Гоше Мързело

Тази история ми я е разказвал един от старците в селото на дядо ми – Мусачево. Нямам представа дали е истина. Така я чух – така я предавам.

Къде началото на века (20 век) живеел в селото един Гоше, викали му Мързело. Хранела го прегърбената от работа негова майка. Той по цял ден се шляел из селото, без да върши нищо.

– Гоше бе, Митката къща строи, па нема кой да му дига тухлете. Що се не фанеш, ем некой лев ще изкараш, на майка ти да помогнеш…

– У тая леб нема. Преди четире годин оня другоселец, дето нае Петрето малкио, па не му плати. Я ли да съм тъп, че да се гърбим бадева?

– Бе Митката е това бе, Гоше, той нивга никого не е завърнал, и тебе нема. Слушай, той ако ти не плати, я че ти платим!

– Немой ме ти мене, знам ги я тея. Я че идем некой ден у Америка, там парите по земята се въргалят. Там че работим. Тука нема смисъл…

Минат два-три дни, пак се пробва някой съселянин:

– Гоше, у нивата ви зад герено дръвьета вече никнат. Що я не изореш и засееш?

– Нема смисъл. Кат удари една градушка, сичко ще изтепе. Ти ли че я вардиш? Я бадева нема да работим.

– Бе! Точно па твойта нива градушката че удари. Немой така, земи я насади…

– Па Иван и он миналата година не верваше, па му попиле нивата градушката. И на Кина, и на Христо кривия. А па преди четире годин колко ниви у селото останаа небити? Има-нема половината. Немой ме ти мене. Кой е улав, да сее нива. Я нечем да се гърбим, па град да жънем.

Мине още малко време, пак някой прави отчаян опит:

– Гоше бе, гледам – керемидите на покрива ви са се разместили. Що се не качиш да ги прередиш?

– И като ги прередим, що? Они па че се разместат. Щом са се разместили еднаж.

– Бе недей така бе, дъжд ще удари, снег ще завее, покрив нема да имате. Бива ли тъй?

– Е па като нема да имаме, я що да сторим?… Целио покрив нема да падне, се неква сушина ще остане. Да го редим файда йок, он па че се разреди.

И така – ден след ден, година след година. Цялото село ставало за смях пред околните заради Гоше Мързело. Каквато работа да му предложели, все измислял как да откаже. Гладен стоял, ама работа не пипвал. Чудели се какво да го правят. Неведнъж мислели – да се хванат няколко аджамии да го отупат едно хубаво, ненапразно е речено “дървен господ”. Ама майка му жалели, горката…

Един ден изневиделица пристигнал в селото Боре. Само сестра му го познала отпървом – трийсет години и отгоре не го били виждали вече, за умрел го мислели. С едни дрехи на гърба си заминал на гурбет, още младо момче, и не се върнал… А той оттук, па оттам, та чак до Америка стигнал. Трийсет години се скъсвал от работа, ама станал богат човек. Мини за въглища имал, леярен завод – никой не вярвал, че това може да е наш Боре. Само в банковата сметка, дето оставил на сестра си “да има, да не гладува”, имало пари да се купи половината село.

Чудили се мусачевчени, маели се на Боре и богатството му. Кой пръв се е сетил, никой не помни. Ама се наговорили пустите му шопи, и почнали:

– Добър ти ден, Боре! Абе я да те питам аз нещо. Има тук едно момче, Гоше му викат. Много е свястно. И много работливо, да знаеш. Немаш ли нужда от такъв човек там, по Америката? Че тук беднотия, немаме що да ядем…

– Добра ти вечер, Боре! Абе я да ти реча нещо. Гоше, на Гина съседката, позакъса напоследък. Не може да си намери работа момчето, пък е свястно и работливо. Не можеш ли го взе по Америката, той там ще се оправи лесно…

С една дума – склонили Боре да вземе Гоше Мързело в Америката. Дрехи нови му купил Боре, билет му взел за влака до Атина и за парахода оттам, заедно да пътуват. И когато заминали, цяло село ги изчакало да се скрият зад хълмовете, па всички метнали по един камък подире. Да се не връща повече Гоше.

Минали се три-четири месеца, и сестрата на Боре получила писмо. Разтворила го, прочела го. И както била угрижена за щуротията, дето я стъкмили на брат й, така се смяла от сърце накрая. След другите вести, накрая пишело:

“… За тоя Гоше, дето ми го натресоха пущите съселяне, сестро, не ми се и дума продумва. Сещам се аз що са го проводили с мен – да го откарам надалече, да ги отърва от него. Ала можеха да ми го рекат направо, да знам що да сторя. Затуй, що ми такова нещо стъкмиха, повече у село нема да стъпя.

Доде стигнем у Ню Йорк, сестро, само дето у океана не скочих. Такова диване като Гоше цел живот ни съм виждал, ни съм чувал. Не си сеел нивата, че щела да я попари суша. Не си потегал къщата, тя пак щела да се покриви. Нищо не попипва, само дудне как в Америка парите се търкаляли по земята, и като идел там, щел само да ги събира. Главата ми като парен котел пропуши, аха да гръмне. Кат се привиде пристанището отдалече, место не можех си намери. Сега ше види, диването му с диване, виках си, парите в Америка по земята ли се търкалят, или работиш двайсет години като роб в мината, по двайсет часа на ден, и по три месеца почивен ден немаш. Че ти доде акъло у глави.

Слизаме ние от кораба на кея, а он дудне ли дудне как тука парите се търкаляли по земята. Много ми беше дошло, сестричке, та вече си рекох – ща му ошамаря един, пък да става що ще. Богат съм, и полиция да дойде, езика знам, ще се оправя. И таман да замахна, гледам – на дъските, право пред нас, педесе долара се търкалят! Некой ги изпущил, като слизал.

Спрех аз като побит уземи, не вервам на очите си. Педесе долара ей така, на земята! Гоше аха-аха да продължи, ама усети, че съм спрел, и ме погледна. Виде накъде гледам, и виде доларите и той. Рекох си – тоя не го знам какъв е, тунец ли е, упир ли е, таков късмет човек божи нема. Да дудне глупости как парите се търкалят по земята, и едва слезнал от кораба, пари пред него да се търкалят на кея!

Пристъпи Гоше, ухили се едно доволно, демек рекох ли ти аз как тука в Америка. Наведе се над доларите. Аха да ги вземе, ама размисли и се изправи:

– Е па нема от първио ден да се фащам на работа, я!

И ги срита от кея у водата.

Тогаз, сестро, го халосах. Колко сила имах. Като отсечено дръво се просна – надали съм го усмъртил, ама ще да е лежал барем сахат, доде се освести. И бегах оттам колко сили имам. Не от полицията, с тех оправия има винаги. Ама от Гоше има само една оправия – бегай от него като от чума, и повече даже. Он че се оправи от мързело кога чумата върне на ората децата.

Оттогаз не съм чул за него. Ама не вервам да е прокопсал. Право да си кажа, не вервам да е жив още – преди две седмици беше, па тук такива с паче перо ги не галят. И да ме прости Господ, ама не ми е жал за него хич биля. Такова не требе да живее.”

Честичко съм си припомнял този разказ, и съм се смял на акъла на Гоше. И също като Боре не вярвам да е не само прокопсал, ами въобще оживял, и не ми е жал за него… Не знам измислил ли си го е благият дядо, или има някаква истина в историята. Но си мисля – нищо чудно и да е истина.

Защо ли? Защото като дойдат избори, почвам да чувам ту тоя, ту оня как се оправдава защо няма да гласува. Първата ми аналогия винаги е с оправданията на Гоше Мързело защо няма да работи. Едно към едно са. Няма глупост, дето да не кажат, колкото и шантава да е. И колкото Гоше можеш да го надспориш, толкова и тях.

Представете си, че имате магазин. Как ще процедирате с персонала? Ще търсите под дърво и камък кристални хора, които никога и за нищо на света няма да ви окрадат? Или ще наемете колкото прилични намерите, но ще ги контролирате, и ако някой ви краде, няма да го оправдаете заради “ниската” му заплата?… Всички реално съществуващи магазини, успешни или не, са изградени на втория вариант. Който търси първия, ще има перфектен магазин, но несъществуващ.

Вашият магазин е държавата ви. Тя е вашата частна фирма, вие сте нейните собственици. Ако не сте граждански активни, ако не следите кой колко добре я управлява, и не гласувате на всеки избори за най-добрия от наличните варианти, вие не контролирате персонала на фирмата си. Какво очаквате от него, да работи с пот на челото и да не ви краде? Какви хора очаквате да почнат да се издигат в нея? Какви хора очаквате тя да започне да привлича с времето, и докъде смятате, че ще я докарат те?…

Ако не контролирате персонала си (в държавата – политиците си), вие се оказвате в положението на Гоше Мързело. Назначавате всякакви престъпници, защото “всички са еднакви маскари”. Ако ви крадат, не ги уволнявате, понеже “тези вече са се наяли, а другите, дето ще дойдат, ще са гладни”. Ако ви заплашват и изнудват, не правите нищо, понеже “аз нямам реална власт, нещата се решават другаде”… Смешно ли ви звучат оправданията? И на мен. От частник с фирма никога не съм ги чул. Нямаше вече да е с фирма. Но от “гражданството” ни се чуват непрекъснато. А се питаме защо нямаме държава.

Има и хора, които още недочели това, вече почват: “ама фирмата си е моя, пък държавата не е, нещата са много различни…” Да, различни са. “Твоята” фирма е обвързана с хиляди закони, които й нареждат или забраняват какво ли не, докато в “не-твоята” държава става каквото реши народът й. (Или, ако него го мързи да решава, каквото реши персоналът, който си е назначил.) В държавата си имаш много повече свобода на решения, отколкото във фирмата си.

Разбира се, можеш да оставиш персонала да те краде колкото може. Как мислиш, дали държавата ти ще просперира? Има ли оправдание да не си контролираш персонала, което да не тежи колкото оправданията на Гоше Мързело? Тъй де, ами ако наистина вземе градушка да удари нивата? Пък то покривът и да падне, все няма да е в цялата къща, все някъде ще остане едно легло сушина…

Има и друго. Всички тези, дето живеят в “белите” държави – и еврокомисарите, и избирателите им – не са хора от чергата на Гоше Мързело. Те са хора… точно така, от чергата на Боре. Такива, дето в продължение на много десетки години, като се окаже някой политик крадлив, са си зарязвали не само ракийката, салатката и мача, а и работата, дето ги храни. Понякога по тях са стреляли танкове, пратени от крадливия политик, но те и тогава не са се отказвали – продължавали са протеста си срещу него, докато не го принудят да се махне. Образно казано, са работили трийсет години в мината по двайсет часа на ден, с по един почивен ден на три месеца, за да имат богатството си.

Как очаквате такива хора да гледат на народ от чергата на Гоше Мързело? Дето както и да го крадат и грабят политиците му, все ще си съчини оправдание да не се хване да сложи ред в държавата си? Дето обяснява как няма смисъл, щото всичките са еднакви маскари, и сегашните крадци вече са се наяли? И дето колкото и да му обясняваш, и да му даваш пример как ти си успял, не можеш го надспори?

Симпатия ли очаквате да изпитват към него? За свестен и равен на тях ли смятате, че ще го приемат? Дори ако претендира, че е от древен род и прочее? И дори ако му купят нови дрехи и билет закъм свят, където с труд можеш да живееш добре, колко ще го търпят да дудне как няма смисъл да си оправи държавата, щото…?

Колко време мислите, че ще търпят в селото си съсипаната му, превърната на бунище къща? Когато на всяка покана да я почисти от боклука той отговаря, че това е работа на “Чистота” и ХЕИ? А в това време смрадта му трови селото, и изскочили от боклука плъхове хапят децата им?… Дали ще издържат дълго, преди да го прогонят? И дали няма после да кажат: “Да ме прости Господ, ама не ми е жал за него хич биля. Такова не требе да живее”?

… Дали всичко, дето го изписах, ще помогне на нашичките си Гоше Мързеловци? Не вярвам. Мисля си, че Боре е прав – те ще се оправят когато чумата върне на хората децата. А и с редки изключения са добитъци, пък добитъците блогове не четат.

Защо го писах тогава ли?

Може би за да опазя останалите свестни да прихванат същата чума.

А може би и за друго. Но за него ще пиша някой друг път.

33 thoughts on “Гоше Мързело

  1. Acnapyx

    И си прав, и не си. Щото Гошетата не си избираш къде ще ти се родят, а на мнозина им е жал за горката им майка, та нищо не правят. Пък и тези останалите свестни, да ме извиняваш, ама и те вече се позамислят, ако не дай си боже сегашната тройна ламя пак ни яхне, да хващат пътя, все едно накъде. Да бяха само мързеливите Гошета, направо щях с мед да ги намажа. Те поне са само мързеливи – до степен дори мързелът да им пречи на алчността. Повече ме е шубе от недостатъчно мързеливи, на които са им останали сили да покраднат 🙁

    А за останалата част от посланието ти… избързваш. Цял месец има до изборите, вЕрвай ми, дотогава всичките притчи ще са ги забравили напълно. Та ще трябва да се повтаряш наново. Паметта на народа е къса, недей разчита твърде много дори и на свестните, че толкова дълго ще помнят.

    Reply
  2. Кръстю

    Мисля, мисля и не виждам много връзката….Не се гласува от мързел ли?!
    Само ще дам един въпрос- как, за колко време и по какъв начин са забогатели богатите страни?!
    Та споменахте Америка…Кои са първите заселници- осъдени престъпници от Кралството, които са натоварени на кораби и изпратени там— с един куршум, два заека -хем поданиците на кралството няма да ги хранят докато са в затвора, хем който оживее ще разработи целината…Полека лека започват да се мъкнат и неудачници и престъпници от цял свят, както и много кадърни ,хитри и предприемчиви хора…”Пролетариата може да загуби само оковите си” -нали така…Дааа , имало е работливи разбира се, но освен индианските притчи за вълци и пр. съм чел и една притча , която се разказва с половин уста -за одеалата ,с които са завивани болни от шарка и после са дарявани “с най-добри чувства” на индианците…
    А , щях да забравя, работата е била толкова много, че се е наложило да се включат и роби, няма да се излежават и да чакат да им падне в устата , а е добе един ден наследниците им да се гордеят ,че са афроамериканци! Ето и президент доживяха…
    За Европа-какво, мъгливият ,влажен остров цица от половин свят, всички си спастриха по някоя колонийка, ама теорията за бумеранга е безотказна….пълно е с кафяви британци и французи. Няма лошо разбира се.
    Ще цитирам по памет един наш спорен политик- Стамболов :”Една шепа народсме ние, под една черга спим и си знаем миризмите и на парфюмите и на пръдните”—Каква е връзката ли?!
    “Българинът не обича богатите” казва социоложката Янова….И как ще ги обича ,като забогатяха пред очите му в такива съкратени срокове,на които би завидял и др.Димитров и то не от лъснати ябълки, като оная притча за Рокфелер, ли забравих вече…и освен това ги познава….една шепа народ сме, да…
    “””””””””””””””””””
    А по темата, още преди бях задал въпрос, -защо сме сигурни, че всички от тези 60 пр. негласуващи са недоволни….по това, че псуват ли?..Забелязал съм нещо друго-българина си псува за спорт и авторитет , ако щете.Забелязал съм и друго- покажи нещо на някого и ще видиш, че първо ще му намери кусура и слабото място—-това безвластие на “демокрацията” дава и предимства, е, ако нямаш проблеми с морала и възпитанието, ….

    Reply
  3. emo

    Българина не иска да е балък. Иска да е тарикат.
    Балъците спазват законите, работят, гласуват…

    Reply
  4. Кръстю

    Ето какво стихче срещнах в един форум. Толкова ме впечатли, че го запомних:
    Българинът е пача корава,
    Дори да го поставиш в поза ниска,
    притиснеш ли го яко -дупе дава,
    отпуснеш ли го леко- дупе иска!

    Reply
  5. Гонзо

    Кръстю, Америка не е заселена с престъпници. Първите заселници в Северна Америка са протестанти, не намерили убежище в Англия. След тях следват авантюристите. Със престъпници е заселена Австралия – друга бивша колония на Нейно Величество. Очевидно е имало нужния превъзпитателен ефект, станали са хора.

    Григоре, историята кърти! Ма и тя явно не е достатъчна, за да си вземат поука…

    Reply
  6. Асен

    Да добра е. Тази история ми напомня една съвсем реална. В наше село имаше един надут фермер-кокошкар, който май беше по едно време в Америка и като се върна си остана същия прост, неук и неграмотен селянин с претенции към държавната политика. На всичкото отгоре искаше да се кандидатира за депутат. Първо сееше хвалебствия към социалистическия режим, после викаше нагоре надолу, че щял да гласува само за атака. В крайна сметка си остана чист фашизоиден престъпник с набор от комплекси, който се занимава с незаконни работи. Тези хора да се срамуват най-много, а не да имат желание да влизат в политиката. От такива които уж не обичат лъжата, примамват по кварталите ромите да гласуват за тях, а после като влязат в парламента се правят на големи националисти и пращат мургавите ни събратя на сапун. Ето на това викам аз голям политически курвалък. Аман от такива мазни подлизурковци на които мястото им е в затвора, където да търкат наровете до блясък за да им дойде и акъла и възпитанието от първите им липсващи седем години.

    Reply
  7. vlady

    Историята (и аналогията) е чудесна! Но…
    В някои от коментарите прозират ли някои от “оправданията на Гошо” или само на мен така ми се струва…
    Иначе Ви чета редовно и се радвам, че постоянно търсите начин да промените нещо, да накарате ‘стадото’ да се загрижи за собствената къща/държава. Продължавайте в същият дух – все се надявам, че ще има кои да чуе, да разбере и дори…
    да се промени.

    Поздрави,
    vlady

    Reply
  8. Григор Post author

    @Аспарух: Спокойно, няма да се уморя да повтарям. Полза няма да има, но няма да се уморя.

    @emo: Няма как да си тарикат на дребно, без да си загубеняк на едро.

    @Кръстю: Не се гласува не от физически, а от душевен и умствен мързел. Баба ми му викаше “лайнодушие”. А стихотворението – много е точно.

    @Гонзо: Тези, дето имат нужда от поука, няма да я прочетат. Те блогове не четат. Случайните единици, дето не гласуват, а не са добитъци, може и да я прочетат. Те обаче могат да мислят, и нямат нужда от поука – и размисъл им стига.

    @Асен: Пак психопат, просто малко по-друг формат. И той СЕ срамува, просто не ще да си го признае, защото трябва да се оправя тогава, пък не може. Или поне не вярва, че е способен да се оправи…

    @vlady: В много коментари прозират Гошовите оправдания. Включително и в мои, за срам. Дано се сещам по-често за него, че по-рядко да пиша неща, на които някой ден свестните ще се смеят…

    Reply
  9. Кръстю

    @Гонзо–И на двете места са били пращани, но не това ми беше идеята…Далеч съм от мисълта да изкарвам американците нация от престъпници. Друго исках да подчертая, че натрупването на капитала е един ПРОЦЕС , изискващ време и въобще не е някака идилия….Прав е Балзак ,че зад всяко богатство се крие по едно престъпление. Единици са хората, които благодарение на способности правят милиони за кратко време (пример-Стоичков, какъвто и простак да го изкават-така е ,но рита човека) ….Тук какво е положението–тъкмо се породи някакво съсловие и хайде ,балтията…”Ой, кулако, черна сврако” – не знам тази “песничка” говори ли ви нещо..1947г. –утре започва от нас- национализация!!!!… 1990 —реституция!!! —пазарна икономика…какво излезе грабежи и биташка порнография….Нищо не сме си направили сами, и “демокрацията” ни я спретнаха другарите.Григоре,..Искахте капитализъм -НА ВИ!! , обаче, времето е ваше, ама капиталистите наши!!!
    Ако ме подразни нещо, то е , че видите ли, американци, европейци, еталони, благородници, едва ли не с две глави, а ние-аборигени, глупаци и калпазани…
    Хубао нещо са колониите….има гювеч…
    Че има кусири имаме- писах го, нападат ни турците- ние ….на никъде.
    И друго- не зная, но не четете ли историята…Какво хубао сме видяли от Западна Европа?! -НИЩО!, ако не броим Кобурга ..и гласове в подкрепа от ОТДЕЛНИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ , а правителсвата , особено Англия са биле за Високата порта…Спомнете си мисията на Сенклер, и подписването на унизителния Ньойски договор точно ТАМ ,родното място на Балдуин….
    За да се изгради гражданско общество се иска ВРЕМЕ…а ние все го нямаме….
    “Свобода, равенство , братство”– под този лозунг са вършели свинщини в пъти по-големи от тези сега, при “великата” френска революция …КОЛКО време мина от тогава?

    Reply
  10. Кръстю

    Послепис: С горното не исках да кажа ,че трябва пълна изолация и никакви съюзи, просто трябва най-после да се отърсим от тази идея, че някой ни приема в съюзи и пр. от алтруизъм, любов и пр… НЕ!! -Просто бизнес”, както се казва…И важното е да се стимулира и развива ПРОЗВОДСТВО, а не да разчитаме на подаяния….Ама за това се иска държавна политика и държавници, ….Впрочем, сетих се за Стоян Михайловски, който казва “Ние не сме свободна, а освободена страна….и бая време ще плащаме за това”

    Reply
  11. пер

    В същия дух:

    “…Тях призовавам да се размърдат, вместо да си седят в къщи и да протестират на чаша ракия. Поведението им не се възприема от света като наказателен вот, а като овча робска апатия. Бездействието им не ги превръща в недоволни граждани, а в доволни добичета…”

    http://www.chitanka.info/lib/text/12009

    Reply
  12. Григор Post author

    @Кръстю: “Другарите” ГИ ОСТАВИХМЕ да ни направят каквато демокрация им изнася. Колко чудно, че ни я направиха такава, какъвто направиха и социализма ни, а? И колко чудно, ако им позволим да продължават те да ни я правят, каква ли ще я направят занапред?…

    @пер: Те СА доволни добичета. С ударение на доволни – истината е в действията, не в приказките на чаша ракия. По причините, които Ани Илиева засегна в коментари към предишния запис.

    Reply
  13. Кръстю

    Не само ги оставихме, а и им и помогнахме ….Като се сетя, хем ме е яд, хем ме е смях….КОИ бяхме НИЕ обаче..Партията имаше около милион членове ….Това го съобщи партийният секретар на едно общо събрание на предприятието. (Общо- защото присъстваме всички, не само членовете)….това беше скоро преди “шашмата”, не си спомням годината, вижте как лети времето..
    Сега се сетих , че това много се говореше …май, че не е било случайно,а?! Вероятно е трябвало да внушава нещо , и е било спуснато отгоре. дядо Кольо пак “обра точките”..като изтърси-“Брей, то голяма работа!И на всеки член като сложиш по два ташака ,кво стана?! Празно няма”..Последствие нямаше, тогава вече имаше ” гластност”..
    А какво направихмме НИЕ ли- нищо особено- включихме се в опозицията, която ТЕ създадоха…
    “”””””””””””””””””””””””””””
    Повече по темата вероятно ще напиша в моя блог и най-вероятно СЛЕД изборите. Това ще бъде моят поглед върху събитията тогава. Нали знаете, едно нещо различно се възприема и предава от всеки.
    Впрочем —президентът вероятно е прегледал вашите сметки и е решил да ви помогне в начинаниетоВчера каза по телевизора, че най-вероятно резултатите от вторияизбор почти ще повторят първия, като процента гласували леко се покачи.
    Впрочем видяхте ли точното попадение в процентите на “Алфа рисърч”, което бях писал.

    Reply
  14. mick

    В момента демокрацията има правила – конституция, закони и т.н. – всичко много добре, но когато и конституцията и законите са грешни какво правим? Едно време било лесно – гърмят, убиват, преврати, революции и готово – нови закони и конституция. Сега обаче – не е демократично така да се прави. А конституцията и законите – не можем ги сменим има безумни изисквания. А хората окопали се във властта също не можем да махнем от 100 хиляди държавни служители, сигурно само 10% са без протекция назначени. И най-важното законите и конституцията ги пазят. Да не говорим за съдебната власт.

    И сега изборите – гласувам, но знам, че шанса да попаднем на добро управление при тази сегашната ни демокрация е 1 към 1 милион, че и много повече. Просто защото системата ни е такава, вместо да се самолекува, обратното – отиваме към все по-голям хаос – много шефове, малко отговорности. И единствената ни възможност е да попаднем на държавници – забележете не 1 а да речем поне 50-100 наведнъж, които да решат да си вършат работата и да накарат другите 100 хиляди да работят както трябва. Само 1 не е достатъчен, заради многото властови центрове в държавата. Всеки обаче знае каква е вероятността да се паднат 6 точно определени числа да речем…а 100? Всъщност, колко са реално отделните властови центрове в държавата ни, колко са важните постове? В съда са всичките съдии/или поне висшия съдебен съвет/, конституционен съд, еди къв си друг съд…, в прокуратурата? също, депутати, министър-председател, колко още? Май даже ще излязат повече от 1000 човека. Минимум колко от тях трябва да си вършат реално работата/всъщност доколко добре са дефинирани техните задължения и отговорности?/, за да се оправи държавата ни?

    Reply
  15. Григор Post author

    @mick: Минимум колко от персонала в магазина ти трябва да са кристални хора, работещи перфектно и без да ги контролираш, за да се оправи магазинът?

    Reply
  16. Кръстю

    @Гачев—Като се събудих, се позамислих какво е основното послание на чудесно написания ви разказ, изваден от контекста на изборите. И то е според мен: Едно и също малко, затънтено село дава на света два антипода- завършен калпазанин Гоше и предприемчив работяга Боре.Вторият си тръгва обратно за Америка и селяните се “изхитряват” да се отърват от първия….няма да преразказваме какво се е случило ТАМ, важното е че следите на Гоше се губят..
    “””””””””””””””””””
    Вие започвате да правите някаква аналогия с магазин….
    “”””””””””””””””””””
    А какво става на село?! – Гоше го няма—майка му обаче е там.
    “Ама майка му жалели, горката…” (цитат) – значи те са подължили да се грижат за нея и единствената полза от липсата на Гоше е ,че няма да берат срама от околните села….до момента в който е дошло писмото от Америка…
    Тоест реално погледнато –с Гоше, или без Гоше, грижата за майка му е на останалите селяни.
    Само,че когато е в Америка на нея ще и е мъчно за него , състоянието и ще се влоши и грижите за нея ще нарастнат…

    Reply
  17. mick

    @Григор – По въпроса за магазина: Аналогията е неправилна. В случая – да речем магазинът е мой и отговорността е моя, мога да сменя целият персонал/за хубаво или лошо/ бързо. И там в магазина, демокрацията не е задължителна. Даже е противопоказна.

    В нашата държава демокрацията е задължителна – т.е. всичко трябва да се прави в рамките на конституцията и на законите. Но ето например – съдът и прокуратурата не са длъжни да работят, и да си вършат работата качествено и няма кой да ги контролира. Да не говорим за депутатите. Всичко е зададено в конституцията. А конституцията не можем да променим – има си изисквания за промяната и записани точно в същата конституция, които забраняват промените и/всъщност има супер сложни процедури/ – нещо като параграф 22.

    Или с аналогията с магазина – да имаш задължително 50 души персонал, от които 30 шефове и всеки ако иска да работи, ако иска – не. И всичко това да не може да промениш макар и собственик на магазина/щото да речем такива са законите/. И за да може да направиш някаква промяна трябва да убедиш тия 30 шефове всичките да се откажат сами от “ако иска да работи, ако иска – не” службата си. Шансът е ужасно малък, да не кажа – никакъв/че кой се отказва доброволно от много пари и никаква работа? даже и да има отказали се, ще са много малко/. А да, да продължа с аналогията – и от време на време на 4ри години да речем, да може да смениш 10 от шефовете.. но не и длъжностната им характеристика, т.е. това “ако иска да работи, ако иска – не” си остава.

    Reply
  18. mick

    @Григор – трябва ни Reset на системата. Всичко друго е все едно да играем на тото. Само, че един тираж е на 4ри години и не е 6 от 49, а да речем 200 от 1 милион.

    Всъщност има и лъч в тунела и това е ЕС – но дали ще успеят да ни принудят да си променим бързо системата? Засега не успяват.

    Reply
  19. Кръстю

    @mick—А не ви ли е минавало през ума, че “идеалните и съвършенните” от ЕС имат сметка от този батак тук. По точно- бизнесмените му. А те са в края на краищата тези които плащат и поръчват музиката…..Да остаим “обикновените хора”-европейци за които сме напаст..
    Защо мислите умишлено се съсипва селското ни стопанство и въобще поизводството….Защото с производство не се забогатява в съкратени срокове…А с ДАЛАВЕРИ.
    Както знаете ,в ЕС има здрав контрол примерно за хран .продукти.
    Тези, които не стават за ТАМ , ще ги пробутаме тук…,(ирландското месо е пример, че когато стане някакъв скандал се чува), а колко минава метър..Не ви ли впечатлява, че има много “западни” продукти са със съмнително качество, (особенно салами).
    Да не говорим ,че над 80% от доматите на пазара са от Анадола и Македония?-но то е друга работа.
    Та накратко – и най -подредения дом си има килер и кош за боклук….А и кенеф!!
    Май ония чешки зевзек, може би подсъзнателно е налучкалкато ни е представил, като кенеф …и то – ТУРСКИ..Което също май не е за чудене

    Reply
  20. mick

    @Кръстю – не съм казал, че ЕС са идеални и съвършени. Но съм сигурен, че ЕС няма интерес тук в България да има “батак” – щото по този начин се разваля и останалата част от ЕС. Отделни “бизнесмени” може и да имат такъв интерес, но това е съвсем друг проблем.

    Reply
  21. Григор Post author

    @Кръстю: Мусачевчени не сме колоси на състраданието. Жалели са майката на Гоше, да не гледа зверски пребит син (защото тръгнели ли са да го отупат, надали са щели да спрат след една-две счупени кости, бая са му били насъбрали). Само че като знае майката, че Гоше е отишъл в една богата страна, дето парите се търкалят по земята, е друго. Па че не пише и не праща пари – тя надали се е и надявала, все пак знаела си е сина…

    @mick: Представи си, че в магазина можеш да смениш персонала само веднъж на четири години. Има такъв закон, да кажем. Като дойде края им, няма ли с месеци отрано да чакаш деня, че да устроиш голямото чистене, с неизказан кеф? Или точно тоя ден ще идеш за гъби?… Особено когато за работа в точно тоя магазин опашката е краят й се не види. Дали няма тоя ден да е твоят празник, точно защото след него в магазина ще има нови хора? И дали няма от месеци предварително ден и нощ да мислиш и да подбираш новите хора?

    Reply
  22. mick

    @Григор – там е работата, че на четири години не сменяме целият персонал а само една малка част от него. Освен това не мога да ги накарам да работят – щото така било писано в закона/конституцията – работели когато искат, и както искат, контрол чак след нови 4ри години. А иначе естествено ще искам да сменя и частта, която мога. Въпросът е: Какъв ще е ефекта?

    Reply
  23. Григор Post author

    @mick: Така е. Сменяме една малка част, а именно управителите. Въпросът е какъв ще е ефекта.

    Другият въпрос е какъв ще е ефекта, ако вместо да ги сменим, седим и дискутираме какъв ще е ефекта.

    Reply
  24. Кръстю

    @mick -абе и това го има, ама у нас колко са тези дето източват, пък теглят всички. А е интересно защо самите европейци роптаят срещу съюза?!…Чувал съм ги…Даже не ми се иска да цитирам това, което съм чул.
    @Григор–така е, всичко си има мярка..И все пак си мисля -какъв процент са те двамата от мъжете на Мусачево. Май колкото на Зелените на изборите…И друго -моят дядо казваше”-Човека е тъй направен, че хубавото и лошото еднакво го дразнят”..

    Reply
  25. nucleo

    @Кръстю – това коете си срещнал във форума – всъщност е Митко Динев. Има едно друго което също е порядъчно актуално:
    Като гледам тия, дето са на власт,
    та ми хрумна нещо изведнъж:
    да признаеш на света, че си педераст,
    преди всичко трябва да си мъж.

    както и :

    Разправят, че Господ бил българин, нашенски тип.
    В туй ни е шанса, в туй ние, казват, и драмата.
    За Господ не зная, но българин, знам, е Едип!
    Наш е, защото дефакто ебал си е мамата.

    и последно:

    Любовта и сексът са в комбина,
    но мене нещо хваща ме шубе.
    В любовта към моята Родина,
    не ми е ясно кой кого ебе?!

    а относно гражданското общество:

    Макар че има толкова пребити в таз страна,
    и толкова взривени, и разстреляни,
    няма как да пламне пак гражданска война,
    защото тука всички сме си селяни.

    … всъщност човека има доста проникновения изразени в еп(б)играми (както той ги нарича). -> gogle -> митко динев .

    Reply
  26. Кръстю

    @nucleo—благодаря за информацията.Вероятно някой го е цитирал във форума без да посочи автор , или просто не го е знаел както аз и т.н–Обаче, хубавото си е хубаво. Много точна поезия.Жалкото е че това безвремие предразполага към такова изкуство…”Затуй езикът ни е грапав”, както казва един по-стар поет…

    Reply
  27. Анна

    Както и да го гледам, на Гоше майка му е виновна. Не я съжалявам.

    Имам две деца. Знам, че от мен и от баща им зависи що за хора ще станат и смятам всяка секунда, прекарана с тях за вложение в тяхното успешно бъдеще. Ако аз и мъжът ми си свършим работата си както подобава, нашите деца ще допринесат за добруването на човечеството.

    Много са защитниците на идеята в България да се върне вероучението. Аз не съм сред тях. Защото не страхът от Бога възпитава траен морал, а обичта, подплатена с логика. Колкото повече българи обичат децата си истински, толкова повече българи няма да са безразлични към това, в което сме превърнали Родината си.

    Така че за мен въпросът, който си струва да бъде зададен на българите е:

    Обичате ли децата си? Родени, неродени, загубени, намерени… ОБИЧАТЕ ЛИ ГИ?

    Reply
  28. Таня

    Пенчо бре, чети!
    Пенчо не чете.
    Пенчо, работи!
    Пенчо пак не ще,
    Пенчо го мързи,
    гледа да лежи –
    ходи, та се май,
    дири да играй…
    Време се мина,
    Пенчо порасна,
    иска да яде –
    няма откъде.

    П. Р. Славейков

    Reply
  29. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Признанието

  30. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Още за спама…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *