За доносниците

Към предишния ми запис имаше някои коментари – трябва ли да се публикуват досиетата, виновни ли са тези, които са донасяли.

Безусловно сред тях има хора, които наистина са избрали лесното. За малко пари или сигурност са тропали наляво и надясно, топели са кого ли не, зачернили са живота на не един човек и не едно семейство. Тези хора заслужават имената им да се знаят, и да носят съответната слава.

Но сред тях има и други хора. Такива, които не са зачернили никого, въпреки че са били притискани. Или пък са били притискани много по-брутално, отколкото повечето предполагаме. Историите на някои от тях зная лично.

Заради тях много ми се иска да бъдат извадени досиетата на тези, които са вербували и заповядвали. Знам, че няма да стане. Знам, че ще се повтори историята от Великото народно събрание, когато миналите през лагерите, като бай Милан Дренчев и доктор Дертлиев, поискаха да се отворят досиетата – а се отвориха “досиета”, в които пишеше, че те самите са били доносници, а Газдовци и Гоговци са чисти като майчина сълза. Но се надявам поне малко от тези, които ще прочетат този запис, да се замислят и да отсъдят кой е истинският виновник. Нищо че сега ще бъдат лъгани кой е – ако са умни, ще се досетят. В момента, в който лимузината му профучи покрай тях, докато чакат автобуса за към къщи.

Всички имена и някои от подробностите в тези истории са сменени, въпреки че няма защо – не мисля, че някой от описаните в тях има защо да се срамува. Надявам се някой ден да ги срещна отново, и да получа разрешението да вдигна имената им – изчистени.

1. Професор Иванов

Професор Иванов е ръководител на катедра във ВУЗ. Строг, но не зъл преподавател; обикновено затворен, мълчалив човек. Пословичен е сред колегите си като “не най-добрият купонджия”.

След “промените”, при разкриването на досиетата, става известно, че той повече от 20 години е бил доносникът на ДС за съответната катедра. Всички изтръпват, въпреки че са знаели – по правилник на ДС във всеки колектив задължително трябваше да има доносник. А катедрата е доста свободолюбива, в нея преподавателите честичко си позволяват “неправоверни” изказвания, дори пред студентите, обсъждат западни книги и постановки, изобщо, всеки един е кандидат като минимум за постоянни срещи с оперативните работници. Да, такива срещи не е имало – но страхът схваща гърлата.

Времената обаче са се променили, и страхът отслабва. Професорът избягва да обсъжда темата, но когато го прави, напълно спокойно защищава позициите си, и твърди, че не е вършил нищо лошо. В спор със студенти веднъж той заявява, че “има доносници и доносници”, и че не бива всички да бъдат слагани под един знаменател. Един от студентите го пита право в очите:

– Вие защо станахте доносник, например?

– За да знам, че доносите за катедрата минават през мен, и че няма да вредят излишно – отговаря професорът.

Друг от студентите запомня това, и решава да провери дали е вярно. По една случайност той има познат, който работи в ДС, и може да си осигури достъп до по-маловажните досиета. Сред тях е и досието на професор Иванов – няколко масивни тома, пълни с ежеседмичните му доноси. Задължително по един на седмица. Задължително по един за поведението на всеки колега, бил в чужбина. Задължително по един за всяко празненство, провеждано в катедрата.

Всички доноси са написани на пишещата машина на професора, и са подписани от него. Такова е изискването. Всичките са буквално като извадени на ксерокс, различава се единствено датата:

“За изминалата седмица, (дата – дата), противообществени прояви в катедрата не се наблюдаваха. Клевети против Партията и държавата нямаше. Западно влияние не се установяваше. Вредни книги, слухове и вицове не са разпространявани…”

В тези, които описват празненства, единствената разлика е, че започват с “На празненството (дата)”. Тези, които описват поведението на колега след командировка в чужбина са също точно толкова сухи и шаблонни. Никога нито една уличаваща дума. (Или поне нито една в над двестата случайно измъкнати от томовете досиета, които студентът изчита внимателно.)

Професор “Иванов” вече не е сред живите. Децата му сигурно ще се срамуват от написаното в досието му. А не бива. Защото в едно ужасно време той е поел тежестта да бъде довереник на Злото, но никога не се е присъединил към него истински. За над двайсетте години служба към него той никога не му е отворил нито една вратичка към света на околните хора.

Колко ли пъти той е имал разговори с агресивни оперативни работници, притискащи го да дава повече “материал”, да бъде “по-старателен в разкриването на империалистическото влияние”, да наблюдава колегите си по-внимателно? Защото онази система се държеше именно на шантажа и сплашването на хората, те я хранеха – а той отказваше да я храни… Надали някой някога ще узнае. Сигурно това би го пишело в неговото досие, но вероятно ще бъде “лустрирано” преди показването му. И съвсем сигурно го пише в оперативните отчети на въпросните оперативни работници – но точно така сигурно те никога няма да видят бял свят, и единственият проблем на тези работници ще е да обяснят какво всъщност са работели тогава, като няма никакви свидетелства за работата им… Но и надали някой ще ги попита.

Не зная. Зная, че трябва да разкажа този случай, за да могат читателите сами да преценят кои са “лошите”. И дори ако техните досиета останат скрити, да не могат някогашните бичаджии и злотворци да сеят наново омраза и отчуждение сред нас. За да знаем, и да помним, че врагове сме си не ние самите, един на друг – а че врагове са ни те. За да внимаваме за лъжите им, и да ги разобличаваме.

Ще разкажа и други такива.

6 thoughts on “За доносниците

  1. Вени Г.

    Иска ми се и още нещо, ако имах свободно време, бих го започнала – да се изследват архивите на БКП, за да се покажат номенклатурните длъжности на всички нива: от ниво предприятие до върховете на държавата. Номенклатурата е колективният поръчител, а Държавна сигурност е изпълнител на поръчките. Не знам дали помниш, че преди 1989 г. я наричаха “щит и меч на партията” А после какво стана? Партията се изсули по терлици, хвърляйки на недоволниет своя щит и меч, за да остане тя чисто и неопетнена. Тя излезе непричом към дейността на Държавна сигурност. Което би било смешно, ако е злокобно нелепо. Защото кой е по-виновен – щитът и мечът, или мозъкът, който ги насочва и управлява?

    Reply
  2. Nick Angelow

    Вени,
    не знам дали знаеш, но “номенклатура” на различните комитети на БКП бяха едва ли не всички — например, научните сътрудници в различните научни институти (ресpективно асистентите във висшите учебни заведения) бяха “номенклатура” на съответния районен комитет, докато старшите научни сътрудници (респективно доцентите и професорите) бяха “номенклатура” на съответния градски комитет. Поради тази причина, използването на “номенклатура” не ми се струва най-подходящо, поради изкривяванията, до които води. По-скоро, тези, които визираш, спадаха към висшия ешелон на партията, ама много висшия (imho).

    Reply
  3. Григор Post author

    @Вени Г.: Може би ставам параноик, но не ми се вярва архивите на БКП да са по-малко прочистени от тези на ДС. По точно същата причина, по която и тези на ДС.

    Reply
  4. Nk

    Не забравяйте, че системата продължава да функционира и част от хората в нея са включени след префасонирането на ДС. Колкото повече време минава, толкова по-голяма част. При 40 години среден стаж: 17/40 = 42,5%. В допълнение има и системно прочистване, поради промяна в длъжностните характеристики, така че процентът трябва да е по-голям.

    Така че прословутото отваряне на архивите, дори да не са прочистени качествено, надали ще проясни особено днешното положение на нещата. Може да има лична или историческа стойност, но аз не успявам да я оценя.

    Reply
  5. gogo

    Събудете се. Защо в публичното пространство не се появи нито една реална личност и нито един реален случай от дейноста на ДС? Гледаме и четем само някакви измислени и суетни бивши офицери или хора които никога не са имали допир до материята. Пренебрегват се съществени неща и е чудо завладялата ни амнезия, като че ли населението не е свидетел на годините преди промените. Всеки говори за агентите на ДС, а никой не отваря дума за разработките на службата, кои лица са представлявали интерес, никой и дума не отваря,че вътре номенклатурата биваше уличавана в престъпления. Къде са и какво пише в тях – там може да се разбере що е агент и с какво се е занимавал. Информацията получавана от източниците, един от които е агентурата, винаги подлежат на проверка и доказване и определено крайно погрешен е термина донос отнесен към едно агентурно сведение.
    Нека освежим паметта си и си спомним кои бяха доносниците и личностите които олицетворяваха системата – партийните и обществените структури и техните активисти, хората на ръководни длъжности. С тях се срещахме всеки ден, те ни топяха и се месеха в личният ни живот и в пряката ни работа. Абсолютно същото беше и в самите партийни и държавни учреждения едно от които беше МВР, в частност и самата ДС.

    Reply
  6. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » И пак за доносниците

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *