Конкретно:
Какво да правим с “Труд”?
Труден въпрос, бих казал.
Не мога да отрека – в позицията на “Труд” по въпроса има някаква еволюция. Високомерното и заплашително отношение към Виктор се променя постепенно, към по-диалогично. Дори има забулени намеци, че може би няма да имат нищо против хората в неравностойно положение да използват класиците безплатно.
За съжаление, тази еволюция е по-скоро символична. Исканията и намеренията класиците на България да бъдат третирани като дойни крави или зеленчуци на сергия си остават същите. Същата е позицията “няма за какво да се извиняваме”. Същата е безпардонната философия на лъжи пред хората, за замазване на очите, и в същото време за присвояване на всичко възможно, чрез силата на заплахата и парите, без значение дали законът го позволява, или го забранява. (За да не бъда голословен – имам предвид това, че КК \”Труд\” претендират от сайта на Виктор да бъдат свалени и произведения, върху които те нямат права. Дори ако допуснем, че имат права върху тези, за които твърдят, че ги имат – а не са показали на никого документи за това. Нещо, с което те би трябвало да започнат.) Дори съгласието инвалиди да използват безплатно класиците надали ще бъде дадено без натиска на техния партньор в znam.bg, “Сирма Медия” – а може би дори с него.
Всичко това ме кара да мисля, че от КК “Труд” на практика не са научили или възприели нищо. И да приема за себе си безкомпромисна позиция спрямо тях. Смятам да разпространявам тази си позиция, и да я подкрепям с доводи. Смятам да агитирам хората да преценят сами за себе си законността и моралността на действията на “Труд” – и да вземат мерки по въпроса, според своята морална и ценностна система.
1. Смятам да бойкотирам сайта znam.bg, заради участието в него на КК “Труд”. Мъничко съжалявам, защото в този сайт е съдружник и “Сирма Медия”, които проявиха малко повече морал. Но мисля, че е време и те да премислят и преоценят сътрудничеството си с КК “Труд”. Тези, които разбират единствено от пари, започват да разбират от морал и нравственост само тогава, когато моралът и нравствеността почват да струват в пари повече от парите.
2. Смятам да бойкотирам всички издания на КК “Труд”. Ако случайно някое от тях ми е нужно, ще си го купя втора ръка, от продавачи на стари книги. Така парите ми няма да отидат в КК “Труд”, и да подкрепят каузи като заплахите към Виктор и сайта bezmonitor.com.
3. Ще потърся начини тези неща, които някой е задължен да купува от КК “Труд” (например учениците, които изучават в училище автори с права, държани от “Труд”, да бъдат предоставяни на задължените хора безплатно, или по друг начин, който не носи печалби на КК “Труд”:
– ще потърся начин, ако е възможно, задължените да получават изданията така, че цялата печалба да отива при партньори на “Труд”, например “Сирма Медия”.
– ще се консултирам с юристи, и ще потърся законова база, според която задължителните произведения могат да се разпространяват безплатно по силата на това задължение.
– ако горното не помогне, ще се опитам да организирам инициатива до Министерство на образованието и до Министерство на науката и културата тези произведения да бъдат обявени за безплатно достъпни за ученици, студенти, учени в съответната област.
4. В обсъждането беше подхвърлена идеята файловете с “проблемно” съдържание да бъдат качвани на сървъри извън България – в САЩ, Дания, Украйна, Русия… Това би било съвсем лесно. Всъщност, предполагам, че някой ще го направи така или иначе. Но аз лично не бих се занимавал с това. Тази схватка може да бъде спечелена на територията на “Труд”, по техните правила – и искам да ги победя точно така.
5. Същото мисля и за идеята въпросните произведения да бъдат качени във file sharing мрежите. Да, там те ще са неизкореними, и от “Труд” няма да могат да направят нищо, за да ги ограничат. Но нямаме нужда от това. То ще е само оправдание за КК “Труд” защо са загубили. Нека не им го даваме.
6. Добра идея е да се покаже по недвусмислен юридически начин, че ЗАПСП, чл. 24, ал. 1, т. 10 позволява на библиотеки като тази на Виктор да запазят текстовете си въпреки претенциите на праводържатели – а именно, че те попадат под формулировката “друг аналогичен (на брайлови книги – бел. моя) вид”.
7. Смятам да организирам подписка на творци (писатели, преводачи и пр.), които не са съгласни с действията на “Труд”, и не смятат, че подобни действия защищават техните права. Смятам да организирам подписка на издатели, които не одобряват подобни начини на действие, и декларират, че не биха ги предприели.
8. Смятам да направя необходимото, за да може историята за действията на КК “Труд” да излиза при търсене в Google и други подобни търсачки преди техния сайт – например като поставя линкове към protest.bloghub.org навсякъде, където разполагам с уеб пространство. Също така, смятам да направя каквото мога за популяризирането на всички, осъдили действията на КК “Труд”, като по същия начин се погрижа за повишаване на Google рейтинга на техните сайтове и страници.
9. Смятам да организирам това издателствата, авторите и преводачите, които не одобряват действия като тези на КК “Труд”, да могат лесно да се свързват помежду си, за да могат да работят като единомишленици. Надявам се това да повиши производителността им, и така да им даде бизнес-предимство пред другите.
10. Да се организира подписка на юристи, които смятат така, и застават с името и авторитета си зад тази позиция. (Особено ценни биха били юристи на ключови постове – членове на върховни съдилища, преподаватели в юридически факултети…)
11. Да се организира някакъв вид “проверка”, при която официален съд да бъде помолен да се произнесе по въпроса. (Нямам юридическо образование, и не зная какъв точно е редът за такова нещо – но се надявам някой да може да го каже.) Би било добре това да стане, след като вече подписката на юристите е набрала сили – и запитването да бъде придружено с нея.
12. Да бъдат най-сетне изискани и получени документите на КК “Труд”, които да удостоверяват правата им върху произведенията, за които претендират. Процесът на изискване да бъде юридически документиран. Ако “Труд” започнат да мотаят нещата, произведенията отново да бъдат поставени в Интернет, с уговорката, че при получаване на документално обосновани претенции ще бъдат свалени. А след като бъдат получени, да бъдат прегледани внимателно от добри юристи, и слабостите им да бъдат използвани, за да се оспори правото на “Труд” да изисква от други да не разпространяват тези произведения.
Какво да правим със ситуацията по принцип?
Това е вторият, далеч по-интересен въпрос. И по-обемен – защото по него може да се направи много повече.
Повечето инициативи, адресирали КК “Труд”, ще подкрепят позицията ни и по принцип – ако ги изпълним както трябва, ще служат за урок на други алчни издателства. Ще ги спират от безпардонност и груба агресивност. Освен тях обаче, предлагам и следните:
1. Смятам да организирам подписка на юристи, подобна на описаната по-горе – но този път за валидността на ЗАПСП, чл. 24, ал. 1, т. 9, за всички електронни библиотеки. Също така, смятам да поискам по някакъв начин тълкувание на закона в тази светлина – особено след като вече събера подписи на юристи зад това мнение.
2. Смятам да организирам нещо, което да демонстрира, че свободното изкуство може да печели не по-зле от защитеното със забрани – а може би и по-добре. Тази демонстрация би показала на творците, че те имат изгода творбите им да бъдат свободни. Би показала и на издателите, че забраните не им носят нищо, и че от свободното изкуство може да се печели.
Начини – много. Отдавна имам план да направя сайт за търговия със свободно изкуство. Не смятам идеята за свой патент, и с удоволствие бих помогнал на всеки за нея. За съжаление, досега не й заделях време – но случилото се я издигна в приоритетите ми.
Към момента си представям реализацията на такъв сайт като написана на PHP, и лицензирана под GPL. (Стандартните пакети за Интернет магазини, уви, не вършат работа). Сега проектирам базата данни, която ще задвижва този сайт, и проучвам източници на свободно изкуство, които да може да се използват. Слабо място ми е обаче писането на PHP код; с удоволствие бих приел сътрудничество по въпроса.
3. Смятам да издиря български творци, чиито творби харесвам – или наследниците им. Смятам да се опитам да ги убедя да пуснат творбите си, или поне част от тях, под свободни лицензи. Напълно осъзнавам, че задачата е свръх силите на сам човек – и се надявам на съучастието на всички. Йовко Ламбрев още в началото на този случай реагира с инициативата “Освободи книга” – призив към всеки да направи нещо, за да може поне една книга да бъде пусната под свободен лиценз. Ще дам своя принос към нея.
4. Смятам да помогна с каквото мога книги, чиито български преводи са защитени от агресивно налагани права, да бъдат пре-преведени под свободен лиценз. Ясен Праматаров създаде вече инфраструктура, в която да може да се превежда удобно – остава само да се намерят желаещи да помагат за преводите. Ще се опитам да бъда сред тях.
5. Така или иначе, каквото и да се прави, творби на българските творци в Интернет ще има, и никой няма да може да ограничи разпространението им. Независимо дали аз, или който и да е, го искам, или се боря с него… Би могло да се предлага на български творци правата върху това “нелегално” разпространение в Мрежата да бъдат откупувани от тях. Парите могат да бъдат набирани чрез подписки и доброволни дарения, при пълна публичност. Ако успея да направя и пусна сайт за търговия със свободно изкуство, част от печалбата му също ще отива за това… Не зная дали ще успяваме да предложим на авторите луксозно заплащане – иска ми се да успяваме. Но във всички случаи ще получават по този начин повече, отколкото иначе.
6. Да се потърси начин като минимум всички изучавани в учебните програми български творци да бъдат легално свободно достъпни в Интернет. Вероятно това може да стане чрез преговори с Министерството на образованието и Министерството на науката и културата. (Доколкото зная, има инициатива на “Сирма Медия” за такива преговори, и за изграждане на образователен портал – тя би била полезна крачка в тази насока, дори ако не се достигне до пълна свобода за произведенията на класиците. А ние отделно може да търсим начини да поискаме пълната свобода.)
7. Сега приетите срокове за авторски права са от полза единствено на прекупвачите на права. Никой няма нужда да продължава да прави пари 70 години след смъртта си. (Г-н Кицевски, Елин Пелин не е оставил произведенията си на своите наследници, както нашите дядовци жилищата си на нас! Той е оставил на своите наследници жилището си, точно както нашите дядовци. Произведенията му според мен се полагат на вдъхновилия го за тях български народ; много от тях реално СА преработки на народни приказки, легенди, поверия – чии са правата?…) Смятам да търся начини да предложа и подкрепя закони, които ограничават авторското право до разумни и нормални срокове – например до 5 години след смъртта на автора, както е било по начало.
8. В тази връзка, създаването на политическа партия, която се бори за тесен кръг искания, свързани с духовната свобода и права на гражданите, може да е уместно. В Швеция има такава партия, наречена на шега “пиратска” (вероятно защото за някои хора духовната свобода и неограниченият достъп до култура са престъпления).
Паралелът с Швеция е особен, поради няколкото разлики:
– достъпът до Интернет, а оттам и ангажираността с тези проблеми, в Швеция е много по-разпространен, отколкото в България – възможно е в България такава партия да не може да събере достатъчно гласове.
– в България обаче повечето хора, ангажирани с тези проблеми, имат достъп до Интернет – така че “гласоподавателската маса” на подобна партия се очаква да е сравнима. Още повече, че в България процентът гласували на избори е нисък, заради тежката криза на доверие към политическата класа, и сравнително тясна прослойка гласуващи хора имат шансове.
– Пак заради тази криза на доверие, не може да се изключи вероятността подобна партия да получи сериозен кредит на доверие от разочарованите от други партии, и да се превърне в една от водещите политически сили. Това в наши условия ще е свързано с рязко повишен интерес към партията, както от обикновени кариеристи, така и от всякакви мафиоти. Не е ясно дали партията ще може да издържи на този натиск.
– Този проблем се усложнява още повече от факта, че зад някои от най-големите “свободни зони” в България стоят личности със съмнителен обществен имидж и източници на доходи. Това със сигурност ще бъде използвано за рушене на имиджа на партията. Също, със сигурност тези хора ще се опитат да се изживяват като “патрони” и “кръстници”, и вероятно няма да преглътнат лесно един категоричен отказ баницата на властта да бъде разпределяна по техни указания. (А ако партията не им даде такъв отказ, това ще е превръщането й в поредното бушонче-еднодневка, каквито досега мафията ни е подхвърляла иззад кулисите предостатъчно.)
Въпреки това обаче, напълно възможно е подобна партия да има бъдеще. Не зная дали бих участвал в нея, но със сигурност бих обсъждал идеята за създаването й.
9. Без значение дали ще се създава политическа партия, е добра идея да се създаде организация, подобна на американската Electronic Frontier Foundation, която да защищава дигиталните права на гражданите. Идеята за български неин клон принадлежи на Илия Базлянков (известен също така като създател на Тиликс); членството в нея се очаква да е свободно за всеки. Смятам да я подкрепя, и да стана неин участник.
10. Дали към някаква организация (EFF-BG, или каквато и да е друга), или самостоятелно, да се ангажират юристи, готови да издирват грешките в договори за собственост върху права за произведения на изкуството, и ако праводържателите ограничават агресивно използването на произведенията, да се търси начин тези произведения да бъдат освободени чрез грешките в договорите им. Общността лесно би могла да възнагради такива юристи – никак не е трудно да се направи така, че при търсене в Гугъл на думата “адвокат” първо да излиза техният сайт. 🙂
Добра идея е и дадената от RaynerApe – да бъде създаден български пара-юридически блог, по подобие на Groklaw. Надявам се с обединени усилия да успеем да намерим юрист, който да го поддържа. От мен за него ще има безплатен хостинг на сайта му.
11. На действията на КК “Труд” срещу bezmonitor.com да бъде дадена публичност в чужди медии – и особено в тези, които наблягат на свободата на информацията и човешките дигитални права. Добра идея е да се пише например до ЕFF. От една страна, другите биха могли да ни дадат по някой добър съвет. От друга, биха могли да използват случая като негативен пример при свои аргументации, където им е нужно.
Сигурно ще ми дойдат и още идеи – ще ги добавям в коментари към този запис. Моля да бъда извинен, че го забавих толкова.
В буква А (Какво да правим с “Труд”?), т. 6 си сложил двуеточие, но няма нищо след това?
В буква Б (Какво да правим със ситуацията по принцип?), т. 8 говориш за партия. Мисля, че трябва да обсъдите въпроса може би на този форум (по-удобно е, отколкото в коментари след статия в блога), където Митко Ганчев е дал подобно предложение.
В буква Б, т. 10 – “Интернет общество – България” може да помогне като даде организационно “рамо” на екип от юристи и специалисти. Едва ли трябва да се аргументирам с позициите ни по редица въпроси – от правната борба с лицензите, през връчването на анти-наградите “Големия брат”, та до “Криейтив Комънс” на български (където, впрочем, участваха някои от добрите наши юристи).
Късно е, чадо, резето хлопна 🙁
Току-що ГДБОП са накарали Виктор да свали всички книги от библиотеката си. Сега почват по опис останалите е-библиотеки – Словото, Буквите, Литернет…
В момента нямам думи. Само съобщавам новината.
@Вени
Никога не е късно — просто ще кача всичко, което мога да намеря някъде навън – я в Китай, я в Иран. Нека да се командироват до там.
btw някакви подробности по случката — на какво основание и други такива незначителни способности?
И крайно време е да се срещнем някои хора някъде на по чаша бутаница.
На основание официално искане от “Труд”. Не е било екшън както при арената – с арести, обиски и прочие. Виктор сам ги е свалил, когато Явор Колев е поискал това. Защото да не мислиш, че зад Виктор има мощно лоби както зад арената, или че може като payforfree да извади 10 000 гаранция, за да не търка наровете 🙁 А жената и детето кой ще храни? Виктор дотук направи каквото можа и заслужава само нашето дълбоко уважение.
И още неща ми се иска да кажа, ама вярно е май добре някои хора да се срещнем на живо да обменим по некой размисъл. Може и от чаша придружен 😉
@Вени
Нямам нищо против това, което е направил Виктор. Против съм действията на ГДБОП и КК “Труд”. И ще търся съвет как може да поискам оставката на Явор Колев. Лошо е, че единственият човек, който може да заведе дело, срещу ГДБОП и КК “Труд” в този случай е Виктор, а предполагам, че в момента не му е до това.
Ами давайте предложения кога и къде. Аз ще намеря начин да съм свободен тогава.
@Вени
И как така всички книги?! Това от КК “Труд” ли са го поискали или от ГДБОП са се престарали?! И официално искане?! Тези от от “Труд” как са доказали, че имат права върху всички книги? Даже и библията на Светият синод е махната?!
Това надминава всичко. Давайте подробности. И хайде най-после да се видим и да се разберем какво ще правим.
Мама му стара! Без да съм Филчев ще псувам на глас, нали може?
Нека изчакаме Григи той да предложи време за среща, тъй като доколкото схващам, той е най-ангажираният от всички ни и свободните минути са му под бройка 🙁 А жива среща според мен е необходима, защото гадните неща в бг нета тепърва започват 🙁
В моя блог Йовко предложи нещо , но това е само реакция по конкретния случай. А огромният проблем е този, който го говорим тук от някое време – вижте разговорите в \”2018\” и в \”Начинът за действие – 1\”. Самият Виктор ми го каза същото – знам го защото правех интервю с него, уговорено за един вестник – че не той и незрящите са проблемът – а свободата на културното наследство.
П.П. Както се сещате, след днешната изцепка на БОП и очакваните предстоящи подобни, материалът за вестника пада. Трябва да оставим Виктор да си почине от всичкото, което търпи вече повече от месец и ако има заинтересовани от основния проблем (също и от идеята на Йовко) – да се видим.
Zdraveyte. Mahnah tekstovete, i bez tova ot mesets-dva nasam nyamam vreme da se grizha za sayta dobre. Pisah, po-dolu shte pusna link, che kogato imam vreme, shte kacha otnovo koeto e absolyutno bezsporno. Veni Markovski govori s men, podseti me za nyakoi neshta, deto sa bezsporni, no nastina nyamam vreme sega. Tryabva da se preborim s edna kolezhka s Psaltira ot Bibliata, che go pravim na brayl v pechatnitsata na SSB. Golyama igrachka e. Eto tuka kakvo napisha:
http://bezmonitor.com/texts.htm
SY, Victor
@veni markovski: Точката 6 – цялото последно изречение беше копи-пейстнато по погрешка от един чат, който водех, докато пишех записа. Оправено… За партията – мнението ми е малко особено. Напълно съм съгласен с Митко Ганчев, но не мога нито да си представя себе си като политик, нито пък да имам доверие на партия, в която не съм ангажиран до степен да знам почти всичко накъде и откъде е… А за юристите – след понеделник те определено ще са от полза!
@всички останали: Към момента информацията е следната (идва от частен разговор, така че е напълно възможно да не е съвсем точна):
На Виктор се е обадил Явор Колев, и му е казал да дойде в БОП да получи някакъв документ. Виктор му отговорил, че не може, защото е на работа в момента, и защото е сляп, а няма кой да го доведе (Явор Колев не знаел този детайл). Разбрали се Явор Колев да мине по-късно, мисля че в понеделник, за да му донесе документа.
Виктор попитал дали нещата касаят сайта му. Колев отговорил “Да”; споменал и че нещата се движат по оплакване на КК “Труд” и други издатели. Споменал му също и че не е единствен, само е пръв; щели да го последват и всички други онлайн библиотеки. Виктор ядосано заявил, че в такъв случай той ще свали сайта изобщо, и попитал Колев това решава ли проблема; отговорът бил положителен.
(Още веднъж повтарям – не зная колко точно е предаден разговорът. Може Виктор да не е запомнил нещо, може аз да съм объркал нещо, може всичко. Но предполагам, че в общи линии нещата са тези.)
Оттам нататък се налага да действаме много внимателно. Не защото имаме работа с ГДБОП – изобщо не ми пука от това. А защото според мен играта загрубя сериозно, и трябва да си прецизираме точно действията, за да имат желания ефект. (Ще ви спестя описанието какъв е желаният от мен в момента ефект.)
Като начало, нямаме представа какво иска и какъв е изобщо въпросният документ. Вероятно има общо със сайта на Виктор, но какво точно е – дяволът се крие в подробностите, особено когато са юридически.
Знаем, че от “Труд” са изискали от БОП нещо, което се решава като проблем със затварянето на сайта – но не знаем точно какво е. Възможно е да претендират за права върху само още един текст – този проблем би се решил със затварянето на сайта, нали? Възможно е да искат повече. Това трябва да се разбере, вероятно от документа, и да се прецени.
Не знаем какво е казано на ГДБОП, и какво знаят те. Възможно е примерно да се окаже, че от “Труд” са ги излъгали, че спорните текстове не са свалени – или по някакъв начин да се е подразбрало това; ако е така, останалите текстове вероятно ще се появят отново на сайта още същия ден. Има и всякакви други възможности – трябва да се види каква точно е ситуацията. Различните варианти предполагат извънредно различни действия.
Не знаем дали ще можем да получим повече информация за доноса на “Труд”, и какво съдържа той. По един начин ще се действа, ако вътре черно на бяло е документирано желанието да бъде затворена без подбор на средствата цялата “конкуренция” на знам.бг, по друг – ако няма нищо черно на бяло.
Най-сетне, не знаем какъв ще е подходът на ГДБОП: дали ще проявят кооперативност за изчистване на фалшификациите в нещата, или просто ще действат като наемни мутри на “Труд”. И тази разлика предполага напълно различни подходи.
Има и още разлики. Повечето ще се знаят, след като бъде връчен споменатият документ, и евентуално се говори с Явор Колев (ако той приеме разговори).
Едно е сигурно – оттам нататък ще действаме.
Дотогава бих предложил ангажиралите се със защитата на bezmonitor.com да се срещнем някъде, най-добре утре следобяда или вечерта; ако не може – в събота. За мен вечерните часове са най-удобни; по-късно – по-добре. Но ще се съобразя с удобството и на останалите. Имаме няколко важни въпроса, които трябва да решим още преди въпросната среща. (Дано да съм разбрал правилно, че ще е в понеделник.)
Места от типа на “Кривото” на Будапеща, където повечко хора могат да седнат на една маса, ще са подходящи; ако се приеме идеята, моля някой да им се обади и да резервира маса, и да разпространи часа (моят телефон е 088-7373422). Ако предпочитате офис, моят е на разположение, но е малък – трудно ще побере повече от десетина души, дори ако сме натясно.
@Григор, не може в документ на “Труд” да се иска затваряне на конкуренцията директно. Не са толкова кухи. ГДБОП винаги действат по поръчка и като слон в стъкларски магазин, което улеснява неимоверно много. Техните акции са от ден до пладне. Любопитно ми е какво точно изискват ченгетата от Виктор.
Zdraveyte pak. Neshto spored men vazhno: Sayta mi imashe i vse oshte ima za tsel da pomaga na slepite, koito se uchat da hodyat po internet. Knigite ne sa nay-vazhnoto tam. Zatova i gi iztrih bez sazhalenie pochti. Kogato mi se obadiha ot NSBOP, pomislih, che nyakoy si pravi maytap. Za da ne se izlozha, zapochnah da se smeia, kazah, che e krayno vreme da mi se obadyat, takiva neshta. Posle vse pak se razbra, che ne e maytapchia. Kaza si telefona, drug telefon, obadih sa i na drugia, potvurdiha horata, che e taka.
Obshto vzeto, tova e. No naistina mnogo nervi mi otidoha. Blagodaria vi i badete zdravi.
SY, Victor
Не знам дали за днес вечерта ще можем да се организираме – както виждам след предложението на Григи аз съм първата, която пише. Затова предлагам събота, казвайте час – 17 или 18 или 19? Аз се наемам да ходя да резервирам в Кривото, но кажете час, който на повечето е удобен?
Съгласна за съботата. Когато кажете, на мен ми е удобно всякак. Може би 18 все пак… Но когато кажете.
Мисля си, че за да са ефективни ответните действия е важно да се разбере кой стои зад това издателство. Т.е. кой държи парите. В какви други дружества/фирми участва. Иначе това че не си купувате от “Труд” не означава, че спестените ви парички не отиват в кебапчийницата на …. собственика на ИК “Труд” (някак все ми се струва, че собственикът на ИК “Труд” държи мазна квартална кебапчийница)
Интересуват ме физическите лица, не абстрактни корпорации и глутници от адвокати, защото физическите лица са най-слабото звено, върху което най-лесно може да се оказва натиск. И са едниствените на които реално им пука за въпросния натиск. Основния проблем за мен е намирането на въпросната информация. Според мен такава инфомация има някъде и тя би трябвало да е обществено достъпна, но съм малко на нож с всякакви администрации и незнам къде и как да я потърся.
Ако някой знае, моля да сподели това.
Разбира се, възможно е да се окаже, че собственик просто няма (пример – разни акционерни дружества, или пък собственик е холдингова компания…). Тогава точката за натиск става най-високият шеф – изпълнителният директор (или изпълнитеният директор на холдинга (освен ако не е прекалено нависоко и прекалено надалече)). След като е известно физическото прасе стоящо зад въпросната свинщина, е възможно да се предприемат и по-симетрични действия срещу него. Например може да се окаже че това е ваш съсед за когото знаете, че си пада по нелегални ВинДОСи или пък детско порно. И хоп! Изведнъж може и на неговата врата до почукат заптиетата.
Да, очакваше се подобна стъпка, да правилно е свалил книгите Виктор, да по-добре да ги няма известно време – но проблема да се реши правно.
Въпреки, че изработката на текстов мирър отнема 30 – 60 минути а качването му на сайт в чужбина още толкова… не мисля, че това е най-доброто решение.
Крайно време е някой да постави на челно място въпроса – чий го дирят НСБОП/ГДБОП в ситуация в която нямат работа по презумция, до кога ще бъдат наемни мутри на този който плати…?
Крайно време е да се появи и гражданско общество в тази държава, преди наглоста на управници, бизнесмени и мафиоти, да е довела нещата до състояние на невъзвратимост.
Крайно време е да се създаде организация която да защитава гражданите при случаи на дискриминация и правен произвол… но да ги защитава наистина, а не просто да лапа пари за показни акции.
Крайно време е въпроса с копирайт правата да се постави на обществена дискусия, преди да сме се оказали в състояние на културен и изкуствов монопол/тръстове.
Аз предпочитам да е след 19:00 h, като от параноични съображения ми се иска да се съберем поне този път някъде по-далеч от хорските уши.
Искате ли в 19.30 в SPS (бившия Маймунарника) в Борисовата градина? Там ще тече 24-часовото парти “Да спасим Иракли”, има уединени беседки, всъщност и всички маси са далечко една от друга и прочие възможности за усамотяване на малка групичка, тъй като не е сграда, а е на открито. Другият вариант е ако сме по-малко от 10 – в офиса на Григи. По този повод да се броим, викам? Дотук като заявили се – Ник Ангелов, Комата, Григор и моя милост.
За партито става, аз и без това щях да ходя, така че това е добро предложение – аз и без това ще съм там по-отрано, да си сефтосам новата камера, пардон, новата камера на Бидон филм 🙂
нямам нищо против, а и е сравнително близко до нас 🙂
Значи се концентрираме около 19.30 в SPS? И засега сме четирима – Ник, Комата, аз и Григи (той ще влезе тук късно вечерта), а също така ще му се обадя по мобилния.
Как обаче ще се познаем? Григор и аз се познаваме, вие може да ме познаете мен по снимката в блога ми. Обаче там нали е голямо пространство – трябва да уговорим нещо – давайте идеи.
Аз през уикенда ще съм извън София, а следващата седмица едва чак след сряда ще съм available (налага се да ходя до Виена), но можете да ме броите също за следващите стъпки…
Това днес или утре?
Защото този уйкенд съм малко зает.
@ Вени
http://www.angelow.info/nick/images/family.jpg
Все още си приличам 🙂
Бройте ме.
Само някой да драсне на мейла окончателният ден и час…
До скоро
Аз се познавам лесно – идеалният изпълнител за ролята на Смърт в някой филм по Тери Пратчет. Два метра висок и мършав до степен да изглеждам винаги усмихнат…
Да разбирам ли, че се разбираме 19.30 в SPS около бара? За събота става дума, тогава там ще тече 24-часовото парти в защита на Иракли, входът е свободен.
Здравейте всички!
Нямам идея каква точно е причината, НС БОП даотправят своите атаки към библиотеката намираща се на – http://bezmonitor.com и до колкото разбирам от тук към други подобни библиотеки , но ще си позволя да споделя, вероятно лаичното си мнение с вас…
Библиотеката Намираща се на сайта на Виктор, както и някои от другите електронни библиотеки не ангажират по никакъв начин – финансово своите потребители, нито носят някакви – каквито и да било финансови приходи на хората които ги поддържат…, някак си ми се ще да запитам (властимащите), не е ли по-добре Българския народ – по всички краища на света да има свободен достъп до литература, представляваща форма на обогатяване на общата му култура и поддържаща културния и образователен статус на Българската нация…?
Бих искал да ни дадат отговор с какво електронните библиотеки са по-различни от традиционните…, след като ако някой е злонамерен би могъл да злоупотреби, без разлика къде точно е намерил съответното произведение…!
На тази база аз си позволявам да ви предложа, като на хора далеч повече врели и кипели в тази посока –
Да мобилизираме усилията си в посока – РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ БИБЛИОТЕКИ!
Аз съм елементарен потребител, но ако има начин с удоволствие и адски хъс ще работя за подобна кауза…!
Надявам се тези, които могат да дойдат на ‘Таласъмия 2006’ на Старозагорските Бани този уикенд, да обсъдим сериозно нещата. Това мероприятие ми се струва идеално с оглед на това, че се събират автори, преводачи и хора, които са си просто готини. 🙂
Здравейте!
Както повечето хора тук, и аз съм потресен от алчността, просотията и…..на някои хора, работещи в “Труд”. Естествено смятам, че слепите хора, както и всички останали инвалиди трябва да получават особено внимание и помощ от околните. В тази връзка ще направя няколко предложения.
1) Алчността на “Труд” трябва да бъде наказана.
За целта предлагам да се създаде стрница, независимо в кой Интернет сайт, която да описва възможно най-кратко и ясно в хоронологичен ред ситуацията пред, която е поставен bezmotir.com. Въпросната страница е добре да има превод на чужди езици.
Целта на такава страница би била да осведоми възможно най-лесно всички, които желаят да се запознаят със случая, вместо да прескачат от линк-на-линк и от блог-на-блог.
При наличието на такава страница всички ползващи банер от рода на
http://www.nesiprav.com/fun/trud.gif биха могли да го насочат към въпросната статия. Също така всички съпричастни към протеста биха могли да помолят познати администратори на уеб-сайтове да поставят банера с линк на главната страница на сайтовете.
2) Извоюване на свободи
Да се обсъди (и извърши) създаването на организация с идеална цел, чиято програма да включва извоюването на облекчения на инвалидите по отношение на достъпа им до източници произведения с авторски права. Също така, като цел на организацията, би могло да бъде вкарването на определен кръг произведения в т.нар. публична област (public domain), за които да е разрешено свободното ползване от всички физически и юридически лица без ограничения. (Дали човек като Ботев би искал поезията му да бъде достъпна само за този, който плати на притежателя на правата за творбите му!?..Боже мили!…)
Организацията може да набира средства от членски внос и дарения.
След постигането на целите на организацията да бъде разпусната, а останалите активи да бъдат дарени на организация подпомагаща инвалидите.
@Peter Enchev: От сайта znam.bg предлагат същото – регламентиране на електронните библиотеки. Или по-точно на електроннаТА библиотеКА – защото те се борят за това в България да има точно една електронна библиотека. Тяхната, разбира се… Така че този призив има подкрепата ми, но само при условия на извънредно повишено внимание, и подготвени за противодействие сили.
@Ghost:
1) – Такава страница вече има – protest.bloghub.org. 🙂
2) – И такива организации вече има. Тъжното и страшно (поне за мен) обаче е, че такава организация би имала шанс да постигне нещо единствено ако е политическа партия, и то с подкрепа, която със сигурност да я вкара в парламента.
(Мразя идеята да се занимавам с политика. Но има хора, които разбират от блага дума единствено ако държиш в ръка дебела, в смисъл законодателна, тояга. И се боя, че имаме работа с такива.)
Zdraveyte. Peter Enchev e tvarde savesten i dobar chovek. Toy mozhe da pomaga za vsiakavi spravedlivi kauzi. V momenta e bezraboten, sirech, nezavisim otvsiakade 🙂 Toy mnogo pomaga na slepite i pr. Samiat toy e slabovizhdasht, koeto znachi, che e nayasno s tozi tip hora. Edno e savsem bez monitor, drugo e da metesh s nosa po nego. :-)) SY, Victor
@Григор
това, което предлага Петър Енчев също е решение на въпроса — ако наистина има регламент за създаване и съществуване на електронните библиотеки, единият от начините да се “съсипе” znam.bg е да се предложи по-качествен “продукт”. А съм убеден, че една библиотека, основана на принципа на свободното споделяне ще бъде далеч по-напред от тези, които залагат на ограниченията, каквито и да са те.
И да, трябва да има повишено внимание, защото идеята на тези от znam.bg е ясна — единствената, неповторима и пак единствена тяхна, само тяхна и на никой друг, електронна библиотека. Може би трябва да се организира кампания, от която да стане ясна разликата между авторските права и правата за издаване. И да се потърси компетентно мнение, дали идеята на znam.bg не попада под действието на Закона за защита на конкуренцията (тази идея води де факто до създаване на монопол върху част от информацията в паяжината), макар че репутацията на Комисията за защита на конкуренцията не е особено висока, си заслужава да се потърси и в тази посока (imho).
Здравейте, приятели!
Не мисля, че е задължително за постигането на целите си дадена организация да се превръща в полит-партия, но съм съгласен, че е по-лесно, ако има представители в парламента. Все пак достатъчно е популяризирането на идеята за да получи масова подкрепа. Тогава политическите сили ще се възползват, за да печелят гласове. Ясно е, че законът за авторските права се нуждае от определени корекции, които да конкретизират и точно да определят кои действия са разрешени и легални при работа с авторски материали така, че тълкуването да не е двусмислено. Също така мисля, че трябва да има определен списък с творби на бг автори, които да са обявени за Публично Достояние и че в този списък трябва задължително да влизат творбите, изучавани в училище.
Въпросът за специално отношение към инвалидите, също трябва да се разгледа много сериозно. Тези хора се нуждаят грижи и внимание. Яено на добра воля нищо не става, ами е необходима законова регламентация. Все пак скапаняците от Труд не могат ли да вденат, че няколкото хиляди хора със силно и изцяло увредено зрение няма да им напълнят касичката…Но се надявам да усетят как касичката им почва да остава празна, защото хората са се отказли от техните продукти, заради проявените арогатност и алчност
Що се отнася до организацията – регистрирана ли е в съда, къде може да се намери неината програма/устав, как набира средства, как се става член?
Искам да честитя на ‘Труд’, че стигнаха до новините на #1 блог в света (поне според technorati.com):
http://www.boingboing.net/2006/06/27/german_publisher_att.html
И ако г-н Кицевски е получил нервна криза от обажданията на WAZ и публикацията на Седмична Поща, както става ясно тук (http://cybercrackerbg.blogspot.com/2006/06/blog-post_27.html), то искрено се надявам на съвестта ми да не тежи неговия инфаркт, когато му се обадят от една от най-известните световни медии, чийто коментар “This is incredible! Is there details of people at Trud where we can start directing our emails and phone calls on this matter?” е на протестния блог.
И само още нещо, ще се самоцитирам “И ако някой си позволи отново да притеснява Виктор ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН, ще стигне много, много по-далеч – до всяко кътче на земното кълбо.” Искам само хората от Труд да знаят, че имам навика да си изпълнявам обещанията и не биваше да правят тази глупост с ГДБОП.
Не съм сигурен, до колко добре съм се изразил.
Безусловно съм съгласен, с необходимостта от особено внимание при евентуалното регламентиране на (електронните библиотеки), още повече – след като е на лице заявена претенция за монополизъм, от страна на znam.bg. С идеята си за регламентиране на (електронните библиотеки) исках да изразя мнение, че те следва да бъдат третирани, като традиционните – обществени библиотеки…, със свободен достъп, без финансови ангажименти за потребителите им, а ако някой държи да си прави библиотеката платена, то той да се конкорира като начин и перфектност на предложенията, но без разлика на това дали събира стотинки или не, администраторът й да има правото и възможността да си набавя свободно предпочитаните от него книги. Струва ми се, без претенции за афтентичност, че не съм чувал – поне в България някоя, традиционна – обществена библиотека да се сдобие с правото Да има и предлага някоя книга и да предявява претенции към останалите библиотеки, (че те нямат право да я предлагат на своите читатели, без изришно нейно писмено съгласие)…!
Вчера, 28 юни, в НСБОП отидохме четирима души – Виктор, съпругата му Светла, Григор и моя милост.
Господин Явор Колев, макар, че изглеждаше точно както очаквах :-), положи всички старания да се държи човешки, доколкото професията му го позволява :-).
Накратко: ИД “Труд” е подало оплакване за нарушаване на авторските права срещу четири сайта – безмонитор, Словото, Литернет и още един, чието заглавие не помня, но започваше с “лит”, до Министерството на културата на 18 май 2006 година.
Същото оплакване е било препратено от някой си г-н Дамянов от Министерството на културата до НСБОП и там то е получено на 31 май 2006 година.
В НСБОП е получено още едно оплакване по същия повод от ИК “Труд” на 15 юни 2006 година.
ВИКТОР Е СВАЛИЛ ОТ САЙТА СИ ВСИЧКИ ТЕКСТОВЕ, КЪМ КОИТО ТЕ ИМАТ ПРЕТЕНЦИИ, НА 9 МАЙ 2006 ГОДИНА.
Ноу комент, дето се вика :-).
На Виктор беше връчено предупреждение – в общи линии със смисъл “ей, лошо момче, недей да правиш повече така” в един екземпляр, както законът изисква – прочетоха ни и дори ни разпечатаха съответния член, но разпечатката остана у Григор, ще го замоля да го цитира. Екземплярът остана в почитаемите служби, защото законът не предвижда да има един и за Виктор, та по избор да си го окачи на стената в рамка или да си го чука у главата :-).
Както изисква законът, предупреждението беше прочетено на Виктор на глас от съпругата му Светла.
Като необходимия един брой свидетел след кратък спор с Григор се подписах аз, въпреки че НСБОП беше подсигурило свой човек за целта.
На тръгване си поискахме екземпляр от плаката срещу пиратството, с който е окичена цялата служба. За съжаление обаче се оказа, че стаята, в която ги държат, е заключена. На плаката се мъдри в цялата си прелест правописна грешка – лозунгът е нещо от сорта на “Пиратството е кражба на чужд труд. Утре този труд може да е ТВОЯ”.
Дето се вика, и аз пълния и кратък член за нищо го нямам, ама все още това правописно правило никой не го е отменил, така че им го посочих на хората, да вземат да си оправят барем правописа :-).
Ами, това е. После с Виктор и Светла пихме бира, но това е друга бира :-).
@komata
Ами тогава КК “Труд” са за съд! За морален тормоз!
Законовото основание е било спазено, но ми се струва, че това е поредната платена поръчка изпълнена от НСБОП.
В случая целта явно е монополизиране на явлението електронна библиотека от ИК ТРУП.
С навлизането на компютрите и особенно на ТФТ дисплеите и покетите четенето от електронни устройства се увеличава, явно някой се е усетил какъв печеливш бизнес може да е продажбата на текстове.
Толкова печеливш, че да предизвика и такава неморална атака в нарушение на човешките права.
А ИК ТРУП представили ли са документи за притежаваните от тях права???
И върпоса вече не е какво да се прави с ТРУП, а с феномена авторски права, патенти и издателски права у нас!
Специално на Виктор са предоставили до този момент единствено един rtf, отнасящ се до Елин Пелин.
Както потвърди и г-н Явор Колев, електронните файлове законово все още не се признават за документи.
Иначе в НСБОП са предоставили цяла папка материали – договори и прочие.
Представили са те… друго са представили… все едно не знаем как и кога се намесва НСБОП…
@komata
А тези от ГДБОП дали са толкова компетентни, че да се оправят с тази папка с договори? И изобщо дали са правили някаква проверка за достоверността им? 20-на дена ми се струват малко време (особено за цяла папка). Пак въпроси 🙁
Току-що ме светнаха за нещо много интересно.
Елин, внукът на Елин Пелин, е завършил в СУ ТИФЛОПЕДАГОГИКА и известно време е бил ДИРЕКТОР на УЧИЛИЩЕТО ЗА СЛАБОВИЖДАЩИ в “Надежда”.
СРАМОТА.
Абе аз ли нещо не разбирам, или какво. Как Министерството на културата продава правата на произведения на Елин Пелин и Йовков?
Първо откъде накъде ги продава и второ защо въобще Министерството ги притежава, нали според ЗАПСП са собственост на наследниците???
Дайте да пратим официално писмо до министъра да ни отговори как и защо продава българските класици?
Иначе от ВАЦ го дават в същия тон като и Труд…
http://www.bglog.net/BGLog/7758
Относно информацията от Министерство на Културата:
“В контекста на казаното дотук и доколкото можем да преценим от препратените ни електронни писма, информацията от посочените в тях лични сайтове и сайта bezmonitor.com е твърде вероятно ИК”Труд” по договор с наследниците на Йордан Йовков и Елин Пелин да е придобил изключителни права за предоставяне на достъп посредством ИНТЕРНЕТ на определени техни произведения. По отношение на Ангел Каралийчев, чиито права се упражняват от Министерството на културата, с ИК”Труд” е сключен договор, с който на последните се отстъпва неизключително право за конкретно изброени произведения. В съответствие с казаното по-горе, това означава, че ИК”Труд не е единственият субект, който може да използва произведения на този автор.”
@protest: Лъжите започнаха да се провиждат. Причините от “Труд” да не предоставят договорите си – също.
Оттук следват две стъпки. Едната – процес срещу “Труд” за измама с цел облагодетелстване, и нарушаване на обществения имидж. Другата – преговори с Министерството на културата за неизключително право за некомерсиално разпространение на произведения на Ангел Каралийчев (а защо не и на други класици?).
Желаещи юристи, или хора, които да познават такива?
Момент… аз не разбирам нещо….
Министерство на културата според ЗАПСП се намесва при управлението на авторските права само след изтичане на срока на имуществените авторски права. Министерството на културата според ЗАПСП регулира НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ авторски права – това, което е функционално CC-BY. Тоест да се признава авторството и да се припознава авторът.
Не си спомням някъде да пише, че Министерство на културата регулира други права, освен НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ – тоест ако министерството е влязло в регулиране на неимуществените права на Ангел Каралийчев, значи де факто творбите на Ангел Каралийчев са за “обществено ползване” (или това, което е най-близко до американското “public domain”, защото в Европа и България няма такова нещо – неимуществените права се пазят вечно…).
И следователно никой не може вече да налага издателски монопол върху тези творби, а може само въпросното министерство да изисква припознаване на автора при цитиране и препубликуване.
Възможно е министерството да е откупило пълните запазени права (или да е сключило договор за използване на частични) от собственика им. В този случай явно творбите на Ангел Каралийчев не са с изтекъл срок на имуществените издателски права (както аз си мислех през цялото време – просто не са минали 70 години от смъртта на човека).
В този втори случай наистина излиза на преден план въпросът Министерство на културата откъде-накъде се занимава с търговия с авторски права? То трябва да регулира неимуществените права върху творбите за обществено ползване, а не да бърка в кацата с издателския медец…
С две думи… егати държавата…
“Съгласно чл. 27 и сл. от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ авторското право се закриля докато авторът е жив и седемдесет години след смъртта му. След изтичането на този срок произведенията стават обществено достояние и използването им е свободно. В рамките на срока, произведенията могат да се използуват със съгласието на автора, съответно – на неговите наследници. В случаите, когато няма наследници, правата преминават върху държавата, която ги упражнява чрез Министерството на културата.
С договорите за използване се уговаря вида на отстъпеното право – изключително или неизключително, конкретизират се произведенията, територията, срока и възнаграждението. В случаите, когато е уговорено изключително право, авторът не може сам да използва произведението по начина, за срока и на територията, за които е отстъпено последното. При отстъпване на неизключително право авторът може паралелно да използва произведението и да отстъпва правото за използване на други лица.”
@protest
Не е съвсем така, тоест това, което си написал, подлежи на изясняване и уточняване. Погледни коментара в блога на Ила по този казус (по-точно за правата върху творчеството на Елин Пелин). Ако авторските права върху творчеството на Ангел Каралийчев са изтекли преди промяната през 1972 г. в Закона за авторското право (от 1951 г.), неговите творби са публична собственост. И поне аз не виждам как могат да бъдат възстановени авторските права върху тях.
Това са цитати от писмо на Министерство на Културата.
Не изказвам лично мнение.
А това писмо може ли да се публикува някъде и по какъв повод е изпратено?
С радост бих предложил помощта си за един свободен проект.