Пратчет – с болест на Алцхаймер

Напоследък пиша все за лоши неща…

Последните няколко записа тук изляха яда ми от овчедушието на българина. Този обаче е заради безсилието ни пред болестта.

Един от любимите ми автори е Тери Пратчет. Авторът на серията за Света на Диска (а и не само на нея) е не само великолепен хуморист, но и изключителен хуманист, воин на светлината и учител на самостоятелното, независимо мислене и търсенето на истината. Неведнъж, когато съм се опитвал да си представя Толкин “отвътре”, пред очите ми е изниквал един Гандалф с островърха шапка, жезъл и топъл човечен поглед под рунтави побелели вежди. Вторият, който извиква в ума ми представата за магьосник и защитник на Доброто, е именно Пратчет.

Затова и новината толкова ме шокира. Болестта на Алцхаймер опустошава ума и личността на жертвите си, и надеждното й спиране засега е извън възможностите на медицината. Не се съмнявам, че най-добрите експерти на света ще бъдат в помощ на Пратчет, но въпреки това се боя, че ще успеят да я отблъснат – освен ако не се случи чудо.

Информацията е оповестена лично от Пратчет, на сайта на илюстратора на книгите му Пол Кидби, в новина, кръстена в типично Пратчетов стил “An Embuggerance”. И в нея няма нито капка хленчене, самосъжаление или предаване пред съдбата – просто “Беше честно да ви предупредя”. И също: “По-добре хората да са щастливи – мисля, че има време за още няколко книги.”

Кратичкият послепис е, естествено, “Бих искал да обърна внимание на всички, които четат това, че то означава просто “Не съм умрял”…” И наистина, просто е трудно да си представиш Пратчет умрял, или превърнат в болничен зеленчук. Да, някой ден той ще бъде умрял, точно както и всички ние. Но ще е оставил на Доброто в света едно огромно наследство, запечатано в умовете на хората – и съм сигурен, че ще продължи да работи над него до последния си миг.

Послеписът продължава: “Зная, че е много човешко да попитате можете ли да направите нещо, но на този етап ще се забавлявам с предложения само от много големи експерти в мозъчната биохимия.” Аз обаче си мисля, че има неща, които можем да направим за него и без да сме експерти.

Едното е да (пре)прочетем книжките му – и не само да се смеем до захлас, а и да потърсим и съзрем в тях светлината на доброто, и силата на човечността. И да ги поемем в себе си, за да може, когато Пратчет угасне, тази сила да продължава да свети, чрез нас.

Другото е да не го чакаме да бъде победен от болестта, за да поемем част от товара му. Да, не всеки може да пише така завладяващо. Но на всеки е по силите да се научи на мъничко повече човечност. Една неголяма крачка отвъд това, което смятаме за разумно и безболезнено. Усилие, което правим, излагане на болка, което понасяме – не защото вярваме, че е нужно и си струва, а в знак на признание и уважение към Пратчет.

Може и да ни заболи. Но постоянстваме ли в тази си крачка, нищо чудно много скоро да забележим, че сме получили повече сила и доброта, и усилието си е струвало, колкото и безсмислено да е изглеждало отначало. И да не се свеним да раздаваме от тази доброта и сила, както ги раздава той. Всеки според уменията си – чрез изкуство или наука, чрез грижа за дете или усмивка към случаен човек, чрез анонимна и безкористна услуга към някой може би незнаен, чрез виждане в лошия и на доброто, и подмамване да се покаже на бял свят то.

И събраната от всички нас крачка към доброто в повече, и сътвореното от нея, сумирано накуп, ще даде един виртуален Пратчет. Точно както любовта ни към децата, свои и чужди, дава един виртуален, но страховито могъщ Дядо Коледа… И в света ще продължават да струят неговите доброта и мъдрост, светлина и сила, смях и щастие. Не гранитен или бронзов монумент на Писателя, а изграден от доброто му вътре в нас, жив и активен, и продължаващ да твори добро – и затова много по-истински от гранитния.

6 thoughts on “Пратчет – с болест на Алцхаймер

  1. bulletbeast

    егаси… абе вие нямате право, бе, вие сте сатанисти някакви! това е пратчет! пратчет, разбирате ли?!

    p.s. а “entertain” в случая не означава “забавлявам се с”, а “приемам, обмислям”

    Reply
  2. Асен

    🙁 Много кофти новина, наистина. 🙁 Но, идеята за доброправенето е наистина добра. И въпреки че Светлината е най-бавното нещо и Мракът винаги е там преди нея си заслужава да опитаме да я направим малко по-силна и по-ярка.

    П.П
    “Не се съмнявам, че най-добрите експерти на света ще бъдат в помощ на Пратчет, но въпреки това се боя, че ще успеят да я отблъснат – освен ако не се случи чудо.” В това изречение май имаш едно пропуснато “не” пред “ще успеят”

    Reply
  3. komata

    🙁 🙁 Точно с това ли трябваше да ми започне деня…
    Обаче – човекът “ни е умрел”, да не бързаме да го оплакваме. Няма да му хареса. А за доброправенето и аз като Спайдър Робинсън бих призовала за спонтанни безкористни, та дори и безсмислени актове на доброправене без много-много да му мислим. От такъв начин на действие Мракът много се стряска. Виж, това на Пратчет със сигурност ще му хареса!

    Reply
  4. Калин

    Гри… благодаря с ЦЯЛОТО си сърце за тоя отклик.

    Ако ти се повиши посещаемостта на блога – то е, защото препращам всичките си разтревожени приятели насам. Омръзва ми да обяснявам, че Терито “ни е умрел”. И че с тревогите си само го затормозяваме. На човека – точно както казва Комата – му трябва Обичта ни: хубавите ни мисли, куража, вярата.

    Пък доброправенето – то си е направо бонус! 😀

    Reply
  5. Григор Post author

    @bulletneast: Точно защото е Пратчет. (И да, “entertain” има и други смисли – но за тези смисли има и други, по-популярни думи; въобще не се съмнявам, че Тери неслучайно е избрал точно тази.)

    @Асен: Благодаря за корекцията – ей сега я оправям!

    @komata: Така е. И може би е добре Пратчет да знае, че има такава инициатива – мисля, че ще го направи по-щастлив, а оттам и по-силен срещу болестта.

    @Калин: Доброправенето според мен е една чудесна обич към него, изразена в дело. 🙂

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *