Уродливият котарак

September 28th, 2014

Опитах се да го преведа на български. Не можах да го постигна истински. Който умее по-добре от мен – нека го направи. Струва си.

А дотогава се надявам да го разберат и на руски.

Когда-то давно жил я в стареньком доме.
С тех пор пролетел не один уже год.
И всем его жителям было известно
Насколько уродлив был местный наш кот.
Уродливый кот был всегда узнаваем –
Он был одноглазый и с ухом одним.
И знал он, как трудно на свете бывает,
Когда ты один и никем не любим.
Оторванный хвост, и поломана лапа
Срослась под каким-то неверным углом.
И множество шрамов.. А был он когда-то
Приятным на вид полосатым котом.
Кота никогда и никто не касался.
Бутылки и камни бросали в него.
Водой ледяной поливали из шланга.
Пытаясь прогнать со двора своего.
И лапы ему защемляли дверями,
Когда он пытался войти в чей-то дом.
Страдая от боли, зализывал раны
Уже много раз он под чьим-то окном.
Но все удивлялись, насколько отважен
Был этот невзрачный уродливый кот.
И если из шланга его поливают –
Он мокнет покорно, но не отойдёт.
И даже когда в него что-то бросали,
Он тёрся о ноги о ласке прося.
Увидев детей, он бросался за ними.
Мечтал о заботе, да только вот зря..
Не мог он понять, почему в целом мире
Не встретить того, кто бы смог приютить.
И хоть он уродлив и грязен снаружи,
Но с чистой душой и умеет любить.
Однажды кота покусали собаки,
Что жили напротив в соседнем дворе.
Послышался лай и о помощи крики.
Спустился я вниз – кот лежал на земле..
Уродливый кот был ужасно искусан,
Всё тело в крови. Он почти умирал.
Пытаясь укрыться от страха и боли,
Свернувшись в клубок, неподвижно лежал.
Он знал – наступает конец грустной жизни.
И след от слезы пересёк его лоб.
Я нёс его в дом, он хрипел, задыхался.
Мне стало вдруг плохо, меня бил озноб..
Я чувствовал то, как ему было больно.
И как тяжело ему просто вздохнуть.
Но вдруг он к лицу моему потянулся
И робко меня попытался лизнуть.
От слёз задыхаясь, к нему я прижался.
Прильнул он к ладони моей головой.
Его добрый глаз вдруг ко мне повернулся –
И кот замурлыкал, почти неживой..
И даже сквозь самые сильные боли
Просил этот кот лишь о капле любви.
О капле сочувствия, что в этой жизни
Мы доброе сердце сберечь не смогли.
Я в этот момент неожиданно понял,
Что самый красивый и любящий тот,
Кто смотрит сейчас на меня, умирая,
Обычный уродливый уличный кот.
Впервые он чувствовал чью-то заботу.
Нашёл он того, кто сумел полюбить.
И счастлив, что встретил того, кто смягчает,
А не пытается боль причинить…
Он умер чуть раньше, чем мы были дома.
Я сел у подъезда с котом на руках.
Держал его долго, пока не стемнело.
В душе поселились тревога и страх.
Ведь я осознал, что несчастный калека
Меня изменил за один только миг.
Он мне сообщил о страдании больше,
Чем тысячи лекций, уроков и книг.
Он мне расцарапал не тело, а душу.
И пусть в моей жизни немало забот,
Но я к одному только буду стремиться –
Учиться любить как Уродливый Кот…

Автор: Игорь Мазунин

Снимки от САЩ, щат Ню Йорк

September 22nd, 2014

В предишни записи (тук, тук и тук) разказах за гостуването си в Щатите. И обещах да пусна снимков и прочее материал.

Точно преди да тръгна нататък, за пръв път в живота си купих нещо, което може да снима – евтин ASUS Fonepad. Има си почти всичко, което може да има таблет или телефон. За съжаление обаче и почти всичко не му е кой знае какво. GPS-ът често ме показва на стотина метра от реалното положение, компасът се е случвало да сочи под прав ъгъл към истинските посоки на света, инерционният датчик не винаги сработва идеално и т.н. Нищо чудно, за около 300 лева и това е много.

Такова е положението и с камерата му. 5 мегапиксела, без светкавица или други подобни луксове. Софтуерът ѝ изглежда хитър, но не твърде стабилен – понякога прави донякъде прилични снимки, но понякога и се дъни. Камерата на Galaxy S4 на домакина ми я слага в най-малкото си джобче… Прибавете и пълната неопитност и вродена некадърност на снимащия, и ще получите представа какво качество на снимките да очаквате. :-(

Въпреки това реших – ще пусна тези снимки, на които с достатъчно усилие може да се различи нещо, за достъп в Интернет. Лицензирам ги под Creative Commons лиценз – CC BY 4.0 – ще рече, могат да бъдат използвани свободно за всякакви цели, като единствено е необходимо позоваване на автора им. Под същия лиценз са и звукозаписите и видеотата в колекцията.

Снимал съм не най-красивото или представително, а каквото ми е попаднало. Без нито капка умение или усет. На доста от снимките и някои от видеотата ще видите и Ели – и съм убеден, че тя е най-хубавото на тях. :-)

Снимането в Щатите не е сложно. За България може да се каже, че по дефиниция е забранено – наскоро се опитах да снимам една сграда в Медицинска академия, и охраната мигновено ме изхвърли, без да ѝ пука, че нарушава мое право по закон… В Щатите то по дефиниция е разрешено. Голяма рядкост е да видите някъде изричен надпис „снимането забранено“, и дори на някои такива места след внимателни уговорки може да ви разрешат.

Същото важи за реакцията на хората. Българинът се бои от това да го снимат. Ако пък снимаш дома му, все едно си го нападнал с оръжие… Типичният американец няма нищо против – най-често това му доставя искрено удоволствие и го приема за вид зачитане. Помолите ли да го щракнете как седи на верандата си, е доста вероятно да ви покани да снимате дома му и отвътре. Редките изключения обикновено оставят впечатление на хора, които са си придобили имуществото по не най-честния начин.

Качеството на снимките ми е уникално… лошо. Класика са снимките от движеща се кола – всичко е наклонено на една страна. Много снимки са или черни като нощ, или изгорели. Поне половината са не на фокус. Контрастът и особено цветовият баланс на много са трагикомични. Значителен процент са снимани през видимо зацапан обектив. На доста можете да се порадвате най-вече на ръката, с която държа джаджата. Немалко съчетават всички тези недостатъци и още други в добавка. И почти никъде не съм успял да снимам така, че да хвана духа на мястото истински. (Но пък съм рядък талант в хващането на нещата без капка значение. Примерно да снимам пътища, небеса или харесали ми стени по 20 почти еднакви кадъра подред.) Ако оцените тази колекция с 1 от максимални 10, типичните снимки на типичния Интернет пътеписаджия ще получат сигурно поне 30… Сваляйте на свой риск и отговорност – предупредени сте.

Самата колеция е достъпна ето тук. Не гарантирам, че ще я пазя твърде дълго онлайн – над 4 гига е. Вероятно ще я подържа там месец-два, но в крайна сметка ще я махна, за да не товари сървъра.

Уви, не съм се погрижил да инсталирам софтуер, с който снимките да могат да бъдат разглеждани онлайн – желаещите ще трябва да ги свалят една по една, за да ги видят. (Който иска цялата колекция, може да ми драсне един коментар – ще му пратя линк, от който да я дръпне като архив.)

В линка ще намерите списък от тридесетина директории, всяка със снимки. (В предпоследната ще намерите вместо това звуков запис, а в последната – няколко видеота.) Повечето са по дати – снимките от едно и също място понякога са в няколко различни директории, понеже са снимани на различни дати (велика логика, нали?). Ето описание:

2014-05-20 – Flight/ – снимки от полета. (Не са кой знае колко впечатляващи.)

2014-05-21 – Around Lake George/ – снимки от градчето, където прекарах повечето време. (Провинциално градче почти в средата на щат Ню Йорк, на шейсетина мили северно от столицата Олбъни.)

2014-05-23 – Around Lake George/ – пак снимки от градчето, два дни по-късно

2014-05-24 – Around and at Tom’s relatives/ – разходка наоколо и посещение при един роднина на домакина ми, за който писах в първия запис от серията. (Уви, в заплесията не се сетих да снимам именно неговата къща освен тези наоколо – наистина беше красива.)

2014-05-25 – Tikonderoga/ – фортът, охранявал някога прехода между Лейк Джордж и Лейк Шамплейн. Плюс местността наоколо и прочее.

2014-05-25 – To Tikonderoga And Back/ – пътят към форта и обратно, покрай западния бряг на езерото.

2014-05-26 – Eli’s Manhattan/ – небостъргачите са по-нататък, това е коктейл :-)

2014-05-26 – To Saratoga Springs And Back/ – пътуване до Саратога Спрингс (градче на около петдесетина мили от Лейк Джордж), снимки от него и обратният път.

2014-05-27 – From Warrensburg to Lake George/ – снимки от разходката ни с Ели от Уорънсбърг до Лейк Джордж (пет мили, по междуградски път)

http://www.gatchev.info/ftp/public/USA%202014/2014-05-27%20-%20Truesdale%20Hill%20Road/ – „улицата“, на която живеят домакините ни

2014-05-28 – From Lake George to Lake Placid/ – пътуване между двете градчета

2014-05-28 – From Lake Placid to Clifton Park/ – пак пътуване; Клифтън Парк мисля, че се води предградие на Олбъни.

2014-05-28 – Lake Placid/ – същият онзи от зимните олимпийски игри; на практика – доста обикновено американско градче

2014-05-28 – West of Lake Placid/ – малко размотаване с кола на запад от Лейк Плесид

2014-05-29 – Nice Kitty/ – котката на съседите: специална, американска! ;-)

2014-05-29 – Warrensburg/ – малко от Уорънсбърг и от паркинга на съседния Price Chopper

2014-05-30 – Lake George/ – още малко снимки от градчето

2014-05-30 – Tom’s house/ – къщата на домакините ни. (Човекът е пенсиониран служител на кораб от бреговата стража. Ако ще ми задавате вечните български въпроси – не съм го питал за доходите му, вероятно са около или малко над тези на средния американски пенсионер; не знам колко струва къщата.) Към нея има около 20 декара място, почти всичкото гора. Намира се на един хълм близо до градчето.

2014-05-31 – Lake George/ – и още малко снимки от градчето

2014-05-31 – The Picnic and To and From It/ – пикник с домакините ни и техни роднини (повечето снимки на хора съм ги махнал, за всеки случай)

2014-06-01 – Buffalo (mostly the bus terminal)/ – няколко снимки на автогарата на Бъфало. Обърнете внимание на пианото. :-)

2014-06-01 – Niagara Falls and Around/ – градчето Ниагара Фолс. Неголямо, провинциално, с лек курортен привкус. Нищо общо обаче с българския тип курорт – купчина хотели, обслужвани от наплашени бачкатори. Извън парка около водопадите и центъра е спокойно място за живеене на обикновени хора.

2014-06-02 – New York/ – ако търсите урбанизъм и небостъргачи, това е за вас. :-)

2014-06-03 – Liberty Statue and Ellis Island/ – какво видяхме ние от тях

2014-06-03 – New York Night – High Line Park/ – на доста се вижда „бой на негри в тъмна нощ“, камерката ми е хилава, но някои са красиви

2014-06-03 – New York evening (and Chelsea market)/ – още урбанизъм (вечерно-нощен) и прословутият Челси Маркет (уви, впечатлението хич го няма…)

Sounds/ – всъщност само един запис: час и половина нощен дъжд, на верандата на домакините ни. (Не съм го прослушал – възможно е от време на време да се чуват и шумове от съседите.) Помага ми да заспя след твърде уморителни дни.

Videos/ – най-различни видеота, към половината от Ниагарския водопад, другата от каквото ми паднало.

Повече – като отида пак. Ако се съди по досегашната честота, ще е до не повече от 50 години. :-)

Информационно правителство ли?

September 18th, 2014

Наскоро получих от данъчната администрация учтиво съобщение да внеса веднага ДДС, което фирмата ми дължи. Грешката им беше очевидна, така че написах не по-малко учтив отговор, в който я описах подробно и точно.

Отговорът ми беше върнат – акаунтът, от който беше изпратено съобщението им, не съществувал.

Препратих съобщението отново, този път до задължителния по изискване за пощенска система акаунт – postmaster@nra.bg. Цитирам получения отговор:

—-

This is the mail system at host msrv.taxadmin.government.bg.

I’m sorry to have to inform you that your message could not
be delivered to one or more recipients. It’s attached below.

For further assistance, please send mail to postmaster.

