Аз не искам Windows да умре!

Вчера случайно прочетох статия на тема свободен софтуер, отворена за коментиране. Един от коментарите отдолу гласеше: “Радвам се, че Windows най-вече тръгна да умира. Без несвободни софтуери ще ни е по-добре.”

Изтръпнах. Уж “звучи добре”, но направо ме стресна… Помислих малко, докато си изясня къде точно е според мен истината. След това реших, че може би ще е полезно да споделя.

Аз не искам Windows да умре, нито да крее, или да е посмешище.

Не за да има с какво да се мъчат “глупаците” и “несвободните”. (Желая му да става още по-добър и удобен отсега, и да преодолява недостатъците си.)

Не и защото мисля, че той задължително в един момент ще стане свободен. Да, мисля, че това е доста вероятно, ако и да изглежда сега невъзможно. Но дори да остане несвободен, пак не искам да умре.

Искам да го има, и всеки да може да си позволи да го купи. И тези, които са избрали него, да го купуват, и Microsoft да печели от това. Не “за да се ръсят глупаците”, а за да получават добри заплати програмистите, които го пишат, и целият останал екип зад него. (Същото важи за почти всички продукти на Microsoft.) И смятам, че да бъде “краден” е не само незаконно, но и неморално, и е пътят на тариката на дребно, и загубеняк на едро. Честният и достоен човек или си го купува, или използва свободни алтернативи, напоследък те в нищо не му отстъпват.

Да, не съм толкова либерално настроен към някои елементи на Windows и на други програми на Microsoft – по-конкретно, на “Trusted Computing” и TPM модулите. За тях с чиста съвест бих си пожелал да изчезнат, защото вредят на всички, освен на търгашите-изедници от големите къщи за “авторски права”. Но дори тях не бих премахнал насила.

Да, несвободните софтуери ограничават свободата ни. Но докато имат пълноценни и силни свободни алтернативи, е по-добре да ги има, отколкото да ги няма. Така всеки, който цени свободата, може да избере свободната алтернатива. А който не я търси, не я заслужава – на какво основание да му бъде налагана?!…

Ние имаме нужда от свобода. Но тя не е самоцел или аксиома. Нужна ни е, за да имаме повече избор. Нуждата от избор е, която прави свободата необходима. А без несвободните софтуери изборът ще е по-тесен – ако и от него да са отпаднали само най-неподходящите възможности.

Затова не искам Windows да умре. От сърце и душа искам свободният софтуер да е все по-богат, универсален и качествен. Да надмине несравнимо несвободния както по богатство, така и по техническо и потребителско съвършенство. Но като той става по-добър и повече, а не като несвободният става по-лош или по-малко. Това е целта и идеята, която поддържам, и за която работя, според силите си.

(Знам, че има хора, които няма да се съгласят с мен. И че между тях има заслужено по-известни и велики, отколкото аз ще бъда някога. Но това не отменя правото ми на мнение и избор. То е моята свобода – който ми я отказва, за мен не е човек на свободата.)

Защото изразът “свободен софтуер” всъщност е неверен. Софтуерът не се вълнува дали е свободен, не се бори за свобода, и няма претенции как да е написан. Свободни или не можем да сме ние, хората.

Свободен е този софтуер, който ни дава свобода. Ако неговите поддръжници успеят, чрез закони, или изкусна рекламна кампания, или по кой да е друг начин, да унищожат един несвободен софтуер, те отнемат свободата на потребителя да избира. За да бъде спазена буквата на идеята, те умъртвяват духа й.

Ето затова е нужно да се борим за свободния софтуер, а не срещу несвободния. Не от инфантилна доброта и благодушие. А защото добротата никога не е инфантилна. Появила се е, и е силна, защото зад нея стоят простичките закони на природата. Защото когато вършим зло на “врага”, вършим косвено зло и на себе си.

(Да, понякога е неизбежно. Но колкото повече пъти успеем да го избегнем, толкова повече битки е спечелило доброто. Философията на почти всички бойни изкуства казва: “Истински майстор на бойните изкуства е този, който предотвратява схватката”.)

9 thoughts on “Аз не искам Windows да умре!

  1. Grimm

    “Радвам се, че Windows най-вече тръгна да умира. Без несвободни софтуери ще ни е по-добре”

    Ако умре Windows, пак ще купуваме, но основно от Apple и RedHat – и то прескъпо. Не че сега не купуваме от тях.

    Reply
  2. go_fire

    За първи път ми се отдава случай да съм първи коментатор. Това донякъде ми е непонятно, да коментираме, коментираното от друг. Да даваме наше становище, на чуждо, виждане, спрямо друг. Още една причина да не разбирам дневниците, макар да имам такъв.

    И ето все пак, все пак, все пак.

    Това горе е една много интересна теза, която съм срещал и друг път. И сега за сега ще се огранича само до две забележки/въпроси, които може и да развия натам.

    “да се борим за свободния софтуер, а не срещу несвободния”

    Възможно ли е едното без другото? Потребителите са краен брой, нарастващ, но все пак възможно разглеждан като константен. Ако сляпо се доверим на призива, излиза, че трябва да се борим за “новата бройка”, сиреч този, който едва сега или после се докосва до ПК и заживява в неговия свят. Просто не виждам, как може да се умножаваме, ако не взимаме от тях. Моя личен път също започна с несвободна ОС, то даже нямаше ОС, а просто един транслатор, написан в незнаен научен институт (може би МЕИ?). И това само, за да сме коректи, към тях?! Аз предпочитам да съм честен, не коректен. Ще взема от тях, ще ги направя с “една прашинка” дори по-малки и изобщо няма да си разваля съня, защото съм ги накърнил.

    “като той (СС) става по-добър и повече, а не като несвободният става по-лош или по-малко”

    Продължавам горното изложение. Собственическия е по-лош по начало, той ми е отнел със самото си съществуване, правото на избор, аз не мога да избирам много неща, свързани с него, а с времето все по-малко. Само за пример. Днес чета в любимото си списание, че ХП домашен, можел да се свързва с 5 устроиства едновременно и не можел да раздава потребителски права на споделени ресурси, професионалния можел, но имал ограничение 10. В друга статия от същия брой, пак днес, пък Боза Vkista, не можела да вижда в мрежа ХП, ако последния нямал поставена кръпка за втора версия на някакъв измислен протокол. По-старите бози дори не се споменават. А пък някаква редактор от 2003 година, не можел да отваря писания на същия, ама от 1997-ма. И в трите случая, не става въпрос за слабост на платформата, неин недостатък или несъвършенство. Става въпрос, че някой, някъде, някога, просто му е хрумнало да направи подобно ограничение.

    Е Гачев, ОС, която ние двамата с теб ползваме на домашните си машини (вашите не знам колко са, но са поне две-три), подобно ограничение би звучало, като много лоша дебелашка шега в много пиЯно състояние. Несвободните програми са лоши по начало. Колкото и добри да са в някакво отношение (което от моя гледна точка е много силно поставено под съмнение,. че има изобщо в нещо да са добри), то те предосавят пречки. И то дори не пред програмистите, а пред мен потребиеля. Или какво пък да искам, аз ламера, след като хакерите не могат да се доберат??? Какво се чудя?!

    Да сигурно програмата й е все тая дали е свободна или не. Тя работи, както е програмирана и в двата случая. Ама свободния съм аз, защото мога да променя начина й на работа или просто да я споделя с приятел. Това я прави свободна, защото със себе си носи моето право, да правя с нея каквото желая. Свободна е не защото, приема и рабира ценности (тя няма интелект), а защото ми ги носи. Точно, както Паисиевата история или съществуването на Интернет.

    Reply
  3. Цветелин Павлов

    Благодаря ти за тази статия!

    Дано и една определена (любима моя) “каста” от защитницте на свободния софтуер, ‘земат, че разберат, че са ЗАЩИТНИЦИ на свободния софтуер, а не УНИЩОЖИТЕЛИ на всеки друг…

    Reply
  4. Алекс

    Искам да има Window$ ми звучи също като искам да има СПИН. Очевидно не сте запознати със значението на понятието свободен софтуер. Точно свободният софтуер се бори да има алтернатива, а не обратното.

    Reply
  5. Иван

    “Да, несвободните софтуери ограничават свободата ни. Но докато имат пълноценни и силни свободни алтернативи, е по-добре да ги има, отколкото да ги няма. Така всеки, който цени свободата, може да избере свободната алтернатива. А който не я търси, не я заслужава – на какво основание да му бъде налагана?!…”

    Да кажем че наистина става дума не за свобода на програми, а за свобода на хора.

    Ти би ли защитавал тезата че трябва да се въведе робството, за да можем по-добре да оценим това да сме свободни? Мислиш ли че робството е по-добра алтернатива на това да живееш в бедност?

    На теория това звучи добре, всеки ще може да пробва и да прецени сам, че е по-добре да е свободен. Но на практика има едно малко проблемче. Веднъж направен грешният избор не може да се промени.

    В началото робът може да е доволен, има храна, подслон, работа, няма никакви грижи от финансово естество. Но ако (когато) нещата загрубеят, той ще открие че няма никакъв избор. Робът не може да каже, сгреших, довиждане. Робът може да стане свободен човек, само ако неговия господар му позволи. Робът не може сам да се откупи, защото иначе не би бил роб. Някои господари са добри, даже дават заплати. Някои са лоши, ползват вериги и камшици.

    В наши дни няма робство. И за това са виновни едни хора които са направили този избор вместо нас, защото са разбрали че робството никога не е по-добро от свободата.
    Дали искам да имам свободата да се откажа от свободата си? Не благодаря.

    Несвободният софтуер е лош сам по себе си. Той ви поставя в подчинение на нечия чужда воля. На теория винаги можете да се отскубнете. Но понякога това е твърде болезнено, друг път просто невъзможно.

    Дали трябва да се унищожи несвободния софтуер… по-добре е да се освободи.

    Reply
  6. Григор Post author

    @Grimm: Съмнявам се – свободният софтуер трудно се продава (неоправдано) скъпо, освен на наистина глупави хора. RedHat всъщност продават гаранцията, че зад предлагания от тях продукт стои корпорация – а това е гаранция, която корпорациите ценят високо.

    @go_fire: Да се борим за свободния софтуер не значи непременно да се борим срещу несвободния (освен косвено, чрез конкуренцията им). Нека го кажем по друг начин: когато се бориш, за да подобриш или направиш по-достъпен свободен софтуер, се бориш срещу несвободния по етичен начин: когато се бориш, за да влошиш или да направиш по-трудно достъпен несвободен софтуер, се бориш срещу него по неетичен начин. А етиката е нещо, което винаги намира начин да те възмезди за (не)съобразяването с нея.

    @Цветелин Павлов: Това са идеолозите. Те са полезни, защото са мотиватори, но ако се разгърнат твърде, се превръщат в демотиватори…

    @Алекс: Ако нечий избор е да има СПИН, ти нямаш моралното право да му откажеш. Можеш да обмисляш как да го принудиш да не заразява тези околни, които не искат да имат СПИН. Но да му налагаш своето “добро” е едно от тези неща, с които е постлан пътят към ада.

    @Иван: Има съществена разлика между робството и несвободния софтуер – робът не може да промени решението си, и да избере свободата, когато поиска. Ако можеше, охотно бих подкрепил въвеждането на робството – при това положение роби ще останат само тези, които искат да са роби. И съответно нямам правото да ги спра… Да, отскубването от несвободния софтуер не винаги е лесно. Подобряването на свободния обаче е, което прави отскубването по-лесно, и така дава истинския избор.

    Истината е, че свободата е система от ценности, а не избор на софтуер. Ако някой предпочита несвободното, дори да го насилиш да ползва свободен софтуер, той ще те ругае зад гърба ти, и ще си мечтае за софтуер, който да му пречи. С какво право му налагаш своето решение, ако той предпочита друго? Това ли ти е свобадата?…

    Reply
  7. Ромео

    Григоре, всъщност RH, Novell (и подобни компании) продават по-скоро поддръжката и само къс лист от продукти, които не са с отворен код. А по повод скъпо или не не знам, няколко хиляди или даже десетки хиляди долара годишно не е малко пара даже и за големите корпорации. А иначе адмирации за статията, особено за коментара за насилственото 🙂

    Reply
  8. Иван

    @Григоре, Не изопачавай думите ми, прочети отново какво съм написал.
    Такъв класически софизъм като този в отговора ти не бях срещал от много време – Ако черното беше бяло… По дефиниция робът не може да избере свободата си когато поиска, това е привилегия само на свободните. Робството съществува и в наши дни, въпреки че не е законно в никоя страна.
    С моралната си подкрепата за робството и това което си написал става ясно, че ти нямаш представа какво е свобода. Може би някой ден ще разбереш.

    Reply
  9. Григор Post author

    @Иван: “С моралната си подкрепа за робството…” “… Може би някой ден ще разбереш”.

    Опитах се да ти посоча разликата между робство и избор на софтуер. Щом си способен да прочетеш единствено каквото очакваш да пише, ти желая успех с такава “свобода”.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *