Едно слънчево утро

От небитието на съня ме изважда проникваща през клепачите топла слънчева светлина. И особено усещане за щастие – че ме очаква един чудесен, интересен, незабравим ден. Изпълнен с пъстри краски, чудесни мелодии, щастливи аромати, неочаквани и вълнуващи преживявания.

(внезапен безпричинен поток на ендорфини в междинния мозък, сигурно регулацията на две таламични ядра ми куца малко…)

Като бях дете, се случваше по-често. И по-силно. Но и така е чудесно. Усещам как в жилите ми тече живот, енергия и сила.

(more…) “Едно слънчево утро”

Защо блог?

(Преди да почна да пиша това, нещо ме накара да метна едно око на няколко други блога. Оказа се, че не съм оригинален – първият запис най-често е на същата тема…)

Човек се различавал от животните, понеже бил ползвал инструменти. (Наскоро доказаха, че и маймуните го правят.) Та, блогът е инструмент. Нещо като нож, чук или каквото щете. Който използваме според наклонностите си – кой за каквото му харесва.

Казват, че е инструмент за душевен ексхибиционизъм. Не е ли обаче всяко споделяне същото, дори не в блог?… Често го казват блогери, смутени от импулса, който ги човърка отвътре. Защото нещо ги кара да се чувстват засрамени, може би дори мъничко изплашени. Но продължават да блогват. Защото нещо друго ги тласка да го правят. И търсят в цинизма обяснение – а може би оправдание.

(more…) “Защо блог?”