Китай отвътре

Наскоро намерих в блога на Лидия едно писмо от човек, който в момента работи в Китай.

Често се имам за прав. Повечето хора биха се надували с това. Аз се плаша. Не от “безпогрешността” си, а от това какво означава да е истина това, което си мисля. И в този случай е така. Познавам немалко китайци, и винаги съм си мислел, че Китай изглежда отвътре по точно този начин. Но след това потвърждение съм… и аз не знам.

Уплашен? Да. Не от мощта на Китай – държава, която подтиска личната свобода, може да бъде могъща единствено военно. Докато другите ги водят по стъпките си, и растат екстензивно, ще имат буен икономически растеж. Стигне ли се обаче дотам те да водят научно и икономически, ще започнат да буксуват… Уплашен съм за самите китайци. За това какво вярват, че е величие, могъщество, свобода, и всъщност живот… Не мога да ги спася от тази заблуда, нито е моя работа. Но ми е жал за тях.

Уплашен съм обаче истински от нещо друго. От над сто години насам свободата в света се държи на икономическата мощ и разцвет на САЩ. Те пропагандират навсякъде, че мощта и разцвета им се дължат на личните свободи на американеца, и са абсолютно прави. А комбинацията от лични свободи и благополучие печели сърцата и уважението на хората по света, и ги окуражава да натискат своите правителства за уважаване на личните свободи на хората.

Е, фамилията Буш (и особено младшият) направиха страшно много, за да сринат имиджа на САЩ, а проспаната от Фед секюритизация на ипотеките и други ценни книжа с колосален обем, и още някои неприятни пропуски съсипаха икономиката им, и САЩ загубиха световното лидерство. Вероятно ще се оправят, но същевременно и други ще ги понастигнат. Което е чудесно – мултиполярният, деглобализиран свят винаги е по-добър от глобализирания униполярен. Но само ако и другите големи полюси са също толкова демократични и загрижени за човешките права.

Какво става, ако един такъв полюс е Китай? Нека си го кажем направо – те са тоталитарна държава. Капитализмът спокойно може да бъде не по-малко тоталитарен от комунизма, и те са доказателството. Няма да могат да постигнат колкото истински свободна страна, но слепият патриотизъм на китаеца и огромното им население, ако бъдат съчетани с що-годе интелигиентно командно управление на икономиката, могат да изкушат властта в доста държави да се тоталитаризира. (Което е съкровената мечта на почти всеки властник.) Това изкушение може да бъде оправдано и с обективни причини – тоталитарната държава непрекъснато оказва натиск върху околните демократични, и както беше отбелязал още Желю Желев, тласка целия свят към тоталитаризъм. А един силен икономически Китай би упражнявал силен тласък.

Казано простичко, “днес в Китай – утре и у нас”. Не ми се бяга в САЩ, Канада, Швеция или където остане държава що-годе незасегната от китайския натиск, особено като се има предвид, че той ще е на върха си когато ще съм вече към шейсетте. Но ако ЕС, или конкретно България тръгне да се тоталитаризира по такъв начин, ще се махна без нито капка колебание. Предпочитам на шейсет или седемдесет да започна отново другаде, отколкото да гледам около себе си описаното в писмото на Ванката. И ще препоръчам на всички, на които такъв тип действителност не им понася добре, да направят същото. Не че Китай няма да се протегне и натам – но ако междувременно сме се събрали достатъчно много свободолюбиви и решителни хора, може да успеем да се отградим от него.

И с течение на времето да го надминем. Икономически, а след това и като морален авторитет, дори вътре в самия Китай. Точно както САЩ надминаха европейските държави от началото на 20 век, а след това и комунистическия блок. Китайците надали ще осъзнаят загубата си толкова бързо като нас, пропагандната хватка там е твърде брутална, и сигурно ще си остава такава. Но рано или късно това ще стане.

А междувременно можем да се борим да направим пътя на тоталитаризма у нас колкото се може по-труден. Начините са два – като правим институциите си колкото се може по-неподатливи на хватката му, и като възпитаваме хората да са колкото се може по-нетърпими към него, и способни да го разпознават. Много трудна задача, особено второто. Но няма кой да я свърши вместо нас, повярвайте ми. Тя си е единствено и само наша.

19 thoughts on “Китай отвътре

  1. Жилов

    Не виждам много общо в “Гатака”. Там просто едни хора имаха повече права от други заради това, че са били програмирани да се родят с по-добри гени. Това е неравноправие и опредметяване на хората, но само се приближава до идеята за перверзия на властта, контрол над идеите, насилие над “неправилните” и т.н.

    Reply
  2. Григор Post author

    Има голяма разлика. Филмите са нещо, което гледаш на телевизора си, а реалността от този вид е нещо, което ти почуква нощем на вратата и те закарва много далеч от телевизори и прочее…

    Reply
  3. Жилов

    Ксения живее на границата между Русия и Китай. Свикнали са лесно да преминават – руските пенсионери, за да пазаруват евтино, а китайците – за да работят на широко и спокойно.

    Ксения има хубави туристически спомени оттам. Например, че просяците държат не табелки
    “Помогнете на бедния, нещастния”
    а
    “Търся работа”…
    Което за мен поставя въпроса защо всъщност държат такива табелки…
    Аз приех това писмо много насериозно и навътре и исках да й го преведа, но вчера нямах време.

    Имах колега – програмист, който беше на екскурзия в Китай и се възхищаваше от цветните им като мозайка канализационни решетки, архитектурата, красотата, китайките и т.н. По подобен начин журналисти бяха приели и Корея, което един блогър е описал
    http://anivge.wordpress.com/2007/08/09/За-Георги-Милков-Анна-Цолова-и-прочее-с/

    Reply
  4. Жилов

    Чудя се как да говоря с хора, изпълнени с фенщина към екзотичното или туристическо опиянение… как да обясня онова, което ме подтиска и плаши.

    Reply
  5. Илия

    @Григор – това ми напомня как преди 1 вечер са извели от дома му журналиста Виктор Канзуров от Македония и роднините му не знаеха, къде са го отвели.

    Reply
  6. И.Е. Станков

    Параноичен пост. Казваш “днес в Китай – утре и у нас”, а забравяш какво е било вчера в Китай. Почти буквално. Развитието на плурализма там е феноменално точно, колкото и икономиката им. Нужна е обаче повече информация от имейл на българин страдащ от културен шок. Не го обвинявам де.

    От друга страна САЩ са си лидери и ще си останат лидери още много години, ако ще и само заради военната им мощ. Не съм чул също и Китай да “тласка” държави към тяхната политическа система чрез война на другия край на света. Не виждаме гредата в собственото си око…

    А, и защо България се оказва такава основна цел на китайското тоталитаризиране?

    Reply
  7. Григор Post author

    @И.Е. Станков: Ако икономиката на Китай се развиваше като плурализма им, те щяха да са една от икономически последните 5 държави в света. Очевидно не е така. Също, вчера у нас беше доста подобно на вчера в Китай.

    Тласкането на държави към тоталитаризиране се върши не чрез военна мощ – препоръчвам “Фашизмът” на Желю Желев, там има цяла глава по въпроса. А България се оказва основна цел на китайското тоталитаризиране по същата причина, по която попадналата на пътя на валяк мравка се оказва основна цел на неговото мачкане.

    Reply
  8. Яна Шишкова

    Григор, познавам Ви задочно покрай други блогъри, мисля, че и с “Балканджи” имахте нещо общо?
    Така или иначе, аз преподавам китайски език, живяла съм известно време в Китай, пиша, превеждам и разпространявам в огрромни мащаби тяхната култура така, както я разбирам. “Параноично” може би наистина е точното определение за Вашия пост. Аз Ви разбирам до някъде, познанието Ви с “много” китайци явно Ви е повлияло именно в такава насока на мислене. Тъй като толкова много имам какво да Ви отговоря на това, предлагам да надникнете в сайта ми за Китай и да поразгледата някои от темите, например “наука”, “образование”, “българо-китайски отношения” и каквото Ви хареса. Там е моят отговор.

    А конкретно по темата – тоталитаризмът им съвсем не е в този вид, който ние някога познавахме и всяка асоциация с нашето близко минало е погрешна и променя изобщо нормалната перспектива към една култура, която съществува от 5000 години, а не от 1949 г.
    Китай е необятен, необозрим и има наистина много на какво да ни научи, а последните му постижения са само черешката на тортата. Изключително блестяща наистина, но съвсем не изчерпваща красотите и мистериите преди комунистическата власт. За разлика от САЩ, които само на това и се крепяха. Да бъдеш в Китай, да живееш там, да работиш с хората и за хората там е съвсем различно от това, което въпросният е публикувал в блога на Лид.
    Той е човек, който НЕ знае китайски (сам си казва, че говори с шефа си китаец на английски), признава, че въпросният шеф е отворен към света и единственото, в което го обвинява е, че бил казал, че те, китайците, били най-великите… Е и? Къде е проблемът? Те са на гребена на вълната, дошло е тяхното време и те от душа и сърце му се радват, а това взело, че притеснило нашия младеж…
    Китай наистина или те кара да го заобичаш или – да го намразиш от раз, но не поради друго, а защото самият ти не си готов да приемеш културата им и тя ти е толкова чужда, че искаш час по-скоро да се махнеш. Има и такива, но те съвсем не са мнозинство…

    Ето една статия, която бе публикувана в най-добрата книга за Китай, излизала на нашия пазар, в която са събрани впечатленията на видни български интелектуалци, политици и преподаватели за Китай. Това е моето скромно участие в нея:

    http://china-18sou.edax.org/?p=66

    Весело четене!

    Reply
  9. Григор Post author

    @Яна Шишкова: Египет съществува от два пъти по 5000 години, и е буквално историята на човешката цивилизация. Има невероятни постижения, и му се възхищавам за тях. Това обаче няма да ме спре да отрека социалното неравенство, недостатъчното здравеопазване, практикуваното на някои места генитално осакатяване на момичетата, и т.н. Човек трябва да е с отворени очи за всичко.

    И с Китай е така. Възхищавам му се за историята му, постиженията му, постоянството на цивилизацията му, трудолюбието на китайците и какво ли не още. Това обаче няма да ме спре да отрека китайската смес от тоталитаризъм и национализъм. Спомням си западняци, които дори живееха в СССР, и се възхищаваха на безплатното здравеопазване и правото на труд, но някак не успяваха да видят тоталитаризма, мачкането на хората, лагерите, несвободата. С което ставаха за смях както за по-виждащите западняци, така и за местните руснаци… Дано никога не ти се случва да бъдеш такава. Много е срамно.

    А култура, която се изразява в “Ние сме най-могъщата нация на света, никой няма правото да ни противоречи”, няма никога да съм готов да приема, и се гордея с това. Тя опира не до радост от своето величие, а до самовлюбеност, егоизъм и самочувствието да мачкаш околните. И най-тъпите американци не смеят да заявят подобно нещо директно – срам ги е, знаят, че е отвратително и позорно… В Китай го заявява с гордост ИТ шеф, който работи с чужденци! Дано поне това ти отваря очите малко. Иначе ще е хем смешно, хем много, много тъжно.

    Reply
  10. Яна Шишкова

    Хех, моите са широко отворени и доста отдавна 😉
    След седем години в Москва 1982-89 г. и година и нещо в Китай, и цял останал живот в България. Три типа тоталитаризъм, и трите нямат грам общо помежду си.
    Не виждам абсолютно нищо позорно в това човек да изпитва национална гордост. Тъй като това е на практика невъзможно в България, поне се радвам на другите, които имат доста повече мечти и надежди. А твоята “свобода” във вида, в който я живея, просто не ми е нужна.
    О, ужас!

    Reply
  11. Григор Post author

    @Яна Шишкова: Вероятно разбираме “национална гордост” по различен начин – аз не влагам в нея идеята, че ако си силен, никой няма ПРАВО да ти противоречи. Ако беше така, идеята, че ако си силен, това ти дава не права над другите, а задължението да пазиш правата им, би била национално предателство. А държавите по света биха били глутница вълци, в която всеки непрекъснато разкъсва всекиго. Живее ли ти се в такъв свят?

    Същото и с разбирането на “свобода” – за мен там, където нямаш право да ползваш Google, Wikipedia и всеки друг сайт в Мрежата, в който се говори за свобода, Тибет и други неугодни теми (или дори да имаш домашен Интернет), няма свобода. Където, ако напишеш съобщение в ИМ, че си недоволен от властта, тя идва със заповед за обиск при съответната фирма, арестува те и те осъжда на затвор, няма свобода. Където нямаш право да пътуваш в чужбина, а и в половината от своята страна, без разрешителни и обяснения пред полицаи, няма свобода.

    Не помня кой точно беше казал, че “тоталитаризмът – това е спокойствието на улицата денем, и ужасът от почукването по вратата нощем”. Мисля, че китайската “свобода” отлично съответства на тази формулировка. Благодаря, не. Предпочитам пред нея дори мутренско-рушветчийската джунгла тук.

    Както и да е. Разни хора – разни идеали. Но не забравяй един принцип, потвърждавал се с ужасяваща безотказност – “Който е готов да замени свобода срещу сигурност, губи свободата си, но не получава сигурност.”

    Reply
  12. Ани

    Яна, щом не ти е нужна свободата, в която живееш как търсиш или създаваш друга?

    Reply
  13. Яна Шишкова

    При всички случаи е хубаво да боравим по-внимателно с термини като “свобода”, “демокрация” и др. За мен “свободата” в България се изчерпва с понятието “слободия” – всеки прави каквото си пожелае и нищо не е като хората. Примери? Надали има нужда да изброявам. Ако имате деца (аз родих преди година) на секундата ще започнете да гледате на нещата със съвсем различен поглед.

    Мисля, че си напълно прав, Григор, там всичкото това, за което говориш е наистина ограничаващо. И достъпът до сайтове и невъзможността да се псува правителството. Само дето… това не ти е Северна Корея. А твърде развита държава с традиции, която напоследък започва да се връща към корените си, наред с твърде много социални противоречия, за които ще ти е любопитно да чуеш някой път, ако седнем на маса, още повече, че те биха подтвърдили твоята теза. На пръв поглед обаче.
    Дискусията е интересна и върви от известно време във форума на Бг-мамма: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=234122.0
    Ако наистина ви е интересно, погледнете там, няма смисъл да преразказвам тези, информация и др. Ако имате желание, предлагам да продължим там, просто защото това си е твой блог и не ми е удобно все пак да надничам в него, само за да пиша своята гледна точка.

    Весели празници и добро време!

    Reply
  14. селянин от Китай

    @Григор.Първо искам да те попитам – мнението ти за Китай е изградено на:
    основата на личен опит(прекарал си поне 2 години в Китай)
    или
    основата на прочетеното(видяното) тук и там.

    Reply
  15. Григор Post author

    Въз основа на доста голям брой прочетени и видяни тук и там неща. (Някои от тях – видяни от хора с личен опит.)

    И на мъничко мислене.

    А твоето?

    Reply
  16. селянин от Китай

    Тъй като не си виждам предния постинг.Ще го пусна наново.
    На базата на живота ми в Китай

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *