Днес изпълних обещанието си да коригирам твърде рекламната статия за “Загорка” в българския клон на Уикипедия. На границата на това да е късно – определеният срок от една седмица изтичаше.
Всъщност, дори и днес го смогнах благодарение на Антония. Информацията в статията е предоставена изцяло от нея – и, всъщност, кредитът за създаването на новата, по-пълна статия, следва да бъде изцяло неин. Аз просто направих copy & paste от писмото й във формата, и лекичко пооформих нещата. Благодаря ти, Антония! 🙂
Мечтая си да имам за в бъдеще повече време да пиша в Уикипедия. Защото там винаги има какво да бъде добавено.
(Една от любимите ми книги е “Фондацията” на Айзък Азимов. 🙂 )
Много добре се е получило. Браво на вас.
Браво за статиятя. Уикипедията е голяма работа!
Браво и за любимата книга. Или може би е по-точно да се каже – поредица от книги. Аз си загубих (някой я взе и не ми я върна) “Стоманените пещери”, но всичко останало го имам, а наскоро си купих и големия двутомник, макар че ги имам още в предишните издания.
Изключителна поредица и много добър – не! – направо изключителен Азимов. Един от любимите ми фантасти. Кои са твоите други? Аз харесвам като че ли най-много Артър Кларк, Клифърд Саймък, Станислав Лем…
Саймък – безусловно. За мен “Градът” е най-силната му творба. Включително с дописаната години след това глава.
o? ima dopylnitelna glawa??? а аз не само не знам, но и не съм я чел… Някакъв url?
За мен бе удоволствие да споделя малко draft инфо за Загорка, а заслугата за статията е изцяло на Григор — ако не беше той нямаше да я има. Браво 🙂
Антония: Ще се караме по темата за заслугата! 🙂
Вени и Явор: Обожавам и Саймък – и не само “Градът”. Кларк и Лем също са ми любимци, всеки по своя абсолютно различен начин.
Като споменах Лем, не искам да подмина и Борхес. Изключителна школа е, и като автор, и като мислител. А спомена ли за Кларк, ми идват на ум едновременно Жул Верн и Хърбърт Уелс – той съчетава невероятно добре технологичния оптимизъм на Жул Верн със социалния анализ на Уелс. За мен “Одисея 2001” ще остане завинаги една от библиите на фантастиката.
(Една нощ сънувах един странен сън, който като идея е базиран донякъде вероятно на “Одисея 2001”. Описал съм го преди повече от половин година като draft тук, и все не смея да го публикувам…)
Извън тези, обожавам братя Стругацки – и заедно, и поотделно. (Борис Стругацки има великолепни неща и сам, под различни псевдоними.) “Трудно е да бъдеш бог” ме накара да се замисля над доста неща… А непрекъснатото търсене на истината на Сергей Лукияненко ми импонира страшно.
Толкин ме поразява не толкова като литературен автор, колкото като творец в по-широкия смисъл на думата. Буквално е сътворил една цяла реалност. И както човечеството е все повече продукт на художественото си наследство, не бих са учудил да доживея деня, когато тази реалност започне да придобива все по-материални черти… Конкурент в това отношение му е май единствено Урсула Льо Гуин.
От по-съвременните автори се възхищавам на Тери Пратчет. Неговото съчетание от хумор и хуманност е според мен съкровище за читателя. А Питър Бигъл ме научи, че в тъгата може да има не по-малко красота и мъдрост, отколкото в смеха.
От българските класици бих могъл да изброя поне двайсетина имена, които са ми любими – и фантастика, и нефантастика. А от тези, които сега прохождат, се възхищавам най-много на Жоро Малинов, Ани Илиева и Ивайло Иванов. Мамка им… бива ги! (А всяка година внезапно оттук и оттам се пръкват нови майстори на словото – неизвестни, неподозирани и възхитителни. Дано имам възможността да представя някои тук…)
Всъщност, като се замисля, още толкова автори са ми любими…
Здравейте, приятели, чета-чета, явно става дума за http://sfbg.us И за Минковски, разбира се, но той нещо има малко проблеми с хостинга, та ще се позабави малко…
Разбира се, аз прочетох нещата за фондацията на Азимов от BBS-а на Григор. Благодаря още веднъж, Григор!
За пръв път съм чел “Градът” на руски – изданието от 1974-а. Опитах след това да го чета във варианта та “Галактика” но не ми хареса. Така се запознах с “Епилог” преди 5-6 години. На сайта на Ал. Минковски е пълната версия на “Грасът” – http://sfictionbg.mirche.net/autors/Clifford_Simak/City.zip
http://www.magma.ca/~hender/simak/a2c.htm#notes2
**I have included in my listings all of the short stories that were later compiled into the novel “City”. Each were published separately as short stories with the last, “Epilog” appearing in the 1973 “Astounding, John W. Campbell Memorial Anthology”, 21 years after the last story “The Trouble With Ants” appeared in, 1951. I have not listed every edition of the novel/collection “City” as they are too numerous to list. I have opted to list the first edition from Gnome in, 1952 and the 1982 Ace edition which was the first complete edition to include all of the stories with “Epilog” as the final story.
Да ти кажа доста ще трябва да пишеш в Википедия, защото в момента не става за нищо….
@Тея: Не съм на това мнение. 🙂