплекс за малоценност, мозъчен баланс в депресивния спектър, трудни за решаване проблеми в живота и много други причини или техни съчетания. Той търси какъв да бъде, за да подсили увереността си в себе си. Като правило постига тази цел чрез фанатична вяра в нещо, която използва за вътрешна опора. Много такива хора стават религиозни, футболни или други фанатици (повече за тях съм писал тук). Когато фанатизмът се насочи към консерватизъм, човекът става алт-консерватор. За целта е възприел каквито убеждения е прочел, чул или предположил, че се водят консервативни, без да имат връзка с личния му опит.

Тъй като убежденията му са базирани на реален опит, консерваторът може да обясни защо точно изповядва всяко от тях. Обясненията му не винаги са идеално логически издържани и фактологично перфектни, но като правило са вътрешно свързани, логични и в разумна степен реалистични. Примерите, които привежда, са от личния му живот или от живота на хора, които той познава отлично, и биха създали същите убеждения у много други хора, ако те бяха били на негово място. Ако негово убеждение бъде оспорено с убедителна логика и очевидни факти (и особено ако това е направено учтиво и добронамерено), консерваторът е склонен да го промени – той търси истината, а не как да наложи на всяка цена своето.

Убежденията на алт-консерватора са просто взети от извън него и служат, за да му дават вътрешна опора. Затова за него те са постулати, които нямат нужда от обяснение и не търпят оспорване или анализ (заплахата за тях е заплаха за вътрешната му опора). Ако бъде подканен да ги обоснове, той повтаря като развален грамофон едни и същи шаблони („лявото е изначално зло“, „атеизмът е престъпление“, „държавата е зло“, „данъците са кражба“…), без да може да покаже логика в тях, или да докаже връзката им с реалността, дори ако е иначе високо интелигентен. Примерите, които той дава, или са абстрактни, или ако са с него или негови близки, най-често не биха създали същите убеждения у много други хора, ако те бяха били на негово място. Ако слабостта на позицията му бъде демонстрирана категорично, стандартният му начин да избягва заплахата за вътрешната си стабилност е като обяви опонента си за зло, което трябва да бъде игнорирано („ти си левичар!“). Доколко това обявяване е реалистично няма значение за него; той без колебание обвинява в левичарство дори архи-консерватори, които са му посочили неговата налудничавост – под въпрос е постигнатата му с толкова жертви частична вътрешна увереност…

Консерваторът и либералът най-често се уважават в някаква степен и търсят общи неща, на които да се опрат и да действат заедно. Реално обаче обикновено не могат да постигнат обща позиция, тъй като възгледите им са твърде различни. Затова действат еднопосочно само при екстремални обстоятелства, които засягат много основни човешки възгледи, еднакви за целия политически спектър.

Алт-консерваторът и алт-либералът на думи са непримирими противници и категорично изключват всякаква възможност за съвместни действия. Реално обаче обикновено позициите им по конкретни въпроси са сходни или дори се припокриват (еднаквият психичен проблем се облекчава при сходни или еднакви действия и решения). Затова те често работят еднопосочно, въпреки че обикновено не са наясно как това е възможно и дори отричат еднопосочността пред околните и себе си. Да им се обяснят причините за нея означава увереността им в догмите им да бъде разклатена, а те не могат да го допуснат. Затова обикновено отхвърлят обяснението по стандартния (описан по-горе) начин.

За консерватора либералите са политически опоненти. Той би искал да има съгласие с тях по политически въпроси, за да може управлението да върви гладко. Съжалява, че това се получава рядко, и се надява при противоречия или той да убеди опонентите си, или те да убедят него. Тъй като възгледите му са базирани на личен или близък опит, той може да обясни простичко и ясно защо не е съгласен с еди-какво си либерално. Дори когато не е прав, заблудата му е разбираема при неговия опит. Когато сравнява себе си с либералите, той търси общото и се опитва да наблегне на него. Най-често преценява обективните предимства на либерализма и консерватизма адекватно – знае, че и двете имат предимства и недостатъци, и най-често и кои са те, и признава на либерализма неговите силни места.

За алт-консерватора либералите са врагове – отрицанието, което му е нужно, за да поддържа психическата си стабилност. Той се интересува от и набляга на разликите с тях – съставя списъци на тези разлики, като правило нямащи много общо с реалността, и ги разпространява възторжено. Списъци на общото му с либералите го плашат и той ги отрича най-категорично, дори ако са очевидни за всеки друг. За него всяко общо с либерали е предателство, включително ако идва от консервативна икона. (Алт-)консерватизмът за него е съвършеното добро, либерализмът – съвършеното зло, без никакви отсенки между двете. За да убеди в това и околните, той без колебание отрича дори абсолютно очевидни недостатъци на консерватизма, и приписва абсолютно очевидно несъществуващи на либерализма. Ако околните не са съгласни, той реагира по стандартния в такива ситуации начин (виж по-горе).

Когато разумно действие се разминава като характер с традиционна за консерватора позиция, той обмисля доколко то е добра идея, и ако може да разбере, че е, го предприема. Като правило след това позицията му се променя в степен, която съответства на реалността (според колкото и както той я разбира). Той може да промени позицията си напълно, или да дефинира условия, при които тя е добра, а извън тях не е, и т.н. Промяната най-често е трайна. Накратко – неговата реакция е реакция на нормален човек, който е разбрал, че не е бил напълно прав.

Алт-консерваторът в такава ситуация е разкъсан между необходимостите да предприеме разумно действие и да пази съзнанието си от разклащане на опората му. Затова той като правило влиза в дисоциация на съзнателно от подсъзнателно. Най-често предприема действието, но не променя позицията си, дори ако тя диаметрално противоречи на действието, включително докато го върши. Ако му бъде посочено, че той върши обратното на това, което говори, алт-консерваторът реагира по стандартния в такива случаи начин (виж по-горе).

Консерваторът рядко е фанатик – той като правило търси практичните, земни и работещи решения (които рядко са крайните). Той може да мрънка какъв шоколад е имало преди половин век и колко невъзпитани са младите днес, но обикновено е добронамерен към околните. Най-често гледа да избягва политически крайните решения и фигури, понеже разбира, че те като правило не работят и не са добри за обществото. Ако например новоизлюпен политик обяви Рейгън и Тачър за „мръсни левичари“, консерваторът моментално разпознава, че този е или луд, или измамник, и го загърбва. Ако политик призовава за дискриминация срещу категория „други“ хора – различни малцинства, мигранти, друговерци… – консерваторът като правило разбира, че като се тръгне по този път, ще се стигне и до него и/или скъпите му, и се противопоставя.

Алт-консерваторът почти винаги е фанатик. (Ако да си консервативен е „по-така“, значи колкото по-консервативен си, толкова „по-така“ си. А тъй като нуждата му да е „по-така“ е болестна, тя няма мярка и граници.) Като правило подкрепя политическите крайности – те му позволяват да се усеща по подразбиране над не толкова крайните. Ако новоизлюпен политик (и манипулативен популист) обяви Рейгън и Тачър за „мръсни левичари“, алт-консерваторът моментално го разпознава като „свой човек“ и подкрепя тезите му. Колкото по-догматични и откъснати от реалността са формулировките на политика, толкова по-близък го чувства алт-консерваторът (понеже и неговият „консерватизъм“ е догматичен и абсурден, и той подсъзнателно го усеща). Той най-често знае, че призиви към дискриминация на други хора са опасни и не бива да бъдат следвани, но подсъзнанието му крещи, че именно това е нужното му – да се възвисява за сметка на принизяването на другите, по липса на друг начин. И като правило или го склонява към подкрепа на такъв политик, или поне отслабва съпротивата му срещу такъв политик до бездействие.

Консерваторът вярва в честността, почтеността и упорития труд. Той подкрепя правото на хората да забогатяват, ако не е чрез престъпления. Не винаги гледа с добро око твърде богатите, но най-често ги уважава заради постигнатото от тях. Когато не може да постигне нещо, търси грешката в себе си. Като правило не се интересува от конспиративни теории и смята вярващите в тях за кукута. Медиите, които разпространяват конспиративни теории, не представляват интерес за него.

Алт-консерваторът като правило не вярва, че с честност, почтеност и упорит труд може да се постигне много (иначе как така той не е постигнал?). Въпреки че смята себе си за консерватор, за него богатите са най-често престъпници, успели благодарение на участие в някаква тайна конспирация. Затова той вярва в конспиративни теории, които твърдят, че група някакви (илюминати, билдерберги, глобалисти, либерали, евреи…) заробват останалите (тоест него) и живеят на техен гръб. Медиите, които разпространяват такива теории, за него са пътят, истината, животът, хлябът и въздухът на съществуването му.

Консерваторът като правило подкрепя свободата на бизнеса – тя е част от системата на логика и ценности, които формират консерватизма. Той смята, че хората трябва да могат да печелят свободно и да носят отговорност за това как управляват живота си в трудово отношение. В същото време обаче, той не е за безконтролност на бизнеса. Например той подкрепя тезата, че монополите и картелите не са добра идея (разбира, че те ликвидират пазара като такъв), и че трябва да бъдат ограничавани, дори разбивани с държавна намеса. Той също така подкрепя тезата, че правата на потребителите също трябва да бъдат защитени – че предлаганите гаранции на стоки трябва да се спазват, че съдържанието на храни и лекарства трябва да бъде обозначавано, и т.н. Ако даден бизнес вреди на хората, той търси взаимно изгодно положение; ако такова няма и вредата е сериозна, се обявява срещу този бизнес.

Алт-консерваторът е за неограничена свобода на бизнеса, тъй като е чел или чул, че консерваторите са за нея. Той категорично поддържа безконтролността на бизнеса – например е против ограничаването на монополите и картелите, и заклеймява като анатема държавната намеса с цел разбиването им. Правата на потребителите за него не съществуват – спазването на гаранциите на стоки може да е единствено по прищявка на производителя им, обозначаването на съдържанието на храни и лекарства е само ако производителят го иска, и т.н. Той фанатично поддържа тезата, че пазарът сам ще коригира такива проблеми, а ако не ги коригира, значи не са проблеми. Ако му се посочат купищата примери за обратното, ги обявява за лъжи, без да се интересува, че са отлично документирани. В същото време, ако на него му откажат гаранция на стока или се опитат да му пробутат храна с необозначено съдържание, той заклеймява случката и я сочи като пример за несвършена от държавата работа. Ако даден бизнес му вреди дори с малко, той ще се бори срещу него с всички сили и средства. Ако му се посочи, че позицията и действията му са диаметрално противоположни, той реагира по стандартния в такива случаи начин.

Консерватизмът цени и разчита на традиционните стойности. Съответно консерваторът сравнително често е религиозен (по не-болестен начин – например, той изключително рядко е фанатик). Когато е религиозен, мотивите му за това като правило са хуманистични и добронамерени. Отношението му към изповядващите други религии, особено към сродни на неговата, е добро: той преценява първо по реалните качества на човека, а после по религията му. Отношението му към самите други религии – също: той търси общото между тях и неговата. Често се моли преди лягане, храна и т.н, включително ако няма кой да го види. Молитвата му е искрена, ако и понякога пропусната или попретупана заради забързаното ежедневие. Обяснението му защо вярва и се моли понякога не е издържано логически, но е човешки убедително и разбираемо. Той знае различни молитви, кога коя се използва, и защо – дори ако няма социален кръг от други вярващи, покрай които да няма как да не ги научи. Ако не може да убеди някой атеист или друговерец, ще се помоли Бог да му дава добро. Посещава местната църква когато може, често е добър приятел със свещеника ѝ, с удоволствие би дарил за нея пари (ако може да си го позволи), без да се бие в гърдите за това. Ако му покажат нетрадиционен поглед към религията, примерно „Исус Христос суперзвезда“, той търси полезното и приобщаващото в него.

Алт-консерваторът е най-често религиозен – понеже е прочел или чул, че консерваторите са религиозни. Съответно религията е част от алт-сферата му, и той е фанатик в нея – нетърпим е към други религии и изповядващите ги за него са по-долно качество хора, като правило носители на някакви много лоши черти. (Това му позволява да усеща себе си над тях, и така компенсира комплекса му за малоценност.) Най-често няма съзнателно обяснение защо вярва; при директен въпрос папагалства шаблони, които е очевидно за всички освен за него, че не може да обясни, понеже нямат корен в самия него. Най-често няма особена представа кога е редно вярващият да се моли, и не знае нито една молитва, често дори и че за различни неща има различни молитви. (Ако я има, е като правило защото познава други, реални вярващи, които са го образовали по въпроса.) Моли се единствено пред други, за да демонстрира религиозността си. Ако не може да убеди атеист или друговерец, го обявява за враг. Най-често не ходи на църква, понякога дори не знае към коя църква се води районът му, и няма представа кой свещеник служи в нея или кога се извършват служби. Ако е богат и ѝ дарява пари, го прави демонстративно и публично – това е, което му носи самоутвърждаване. Ако му покажат нетрадиционен поглед към религията, той го громи безмилостно – вижда в него риск да подкопае вътрешната му опора.

Консерваторът най-често е противник на абортите. Причината като правило е, че той смята зародиша за живо човешко същество, жал му е за него и иска да му даде шанс да проживее един живот. Когато спори по въпроса, той най-често разчита на човешка топлина и неоспоримост на фактите му. Понякога той се аргументира с шаблонни постановки от сорта на „теб те има, понеже вашите не са направили аборт, нали?“, но искрено ги вярва и при необходимост може да ги обясни според интелекта си. Когато постановките идват от друга област, той вярва в нея и има познания в нея – примерно религиозните постановки означават дълбока и искрена религиозност. Ако в семейството му има бременност, която не могат да си позволят, той ще направи всичко по силите му, за да запази детето – а ако не успее, ще отиде на аборт с дълбоки, силни и доживотни угризения. Ако тезата му бъде оспорена с убедителни аргументи, той ги приема и най-често променя в някаква степен вижданията си.

Алт-консерваторът е противник на абортите, понеже е чел или чул, че да си противник на абортите е консервативно. Аргументира се като правило с шаблони, изпапагалствани отнякъде без разбиране на смисъла зад тях – както и във всичко друго, свързано с „консерватизма“ му, той ги има за безусловни постулати и приема всяко поставяне под съмнение на тях, или дори просто хипотетично съмнение, на нож. (Подсъзнателно усеща, че то би рискувало да разколебае вътрешната му опора.) Ако в семейството му има бременност, която не могат да си позволят, той ще отиде на аборт без колебание и съжаление, същевременно без да престава да говори срещу абортите и без да се интересува, че думите и действията му се разминават. В спор по въпроса, както и във всеки друг спор в алт-областта му, разчита не на качеството на фактите си, а на опити да надговори / надвика „противника“ Ако опонентът му докаже тезата си недвусмислено, алт-консерваторът реагира срещу заплахата за вътрешната му опора по стандартния в такива случаи начин.

Консерваторът признава необходимостта от държава и нейните органи – съд, полиция, армия… Съгласен е, че те трябва да не се месят в личния живот, и изобщо компетентността им да е ограничена само където са реално нужни, но в тези рамки ги смята за полезни. За него те са опора и гордост на обществото, гарант на неговата сигурност, и трябва да им се помага и съдейства. Може би не са перфектни, но перфектни неща няма – недостатъците трябва да се поправят, а не с мръсната вода да се изхвърля и бебето. Затова той подкрепя реда, дисциплината, смъртното наказание и т.н.

Алт-консерваторът няма никаква вяра на държавата, съда, полицията и т.н. Причината е, че е чел (най-често в хибридни опорки, създадени от враждебни страни), че те са лоши и консерваторите не им вярват. Той иска те да са максимално ограничени, а по възможност изобщо да ги няма. Вярва в конспиративни теории на тема „дълбока държава“, точно както във всякакви други. Това по никакъв начин не му пречи той да подкрепя смъртното наказание, здравата ръка и т.н. (които ще бъдат определяни и прилагани от същите тези органи) – чел е, че консерваторът ги подкрепя. Разминаването между двете не му прави никакво впечатление, включително ако му бъде посочено директно. Също така е категоричен, че тези органи трябва да вършат всичко в страната – да чистят, финансират и прочее – без да се замисля как биха могли да го вършат, ако ги няма или са силно ограничени. Ако разминаването в логиката му и/или нереалността на позициите му бъдат посочени, реагира срещу заплахата за вътрешната му стабилност по стандартния начин.

Консерваторът вярва в свободата на словото и я подкрепя. В същото време той разбира, че тя има граници – ако някой разпространява клевети, опасни за здравето и живота лъжи или други подобни, консерваторът е съгласен този някой да бъде цензуриран. Особено ако той се представя за консерватор – истинският консерватор го възприема като карикатура и пасквил на тема консерватизъм, и търси начин да го елиминира, за да не петни консерватизма със себе си. Ако либерал бъде цензуриран заради политическа позиция, и особено ако тя е очевидно вярна, консерваторът се обявява срещу тази цензура, ако и често с половин уста – той знае, че пламне ли къщата на съседа, лесно запалва и твоята.

Алт-консерваторът също твърди, че вярва в и подкрепя свободата на словото. Реално обаче той подкрепя свободата на „своето“ слово, включително и особено ако то е лъжа, и на ничие друго. Ако „свой“ бъде цензуриран заради опасни лъжи или откровени клевети, алт-консерваторът се хвърля да го защитава без колебание или задръжки. Колкото по-екстремна е цензурираната позиция, толкова по-запенена е защитата ѝ от алт-консерватора. Но ако либерал бъде цензуриран, дори заради вярна и разумна политическа позиция, алт-консерваторът подкрепя тази цензура със същия безусловен плам и решителност. За да оправдае безусловната си подкрепа за „свои“ и противопоставяне на „врагове“, той без колебание или угризения лъже за позициите им, съчинява правила, извърта и ги променя при демонстрирана невалидност, и т.н. За него истина или лъжа няма значение – има значение кой е „наш“, а кой е враг. (Да е част от „нашите“ в полярно разделена среда е единственият начин той да чувства у себе си някаква стойност, и съответно да усеща, че обществото го цени и той има свои позиция и място в него.) Ако му бъде посочено, че подкрепата на цензура към либерали противоречи на свободата на словото, той реагира по стандартния в такива ситуации начин.

Консерваторът вярва в правото на хората на самозащита от престъпници. Затова той често подкрепя правото на носене на оръжие, и е против сериозни ограничения по въпроса. В същото време той признава, че тежките нападателни автоматични оръжия не е добра идея да попадат в ръцете на всеки, и подкрепя ограничения по въпроса. Той също така подкрепя правото на хората да протестират срещу несправедливости, и дори правото им да защитят протеста си с оръжие. В същото време той е убеден, че протестите трябва да имат мярка. Стигне ли протест до вандализъм и обирджийство, за консерватора е премината границата, която отделя протест от престъпление. Той се обявява срещу такъв протест, дори ако протестират консерватори. (Често тогава е най-категорично срещу такъв „протест“, тъй като не желае консерватизмът да получава такова име и образ.)

Алт-консерваторът категорично подкрепя правото на хората да носят каквото си пожелаят оръжие, за да се защитават от всеки, и най-вече от правителството си. (И никога не се замисля колко могат пистолети срещу танкове, бомбардировачи и друго правителствено въоръжение.) За него всички проблеми, които произлизат от достъпността на всякакво оръжие за всеки, се решават единствено с още повече достъпност до още по-всякакви оръжия на още по-всякакви хора, без значение дали оръжията не са единствено нападателни, и/или дали хората не са престъпници-рецидивисти. Подкрепата му за протести е според кой протестира – ако това са алт-консерватори, той ги защитава на живот и смърт, дори ако каузите и/или действията им са престъпни. (Докато ако протестират либерали, призовава да бъдат смазани с армия, дори ако протестът им е абсолютно справедлив и образцов.) Както и при свободата на словото, за да оправдае двойния си стандарт, той без колебание или угризения лъже за фактите около протести. Ако му бъде посочен двойният му стандарт и/или бъдат разобличени лъжите му, той реагира по стандартния в такива ситуации начин.

Консерваторът като правило е умерен противник на инициативите за „зелена“ енергия от типа на вятърни и слънчеви електроцентрали, тъй като ги смята за недостатъчно изпитани и доказали се. Ако такива източници са се доказали (примерно ВЕЦ), той ги подкрепя охотно. Доводите му обикновено са разумни, според интелекта и познанията му. Той охотно вижда както недостатъците, така и предимствата на такива енергийни източници. Най-често не би се съгласил на драстични ограничения на възможностите за бизнес, ако те целят да опазват природата, но охотно подкрепя идеята тя да бъде опазвана – „назад към природата“ е важен консервативен принцип. (Който консерваторът изповядва в разумна степен – той не би препоръчал на никого да се върне да живее в Средновековието.) Ако има възможност, консерваторът с удоволствие участва в благотворителни инициативи за опазване или възстановяване на природата. Ако позициите му бъдат оспорени аргументирано и с факти, приема фактите и променя позициите си адекватно.

Алт-консерваторът е противник на „зелената“ енергия, понеже е чел или чул, че консерваторите са нейни противници. Най-често това обхваща дори доказали се и нужни енергийни източници като ВЕЦ-овете – ако нещо може да бъде закичено с етикет „зелена енергия“, то е за него анатема. Доводите му срещу нея са също толкова изпапагалствани, неубедителни и извън способността му да защити тях самите, колкото и навсякъде другаде в „алт“-областта му. Каквото е „зелена енергия“, за него има само недостатъци и никакви предимства, и всякакви факти зад обратното отскачат от главата му като грахчета от танкова броня. Никога не би се съгласил на никакви ограничения за бизнеса с цел опазване на природата, без никакво значение колко я съсипва този бизнес, и идеята тя да бъде опазвана за него е „мръсно левичарство“. Като правило не би участвал в благотворителни инициативи за опазване или възстановяване на природата, освен ако не предлагат възможност да се бие в гърдите с това. Ако позициите му бъдат оспорени аргументирано и с факти, реагира по стандартния за такава ситуация за него начин (виж по-горе).

В България консерваторът най-често не подкрепя замяната на лева с евро, тъй като левът е наша изпитана и своя валута, българска традиция, наша гордост и минало, и така олицетворява повечето консервативни ценности. В същото време той признава, че такава замяна ще има и много плюсове – ще даде на хората мъничко повече самостоятелност и независимост, ще създаде условия за поограничаване на краденето от политици, и т.н. При вероятност за нарушаване на валутния борд и обезценяване на лева, консерваторът най-често обменя левовете си в евро, понеже е разумно да го направи, но съжалява и се срамува, че на лева му се налага да преживее този позор.

Алт-консерваторът е непоклатимо против замяната на лева с евро, тъй като тя е „загуба на суверенитет“, „предателство към България“, „връчване на власт на брюкселските бюрократи“, „ограбване на хората“ и други подобни „консервативни“ шаблони, най-често създадени като опорки от враждебни разузнавания или местни популисти с диктаторски амбиции. Вместо нея той предлага „желязно спазване на валутния борд“, без да се замисля, че това значи точно същото (и не е ясно доколко е реалистично). Ако се създаде опасност за нарушаване на валутния борд, той спринтира да обмени левовете си в евро, като правило без да престава да говори против приемането на еврото, колко лоша валута е то и как ще се провали всеки момент. Ако му се посочи, че думите и действията му си противоречат пряко, реагира по стандартния при поставяне под въпрос на вътрешната му опора начин.

Консерваторът живее в реалността и се вълнува от нейните проблеми. Той се бори за свободата на неща като да може да ходи в чужбина или където е важно и полезно да бъде, да не бъде ограничаван в правенето на бизнес от безсмислени и вредни разпоредби, да говори открито когато види корупция или злоупотреба с власт. Накратко – за това правилата да са честни и справедливи. Ако му бъде обяснено, че по някаква причина нещо от желаните от него неща в момента не е опция, той преценява обяснението и ако то се окаже вярно, се съгласява с него.

Алт-консерваторът живее извън реалността – тя е, от което той бяга. Той се бори за свободата на неща като да ходи където не е разминирано, да не спазва правилата за поведение, правилника за движение по пътищата и предпазните мерки по време на епидемия, и да говори за световната либералфашистка конспирация, без да му се смеят. Накратко – за това да върши каквото му кефне, без да му пука за околните, и да ги товари с проблемите си. Обяснения, че по някаква причина нещо от тези в момента не е опция, са за него опит да му се налагат ограничения, следователно заплахи за позицията му сред другите – задължително трябва да бъдат игнорирани, и който му ги обяснява, е враг. Особено ако са верни – тогава заплахата за позицията му е най-силна, така че той реагира срещу нея най-агресивно.

Консерваторът най-често преценява алт-консерватора адекватно – като луд, който си е избрал за тема консерватизма, и съответно е злобна карикатура на консерватор. Той се противопоставя на объркването на консерватори с алт-консерватори, точно както всеки нормален човек се противопоставя на това да го слагат в една категория с луди. Той като правило разбира, че проблемът на алт-консерватора не е политическата ориентация, и най-често се досеща, че е вид лудост, която има нужда от психотерапевтична и/или дори психиатрична помощ. (Не винаги да може да определи какъв точно е този проблем.) При политическо единодействие той може да бъде благодарен на алт-консерватора за подкрепата, но в същото време е предпазлив към него – лудите са непредсказуеми, така че човек трябва да внимава с тях.

Алт-консерваторът като правило възприема консерватора като предател – по-черен и от врага. (Често даже си има за него специфичен термин, който винаги означава „предател“.) За него консерваторът, тъй като не подкрепя налудничави неща, е таен агент на либералите или идеологически саботьор. Ако в конкретна ситуация консерваторът подкрепя алт-консервативна теза, това не му се зачита за плюс – „той го прави само за да спечели доверието ни, и да може да ни вреди повече“. За него консерваторът трябва да бъде подложен на същата съдба, както либералите – астрономически глоби, пъхване в затвора, продажба в робство, разстрел и т.н., според тежестта и спецификата на патологията на алт-консерватора.

Консерваторът обикновено има много добра вътрешна представа за човешките ценности. Ако го подложите на специфичен тест на Милграм – накарате го да причинява засилващо се страдание на някого в името на консерватизма – той понякога ще откаже да участва изобщо. От съгласилите се, немалко ще се откажат на етапа, когато страданието стане твърде силно и/или застрашаващо живота, дори ако присъстващ авторитет ги кара да продължат. Дори сред продължилите почти всички, които не са по съвпадение психопати, ще изпитват драстични угризения и отчаяно ще търсят на кого да прехвърлят отговорността. Когато накрая им кажете, че това е само опит и страданието не е било истинско, тяхното облекчение ще е трудно за описване, и ще са благодарни до сълзи. Повечето от тях ще си вземат много сериозна поука от това как са постъпили, и ще са благодарни за нея на експериментаторите. При следващ подобен тест процентът на отказалите се и резистентността срещу склоняване към насилие ще е много по-голяма.

Алт-консерваторът е кукла на конците на комплекса си за малоценност, и подтискането му обикновено е за него ценност номер едно. Ако го подложите на същия тест, процентът на отказалите да участват ще е много по-нисък, отколкото сред консерваторите. В присъствието на авторитет, който ги кара да продължат (това активира вътрешната неувереност), процентът на стигналите до точката на „смърт“ ще е близо 100. Същото или още по-драстично ще е положението, ако „страдащият“ е идентифициран като някакъв вид „враг“. В този случай алт-консерваторът нерядко изпитва удоволствие от процедурата (тя му дава усещане за сила и власт над „враговете“). Когато научи, че това е само опит и страданието не е било истинско, той най-често се чувства измамен (силата и властта, които е усетил, се оказват фалшиви). Най-често намразва експериментаторите, вписва ги сред „враговете“, започва някакъв вид борба срещу тях, и т.н. При следващ подобен тест (ако не го разпознае като тест) често участва дори по-охотно от първия път (подсъзнателно знае или подозира, че пак ще получи усещане за сила и власт).

Важно следствие: в условия, които му предлагат усещане за сила и власт над някакви „врагове“, алт-консерваторът става ефективно психопат, способен да причинява страдание и смърт без угризения и с желание. Това може да бъде, и често бива използвано от който има нужда от управляеми психопати, за да причинява масово страдание и смърт. Съответно, наличието на алт-консерватори в едно общество е бомба, която чака такъв използвач да дръпне предпазителя и да я запрати по някого. Същото важи за алт-либералите, макар че при тях е сравнително по-малко опасно заради по-малкия им брой. Всъщност, същото важи за всички с проблем, който застава в скалата на ценностите над основните човешки – много от наркоманите, лумпените, сексуалните маниаци, алчните за пари и власт и т.н.

Тъй като проблемът е един и същ, а разликата е само в „маските“ му, при смяна на възможността за получаване на усещане за сила и власт един вид „алт-“ неочаквано лесно се превръща в друг, дори противоположен, примерно алт-консерватор в алт-либерал, или лумпен в ненаситен за власт автократ. Затова „алтернативно адекватният“ от този тип е опасен дори ако надигащият се кандидат-Фюрер е с пряко противоположни на неговите възгледи.

Всичко това може да бъде предотвратено само от превантивно правилно разпознаване и лекуване на подлежащия проблем. Затова ефективното обществено здравеопазване, особено психиатричното и психотерапевтичното, е от ключова важност за бъдещето на една демократична страна и на нормалните хора в нея.

Жокер: ако забележите, че някой се опитва да установи контрол върху такъв социален сегмент, който е влиятелен – заради бройка, позиции и т.н. – бъдете нащрек. Шансът този някой да се нуждае от управляеми психопати, за да причинява чрез тях масови страдание и смърт, е голям. Обикновено в тази роля се изявяват политически измамници с мераци за диктаторство. Друг чест кандидат днес са враждебни чужди разузнавания, целящи да съсипят „противника“, често като помогнат на рушителен измамник да стане там диктатор. Възможни са и други варианти.

Групи, влиятелни чрез високи позиции, като правило се таргетират тайно – шансът да разберете за това е малък. Групи, влиятелни чрез масовост, обаче се таргетират повече или по-малко явно – можете да го забележите и да се досетите какво става. Включително дали този, който таргетира явно тях, не таргетира тайно и групи, влиятелни чрез позиции. И за какво се бори всъщност, независимо какви ценности декларира.

Често кандидат-диктаторът твърди, че няма намерения да причинява масово страдание и смърт. Повечето такива кандидати са психопати, така че умеят да са изключително харизматични и да лъжат много убедително. Някои по-наивни дори искрено вярват, че няма да им се наложи. Но реалността като правило ще ги доведе дотам – необходимостта да причинява страдания и смърт е неразделна част от същността на всяка де факто диктатура. Изводите са за вас.)

Консерваторът е полезен за обществото с противопоставянето си на неща, които са още твърде нови и неизпитани. Либералът е склонен да се предоверява на тези неща – така той помага на обществото да напредва, но в същото време неглижира рисковете от напредъка. Нормалните консерватор и либерал са уверени в позицията си според колкото е обоснована в конкретния случай – така между тях сравнително лесно се постига баланс, който зависи от реалното положение на нещата. Накратко, консерватизмът и либерализмът в обществото са като спирачките и двигателят на кола. Без двигател тя няма да тръгне, без спирачки пък ще катастрофира, и скоростта и безопасността ѝ зависят от разумната употреба и на двете.

Алт-консерваторът, точно както и алт-либералът, е непоклатимо краен в позицията си без значение каква е реалността, и затова ползата от него при вземане на правилни решения е в идеалния случай нулева. На практика той обикновено е опасен за обществото със заблудата си, че преценява реалността, докато всъщност се бори с проблем на собствената си личност. Той е традиционната опора на всеки политически измамник и кандидат-диктатор, на всеки фанатик и всяка налудничава и крайна идея. Той е незаменимият „полезен идиот“ на всяко чуждо разузнаване, което се опитва да отслаби и дестабилизира държавата и обществото му. Ако консерваторът и либералът са като правило движещите сили зад вземането на правилни решения в обществото, алт-консерваторът и алт-либералът са като правило движещите сили зад вземането на грешни решения. Обикновено дали едно решение е правилно или грешно може да се разбере отрано, по това дали алт-групите са срещу него, или го подкрепят.

Реално алт-консерваторът и алт-либералът са не хора с определени политически убеждения, а нерешени проблеми на общественото здравеопазване, и демонстрация защо е важно то да съществува и да решава проблеми като техните. Ако вътрешните им проблеми (като правило нямащи нищо общо с политиката) бъдат решени чрез подходяща психотерапевтична (при тежки случаи и психиатрична) намеса, алт-консерваторът и алт-либералът изоставят алт-„убежденията“ си и заемат място някъде в нормалния политически спектър.

3 thoughts on “Консерваторът и алт-консерваторът

  1. смешно

    Сигурно е много тъжно да си смачкан и нещастен чичак и да пишеш такива глупости.

    Reply
  2. Григор Post author

    @смешно: С какво точно те обижда тази статия? Кажи си, ще те разберем… 🙂

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *