Европейската комисия по конкуренцията и Майкрософт

През последните няколко години Европейската комисия вдигна мушката на Майкрософт, заради монополистичните им практики. Първо ги накара да произведат версия на Windows без вграден Media Player, за европейския пазар, за да даде възможност и на конкурентите им. (Почти никой разпространител не я купи.) След това ги притисна да отворят форматите си за конкуренцията – включително отворения код. И понеже те отказаха, им стовари глоба от близо 1 милиард долара. (Което всъщност за тях е едномесечна печалба. Дължаща се най-вече на това, че не си отварят форматите…)

Майкрософт дълго време обжалваха и пр. Съдът потвърди решението на Комисията. Ответният ход на Майкрософт смая всички, които познават компанията (или си мислят така), включително мен. Те се съгласиха!

На пръв поглед подписаното споразумение изглежда направо супер. При внимателно четене обаче човек забелязва някои дребни подробности. То позволява на програмистите да разработват свободен софтуер без страх, че ще бъдат съдени от Майкрософт за нарушаване на патентите им. Също така, то позволява на фирми да разпространяват този свободен софтуер, или безплатно, или като закупят право на ползване на съответните патенти, срещу не повече от 10 000 евро на патент, които се плащат за техническата документация около него. Споразумението е валидно не само за Европа, а за целия свят. Звучи чудесно, нали?

Да, ама не.

Не знам дали забелязахте първата подробност. Софтуерните патенти в Европа не са законни. На какво основание тогава европейски разпространители трябва да плащат каквото и да било за използването им? Уж за техническата документация, но ако не са я закупили, Майкрософт има правото да ги съди – ще рече, реално са за патента… Тоест, това споразумение пусна софтуерните патенти в Европа през задната врата. Нещо повече – узакони ги в световен мащаб. Още ли ви звучи чудесно?… Ако да, продължете по-надолу.

Условията за използване на “интелектуалната собственост на Майкрософт” са дефинирани в четири документа: No Patents License, Patents Only License, All Intellectual Property License и IDL (Interface Definition Language) Only License. Първият документ, по данни на Groklaw (там можете да намерите още много информация), е който касае проекта Samba, и е “само” 53 страници… Както и да е, свикнали сме да четем. Дори майкрософтска юрикадабра. Аз още не съм имал време за тях, но някои юристи в областта вече са ги прочели. Някои от най-интересните открития вътре са:

– Софтуерът, в който се ползват патентни лицензи от Майкрософт, трябва да е с лиценз, съвместим с патентните лицензи на Майкрософт. (Познайте дали GPL, независимо коя версия, е патентно съвместим с тях. Всъщност, познайте дали който и да е свободен лиценз е съвместим с тях. Честита победа, свободен софтуер!)

– Дребна добавка към горното: “краен потребител” се води абсолютно всеки, който получава продукта от закупилите лиценза – дори собствените му служители. Ако някой е имал съмнение оставили ли са M$ каквато и да е пролука за който и да е свободен лиценз… voila.

– Ако лицензът ви не е съвместим, можете да си купите право да ползвате патента. Всяко патентно съглашение ви струва (освен десетте хиляди евро за техническата документация) такса от 5000 евро за патента. (Което значи не само повече пари, но и официално узаконяване на софтуерните патенти в Европа, пряко.) Тези пари се плащат предварително, преди преценката дали вашият патент е съвместим с майкрософтските лицензи, и не подлежат на връщане, ако той не е.

(На пръв поглед това не е толкова страшно. И сто майкрософтски лиценза да нарушава Samba, това са милион и половина евро – напълно посилна сума за Red Hat, Novell и останалите чичко паричковци в нашата категория. Само че лицензите много, ама много лесно могат да станат много повече.)

Най-сетне, това съглашение покрива лицензите на Майкрософт. Но какво ще стане, ако Майкрософт ги препродаде на подходящ (например с ръководство от “бивши” майкрософтски мениджъри) патентен трол? Със споразумение да не закача тях самите, но да смъкне и надкостницата на който друг хване? Патентните тролове не са сключвали споразумения с ЕК…

В крайна сметка, разликата с и без това споразумение май се очертава да е само една – с него вече софтуерните патенти са на практика узаконени в Европа. С тенденция и за световен мащаб.

Нищо, де. Най-великият съдник е времето… Аз лично чакам с нетърпение да излязат свободни драйвери за ATI видеокартите (а по възможност и за NVidia), и Compiz Fusion да стане неразделна част от всяка дистрибуция. Тогава може и да стане интересно. 🙂

3 thoughts on “Европейската комисия по конкуренцията и Майкрософт

  1. Велев

    За първи път си позволявам да коментирам изказвания в уеб блог.

    Но вслучая не мога да се въздържа да не поздравя автора на материала “Европейската комисия по конкуренцията и Майкрософт”. Ряадко срещано точно и аргументирано мнение -лично аз го прочетох 2 пъти с удоволствие..

    Аз за съжаление не познавам юридическите основи на патентното право, затова ми се иска да разгледам нещата от една по-друга гледна точка – практическата. ЕК до голяма степен няма кой знае какви възможности… В смисъл, че това заяждане с Майкрософт вече продължава години,но истината е една -продуктите на Майкрософт трудно намират заместители.

    Аз съм финансов анализатор и в продължение на няколко седмици тествах усилено ел.таблици в пакета Open Office (продукта се казвя calc) – на външен вид буи свършила работа на една малка фирма, но в статистическата и математическата си част е на свелинни години след “Ексела”…за съжаление това са фактите.
    Мисля че се отнася и за останалите продукти този пример.

    Reply
  2. Григор Post author

    @Велев: Не съм напълно съгласен за Calc.

    Няколко от фирмите, които поддържам, работят предимно или изцяло с OpenOffice. Досега не ми се е случило да им се наложи на практика да ползват нещо, което MS Office има, а OpenOffice няма. (Обратното обаче е доста често – повечето от тези фирми например честичко използват PDF-генератора на OpenOffice, а и речниците му не са лоши.)

    За статистическата и математическа част на Calc – да, наборът й функции е малко по-ограничен от този на Excel. По лични (непълни) впечатления обаче, разликата не е голяма. Ползвал съм го за дребни статистики – вършил ми е работа.

    По-скоро може да е тревожно за човек, работил дълги години с макроси на Excel, че OpenOffice не ги изпълнява, или не ги изпълнява добре. Нормално – основният език за макроси на OOo е Python. Поддръжката на Visual Basic е доста странична, и чак в най-последните версии почва да е що-годе прилична. (Но пък в тях вече почва да има поддръжка и за други макроезици – Ruby и пр. Така че в перспектива бих очаквал той да се окаже по-доброто решение и в това.)

    За другите продукти – според продукта. Writer е според мен като ниво някъде между Word 2003 и Word 2007 – отстъпва в някои неща, но превъзхожда в други. Calc е малко по-слаб, но обектният му модел изглежда по-изчистен от майкрософтската “специфика” (евфемизъм за бъгове); аз работя доста с него. Base още е забележимо по-хилав от Access, но това е разбираемо – свободните софтуери предлагат безплатно и свободно бази данни, които слагат Access в малкия си джоб, и са напълно достойна конкуренция на MS SQL Server. Просто никой не е изпитвал особена необходимост да хвърли сериозни усилия в Base при това положение… Impress отстъпва мъничко на PowerPoint 2003, но досега не ми се е случило да правя презентация, и да няма готово и чудесно работещо всичко, което ми е потрябвало. Draw и Math нямат точни аналози в MS Office, за да мога да ги сравня (което като цяло е плюс на OOo пред MS Office).

    Като цяло обаче OOo има едно колосално предимство. Той е свободен софтуер в най-добрия смисъл на думата, и безплатността е най-дребното сред произтичащите удобства. Форматите му са публични стандарти – не рискувам да остана аут от документ, написан с него преди много години. Кодът му е под LGPL – не рискувам в един момент той да изчезне, да стане скъпоплатен или затворен, само защото примерно Sun така решили. Има го за почти всяка по-разпространена платформа – на каквото и да седна да работя, ще има OOo за него… Трябва работата ми да изисква задължително качества, които OOo няма и не се очаква да има скоро (такива не са ми известни), за да предпочета пред неговата безплатност, сигурност и изобщо свобода MS Office.

    Reply
  3. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Поздравления за Майкрософт?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *