Доверието като валута: Механизми

Обсъдих вече, че доверието е вид валута, и то много универсален и могъщ вид. Сега да видим най-основни неща за механизмите му.

Както и повечето други неща, “валутата доверие” е изпробвана най-напред във фантастиката. И докато фантастиката често е смехотворно далече от техническите реалности на откритията, които описва, доста често е стряскащо близо до социалните реалности. А те са, което ни интересува – така че си струва да се погледнат “фантастичните” примери.

Най-първият пример за авторитета като валута, за който се сещам, е описан в “Лунният молец” на Джак Ванс. Разказ за свят, където хората носят маски. Нужните неща се получават според авторитета на маската, която носиш – а той се защищава с постъпки, държание, социални умения, и т. н. Нищо непознато – и в реалния свят авторитетът се защитава със същото, а той основно определя какво плащане можеш да си изкрънкаш… Като цяло, моделът е икономически достоверен за консервативно, улегнало и сравнително задоволено общество; принципно би могъл да бъде търпима икономическа база за реално съществуващо общество. Под въпрос е обаче доколко това общество ще е способно да се самостабилизира при сътресения.

Друг модел е развит от Кори Доктороу в “Down and Out of the Magic Kingdom”. Там авторитетът се определя чрез мненията на хората, събирани от чипове, вживени в мозъците им. На пръв поглед много по хай-тек и достоверен от модела на Джак Ванс, този модел ми се струва по-слаб: Доктороу не е взел предвид глобализиращия ефект на електронната обработка, и съчетанието му с групово-йерархичната социалност на хората. Казано на български: когато някой направи нещо много известно, всички ще мислят добре за него, но простичките и нужни неща много често ще остават незабелязани, или забелязани само от незначителен с теснотата си кръг хора. В неговото общество вероятно знаменитостите ще получават свръх заслуженото, докато “кротичките мравчици” ще карат предимно на благотворителни подаяния; това с времето може да доведе до вълнения, и да дестабилизира обществото. Моделът от “Лунният молец” не е глобализиран, и е по-защитен от тази опасност.

“Манеки неко” на Брюс Стърлинг е великолепно изпипан като разказ, но моделът му на зараждаща се “подаръчна икономика”, базирана на авторитета и признанието на всеки, е смехотворен за мен. За да работи, са необходими като минимум безпристрастни компютърни свръхинтелекти, “богове от машината”. Създаването им е принципно възможно, но ще са точката на уязвимост на цялата икономика: успешна атака срещу тях би унищожила икономиката на това общество, и най-вероятно и самото него като резултат. А като се има предвид какви облаги може да донесе такава атака, тя би била изключително примамлива за който има шансове да я проведе… Затова този модел засега не ми се вижда достатъчно сериозен, за да си струва обсъждането. Може би доизчистването му би променило нещата.

Някаква работа по модели се прави полу-сериозно и сега. The Bitchun Project e опит да се направи нещо реално, базирано на “валутата” от романа на Кори Доктороу. Не съм забелязал обаче някой опит да е постигнал какъвто и да било успех. Което ме кара да се пробвам да постигна свой собствен неуспех в областта. 😉

Когато се опитам да измисля някакъв правдоподобен и работещ модел на доверието като валута, се появява горе-долу следното:

Още сега се сблъскваме с проблема за качеството на стоките, които купуваме. Често се казва, че “добрата програма” и “лошата програма” (с некачествени вътрешни механизми, скрити троянски коне, и т.н.) могат да изглеждат еднакво лъскави външно. Точно същото обаче често важи за каквото и да е – перални, автомобили, жилища, зеленчуци, дрехи… Дори ако някой е добър специалист, и с лекота разпознава, че тези моркови са претъпкани с нитрати, или пръскани със стимуланти, за да изглеждат прилично, колко от нас умеят да го преценят?… Със специализирането ни в дадени области, и излизането на други области извън сферата на познанието ни, ние се оказваме в свят, където няма как да разберем какво получаваме, поне не и преди първо да го платим. (Сещам се за принципа на Кларк: “Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия”, главно поради неразбираемостта си – но той е съвсем друга тема.)

За да се справим с проблема, възникват разни потребителски организации, вестници, сайтове и т. н. А с тях – и въпросът доколко можем да разчитаме на мненията им. Положителните рецензии за стоките на производителя А, и отрицателните за тези на Б, дали не ги пише нает служител на А, или платен клакьор? Или откачалка с лични проблеми с Б?… Искаме колкото се може повече хора да дават мненията си, за да се събира повече и по-точна информация, но как да се опазим от (анти)рекламите?

Тук роля играе делегирането на авторитет. Един примерен начин за него (уви, не винаги приложим) е използване на информационни технологии – например системата за делегиране на доверие чрез подписване на публични ключове. Сигурно има и по-достъпни за средния потребител, на същия принцип – примерно поръчителстване, и т.н. Информационни средства (примерно уебсайт), базирани на проверки на делегирането на доверие, и на отразяване на нивото на доверие към автора на дадена преценка, биха могли да са много полезни, и да поддържат прилично ниво на достоверност. (Не перфектно – съвършени неща няма – но все пак приемливо.) Още по-фино би могло да бъде поддържането на различни нива на авторитет за един източник в различни области – аз може да съм перфектен компютърен специалист, но колко добър съм в гледането на картофи?…

На точно същата база може да се реализира и система за оценяване на авторитета съгласно приносите и “разносите” 😉 на човека. Допринасяш – облагодетелстваните повишават оценката си за авторитета ти. Взимаш – далите ти намаляват своята. Положителни оценки – благодетел си. Отрицателни – тунеядец си.

Възможно е оценките на различни хора да тежат различно. Най-грубо начало би било оценката на тези с по-висок авторитет да тежи повече (подобно на консервативните избирателни закони, които дават избирателни права само на богатите, образованите и/или известните). По-съвършен може да е механизъм, който преценява доколко оценката на индивида съвпада или не противоречи с оценката на други индивиди, и изключва крайните мнения, или намалява теглото им в сумата, и т.н. Още по-добър би бил механизъм, който поддържа групово-йерархични модели – при него селският обущар, с отличен рейтинг в селото си, би могъл да отиде в града, където никой не го е чувал, но все пак да ползва авторитета на селото си като база, и своя в него като открояване.

… Добре де, отплеснах се. Идеята беше, че е възможно да се създават механизми, чрез които авторитетът и произтичащото от него доверие да се използват като валута. И че ако тези механизми са дори приблизително толкова добри, колкото механизмите за използване на пари, те имат всички шансове да станат широко използвани – доверието е много удобна валута.

11 thoughts on “Доверието като валута: Механизми

  1. Жилов

    В момента, в който валутата “доверие” бъде фалшифицирана, всичко се обезсмисля. Но да оставим това.

    Зависимостта от някакъв статус е много оковаваща според мен. Колко кила тежиш? Колко доверие си генерирал? Така това се превръща в една бездушна статистика, която определя живота ти. И ще се гони рейтинг, и капризите на тези, от които той зависи.

    Reply
  2. k.

    да кажем че това придобие съвсем реално измерение – например под формата на парична единица, да я наречем “хиксчета”. сдобил си се с много хиксчета, понеже хората ти имат доверие и ти дават хиксчета, и колкото повече хиксчета имаш, на толкова повече хора можеш да казваш какво да правят (имаш авторитет, демек). как ще предодвратиш черния пазар за тази парична единица, в смисъл – закупуването и с нормални пари?

    Reply
  3. k.

    ПС. или, да кажем, имаме една кръгова икономика – хиксчета се продават за пари, с които плащаш заплати на хора които да правят това което кажеш, от чиито труд се правят (или не) пари, и ако хората продължават да ти имат доверие (добър мениджър си, и работата върви 🙂 пак ти дават хиксчета, които да обърнеш в пари за заплати .. и тн.
    Ами – това с нищо не е различно от т.нар. “демокрация”

    Reply
  4. k.

    ПСС. всъщност (и за съжаление:)) парите са почити точно това което описваш, и навремето е било точно така – сечеш си пари със собствения образ, и ако хората ти вярват – ги ползват като парична единица (вместо друга – с друг образ)..ъм.. докато не направиш няква тотална икономическо/политическа глупост от която да девалвираш стойноста на валутата си 🙂

    Reply
  5. ffox

    две думи: Page Rank 😉

    иначе системата, която почваш да градиш за себе си не се отличава чувствително от тази в “Down and Out” или поне, аз не го виждам дотук? (експлойта с популярността винаги е заплаха при системи базирани на личностна оценка! в книгата на Докторов се намеква обаче, че влияе и принадлежността към групи/категории (т.е. в рамките на единната пар. ед. Кредит на Доверие, всъщност има разслояване на валути, според груповата принадлежност, май – не е разгледано в подробности обаче.) )

    Reply
  6. Григор Post author

    @Жилов: Зависимостта от статус вече е някакъв начин да се фалшифицира валутата доверие. От друга страна обаче, при разпределен модел на социални групи това може да се избегне. Доверието, генерирано в общности, където можеш да генерираш доверие чрез гонене на рейтинг, вероятно няма да се цени много извън тях; те ще си “девалвират” доверието.

    @k.: Тази валута има стойност именно и точно докато не се купува с пари. В момента, в който се докаже (или дори заподозре) купуване с пари, стойността й ще се срине. Ще бъде все едно в старите времена, когато парите са се обезпечавали със злато, внезапно да се окаже, че в хазната на държавата ти няма грам злато – било е тайно изнесено. Какво става с обезпечените с него пари?…

    Поради тази причина и “кръговата икономика”, в която “хиксчета” се продават за пари, е безпредметна: двете валути имат различни механизми на покритие. Да ги изплащаш една в друга е вид измама към потребителите на поне едната, и се очаква едната (или двете) да загубят стойността си.

    А за това какво са били едно време парите: право в десятката 🙂 Те и сега са това: ако примерно японската икономика внезапно се срине до руини, какво ще стане със стойността на японската йена?

    @ffox: Именно. Докато няма ясна система за преостойностяване на валутата между различните социални групи (“държави”), ефектът на глобализацията е в сила… И да, Page Rank е една (много примитивна) система за оценяване на авторитет.

    Reply
  7. ffox

    за Page Rank – необходима забележка: не можем да кажем колко “примитивна” е системата за оценяването, при положение, че не я познаваме в пълнота! (PR механизмът не е отворен, само най-общо се казва, че първоначално е базиран на системата от “скачени съдове” използвана при оценка на научни публикации, при която авторитетът на даден текст е пряко свързан с този на източниците, които цитира; оттук по аналогия идва и тежестта на линковете, при SEO-то, но алгоритъма отдавна е еволюирал отвъд това просто правило (и линк-фармовете примерно, нямат същата тежест, освен че са и забранени))

    за мен, много съществен е момента с остойностяването на материалните блага в новата парична единица. явно е, че трудът като сводим до услуга, е по-лесен за оценяване във wuffie/хиксчета/авторитет, но материалните блага имат измерения на стойност, които не се изчерплат с труда по произвеждането им (т.е. изходната точка е Оскъдността, както е сега в класическата икономика).

    Reply
  8. koroviev (k.)

    именно, първите два поста засягат основния проблем на валутата “доверие” – че няма как да се преродврати черният и пазар – за пари. демокрацията е решила този проблем като е въвела “избори”, където разплащането с хиксчета, демек бюлетини, става тайно, така че дори и някои да е решил да си купи “доверие” като плати на много хора да гласуват за него – те пак могат да правят каквото си искат и платилият си няма да знае дали всъщност те са си изпълнили сделката (на фона на крайният брои получени хиксчета).
    тази аналогия показва и друг проблем с валутата доверие – популизма. доверието лесно се печели с разни номера (наи общо казано), но подобен вид спечелване не е в истинският интерес на тези лишили се от “хиксчета”. или казано по друг начин – краткосрочните (обещани) печалби изместват дългосрочното планиране. да кажем че сега, аз , кажа на 5 милиона хора – дайте ми валутата си доверие и след 30 години ще получите безплатна енергия която не замърсява околната среда. ще ми го дадат ли? не – ще отидат при този които им обещае безплатна боза тук и сега. така че наи богатите (на доверие) неизменно се оказват наи късогледите, поне в един не особенно съвършен свят и хора.
    е.. искренно се надявам да греша 🙂

    Reply
  9. koroviev

    пс. тоест, даващите боза тук и сега печелят повече доверие от масите, в сравнение с тези които ти дават public goods след десетилетия.

    Reply
  10. Григор

    @ffox: Икономика имаш само когато има оскъдност на нещо. Само тогава има смисъл от разпределение – а то е, което е икономиката.

    @k.: Предотвратяването на черния пазар на доверието е въпрос на баланси. В глобализирана система то е трудно; в социално-групова обаче е много по-лесно.

    А за печеленето на доверието на масите: основната, ако не и единствената причина светът да е неприятен е, че масите винаги получават каквото заслужават.

    Reply
  11. ffox

    не забравяйте, че системата с отдаване на доверие работи в двете посоки – ако източникът ти на “препоръка” е с лоша оценка, собствената ти оценка се смъква надолу, което означава, че не можеш просто да купуваш “гласове”, а трябва да си осигуриш “добри гласове”

    пак казвам, че е като в SEO-то – (конкретно в случая, горното е еквивалентно, на линкове от bad neighbourhoods, които не само не ти увеличават рейтинга, а всъщност ти свалят PR, и поради голямото си количество, го стабилизират до собственото си ниво, което не е добро; фактически при такава система няма как бай Ганьо да отиде в циганската махала с бидони ракия и да си осигури гласове ;), щото системата не е точно демократична, а меритократична. )

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *