Това е заглавие на статия на Карла Шрьодер в Linux Today.
Казва чудесно това, което мисля. Затова най-нахално си позволих да я преведа, без дори да попитам авторката за разрешение. Предполагам, че няма да ми се разсърди.
Сигурно ще си умра бедна, защото не вярвам в експлоатирането на хората, и ценя много неща повече от парите. Разбира се, обичам да печеля, по възможност повече. Чудесно е да изкарвам достатъчно, за да мога да си позволя малко повече свобода, и да мога да изпълня някои от мечтите си. Изкарвам си хляба сама още от тинейджърка, и се гордея, че го правя. Когато растях, момичетата още ги учеха да се омъжат за някой, който да се грижи за тях. Още на тази възраст това вече ми изглеждаше като сделка, лоша и за двете страни.
Вярвам, че действията на хората трябва да се базират на етика. Моята е съвсем проста: не прави на другите каквото не искаш да правят на теб. Мисля, че това покрива всички основни случаи. (Не твърдя, че го спазвам на 100%. Но поне опитвам.) Антитезата на това е “Ще правя каквото трябва само ако ме накарат насила”. Което май е философията, движеща много от съвременния живот.
Затова и мътя водата и върша всичко, което върша. Само един човек съм, но все пак трябва да правя каквото мога. “Колко милиона или милиарда ще спечеля, ако си пусна пердето” е за мен абсолютно скучен и безсмислен въпрос, празно нищо. Да, нужни са бая акъл и безсърдечие, за да станеш крупен богаташ чрез обиране на хората. Е, и какво? Тези богаташи са скучни и без въображение. Във всяко поколение те действат по един и същи сценарий: лъжи, мами, кради, експлоатирай, злоупотребявай, прави всичко, което е нужно, за да се сдобиеш с много пари и власт. След това се пенсионирай и се прави на филантроп. И много внимателно не забелязвай как купища хора оправят поразиите, които си направил, и това им струва много повече от всичките ти дарения и всички ползи от теб за страната ти или света. Колко предсказуемо и безполезно.
Технологичният бум създаде много нови милионери и разви какви ли не нови бизнеси. Донесе също и изумителен брой лоши неща: измами в заплатите и работното време (постоянни “временни” работи, липса на доплащане за извънредна работа, износ на работни места в други държави). Притисна световната икономика под разходите за борба със спама и вирусите (десетки милиарди долари годишно, по най-консервативни изчисления). Пазар, доминиран от боклукуер без никакви полезни новости в него. И най-лошото, атаки към гражданските ни права и свободи. Прогрес, няма що!
Състезанието към дъното
Проблемът не е само в крупните богаташи, издигнали се чрез мръсотии. Той се простира чак до началото на екосистемата. Знам, че някои ще кажат: “Ама бизнесите трябва да се грижат единствено за увеличаване на печалбите, иначе акционерите ще ги съдят, и други лоши работи”. Хайде стига. Подобни обяснения са боклук. Това е неетично поведение, за което няма извинение. Бизнесите се управляват от хора с морални стойности, ако и понякога грешните. Това е все едно да кажеш, че бизнесмените са длъжни да лъжат, мамят и експлоатират, защото това е единственият път към успеха. Така де, всички го правят.
И какво да правя? Да дера кожите на музикантите, хората на изкуството и творците, защото те са твърде слаби, за да се продуцират сами и да защитят правата си. Да задушавам самостоятелно работещите, да тормозя служителите си, да събличам голи клиентите си, и да си купувам изгодни закони… Само че да задушаваш успеха на другите не е успех. Според мен е провал.
Състезанието към върха
Иска ми се повече експерти, блогери, аналитици и технически репортери да коментират изумителната щедрост, на която са основани Линукс и свободният софтуер. Някои продължават да подчертават само безплатността, и да говорят за “религиозни фанатици”. Благодаря, нека си продължават. Ние обаче имаме нужда да престанем да спорим едни с други, и да изкажем уважението си към хилядите талантливи творци, които освобождават продукта на труда си. Да, те получават компенсация – код, инструменти за програмиране, документация, оформление, удобно направени дистрибуции, които съвместно правят удобна и полезна среда за работа. Добре настроените към Линукс фирми го предлагат предварително инсталиран на всякакви машини. Много от допринасящите дори получават заплати за труда си. Но това не прави щедростта им по-малко ценна и ценена. Струва си тя да бъде забелязвана, признавана и почитана. И по възможност вземана за пример.
Затова – благодаря ви!
what a load of anti-capitalist crap…
Не, нито сме глупаци, нито шантави. Състоянието ни е много по-тежко, защото сме идеалисти. Примери, колкото щеш. Вярата, че можеш да промениш човешки качества чрез технология е голямата заблуда.
Обобщено – социума не е узрял. Тава не трябва да ни спира да търсим примери и да даваме пример.
Историята … може би, някой ден ….
ех, Петър пак ме е изпреварил…
всички бизнесмени са гадни, продажни копелета – интересно ми е Red Hat Inc. i Novell Inc. и те ли? Или като са свързани с oss, значи са чисти и святи?
И аз Благодаря!
Може би този сайт ще ви е полезен 🙂
http://www.bratgrrl.com/index.html
@Longanlon: Сори, ама е истина. Другояче казано, недей да живееш в свят на думи, разделен на черно и бяло. Гледай реалността, полезно е.
Ако се вгледаш например, ще забележиш, че това въобще не е анти-капиталистическа статия. Анти-монополистична статия е. И в тази връзка е много повече антисоциалистическа, отколкото антикапиталистическа. Мегакорпорациите винаги са ми приличали много повече на тоталитарна държава, отколкото на свободна западна – нужно ли е да обяснявам защо?
@Георги: Гаднярството на някои големи корпорации е именно в затвореността на продуктите, които предлагат. Фирми, които работят в областта на свободния софтуер, са много по-ограничени във възможността да са гадняри. Не напълно, съвършени неща няма. Но почти винаги затвореният код създава условия (и изгода) корпорацията зад него да се държи по тоталитарному, а отвореният – изгода да се държи с клиентите си честно и почтено.
Същото, другояче: и СССР беше по същество империя, и САЩ. СССР не бяха съвършено черни, още по-малко пък САЩ бяха съвършено чисти и святи. Но ако се наложи да избираш между двете, дълго ли ще се колебаеш?
ами техни са продуктите, ще ги продават както си искат – отворени или затворени
ти от своя страна имаш пълната свобода да ги купуваш или не
кое от тия неща прави корпорациите лоши аз не можах да разбера
Страхотна статия! Философия за живота, която подкрепям, защото води към отворени, а не към затворени врати.
@Longanlon Тук леко грешиш. Когато има монопол, обикновено ти нямаш свободата дали да ги купуваш или не. Принуден си да ги купуваш, както много често се получава например с продуктите на Microsoft
Lognalnon, тая свобода е като свободният избор в християнството – имаш свободен избор между ада и рая 🙂
@Longanlon: Нямам нищо против моята свобода да избирам дали да купувам продуктите им, или не. Имам обаче всичко против тяхната свобода да ме принудят да купувам продуктите им, дори ако не искам.
Справка: вероятно най-краткият запис в блога ми.
@emo – Не ,не е съвсем същото, макар, че прилича… 🙂
Просто има хора с …по-друга ценностна система. При тях “искам” и “мога” са двете необходими И ДОСТАТЪЧНИ постановки, мотивиращи поведението им.
Тоя път съм с Лонганлон, доста ляв пост. Особено началото “Сигурно ще си умра бедна, защото не вярвам в експлоатирането на хората” – сякаш единсвтеният начин да не умреш беден е да експлоатираш хората? Има доста богати хора, които са забогатели без експлоатиране и дори доста такива, за които парите не са били основния мотив.
Има, ама темата на поста е друга. Преодолей отвращението си от първото изречение и продъжи нататък 🙂
Става дума за ето такива …хора :
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=289523
То ясно, че в есе на линукс блогър винаги става въпрос за лошите Майкрософт, но като го погледнеш извън контекст, то пак си е завършено (и ляво). А конкретно по случая, Гугъл имат не по-малко долни практики, но кой знае защо за тях никога не се вдига шум от опънат-сорс феновете. (Не съм фен на Майкрософт)
Е, не, щом е антикапиталистическо, значи е крап… Подобни харектеристики са крап, да не говорим, че както григор отбеляза, всъщност не е антикапиталистическо. Виж, анти-мораланакапиталистите е, но това е по-различно ;-). Всъщност доста логичесн си е текста, не претендира да е боговдъхновен => мен ме кефи 🙂
ами златко, щом е антипакиталистическо, значи е крап. защото икономическите системи са капитализъм (частна собственост върху средствата на производство), социализъм (обществена собственост върху с.п) и комунизъм (няма частна собственост, всичко е обществена). ако имаш антикапиталистки идеи, значи подкрепяш социализма или комунизма, които са сравними с нацизма по идея и практически резултат.
Иска ми се да изкажа мнение, доста подобно на Longman, но при толкова социалисти тука май няма смисъл. Хора къде са ви акълите? Кой те кара да купуваш Microsoft? Microsoft ли те кара да купуваш Windows или ПОЛИТИЦИТЕ в България взимат това решения (примерно за администрацията).
Та пак да питам – Microsoft ли са лошите и кой ги прави да са монополисти – те самите, потребителите или политиците?
@Прасунсен: Аз вдигам шум за лошите практики на Гугъл. Много други – също. Дали не ти е избирателен погледа, ако и да не си фен на Майкрософт?
@Longanlon: Тоест, цветовете са черно и бяло – комунистически измишльотини като сиво, да не говорим за други цветове, не съществуват?
@Любен: Кой подкупва политиците ми да ме карат да купувам Майкрософт? И американското правителство, да ги натиска да не съдят Майкрософт за монополни практики? Пепеляшка?
Григор, още първите думи на авторката са такава демонстрация на сбъркано мислене, че даже не виждам смисъл да приказваме по въпроса. Това, че се забогатява само с експлоатацията на други хора е изначална лява идея и на нея се базират всичките мечти за “освобождение” на пролетариата от “игото” на работодателите му.
И да, в случая с капитализма нещата са черно-бели. Човек или подкрепя частната собственост или не. Идеите които имаш, кодът който пишеш са твои и можеш да ги продаваш или подаряваш на който си искаш. Или не са твои, а “обществото” има право върху тях, а не ти.
1. Имаш ли доказателства че майкрософт са подкупили политиците?
2. Ако политиците бяха купили от друга компания, което пак не допада на твоите идеи, дали нямаше пак да говориш така?
3. Ако искаш да промениш нещата в политиката, защо не станеш политик?
4. Кой те кара да купуваш майкрософт?
@Григор, съвсем честно казано, не ми е направило впечатление, пък уж чета редовно блога ти. Или аз имам избирателен поглед или постовете ти имат избирателна острота 😀
Longanlon рече:
> Човек или подкрепя частната собственост или не. Идеите които имаш, кодът който пишеш са твои и можеш да ги продаваш или подаряваш на който си искаш. Или не са твои, а “обществото” има право върху тях, а не ти.
А стълбищната площадка?
Кварталната градинка?
Национален парк “Рила”?
Въздухът, който дишаш?
Аз не виждам смисъл да споря ( Петре, и теб това бих посъветвал ) – аз знам какво казва обективната, позитивна наука по въпроса. С математически доказани факти не виждам смисъл да се спори…
@Григор: “С математически доказани факти не виждам смисъл да се спори” – това е смешно 🙂 На каква база твърдиш, че твоите думи са математически доказани факти? Имаш математически доказани факти, че Майкрософт е подкупило Българското правителство? Че Американското правителство натиска Българското да купува Майкрософт? За да застанеш зад думите си като факти и математика, би ли ни казал – имаш ли такива данни?
Ако отново не отговориш и не защитиш думите си, човек би си зачудил, колко са факти “фактите” които излагаш в този в блог 🙂
Поздрави!
@Калин: По темата ли говориш или просто реши да поспамиш с несвързани мисли? Ако няма какво да кажеш свързано с темата, моля да оставиш да изясним “фактите” 🙂
@Любен: говоря по темата на Longanlon.
(А ти да не би да бъркаш единия си събеседник?)
@Longanlon: Според мен демонстрация на погрешно мислене е отговорът ти. Дотолкова първосигнално реагираш на заучени думи, че даже не си се замислил откъде е въпросната авторка, и кой от вас двамата може да учи другия на зачитане на частната собственост. И в какъв точно контекст е казано “експлоатация”, в една държава, изградена на “експлоатация” (а всъщност на убеждението, че истински свободна може да е само държава със силни морални ценности).
Ако следвам твоята логика, би трябвало да стигна до следните изводи:
1. Да злоупотребяваш с монополни позиции и да корумпираш хора е ОК. Да протестираш срещу това е anti-capitalist crap.
2. Ако аз съм по-силен от теб, да те хвана и да те пребия за кеф е ОК. И ако не си съгласен с това, значи си левичар и комунист.
3. Ако аз съм примерно Великобритания, е ОК да тормозя и цедя колониите си – те са моя собственост. И ако в някоя от тях група политици сметнат това за нередно, и се обявят за основаване на нова, свободна държава, примерно САЩ, значи те са мръсни левичари и противници на частната собственост.
Също, би трябвало да стигна до извода, че антимонополните закони са създадени от непоправими левичари. Реалността е леко по-различна.
@Прасунсен: Чел съм преди време лекция за свободен софтуер, в която дебело подчертах колко важно е Гугъл да не бъдат оставяни да бъдат монополист в търсенето, защото това ще ги превърне във втори Майкрософт. Вярно е, че темата ме вълнува по-малко, защото монополът на Гугъл в търсенето е далеч по-хилав от този на Майкрософт в операционните системи, а и Гугъл злоупотребяват с него много по-малко, отколкото Майкрософт с техния (второто може да е пряко следствие от първото, но е факт).
Но е вярно и че когато Гугъл са се излагали на тема монополни практики, съм намирал как да ги плюя. Преди време бях писал в някакъв форум, че според мен предлагането на Гугъл като подразбирана страница за търсене във Файърфокс не е честно третиране на търсачките. А колко по-коректно е то от Експлорер, който въобще не те пита искаш ли Bing и MSN като начални страници, и Windows, за който да предложи избор на браузъри беше нужно ЕС да разсипе Майкрософт от съдене.
@любен: Бъркаш ме с Георги. Извън това, какви точни данни да имам за рушвети, дадени от Майкрософт чрез трета фирма примерно на Никито Василев? Фактура за рушвета?… Или ако нямам фактура, това променя факта? На кой свят живееш? По твоята логика наследниците на Ал Капоне трябва да разорят съдебно всеки посмял да напише, че той е бил бандит.
И не кълви Калин, понеже ти е намекнал къде грешиш, а се опитай да го разбереш. Полезно е.
един блог по-малко за четене 🙂
Въпреки недостатъците, негативите и крайностите които пазарната икономика показа през последните 50-80 год., все още се се въртим на темата, че няма по-добра система засега, което си е вярно. Проблема е, че промяна в системата трябва да излезе от западните общества. Трудно ще се сътвори нещо в страни като България например, където всички са развяли знамето на пазара, свети им лампата на Павлов и се гони ясната цел да стигнем стандарта на запада. От друга страна запада има почти нулева мотивация за промяна (все пак като си номер 1 – заслужено при това, трудно се пуска кокала колкото и някой мислещи се за моралисти да демагогстват по медиите). Ако хора мислещи като авторката на статията станат доста по-голям процент може и да се стигне до смислен диалог, така че обществото да спред да хаби близо 50% от времето и енергията си за глупости.
Колкото до политиката в държавната ни администрация и Майкрософт… мислите ли, че Майкрософт ще издребнее толкова, че да подкупва за толкова малък пазар?
Колко копия бяха … няколко десетки хиляди или нещо подобно.
Не, че няма подкупи… но цялата мръсотийка си е на наша родна почва, някои хора си взеха добър процент от сделките.
И за това скоро няма да видим Оупън сорс решения в администрацията им, там вземането на процентите е доста по-сложно и времеемко.
И чудно защо всички са зяпнали Майкрософт, като тия номера ги правят де що има търговци у нас… що не сравните цените на техниката например, на автомобилите, на имотите, на храните… и т.н.
И не виждам каква връзка има ОС или офис пакета който ползва някой с мирогледа му, все едно да съдим за мирогледа на един майстор в зависимост от това дали ползва Хилти или Бош 😉
Колкото до частната собственост … тя не противоречи на идеята за обществена такава, както по-горе някой спомена, противоречието е в ползващите ги.
Площадката пред входа/блока е обща собственост, а не обществена.
Докато Рила или Борисовата градина са обществена собственост в някаква форма, само дето собственика се е отказал да си пази собственоста и за това се възползват от нея тарикати.
@любен: Good riddance.
(Днес нещо ме гони нервата, съжалявам. 🙁 )
Морфиус – и аз нещо подобно се опитвам да намекна на Longanlon с неговото “Ако не си за частната собственост, значи си ПРОТИВ нея”…
@Морфиус: Майкрософт като цяло – определено не, далече е от мащаба им. Но на регионалния мениджмънт на Майкрософт за България е точно по мащаба.
@ ris – Това №1 е много относително. На времето, докато римската империя е била №1 ,западноевропейците са били варвари в сламени колиби. Докато по нашите земи сме се радвали на османско присъствие, те са лапали яко от колониите . Сега бумеранга се връща. Не знам ходил ли си на скоро в западна европа. Аз съм реалист ,а авторът на това мисля, че не е комунист, както и вестника в който е оригинала. (С извинение към Григор, че не е съвсем по темата) . С това застаряване на европейците и плодене на емигрантите -10-15 г и картинката бързо ще се смени…
http://www.mediatimesreview.com/july05/EndOfEurope.php
@който-ми-бърка-името: Математически мога да ти докажа, че където има неприкосновена частна собственост, там хората са по-богати от обратната ситуация. По същия начин мога да ти докажа, че богатството не се краде, а се създава.
А за рушветите на Майкрософт… да не би Novell Inc. да не могат да подкупят правителството? Или си сигурен, че не са го направили с немското ( там ползват доста Suse )? Доказателства нямам ( а и се съмнявам да е вярно ), но не съм убеден, че и ти имаш…
Защо да си богат от труда си е престъпление? Мислиш ли, че ако нямаше патенти за лекарствата, например, днес щяха да са лечими редица болести, от които хората в миналото масово са измирали?
След като не ти харесват продуктите на Майкрософт, не ги купувай, но не ги и кради! Или ще кажеш, че нямаш алтернатива? “Значимостта за обществото” на дадено изобретение ( в случая софтуер ) по никакъв начин не го прави собственост на обществото – то е *неприкосновена* частна собственост, плод на години инвестиции в капитал, труд и предприемчивост!
Георги – ще ми е интересно математическото ти доказателство (и аксиомите, от които тръгваш). Ако имаш възможност – моля изложи го.
@Калин – става въпрос за доказване на връзки между променливи с помощта на статистиката и регресионния анализ. Въпреки че той работи с процент на доверие ( и че фактът, че 2 величини се движат заедно невинаги означава, че едното е следствие от другото ), лесно може да се намери връзка между 2 величини – в случая “БВП” ( измерен в млрд. долари например ) и наличие на неприкосновена частна собственост ( има “Индекс за икономическа свобода”, в които се измерват количествено защитата на частната собственост и свободните пазари). За щастие имаме достатъчно много на брой икономики и различни стойности на двата показателя и лесно може да се сравнят и да се докажат статистически хипотезите.
@ Калин и Георги – “По-голямо престъпление от обира на банка е създаването и ”
Марк Твен 😀
Ето ви тема за размисъл и математико- морален анализ :
http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=39080
Намерих интересен ресурс – http://www.swivel.com/data_sets/show/1001634
Кръстю – г-н Твен е толкова икономист, колкото аз – писател… Най-добрият начин да убиеш една банка е да спреш да спестяваш в нея, да спреш да теглиш кредити от нея – тогава със сигурност всяка банка ще загине. Въпросът е защо това не се случва…?
http://benparizek.com/eloquence/economic_freedom_and_gdp_per_capita_gapminder_style/ – това дава по-добра представа
@Георги – Прочети онова ,към което е линка и после кажи не е ли прав …забравих му истинското име, не беше май англосаксонско 🙂
За мен това е пълна демагогия – още първото твърдение, че икономическият растеж и лихвата са свързани, не е верен.
Нямам намерение да обсъждам целия текст, но бих могъл да атакувам много от аргументите на проф. Кенеди ( не съм я чувал.. )
Не виждам обаче каква връзка имат парите и лихвите към въпроса, който обсъждаме… Така или иначе – нямам намерение да продължавам да се опитвам да доказвам твърденията си – прилича ми на спор с вятърни мелници – досега не видях никой да изказва ясни доказателства за това как “богатите ограбват бедните”…
@Георги — И освен това, когато на човек му “идва отвътре” образованието не е определящо…даже по някога пречи..Аз познавам двама банкери , от времето на т.н. преход (който май още е в сила), единият от които беше учител по бълг.език и литература, а дргият- салонен управител на ресторант (това е по-близко до икономиката)….Дааа , интересни времена бяха, спомням си два рекламни слогана :” Ние мислим за вашите пари” и ” Елате при нас, за да не идваме ние при вас ” 😀
@Георги – Предполатам, че и тя не е чувала за теб, но не зная как да ви свържа…няма посочен мейл, освен да попитаме “Гугъл”..
Интересни хора ….прочетете първите няколко изречения и като ония от “Под игото” – ” Тук се говори против н.в. султаня и аз си излазям ..” 🙂
@ Григор – Извинявай за спама, но може да е от полза. Те работите са навързани, щом пръдните на австралийските овце влияят на глобалното затопляне, защо и лихвите да не влияят на богатството… 🙂
Имало и книга, не съм я виждал : http://knigi.biz/?act=products&do=detailed&id=122479&PHPSESSID=87b59dba47fb30bbbfca06f47240dcc8
@Георги, “богатите ограбват бедните”… фактите показват, че в много случаи става точно така, което не означава, че комунизма е алтернатива де 🙂
И начинита за обир са много… от картелните изпълнения, до прословутата напоследък истерия – свински грип.
Да не говорим какво всъщност е настоящата финансова криза … защото икономиката е като термодинамична система.
@Георги: Убеден съм, че където собствеността (не само частната) е неприкосновена, хората са по-богати. Но не смятам, че собствеността е само собствеността на корпорациите. Правото ми на избор също е вид моя собственост – какво мнение да имам за този, който я нарушава под предлог да бил опазвал своята?
За немското правителство и SuSE – склонен съм да подозирам, че основната причина в Германия да се ползва доста SuSE е немският патриотизъм (SuSE по начало е немска дистрибуция). Ако обаче разбера, че Novell е подкупил правителството им, ще реагирам точно както срещу Microsoft. Който подкупува, дори ако е “свой човек”, създава подкупни чиновници, а те вече ще вземат подкуп и от който не ти мисли доброто.
Не смятам, че да си богат от труда си е престъпление. Но смятам, че е престъпление да си богат от труда на другите, докато в същото време трудилите се други мизерстват. Смятам, че е нормално да печелиш нещо от труда на другите, ако го организираш и му създаваш условия. Но всяка крайност тук е вредна и нечестна – както да не печелиш нищо, така и да печелиш лъвския пай. А доста корпорации, уви, залитат силно по втория вариант. Не мога да ги обвиня, това е смисълът на съществуването им. Но и смисълът на съществуването на вълка е да ме изяде, а аз не съм съгласен да му го позволя. Ти би ли бил?
И съм абсолютно убеден, че ако нямаше патенти за лекарства, сега щяха да са лечими много повече болести. Лекарства щяха да се разработват още по-енергично отсега, защото фармацевтичните фирми нямаше толкова лесно да почиват на стари лаври. И болести като СПИН в Бразилия например щяха да са лечими много повече отсега, защото основният проблем пред лечението – високата цена на лекарствата, понеже са защитени с патент – щеше да намалее. Доводът, че ако нямаше патенти, нямаше да има пари за иновации, съм го чувал, и не го вярвам. Сравни например как върви производството на софтуер, не само свободен, в страни, в които има софтуерни патенти, и в страни, в които няма. Урокът е много нагледен и показателен.
Най-сетне, ключът за развитие и благоденствие е не частната собственост (сама по себе си), а свободният пазар: благоденствието корелира с него много повече. Изчисленията ти сигурно го показват много добре. От мои отпреди години, това особено добре личи при въвеждане като фактор на давността на съответната степен на свобода на пазара в съответната държава. Пробвай.
Между другото, твърдението, че икономическият растеж и лихвата са свързани, е вярно. В идеалния случай икономическият растеж е равен на произведението от лихвата по коефициента на риск: той е, който създава икономическата база за съществуването на лихвата като явление. Средностатистически погледнато, ако икономическият растеж е 5%, при нулев коефициент на риска толкова можеш да изкараш от вложените пари – тоест, банкерът ще пропусне ползи, ако ти даде заем с лихва много под тази, а ти нямаш изгода да вземеш заем с лихва над тази. (Във всеки реален случай положението може да е различно, но средностатистически е така. Отделно от това, лихвите често биват фиксирани изкуствено с различни цели, но естественото им положение е това.) Така че и изследването може да не е чак толкова голяма демагогия.
И не мисля, че някой тук е заявил, че богатите по принцип ограбват бедните. Проблемът е, че някои богати се опитват да го правят. Където успяват, резултатът е общество, много сходно с тоталитарното, например комунистическото – там една партия, и по-точно върхушката й, ограбва всички. Не ти ли е правило впечатление, че хора като Берлускони и Буш-младши са много по-добри приятели с Путин, отколкото с Меркел или Саркози, които също хич не са леви?
Така… явно останах сам в окопа, но и сам войнът е войн…
@Григор: “Сигурно ще си умра бедна, защото не вярвам в експлоатирането на хората” – това е първото изречение, което си превел. Неговата логика е точно такава – ако не искаш да умреш беден, трябва да експлоатираш хората – затова казах, че това е глупост и не съм съгласен. От последния ти коментар виждам, че и ти смяташ така.
Сравнение между Novell Inc. и Microsoft Inc. – исках само да покажа, че Microsoft не са черни като катран, защото софтуерът им не е с отворен код, както и Novell не е нужно да са бели като сняг, защото имат друга идеология. Едното няма общо с другото – Microsoft може и да подкупват ( не го твърдя – нямам факти! ), но това няма общо с продукта, който продават. Novell може и да не подкупват ( пак нямам факти ), но също са корпорация. Та… по какъв признак ги “очерняме”?
“Но не смятам, че собствеността е само собствеността на корпорациите. Правото ми на избор също е вид моя собственост – какво мнение да имам за този, който я нарушава под предлог да бил опазвал своята?” – съжалявам, това не го разбрах – разбира се, че правото ти на избор си е само твое – всеки, който желае, може да не използва продукт, който не харесва и по този начин да накаже пазарният играч, който го предоставя. Но колко от читателите на този блог, които използват продуктите на Microsoft, са си ги закупили? Колко ли от тях казват “А, той Бил Гейтс е богат… защо да му давам пари ( на мръсната капиталистическа гад )?” Това не е ли лицемерно? Аз не харесвам Microsoft – не работя с Windows. Но да стоиш пред крадения си Microsoft Windows и да пишеш злобните си коментари относно Microsoft през крадения си Internet Explorer… съжалявам – това не е по моите стандарти. ( Не обвинявам теб или когото и да е друг – споделям личния си опит, без да съм убеден, че участниците в дискусията попадат в това определение ).
За патентите – можем да си спорим до безкрай, защото говорим хипотетично – навсякъде има патенти и няма как да сравним икономика с и икономика без патенти ( говоря за лекарства ). Моята аргументация е много проста – инвестициите в разработването на нови медикаменти са *огромни* и не е ясно дали въобще някога ще се върнат. Тоест – не е ясно дали все пак ще се получи лекарство и дали то в крайна сметка ще е ефикасно. Когато инвестираш стотици милиони в една “каца без дъно”, последното нещо, което искаш е, всеки да може да ти произвежда лекарството за жълти стотинки след това… Същата е ситуацията и с процесорите – Intel и AMD инвестират огромни суми за разработки, а след това серийното производство им е капка в морето на разходите. Смяташ ли, че ако не могат да опазят търговската си тайна, азиатците няма да ги обезглавят? “Производството” на софтуер обаче е много по-различно.
Аз лично смятам, че защитата на частната собственост върви ръка за ръка със свободната размяна – не се сещам за икономика, в която едното да е на високо ниво, а другото – не. Затова и Индекстът не икономическата свобода мери двете заедно. Не мисля, също така, че можеш да имаш свободна размяна, ако нямаш частна собственост и обратното.
За лихвите – икономическата теория ( много по-умни от мен хора ) твърди, че богатството на една икономика зависи от: технологиите, труда и капитала ( физически, човешки, предприемчивост ). Лихвите вероятно влияят на някои от тези фактори, но със сигурност растежът не зависи пряко от тях. Още повече – добавянето на още един фактор ( риска ) към твърдението е изключително важно… До скоро в България имахме високи лихви и въпреки това – значителен растеж. За изкуственото фиксиране на лихвите и преди сме говорили и смятам, че сме в патова ситуация 🙂
@Морфиус – картел можем да си направим и ние, ако имаме 2 заведения на една и съща улица и се разберем да не си подбиваме цените. Това не е белег само и единствено на корпорациите и не е нещо, което обществото толерира – подсъдно е. Това е все едно да кажеш “Хората убиват други хора – трябва да ги затворим всичките!”… логиката ти малко куца просто
@Кръстю – виждам, че ти харесва да ме нападаш персонално – вероятно по този начин аргументите ти стават по-значими, а моите – по-жалки. Много се радвам на проф. Кенеди, че е преоткрила Кейнс и Гезел, които са творили преди почти 100 години, а безупречната система е проработила цяла година! Да вземем да върнем златния стандарт, той е работил, ехееее, колко повече от паричната система… Предполагам, че не си чувал за Милтън Фрийдман например – за него успях да намеря “нещичко” в интернет – съжалявам, че за всеизвестната проф. Кенеди данните са доста по-оскъдни – убеден съм, че това ще да е част от световната конспирация на монетаристите и привържениците на Fed!!!
@Георги – Извинявай, ако така го приемаш, като обида, нямам нищо проти теб ,но аз напълно споделям (цитат ):”Действително лихвата е като рак в нашата икономика, а в същност и в обществения организъм. Много малко хора днес разбират, че лихвата и лихвата върху лихвата по един легален начин разпределят парите от тези, които ги имат малко, към тези, които имат повече от тях.”
Не съм икономист но математическата обусновка на капана “лихва” ми е разбираема, освен това тук не е единственото място, където това се споделя…
И освен това като християнин ми е трудно да я приема…
Разбира се, че съм чул по нещо и за Гезел и за Фридман. Не мога обаче да бъда пенкилер по всичко, а и не е необходимо.
Просто си имам мнение по въпроса. И освен това, 6 кризи за 100 години не би следвало да ни изпълват с възторг и да повтаряме рефрена “Може да е зле, но не е измислено по-добре” а трябва да помислим с главите си.
Не е лошо и да преоткрием някои работи…Често се оказва, че новото е добре забравеното старо 🙂
А ,че скоро ще се наложи преоценка, “вервай ми” ,така е…Дано има живот и здраве!
—————
И друго , нали не мислиш, като Другарите комунисти, че трябва всички да си представяме Светлото бъдеще, точно по един начин …
Още веднж ,извинявай ,ако се чувстваш обиден, нямам нищо лично към теб….Изглежда бях прав преди време, като споменах в блога си, че трябва да поразгледам хумора си…Май идва твърде дебелашки за т.нар. “блогово общество” 🙂
@Кръстю – През последните 100 години може и да има много кризи ( че дори и 2 доста сериозни войни ), но е факт, че точно през последните 100 години хората са направили един от най-големите технологични, социални, научни, икономически и каквито още искаш скокове за цялата човешка история. Тоест – планът работи, въпреки че не е перфектен. Зная, че много хора смятат, че икономиката е лесничко нещо, от което всеки може да разбира по малко – като футбола и политиката. За съжаление в икономиката често се оказва, че има “необходимо зло” ( като лихвите ) и “излишно зло” ( като минималната работна заплата ) – неща, които на пръв поглед са точно обратното всеобщото схващане и при по-обстоен анализ се оказват верни.
За лихвите са писали повече хора, отколкото можем да си представим – от Ренесанса, че до днес. Аз нямам претенциите да развивам нови теория, а се уповавам на хора, които са прекарали дълго време да мислят по темата и са стигнали до сериозни, научно подкрепени и емпирично доказани изводи.
Както казах – съвременната теория не взима предвид лихвите в дългосрочен план като фактор за развитието на една икономика. Да, тя го отразява в краткосрочен план, но не това е целта при правене на сериозна политика например.
Ще си позволява да хвърля малко повече светлин по въпроса за лихвата ( въпреки че не е по темата )
1) Лихвата е пазарен “продукт” и никой не може да задължи никого да го купува ( да тегли заем, например – да не забравяме, че кредитът е възможност, а не право! )
2) Лихвата всъщност е наградата за кредитодателя затова че:
– се лишава от ликвидност за периода на кредита
– поема риска кредитът да не му бъде върнет изцяло или частично
– отлага потреблението си за периода на кредита ( не живеем вечно, парите ни трябват тук и сега )
– компенсира инфлацията
– вероятно има и други, но не се сещаш в момента.
Лихвата е цената на това ти да получиш заем днес, без да си изработил средствата, за да можеш да потребяваш/инвестираш днес, без да си заслужил тези блага/инвестиции. Нормално е този, който ти дава нещо на заем, да очаква награда накрая.
А ако говориш, че инфлацията е дори по-зла – за съжаление, тя е “необходимо зло”.
@Григор, цялата врътка се размириса на родно ниво, далия и взелия си бяха българи, трябва ли да плюя Елитгруп за калпавите компютри с тяхни компоненти които някой домъкна в министерство докато работех там, в нарушение на търга и след неколкократен отказ на мен и всички технически отговорни да подпишат приемането?
@Георги, чрез свеждане до абсурд теоритично можем да докажем всичко, но факта си го има, както има и затвори и съдилища за ония хора които убиват.
Ей това исках да кажа, че обобщението – богатите не са обирали и не обират бедните не е вярно като цяло. Има и такива, а те имат повечко механизми от двамата кръчмари и нанасят повече щети – следователно трябва обществото да ги контролира по-строго от кръчмарите. Инак, имал възможност и умения – забогатял, докато не нарушава нормите – жив и здрав.
Пас ! 🙂
@Морфиус – това искам да кажа… Както има хора и хора, така има и корпорации и корпорации…
@Кръстю – някак се съмнявам да си бил зашеметен от аргументите ми – ще отдам отговора ти на добро възпитание 🙂
@Георги – Разбира се, че не съм зашеметен.Е, чак възпитание,…просто има спорове, които не са градивни. Нещо като “Крокодилът по -зелен ли е отколкото дълъг” . Ако си минал през блога ми си видял, декларацията ми, че от днес до другата година ще бъда само позитивен…което вероятно ще изнерви някого, то нали знаеш…Ако млъкна, рече ли някой пак ще се обиди..Или както се изказа културният ни министър Рашидов по телевизията : “Човек каквото и да прави, все ще се намери поне един да му тегли една майна 🙂
———————-
А за богатството един мъдър човек каза следното : “Богатите са богати, защото никога не си харчат всичките пари” 🙂
@Георги: Наистина подкрепям позицията на Карла. Объркването според мен произтича от разликата в смисъла.
В България сме свикнали “експлоатация” да е комунистическото й определение – всяка форма на наемен труд. На Запад значението й е доста по-различно. Там е нормално, ако наемаш хора, да печелиш от труда им. “Експлоатация” там значи да дереш кожи от някого (без значение дали той е твой наемен работник, от когото печелиш добре, а му плащаш стотинки, или твой клиент, от когото взимаш сто и повече процента надценка). Истинският капитализъм е основан не толкова на частната собственост, колкото на морала и съпричастността; частната собственост за него е необходимо, но не достатъчно условие за морал и съпричастност… Оттук и неразбирателството: авторката няма нищо против наемния труд (като managing editor тя се явява работодател), а има нещо против аморалното дране на кожи. Ние сме, които тълкуваме това определение по комунистически, и оттам заключаваме, че тя е комунистка.
За корпорациите – не виждам разлика между позициите ни. Даже не смятам, че Новел имат различна идеология от Майкрософт. Просто различният продукт ги поставя в различни условия, и предразполага към различна стратегия. Резултатът е, че едните имат както много повече стимул да дават рушвети, така и много повече ресурси да го правят – човек трябва да пада от Луната, за да не е наясно коя от двете корпорации го прави много повече. Извън това, аз не съм враг на несвободния софтуер, а на несвободата и липсата на избор. За мен смъртта на някой несвободен софтуер не е повод за празник, напротив.
За софтуера – отново съм на точно същия принцип. Не ползвам към момента несвободен софтуер, но не го смятам за анатема. Ако ми потрябва, ще го използвам, и задължително ще си го платя. Така съветвам и клиентите си. Въпрос освен всичко друго и на достойнство е.
За патентите – те са форма на монопол, с предимства, но и недостатъци. Приети са най-напред в САЩ, с аргумента именно за ползата за обществото от тях. В ръцете на големите корпорации обаче ползата от патентите за обществото намалява, а недостатъците им растат: патентите се използват все повече не за развиване на своя бизнес и извличане на печалби, а за смазване на конкурентите и извличане на свръхпечалби. Първото е полезно за обществото, но второто е вредно. И доколкото законодателят е функция на обществото, а не на корпорациите, би било редно да ограничи патентите.
За собствеността – за мен проблемът е не дали да се подкрепя частната собственост или не, а дали да се подкрепя само тя, или и другите видове собственост, и дали да се разрешава на по-големите частни собственици да отнемат собствеността на по-малките чрез принуда. Според мен другите видове собственост са необходими за оптималното функциониране на частната. А възможността по-големите частни собственици да отнемат собствеността на по-малките чрез принуда е точно такова посегателство срещу частната собственост, както и забраната или сериозното й ограничаване.
За лихвите – те донякъде определят икономическия растеж, но не са най-водещото в него, само най-лесното за централно регулиране са. Много повече е вярно обратното – те зависят от икономическия растеж: при бизнес, базиран на заем, растежът му е равен на печалбата от бизнеса минус лихвата на заема. Тоест, при абстрактен идеален пример за икономика, базирана изцяло на заеми, икономическият растеж е равен на средната печалба от вложения в бизнес минус средната лихва на заемите. Иначе казано, икономическият растеж в абстрактния случай е чистата печалба на производителите (по-точно вложената обратно част от нея), а лихвата – печалбата на банкерите. И доколкото двете обикновено търсят някакъв баланс, обикновено повече растеж означава и по-високи лихви, и обратно. (Но не задължително.)
@Григор: Май пак стигнахме до патова ситуация, но все пак ще си позволя още един коментар.
За “експлоатацията” : В България има свободни пазари и никой никого не може да накара да купи нещо или да работи за някого. Ако смяташ, че не получаваш, колкото заслужаваш, *винаги* имаш поне 2 варианта: ако си наистина толкова добър, колкото смяташ, някой, който те оценява по достойнство, ще ти предложи по-добро заплащане или пък сам можеш да влезеш в бизнеса като предприемач и да привлечеш с по-висок надник по-кадърни хора, като по този начин хем ти ще спечелиш повече ( защото си наел по-добра работна ръка и продуктът ти е по-добър ), хем работниците ти ще са също по-богати. Аргумент, че работодателите в даден бранш си правят картел за мен е нереален – в България всеки гледа да прецака другарчето ( особено ако е конкурент ), а и синдикатите ( които работят в индустрии с нисък надник ) ни не са никак слаби. Ако пък все пак се сещаш за такъв картел в някоя индустрия, която да представлява немалък дял от БВП, ще се радвам да го чуя.
За клиентите ситуацията е още по-явна – ако могат да си намерят някъде по-добра цена, винаги ще ти бият шута. А че няма достатъчно конкуренция.. също не съм съгласен – където има “пари на масата”, винаги се намира някой да дойде и да ги вземе.
За корпорациите – не мисля, че има какво да коментираме повече – аз данни за рушвети нямам, а и не смятам, че са по темата. Бас държа, че повечето хора в България, които плюят гадните подкупващи корпорации, всъщност крият данъци… Не можеш да говори за морал, когато ти самият нямаш такъв. Така че не смятам, че това е най-големият проблем.
Патентите определено спомагат за намаляване на конкуренцията на даден пазар. Те обаче не ограничават другите играчи да играят на този пазар и да разработват конкурентни продукти – ако си добър, ти също можеш да разработиш конкурентен продукт. Патентите са просто форма на търговска тайна, а съм убеден, че не е нужно да обяснявам нуждата от нея. Все едно да кажеш, че всички книги трябва да са безплатни? При софтуерът е различно – той често трябва да бъде променян и поддържан според нуждите на клиента, трябва да се обучава и сертифицира персонал да работи с него и тн – точно от това печелят OSS компаниите. При лекарствата обаче въобще не е така… Там се разработва един продукт, който в последтсвие директно се продава.
Собствеността – тук явно нещо не се разбираме езиково 🙂 Как по-точно големите крадат собствеността на малките? Наистина не разбирам, не те иронизирам. Ако може да ми дадеш някакъв пример.
Пак за лихвите – в България в момента *никой* от която и да е власт не може по абсолютно никакъв законов начин пряко да влияе на лихвите. В страните, където няма валутен борд, централните банки могат да влияят ( чрез паричното предлагане ), но в крайна сметка ( както каза ти ) лихвата зависи от много други фактори ( риск, инфлация, склонност към спестяване, склонност към инвестиране, …. ). Така че по-скоро икономиката определя лихвата, а не обратното.
Мисля да спра до тук – мисля, че изчерпахме темата и едва ли някой ще промени повече възгледите си.