– Какво става, намери ли защо не мога да пращам поща?
– Да. Заради същото, заради което не могат и всички други от фирмата. Влезли сте в черните списъци на анти-спамерите. Тъкмо ви отписвам в момента.
– Че ние не пращаме спам!
– Пращат го вирусите, които почистих от компютрите ви. (Не всеки знае думата “троянски кон”.)
– Че откъде са дошли? Нали имаме антивирусни програми?
– Виждате ли ето тези красиви безплатни скрийнсейвърчета, дето са цъфнали оня ден по компютрите? С тях върви и необявен пълнеж. Нещо като безплатна изненада…
– А-ха! Кой ги наслага тия неща? Да се готви за финансова отговорност!
– (от няколко страни) Ъъъ, шефе… такова… детето много искаше да ни зарадва…
– … … Миме, я ела тук! Бързо!… Друг път да не сте я пуснали до компютрите! Аз забранявам… Я кажи, ти ли сложи тези скрийнсейвъри?
– Ми да.
– Защото са красиви, а? Знаеш ли каква поразия си направила? Веднага да се извиниш на ей оня чичко там! Възпитано, както съм те учил.
– Извинявайте. (отегчен поглед през прозореца, в стил “ама хич не съжалявам”)
– Друг път нищо да не слагаш без разрешение! Ясно ли е?
– Ясно е. (“обърнеш ли си гърба…”)
– Знаеш ли чичкото откъде чак е дошъл, и колко време изгуби, за да оправи тук? Срамота! Сутринта дойде, чак сега си тръгва… Какво казва възпитаното дете за довиждане? Я да те чуем?
– До скоро виждане, чичко!…
… освен да ти предложа една бира, кво друго мога да кажа …
А и това “До скоро виждане…” направо си звучи като обещание.
Но пък в детския свят работата винаги седи някъде там след скачането с два крака в локвите. И много много след красивите картинки. Така че като нищо ще се видите скоро.
Ами, да ти кажа, с такова гълчане, кое дете ще си вземе поука 😉
А тези да вземат да си оправят антивирусните 😉
Поздрави на “чичото” 🙂
@Васил Колев: Приемам! Приемам! 🙂
@Асен: Именно… 🙂
@Eneya: Оправянето на антивирусите не помага, ако троянецът е вграден в скрийнсейвърите като дропер. (Което е доста чест вариант.)… А за поздравите – мерси, ще му предам 🙂
Леле, голям късметлия си – толкова интересни хора и клиенти срещаш!!! Много се смях, благодаря ти 🙂
То пак добре че не е успяло да накачори Е-мулета, 2-3 Torent клиента и прочее, щото и такива случай съм виждал, и после- Ааа, интернета е много бавен, какво става?
Тва хлапетата са много полезна работа, особено кога вършеят в офисите :))
Хаха. Дай му на хлапето screensavers и wallpapers и гледай какво става. После машините са все едно е минал ураган през тях. Аз ако съм компютърният администратор на тая фирма, бих направил Roaming профили на всичките служители с рестрикции за инсталация на софтуер и промяна на системни настройки и да го видим тогава хлапето. 🙂
@Djgeorgie: Тогава ще видиш не хлапето, а служителите – къде шашнати от тая нечувана новост (и неспособни да се оправят с нея), къде бесни от това, че не могат да си сложат каквото тайничко са ме попитали страшно ли е, или не… 🙁
Безспорно обикновена и често срещана ситуация, ама готино разказана! 😉
Това накрая си е много вярно!
Струва си преживяването. А и последната реплика! 🙂 Довиждане чичко!