Днес ми трябваше лепило за метал. Нямах опит с наличното на пазара, така че не знаех какво да купя. В железарията ми препоръчаха Poxipol. Свърши ми, донякъде за моя изненада, отлична работа. Така че ще споделя наблюдението.
Лепилото е двукомпонентно – в кутийката има две тубички, общо около 10 грама. Вариантите са два – с цвят металик и прозрачно. Моят експеримент беше с металика; прозрачното вероятно е същото, но без оцветител. Твърди се, че става не само за метал, но и за гума, дърво и не помня какво още беше; пробвал съм го само върху метал.
Взема се по равно количество от двете, и се разбърква. (В кутийката има подложка и бъркалка – използвайте тях. Направени са от някаква пластмаса, от която втвърденото лепило е лесно да се остърже.) Бърка се бързо, 10 до 20 секунди. Получената смес е течлива, но не твърде – задържа се добре дори върху вертикална повърхност. Повърхностите се намазват и притискат хубаво една към друга. Пълната здравина на залепването се постига след около денонощие (при по-ниски температури – може би след повече).
В указанията пише, че след 10 минути вече залепването е добро. Моят опит говори за по-скоро 1 час, а и тогава не е добре залепените неща да търпят механично напрежение. След 10 минути най-много може човек да престане да държи частите притиснати, и да ги остави внимателно да дозалепват (сложени или подпрени така, че залепката да не е под никакво натоварване, дори от теглото на някое от нещата). Също, много е важно през първите 10 минути да няма абсолютно никакво помръдване при държането им, иначе лепилото не се втвърдява добре, разтяга се и се къса.
Един сериозен недостатък на лепилото е, че издържа само до около 60 градуса. Топлата вода от крана често надхвърля тази температура, напечените от слънцето метални части – също, да не говорим за работещ автомобилен двигател. Плюс му е, че издържа на влага, горива и смазка. И стигне ли веднъж до пълна здравина, е здраво. 🙂
(Допълнение: Ако не го подлагате на вибрации. Донякъде е гъвкаво, за да може да лепи гума, и ако слоят лепило е по-тънък, държи добре. По-дебел слой плюс вибрации обаче след време не издържа.)
вчера попаднах на блога ти през е-вестник. зачетох се, честно казано някои неща ме разплакаха, други разсмяха с глас, трети ме провокираха да се състезавам по безгрешност за разни твърдения и наблюдения относно света, вселената и всичко останало. в крайна сметка изрових линкове от ре-тв и с любопитство те загледах и заслушах… и т. н. и т. н. признания
иначе за Поксипол-а, ако щеш вярвай залепих с него едно разпаднало се дървено легло, сложих матрака отгоре и интересно, че все още никой не се е озовал на земята вече година и нещо. по-добър се оказа от няколко гвоздея, които иначе раздробяваха крехките чамови дъски и поради тази причина матрак не можеше да се задържи.
@мече през борда: Благодаря за добрите думи. 🙂 А Поксипола всъщност е епоксидна смола с малко пълнеж. Дърво е едно от нещата, които лепи най-добре, особено ако площта на залепване е голяма. Твърде е вероятно да можеш да счупиш това легло навсякъде другаде, но не и на залепката – толкова е здрава. Така че ти вярвам напълно.