If you do so, please include this problem report. You can
delete your own text from the attached returned message.

The mail system

<postmaster @nra.bg>: user unknown

—-

Доброто ми възпитание не позволява да напиша какво мисля за компетентността както на данъчните ни специалисти, така и на ИТ поддръжката им.

„Сивият път“

September 9th, 2014

Така се нарича вдъхновеният от Толкин бъдещ фентъзи цикъл на Любомир Николов. И първата му част вече е доста близо до това да бъде настояща. :-)

Имам честта да съм прочел части от нея и подскачам от нетърпение да я видя отпечатана. Ако вие ги бяхте прочели, също щяхте да подскачате от нетърпение. Нямам думи, с които да опиша какво невероятно нещо се е получило!

А засега ще отправя към всички една дребна загадка:

Действието в „Сивият път“ се развива в далечното бъдеще, след повече от хиляда и петстотин години. Светът е преминал през много неща, включително през поне една унищожителна световна война. Много от изкуството е изгубено, друго е възстановявано по памет, тук-там с немалки грешки в имената или авторите.

Пред бъдещия престолонаследник представят пиесата „Двамата неанди“. (Тоест, неандерталци – да, в бъдещето ги има предостатъчно, включително сред главните герои.) Пробвайте да познаете кое е истинското ѝ име, и евентуално истинският ѝ автор. За подсетка включвам няколко стиха от пиесата (дано Любо Николов не ми се сърди):

… но крал от мен не става. Знам добре,
крале на тоя свят е имало различни:
развратни и благоприлични,
сърца от злато и коварни твари,
предатели и искрени другари,
страхливци и безумни храбреци,
глупаци, лунатици, мъдреци,
ала в едно са те обединени –
с корона на главата са родени.
На крал такъв аз преданост дължа,
а другото нарича се лъжа.

Очаквам предположениета! :-)

Не се надлайвай с кучета…

August 28th, 2014

Не се надлайвай с нечии кучета.

Няма да постигнете разбирателство. И после ти ще се срамуваш от участието си в надлайването, а те ще се гордеят с него.

Игнорирай ги. Докато кучетата си лаят, керванът трябва да върви. Докато злото пръска слюнки и бълва омраза, доброто трябва да работи и да твори добро.

Ако налетят да те хапят, не се колебай да развъртиш тоягата. Те не признават морални победи – признават само физически. Иначе щяха да са хора и нямаше да те лаят и хапят.

А ако на теб самия не ти е достатъчна физическата победа, ако търсиш и морална – просто бъди щастлив, радостен от живота и уверен в себе си. Нечиите кучета никога няма да могат да преглътнат и надживеят това. Те са научени, че нямат право на радост, щастие и увереност. Тези неща идват от това да имаш своя собствена стойност. А в отношенията между кучета и господар право на стойност има само господарят.

Така ще победиш и господаря им. Защото и той е покатерило се по стълбичката нечие куче. Ако беше човек, нямаше да има нужда от кучета, които да облайват и хапят неугодните му – хората нямат нужда другите да бъдат облайвани и хапани, имат я нечиите кучета. Няма да му е по силите да преглътне и надживее, че друг има радостта, щастието и увереността, за които той напразно мечтае. Които си представя, че ще получи, ако ги отнеме от околните. Защото единствената стойност, за която е способен да мечтае, е да е господар на кучета.

Ако ли пък ти се прииска да облаеш някого, огледай се дали някой или нещо не те държи на каишка. Дали не си едно от кучетата му. Не вярвай на лъжите, че това е работа срещу заплащане, защита на убеждения или каквото и да е друго. Който или каквото е човек, ще ти помага да бъдеш човек, няма да те прати да облайваш и хапеш други. Ще го направи който или каквото иска да си му куче, да ти е господар.

Разделяй се с такива веднага и без колебание. Лъжите, с които те държат, може да са всякакви – истината е, че ще загубиш само нашийника и повода си. И стойността, радостта и щастието само колкото и както те ти отпуснат – малко и така, че да могат всеки миг да ти ги вземат. Иначе няма да си зависим от тях, няма да си им куче.

А ще спечелиш това да бъдеш човек. Да изпитваш нужда не от унизяване, а от възвисяване на другите. Да имаш своя собствена стойност, от която не може да те лиши никой. Истинска увереност в себе си, съградена на своята собствена значимост. Своя, сътворена със свои дела радост.

И свое щастие – толкова много, че да ти стига напълно и да остава и за другите.

Избирателска отговорност

August 14th, 2014

От доста време съм на мнението, че има само един начин на българския гласоподавател да му дойде акълът в главата – като почне да носи лична финансова отговорност за подкрепата си към крадливи правителства. А именно, да плаща откраднатото от тях от джоба си. Досега обаче не ми е хрумвал начин това да се реализира, без да се наруши тайната на гласуването. Отделно, определянето на тази финансова отговорност е сложен проблем.

Друг проблем е ниският процент гласуващи в България. Това позволява купените гласове да натежават, да вкарват купени депутати и да накланят баланса в парламента в полза на купувачите. (Които именно са едрите крадци на България.) Задължителното гласуване би повишило процентът гласували, но много задължително докарани пак ще избират за кого да гласуват със задниците, а не с главите си – ефектът ще е половинчат.

Наскоро ми хрумна идея, още много зелена и неоформена, как би могло да се подходи по въпроса. Много от проблемите остават нерешени в сегашния ѝ вид. Вероятно ще е нужно доста допълване и настройка, за да работи (ако изобщо има вариант, в който ще работи). Но поне да я опиша, да има от какво да тръгне обмислянето.

Първата част от идеята е как човек да може да докаже за кого е гласувал, без да се нарушава тайната на гласуването.

Тази тайна е критична в периода на гласуване и по време на управлението на избраното чрез това гласуване правителство. След това важността ѝ спада донякъде. Достатъчно, за да е сравнително безопасно човек да може да я разкрие сам, ако пожелае.

Има много начини човек да документира как е гласувал и да запази документа в тайна, докато не реши да го разкрие. Повечето са твърде лесни за фалшифициране. Има обаче един, който ми се струва сравнително устойчив.

При него гласоподавателят маркира гласа си с „парола“ (която трябва да е дълга, сложна и уникална) и запазва паролата някъде. Паролата се пази в записите на гласуването заедно с гласа. Когато реши да разкрие гласа си, човекът разкрива паролата. По избирателните записи се проверява кой глас е маркиран с нея и така се доказва, че той наистина е гласувал по този начин.

Засега не съм измислил истински устойчив и достоверен начин как да се прецени доколко едно правителство е навредило на страната. Един начин би бил последващо правителство да прави оценка, която да трябва да мине някакви проверка и одобрение – от комисия, или съд, или референдум, или каквото. Сигурно има и други, може би и по-добри начини.

След като размерът на вредата се установи, всички български гласоподаватели, които са имали право да гласуват на изборите, избрали това правителство, понасят солидарно своя дял от финансовата вреда. С изключение на тези, които могат да докажат по описания механизъм, че са гласували за политическа сила, която не е подкрепяла това правителство.

По същество това става и сега, с две разлики, които пречат на идването на акъла. Едната е, че солидарно понасят вредата абсолютно всички – тоест, няма стимул човек да гласува обмислено. Втората е, че понасянето става неусетно – хората не виждат с очите си с колко правителството им е бръкнало в джоба.

Много е важно понасянето на финансовата отговорност да е задължително и неотменимо. Парите да се удържат от заплатите, социалните помощи или какъвто и да е друг доход, който има гласоподавателят. Ако няма доход – чрез продажба на собствеността му. Ако няма собственост, да бъде третиран като длъжник по закона – например да трябва да ги изработи чрез общественополезен труд, или дори в затвора. Да няма изключения за никой с гласоподавателски права – нито за бедни, нито за социално слаби. Иначе продаването на гласове ще продължава и всеки ще се пише беден, за да не плаща.

… Това е идеята засега. Повтарям – много зелена и недообмислена е. Очаквам подобрения.

Какво всъщност се случи и какво ще се случва

August 11th, 2014

Какво всъщност се случи в политиката? И по-точно, как това правителство стигна дотам да падне?

Някои от нещата знам. Повечето обаче само предполагам, по косвени признаци. Съставил съм си хипотеза, която съм приел за работна, макар и не гарантирана. За тези, които се интересуват – ето я.

Нещата тръгнаха от ситуацията около Украйна. С поставянето на Янукович начело Русия я задвижи към де факто присъединяване. В добавка, Янукович и хората му се оказаха корупционери до степен да вбесят почти всички обикновени украинци, включително украинските руснаци. Резултатът беше Евромайданът в Киев. (Значителна част от участниците на който бяха руснаци от източните райони.)

Янукович падна от власт – качиха се прозападни политици. Планът на Путин за „интеграция“ на Украйна се провали. Той направи грубата грешка да реши да действа по судетски сценарий. Нападна с армия без опознавателни знаци Крим и го анексира чрез „референдум“. (Наскоро даже си го призна.) Но с това потъпка неписаното правило, че в Европа в 21 век не се действа с военна сила, дори в Източна Европа.

ЕС и САЩ нямаше как да не реагират. Отначало реакцията беше изключително мека на дипломатическо ниво, но много решителна на едно по-прикрито. А именно, започна внимателна подготовка за разкъсване на икономическите и енергийни зависимости на ЕС от Русия. Диверзифициране на източниците на енергия и особено на петрол. Започна процедура по създаване на терминали за внос на втечнен газ, включително от САЩ (които за последните пет години от най-големия вносител на газ станаха най-големия производител и един от износителите). И се приеха правила, които да подсигурят Русия да не може да бъде монополист в газопреносни мрежи на европейска територия.

Путин нямаше как да не научи за това. В Източна Украйна му се наложи да действа доста по-сдържано. Вече нямаше как да прати редовната армия, дори без опознавателни знаци – наложи му се да мине с маскирани специални части, масово набиране на „доброволци“ от местните руснаци и въоръжаването им с руски оръжия. Отначало тази стратегия се оказа ефективна срещу на практика небоеспособната украинска армия. Украинците обаче бързо набраха опит (не без помощта на военни съветници от ЕС и САЩ) и започнаха да се справят с „опълченците“. Последва ситуацията с малайзийския самолет, и т.н.

Какво ще е развитието по-нататък според мен е очевидно. Ако Русия прекрати военната си ангажираност, украинската армия ще победи „опълченците“ напълно за няма и месец. Ако не я прекрати, ЕС и САЩ ще прибегнат към икономическия еквивалент на атомно оръжие – ще изолират Русия от световните капиталови пазари, или ще направят търговията ѝ на тези пазари твърде скъпа. Доскоро не искаха, за да не тласнат Русия в обятията на Китай, но Путин направи стъпката към Китай, така че вече нямат какво да губят. Към това се прибави и изолация от западни технологии, които са незаменими за руския добив на нефт. Нищо чудно, ако Русия прекали, да ги последват и технологиите за добив на земен газ. Стане ли това, Русия ще е пред икономически колапс. Стигне ли се до него, Путин ще рискува да изгуби трона си. А за да избегне тази възможност, той няма да се спре и пред Трета световна война…

Тези предсказания все още са само хипотези. Да се надяваме, че няма да се случат. А и не са толкова интересни, колкото е какво стана и става тук, в България. У нас.

(Още веднъж напомням – това са мои хипотези, по косвени признаци. Често знам неща от кухнята, но този път не е така.)

Нещата може би са започнали с два „добри съвета“. Не зная кой може би ги е дал, но се досещам кой вероятно би бил зад тях.

Единият вероятно е бил към Цветан Василев. Да си отвори очите в какво е започнало да се превръща едно от творенията му – Делян Пеевски. Да забележи, че онзи е стана с решителността и агресивността сил от пионка играч, и че реално държи ДАНС чрез Писанчев. И да помисли дали не е време да го елиминира, преди Пеевски да е елиминирал него – защото това е, което е логично да се очаква от Пеевски.

Другият вероятно е бил към Делян Пеевски. Да престане да е творение и зависима марионетка на Цветан Василев. Да вземе мерки да го подгони и премахне като фактор, преди Цветан Василев да е направил това с него. Защото това е, което е логично да направи Цветан Василев, след като се видя какъв, хм, потенциал има Пеевски.

Вероятно и двамата са започнали подготовка, и подготовката на всеки няма как да е останала незабелязана за другия. Допреди две години подобна ситуация щеше да свърши с изчезването на Пеевски от сцената икономически, а нищо чудно и физически. (Цветан Василев е КТБ, КТБ е ВТБ, а ВТБ е ФСБ. Иначе казано, тогава зад Василев стояха силовите ресурси на руското разузнаване.) През последната година обаче ситуацията се обърна – Пеевски държи ДАНС и съдебната система, правителството реално е негово, а ресурсите зад Василев са с вързани ръце от ситуацията между Русия и ЕС. Василев няма как да не е разбрал, че е станал губещата страна и се очаква много скоро да загуби всичко.

Вероятно в един момент с Пеевски са установили контакт едни господа в безупречни костюми. Че са му обяснили на безупречно дипломатически език, че е прекалено млад, за да е толкова богат и с такова влияние. И че това, заедно с миналото му, поставя под въпрос дали те няма да играят срещу него. Това, което надали са казали, но Пеевски няма как да не се е сетил, е че зад тях има силови ресурси, по-добри от руските. (И друг път съм споменавал – разликата между примерно МОСАД и френските тайни служби е, че французите не се дънят. Примерно като очистят някого, не оставят никакви следи. Напоследък и немските се изучиха от тях, като при това пък запазиха тевтонската си организираност и ефективност…)

Съответно Пеевски вероятно е попитал какво искат, за играят с него. Те са отговорили, че имат проблеми с идеята Василев да е твърде влиятелен, понеже това значи Русия да е влиятелна в един бъдещ щат на бъдещите Съединени европейски щати. И вероятно са му предложили да се обединят срещу общия враг. Пеевски пък вероятно си е направил сметката, че ако откаже, си подритва акта за раждане – онези са премахвали безследно далеч по-могъщи хора, когато той още е бил в разделно състояние. По-добре да получи нещо, отколкото да загуби всичко.

И така, Пеевски атакува. Подготвил е обвинения срещу КТБ и Василев, и е предизвикал вложителска паника, за да получи повод да ги задейства. Целта вероятно е била в крайна сметка Василев да „се самоубие“, или „да му се случи инцидент“ – Пеевски не би се примирил с по-малко, особено срещу играч, който знае за него толкова много и такива важни неща.

Василев обаче също е бил подготвен. Той бяга във Виена, където ще е трудно да бъде ликвидиран, и изнася със себе си от КТБ… не, не пари. Досиета. Не само на Пеевски, а и на куп други хора. Не случайно беше казано „Първите 25 години от прехода минаха под знака на досиетата на ДС и Йончев, вторите ще минат под знака на тези на КТБ“.

Пеевски отговаря с искане на МВР към Интерпол да го арестува и докара в България. Кой знае защо обаче, Интерпол само го разпитва на местно ниво, след което го освобождава. Твърде нетипично за Интерпол – очевидно в картинката се е намесил някой, който е в позиция да им нарежда. И това надали е Василев.

Личното ми предположение е, че когато той се е оказал във Виена и пред заповедта на Интерпол, с него са се свързали едни господа в безупречни костюми. И вероятно са му обяснили на безупречно дипломатическия си език, че е загазил. Че съгласно правилата на играта се налага да го върнат с белезници в България, въпреки че там ще му се случат не-демократични неща… Той, естествено, е взел досиетата на КТБ за точно този случай. Попитал е дали досиетата няма да променят тази ситуация. Получил е уверения. Дал им ги е (може би отначало не всичките, но надали онези не са си били написали домашното и не са знаели колко са всичките). И ситуацията се е променила.

Като краен резултат, господата с костюмите са застреляли с един куршум и двата заека. ФСБ вече до голяма степен са икономически извън играта в България, а като се има предвид продажността на българските политици, това до голяма степен ще рече и политически. Пеевски пък е под здрав контрол чрез досието си от КТБ и не само от руските служби (които също разполагат с него, но вече не са единствените). Ако наистина са изиграли ситуацията така, свалям на европейците шапка. Византийци на квадрат са.

Дотук – добре за нас. Проблемът е оттук нататък. Европейците не са благотворители. Имат интерес ние да не сме под руски контрол, но нямат интерес да сме силни до степен да можем да играем в своя полза, а не в тяхна. Ако ние не можем да си изметем и изчистим къщата от Пеевски и прочее кукли на конци, те с гаранция няма да ни я изметат. Така че се налага да се справим ние. Не че повечето ни други политици не са също кукли на конци, но тези между Пеевски и досиетата на Василев вероятно са особено здрави.

Какво можем да направим по въпроса? Първо и най-важно, да изберем парламент с конфигурация, при която да няма необходимост от ДПС във властта. Това е единственото, което потенциално може да извади Пеевски извън играта. (Без Цветан Василев единственият друг, който реално е опасен за бъдещето на България по руска линия, е Георги Първанов. А неговото АБВ нещо не върви добре напоследък. Опасни по други линии сред по-силните и видни в политиката към момента няма, а „ресторантските“ кръгове към момента са амортизирани почти до парализа.)

Най-постижим ми се струва вариантът, в който ГЕРБ имат поне 121 депутата. И тогава ще пазят примерно възможността за коалиция с РБ (ако влязат) като резервен вариант, за в случай че БСП / Пеевски / ФСБ напазаруват техни хора, но ще могат да минат без ДПС. Бойко обича да се изживява като Стамболов – принципно е изкушим да свършва понякога и по нещо свястно.

По-лош би бил вариантът, ако ГЕРБ и РБ заедно имат над 121 депутати. Тогава Бойко няма да има резервен вариант и ще е принуден да не гори мостовете към ДПС. Няма да може да си позволи да си отмъсти на Пеевски за забития в гърба нож. Ще може само да го държи далече от властта за едно известно време. Все е кяр.

Някакви договорки сигурно вече са сключени. Гледам, че финансирането на Бареков пресъхна последните няколко дни, а то напоследък идваше от Пеевски. А без да му се плати сигурно дори Бареков не би гласувал за себе си. Така че ако той бъде елиминиран, задачата ще стане доста по-лесна. Сигурно наш Батман е обещал нещичко на Пеевски, но надали е чак ДАНС. Не ми прилича на самоубиец.

Постигнем ли махането на ДПС / Пеевски от властта, нещата ще висят на гражданската ни активност. Ако се събират категорични митинги срещу полицейщини и подслушвания, Бойко може да реши да не рискува – особено ако има достатъчно мнозинство в парламента, за да може да мине и без тях. Помощ от ЕС по въпроса надали ще имаме, полицейщината и следенето напоследък са на пиедестал не само в Русия и Китай. Но ще имаме шанс мъничко да изчистим положението в страната. Особено след като руските агенти ще са загубили част от позициите си и ще им е по-трудно да ни разкапват, понеже сме потенциален враг. И след като Русия в момента е ограничена във възможностите да ни се меси грубо, току-виж Бойко понасмелее да се опъне на агентите ѝ поне малко. През първия си мандат не ги прочисти и това му изяде главата. Дано си е взел поука.

Страх ме е обаче, че може да не си е взел поука в нещо друго – че с полицейщина и корупция в полза на свои хора няма да стигне далече. Кредитът му в това отношение е изчерпан. Руските служби продължават да притежават тук сериозна „пета колона“ и влияние в немалко медии. А и феноменът „Протестна мрежа“ изглежда напълно готов да се раздвижи отново при първи наченки на мутрополицейщина. Не разбере ли това Бойко, ГЕРБ може и да спечели тези избори, но на следващите нищо чудно да вземе едноцифрен процент. И нищо чудно тези следващи избори да са доста по-скоро, отколкото ще се иска на Бойко.

Но всичко това зависи от изборите. След тях… ще видим.

Представяне

August 4th, 2014

Най-напред – мяу! Ще рече, здравейте!

Мама казва, че трябва да ни представя аз, понеже съм била най-голямата от котилото. И защото момичетата се справяли по-добре от момчетата.

Имам си три братчета. Родени сме на 3 юни – тоест, навършваме два месеца. Мама се казва Писанка, а татко – Топчо. (И се сърди, като Хората в къщи му викат Лаптопчо – не бил заспивал върху лаптоп отпреди да се родим.) Много се обичат с мама. Тя казва, че затова сме били толкова красиви.

Казвам се Пъструшка. Уж щяха да ми измислят друго, по-хубаво име, ама си останах с това. Ама си ми харесва. Отива ми… Обичам да спя на скута на някой от Хората и да ме галят. И да си играя с братчетата. Винаги ги побеждавам. Те казват, че ми отстъпвали, понеже съм момиче, ама не е вярно. Най-силна съм, защото съм най-голяма. И най-пухена, ако искате да знаете!

Jpeg

След мен по ред е Рангелчо – официално Рангел Пети. Хората в къщи казват, че бил наследник на дълга традиция Рангеловци. Един вид благородник. Мен ако питате, си е вятърничав като всяко момче, ама си го обичам специално. С него сме не просто сестриче и братче, а близначета – единствено мама ни различава веднага, шарките ни са почти еднакви. Като ни търсят Хората, постоянно се объркват кой от нас кой е. Много е весело! И е най-игрив от всички.

rangel5

След това е наред Малък Топчо. Кръстен е на татко и страхотно му прилича във всичко. Има почти същите шарки, също като него е дружелюбен и любопитен. И също като него постоянно се върти около Хората, търси да го погалят и направо се разтапя. Много е благ по характер – каквото и да ме разсърди, винаги пръв идва да ме успокоява, да ме близне и да ми се погали. Той си е такъв с всички, и с другите братчета, и с мама и тате, и с Хората. За него лоши неща няма, всичко е хубаво. Мама казва, че бил слънчева душа.

topcho

Най-малък е Шака Зулу. Той не си харесва името – казва, че звучало все едно му фучат и съскат. Не му пасвало, той бил кротък и разбран. Честно казано, наистина е. Никога не се бута за храна, оставя ни първо ние да хапнем. Пакостите като че ли все ние ги вършим, той някак се сеща какво не бива. Козината му е една лъскава – мама казва, че като порасне, ще има успех сред мацките. И малко му завиждам, че Хората май все него гледат да погалят. Бил най-мил и сладък. (Завиждам!)

shaka

Защо ни представям ли? Мама и татко казват, че щом навършваме два месеца, е време да си потърсим Хора, с които да живеем. Като пораснем, щяло да ни бъде тясно на всички в един апартамент. Ако пита нас, засега ни е добре – такива хубави игри падат! Но е вярно и че мама и татко са много умни и знаят какво ли не, сигурно са прави. Пък и ми е интересно да видя други къщи и други Хора.

Така че ако някой иска да ни приеме, може да се съглася да ида при него. Имам си вече паспорт, същият като на братчетата ми – голяма съм. Изтърпяла съм да ме бодат – Хората му казват „ваксинации“, пазело от болести. (Татко ни предупреди, че не боли много, било все едно да те ухапе бълха, него го била хапала като малък – не знам какво е бълха, но наистина не болеше много.) Изяла съм си онези хапчета, дето били срещу глисти – и глисти така и не разбрах какво е. Хората в къщи казаха, че сме нямали, затова.

Мама и татко са ни научили, че е срам и позор котка само да яде, без да се грижи за Хората си. Че Хората са много заети с разни Важни Неща и тези неща много ги уморяват и им тежат. И че затова сме ние, котките – да им помогнем да се справят. Да ги успокоим. Да им дадем щастие. В труден момент да сме до тях и да ги подкрепяме… Казват, че Хора, които си имат котка да се грижи за тях, живеят по-щастливо и по-дълго. И затова било важно ние да си намерим за кого да се грижим, както мама и татко се грижат за нашите Хора.

А, и още нещо. Мама поръча да помолим Хората, които ще ни приемат, да не ни кастрират. Каза, че Хората си имат много неща, за които да живеят – име, слава, богатство, работа, какво ли не още. А ние котките друго важно освен децата си нямаме. Да си имаме деца веднъж или два пъти било достатъчно, но не бивало без хич. Вече имало предостатъчно лекарства, за да нямаме деца, когато не е нужно. Хората понякога не вярвали, че и ние си имаме нашите простички радости и тъги, че обичаме децата си точно като тях. А е така.

Затова ще им кажа, да знаят – нека ни третират като свои деца, и ние ще ги обичаме като собствени родители. Ще ценим не домовете или легълцата си, не паничките с храна, а именно Хората. Когато заслужават да бъдат обичани, ние ги обичаме. Ако са тъжни, ще ги разтушим. Ако са отчаяни, ще ги подкрепим. Ако са гладни, ще им наловим мишки. Но никога няма да ги оставим да тъгуват.

Актуализация

August 1st, 2014

В един предишен запис писах, че Борисов е по-малко лош избор от БСП и другите от тази мафия.

Вече не съм толкова сигурен. И не само за Борисов, а и за Плевнелиев. Причината е натискът им бюджетът да бъде „актуализиран“, в смисъл да се разреши да се вземат още 3 милиарда заеми. От които за здравната каса, за която толкова се шуми, ще отиде само към една петнайсета. Почти всичко останало ще отиде за покриване на изчезналите спестявания в КТБ.

Звучи държавнически, но е една голяма лъжа. Нали имаше банков фонд, чиято работа е да покрива риска при тези обстоятелства – да подсигури нужните пари? Нали този фонд беше препълнен до дупка? Нали банките затова държаха едни масивни резерви в БНБ? За да не се налага при подобен случай да се вземе и лев допълнително? Та камо ли 3 милиарда?

И, което е още по-интересно, къде са изчезнали тези три милиарда, че да трябва да бъдат покривани и компенсирани? Било то дори от въпросния фонд, да не говорим пък с държавни заеми? Уж не би трябвало да е възможно, особено пък под надзора на БНБ? Кой и как ги е откраднал?

Едната възможност е някой да ги е изнесъл физически, като банкноти или ценни книжа. При този вариант те не са изчезнали, просто са в джоба или сейфа на този някой. Това може да е Цветан Василев, ако си е ограбил банката сам или чрез съучастници. Може да е и някой от „разследващите“, ако е обявил, че парите ги няма, и ги е изнесъл тихомълком по време на „разследването“. Но във всички случаи такъв човек има, и парите (ни) са у него.

Другата възможност е някой да ги е взел назаем и да се знае, че няма да ги върне. При този вариант те също не са изчезнали, просто са дължими към банката от този някой. Това може да е Василев (негови подставени фирми). Може да е Пеевски или свързани с него хора. Може да е и някой друг. Но във всички случаи такъв длъжник има, и парите (ни) са у него.

като теглим чертата:

– парите ни са откраднати
– крадец има и вероятно никак не е трудно да бъде открит
– парите ни са у него

В тази ситуация нормалното и редно положение е крадецът да бъде открит, арестуван и осъден на колкото му се полага. И, разбира се, парите да му бъдат взети и да ни бъдат върнати. Без да се налага да се взема нито стотинка заем. Дори ако банковият фонд, който ни бутаха в очите дълги години, е абсолютно празен или даже не съществува… Не, излъгах ви – това е не нормалното и редно, а ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО положение. Даже ако не ставаше дума за три милиарда.

Вместо това да се случи обаче Плевнелиев свиква политическия ни хайлайф, за да му обясни, че ако не вземем спешно назаем тези пари, държавата ни ще фалира. Което поражда два прости въпроса:

– КОЙ открадна парите, господин президент? Знаете го.
– КОЛКО гушнахте, за да компенсирате кражбата му от нашите джобове? С лихва?

Същите два въпроса отправям и към ръководителите на всички парламентарни партии. (Освен към Волен Сидеров – за мен той не може да носи отговорност за думите и действията си, така че е безполезно да бъде питан.) И към скъпия управител на БНБ Иван Искров, дето бил готов да си подаде оставката, но не я е подал. Няма как да не знаят КОЙ е. И няма как да гласуват да изгребат джобовете ни, за да напълнят неговите, точно преди избори, ако не са гушнали пре-тлъст дял от откраднатото.

Защо е важно да получим отговорите им? Защото този случай е без съмнение най-голямата единична кражба от джобовете ни в най-новата история на България. На нейния фон петстотинте милиона на главния ни хидрометеоролог са жълти стотинки. Позволим ли да се размине безнаказано, платим ли я от джоба си, ще означава да отправим написана с огромни колкото България букви покана към всеки измамник у нас и по света – елате, крадете ни още повече! Няма опасност да пострадате, ние го търпим!

И познайте какво ще последва за България и нас. Какъв наплив от нови крадци и порой от нови кражби ще последва. Какво бъдеще ще завещаем на децата си, и какви старини – на себе си. Такива, в които ще се гърбим като грешни дяволи и ще живеем в мизерия. За да вдигат сегашните ни политици милиардни наздравици за глупостта и търпението ни.

Ако излезем двеста-триста хиляди души на протест срещу тая „актуализация“ и заявим, че участниците в нея няма да получат от нас нито един глас, тя няма да се случи. Нищо чудно даже политиците да се видят принудени да накарат крадеца да върне парите. За да не паднат от власт и да не бъдат заменени от кажи-речи какви да е, но с решителност да ги пратят в затвора.

Уви, лично аз вече не вярвам, че в България има останали толкова не-добитъци. Бавно и постепенно, но сигурно избягаха в чужбина. Тук останаха май шепичка. Тези, които протестирахме срещу Орешарски – тези от тях, които още са тук. Тези, които отидоха доброволно да помагат на затрупаните от калта варненчани. И може би още някой случаен тук-там. Твърде малко сме, за да спрем стадото, устремено щастливо към обора, оглавника и ножа.

Аз обаче не съм добитък и ще го докажа за пореден път. Ще изляза на протест в неделя, 3 август, от 18 часа на площад Батенберг. Ако ще да съм сам там, ще съм протестирал. Ще съм доказал на дело, че заслужавам нещо различно от това да търпя безропотно да ме грабят до кожа и дерат до кости. Че заслужавам да не плащам милиардните сметки на обирджиите.

Защото смятам да не ги плащам. Ако въпросната актуализация бъде гласувана, ще обмисля идеята да се вдигна нанякъде. Ще е глупаво – не го направих преди 20 години, когато щеше да ми е още по-лесно, за да се боря тук. Ще е трудно – половин век не е възраст, когато лесно се пресаждаш другаде. Ще е тежко – все още доста от скъпите ми хора са тук и в това, което ще последва, ще имат нужда от помощта ми още повече отпреди… Но се заклевам, че ще обмисля идеята да оставя да плаща тази сметка преживното стадо. То е, което го заслужава.

Да, ще означава да призная поражението си в битката за събуждането на българския народ. Но на тези години вече знам, че човек няма как да печели всяка битка, че няма как да излекуваш мъртвец. И след всички положени усилия ще имам всичкото морално право на света да се махна оттук с гордо вдигната глава. Още не съм взел окончателно решение да го направя и надали ще взема твърде скоро. Но ако преглътнем и този грабеж ще знам, че мой дълг е да го направя. Дълг пред скъпите ми хора, за които ще мога да се грижа така по-добре – било с пари, било с възможност да се махнат и те. И пред децата си – да не позволя те да израстат в обор и да бъдат дресирани да са добитък.

(И нека българските мафиотиполитици не се успокояват. Ако ще в Антарктида да се преселя, пак няма да пропускам нито една възможност да гласувам на избори против мафията им. Дори ако в България не остане нито един човек, който да заслужава доверие, пак ще намирам как да им тровя живота с гласа си. Обещавам им го.)

Ето и Фейсбук страницата на този протест. Сигурно няма да е единствената. Дано не е.

Неделя, 18 ч., площад Батенберг.

Толкова от мен.

Оставката: Най-сетне…

July 24th, 2014

„Най-сетне“ вече мислят не само противниците на това правителство, но и поддръжниците му. Не зная дали сте забелязали, че ден преди оставката Орешарски първо заяви, че няма да я подава на следващия ден, но след няколко часа се коригира. Свържете това с призива в БСП ден по-рано те да му поискат вот на недоверие. До какъв извод стигате? Аз лично – че той се е държал за креслото, докато собствените му мандатоносители не са му заявили в прав текст, че ще го отлепят с динамит. Връзва се чудесно с психологията на човек, известен като „г-н Заден вход“ и „г-н Смажи ги с полиция“.

Толкова за премиера и правителството. Оттам нататък обаче са въпросите.

Протестите и протестиращите ли свалиха това правителство? Уви, не. Българският народ за пореден път доказа, че дори да се намерят сред него шепичка хора с глави на раменете си и достойнство в сърцата, огромното мнозинство са добитъци. На няколко пъти се събрахме по двайсетина-трийсет хиляди протестиращи, един-два пъти може би доближихме петдесет хиляди, но това е нищо. Ако дори само една седмица бяхме излизали по двеста хиляди, това правителство щеше да падне.

Щеше ли да има разлика? Ситна и дребна като цяло стадо камилчета:

– нямаше да са взети намсиколко нови милиарда заеми, и ситуацията докарана дотам поне още година-две да трябва да взимаме още. За само една година. В период на възстановяване на световната икономика, с която сме тясно обвързани, от криза. При положение, че на върха на кризата успяхме да не вземем повече заеми, отколкото върнахме. И че това беше постигнато от безспорно неподходящия по европейски критерии за премиер Бойко и от атомно некадърния Дянков. (Казвал съм го и преди – да си стиснат не е достатъчно, за да си финансов министър. Иначе всеки ротен старшина щеше да е велик финансист.)
– нямаше да е даден ход на „Южен поток“ на условия, които са в пряко нарушение на европейските наредби. Съответно, нямаше пред нас да стои въпросът дали да изплатим милиарди обезщетения на Русия, или да ни спрат милиарди от Европейската комисия.
– и най вече, нямаше политиците да знаят от опит, че българинът колкото и да го доиш и дереш, само мучи и се подлага да ти е удобно. Познайте как действа това на кандидатите за доячи и дерачи, как – на кандидатите за съживители на България, и как се отразява на бъдещето ни.

Повечето протестиращи срещу това правителство са закалени българофили и патриоти. Иначе щяха да са напуснали България много отдавна. Като трите милиона, които вече го направиха за последните двайсет и пет години. От мизерията ли избягаха, или от нас, дето останахме тук – преценете си сами… Но протестът отвори очите и на доста от тях. Разбраха, че да будиш българския народ значи да будиш мъртвец, и че единствено правилното е да се махнеш по-далече от него, преди да е почнал да гние. Доколкото знам, много от тях вече обмислят как да се махнат оттук завинаги. И това го правят хора, издържали и борили се по над двайсет години…

Това правителство вдигна масови протести и сред българите в чужбина. Сред избягалите оттук, понеже са разбрали това с буденето на мъртвеца. Дори много от тях се надигнаха отчаяно. Други им се подиграха, че се надяват на чудеса. Че вярват, че за България има каквато и да е надежда. И се оказаха прави.

Докато пиша това, ми се реве от яд и срам. От това докъде е стигнал народът ми, владял неведнъж Балканите. Отблъснал османската армия на Шипка по начин, който би възхитил спартанците от Термопилите. Газил като валяк враговете си в Балканската, Първата и Втората световни войни… Стигнал е дотам тези българи, които могат да напишат изречение без правописна грешка и знаят коя е столицата на Франция, да се срамуват от народността си. Иска ми се да се събудя в една друга реалност, в която може да сме потъпкана и малка държава, но сме народ. И в която този запис да е само един гаден кошмар… Уви.

Сега сигурно тези или онези протестиращи ще си припишат заслугата за падането на това правителство. Или част от нея. За съжаление ще е лъжа. Бесен съм от това, но истината е, че ще е лъжа. Това правителство се срина под собствената си некадърност и неспособност да се справя с пасенето дори на на най-кроткото и послушно стадо на света.

Засега смятам на следващите избори да гласувам за Бойко. Причината? Като премиер се показа като страхливец, който с отстъпките си пред протести научи шепа хора, че има смисъл да протестират и да се борят. Орешарски се справи да ги отучи обратно, това е единственото, за което го биваше. Може Бойко да е разбрал, че може да е нагъл колкото си иска, че не рискува нищо, че сме безнадежден добитък. Но може и да е толкова безгранично и неповторимо тъп, че да не го е разбрал, и пак да се плаши, и пак да понаучи този-онзи на смелост. Защото свястната държава се прави единствено от решителен народ, готов на всичко, за да държи управниците си с желязна ръка.

Ще се оправим, ако един ден станем такъв народ – иначе ще се затрием, за щастие и поука на останалото човечество. Бих работил и бих се борил да уча хората да бъдат такива. Ако успявам, ще търся начин да остана тук и да продължа да се боря. Ако не успявам, ще търся начин да се махна оттук, за да спася бъдещите си деца.

А истински бих гласувал за Живко Тодоров, ако си направеше партия. Кметът на Стара Загора, който срина без колебание незаконните цигански къщи. Не мразя циганите, напротив – мисля, че те имат нужда от разбиране и помощ за интегриране. Но смятам, че тази помощ трябва да се състои в това да бъдат научени да работят честно и да спазват закона, а не да бъдат хранени от джобовете ни и недосегаеми за закона. Второто е помощ единствено за шепичка криминални барони. За обикновените хора е помощ първото. И спирането на беззаконията с твърда ръка е част от него.

Дано този път денят ни за размисъл да е този преди изборите, а не този след тях. Дали сме мислели правилно ще си проличи по нещо много просто и очевадно. Ако загражденията около парламента изчезнат, значи сме избрали правилно. Ако останат, значи сме избрали пак старото, без значение под какво ново лице е.

… Ще пиша и още по въпроса, но някъде по-нататък.