Ритуалност

Не става дума за “радостните” и “тъжни” ритуали, с които се сблъскваме понякога в ежедневието си. Този път говоря за биология. Темата ми е интересна, затова и си я записвам тук като в личен дневник.

С появата на стадата участниците в стадото се сблъскват с проблема за взаимодействията между индивидите в него. Ако например старшинството при всяка среща се доказва наново с битка, това стадо надали ще има светло бъдеще. Затова и в стадото се изработват поведенчески (рядко други) признаци, по които подобни неща да се изясняват. При среща между два вълка водачът вирва заплашително опашка и ръмжи, а по-нископоставеният присвива опашка между краката, прикляка и скимти. Старшият бизон рие заплашително земята и насочва напред рога – по-низшият в йерархията излага уязвимите си хълбоци. Водещият петел в кокошарника кукурига и се перчи – тези по-ниско в йерархията пеят само в унисон с него, и му отстъпват път…

Всъщност, подобни елементи се наблюдават при висшите животни и в периодите на зачеване на поколение, както като символи на съответния пол, така и като ритуали за установяване на превъзходство при конкуренция. Пойните птици пеят, и с това обявяват територията за “запазена”. Щраусите се въртят, глухарите токуват, горилите реват и заплашително се бият в гърдите… Всичко това са ритуали, които символизират пол, нападение над противник, или и двете.

Дали някой учи тези животни на ритуалите, и им обяснява кога какво точно следва да се прави? Надали. В природата такива учители няма… Част от нещата младите научават, като гледат по-старите. Но вършат ритуалите не защото виждат рационален смисъл в тях (сами по себе си те са безсмислени), а защото по този начин имат усещането, че правят каквото трябва. Иначе казано, ако не ги правят, се чувстват дискомфортно по един или друг начин, а правенето на тези ритуали им носи психологически комфорт. Това е механизмът, чрез който природата ги принуждава да извършват подходящите (често спасителни) в дадена ситуация ритуали.

Комфортът, който носят ритуалите, често носи на животните успокоение и извън ситуациите, в които ритуалът е адекватен. Когато котките се чувстват обидени, или им е развалено спокойствието, но няма как да отговорят с агресия, се мият. Ако патица бъде прогонена от храната от по-висшестояща в ятото, започва да си чисти перата. Тук ритуалът се използва не като средство за разрешаване на ситуацията (ситуацията вече е свършила), а като средство за успокояване и възстановяване от причинения дистрес.

Ритуалите носят успокоение и когато то не е непосредствено необходимо, но по някаква причина е полезно – когато маймуни търсят (до)сближаване, оправяне на отношенията и т.н., те се пощят една друга. Или ако водачът на групата е ядосан и не се знае на кого може да си го излее, женските често го пощят (или дори му предлагат секс)… Тоест, ритуалите се извършват до голяма степен извън ситуацията, за която са предназначени, и без необходимост от успокояване на изпитан дистрес, специално заради успокоението, което носят.

Всичко това сочи една интересна еволюция в механизма на ритуалите. Отначало те са безвреден заместител на вредно действие, и психологическото успокоение, което носят, е единствено механизъм, който цели да доведе до изпълняването им в определени ситуации, за да бъде избягнато вредното действие. Впоследствие обаче ритуалите започват да се изпълняват и извън (или след) ситуациите, в които са алтернатива на вредно действие, като компенсация за невъзможността да се действа по друг начин (или да се действа изобщо, защото ситуацията вече е свършила). Най-сетне, ритуалите от едно ниво нататък започват да се използват напълно несвързано със ситуацията, от която произхождат, и без належаща нужда от тях, с цел постигане на общо успокояване и снижаване на дистреса.

Иначе казано, още при висшите животни ритуалите еволюират до съзнателно използвано, неспецифично за ситуация поведенческо “хапче” срещу дистрес. Употребата им бива предизвиквана не толкова от достигане на дистреса до граница, над която е трудно да бъде търпян, а във всеки случай, когато е добре дистресът да бъде понижен, дори ако към момента не е твърде висок.

Как стоят нещата при хората? Много просто – една огромна част от това, което вършим, са ритуали. И немалко от тях са именно неспецифично подтискане на дистреса.

Как реагираме, ако добър познат не ни поздрави при среща в коридора? Още повече пък ако не отвърне на поздрава ни? Обикновено си мислим лоши или тревожни неща за него. Чувстваме се поне малко по-дискомфортно. Причината – не е спазен ритуалът.

Откъм другата страна е същото. Ако по някаква причина познатият не може да ни поздрави (например ако в момента го гледа някой, пред който не бива да се издаде, че ни познава), той изпитва вероятно още по-силен дискомфорт. Ако при това ние сме го поздравили, дискомфортът ще е още по-силен: ритуалът е започнат, а познатият ни не е изиграл ролята си в него.

Ако сме в дистрес по някаква причина, ние най-често изпълняваме ритуали, с което да се разтоварим психологически. Чупим пръсти и се разхождаме нервно, например. Обругаваме здравата причината за дистреса ни, или някой друг (особено любим и разтоварващ ритуал). Заравяме се в хобито си – до късно през нощта лепим модел на Белведере от кибритени клечки, или отиваме през уикенда за риба, или редим пасианси (или играем други компютърни игри – те контрират дистреса и по друг начин, като ни осигуряват преодолими препятствия). Хвърляме си една здрава шопинг терапия. Жените сменят прически, лакове за нокти, облекла. Мъжете – коли и/или любовници (ако могат да си го позволят).

Ако по някаква причина човек (или дори висше животно) не може да се разтовари от дистреса чрез ритуали, било защото по някаква причина не може да ги изпълни, било защото те са недостатъчни, той изпитва подтиснатост. Настроението се влошава, самооценката спада катастрофално, активността намалява, оптимизмът изчезва, понякога дори е възможно временно засилване на интровертността. Казано иначе, човекът изпада в депресивно състояние. В по-тежки случаи то е клинична диагноза – т.нар. реактивна депресия.

Ритуалите играят и огромен брой други важни (някои – дори по-важни) роли в едно съвременно общество. Използването им като отдушник за напрежението ни, дистреса ни, обаче има ключов аспект. Ние се гордеем с разумността си, но всъщност изпълняваме огромната част от социалните си взаимодействия не следвайки логиката и разума си, а по стария животински начин – като неподходящите действия (или бездействия) пораждат в нас дискомфорт, напрежение, и ние търсим подходящия ритуал, за да го отслабим и отпуснем.

Дали ключовият момент в раждането на Homo sapiens не е не използването на инструменти, а именно съотношението между логика и дистрес-ритуалност механизми в обществото ни? И раждането да е когато логиката надмине 50% от обществените взаимодействия? Ако да, този момент вероятно няма да е скоро. И докато не дойде, осъзнаването колко голяма част от действията ни в обществото се определят от механизма на дистреса и ритуалността ще е важно, ако искаме да разберем себе си.

Може би да. Може би не. Тук вече навлизам в хипотези. Но чопленето в механизма на ритуалите като средство за възстановяване от дистреса и преодоляване на подтиснатостта е интересно. Може би ще го продължа някой път.

33 thoughts on “Ритуалност

  1. Кръстю

    Пише се минусът – с пълен член. 😀 Грешка след грешка…Така е, когато човек не обича да пише и го прави от няма и къде….Просто ме хвана без работа, освен това студът и тази година ме изненада и съм в къщи пред компютъра….Или май по-правилното е ,че той е пред мен…Май и това не е лесен въпрос 🙂

    Reply
  2. Шapкан

    ще си позволя МААААЛКО отклонение. Ритуалите на животните, ритуалите при хората – това е основа за възникване на ТРАДИЦИИ. Някои традиции са адекватни и носят полза, други вече са отживели времето си и се превръщат в спънка за развитието.
    Другояче можем да дефинираме традициите като обществени (масови) навици.
    А Гурджиев е казал нещо забележително – умът, който работи в рамките на навиците (клишетата) заспива. И така целият живот минава в сън.
    Поука: за да бъдем БУДНИ, за да не проспим живота си (защото е единствен), нужно е критично да осмисляме както личните си навици, така и общите традиции, които са изтъкани от ритуали.
    Нищо не бива да пречи на личната свобода – освен едно нещо: границите на свободата на ближния (и далечния).
    Има ритуали, които подкрепят свободата, играят роля на медиатори, но има и такива, които я ограничават, при това ВЕЧЕ неоправдано., поноже са изчезнали или са преодолени причините за подобен род ограничения.
    Има навици, които вредят на отделния човек, без да засягат околните (освен естетически). Има навици, които представляват опасност не само за носителя на даден стереотип.
    Има традиции, които потъпкват личната свобода и пораждат диктаторски общества. Има традиции, които следва да се преосмислят, други – да се отхвърлят, а трети – тепърва да се създават (макар че много нови неща са просто добре забравени стари практики и нагласи).
    Лекът е един – МИСЛЕНЕ. И то критично мислене.
    Най-трудната дейност за масовия човек, който претендира за разумност.

    Квадратен корен от минус единица – това е алгебра на комплексните числа. Каква беше връзката с ритуалите?

    Reply
  3. Шapкан

    апропо, Гриша, помниш ли Тодор архитекта от клуба “Ефремов” с неговата теория, че колкото по-сложен е един организъм (централната у нервна система), толкова по-болезнено за него е битието? И ритуалите по този начин представляват защитна бариера, омекотител за сетивата, за да се избегне страданието.
    Е, навикът (“заспиването” по Гурджиев) е точно такъв предпазен механизъм.
    Удивително, как от едно предпазно средство нашият биологически вид, посредством комуникацията, е развил цивилизация!
    Корените й са дълбоко в животинското – още от паяка, който носи на паячката муха за “брачен дар” (за да не изяде него след копулацията, а мухата) 🙂

    Reply
  4. Longanlon

    струва ми се, че прекалено разширяваш значението на думата “ритуал” – включваш в нея хобита, прически, всякакво животинско поведение…

    ритуал е поредица от действия със символично значение, свързани с определена традиция. за теб всяко мислимо човешко/животинско действие ли е ритуал? как близането на котката е ритуал?

    Reply
  5. Шapкан

    *как близането на котката е ритуал?*
    ела ми на гости – ще видиш ритуалите: “излиза ми се навън”, “играе ми се” и др. – всички с елементи на миене.
    Особено ако откажа да играя или да пусна котака – друсва се там, където стои, и почва да се мие – доста ожесточено, бих казал. Макар да го е правил малко преди това.
    Значи наистина се успокоява по този начин, преглъща отказа.

    Reply
  6. Григор Post author

    @Longanlon: Ритуалът не е конкретно действие, а роля на действието. Едно и също действие може в един момент да е полезно (котката се мие, защото се е изцапала), а в друг – ритуал (мие се, защото са отказали да я пуснат на масата при млякото). В конкретния ми пример, ритуалът тръгва от т.нар. заместително действие (да кажем вместо да се биете с някого се псувате), и еволюира до процедура за успокояване на нервите (шефът ни се скарал на работа днес – редим пасианси вечерта).

    Reply
  7. Longanlon

    ами след като конкретното действие има някаква практическа насоченост (примерно близането успокоява котката) това не снема ли ритуалния му статус?

    Reply
  8. Жилов

    Символичното насилие сред животните е нещо доста адекватно.

    Помня, че имаше някакви плужеци, които с антени мереха кой от двамата е по-едър и по това определяха кой е победителя, без да се борят; както и жаба, която прави лицеви опори, за да сплаши съперниците си, вместо да се бие с тях.

    Сред по-интересните човешки неадекватности според мен са

    – извършването на натрапчиви дейности (obsessive – compulsive disorder), които блокират истинските неща, които би искал да правиш, но се боиш
    – имаме нужда да убием убиец, защото не можем да върнем живота на жертвата; затова ще търсим човек – убиец дори и когато такъв няма

    Reply
  9. Жилов

    @Григор

    Всъщност желанието да се намери човек-виновник беше описано от Фром като ритуал, който цели по магически начин да “предотврати” случилата се беда (аз по-скоро бих казал по магически начин да компенсира това, че не може да се предотврати вече случилата се беда – като например заразените деца от СПИН в Либия). Тук трябва да припомня и любимото ми бичуване на морето, задето е потопило корабите на Царя, който никакво зло не му е сторил. Царят не може да върне корабите си, може обаче да бичува морето…

    Това последното (бичуването на морето) би ли го нарекъл ритуал, при положение, че се е случило само веднъж? А ако си ударя главата в шкафа и след това го строша от яд, та да си плати, без да правя това всеки неделен ден или всеки сезон?
    Според мен говориш за прекалено много неща едновременно.

    Излиза, че ритуалът е нещо, което заменя

    – опасно / вредно действие
    – невъзможно действие

    Излиза също така, че новото действие може да е

    – сходно със старото, т.е. заобикаляне на проблема (символичен израз на старото, като в битките и танца)
    – няма нищо общо със старото, т.е. бягство от проблема, подмяна на деятелността

    Също така, това поведение може да е
    – адекватно (защото проблемът трябва да се заобиколи ИЛИ да се изостави)
    – неадекватно (защото проблемът стои и те яде; защото бягството ти носи повече вреди, или защото проблемът вече изобщо не е такъв, какъвто е бил преди)

    И най-накрая, трябва всичко това да се превърне в навик (но много неща са навици, без да са бягство или заобикаляне на проблем, и много неща са бягство или заобикаляне на проблем, без да са навици…)

    @Шаркан, Кръстю

    Във връзка с коренуването на -1 проблясна един спомен:

    Аз съм ученик, стоя и мълча в двора, мисля напрегнато.
    – Ти все мислиш, бе, Веско. За какво мислиш? – пита ме жената на свещеника. – Колко е на хиляда половината? – спестява ми тя безнадеждните усилия да обясня. – Не се чуди, петстотин! – и се усмихва.

    Предполагам това е и въпросът на Кръстю – снизходителна ирония към едно невежо лутане, което няма как да се увенчае с успех. Или както казваха съучениците ми за часа по философия, единствения час, в който седях на първия чин “Хайде сега да поразтягаме локуми” – действие без каквито и да е изгледи за смисъл от тяхна страна, но поне може да се позабавляваме.

    Има и други варианти за тълкуване на въпроса, но този печели първо място в класацията ми.

    Reply
  10. Шapкан

    убиването на убиеца не е само акт на възмездие (защо да е неадекватен, впрочем?), но и спасяване на бъдещите жертви.
    Хайде, нека не е убиване, но надеждно изолиране.
    Проблемът е, че общество, което има нужда от затвори не може да бъде свободно.
    В исладските саги имаше един механизъм, който ограничаваше убийствата – трябва да плащаш кръвнина, поради което, за да не се разориш, много добре си правиш сметка, преди да посегнеш към меча или лъка.
    Жалко е, че хората нямат инстинкти като хищниците за въздържане от агресия, когато противникът демонстрира покорство. В повечето случаи безсилната поза даже допълнително провокира нападателя.
    Маймуноподобното е още твърде живо в нас.

    Reply
  11. Калин

    Ники – маймуните убиват ли покорил се противник? (Не съм сведущ, затова питам.)

    Жилов – пращам ти една покана на пощата, ама да кажа и тук за всеки случай. 😉

    Reply
  12. Шapкан

    при тях победеният просто бяга. Ако не може да избяга, продължава да бъде нападан, бит, докато не умре.
    СЪщото е и с гълъбите.
    По принцип хищниците, заради вродената си въоръженост, имат по-силни задръжки.
    Така съм чел.

    Reply
  13. Григор Post author

    @Longanlon: Близането успокоява котката именно чрез ритуалния си ефект. Няма логика хигиенизирането на козината да решава пряко проблема й с това, че не е нахранена, или не е пусната на масата.

    @Жилов: Ритуал в смисъла, който описвам, се дефинира не като повторяемост на действието, а като заместително действие. Нещо, което не ти решава проблема пряко (колкото и да бичуваш морето, то няма да ти върне корабите – само хабиш силите на хора, които би могъл да използваш да си строиш нови кораби), но те успокоява психически чрез ефекта на заместването.

    @Кръстю: Мравките развиват сложни инстинкти по еволюционен път, а не по мисловен. Огромният им брой дава много голямо поле на еволюцията за действие, и така се справят със задачата по еволюирането на инстинкти бързо. (Нашите навици, логически схеми и т.н. се развиват по сходен начин – еволюция в мозъка, работеща на ниво синаптични връзки. Неподходящите връзки с времето отпадат, подходящите се засилват и умножават. Отделно от това, еволюцията работи на ниво мозък, за да го направи най-подходящата възможна среда за качествено еволюиране на синаптични връзки. Има написани томове по въпроса; нека не ги повтарям тук.)

    Reply
  14. Жилов

    @Григор

    Дефиницията става много широка, защото всяко същество с дори съвсем малко разум постоянно замества невъзможни действия с други действия. Ако котката не може сама да отвори вратата, мяучи, за да й я отворят (или пък стои и мълчаливо се взира в бравата, един вид “сещай се, човеко” – зависи от характера на котката и от поведението на другите котки около нея). Това ритуал ли е по критериите ти и защо?

    Примерът с маймуните, който си дал, също ме озадачава: нормално е като се търси близост с друг бозайник да разчиташ на докосване (в случая пощене). Докосването например носи топлина, която е така нужна на бозайниците. Изобщо, това е средството, с което разполагаш за общуване. Чел съм, че вълк може да поздрави приятелски с това да ти захапе главата символично – това е “ритуал”, който показва “Мога да те нараня, но не искам. Това е, защото съм ти приятел.” Вълкът не разполага с толкова много други начини, с които да покаже това.

    Добре, но тези действия заместване ли са? Заместване на какво? Те нямат алтернатива – искаме да общуваме, искаме да подобрим отношенията си с някого, и използваме наличните си средства, за да изразим намеренията си. Ако това става ритуал, то тогава всяко действие, в което сьобщаваме нещо на някого е ритуал.

    Reply
  15. Григор Post author

    @Жилов: Отново не – може би съм се изразил недостатъчно точно. Ако котката мяучи, за да й отворят вратата, това не е ритуал, а опит да предизвика отваряне на вратата (като накара човека да го направи). Ако котката знае, че няма кой да я чуе и да й отвори вратата, тя не мяучи.

    В същото време, бичуването на морето не е опит да го накарат да върне корабите. Нито е предупреждение да не потапя следващи кораби. Безполезно е от гледна точка на постигане на целта. Но е полезно от гледна точка на психологическо успокояване. Затова и е ритуал, в този смисъл на думата.

    Примерът с бозайниците е същият: топлината, която се предава при пощенето, е пренебрежима – много по-малка е от загубата на топлина заради евентуално хвърляне на сянка. (А и бозайниците са топлокръвни – топлината, особено в тропически климат, не им е толкова ценна.) Символичното захапване на вълка също не е ритуал по този смисъл, защото цели да демонстрира отношение – тоест, да предизвика ефект. Да успокои теб, но не вълка, който го прави. Така че по този смисъл не е ритуал. (Ритуал е, но в друг смисъл на думата.)

    Reply
  16. Кръстю

    Имагинерните число са дефинирани през 1572 г. от Рафаел Бомбели. По това време се е мислело, че подобни числа не съществуват, още повече, че нулата и отрицателниче числа били считани от някои за въобръжаеми и безполезни. Множество математици в началото се съпротивлявали да повярват в имагинерните числа…(От Википедия)
    Преди около 450 години -нищо работа 🙂
    ——————————
    Не се заяждам, просто се мъча да дам пример, че има работи ,които рационално не можем да си ги обясним, поне за сега…томовете са си томове, знаете как се пишат….И Ленин бе написал много томове и а би казал нещо против, ял би хурката директно. Най -лошото е ,че ги издаваха на луксозна гланцирана хартия и не стават сега за нищо 🙂
    Аз съм по кучетата, с котки нямам опит ,макар, че по едно време имахме и котки . Не съм оставал почти никога без куче, сега едното умря наскоро ,останаха две…Какво ли не съм видял, да , зная ще кажеш, че това са особен тип внушения ,благодарение на привързаноста си към тях започвам да им приписвам човешки качества…И това ми е минавало през главата.
    Но не съм много уверен..А томовоте- отдавна писаното не ме респектира…Нека този дето ги пише ми направи една мравка поне, хайде, червей да е, да не е котка. Чел съм много томове за сгради и мога да направя сграда …И хора съм правил, нищо ,че не мога да напиша кой знае какво по въпроса 😀

    Reply
  17. Григор Post author

    @Кръстю: Точно тук е трикът. 🙂 Хора могат да правят и такива, дето две свързани думи не могат да обелят, камо ли да строят сграда. А човекът е много по-сложен и от най-сложната сграда, която ми е известно да съществува. Червеите може да ги направи даже червей, а амебата – дори амеба. Хитро, нали?

    Reply
  18. Кръстю

    Не помня споменах ли ти за сценката за един старшина (соц. хумор по телевизията преди бая време) : въпрос :”-Др.старшина , може ли да играем шах?”
    отговор : “Не! Когато се играе шах,се вдига много прах, а от праха се въдят разни гадини…. Ето, една ме накаца ! (Плясна се по челото и уби една муха) “- Никакъв шах!
    —————
    Томове с такива обяснения и доказателства има много…
    А сградата- като проектант, ще изпроектирам нова сграда, мога да я построя ,ако е еднофамилна и сам . Ще ми стигне времето. Ако е голяма- ще я строят много хора. Есдни по-квалифицирани, ще могат да строят само като имат проект. Други, общи работници, като им казва бригадира.
    Ти като лекар , можеш да оказвазваш голяма мед. помощ, сестрата – по-малка, санитарят обща…(Ти можеш и компютри да оправяш, но то е частен случай.Има доктори, които са учили допълнително и строителсто)
    Да. Всички можем да правим хора (ако нямаме физически проблем). Или сгради и компютри.
    Уловката е ,че ние и сградите сме направени почти от едно и също …А и котките 🙂

    Reply
  19. Жилов

    Символичното захапване на вълка също не е ритуал по този смисъл, защото цели да демонстрира отношение – тоест, да предизвика ефект. Да успокои теб, но не вълка, който го прави. Така че по този смисъл не е ритуал. (Ритуал е, но в друг смисъл на думата.)

    Добре, а пощенето при маймуните няма ли цел да демонстрира отношение и да предизвика ефект, и да успокои другия?
    Нещо повече, то е дори много по-малко символично и много повече практично действие от захапването на вълка, защото работи и извън общуването – начин да се отстраняват паразити. И котките и плъховете също не случайно прекарват толкова много време, за да се чистят. Но дори и да са в стерилна среда и да се чистят само, за да си запълват времето, въпросът остава: чистенето на другия демонстрира отношение, предизвиква ефект. Какво тогава го различава от поздрава на вълка?

    —-
    Offtopic

    Мравките, наред с Game of Life, ме накараха да променя отношението си към света и да разбера че правилата му, комбинирайки се, могат да задействат от неразумното да се получи разумно, а от съвсем простото – сложно.

    http://en.wikipedia.org/wiki/Ant_colony_optimization

    Този алгоритъм, по който от лутащи се безцелно слепи мравки се строява спретната мравешка редица, и то само заради безсмислените поотделно действия на отделните лутащи се мравки, съм го наблюдавал с интерес и у дома. Някой ден в бъдещето мога да опитам и да го възпроизведа в програма, като напредна с това.

    Reply
  20. Кръстю

    Не искам да си мислите, че нарочно троля, или искам да предизвиквам ненужни спорове…Просто и на мен ми е много интересно, ето, днес предиобяд по телевизията показаха един октопод – по нова ,май беше…ил първа -може да се провери..(на, забравих какъв вид беше) , който -цитирам -използвал инструменти…Показаха как се пъхна в една полусферична черупка и се покри с друга…И това с цел да се скрие. .. Говорителят каза, че правел и други мурафети с елемент на мислене…Октопод, не мравка, или котка…
    Щях веднага да ви пиша, но бе прекъснал интернета за няколко часа , а после се хванах с друго ..
    Сега ще опитам с гугъл да намеря нещо….абе, шантава работа…(не съм пиян)

    Reply
  21. Григор Post author

    @Жилов: Пощенето между маймуни е малко краен вариант на примера: то е използване на ритуал за постигане на цел (различно от използването на пряко действие за постигане на цел). Символичното захапване на вълка не е действие с друга цел, което бива използвано за успокояване: то е ритуал, но не в смисъла, който използвам тук – заместително действие, което първоначално е успокоявало действащия в определена ситуация, а после действащият започва да го използва за успокояване и извън ситуацията. Пощенето на маймуните е такова действие: първоначално маймуните се пощят сами, за чистота (неритуално действие), след това започват да се пощят сами като заместително действие (например след бой от водача), след това започват да се пощят за успокоение и при ситуации, в които пощенето не е заместване, и накрая започват да използват ритуала като средство за успокояване на другите. Последната стъпка е употреба вече извън смисъла, който описвам; тя е негова надстройка.

    Reply
  22. Жилов

    @Кръстю
    Наличието на разум и наченки на съзнание у животните не ме шокира. Дарвин е правил експерименти за установяване интелигентността на червеите – изглежда обречена кауза, но те са се справили много добре. Дори клетките, които по чисто химически път могат да разпознаят приятел / враг, както и себе си (за да не се самосмелят), имат някаква психика – тя е в основата на това живота да оцелява – тези, които не са инвестирали в химическото разпознаване, са се самоизяли (примерно).
    .
    Ако твърдим, че животните са машини, състоящи се от правила (което не е невярно), то същото твърдение е валидно и за хората. Ако пък считаме, че ние, хората, имаме разум и съзнание (което пак не е невярно и не противоречи на предишното), то поне наченки на разум и съзнание трябва да има и при животните (шимпанзетата и делфините със сигурност проявяват вьображение и поведението им говори за някакво самосъзнание).

    Reply
  23. Кръстю

    Не, че ме шокира. Просто ме печатлява и кара да мисля. Дарвин не ги разбира много тия работи. На него са му възложили да направи нещо и той криво-ляво го е изпълнил. Тая тема мисля сме е гледали с теб. Освен това в нет-а има материали- много.
    Шимпанзетата , делфините ,котките и кучетата са бозайници. Просто делфините поради средата си са достъпни за по-ограничено наблюдение. Гледах по “Дискавъри” как дадоха на едно шимпанзе една тръба с подходящ р-р, в която бе завряна една ябълка ,така, че да не може да излезе сама..След като не и стигна пръста, започна да прави разни гримаси ,както и някои хора за които мисленето не е ежедневие..След около 3 минути отчупи една клечка от близкото дърво /забележи- отчупи, нямаше готова/.Това не е лесно дори за дете. Няма смисъл да разводнявам работата като описвам какво съм видял от моите кучета…Естественно , че което прави една маймуна, не значи ,че и друга ще го може, то и при нас е така…
    А октопода вероятно отдавна прави тия номера, просто е било въпрос на техническа възможност, а и случайност да се види сега..
    Аз просто гледам ,мисля и споделям, това е…Не правя изводи и обобщения
    ———————
    А тия вероятности алгоритми са много хлъзгава работа…Въобще видя ли “р” от едната страна на уравнение….:-)

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *