Наскоро под един стар запис се появи коментар, който здравата ме развесели. Не можах да се сдържа да не му отговоря.
За незнаещите руски – превод:
Владимер:
Привет на украинските събратя! Четох десетина минутки какво сте написали тука но почти нищо не разбрах, нищо, майтап беше да си помъча езика )))
Григор:
Наистина е майтап. Голям.
Тук е България, момко. Украйна е малко по на североизток… Нищо. Ще предам привета ти на украинските събратя. 🙂
Естествено, грешката нито е срамна, нито обидна. Напротив – в опита си да спамва (коментарът всъщност е спам, рекламиращ руски сайт за коли), момъкът е писал доста весело.
По принцип трия спама без право на обжалване. Този обаче ме развесели, и ми се прииска един път и аз да не съм дребнав. Рядко срещам коментари, които хем предизвикват откровен смях, хем смехът е добродушен вместо подигравателен. Затова и само махнах рекламирания сайт. Така и така надали ще е полезен на някого извън Русия, дори на украинските събратя. Но поне да не трупа Гугъл рейтинг. 🙂
Най – оригиналният спам в последно време 🙂 Редно е да се почерпи автора за оригиналното решение 🙂
Григоре, малко си позанемарил руския :). Передам что? Следователно се изисква именителен падеж и трябва да е твой привет.
Иначе винаги съм се учудвал на разнообразието и оригиналността на рускоезичния спам. Докато англоезичния се върти около пет-шест теми, тематиката на рускоезичния е почти неограничена. Дори на няколко пъти съм попадал на толкова оригинални предложения, че направо съм се изкушавал да си поръчам :). Например веднъж получих реклама за медальони от прозрачна пластмаса с миниатюрни растения в тях. Растенията бяха живи, а медальоните се отваряха за да може да се поливат растенията с капкомер. Когато растението стане прекалено голямо за медальона, може да се извади и пресади в саксийка. От такъв медальон би излязъл оригинален подарък за момиче, пък и цената им не беше никак висока.
@милен: Че е “твой привет”, “твой привет” е… Само че не е именителен, а винителен – “передам чего”. Който при неодушевени предмети приема окончанията на именителния. Често се бърка, понеже при отрицание пък приема окончанието на родителен падеж.
(сега тайно се опасявам, че ще дойде Григор и ще ни разбие и двамата ;))
Няма къде да ходи Григор да не дойде. Само че в момента е преял, и може само да се усмихва добродушно. 🙂
С граматиката всичко е наред, но преводът на думата “прикольно” е неточен! Основното значение на “прикол” и производните му не е “майтап”, а по-скоро “готино” , “кеф”. Оттам вече и “прикол” като “майтап”, или по-скоро в този смисъл по-точният превод е “бъзик”. Така, че в случая смисълът е “Беше ми гот (беше ми кеф, беше ми голям купон) да си поизкълча малко езика”. В смисъл, забавно му е било на младежа. Отговорът си пада съвсем на място, ама преводът му пак е неточен.
@Sami, всъщност си права за падежа :-), наистина е винителен, но въпроса е что, а не чего от там и объркването с именителен падеж :-).
@милен, точно понеже въпросът е чего е винителен. Ако беше что, щеше да е подлог и да е в именителен. Абе, я някой украинец да дойде да ни разреши спора, аааааааа…..
Колкото до граматичните спорове, хумористичният стил в случая позволява употребата на “привета твоего” – бие на старославянски и затова е смешно.
А за падежите се сещам за един стар лаф: Я предложный, она дательный. Я творительный – она родительный! И почему же я винительный?! 🙂
@Sami, въпросът за неодушевени предмети във винителен падеж е что? същия като в именителен, от там идва и объркването на двата падежа. Ако не ми вярваш виж тук: http://ru.wikipedia.org/wiki/Падежи. За одушевени предмети въпросът е кого?, както в родителен падеж. Може да не съм украинец (те никак не обичат руския език, между другото:)), но все пак съм половин руснак :).
@komata 🙂
@Милен – touché! 🙂
@Sami 🙂