Не зная дали хората са най-красиви, когато спят. Но в съня си те имат една особена красота.
Тиха, умиротворена, спокойна и щастлива. Обезоръжаващо беззащитна. Когато видя как някой спи кротко, и нещо стопля сърцето ми. И винаги си пожелавам наум сънят му да е слънчев и щастлив.
Красотата на съня печели хората. Трудно е да гледаш някого как спи, и това да не те стопли поне мъничко. Един мълчалив и ненатраплив начин да докоснеш сърцето на някого, да отхлабиш напрежението между вас.
Понякога съм се замислял над красотата на децата. Слънчева и стопляща, способна да те накара да се усмихнеш щастливо и в най-труден момент. Или върху красотата на тинейджърките – грабваща окото, а в същото време, поне за мъж на моята възраст, лишена от сексуално излъчване. (А към приятелката ми, надраснала вече тинейджърството, хич не съм безразличен.) Красотата на спящите е точно от този тип – дава тиха и топла радост, сгрява душата и ти припомня, че си човек. Трудно е да гледам дълго в захлас как някой спи, но да го зърна така спокоен и умиротворен огрява за миг съществуването ми.
Да, зная, че зад красотата стоят точни биологични причини. И зад тази на децата, и зад тази на другия пол, и зад тази на спящите. Знам и причините. Но това никак не ми пречи да й се радвам и да черпя щастие от нея. Точно както знам и химическата формула на сълзите, или неврофизиологията на смеха, но това не ме спира да тъжа с разплаканите, или да се веселя със смеещите се. Нека всеки аспект от нас получава каквото му се пада, единствено така можем да сме пълноценни и многостранни.
И част от тази пълноценност, според мен, е радостта от красотата на спящите.
Не се събуждай още, скъпа,
това е скъпоценният
час на невинността,
прохлада утринна,
когато изтощената природа
от цялата си мощна страст
се е освободила
и отново е дете…
@lindyhopper: Много е хубаво! 🙂 От кого е?
Формулата на сълзите сигурно е нещо безумно сложно с много ензими, но, както във вица за биолога и биохимика е “почти” физиологичен разтвор.
Баба ви е физиологичен разтвор, биохимици. Сълзите горчат. Тоест, ем горчат /ем не горчат 🙂
Уфффф
пореден готин пост в блога, и ако някой ден решите да се кандидатирате за нещо, за което ще Ви трябват гласове от далечна Варна – моят ще е един от тях… С всеки пост намирам нещо общо с Вас, или такова, върху което да не съм се замислял досега, но насоката на мисълта Ви да е определяща, и да мисля за тези мисли като за мои….
Поздрави!
Преди няколко години купувахме все още вестник Труд. На първа страница имаше една рубрика “Да бъдем хора за пет минути” (не питай за останалото време:). Стихотворението беше публикувано там (радвам се нa класически парчета за звън на джи-ес-ем и други привидно неподходящи комбинации). Найлс Бонд.
Колко хубав пост 🙂
Красиво, приятно, успокояващо! Благодаря.
Разбирам, че поставяш възрастови ограничения на влечението си по морални причини за всички жени под 30 (а може би и повече), но не съм съгласен. Не виждам каква така неизбежна вреда би нанесъл. Виждам по-скоро това, че за обществото не е приемливо. Аз бих се оженил за жена 11 години по-млада или 11 години по-стара от мен (границите са примерни). Всичко опира до това каква е като човек.
За спящите – усещанията ми са противоречиви. Любопитно ми е какво ли сънуват, и чакам с безпокойство кога ще се събудят. Текстът ти не ми хареса, въпреки, че е доста добре написан.