Наскоро една позната ми писа трогателно писмо, в което ме запита как правя това да си поръчам някой приятен сън. Ето част от него, и отговорът ми:
… Как да се усмихваш, когато си сънувал кошмари? Кажи ми – много моля, как го правиш това със сънищата, искам да се науча… Много отдавна не ми се е случвало да сънувам нещо хубаво. А като си спомня, как преди летях насън без всякакъв страх, сънувала съм, че карам кола /аз не мога/, че яздя кон /и това не го мога/, че се търкалям в нива с натежали златни класове – още не мога да забравя онова чувство на безмерна радост, която изпитвах в този момент…
Не е трудно.
Идеята е проста – лягайки си, трябва да изградиш съня в ума си, реален почти като реалния свят. Не се колебай да бръкнеш в най-хубавите си детски спомени, в спомените за сънища, в които си изпитвала такава радост. Тръгнеш ли от тях, ще ти е най-лесно.
Представи си например нивата с узрялото жито, простряла се пред теб. Виж как класовете се люшкат под лекия полъх на вятъра, усети този полъх на лицето си, почувствай как той люлее косите ти в един ритъм с житата. Почувствай как вълните жито се плискат около теб, как те докосват и обхващат. Остави се да забележиш как се привеждат натежалите класове, и как от време на време някой отронва по някое презряло зърно.
Вдигни глава, и виж синьото небе. Огледай пухкавите бели облачета в него. Легни по гръб в житото, и ги гледай – как плуват в небето, как променят формите си, как засенчват понякога за малко слънцето. Порадвай се на приказните замъци, които създават, опитай се за мъничко да откриеш в тях нещо красиво и нежно, протегнало се към слънцето, и осветено от него. Почувствай се отново дете.
Върни се към узрялото жито около теб. Вслушай се в шума му под докосването на вятъра. Усети как житото се плиска като океан, как класовете си шепнат и напяват. Вникни в тях, усети ги – от златните връхчета, та до вкопаните в меката, хранителна пръст корени. Почувствай ги – като мъдър народ, расъл тихо и кротко цяла година, градил през нея бъдещето си, седнал за малко да си почине и похортува. Слей се с тях, изпитай съществуването им, преживей живота им, ден след ден, от напъпващи зрънца до узрели класове. Не прибързвай, изпитай го подробно – колкото по-подробно, толкова по-истински ще бъдат.
Вслушай се в живота на нивата. В хилядите мравчици, буболечици и други живи същества, които живеят в нея и с нея. Проследи ги, почувствай ги, усети мъничките и простички грижи на всяка от тях. Отново не пести подробности, оглеждай една, втора, трета, без да бързаш – няма закъде. Опознавай ги, както би опознавала весели нови познати. И накрая ги слей в едно с нивата, в единен организъм, спокоен, топъл и ласкав. Един цял свят, жив и гостоприемен.
Почувствай мястото на нивата сред света около нея. Виж хълмовете наоколо, рекичката недалече, пътят, който минава покрай нея. Огледай ги така подробно, както огледа нивата. Създай ги в себе си, дай им живот и съществуване. Сътвори им история, отгледай дърветата по тях, почувствай хладните сенки и мъха по корените им, потърси и открий ручейче между някои. Виж синевата на планините в далечината, и се усмихни.
И след това се върни към себе си сред нивата. Търкули се в житото, почувствай се едно с него, едновременно частица от цялото и отделен, свободен човек. Почувствай себе си сред целия този свят, свободна и щастлива. Огледай го, поискай си в него още нещо, спокойно и естествено сред всичко това – и създай и него, също така търпеливо и пълнокръвно. Защото в този свят ти е дарено щастието на сътворението, и ти е дадено като весела и щастлива игра.
Зарадвай се на свободата си, изпитай радостта си до дъно. Сътворила си цял един свят, във всяко отношение, освен в материално – а то е твърде малко на фона на останалите. Построила си красив замък в пясъчника, който Създателят е дал на всеки, желаещ да бъде творец и Създател, както родител завежда детето си да играе и да се учи. Време е за радост и щастие – заслужила си го. Време е за игра, без срам – защото и най-възрастните също са деца, нали?
И след като усетиш всичко това, спокойно остави този свят да прекрачи заедно с теб в съня ти, и да стане част от него. Ако не го е направил вече и сам. 🙂
Ще си направя в блога нова категория – Neuromancery – за такива неща. 🙂
Това не е приказка, въпреки че изглежда така. Зад описателната външност са скрити доста неврофизиология, личностно картиране, сугестология… Няма как иначе, ако трябва да е истински начин да си поръчаш и създадеш сън, и да работи. И още повече, ако трябва да е начин, по който си струва да бъде направено.
За мен този начин работи добре. За теб – не зная, може би ще е добър, но надали перфектен. Може да трябва да си поиграеш да го донапаснеш към себе си, за да получиш истински добър резултат. Започни оттук, останалото ще налучкаш с времето.
Най-често не става от пръв, или втори път. Иска опити и опити, упражнения, самообучение. И много търпение. Но всеки направен опит те приближава по малко до успеха, дори ако изглежда отчайващ провал. Не се бой да опитваш отново и отново – така или иначе, какво друго имаш да правиш, като си легнеш? Да броиш овце?… Това да сътвориш един цял свят не е ли много по-приятно и приспиващо? Пробвай.
Увлечеш ли се твърде много в това бягство, може да потънеш в мечтите си, и да превърнеш ежедневието си в сън. Не го прави – не бива, внимавай това да не те погълне неусетно. Но не се колебай да го използваш, за да си починеш и да събереш сили за реалния свят – и да се съграждаш като човек, и като творец (а има ли как истинският човек да не е творец?). Струва си.
Е, все пак е хубаво да няма свръхочаквания или да се отчайва, ако не стане изобщо… Григоре, знаеш, че хората са различно сугестивни и около 10% изобщо не подлежат на подобно нещо…
Но ако направи това, което описваш, няма да има значение дали ще успее да си “създаде” сън “по поръчка”. Защото той ще е здрав и ободряващ, просто защото е била спокойна и отпусната преди това. А това е най-важно. Другото са екстри 🙂
Възможно е и да има някакъв процент, който не подлежат на подобно нещо, но аз още не съм срещал човек от този процент. Не отричам възможността да съществуват, просто аз не съм виждал такива. Така че… съм склонен да очаквам някакъв ефект да има при всеки, който не се е отчаял и предал твърде рано. 🙂
Именно, напълно вярно. Точно това имам предвид, максимализъм в очакванията е излишен 🙂 Ефектът е според човека, на който се прилага, а – уви! – не според този, който ни предава опита си. 😉
Аз пък като четох това, си помислих че твоята позната трябва първо да сложи ред в живота си. Тогава сънищата и ще са щастливи. Имам чувство че иска да избяга някъде. Да намери себе си в една друга реалност. А може би първо трябва да се потърси тук?
Не всеки е в състояние да сложи ред в живота си до степен сънищата му да са щастливи от само себе си. Не всеки например може да се радва на чудесна работа, само щастливи и свестни хора наоколо, и т.н.
Но на всеки може да се помогне да потърси малко щастие, поне в сънищата си. Защото на много хора това би дало сили да сложат малко повече ред в живота си и в реалността.
Поне аз мисля така. Затова и обяснявам този начин.
Ама защо трябваше да разваляте наистина хубавата приказка с всичките сухарски научни обяснения накрая. Нали точно ти преди време ни разказваше за магията в ежедневните неща, за чудото, което ще те закара за 10 минути в къщи?
Аз лично не вярвам, че е възможно при днешния начин на живот човек до такава степен да се унесе в мечти, че да избяга от реалността освен ако няма психически отклонения. Е, това наистина не го вярвам.
Това с реда в живота на човек също не го схванах? А ако тази позната има твърде подреден начин на живот и въпреки това /а може би пък точно заради това/ иска да намери нещо по-различно, започвайки първо от възможността, да се научи в сънищата си, да изживява такава “безмерна радост”, каквато може би много от нас, не са изпитвали в реалния живот.
Та нима Григор като го прави това, също означава, че иска да избяга някъде, че няма ред в живота си. Едва ли – дълбоко се съмнявам.
Честно да ви кажа, коментарите по този пост много ме учудиха. Защото аз самата преди всичко се възхитих, за момент опитвайки се да си представя, ама съвсем за кратко дори, тази нива по начина, по който той го е написал. И наистина носи чувство на радост, каквато например не мога да изпитам като гледам някой анимационен филм – приказка. Да създадеш нещо хубаво вътре в себе си, не е ли много по-ценно, отколкото да чакаш някой друг или нещо друго да го направи /като например един филм/?
Много интересно наистина.
Защо ми се струва – от всичко прочетено дотук, че по-скоро се коментира /от жени/ най-вече факта, че си го написал за друга жена и каква била тя, а не толкова факта, колко красиво си го написал? 🙂
******************
Гандалф, имам и аз една молба – щракни с пръсти и направи така, моля те, че името и адреса ми да не се закачат навсякъде, откъдето съм влизала. За известно време ще ти пиша от един клуб и не искам някой по-любопитен да ги използва, за да напише нещо вместо мен 🙂
Не съм Гандалф, а и не знам дали той би се справил със задачата – но иначе хич не е сложна.
Името и адресът ти най-често се лепват на cookie в браузера където влизаш – ако кажеш Delete Cookies, преди да си тръгнеш, ще затриеш всяка една възможност на който и да било след теб да използва чийто и да било остатъчни данни… 🙂
Друга възможност е да се лепват през AutoComplete настройките на браузера – тях пък можеш да бръкнеш, преди да влизаш. А ако не можеш, не те съветвам да влизаш от съответното място.
Да, не е хубаво че обсъждахме един човек зад гърба му. Аз в пояснение към коментара си, ще кажа, че ми звучи тъжно, когато един мъж съветва една жена как да сънува красиви неща. Мъжете и жените трябва да се обичат. Светът е хубав. И наяве. Любовта и покоят трябва да се търсят и в този свят. Може би трябва да се воюва за тях? Може би…
Случайна: Да, точно така е. Но… ще ми е трудно да обичам всяко момиче, което чете блога ми, и има нужда от помощ. Дори да успея да се накарам да вярвам, че по някакъв станен начин те са един и същи човек, пък те надали ще търпят това…
Така че правя, каквото мога.
(И резултатът за мен сигурно ще е “от десет стола, та на земята” :-))
Мисля, че написаното е изключително красиво и ако наистина човек успее да го постигне, денят му след това би бил доста по-красив! Аз напоследък се интересувам от сънищата и техните механизми и всичко по темата ми е много интересно. Ако някой може да предлойи подходяща литература, която си струва, моля да го направи.
Сънищата и техните механизми не са напълно изяснени и досега. Подходяща литература има в неизчитаеми количества – чичко Гугъл знае… 🙂
Интересното, и по-важно обаче е друго. А именно, че сънищата ни зависят от нас достатъчно, за да бъдат това, което ги правим ние… Така че няма причина да не можеш да го постигнеш. Просто го поискай истински – и ще успееш.
Сънищата? Аз сънувам по няколко пъти на нощ и не съм знаела до сега, че бих могла да ги контролирам. Много ми хареса описанието на нивата и непременно ще опитам. “Ред в живота си” едва ли е нещо толкова лесно постижимо, но и аз смятам, че ако и благодарение на сънищата започваш деня си спокоен и радостен, дневните проблеми и напрежение няма така да те смазват и да внасят допълнително безредие. Така че – БЛАГОДАРЯ ти , Григор, за твоите ” Сънища”!
Pingback: K.I.S.S. » Blog Archive » Наяве и насън…