Този път в сряда. За да видим какво се получи от всичките искания, заради които протестирахме досега.
Мислех да пиша подробен запис, но намерих при Селин нещо по-добро, отколкото бих могъл да стъкмя.
Около предишния ми запис пък се разгоря коментарна дискусия. Ще си позволя нахалството да публикувам част от нея. (Май и този запис ще стане километричен. Чукча писател… 🙁 )
Коментарът:
Аз няма да посетя протеста на 28 януари.
Защо няма да го посетя? Защото на 28 януари ще живея живота си – който на този етап, за съжаление, не включва граждански протести; и който, за щастие или съжаление, включва много други по-важни за мен сега неща. И хора. Или добитък, явно зависи от класификацията.
Малко съм уплашен. И малко…хм, отблъснат. Уплашен съм от отношението човек-човек, демонстрирано от някои тук, включително и в писмото. “Социалното животно у теб не прилича на социалното животно у мен. В своята социалност, ти си по-низша форма на живот. В своята етика, ти си по-низша форма на живот! (затова имам право да демонстрирам превъзходството си и да налагам “възпитателни практики”) В емоционално отношение, ти си по-низша форма на живот!!!! (личният ти, НЕОБЕКТИВЕН такъв, или дали да не го нарека май съществуване, така и така си добитък – той не ме интересува!)”
Хора, които харесвам, хора, които обичам, няма да дойдат на протеста. Не ги вълнува. Изглежда са добитъци. Това ме плаши и натъжава, но и малко ме радва – защото повечето от тези мои приятели не познават тези по-горе и, слава богу, няма да им се наложи да им искат услуги, лични или другояче.
Ако тълкуванието на казаните по-горе неща звучи на някои крайно и “неразбрало” – съжалявам. Нямам за цел да поучавам или да се Възмущавам от част от написаното тук. Просто съм малко уплашен и натъжен. Не по социалному, нито дори по моралному. А по емоционалному, по човешки.
Отговорът ми:
Имаш защо да си уплашен. Но не от това, което казваш. И го знаеш.
Знаеш, че си жив човек, и задължително в един момент ще ти потрябва помощ, за протест или друго. И си уплашен от това, че когато това стане, аз ще ти я откажа. Ти знаеш, че съм прав – след като ти не подкрепяш мен, нямаш как да искаш аз да подкрепям теб. Но нещо в теб иска хем да изядеш тортата, хем да си я запазиш цяла. И започваш да търсиш как да ме обвиниш във фанатизъм, или каквото друго ти хрумне, за да оправдаеш комбинацията от нежелание да даваш помощ и страха да не я откажат на теб.
Сигурно си ядосан. Защото неведнъж си помагал на други, и си убеден, че не заслужаваш подобни думи. Но така ли е?
На кого си помагал – на който има нужда от помощ, или само на който ти е приятно? Ако е второто, какво странно виждаш в позицията ми? Не ти е приятно – не помагаш. Дължиш ли някому обяснение защо не искаш? Не, естествено… Съответно, на мен не ми е приятно – не помагам. Дължа ли някому обяснение защо? Не, но въпреки това съм го дал. За да са нещата наясно, и видими.
Ако си помагал на всеки, който има нужда от помощ, и те е помолил, защо не помагаш сега? Заради фанатизма, казваш. А ако не беше прочел “фанатичния” ми запис, щеше ли да дойдеш на протеста? Тук можеш да отговориш каквото искаш, но не лъжи себе си. Спиралата на самонадлъгването не пуска лесно, и опустошава личността бързо… Нямаше да дойдеш, нали? Нека сме честни.
А защо? От исканията на този протест имаш изгода и ти. Нима не искаш природата да бъде опазена? Корупционерите, благодарение на които и ти и аз живеем мизерно, да бъдат махнати или притиснати да имат мярка? МВР да не подслушва безконтролно комуникацията ти в Интернет, и “къртици” на престъпността вътре да изнасят информация кой е взел заплата и къде може да бъде срещнат, или кой е на почивка и домът му е празен…?
Да, знаеш тези неща, но те не са сред приоритетите ти. Въпреки че и теб те касаят точно колкото и мен. Не ти се дава труд да опазиш интересите си. На работа (или каквото друго) ще отидеш, защото знаеш, че няма кой друг вместо теб, и шефът ще те накаже. За общото обаче – не. Оправдаваш се пред себе си, че то само ще се опази, или друг ще го опази вместо теб. И знаеш, че лъжеш себе си, знаеш чудесно, че това си е твоя работа. Но не можеш да разбереш защо тогава не искаш да го направиш, въпреки всичко.
Всъщност, истината е очевидна и за теб. Много добре разбираш, че на работа ще отидеш, понеже инак шефът ще развърти остена. А ако не отидеш на митинга, никой няма да те накаже, само ще пострадат интересите ти. Но не искаш да го приемеш, понеже то означава, че всъщност си добитък. Не, не в моите очи. В твоите собствени. Само че е толкова обидно, че е по-лесно да не го приемаш, и да си търсиш оправдания. (Което пък звучи срамно, но всъщност значи нещо чудесно – че вътре в себе си не си съгласен да си добитък, и че не можеш да се приемеш така. Че искаш да си човек. Че не си угоена душа, увита в лайна, а имаш ум и съвест – просто не си събрал решителност и истинност пред себе си да бъдеш човек с постъпките си.)
Да действаш като човек можеш да решиш само ти. Аз не мога да те накарам насила, нито бих, дори да можех. Ако ти не искаш да пазиш своето, не бива да бъдеш насилван. Трябва да бъдеш оставен да изгубиш каквото не си пазил – това е единственият начин да се научиш. Затова и принципно нямам право да те моля да дойдеш на протеста, колкото и да ми е тъжно за природата и прочее… Само че те са сред моите приоритети. Аз не искам да ги изгубя, а не мога да се преборя за тях сам. Затова те моля да ми помогнеш. И ти казвам, че иначе пък аз няма да ти помогна, когато си в нужда. Как реагираш? Идваш, за да ти помогна пък аз друг път? Или не идваш, и приемаш, че няма да ти помогна, след като ти не си ми помогнал? Това са двата честни начина.
Никой от двата. Обиден си.Ако беше избрал някой от двата честни начина, нямаше да изпитваш обида, нито щеше дори да проумяваш какво може да е обидно в думите ми. Обидното в тях е, че ти показват как нещо в теб иска да получава, но не иска да дава. Как не си каквото се чувстваш, и би искал да бъдеш. Затова и търсиш оправдание в емоционалността и човешкото.
И надали ще ми простиш, че те лиших от това оправдание. Защото смяташ, че си опозорен от обясненията ми, ако не и оклеветен. Но истината е, че оправданието с човешкото е вярно. Който не е бил в точно такава ситуация, нека ти се смее или да те презира. Аз съм бил неведнъж – нямам очи да хвърля камък по теб. Но дано ми простиш, че се мъча да ти покажа, че тайно от себе си се опитваш да излъжеш себе си.
Не съм фанатик. Просто искам да има чиста природа, и чисто общество за всички нас. Или поне за тези, които поне веднъж са си мръднали пръста да направят нещо, за да ги имат. Уви, няма как те да ги имат, а другите не. Но мисля, че всеки, който разбира себе си, би помагал. Затова и пиша този километричен ферман.
То и без друго с протести нищо не се постига. В политиката никой, никога нищо не е постигнал, без да прилага насилие. С изключение на Ганди и Мартин Лутър Кинг. Тези две изключения потвърждават правилото. Още повече, че и двамата свършват зле. Много зле!
Насилието поражда насилие. Извършим ли дори най-малка форма на насилие, им отвързваме ръцете да ни отговорят с каквото си поискат насилие, легитимираме всичките им по-нататъшни действия срещу нас. Цаката на мирния протест е, че ответните действия спрямо него трябва да са доста по-премерени, за да не се породи кофти за властта обществена реакция. Прецаканото на мирния протест, обаче, е че изисква масова подкрепа. 1000-2000 души на площада не стигаме за нищо, освен за пети-шести обект във вечерните новини. И то в тона за “ония, дето все си протестират”.
Поствам и тук, понеже явно ще си говорим за едно и също на два фронта. Това е отговор на други неща от коментарите в предния пост:
==============================
Ако и на този пост получа отново СЪЩИЯ отговор, едва ли ще постна повече. И на най-големите идиоти като мен им писва в някакъв момент да си блеят сами.
>@Roland: Като начало, уверявам те, че Емо го е страх от непомагането. Защото знае, че тези, които не биха му помогнали, са значителна част от тези, които принципно помагат на когото и да било. Ти например, ако не си му личен приятел, ще уверяваш как би му помогнал винаги и за всичко, но ще му помогнеш само ако бъдеш предизвикан на достойнство, или ако някой като мен те накара да усетиш, че двамата сте в един кюп. Такава е психологията на “аз не подкрепям, щото таковата” – има и изключения, и конкретно ти може да си и от тях, но те са много редки.
———
Глупости. Демонстрация на плитко мислене и заучени самовлюбени лозунги. Тези, които не биха помогнали на Емо, са произволни хора, с които той няма нищо общо. Ще му помогнат приятелите му, които го обичат. Като мен и много, уверявам те, МНОГО други. Понеже той е ценен като личност, а не като разпределителна гара за протестни влакове.
>И защото усеща, че не би бил прав да очаква помощ. Първото може да не го засегне, а и без чужда помощ ще се оправи. Но от второто някъде вътре му е леко гузно. Защото знае, че стойността му като човек се определя и от това дали помага за каузи. И че в момента, в който бъде помолен да помогне за кауза, и откаже, стойността му спада сериозно, и не само пред “фанатиците”.
————
Не, всъщност знае, че именно това дали помага за каузи НЕ определя ИЗОБЩО стойността му. Ей това нещо не ти присветва все още, че за много от нас тези каузи НЕ СА стойност сама по себе си. Вие сте решили, че да обвиняваш симптомите, вместо да лекуваш болестта, е висш идеал. Ние не мислим така. Проблемът не е в корумпираността на българските политици, а в манталитета на българския народ, от който те произлизат. Докато ние като нация не променим мисленето си, и по сто протеста на месец да правиш, по десет правителства на година да сменяш, резултатът ще е идентичен. Така че можеш да спреш с купешката психоанализа за хора, които изконно не познаваш, понеже освен дето дразниш неимоверно, си и крайно смешен.
>Напълно е възможно и да не успеем да се преборим за тези неща. Ако се събирахме всеки ден по двеста хиляди души, щяхме вече да ги имаме. А двеста хиляди означава по един на всеки десет софиянци – хич не е много, нали? Тези, които спокойно могат да си позволят да дойдат, са повече. А не идват, защото искат да имат чиста природа и некорумпирано правителство, ама не искат лично да помагат това да стане. Ако има как “глупаците” да се преборят, пък те само да лапат. Е, няма как. Затова и неидващите са тези, които крепят унищожителите на природата и изгребвачите на джобовете ни. Включително на моите. Какво да изпитвам към тях – симпатия, радост, възхищение, толерантност?… Така че сори, но неподкрепилите протеста са против нас. И против себе си, но аз не нося отговорност за тях, за да им държа сметка заради тях си. Заради себе си и тези, които са ми скъпи, обаче ще им я държа. Иначе ще съм лош към хората, които с усилия и пот са заслужили да бъда добър към тях. И няма да се самовзривя пред парламента не защото това също няма да постигне резултат, а най-вече защото може да го постигне, и да съм дал живота си заради добитъци, които не са си мръднали пръста, за да заслужат резултата. Не съм съгласен.
——————
Обожавам хора, които се борят за каузи, ама ако може другите да ги издигнат на пиедесетал за това, че се борят за каузи, и да ги словославят постоянно. Един от всеки десет софианеца е пенсионер-инвалид. Един от всеки десет софианеца е под 10 години. Един от всеки десет софианеца е на работа в място, където ще го уволнят, ако си позволи да излезе. Ти нормален ли си изобщо да ми приказваш, че не било много един от всеки десет? Един от всеки десет е КОЛОСАЛНО количество, ЧУДОВИЩЕН процент. Подобен протест за природата или лампите в Студентски град ще се случи точно като цъфнат и вържат!
>Ако постигнем успех с протестите си, твоето участие вече няма да е нужно на никого. Отделно, няма да е желано. Аман от десетосептемврийци и единайсетоноемврийци. Там, където никой не дължи обществена активност, за да пази правата си, хората остават без права. Защото права могат да бъдат защитени единствено чрез обществена активност.
За да бъдеш човек или приятел, трябва не само да взимаш, но и да даваш. Когато в някои отношения винаги очакваш да взимаш, но никога не даваш, е нормално тези, които дават, в един момент да не те искат вече за приятел, а после и да не те смятат за човек. Такива като Калин и мен твърде дълго са давали на такива като теб, и са се надявали поне веднъж и вие да дадете. Така че ти желая успех в твоите борби, и ще си запазя правото веднъж да ти откажа помощ. Ако смяташ, че не го заслужаваш, кажи.
—————-
А, т.е. вие като постигнете успех, светът ще е цветя и рози, зайчета ще танцуват и пеят по улиците и от небето ще валят изумруди? Не подозирах. Но да, тогава няма да съм нужен, факт. Не ме познаваш, Григоре, иначе не би казал това за взимането и даването. Не дължа нищичко нито на теб, нито на Калин, нито чувствам, че съм получил нещо от вас. Хората, на които се чувствам задължен, дали защото са направили нещо за мен, или защото ги уважавам и обичам, могат да ти кажат точно колко огромна част от себе си, времето и усилията си давам на всеки от тях, когато имат нужда. Ти не си сред тези хора и е не само нагло, но и изключително нелепо да ми приказваш какво си правил за мен и “такива като мен”.
Ей, аман от самозабравили се революционери и дейци!
Странни реакции…
При мен пък е точно обратното.
Засрамих се.
Знам, че протестът няма да успее. Знам, че мнозина са се разочаровали. Знам и това, че властта започва активно психологическо мероприятие – например твърдението, че искате да се отнеме правото на глас за хора над 60 години. Знам, че сигурно вече някъде се правят черни списъци.
Заради всичко това ще дойда.
До утре.
Само да добавя.
Че какъв е смисълът да заставаш на страната на печелившите?
Не знам добитък или паразити е по-доброто определение за разни … индивиди – хора не е подходяща дума.
Такива винаги си седят настрани, присмиват се на тия, които се опитват да защитават и техните права, после си се възползват от придобивките без срам.
И да оставим конкретните протести, които за някои са прекалено абстрактни за да схванат смисъла им.
И за случаи за конкретни дребни или не толкова проблеми.
Например, до скоро живеех в общежитие за научни работници. През всички години сме имали непрестанни проблеми с разни овластени хора, които предпочитаха да речем да вземат такси за хотел от нашите стаи – т.е. да ни изгонят казано с по-прости думи за по-трудно мислещите.
Е, само 10-иа човека се събирахме да обсъждаме какви мерки да вземем, двойно по-малко се нагърбваха да тичат по инстанции.
А всички пищяха, че нямало къде да отидат, ако ни изгонят, ама така да опитат си потърсят правата – НЕ!
Имаше период, когато току ни искаха доплащане на наема със задна дата – задна до 5-6 месеца назад. Ходих и при студенти и при аспиранти – нито един не поиска да се яви с мене пред репортерка от Нова телевизия, с която се бях уговорил. Репортерката естествено не пожела да прави репортаж с един човек и така се размина – пак си ни товареха със задна дата. А иначе хората си мърмореха. Това го можем.
Когато съм опитвал да събера хора по някакъв конкретен въпрос – не става дума за такива “абстрактни” и трудно смилаеми за някои идеи, имало е случаи направо да ми кажат “аз в такива комсомолски (?) дейности не участвам”.
Искам да бъда правилно разбран. Аз не взимам страна. Аз ненавиждам насилието. Но аз констатирам факти. И толкоз. Пък вие си протестирайте…
Да го кажа и тук: и аз съм от тези със “странните” реакции. И ни най-малко не ме е срам, че съм взела осъзнатото решение да не подкрепя точно този протест.
Което може и да ме прави добитък, но не и в собствените ми очи.
Roland, никак не се изненадвам, че някакви хора те харесват. Сигурна съм, че майка ти те обича и т. н. Но, за Бога, тук си говорим за други неща!
Народът ни е в беда. През цялата човешка история оцеляващите общества реагират като един, за да се спасят.
Ти не само дезертираш, не само си неблагодарен на борещите се и за твоето благополучие, но невъздържано ги обиждаш. Възмутена съм!
Не се самозалъгвай, че някой не можел да те разбере. Изтърваваш си нервите точно защото беше разобличен. Така, че си напълно ясен за четящите тук.
Изтървавам си нервите, защото осъзнах, че говоря с лозунги, вместо с хора. Народът ни е в беда, която ден след ден си прави САМ. Протестира се с неясно какви цели, под неясно каква идея. Прочети този пост по въпроса, на мен ми се стори много поучителен:
http://marfieta.wordpress.com/2009/01/27/new-faces-new-system/
Иначе твое право е да си възмутена. Мое е да продължавам да се чувствам неразбран. И все пак ставаше дума за Емо, цитиран и в началния пост над тези коментари. И да, него всеки, който го познава, го обича ужасно много. Просто е такъв човек. Аз не съм, на мен можеш да ми се възмущаваш лесно 😉
Хора, и аз започвам да си изтървавам нервите.
Хайде да правим разлика между:
– хората, които не се включват в дадена кауза, защото им пука, но са премислили и са преценили, че си имат някаква причина за това
– хората, които не се включват в никоя кауза, защото не им пука за нищо
– хората, които не се включват в никоя кауза, защото не им пука за нищо, а плюс това я оплюват жестоко по формите (стил “вие ходите да онанирате там”-> Камелия от форума на СУ, ако някой влиза там).
Като гледам, хората, които четат и пишат в този блог и не искат да дойдат на протеста са все от първия вид. Не можете да ги вините по този начин. И на мен ми е неприятно, че повечето ми приятели няма да дойдат, но това си е техен избор и те ми остават точно толкова приятели, колкото и преди това. Не можете да се държите така с хората само защото не мислят като вас. Отиваме да се борим за демокрация, нека се държим по-демократично. О.о
Относно линка на Роланд – бях тръгнала да пиша дълъг коментар там, който се затри, но като цяло не съм съгласна с написаното. Много ясни са си исканията, а идеята на лозунга “Не нови лица, а нова система” е, че смяната на едни политици с други е безкраен 20-годишен процес, който не е довел до много досега. Не е като протестиращите да искаме тези лица вътре и те ще се сменят на изборите. Но освен това трябва да помислим и за системата. Не да сменяме демократичната система, а да направим настоящата си псевдодемократична система истински демократична.
Г-н Апостолов, аз също констатирам факти. Ако ги нямаше на 14-ти провокаторите, снимани така прилежно от bTV и излъчени по 1000 пъти всеки кадър, в който атакуват полицаите, обществото щеше да реагира доста по-сурово на полицейското насилие. Сега мнозинството го прие като предизвикано и правилно. Ако и без провокатори решим да трошим, бием, горим и прочее, и армията да влезе в София това ще бъде констатирано от обществото като правилна и нужна мярка. Насилието поражда насилие и така в безкраен цикъл.
Селин – ти как различаваш трите типа един от друг? Примерно – според теб Апостол Апостолов от кой тип е? Въз основа на какво?
Питам, за да се разбираме по-добре – обикновено затова питам. 🙂
Конкретно за отделянето на третия тип е най-лесно – третият тип ти се присмива често с лош правопис и с почти прилични изрази, които с дискусията стават все по-неприлични; освен с вулгарност се отличава с много твърде позиция за абсолютното малоумие на “овцете дето решили да ходят на протест” или на “дънгалаците, дето ся ще напраят кариера от техната наивност”. В общи линии постовете на третия тип се характеризират с много обиди и малко мисъл. Първият и вторият тип не се различават само от едно изречение, което е достатъчно за третия, но когато поговорят с малко повече думи, си проличава дали позицията им е породена от цялостна незаинтересованост или от несъгласие с конкретната инициатива. За Апостол не мога да преценя от две думи, но сигурно е по-скоро от премислящия тип.
Ето за какво се събираме утре – в _най_-общи линии. 😉
Селин:
А моите наблюдения върху коментарите на А.А. – не само под този пост, а под много други, и в много други блогове – го вписват _солидно_ в типа две на твоята класификация. С уговорката, че на А.А. му пука за нещо, но то няма нищо общо с каузата, за която говорим другите тук. :/
Така стигаме до по-общия въпрос:
Как _всеки_ от участниците в дискусията дотук успява да прецени другите? Как Комата вижда себе си сред “добитъците”? Как преценява Роланд, че е “неразбран”? Защо Десислава Делибалтова заключава, че Роланд “невъздържано ни обижда”? И т.н.
Тъпо е, че точно сега нямаме повече време за умозрение – много интересни социопсихологически наблюдения можем да спретнем. 🙂
Аз лично преценявам лесно, че съм “неразбран”. Приказките на Григор ми показват, че той схваща нещо различно от това, което мисля аз и което съм вложил в постовете си.
@Селин аз тук виждам предимно 2-и и 3-и тип.
Това, че някой не използва просташки език а говори културно и завоалирано не го прави по-добър. Даже напротив. Първият поне е първичен и е ясен. Вторият тип е много по-лош.
?Роланд,
не си неразбран.
Пък ако ще да е само от мен.
Споделям твърде много от това, което си вложил.
Което сигурно означава, че дезертирам, неблатодарна съм, обиждам и някой ме разобличава, ами и го изказвам завоалирано.
Е, добре.
Но изказвам точно това.
Една някаква
PS “?” да се чете “@”
@Калин: доколкото разбрах дотук, всеки, неподкрепил протеста, бил добитък.
Тоест, доколкото разбирам, отговарям на изискванията.
Иначе аз самата никак не се виждам там, както писах и по-горе.
Калине,
тези искания са чудесни. Но ги виждам за първи път във вашия форум. Имам въпрос. Защо ги няма нито в сайта на СРОКСОС, нито в “За да остане природа” – нали те са основните организатори. Предполагам, че не си им ти админ, иначе натам щеше да даваш линкове, но ако това са общоприетите искания, моля те говори с хората да ги качат, защото именно за това битува мнението “те не знаят за какво протестират” …
Селин – има ги тук: http://feelfriendly.com/blog/?p=574 + http://feelfriendly.com/blog/?page_id=578
“Протестът продължава!” лека-полека се превръща в официалния сайт на събитията.
Ето ги и в “България е наша!”: http://bulgariaenasha.blogspot.com/
Силно ти препоръчвам и двата блога.
(Другото, което ме смущава тия седмици, е информираността на хората – масовата й липса, по-точно. Грешка на организаторите ли е, грешка на нас като потребители… или нещо друго?)
П.П. Предпочитам да не пиша на хората от “За да остане природа” и СРОКСОС – достатъчно зарити с работа са в момента, аз също. :/
САМО ЧЕ – ако някой друг държи, нека да го направи – или направо да им звънне по телефоните. Такова разпределяне на задачите също е част от устойчивото развитие.
– – –
Коме:
Какво има да добавям към каквото съм казал вече?
Всъщност специално към тебе има едно: Ти познаваш ли днешните организатори и протестиращи, че да ги обиждаш по такъв начин?
Впрочем:
Преди малко въведох задължителна регистрация за разглеждане на Фантазия (накъдето води линкът в “Ето за какво се събираме утре”). Не се стряскайте – отнема точно пет минути.
@Комата: Не всеки, неподкрепил протеста, е добитък.
Само тези, които споделят исканията му, и биха искали да ги видят реализирани, за да живеят по-хубаво – но не искат да помогнат, и чакат да им ги направи някой друг.
@Калин: Не искам да ти се меся по никакъв начин, но това със задължителната регистрация може да не е добра идея. Аз например не посещавам сайтове със задължителна регистрация, понеже изискват лични данни (като минимум е-майл). Подозирам, че още много хора са като мен, и това са точно хората, които знаят ценността на личното пространство – тоест, са тези, които биха подкрепили протеста срещу нет-полицейщината на МВР.
Ограничението е само за Фантазия – моя личен виртуален дом. Иска ми се да си знам гостите.
Всичко друго от Човешката библиотека си остава видимо и за нерегестрираните потребители (и паяците на Гугъл и сие 😉 ).
Като каза нет-полицейщина, вчера покрай отвличането на автобус, един от МВР се изказа от ефира на bTV в централната им емисия, че за да се предотвратят такива случаи е необходимо пълно следене на интернет форумите от страна на МВР. Нямат спирка просто тия хора с пропагандата си.
Калин, донякъде е грешка на организаторите, донякъде на потребителите. Ей тия искания дето ги цитира сега, ги няма в сайтовете на СРОКСОС и в “За да остане природа в България”. Във FeelFriendly ги няма изказани по този начин, макари пак да са обяснени. Само в “България е наша” са така и във форума, който си линкнал, може би защото съм ги получила в този вид и в мейлинга на “България е наша”. Нещата са близки и сходни, но на много хора им е трудно да зацепят за какво иде реч, затова трябва да е максимално опростено и ясно. Особено за журналистите:РР
Едно време в центъра на Умно село живеели Хараламби и Прокопи, които си помагали, защото били баджанаци. В същото село живеели и тримата глупаци, които помагали на всички в нужда, а често били единствените, полагащи усилия за облагородяване на селото.
Кметът не живеел там, а в близкия град. За зла съдба той се сговорил с мафиоти да им продаде селото на безценица, заедно с прекрасната природа наоколо. За да разкарат селянията го подпалили от всички страни едновременно.
Запалила се гората и няколко влюбени в нея селяни хукнали да я гасят, запалили се кошарите и млекарите хукнали да ги гасят, младежите гасяли младежкия дом, жетварите – нивите с узряло жито, пчеларите – пчелина, лекарите – здравната служба, майки – санаториума за болни деца и т.н. Най-трудно било положението на полицая, защото кметът му наредил да разгонва гасящите, но и неговата къща горяла, така че се налагало хем да я гаси, хем да притичва и да удря по някоя тояга на който докопа.
Тримата глупаци, нали били глупави, хукнали да гасят чуждото. Не само това, а като видели, че няма да успеят Първият Глупак извикал: “Хараламби, Прокопи, не стойте отстрани, а идвайте да помагате! Не ви ли е срам! Селото ще изгори цяло, какви хора сте да не помогнете?”
Хараламби отвърнал: “Това не е моя къща, дето гори. Ти си нечовечен да ме намесваш в нещо, в което не искам да участвам.”
Вторият глупак казал: “Щом не идваш, когато има нужда от теб и аз няма да ти помагам когато си в нужда!”
Прокопи се засегнал на баджанак и извикал: “Фанатици! Хараламби е прекрасен човек и цялата рода мре за него! Ама вие не ни разбирате. И освен това не знаете как се гаси пожар. То за тази работа се използват пожарни коли, а не като вас – кой с кофа, кой със сопа! Ако пък успеете така да го загасите, тогава и аз ще помагам.”
Вторият глупак скръцнал със зъби, но продължил да гаси колкото може и само процедил: “За какво си ми тогава?”
Прокопи още повече се нахъсил и рекъл: “Глупости. Демонстрация на плитко мислене и заучени самовлюбени лозунги. Дразниш неимоверно и си крайно смешен. Не дължа нищичко нито на теб, нито на Първия Глупак, нито чувствам, че съм получил нещо от вас и е не само нагло, но и изключително нелепо да ми приказваш какво си правил за мен и такива като мен.”
Няколко от наблюдаващите селяни промърморили нещо и започнали да помагат в гасенето. Други пък загледали глупаците накриво.
Глупачката се почесала по главата и казала: “Какви ги говорите! Не стига, че не гасите и не сте благодарни на гасящите, а ги и обиждате! И не е вярно, че не ви разбирам. Съвсем ясно ми стана, че сте използвачи, ама искате никой да не се досети и затова не спирате да говорите врели-некипели!”
ПРИЛИКАТА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА Е СЛУЧАЙНА.
А всъщност вече ги има и в “За да остане”, мо тамо…
Някой път се иска и търпение, не само революционен устрем. 😉
За журналистите – имам си прес кит вече, знам какво да (не) им приказвам *смея се*. Ако ви налетят и се чудите – размахайте им лепенка или плаката с триглавата ламя! Там си пише всичко. Просто и ясно.
(А в темата във Фантазия бяхме писали с Габи пред кои телевизии НИКОГА вече няма да дадем интервю. Мършояди гнусни.)
Десислава – благодаря! :):):)
Нали може да те цитирам и в моя дом?
@ Десислава: Нагло и обидно.
Калине, това ще е чест за мен.
Емо, съжалявам, задето наливам масло… но не е като да не си го търсите.
Да – в моите очи реакциите ви с Роланд _също_ изглеждат така, както в баснята на Делибалтова. Ta да знаеш – не е едностранно чувството за неразбиране и нежелание за разбиране – чак до фанатизъм *замижавам уморено*.
А баснята не беше нагла и обидна заради съдържанието си, а затова че девойката, която никога не ме е виждала преди си позволява да я напише по начинът, по който я написва. и да я завърши със саркастично подмятане. Как, да го вземат проклетите, това:
“Аз няма да посетя протеста на 28 януари.
Защо няма да го посетя? Защото на 28 януари ще живея живота си – който НА ТОЗИ ЕТАП, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, не включва граждански протести; и който, за щастие или съжаление, включва много други по-важни за мен СЕГА неща. И хора. Или добитък, явно зависи от класификацията.
Малко съм уплашен. И малко…хм, отблъснат. Уплашен съм от отношението човек-човек, демонстрирано от някои тук, включително и в писмото. “Социалното животно у теб не прилича на социалното животно у мен. В своята социалност, ти си по-низша форма на живот. В своята етика, ти си по-низша форма на живот! (затова имам право да демонстрирам превъзходството си и да налагам “възпитателни практики”) В емоционално отношение, ти си по-низша форма на живот!!!! (личният ти, НЕОБЕКТИВЕН такъв, или дали да не го нарека май съществуване, така и така си добитък – той не ме интересува!)”
Хора, които харесвам, хора, които обичам, няма да дойдат на протеста. Не ги вълнува. Изглежда са добитъци. Това ме плаши и натъжава, но и малко ме радва – защото повечето от тези мои приятели не познават тези по-горе и, слава богу, няма да им се наложи да им искат услуги, лични или другояче.
Ако тълкуванието на казаните по-горе неща звучи на някои крайно и “неразбрало” – съжалявам. НЯМАМ ЗА ЦЕЛ ДА ПОУЧАВАМ ИЛИ ДА СЕ ВЪЗМУЩАВА ОТ ЧАСТ ОТ НАПИСАНОТО ТУК. Просто съм малко уплашен и натъжен. Не по социалному, нито дори по моралному. А по емоционалному, по човешки.”
е равно на това:
“Това не е моя къща, дето гори. Ти си нечовечен да ме намесваш в нещо, в което не искам да участвам.”
Тази “басня” е подигравка. Нещо, което аз имам такта да не си позволявам.
И. Калине, нека спрем. Прочети отново постовете ми, преди да говориш за реакцията ми. Моля те. Нищо не отричам. Прав ви път. За стотен път. Нека спрем. Благодаря.
Калине, а като затваряш достъпа само за регистрирани, по-малко хора ще видят исканията на протеста.
Не е ли по-добре повече хора да ги видят?
@комата – а в чия “политическ мелница” налива вода днешният протест и кой ще се възползва, ако отменят подслушването в Интернет?
@Емо, защо да е нагло?
Цитирам:
“Аз говоря за човек, който помага на приятелите си. Ти не си му приятел, така че това, че не ти помага, не го прави добитък.”
Това го каза твоят явно приятел роланд. Не видях да възразяваш. Явно баснята си е точно на мястото.
Не, не е явно.
Роланд каза и много други неща. Трябва ли да одобрявам или възразявам на всяка негова дума, пък ако ще и да е в коментар от два реда между два други коментара от по половин екран? Не знам как си я чел тази тема, но аз имам 4 (четири) постинга в нея. От които 3 (три) са призиви да спрем или поне да не бъда намесван повече, отколкото вече бях, най-вече на услужливо цъфналия ми на върха на нов постинг в този блог коментар.
Мисля, че това някак подсказва нежеланието ми да участвам тук. Следователно подсказва и за логиката зад това да не се явявам коректив на всяка дума, която моят приятел Роланд е казал тук.
Не познавам Григор Гачев и това, че не му “помагам”, не ме кара да се чувствам зле по отношение на себе си. Не ме кара да се чувствам “добитък”. Как точно може *такъв* коментар да представлява присъда за мен под формата на… “баснята”? Не разбирам.
Но явно може, щом е факт. Както и да е. Наистина не мисля да не участвам повече тук. Всякакви коментари към мен оттук нататък биха били безсмислени.
Корекция:
“….най-вече _благодарение_ на услужливо цъфналия ми на върха на нов постинг в този блог коментар.”
Корекция:
“…Как точно може *такъв* коментар да _предизвика_ присъда за мен…”
@Калин,
Липсата на информираност е изцяло ваша грешка. Най-малко исканията трябваше да са готови, не един ден, а една седмица предварително. Да ги има по всички сайтове, надлежно коментирани и обяснени. Да отидете на някое шоу и да обясните бавно и последователно кои сте и за какво точно се борите.
Иначе става “Хайде утре да ходим на кино. -На кой филм? -Който дават” и след това да се оплакваме че никой не ходи на кино.
За следващия път да знаете.
И спрете да се карате кой е по-по-най. Със сочене на пръсти, обвинения и лепене на етикети, няма да привлечете никой на своя страна.
@Иван: Знаеш ли, не съм убеден, че ще приема от теб съвет как да правим нещата. Защото не съм длъжен да ги организирам. Длъжен няма. Организират ги тези, които участват в тях. Единствено те имат правото да дават какъвто и да е акъл по въпроса. Ако ти не си участник, значи нямаш право да даваш акъл.
Това не значи, че акълът ти не е подходящ и навременен. Може да е абсолютно верен, разумен и мъдър. Само че при правене на нещо, което никой не е служебно длъжен да прави – например организацията на такъв протест – как ще се прави определят само тези, които го правят. Може идеята ти да е спасението на този протест, и всичко най-ценно на света, но има само един начин да има шанс да бъде приета – ако участваш в тази организация. Тогава другите участници ще повярват на заинтересоваността ти, и ще обмислят думите ти.
И да, този механизъм за отсяване на идеи е всичко друго освен идеален – има недостатъци, и то гадни, колкото щеш. Той е най-лошият възможен, с изключение на всички останали реално възможни. Просто така е устроен светът, и нито ти, нито аз можем да го променим.
И пак не съм съгласна с теб.
Не може само организиращите да имат право на глас. Понякога хората, които са отстрани, могат да имат по-ясен поглед за някои неща. Когато сме вътре във вихъра на всичко, невинаги можем да преценяваме обективно. Това, човекът не е размахвал мегафон, не означава, че не е заинтересован. Прекалено краен си. А, Бога ми, имаме нужда от съвети. И неговият съвет наистина би могъл да стане спасението на този протест. Защото е страшно разумен. И е това, което и аз казах по-рано днес в мейлинга на “България е наша”. Исканията ни са много и различни – в което няма нищо лошо – но изисква по-добра информационна кампания. Сегашната никак не е малка – с всичките сайтове, участия по предавания и т.н. – но наистина за тези искания трябва да са готови по-отрано и да са обсъждани по-дълго време, за да могат всички да знаят за какво иде реч и да дойдат. Аз, която все пак следя нещата, познавам част от преките организатори и идвам на абсолютно всички протести, научих исканията на днешния протест днес сутринта. Ама другите, които не са толкова навити като мене, им трябва повече време да са ги научили тия искания, да са ги обмислили, да са ги обсъдили и тогава вече да се вдигнат до Парламента.
Ще цитирам наблюдение на един герой от една моя любима книга (преводът също е мой, предстоящо издаване). Даже толкова ми харесва, че ще го цитирам и в двете “активни” теми тук:
“Гешруни беше – или поне Акамион винаги бе смятал така – прост човек, чиито коловози на мисълта и думите бяха малко и дълбоки. Повечето войни бяха такива, особено когато бяха и роби.”
ПРИЛИКАТА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА Е СЛУЧАЙНА.
Иване,
Не знам кой си, а виждам, че и ти не знаеш кой съм.
В случая е достатъчно да кажа “Не съм от организаторите на протеста”. Не ми пречи, че ме сочиш с пръст и ми вменяваш грешки – сочиш _грешния_ човек.
А как да посочиш _правилния_ човек?
Ако наистина имаш толкова много акъл (та чак го разливаш) – ще откриеш и сам.
Да приключа и аз с един цитат:
“Мъдрият човек знае, че акъл не се дава, когато не е бил поискан.”
Ей сега я втасахмеее. ГРИГОР МИ Е ОБИДЕН И НЯМА ДА МИ ПРАВИ УСЛУГИ!!! Страшно, братя, страшно! Щото, нали, той ме храни, пои и облича и ако ми обърне гръб, ще умра!!! И Емо ще умре, и Роланд ще умре, и Марфа, и печения, и комата – ВСИЧКИТЕ ЩЕ УМРЕМ!!!
Сега сериозно. Смешни сте ми с агресивността си. Изкарахте се по-висши от тоя и оня. Изкарахте се герои, революционери, пастири на добитъка и прочее, и прочее. Да се зачуди човек, пардон добитък, като сте толкова велики, ние, животните, закво сме ви? И сам воинът е воин – воювайте, братя! Оправете ми живота, после се тупайте по юначните гърди и искайте медали и признание. Ще ви дам и от двете. Но дотогава, ще правя каквото мога, за да си го оправя сама по начин, който има повече шанс да проработи. А аз статистиката я умея достатъчно, че да ми е ясно, че от вашите действия ФАЙДА НЯМА И НЯМА И ДА ИМА. Протестите ви са ялови и произвеждат запъртъци, защото никой от вас няма идея как наистина да промени нещата. Знаете само, че трябва да има промяна. Това и аз го знам, но не го считам за достатъчна квалификация, че да имам претенции към околните. Ако имахте идея и ви стискаше наистина, нямаше да еякулирате словесно по блогове и форуми или да дюдюкате пред парламента, а щяхте да сте вътре и да работите по въпроса. Щяхте да сте алтернатива на настоящото управление. Настоящото управление няма алтернатива, затова и протестът ви е от нищото и ще отиде в нищото. За 20 години дюдюкане нищо не се промени. 20 години са около 1/3-а от човешкия живот. Аз тая 1/3-а я минах вече и нямам време да оправям страната, за да мога тепърва да почна да живея. Не съм идеалист, не съм романтичен идиот като дон Кихот, нямам нервите и силите да си бия тиквата в стената. Вие ако имате – похвално! Това не ви дава правото да ме съдите обаче или да ми налагате малоумни ултиматуми, щото с това само ме настройвате срещу себе си.
Напуснах горящото село преди известно време и отидох в големия град. Съселяните много ми липсват, обаче в града не ми се налага да водя допълнителни борби, за да живея, така че ще се постарая да свикна. Щото и не се чувствам длъжна да се боря на село, след като и без това върша всичко, което останалите граждани вършат и съм един безкрайно порядъчен гражданин. Само днес видях 3 заека. Не танцуваха, наистина, но си скачаха насам-натам и изглеждаха доволни. Почти като вашата идея за перфектен живот. Добре сте дошли тук!
@Селин: Абсолютно съм съгласен, че погледът отстрани може да вижда много по-добре, и съветът му да е по-мъдър и ценен. Но не съм забравил и друго – че ако съвети отстрани се приемаха толкова лесно, много скоро повечето от работещите ще идат отстрани да дават съвети. И работата ще има идеален план как да стане, но не и кой да я свърши. Затова всяко нещо, организирано от неформални групи, има практиката да не приема лесно съвети отвън. Да, пропускат ценни и мъдри неща. Но подсигуряват това да направят каквото могат.
@Един хитър добитък: Сори, приятелю, ама просто не можеш да си представиш колко не ми пука, че те настройвам срещу себе си. Ти си от тия, дето пишат коментари, но не вършат нищо. Защо да ме е грижа, че шумиш някъде отстрани? Шуми си. Не ми пречиш.
Иначе, ние не сме нито герои, нито революционери. Повечето от нас са качили на власт или свалили от власт не едно правителство (някои – почти всички правителства от промените досега), но никога не са се облажили и със стотинка (а някои от нас са имали и отказали повече възможности да го направят, отколкото ти някога ще имаш). Мъчим се да оправим своя живот, по достоен начин.
Твоя няма да го оправяме, по две причини. Първата, че след като ти не искаш да ни помагаш, ние не искаме да помагаме на теб. Сори, ахмаците измряха. И втората, че без твоята помощ не можем да оправим живота ти (нито пък своя), дори ако го искахме. Така че си задръж медалите и признанията – не ми трябват, а пък от теб най-вече. Представляват тиквен медал, даден от тарикат на глупак. Благодаря.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Проблемът е, че времето си върви и разни закончета се хлъзгат тихичко така. И докато сега още можем да дишаме свободно и да си лющим моабети тука, след време големият брат Първанов-Станишев-Пирински ще е хлопнал вратата и за протести дори дума няма да може да се обели.
Всеки е прав за него си. – така смятат и депутатите, докато бъркат в кацата с меда.
Темата тук премина в “А аз добитък ли съм или не съм?”, а правилният отговор за всеки от нас ще дойде с времето. На мен много ми се иска да не съм от добитъците. Ами ако се окаже след време, че е така? С кой ще споря и ще привеждам аргументи против? С младежите в автобуса ли? Или със съвестта си най-вече?
Григи, Калине, може би трябва друга тактика да се измисли. Например нещо от сорта на акция “Сливи за смет” или голям концерт с надслов, че юнакът балкански много дълбок сън е заспал и не може да се събуди.
Как можаха таксиметраджиите да се организират и така да блокират града, че кметът да им прави метани и да им разрешава протеста в последствие? Как, а? Да вземем да се поучим от техния опит или какво?
Според мен, властта се уплаши на 14-ти, но прегрупира силите и започна да бълва закони за това и онова, за да се защити. И се укрепва още повече, а нашата страна отслабва с всеки миг. Че има психологическа намеса – има. Ми не може ли и ние като тях? Така тихомълком, хитричко и злобничко да направим нещо? Да пуснем тук-там по нещо психологическо, нещо от айкидото… Явно с протести е слаба работата, докато не излязат бабите с тенджерите и карамфилите, ама не е такъв случаят сега. Трябва обаче да има и други начини.
Вместо да се караме тук измежду нас, да вземем да се вгледаме във врага – те са учили в такива соц-школи, където вероятно са преминавали обучения за психовъздействие и тактики. Да почерпим от техния опит, а? Как се организират протестни шествия като тези за медиците в Либия? Как тогава имаше толкова много съпричастни българи в защита на българи? Тогава лентички се печатаха по вестниците и хората се чувстваха съпричастни, че правят нещо. Заливаха ме с информация, всички около мен носеха лентички. По вратите в блока имаше лепенки. Продъниха ми ушите с тази акция. И техният глас тогава имаше значение. Сега изведнъж – няма значение!!! Е, как така? Ми няма лентички и лепенки, затова!
Българинът вярва на телевизора, а не на човека до себе си. Той не е авторитет. И ти Григи не си. Нито ти, Калине. Какви сте пък изобщо вие, та да се осмелявате изобщо да правите нещо? И как така имате наглостта да нарушавате душевния мир и спокойствие на хората, които са на работа и си вършат работата, па междувременно висят и в интернет и пишат фермани тука? Как така, кои сте вие? Нали помниш как един, тук в блога ти, въздъхна с облекчение при смъртта на Дарина, че сега спамът save darina щял да престане.
И вие пак си позволявате да нарушавате душевното спокойствие на горките хорица, не ви е срам…
“Повечето от нас са качили на власт или свалили от власт не едно правителство”
Уау! Ура за вас. Ура за пионките с делюзиите в шахматната игра на големите.
Как да е. България да е прокопсала от тази правителствена ротация случайно? Щото аз не съм забелязала – даже очила сложих, за да виждам по-добре, ама нъц.
Пак казвам – може да си менкате правителствата колкото си искате и да си въобразявате, че вие сте ги свалили, но ако няма нещо по-свястно да ги замени, все едно нищо не сте направили. Тъпчете на едно място, резултати няма. По-прагматичните от нас не могат да бъдат спечелени така за каузата. Вместо да ляляте призиви и заплахи тука, чието единствено постижение е да ви накарат да се чувствате значителни и героични като великомъченици в собствените ви очи, да бяхте се захванали с политика, за да има някаква реална полза от вас и епичния ви активизъм. Ако имате изобщо някаква представа от тая работа и се организирате, ще гласувам за вас. А пък на България, света и човечеството ще помагам по други начини, не по-малко достойни от вашата т.нар. борба – като се образовам добре, като си върша работата както трябва, като си възпитам децата да са добри и т.н. Не чрез безсмислено мръзнене пред парламента и губене на неврони без време. Говежди манталитет имам очевидно.
Иначе не съм от тези, които стоят и чакат някой да ги оправи. От онези, които избягаха, за да търсят щастие някъде другаде, съм. Не се гордея с това, но не се и презирам. Ходих на няколко протеста докато студентствах в България – видях, че е за тоя що клати гората и спрях. Впоследствие ми писна от това държавата да се гаври с мен и й теглих една здрава майна. Щото така както виждам нещата, гаврата ще продължи още цели десетилетия със или без вашите протести. Може да се каже, че съм една подивяла крава, евентуално. Ако нещата се оправят и човек с моят интелект и квалификации започне да получава за работата си адекватно заплащане, вместо доскорошните 300 лева, ще си дойда, за да допринасям за благото на родината по моя си начин. Но дотогава ще си задоволявам човешките нужди някъде другаде. Хората са хора навсякъде.
Иначе за медалите – от дълбокомудрената, пълна с тъпо остроумие басня на Делибалтова останах с впечатление, че искате благодарност за действията си. Моята ще я имате, дори да не я искате, АКО постигнете нещо. Не ви моля да ходите да протестирате заради мен, така че за момента не ви дължа каквато и да е благодарност. Никой от нас не ви дължи. Това не са чаши олио или захар, разменени по съседски. Това е кауза. Каузата иска доброволно посвещаване, не задължаване и заплахи.
>Повечето от нас са качили на власт или свалили от власт не едно правителство (някои – почти всички правителства от промените досега), но никога не са се облажили и със стотинка (а някои от нас са имали и отказали повече възможности да го направят, отколкото ти някога ще имаш). Мъчим се да оправим своя живот, по достоен начин.
Не бе, всъщност не сте 🙂 И най-вече плашите гаргите. Но иначе шуми си. Не ми пречиш.
@Roland – а кой тогава е свалил Виденов според теб, ако не народът, който излезе на улиците? Ако не беше излязъл този народ на улиците, щяхме ли да сме в НАТО и ЕС сега? В какво състояние щяхме да бъдем?
Народът е едно, великият и безкрайно горд със себе си Григор Гачев – нещо съвсем друго. Апропо, аз тогава бях на 11. И бях пред парламента. Така че великият и безкрайно горд със себе си Григор Гачев да свали малко праведно гневните очила и да почне да чете какво му пишат хората, че успя на маса народ да развали хубавото мнение за себе си с елементарната си назидателност и капаците на очите си.
“Така че великият и безкрайно горд със себе си харесайте си някое име по-горе да свали малко праведно гневните очила и да почне да чете какво му пишат хората, че успя на маса народ да развали хубавото мнение за себе си с елементарната си назидателност и капаците на очите си.”
Взаимно е… ама това вече го писах.
П.П. Има и един _конкретен_ успех покрай вчерашния протест – определени форуми и пощи няма да бъдат мътени повече от такива като мене; на мене ми се освобождава време за деене и друг тип общуване.
Win-win.
Взаимно? Кое точно е взаимно? Кой на кого лепна етикета “добитък”, кой кого обвинява, кой за кого пише подигравателни псевдолитературни текстчета? Къде видя взаимност изобщо в целия този фанатичен поход към освобождаване на светите земи и потъпкване на езичниците?
Драги ми Роланд,
Не те познавам, но и не мога да разбера удивителната ти страст да демонстрираш колко си обиден.
Извинявай, но подобно поведение подобава по-скоро на един Азис, да речем.
Ти заявяваш, че поемаш своя живот в собствените си ръце.
Ти си истински мъж.
Добре тогава – дръж се мъжки.
Щом вече си казал, че дадени хора стоят по-долу от теб – обърни им гръб. Да хленчиш, че не те оценяват, че са жалки личности, че не разбират благородната ти душа и стремежа към по-висши цели, може да бъде всичко друго, но не и мъжко поведение.
Не си разбрал 🙂 Хората, които стоят по-долу от мен, го правят само с действията си. Нито в този, нито в съседния пост, нито където и да било, съм се опитал да се изкарам по-някакъв от който и да е друг тук. Освен може би малко по-толерантен. Други хора се чувстват по-висши от “добитъка”. Разбирам, че си не само приятел на Григор, но и поддръжник на каузата, зад която стои, но те моля да не четеш тенденциозно.
Колкото до демонстрацията, нямам емоционална връзка с него, че да съм му обиден. Подразнен съм и афектиран, поради което и реагирам. Обиден – не.
@Един хитър добитък: “Ако нещата се оправят…”
Нещата няма да СЕ оправят, точно както домовете не СЕ строят, храната не СЕ купува и сервира, и т.н. Някой ги строи, купува, сервира… Сами не щат.
И е нормално някой да не иска вече да е ахмак и да жъне сам общата нива срещу тиквен медал. Не би било нормално, ако слуша акъла на тези, които му обещават медала, ако ожъне нивата, но не си мръдват пръста да помогнат. И трябва да е наистина ахмак, за да не си състави за тях мнението, което заслужават.
@Roland: Едно не разбирам. Защо нападаш и оспорваш мен, ad nominem, вместо да оспориш простия факт, който посочвам. А именно, че ти харесваш идеите природата да се опази, корупцията да намалее и прочее, и искаш това да стане, но чакаш някой друг да се пребори вместо теб. И при това положение смяташ, че с нищо не си по-лош от този друг, и се обиждаш, ако той ти отговори, че си… А?
(Това е само началото. После мога да те попитам и защо си мислиш, че не съм виждал стотици като теб. Че всеки от тях не претендира, че не го познавам, и затова не мога да го съдя, но когато го опозная, не се оказва абсолютно същият – авантаджия, който много иска общото да е чистичко и хубаво, ама чака друг да изчисти и оправи. А след като се троснеш, че нищо не искаш, и не желаеш да общуваш с такива самозабравили се “величия” като мен, мога да те попитам и дали сериозно си мислиш, че не си личи защо се фръцваш – защото нямаш какъв аргумент да извадиш. След като пък отговориш, че добре, правиш го защото каквото съм ти казал, и доволен ли съм и ще млъкна ли вече, всички като мен ще се прозинат – гледали са същото шоу вече много пъти, писнало им е… Съжалявам, но наистина съм го виждал стотици пъти, и винаги е същото. Чувствам се като свидетел на катастрофа, в която шофьорът е пиян до неспособност да стои прав, но се пъне, че само си е изплакнал устата с ракия заради зъбобол, и е убеден, че е първият с този номер. И най-вече че истината въобще не му личи…)
Така че предлагам да спрем дискусията. От милост към теб. Написаното в Интернет остава, и един ден ще се червиш заради него. Или пък от инат ще се пънеш, че си бил прав, и ще продължаваш да веселиш нови и нови околни, и да им съставяш мнение за себе си.
@Селин: Безсмислено е, не се мъчи. Лекуваш мъртвец – знам, че е тежко да го приемеш, но трябва. Иначе няма да смогваш за тези, които имат нещо живо в себе си.
Нека ти го обясня пак, бавно, с кратки изречения. Не, че хитрият добитък не ти го каза вече, но както и да е.
Подчертавам, че нататък говоря единствено за управлението и състоянието на държавата:
Ти си никакъв. Не си постигнал нищо. Не си помогнал никому.
Аз съм никакъв. Не съм постигнал нищо. Не съм помогнал никому.
Ти си протестирал. И протестираш.
Аз съм протестирал. Вече не протестирам.
Ти си мислиш, че тия протести имат ефект.
Аз си мисля, че нямат.
Не споря с “факта” ти, защото за мен той не е факт.
Аз харесвам идеите природате да се опази, корупцият да намалее “и прочие”.
Аз НЕ смятам, че протестите са някаква реална борба с реален ефект. Аз НЕ смятам, че те СА борба.
Аз смятам, че те са спор с телевизора.
Аз не споря с телевизори. Ако твоят здрав разум ти го позволява, то моят не ми.
Спорът с телевизора не е достойна кауза, дори идеите зад спора да са достойни.
Извинявай, изреченията май пак станаха дълги.
Но нищо, ти си виждал стотици като мен. И най-интересното от всичко е, че и ние сме един дол дренки, и ти така и не си мръднал наникъде явно за цялото това време. Наистина има нещо весело в това и наистина някой трябва да се черви 🙂
Факт. Нещата трябва да СЕ направят.
Да направиш е различно от това да създадеш курник за няколко часа пред парламента. Очевидно е, че формулата с курника не работи в България и трябва да се измисли нещо друго. Виждам, че ти е много ясно как НЕ се управлява страна. Ако ти е толкова ясно – влез в парламента и покажи на света, хората и добитъка как СЕ управлява. Тогава вече наистина ще си направил нещо, вместо досегашното преливане от пусто в празно. Между другото, през лятото, докато бях в България, когато поредните Зелени събираха членове, за да могат да си регистрират партията, взех бланки за себе си, за мъжа ми, за родителите ми, за неговите родители, за някои семейни приятели. Попълнихме ги, дадохме ги. Защото това е адекватният начин да се донесе промяна. Не с игра на революция от някакви лица, които вече демонстрират социопатски наклонности (тип: “нека ви умрат децата”).
Прост пример за смислено поведение: Когато на дете му трябват пари за операция в чужбина, на това дете му се помага с пари, а не с протестче пред парламента, което, както практиката е показала, не работи и което, ако случайно проработи, ще проработи прекалено късно. Първото се прави, когато търсиш резултати и искаш наистина да помогнеш. Второто се прави, ако си изцяло извън причинно-следствената връзка на битието, т.е. страдаш от делюзията, че действията ти ще имат глобален положителен ефект в по-дългосрочен план, ако имаш нужда от медийно внимание и/или търсиш начин да оправдаеш съществуването си и да накараш околните да те считат за по-значителен отколкото си.
Или да го кажа символистично. Трите глупака не гасят селото, защото в селото няма вода. Трите глупака хвърчат наоколо като браунови частици и бият с пръчка празните си метални кофи като с това само изнервят и без това нервните селяни. Пожарът си гори и някой трябва да изкопае кладенец, но единственият хидроинженер в селото се е изнесъл в града преди време и сега никой не знае как. Та така.
Роланд, толкова ли си …умен, че не схващаш че с всяко изречение което написа, потвърди “диагнозата”, която Григор ти постави?
Вероятно ако гледах на света с твоите и неговите очи, щях да го схващам. Уви, колкото и да се пъна да демонстрирам, че има просто други гледни точки, изцяло различни набори от схващания и възприятия, продължавам основно да се сблъсквам с възглавниця и повторения.
Човече,
Дотук всичко ясно.
Неясното е – защо продължаваш да говориш с хора, които мислят различно от теб?
Да те оценят? Не би трябвало да се нуждаеш от това.
Да ги разубедиш? Твърде самонадеяно, а и донякъде обидно както за тях (че очакваш така лесно да отстъпят), така и за теб (че си се захванал с хора, за които вярваш, че имат толкова слаби убеждения).
Прескачам предположението, че се оправдаваш пред някого – твърде обидно е.
Прескачам предположението, че си връщаш заради някаква обида – глупаво е.
Прескачам предположението, че ти е непоносима самата мисъл, че някой друг може да се смята за по-горен от теб – още по-глупаво е.
Какво остана?
Комай не се сещам.
@Roland – казваш “и аз искам” ама така не става.
Или кажи, как трябва да стане, или не се излагай повече.
@Любо Николов: Горния ми пост виж тогава, там е отговорът – говоря, за да видят хората, че аз не съм нито на едната, нито на другата страна на монетата, защото монетата не е монета, а е додекаедър. Поне. Те обаче упорито продължават да ми обясняват от коя страна на *монетата* съм, и не само това, но и какво мисля и чувствам по този въпрос, пък и към хората от другата страна, все едно априори приемат, че перспективата за монета е единствената възможна и не може да има друго виждане по въпроса. Но понеже почнах да се чувствам така, все едно се опитвам да опиша калейдоскоп на слепец, може би си прав, че трябва просто да спра…
@Божо: Що, да не би някой тук да е казал как трябва да стане, че аз да трябва да давам мои идеи? Бтв, излагация са основно такива агресивни минипостчета от по две изречения. Просто да го имаш предвид.
>”Що, да не би някой тук да е казал как трябва да стане, ”
мисля , че точно за това говорим. Само двама-трима казвате “така няма да стане” но не предлагате алтернатива.
Всъщност предлагаме 🙂 Ще те оставя да прочетеш пак постовете в тия две теми, тоя път не по диагонал, и сам ще се убедиш 😉
Ами защото в момента точно алтернатива няма. А алтернатива няма, защото моментът беше изтърван. А моментът беше изтърван, защото участниците в протеста, на първия протест, оня на 14-ти януари, декларираха, че е неполитически, надпартиен и е основно за проблемите на Студентски град. Защото лично познавам хора, изгонени от протеста, защото викали “Оставка” (и не, не бяха от маскираните идиотчета). Познавам и такива, които бяха изгонени, щото носели баджове с надпис “Сер го хоум”, под който имало емблема на ДСБ. Защото, ако проверите форумите и блоговете в периода около 14-ти януари, ще откриете как “масовиците” на протеста се радваха, че са успели да се дистанцират от политиците и че не са разрешили опозиционните партии да ги яхнели. Защото нямаше ясни искания. Защото хората, които тогава бяха навити да протестират (а имаше защо да се протестира, тъкмо беше назрял проблемът с газа), бяха отлъчени, понеже политическите им искания за оставка на правителството и предсрочни избори не съвпадаха с проблемите на Студентски град.
И питомното беше изтървано. Ядрото на протеста все пак в един момент усети, че на повечето хора им е все през тая за лампите в Студентски, но всички ги касаят ниските заплати, газовата криза, корупцията, наглостта, безхаберието, фактът, че сме на последно място в Европа по редица показатели, а сме на първо по други, по които изобщо не бихме искали да бъдем класирани. И сега какво? Айде връщайте се на площада, този път ще викаме за оставка и за предсрочни избори, няма да размахваме Стоян като знаме, а ако не дойдете, ще ви поставим диагноза. Ами, как да ви кажа, пожарът позагасна. Помогна и едноседмичната “пауза за размисъл”. Ако спреш един процес, трудничко е после да го подновиш. Иска се време. Котлонът поизстина, ще трябва да го включите отново и да изчакате водата отново да заври.
Вижте сега. Никой от участниците в тоя спор няма причина да се нервира, да се сърди и да получава арест. Разсъдете трезво. Истината е, че ако утре бъде обявен един общ национален протест, на него ще дойдат и Роланд, и Емо, и Комата, и много други. Дори да не дойдат първия ден, ще дойдат на следващия, щом видят, че ефект има. Общият национален протест няма да възникне спонтанно обаче, нито хората ще се сберат спонтанно под знамената, призовани от особено настойчив спам в пощите си. Искате протест? Организирайте го! Ето, Григор например е доста запознат с проблемите на онкоболните деца. Калин е запознат с проблемите на унищожаването на природата. Еди кой си е запознат с проблемите на икономиката. И така нататък. Те ви поле за организация. Преглътнете също така и недоверието си към политиците. Помнете, че политиците са представители на оная част от хората, която се нарича българи. Те не са изметта на Балгария, а са представителна извадка. Да някои от тях са измет, точно както и някои от заобикалящите ви са измет. Срещнете се с представители на опозиционни партии. Те могат и знаят как да водят хора по площадите. Не се отказвайте от телевизионни изяви, доста от вас могат да се похвалят с такива. Просто, ако искате нещо, трябва се потрудите то да стане. Не да се сърдите на хората, че не щат да се върнат на площада, след като веднъж са били призовани да се приберат вкъщи. Борба с почивки между полувремената не се води.
Работете за изваждане на обществото от политическата апатия, която го е обзела. Активни хора сте, изтрийте от съзнанието на четящите ви фразата “всички сте маскари” например. Да, вече е късничко, но е по-добре все някога този процес да започне.
А, едва сега прочетох, че Григор не иска да организира, защото не бил длъжен, но всички били длъжни да участват и да организират… 😐 Това някак съм го пропуснала. Ами съжалявам за предходния си коментар, очевидно е излишен при така поставения казус. Григоре, ще те помоля да го изтриеш. Ако бяха прочела навреме, че нямаш желание да приемаш съвети, въобще нямаше да го пиша. Съжалявам.
Не мисля, че коментарът ти е за триене.
Мисля, че проблемът е в непартийността. Много хора смятаме, че не трябва да има партия, ти смяташ, че трябва. Аз пък вече съм склонна да се колебая. Разликата между гражданските движения и партиите е, че докато първите въздействат на властта, другите се борят за нея. Вече видяхме, че да се въздейства на властта е невъзможно. Затова явно трябвада се прехвърлим на втория вариант. Но, кажи ми, как да направим така, че избранниците ни да не ни предадат – отново? Сега ще ми кажеш, че не всички са маскари, че това мнение е наложено от комунягите. Окей, факт е, не всички са маскари. Но въпреки това нещата всеки път се омаскаряват отново и отново.
И оттук идва обезверяването. Щом и двата начина не работят – с гражданско движение и с партия – какво работи. И хората изпадат в апатия. И отиваме на площада по-малко хора, от колкото са тези, които ни хулят. Ако сме безпартийни, ни хулите, че така не става. Ако станем партийни, ще ни хулите – ако не ти, много други хора, – че сме подли кариеристи, заедно с балъци, които им скачат по акъла и им градят по този начин кариерите. И в двата варианта няма да потекат реки от хора към площадите, не защото не виждат проблемите и не страдат от тях, а именно защото вече не вярват, че нещата могат да се променят по който и да било начин.
Не казвам, че този начин на мислене е правилен. Аз съм склонна да изпробвам всички начини – с подписки и петиции по различните проблеми, после с непартийни протести, после с партийни протести и издигане на лидери… и каквото още може да се направи. Но твърде малко хора мислят като мен. На тях им е писнало, уморили са се да вярват, уморили са се да се борят и какъвто и вид борба да им предложиш – партийна, безпартийна, за повече държава или за по-малко държава, за повече демокрация или за по-строг контрол… каквото и да им предложиш ще си заедно с нас и още 50-60 човека навън.
Не пиша това мнение с желанието да оборя теб или някой друг участник в тази дискусия. Ще се зарадвам ужасно много, ако ми покажеше, че греша, ако вие знаете магическата формула, която да ни изкара от този затворен кръг. Аз ще ви подкрепя във всеки опит да промените нещо, защото във всеки от вариантите намирам някаква надежда да вземе да проработи. Но не знам още колко човека ще го направят. 🙁
Ако бъдем безпартийни – хората не идват, защото не се предлага алтернатива. Ако се съюзим с опозицията – няма да дойдат, защото я мразят, затова и я направиха опозиция на изборите, сега не се знае и толкова ли гласове ще съберат. Ако ни подкрепи нова партия – например Зелените – няма да дойдат, защото ще сме балъците, които правят кариерата на следващите “маскари”. Аз наистина не знам какво следва.
Както каза и Марфа, партиите може да са всякакви, но имат по-добра идея от всеки самодеен деятел как се организират протести и се привличат протестиращи…
(сега като си чета мнението, не съм се изразила ясно – не съм склонна да подкрепя всеки опит – например, против съм насилствените опити, защото вярвам, че насилието поражда единствено и задължително ново насилие. Не съм склонна да подкрепя фашистки и националистки истории. И тъй нататък. Но всичко разумно подкрепям. Тук пишат разумни хора, така че това уточнение надали е твърде нужно, но аз да си го дам, да ми е мирна главата. 😉 Лека нощ! 🙂 )
Роланд, идеята не е просто да се организират протести и да се привличат протестиращи. Идеята е тия протестиращи дане бъдат употребени за пореден път. И хората – окей, по-голямата част, не всички – не вярват на партиите, че отивайки под знамената им няма да бъдат именно употребени. Самодейните деятели (поне тези, които аз познавам и с които съм говорила повече от един-два пъти “здрасти”) са идеалисти е не се стремят към власт. Докато партийците се стремят към власт и няма как да им влезеш в главите и да разбереш дали се стремят към тая власт, за да изпълнят исканията на протеста или просто за да се облажат на твой гръб. Особено ако вече са били на власт, както е с част от опозиционерите.
@Един хитър добитък: Коментарите ти не излизат без мое одобрение, понеже не вписваш е-майл (той се използва като парола). Ако не ти се дават лични данни – той не се използва при мен за нищо друго, така че можеш да напишеш каквото ти дойде наум. Но трябва да е едно и също.
@Roland: В сегашния си вид протестите наистина нямат ефект. Но се изумявам как смогваш да не видиш, че това да нямат е и твое дело. И твърдиш, че предлагаш алтернатива – но аз много внимателно чета коментарите, и не я видях. А преди да напиша това изречение, ги изчетох много внимателно още веднъж – да не би да съм я пропуснал. Би ли я посочил изрично?
За останалото – хайде и аз простичко:
Преди си протестирал, но не си успял, защото масата не те е подкрепила – предала те е.
Решил си, че начинът да успееш в очите си е да се присъединиш към нея, и че така по никакъв начин не предаваш тези, които не са се предали…
Да, всеки има своите схващания и възприятия. Но освен тях го има и реалният свят.
В него има ли неуспехът на сегашните протести нещо общо с твоята (и на другите като теб) неподкрепа, или абсолютно нищо?
@Marfa: Алтернатива, разбира се, има. Само че, уви, не е организирането на общонационален протест. Калин и аз ще отидем на него. Комата вероятно също. За Роланд и Емо обаче хич не съм убеден. Водил съм разговори като този с тях стотици пъти, всеки път с надеждата да намеря поне един различен от оправдаващите се бездейственици, и никога не съм успял. Ако някой от тях дойде на такъв протест, пък дори само за да ме опровергае, ще е първото изключение. А те двамата са на “добрия” край от диапазона, който не идва на никакви протести, но чака някой да им оправи света – средностатистическият българин е далеч по-безнадежден. Уви, политиците ни наистина са представителна извадка.
Алтернативата според мен е някой да стане и да обясни на българите в прав текст защо точно са говеда, които заслужават точно такова управляване. И да бъде намразен за това, и да бъде мразен и след като българите го разберат, повярват и се преборят за нещо по-добро. Само че не виждам друг начин. За да тръгнеш да си оправяш проблема, трябва да разбереш, че имаш проблем, и че той ти пречи. А повечето хора няма как да го разберат, ако някой не им го повтаря дълго и упорито… Да, гаден начин. Без интелектуален блясък и мъдрост. Просто дебела тояга. Само че понякога интелектуалният блясък не свършва работа, другите начини също се провалят, и остава единствено тоягата.
Знаеш ли защо наричам тази порода хора “добитъци”, а не иначе? Защото единственото, което може да ги накара да се раздвижат, е тоягата. Убеждаване, независимо в колко благородни, свестни, очевидни и изгодни за тях неща, не върши работа… Ако не си на поне моята възраст, вероятно умът ти ще отказва да приеме, че това е възможно – на човек му отнема дълго време, за да повярва на очите си при тази гледка, няма да си живяла достатъчно. И ще продължаваш да предлагаш интелигиентни и човешки начини да накараш хората да защитят своето, и няма да разбираш защо и как се проваляш, след като всичко е толкова очевидно и ясно… 🙁
@Селин: Може би ключът е именно в промяната на системата. Например аз си мисля, че пропорционалната избирателна система вече е неподходяща в сегашните условия. Мажоритарна, в едномандатни райони, би персонализирала отговорността на депутатите много по-силно, и в комбинация с публичен регистър на гласуванията би дала на избирателите много по-ясна представа кой точно как точно защитава правата им. Сега отделните депутати се крият зад общото “партията”, а българите сме адски добри да крием вината на конкретния депутат пред нас зад абстрактните партии, централизирани някъде из столицата. Може би защото вярваме на подобни оправдания… Но това го знаят и сегашните политици, и те ще пазят защитата си от контрола на избирателите – не зная дали е реалистично да бъде прокарана мажоритарна система.
Може би един начин промяната да бъде прокарана е да се организира подписка за нея. Повечето българи разбират, че мажортарно ще могат да контролират политиците по-добре, и ще я подкрепят. Ако се заемат достатъчно организации, и събере достатъчно подписи, може би ще може да бъде прокарана, ако и с много усилия.
Гри, по повод на новата избирателна система,
както и към всички, които се чудят каква _реална_ промяна предлагаха тези протести, или какво се крие зад езотеричното искане номер 4: “Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите” (ебаси фразата, да :/):
Идеята е като ходим да гласуваме, да обозначаваме в бюлетината на наш’та си партия този народен представител, който ни кефи най-много. После гласовете за _човек_ се събират – и в конкретния избирателен район на първо място влиза представителят с най-много гласове, после – вторият по брой гласове… и така. Номерата в листата (ако изобщо ще има номера) са само “препоръчителни” от страна на партията, но в крайна сметка се гледат реалните гласове. (Така НДСВ могат да си сложат Симеонча на първо място в бюлетината си за София, но ако техните поддръжници софиянци масово предпочетат сложения под номер седем Кажгоде Ибълимумамата – в Парламента влиза К.И., а Симеончо се втурва извън страната, погнат от гневни еколози с транспаранти “Върни горите, аристократична сволоч!”… Ъъъъ, извинете, размечтах се.)
Мажоритарната система си има сериозни недостатъци. Ако някой се вълнува от тях – ще цитирам един от юристите, които участваха в писането на исканията.
А идеята за публичен регистър на гласуванията – Гри, ще разкажеш ли малко по-подробно?
Може и в отделен пост, де, тук стана доста кално.
Кал
Поразен съм.
Хора, нежелаещи да имат нещо общо с протестите, все по-разпалено и по-разпалено се намесват в темата за същите тези протести.
Отгоре на всичко – при цялото си нежелание да вършат нещо – държат Григор отговорен за онова, което прави или не прави.
Тук май започва да се губи всякаква логика.
Или пък намирисва на обикновена провокация, при която противникът бива подмамен да изпусне една крива дума. Сетне с кривата дума се обвързва цялата му позиция. Отбранявайки позицията си, той изпуска втора крива дума. Тя също се взима на въоръжение… и така нататък.
Ако е второто – не се излагайте с елементарни похвати. И ние сме чели ръководства по тия неща.
@Калин: Любопитен съм да науча какви недостатъци на мажоритарната система са посочени. А идеята за публичен регистър на гласуването на депутатите е проста – как е гласувал всеки път всеки депутат е публично достъпно. В САЩ преценяват кой конгресмен или сенатор какво реално представлява точно по регистъра на гласуването му.
@ Любо Николов – оказа се, че човекът, който пише километрични постове е най-обикновен трол и действа точно по стандартната тролска схема. Просто успя за дълго да заблуди повечето четящи, включително и мене, защото използва културен език, за разлика от 80% от троловете.
Цитирам Веселин Паскалев от Зелените адвокати:
> Веднага обяснявам, така се избираха половината от великите народни
> депутати през 1990г. :
>
> страната се разделя на 240 окръга и всеки окръг си избира представител.
>
> предимства:
>
> – само 1 – хората избират директно човека
>
> недостатъци:
>
> 1 – ако една партия има подкрепа на 51% от гласувалите (които може да са
> примерно 60 % от всички, както май беше на последните президентски
> избори), равномерно разпределени по районите, печели навсякъде и получава
> 100% от депутатите. Вся власт советом! Партията, която има 49% навсякъде, не
> получава нищо.
>
> 2 – практиката показва, че където има мажоритарна система (Англия и САЩ), се
> установява двупартиен модел – най-голямата партия печели повечето
> мандати, втората по големина – останалите, и почти няма никакъв шанс
> някоя новообразувана малка партия да се класира между големите. в Англия
> все същите две партии – Лейбъристи и Консерватори се менкат във властта от
> първата световна воина насам. Някой да е чул за друга партия освен
> демократи и републиканци в САЩ??? в нашия случай в районите, в които не
> спечели Герб, ще спечели БСП (с изключение на няколко района, запазени
> вовеки за ДПС) , всички останали остават извън парламента
>
> 3 – депутатите от съответния район стават местни феодали – ако са умни да
> крадат само от националната (и европейската) баница, без да крадат от
> местната. По всякави въпроси от национално значение могат да правят
> сякви поразии, но подкупват своите избиратели с някоя благинка като
> примерно изключване на общината от Натура, ски курорт , в който всички
> местни си намират работа и прочее. Стават местни герои и понеже се избират
> само от местните хора, никой не може да ги махне от парламента, докато са
> живи.
>
> 4 – Георги Първанов от около една година лансира тезата, аз лично не мисля,
> че намеренията му са да направи най-после нещо добро за България
>
> Няколко популярни заблуди:
>
> – с мажоритарна система се избират личности, а не партии – не е вярно. за
> да бъде избран кандидат, му трябват пари за кампания, които взима или от
> партия, или от местната мутра. Шансът на някоя голяма и независима
> личност да бъде избран е минимален. В Сената на САЩ в момента няма нито
> един такъв, въпреки че не им липсват филмови звезди, Нобелови лауреати и
> какви ли не. Помислете си кои са великите българи, които биха се
> кандидатирали като независими, срещу партийните кандидати. Припомням, че
> ако сега говорим за трудността на 4% бариера, при мажоритарна система
> бариерата е 51%.
>
> – депутатите ще защитават обществения интерес, а не партийния. Не е
> вярно, без партийна подкрепа нямат шансове за преизбиране. Освен ако не
> приложат схемата в т. 3 по-горе.
>
> – така хората ще се интересуват повече от участие в избори – пълна
> глупост – на кметските избори, които винаги са били мажоритарни, винаги
> досега е имало по-малко гласували.
(Изприщих се, докато го кирилизирам и коректирам – сори за пропуснатите грешки.)
Предлагам ако имате въпроси, да ги зададете направо на линка горе – да ви отговорят направо Веско, Свилен или някой от другите юристи.
@Калин: Разумно – убеди ме. 🙂
И още нещо за мажоритарната система – това с личностите има смисъл, само в малки селища, където хората се познават и могат да преценят кандидата по реалните му качества.
В останалите случаи, избирателите познават кандидатите от изявите им по медиите, или ако са публични личности. За това и Великото народно събрание се напълни с певци, артисти, писатели – избрани съоветно като лица на разни партии. Голяма част от тях впоследствие отстъпиха мандата си.
Та целият шум около мажоритарната система е поредния прах в очите.
Е, не е ли възможно да си запазим нашата изборна система, просто добавяйки като елемент от нея пренареждането на листите? Пак с 4%-овата бариера? Не е необходимо да им взимаме цялата система. То читава система трудно се намира тъй тъй.
“Върни горите, аристократична сволоч!”… – това е велико, велико е:))))))))
Не знаех за този проблем с мажоритарната система. А може ли малко по-подробно за пропорционалната с ненам какво там беше? (онова с дългото заглавие де)
Към г-н Николов и Божо: не всеки, който застъпва противоположно мнение, е провокатор и трол. Знам, че е нещо очевидно, но ми се искаше да го кажа.
>@Roland: В сегашния си вид протестите наистина нямат ефект. Но се изумявам как смогваш да не видиш, че това да нямат е и твое дело. И твърдиш, че предлагаш алтернатива – но аз много внимателно чета коментарите, и не я видях. А преди да напиша това изречение, ги изчетох много внимателно още веднъж – да не би да съм я пропуснал. Би ли я посочил изрично?
Алтернативите ги предложи Марфа. Не съм казал, че АЗ съм предлагал, използвах мн.ч. Аз се изумявам как смогваш да не видиш, че не, наистина не е и мое дело. Но оттук нататък ще ти отговарям, когато ми демонстрираш, че си схванал онова за монетата и додекаедъра. Към момента не си.
Селин, Марфе – реалната промяна в сегашната избирателна система всъщност е близка до това: “добавяйки като елемент от нея пренареждането на листите”. С уточнението, че пренареждането става, като се преброят гласовете за конкретен човек, който всеки избирател е посочил на бюлетината си. Тоест няма нужда да пишем “първи искам К. И., втори – А. Д.,… а цариот ще го гоним, докато ни върне горите (ех… умечтах се)” – означаваме само _един_ човек. Не чен не може да ги пре-класираме всички – ама ще стане много бавно и мудно.
Впрочем – това е само _един_ пример за необходими промени. Мен (а и Григор, вярвам) много повече ни вълнува възможността за граждански контрол на всяко ниво – точка 3 (http://forthenature.org/news/575): “намаляване праговете и пречките пред иницииране на местни и национални референдуми с подписка на граждани; снижаване прага на избирателната активност, необходим за задължителността на референдума; задължително участие на организации с нестопанска цел в обществена полза при вземането на решения от административните органи.” В тоя текст не са споменати и половината предложения за възможност да отзоваваме (или помагаме на… да не бъдем само лоши ;)) държавни служители от всякакъв ранг, за които си говорихме с Андрей Ковачев преди Нова година. Предполагам, че тия предложения тепърва ще се изнесат онлайн в разбираема форма – търсете ключовата фраза “За да останат хора в България”. (Без майтап.)
Ако ви интересува нещо друго по избирателната система – _наистина_ трябва да питате в блога на “Зелените адвокати”, аз съм лаик.
(Бъдете устойчиво гражданско общество – разпределяйте работата по равно. 😉 )
Разбирам. А “За да останат хора в България” ми е любимо от доста време:))
Но, разбира се, http://www.monitor.bg/article?id=186011 Зелените дори не са споменати, че съществуват. 🙁 Вижте линка, прогнозата хич не ми харесва…
Ако говорим сериозно, трябва преди всичко да определим целта.
При цел взимане на политическата власт единственият път е партийното строителство. Най-успешни примери – Хитлер и Ленин. За жалост подобен път е капан без никакъв шанс за излизане. На пръсти се броят хората като Сула, които са намерили сили да излязат от властта, след като са постигнали целите си. (Мисля, че беше Сула – не ми се правят справки в момента, ако съм сбъркал, извинявайте.)
При цел промяна на обществото нещата стоят малко по-другояче. Там партийното строителство далеч не е задължително.
Най-яркият пример е отпреди 40 години. Днешната ситуация у нас има много паралели с тогавашната. През периода около 1968 година се надигна извънредно мощно младежко движение, обединено от едно-единствено желание: да промени обществото.
Ако погледнем формално – тогавашните бунтари не постигнаха АБСОЛЮТНО НИЩО.
Ако погледнем в по-широк смисъл – те наистина коренно промениха света. Впрочем, същото се отнася и до ранните християни. (Отделно стои въпросът, че промените, тласнати от младежта, изтраяха някъде до 90-те години, след това политическата реакция си взе реванша.)
И един пределно добронамерен съвет към Роланд.
Драги Роланд.
В твоето положение няма нищо ново. Съвършено нищо. Погледнеш ли назад към края на 60-те години, ще видиш хиляди като теб. Тогава мнозина правеха своя избор. Едни избраха да градят свой живот и днес мнозина от тях са преуспяващи бизнесмени или политици. Няма лошо. Други се хвърлиха в екстремизма, организираха въоръжени групи, постигнаха съвсем малко и съсипаха живота си. Трети – често се мяркат в американските филми – се превърнаха в наивни, смешни и умилителни чудаци, които на 60-годишна възраст още носят дълги коси и широки блузи на цветчета, свирят на китари и живеят криво-ляво, запазвайки вярност към наивните идеи на своята младост.
Съветът ми е: ако си направил своя избор, режи решително нишката към миналото. Прекрачи в “света на възрастните” както го разбираш. Стъпил си върху разлома между два свята, които се раздалечават все повече и повече. Не можеш да останеш и в двата – ще се разкъсаш. Запази си спомена – както би казал снизходително някой американски бизнесмен: “Ех, и ние бяхме в Удсток”. Защото има и други. Те не могат да простят на онези чудаци. Те са на позицията: “Лесно им е на тях! И аз можех, но нали някой трябва да се грижи за реалния свят!” И виждат житейския си успех едва ли не като саможертва.
С две думи: тръгни по който си искаш път, само не и по третия.
Не четете “Монитор”. Всъщност – избягвайте да четете каквото и да е освен “Капитал” и “Дневник”.
За телевизиите не ми се приказва въобще… 🙁
По БНР имат проблясъци, ама то май понеже не ги слуша почти никой (че да станат достатъчно важни за “спонсорите”).
Абе… що не вземем _ние_, народа на интернет, да си направим едно проучване кой за кого иска да гласува? Без спорове и коментари, само с цифри? М? Някой наема ли се да качи анкета? Аз ще помагам с разгласата.
@Roland: Прочетох още веднъж внимателно коментарите на Marfa, и пак не видях никакви алтернативи – с изключение на тези, за които подробно обясних защо не ги предпочетохме. Ще повторя обяснението пак: защото протестът ни щеше да изглежда не както си го представя тя, а както около стотината протеста за последната година, минали по този път. А именно: никой не разбра за тях, защото всъщност не се проведоха – бяха заявени час и място, но не отидоха дори организаторите им. Защото знаеха, че с подкрепата на партиите щяха да са чисто сами пред журналистите, и избраха да не се срамят. (Журналистите също отидоха на първите два-три такива, после само почнаха да проверяват. “Има ли подкрепа от партии? Аха, има. Няма смисъл да ходим, няма да отидат дори организаторите…”)
Та, с нетърпение очаквам да ми покажеш, че додекаедърът има повече от две страни. Защото аз си мисля, че по време на пожар той има точно две страни: или гасиш, или не. Дали щудираш Гьоте или береш гъби не вълнува никого освен теб.
Проблемът с интернет анкетата е, че тя не обхваща масата. Естествено, че тези, които ползват интернет ще дадат много по-различни резултати от тези, които четат “монитор” и гледат бтв. За съжаление ползващите интернет в България все още са малцинство, така че сега е момента ние “народа на интернета”, да се опитваме да отваряме очите на сляпо вярващите в телевизора 🙂
А за хората, които са решили, че това не е тяхната война… ами явно не е. Въпросът е, когато това стане “тяхната” война дали ще са останали Хора, които да им помогнат?
Айде пак отидохме в “проблема”…
Абе Митко бре! Дай да видим _нашите_ гласове – на народа на интернет. Щото например ако се окаже, че дори _ние_ предпочитаме ГЕРБ пред Зелените (примерно)… изобщо ще се откажа от агитацията. Ако хората, които имат достъп до най-разнообразен достъп от информация, _така_ избират… какво да се хабя с по-малко информираните? Не сме узрели още за промени в системата, и толкоз, ще си кажа; и ще си действам по другите дела.
Ако пък тая анкета покаже, че гласовете ни _здраво_ се различават от глупостите на “Монитор” и н’нам кой си още център за (платено) подучване на общественото мнение – ще имаме един документ, който да ни помага в убеждаването на колебаещите се хора. А те са над 50% от гласоподавателите, ако се не лъжа… И смисълът в убеждаването им става ОГРОМЕН.
Та?
Приемам че чистия пропорционален модел използван досега се е провалил.
Приемам че чистия мажоритарен модел не е добър, заради изложените причини.
Въпросът ми е – В кои държави се използва пропорционален модел с неограничена преференция?
Лично аз не виждам какво ще промени преференцията.
Вярно, липсата на праг ще избегне подигравки като тази на изборите за евро парламент, където най-предпочитаният кандидат Антония Първанова не успя да получи единственото място.
Но примерно, на предишните парламентарни избори, в две листи на НДСВ лидер беше Бойко Борисов, при ПМсНП хората гласуват с преференция за него. Като резултат партията получава повече гласове, които се разпределят между останалите мижитурки зад него. А той взе че се отказа и от двете места.
“@Един хитър добитък: Коментарите ти не излизат без мое одобрение, понеже не вписваш е-майл (той се използва като парола). Ако не ти се дават лични данни – той не се използва при мен за нищо друго, така че можеш да напишеш каквото ти дойде наум. Но трябва да е едно и също.”
Мерси, ще го имам предвид. 🙂
Дискусията тук се промени в добра посока – търсят се решения на проблема, вместо да се сипят типичните обвинения по български. Ако ще правите проучване за гласуването – аз ще гласувам за Зелените. Мисля, че те са най-близко до това, което бих нарекла шеговито “нови курви” и с тях можем да си направим нов бардак. Със старите се видя какво става.
Любо Николов,
аз ли не разбирам поста ти или описваш три пътя – на тези, които се примиряват и влизат в системата, тези, които стават терористи и тези, които стават хипита – и назоваваш като най-лош третия, сиреч хипитата? о__О
Не, сигурно не съм разбрала. Извинявам се:)
А иначе, идеята за анкетата е добра. Особено, ако Зелените се появят в анкетата, ако ще и на последно място. Защото никой не ги слага като СЪЩЕСТВУВАЩИ, камо ли като минали бариерата. Даже в сайта на СРОКСОС, където има една анкета за изборите (за и срещу кого бихте гласували) има изброени един куп партии, но не и Зелените. То е нормално донякъде, защото е нова партия, ама все пак. 🙁
Грешка моя. Имах предвид последния вариант – на хората, които са направили своя избор, но тайно не са доволни от него и завиждат на другите, които не са “пораснали”.
Намерих пълния комплект от предложения за промяна в системата:
http://www.bulgariangreens.org/index.php?mact=Blogs,cntnt01,showentry,0&cntnt01entryid=15&cntnt01returnid=81
Сега е добър момент да се включите с въпроси и коментари. Зелените (не ги бъркайте със Зелената партия или наскоро погълнатата от нея Зелена България) започват серия от граждански дебати “Да върнем държавата на гражданите!” – участвайте, ако можете (и има какво да предложите).
Цитирам:
“През февруари всяка неделя ще има дискусия:
01 февруари: Народно събрание, президент, пряка демокрация (референдуми)
08 февруари: Администрация, еврофондове, публични средства
15 февруари: Местни власти (общинска и областна администрация)
22 февруари: Съдебна система.
Всички дискусии се провеждат в София в залата на ул. „Славянска” 6 и започват в 12 часа. “
Още за мажоритарната система – специално за студенти/висшисти. 😉