Пациенти, пациенти – 4

June 22nd, 2017

Още от серията тук, тук и тук.

—-

– Абе, да знаеш някоя знахарка, дето бае против сифилис? Един познат търси под дърво и камък…

—-

– Синът домъкна в къщи кока-кола. И се мъчи да я скрие, да не разбера, нали ме знае колко мразя всичко краварско. На мен ще ми пробутва номера! Пратих го до магазина и му налях в бутилката оцет, концентрат. Три дена в болница с изгаряне първа степен на хранопровода. Кълне се, че повече няма да пие тая гадост за нищо на света! Да видите колко просто е да му избиеш краварските бръмбари от главата!

—-

Прекипя ни от тая бабка на всичките спешни екипи. Стане ли към 11 вечерта, задължително ни вика, вече повече от година, абсолютно всеки ден. Нищо ѝ няма, просто ѝ е скучно. Ама тоя младок, дето го назначихме преди месец, ѝ намери цаката.

Отива екипът му при нея. Влизат с нахлупени маски на чудовища и дълги розови шалове. Пеят и танцуват петнайсет минути, след това си тръгват… Бабата още на следващия ден пише оплакване до главния и описва подробно представлението. Главният проверява – регистрирано стандартно повикване. Документацията изрядна: премерено кръвно, преслушано дишане – всичко в норма. Вика екипа на спявка. Екипът:

– А, онази бабка ли? Дето ни вика всяка вечер да я пазим от караконджолите?

Проблемът разрешен.

—-

Пристига мамичка към четиридесетте, с петмесечно бебе. Имало било обрив между крачетата, можело ли да ѝ изпиша мазило.

– Събличайте я и я слагайте на масата, да я прегледам.

Тя ме гледа подозрително, без да помръдне:

– Нужно ли е да гледате дъщеря ми ТАМ? Не може ли просто да ми напишете рецепта?

Обяснявам, че обриви най-различни, причини също, и съответно лекарства също… Тя си грабва детето, изхвръква през вратата и на излизане се обръща и тръсва:

– Педофилка с педофилка!

—-

– Ало? Извинявайте, аз само да попитам как е жената? Вчера я приеха…

– Ама господине, два часа през нощта е! Защо звъните сега?

– Казаха ми да звънна след девет!

—-

Чудя се, дали някой алтернативен лечител не е обявил, че които от заболяванията си скриеш от доктора при снемането на анамнезата, всичките ще минат сами? Писна ми вече по три пъти да питам пациент има ли алергия или пък диабет, и той да се кълне че няма, а после да се окаже, че от двайсет години вече ежедневно пие хапчета за тях!

Или се е завъдило някак в Интернет? Той е най-голямото зло за човешкото здраве. Даде възможност на лудите да се групират по диагнози и да си помагат срещу лечението. И после се чудим откъде се взеха всичките тези домораждащи, слънцехранещи се, пазещи се от кемтрейлсове, лекуващи се с пикни и лайна…

—-

Днес на прием (участъков терапевт съм) минаха таман 20 души. Най-спокойният и адекватен беше един, дошъл за медицинско освидетелстване за инвалидност. Шизофрения с агресивни пристъпи…

—-

Влиза поредният пациент – чичко с балтон, мустаци и тежък поглед:

– Добър ден. Петров съм, двайсет години съм работил в Министерството на здравеопазването. Така че мислете добре как ще ми се погрижите за зъба!

Както съм капнал след цял ден работа, така ми се качи всичката кръв в главата:

– Оооо, ама оттам ли сте? Значи на вас дължа, че работя в такъв непоносим бардак, без лекарства, без инструменти, с развалена апаратура, смотани началници, гаден график и ниска заплата? Заповядайте на стола, моля ви! Разполагайте се, чувствайте се удобно! Ей сега ще се погрижа за зъба ви! Така ще се погрижа, че за цял живот ще ме запомните!…

—-

Абе това днешните деца непрекъснато боледуват. Ние навремето колко по-здрави бяхме! Чудя се – от какво ли? Смолата от черешите ли е била толкова лечебна, зелените джанки ли, димът от запалените гуми ли, купищата ожулвания, порязвания и синини ли?…

—-

Преди половин година – повикване от разтревожена възрастна дама. Племенникът ѝ от съседния апартамент нещо ужасно отслабнал напоследък, имал странни идеи за храненето. Та не може ли да го видим все пак, нищо че сме Бърза помощ. Човешка молба. Черпи ни с бяло сладко и хубаво вино.

Въздъхваме, но влизаме при въпросния. Кратък разговор. Вече втори месец се хранел само със слънце. Чувствал се чудесно. Бил отслабнал, понеже бил изхвърлил всичките натрупали се в организма му шлаки, всеки момент вече щял да започне да пълнее от слънцето.

Връщаме се при лелята. Предписание за психиатрична помощ. Обясняваме ѝ по каква процедура да мине. След седмица идва да ни носи цветя и бонбони. Прибрали го точно навреме, вече бил на път да не може да бъде захранен даже. И ретината на очите му била попрегоряла, но не фатално. Лелята се била сетила да го посъветва – слънцехраненето са го измислили йогите, те са свикнали на малко и на студ и мрак, а нашето слънце тук е яко, българско. Слагай си тъмни очила като гледаш слънцето, че преяждането е вредно, навсякъде го пише…

В момента онзи ни съди пред Европейския съд. Били сме агенти на не знам каква конспирация и сме го били репресирали политически. Нямам представа как ще свърши тая.

—-

Днес в кабинета една щеше да ме разкъса. Вой до небесата. Защо опашката е толкова дълга и защо лекарите са толкова малко!

Отбелязвам, че единственият начин да станат повече е да нарежем наличните на парчета. Отговор:

– Ей сега ще се оплача от теб в министерството и ще те уволнят!

Вероятно мисли, че така лекарите ще станат повече.

—-

Неделя, 5:30 сутринта. Повикване – „на 80 години, отекло ѝ е лицето“. Находка: бабата си разчесала пъпка на челото, тя се инфектирала и около нея се подуло. До нея стои петдесетинагодишният ѝ син.

– Не направихте ли нещо за тия пет дни, та се стига дотук?

– Ми ходихме в аптеката.

– И какво купихте?

– Ми нищо.

– И за какво тогава ходихте там?

– Ми не знам.

– Е добре, какво искате сега от Бърза помощ?!

– Ми да ни кажете какво да купим от аптеката…

Не вярвате ли, че извънземните съществуват? Ето ги, сред нас са!

—-

Повикване в три през нощта. Петия етаж, асансьор няма, осветление във входа също… Отваря ни вратата развълнуван дядо:

– Докторе, имам захарен диабет!

– Че как го определихте?

– Имам захар в урината!

– Как ви го установиха?

– Аз си го установих! Като пикая на пода, и чехлите ми залепват!

—-

Повикване – мъж, 46 години, „силно подпухнали яйца“… Звънваме на вратата – тя се отваря и на нея стои мъж със свалени панталони и действително доста подпухнали яйца. Орхоепидидимит. Предлагаме му хоспитализация – той възкликва обидено:

– Ама какво, вие няма ли поне да ги опипате?

Като ни вижда, че сме жени…

—-

Докато ѝ преглеждам детето, мамичката разпитва:

– А вие колко деца имате?

– Нямам деца.

– Какво?!… Как тогава ви позволяват да лекувате чуждите деца, без капка опит? Вие срам нямате ли?!

Няколко секунди ми липсва дар словото. След това изтърсвам:

– А на патоанатомите сигурно трябва да им забраняват да правят аутопсии, докато са още живи?

—-

Пращат ни този пациент от изтрезвителя. След едноседмичен делириум. Обяснявам му, че трябва да пие лекарства. Посреща ме железен аргумент:

– Че те нали вредят на черния дроб?

—-

– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?

—-

– А може ли да ми сложи инжекцията друга сестра?… Ми като ви гледам една такава младичка, сигурно още се учите как се прави…

—-

Гонят ме по линия на министерството. Отказ за оказване на медицинска помощ. Половината ми съседи са се подписали.

Съседката внезапно получила инфаркт. Съседът хукнал, звъннал ми на вратата – без резултат. Дошли и други съседи, звънели, думкали по вратата – без резултат. И написали жалба до министерството.

А аз през това време съм била в болницата на дежурство…

—-

Пристига при мен вчера млада двойка. Нямат дете, въпреки вече двегодишни усилия. Тръгвам да снемам анамнеза – оп-па, дребна подробност. Секс правят задължително с презерватив. Нямали си много доверие и се бояли от инфекции.

Обяснявам им, че така няма как сперматозоидите да стигнат до целта – гледат ме като идиот. Навсякъде в Интернет (къде ли е това навсякъде?) пишело, че латексът пропуска сперматозоидите, но не и инфекциите. Опитвам се кротко да ги убедя, че не е точно така. Възмутени напускат кабинета и отиват да търсят шефа на поликлиниката, да се оплачат от мен. Бил съм тотално некомпетентен и съм бил опасност за болните…

—-

Точно така. Уговарям те да си ваксинираш детето, понеже правителството е наредило всички деца да са с чипове. ГМО соята вече ти влиза в генома и скоро и ти ще пуснеш коренчета и ще станеш на соя.

Всъщност не, преди това ще долетят зелените човечета или чичковците с черните костюми, по твой избор, и ще те приберат. И съседа ти също. Мен няма да ме приберат, аз участвам в световен заговор заедно с всички останали лекари. Експериментираме с човечеството по нареждане на зелените човечета. Вчера ми звъня шефът ни от всепланетния щаб в Хондурас и каза, че ти не си си направил кръвна картина, и не сме могли да ти откраднем ДНК-то. Затова и са ти внушили телепатично да дойдеш, мислейки че си пазиш детето от ваксинация.

А, забравих. Докато ти ваксинирам детето и ти взимам кръв за анализа, ще те заразя със СПИН, сифилис, хепатит и едра шарка. Понеже ми е жал за еднократните спринцовки и тайно ги вадя от кошчето и залепвам обратно в опаковките. Пък и нали съм си купил дипломата, какво разбирам аз от стерилност?…

Хора мили, ако нямате мозък, моля ви, не гледайте кабелна телевизия. И не четете в Интернет. Вземете и прочетете вместо това учебника по биология за седми клас. Всъщност, за него ви е още рано. Почнете с учебника по естествознание за четвърти. Може и направо с хлоразин, той е добър срещу психози…

Най-правилно е изобщо да не ви го казвам. Еволюцията трябва да отсява идиотизма, иначе на поколението ни лошо му се пише. Ама нали все пак съм лекар…

Bitcoin, UASF… и политиката

June 19th, 2017

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Подкаст за българска фантастика

June 9th, 2017

Днес в скромния ми блог е на гости Валентин Д. Иванов. Известен по света като астроном и откривател на класа небесни тела „планемо“ – самотните планети, които нямат звезда. Едно от големите астрономически открития за последните 100 години.

У нас е „световно неизвестен“ – повечето българи мислят, че „астрономия“ е грешка и правилното е „астрология“. За щастие, в кръговете на любителите на фантастиката Вальо е отлично известен писател, преводач, популяризатор, застъпник на фендъма и какво ли не още. И може би най-много от всичко фен с душа, който не просто произвежда шум, а върши полезни неща.

За едно от тези неща – по любезния съвет на Александър Карапанчев – ще прочетете по-долу.

—-

Добре дошли в специализирания подкаст „Българска фантастика“ –

С еднакъв успех можете да го наричате и аудио списание. Целта ни е да произвеждаме аудио версии на български фантастични произведения.

Преди година и нещо, по силата на служебните си задължения в Eвропейската южна обсерватория, ми се наложи да правя образователни филмчета за нашите средства за обработка на наблюдателни данни (https://www.youtube.com/channel/UCCq4rxr30ydNyV94OWmLrMA). От друга страна, аудио фантастиката ми е близка, понеже доста често си запълвам времето, докато пътувам, със слушане на фантастични подкастове. Има много на английски (http://escapepod.org/; www.starshipsofa.com/) и руски език (https://fantlab.ru/work203487). Вече немалко списания слагат на страниците си и аудио версии на публикуваните разкази (http://www.newyorker.com/series/fiction-podcast, http://www.lightspeedmagazine.com/; http://strangehorizons.com/podcasts/).

Не беше далеч мисълта да опитам с българска фантастика, в частност с моята собствена, и на 7 юни 2016 г. се появи това – https://www.youtube.com/watch?v=7Rfpa3NvR34.

Ясно е, че аз не съм професионален актьор, и резултатът беше точно толкова зле, колкото очаквах. За известно време оставих това начинание настрани, но преди няколко месеца пак се наложи да се върна към видео ръководствата и събрах смелост да пробвам отново. Разказът на Иван Вазов можеше да стане по-добре, обаче последните два си ги харесвам, колкото и да е нескромно. Живот и здраве, по-нататък се надявам да стават още по-сполучливи.

Ще се опитам да подготвям нов разказ един път на месец, най-много на два месеца. Бързам да кажа, че не мога да гарантирам периодичността, тя ще зависи от обстоятелствата. Изданието е плод на колектив от хора, включващ Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фондация „Човешката библиотека“. По-нататък ще представя всеки един от тях.

Поканвам всички желаещи да ми пращат разкази и стихове в обем до 2500 думи на podcastbgnf@gmail.com.

Възнамеряваме да редуваме художествените произведения с публицистика, обаче за нея моля първо да се свържете с нас, за да проверите дали би ни заинтересувала. Същото се отнася и за илюстрациите – всеки разказ има нужда от една. Не знаем предварително какво ще публикуваме, но достатъчно общи фантастични сюжети са подходящи. Предполагам, че с времето ще създадем резерв от илюстрации, които ще използваме в бъдеще.

Определена тема няма. Изисквания също няма освен обичайните – разказите да не разпалват вражда и да не включват ненужно насилие или сексуални описания. Ще правя аудио версии на това, което аз и колегите ми харесаме. Всичко е субективно, не се огорчавайте, ако не изберем разказа ви или не успеем да му подготвим аудио версия по някаква друга причина. Мислете си как са се разпространявали книгите през Средновековието – някой е трябвало толкова да хареса вашия текст, че да отдели няколко месеца, за да си направи копие собственоръчно или да плати на специалист калиграф, който да произведе копието.

Дебело подчертавам, че ние нямаме монопол. Винаги може да си направите ваша аудио версия на собственото си произведение. Авторите ни не получават хонорари, но и не плащат за публикацията. Преди да ни упреквате за нещо, моля не забравяйте, че за това начинание отделяме доброволно и безвъзмездно от собственото си време.

Освен автори, поканвам с нас да се свързват и желаещи да четат разкази. Подозирам, че от такива хора ще имаме много по-голяма нужда, отколкото от автори.

В началото казах „първо аудио списание“, но има някои предтечи, които е редно да спомена. Например Богдан Дуков (https://www.youtube.com/channel/UCzD5Irz7MHwGA0_yiANA5wQ) от доста време публикува чудесни аудио версии на българската класика, включително от Светослав Минков (https://www.youtube.com/watch?v=jK3jQ7TRQGQ). Един от подкастовете на „Правилният Мед“ (https://www.youtube.com/channel/UCuP9AG8V1M_LbNgL-Ku3uZw) от 2014 г. е разговор за фантастиката (https://www.youtube.com/watch?v=SpMKNQo1Ias). И, разбира се, Янчо Чолаков, който през 2012 г. чете откъс от книгата си „Историята на Самотния редник“ (https://www.youtube.com/watch?v=yGt0ToQM_Sw). Може би има и други – ако науча за тях, с удоволствие ще ги добавя.

Пожелайте ни успех!

GameTale

June 8th, 2017

Are you a parent to a several years old?

Do you want to teach the little kid to like books, while all she or he wants is games?

There is now a way to have both!

Sure, there are a lot of gamebooks, but they are targeted to teenagers. I will tell now of one that was written for children between three and nine years.

It is the tale of Gremmy – the little gremlin who goes to a big adventure. Who will climb The Big Mountain, or maybe will travel down The Deep River. Will venture into The Enchanted Forest, unless you would go with it inside The Dark Cave. Who will meet magical creatures and will face ingenious choices…

It is a tale you can read to your kids. Lead them through a kingdom of magic and wonder, meet them with its inhabitants and have them make their choices and see their funny and witty results. Nurture their curiosity and imagination, while also teaching them wise and important things.

The author – Nikola Raykov – is the youngest writer ever to win the most prestigious award for children’s literature in Bulgaria. The number of copies in Bulgarian that have been sold is higher than the typical for a book by Stephen King or Paulo Coelho! Since some time, it has been published also in Russian, Italian and Latvian. And now you can have the English translation.

Most gamebooks will have few illustrations, typically black-and-white ones. GameTale is full of excellent true color ones, as a book for children must be. And it provides not only entertainment, but also value.

Don’t you believe it? Take a look yourself – the entire book is available freely on the author’s website, even before it is printed – to read and play it, to download and enjoy it. Like all of its translations and the Bulgarian original. Yes, all these sales were done while the book has been available to everybody. The ability of the readers to see what they are buying has been its best advertisement.

Here is what the writer says:

“I believe it would be cruel if children weren’t able to enjoy my books because their parents could not afford them, and children’s authors should not be cruel. They should be gentle, caring and loving. The values we write about should not be just words on paper. We should be the living and breathing examples of those values, because what we write HAS to be true. Every good author will tell you that you cannot lie to your readers (or little listeners). They will catch you in a second. When you read a book, you can actually feel if the author is being honest about his or her inner self.”

“I DO believe that people are inherently good. If you have poured your heart into something, if you have tried your best, people will feel that and give you their unconditional support. There is no need to hide your work: people are not thieves! If you share, they will care, they will follow you, they will nag you about when your next book comes out, and yes, they will gladly support you because they will know that their children’s favorite author actually believes in the values he’s writing about. The same things they believe in – friendship, love and freedom!”

Nikola started a campaign on Kickstarter. Its goal is to fund the printing of 1000 copies of the book in English. And you do get for your donations things your kid will love!

Years ago, when I read this book, I felt like a kid. And now envy you a little for the joy that you will get from it. 🙂 Do give it a try. There is nothing to lose, and a lot to win!

Знаете ли, че…?

May 26th, 2017

Този път е на гости в блога ми известният учен и популяризатор професор Всезнайков. Винаги готов да ни изненада с интересни и спиращи дъха факти, той е любимец на всички наоколо.

Предлагам ви порция негово познание – подбрани неща, които са напълно неизвестни на масовата публика. Ако го харесате, може да започна да каня уважаемия професор редовно.

—-

Имало е време, когато телефоните не са били преносими. Било е през краткия период между измирането на динозаврите и появата на Туитър.

Човек може да пътува в чужбина, взема изпити, празнува рождени дни, преобзавежда къщата си – и всичко това без да го споделя във Фейсбук! Усещането е извънредно мъчително, но в повечето случаи до два-три месеца преминава.

(Също така човек може и да вечеря някъде, без да пусне снимка на храната си в Инстаграм. Боледува се известно време, но повечето хора в крайна сметка надмогват страданието и оцеляват.)

В някои фабрики за шоколад го увиват в станиол машини, а не мармоти.

На всички съвременни коли има монтирано специално устройство, което рязко намалява риска от катастрофи, ако бъде използвано. Овладяването му не е трудно, но по неясни причини то е неизвестно на значителна част от шофьорите. Нарича се мигачи.

(Група български учени твърдят, че шофьори, които не знаят за съществуването на мигачите, инстинктивно се опитват да подобрят безопасността си чрез свръх-употреба на клаксон и вокализация.)

Пещерните хора не са имали компютри. Когато например са искали да играят футбол, е трябвало да излизат на някоя поляна и да го правят лично, със собствените си крака.

Българският език е велик и славен. Велик е покрай подсигурените му писменост и книжовност от цар Борис Първи. А е славен покрай подсигурената му популярност в чужбина от доктор хонорис кауза Христо Стоичков.

В Гугъл можете да намерите не само темите за кандидатстудентски изпити и контролни работи, а и много други полезни неща. Изисква се известно усилие и навик, но е напълно постижимо!

Има държави, в които политиците се боят от недоволството на обикновените хора и не смеят да ги крадат и лъжат твърде открито. Не е ясно какво е довело тези държави до такава глупост и слабост на ръководството им.

Едно време хората са нямали пръчки за селфи и се е налагало да се снимат едни други. Имало е ентусиасти, които са се опитвали да се снимат сами без пръчка, но околните са били изостанали и са ги мислели за самовлюбени.

Повечето крави не са лилави. Даже в Швейцария. От някои дори се дои мляко, а не шоколад.

Баща ви не е ловувал динозаври. Вероятно дори дядо ви не е ловувал динозаври. По негово време повечето от тях може би вече са били защитен вид.

Епъл не са изобретили телефона. Изобретил го е Бел. Той е човек, не корпорация. Направил го е, ако щете вярвайте, още преди да пуснат софийското метро.

Нито пък Майкрософт са изобретили компютъра. Изобретил го е един американец с родители от български произход, казва се Джон Атанасов. Не, не го е откраднал от Майкрософт, доказано е.

Във ваксините вече от 40 години насам не се слага живак. И в кемтрейлсовете не го използват. И рептилите също не го използват, вече не е на мода сред тях. И сред масоните също, те са по други неща. И червен живак също не се слага. Нито даже инфрачервен.

Веганският хероин не е по-полезен за здравето от този с животински произход. Експериментирали и с двата твърдят, че разликата не е голяма.

A Poloniex API PHP wrapper

May 15th, 2017

A week ago a friend, who is interested in trading in cryptocurrencies, asked me to write for him a Poloniex trading bot.

Initially I decided to implement it over the API PHP wrapper by Compcentral. It worked like a charm, but was missing some API calls, probably added by Poloniex later. So I ended up writing my own API wrapper. It implements all API calls currently documented by Poloniex. (And adds some parameters that they haven’t documented, but can be found in their javascripts. 🙂 )

So, being my own project, this PHP API wrapper is now licensed under a free license, and available for download. Enjoy! 🙂

Of course, if someone feels this worthy of donation, I won’t refuse a bitcoin or two. 😉

(A shameless boasting: I also threw together a quick Poloniex bot of my own. Not being skilled in cryptocurrency trading, I implemented only some loaning to the margin traders. Tested it against myself – the beastie turned out better than me! 🙂 Not that I am anywhere near good lender, too – but it is pleasant when your children are smarter than you!)

За покемоните

May 12th, 2017

На колко ще ви осъдят, ако играете Покемон Го в църква в Русия? Вече знаем. На три и половина години затвор. С предупреждението, че тази мека присъда е милост от Бога и следващите ще са много по-сурови.

Ясно като небето над Колима. Ама аз, нали съм глупавичък по рождение, си задавам още въпроси.

Чудя се какво ли ще рече „много по-сурови присъди“? Пет години? Осем? Десет? Повече?… При първоначален строг режим?… Не е ясно, но определено е от тази категория.

Добре, а на колко ще ви осъдят, ако играете Покемон Го в джамия в Саудитска Арабия? Или в Иран? Доколкото знам, на нищо. Със сигурност ще те погледнат бая накриво и ще те помолят да престанеш или да излезеш. Но чак да те съдят – не мога да си представя колко трябва да прекалиш. Доколкото знам, да се разхождаш и да размахваш смартфон по средата на молитвата значи ходжата да ти каже доста твърдичко да напуснеш веднага, за да не те изхвърлят. Но чак да те осъдят, и то на години затвор – твърдо не.

А ако го играете в папската базилика във Ватикана? Или в някоя най-официална синагога? Пак на нищо. (Иначе щеше да е позор, естествено. При положение че в Саудитска Арабия и Иран не те съдят за това…) И там ако прекалиш, нищо чудно блюстителите на реда да те изведат, ако трябва със сила. Но за да влезеш в затвора, дори за седмица, трябва като минимум да се сбиеш с тях или с някой друг.

А ако го играете в джамията „Света София“ в Истанбул? Там пък съвсем. Като начало, тя не е действаща джамия, а музей. Ако прекаляваш, също сигурно ще те помолят да престанеш или да напуснеш. Но да те осъдят на години затвор – това надали някой турчин ще повярва, че е възможно за игра на смартфон в храм. Ако примерно стържеш с него особено ценни стенописи или се опитваш да разцепиш нечия глава – може би. (В първия случай ми се струва по-вероятно да се отървеш с глоба.) Но просто така – надали.

Ами ако го правите в джамия под контрола на „Ислямска държава“ или „Ал Кайда“? Да си призная, не знам. Вероятно няма да ви се размине само със забележка. Нищо чудно и да ви накажат наистина. Все пак това са „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. (От друга страна, ако сте мюсюлманин, надали наказанието ще е чак години затвор. Подозирам, че ще се отървете с публично порицание или най-много десетина-двайсет тояги. А ако не сте, няма да ви пуснат в джамията, а и не само там… Така че вероятно и там наказанието ще е по-малко.)

… Въртят ми се из ума всичките тия откачени въпроси, и бавно изплува още един, още по-откачен. Толкова много, че нищо чудно да е от категорията „лудите, лудите – те да са живи“.

Шариат ли е това, което става в момента в Русия? Определено не. Шариат е това в Саудитска Арабия и Иран. Там вероятно не съдят за игране на Покемон Го в храм.

Фундаментализъм ли е? Май също не. Фундаментализъм е това при „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. И там на редовия гражданин вероятно няма за игра на смартфон в джамия да му праснат цели три и половина години затвор. Да не говорим за далеч по-сурова присъда.

Добре, какво е това, което става в момента в Русия?

Не знам. Не успявам да намеря подходящо определение.

Но каквото и да е, все си мисля, че Русия и руският народ заслужават нещо по-добро.

За народните добродетели

April 22nd, 2017

Има вече близо сто години от лекциите на доктор Никола Кръстников, изнасяни през 1919-1920 година и публикувани през 1921 година. Прочетете ги – сякаш са писани вчера.

И може би най-актуалното в тях е описаното противоречие между обществената неангажираност и личната ангажираност на българина. Ние сме може би най-безхаберната към обществото и страната си нация. И в същото време може би най-ангажираната с личното си. Сякаш не е един и същи народ това… А е. Защо ли тъй?

Заселете човек в къща с един счупен прозорец, под за премитане, капеща чешма в кухнята и таван за пребоядисване. Какво ще направи той? Ще измете пода веднага. Ще смени стъклото на прозореца до ден-два. Чешмата ще стане и по-бързо, особено ако е сръчен. И вероятно до месец-два ще пребоядиса и тавана. Ще си направи дома за чудо и приказ.

Заселете го вместо това в къща, където всички прозорци и врати са счупени, боклукът е до коляно, мебелите са строшени, стените – за измазване, тръбите са запушени, ток има само в един контакт… Какво ще направи той? Ще си разчисти леглото и една пътечка до него, да има къде да спи, докато си намери друг дом. И ще е прав – това е по-разумното. А ако друг дом няма, ще се пропие – и това е по-постижимото, отколкото да оправи този.

И без теория на счупените прозорци е ясно – човек се бори, когато има надежда, че ще успее. Няма ли я, би било глупаво да пробва, нали? Където има един счупен прозорец, той е нещото, което не се връзва – и се оправя. Където всички прозорци са счупени, невръзващото се нещо е желанието да бъдат оправяни – то е, което трябва да си отиде.

От много столетия българинът живее в страна, където са счупени всички прозорци. Не само в държавата ни буквално няма нещо, което да е наред, но и дори просто в обществото ни. Каква е масовата реакция, когато някой реши да мете улицата просто за да е чиста? Или когато някой се опита да направи наистина антикорупционна политическа партия, или да протестира срещу политическото мутрафонство и политченгеджийство?… Хубава е природата ни, където не сме успели още да я унищожим. Каквото ние сме създали или успели да пипнем по-обстойно е… това, за което пиша.

(За момент погледнете нещата от обратната страна – на политическия престъпник, който иска всичко да е разградено, че да му е най-лесно да граби. И да са хората твърде отчаяни, за да се обединят и да го накажат… За него тук е страната на здравите прозорци. И ако има случайно някой прозорец счупен – тоест, нещо дето да е както трябва и да му пречи – той ще го „ремонтира“. Познайте какъв е резултатът, когато цялата власт и всички лостове са в ръцете на „успелите млади мъже“, или по-точно на кукловодите им. Познайте и защо ЕС толкова натиска да си оправим – което май вече клони към лустрираме – съдебната система.)

Какво остава при това положение на обикновения човек? Единственото, което е предимно под негов си контрол, е неговата собственост. Къщата, дворчето, евентуално нивицата. Там той излива цялата си грижа, стопанственост, работливост и умения. Затова и е толкова жертвоготовен и ангажиран, когато опира до личното му – за разлика от общественото, където всички прозорци са изпочупени, и той се чувства безсилен да ги оправи.

(Което идва да ни каже нещо важно – той е невероятно упорит. Политическите престъпници от всички времена са успели да ограничат дълбоко и пренасочат трайно грижовността му, но не са успели да я унищожат напълно.)

… Откога българинът живее така? Трудно е да се каже. Още през Второто българско царство по-високопоставените са си позволявали на практика всичко с тези под тях. Както болярите с обикновените хора, така и царят с болярите. (Затова много от българските боляри с радост са приемали, когато зараждащата се Османска империя им е предлагала васалитет. Свобода от царската „диктатура“ срещу помощ в битка срещу този цар – кой болярин не би бил щастлив?) По време на византийците подтисничеството отгоре и безправието на по-долните надали е било по-малко. За Първото българско царство не зная, то май е било мъничко по-различно, но също не особено търпимо към по-ниските в стълбицата. Като се има предвид, че е било през 8-10 век…

През повечето от времето на Османската империя също няма как да е било иначе. Все пак е била ислямска теокрация – християните са били защитавани от външни врагове, доколкото са били рая – стадо. Забогатели българи започват да се появяват по-осезаемо едва след Гюлханския хатишериф от 1839 година, когато е провъзгласено официално равенство на всички поданици на империята, без значение на религия и националност. Уви, доста от забогателите са чорбаджии в най-лошия смисъл на думата – израсли като роби, те искат да са не свободни, а робовладелци.

След Освобождението, когато тези чорбаджии и подобните им се оказват на власт, това си казва думата с пълна сила. Чудесно е показано във филма „Капитан Петко войвода“ – ако случайно сте го изпуснали, гледайте го, струва си! Думите на Антон Страшимиров за събитията около Септемврийското въстание „клаха народа си както турчин не го е клал“ с пълна сила важат за цялото време от Освобождението нататък. Нещата започват да се цивилизоват поне мъничко чак след 1934-35 г., когато реално се установява царска диктатура. Очевидно при всичките си недостатъци Борис III е бил просветен цар и патриот. Чак тогава безчовечността на чорбаджиите почва мъничко по мъничко да влиза в някакви рамки и граници.

Левичарско мислене ли е това? За обременени от идеология – може би. За такива, които имат представа от бизнес, то е нормалното. Кой бизнесмен иска съсипани, изцедени и мразещи работата си и него служители? Който си е получил парите в куфарче и не знае как се изкарват, и не му и трябва, понеже в куфарчето винаги ще има нови за пране. Защо в Германия производителността на труда е несравнимо по-висока от гръцката, при положение че в Гърция се работи повече часове и при по-голямо изцеждане? Контрастът с Китай е още по-голям – там производителността на труда е висока предимно в най-големите заводи, където е най-високата специализация. (А най-често и 12-14-16-часови работни смени при 1 почивен ден в месеца.) На истинския бизнесмен му трябват отпочинали, доволни и обичащи работата си служители. Те са, които произвеждат ефективно и с ниска себестойност, въпреки по-високите си заплати и бонусите.

(И е така не само със служителите в бизнеса. Доброто обикновено е по-силно от злото – но не защото е по-морално, а защото е по-ефективно и успява по-добре. Всъщност, ако не беше така, самите понятия за добро и морал нямаше изобщо да възникнат.)

След 1944 г. комунизмът лиши хората от почти всичката им собственост. Тя се оказа под контрол – тоест, де факто собственост – на хора предимно без понятие от управление на собственост. Пак роби, мечтаещи да станат робовладелци. Резултатът беше предсказуем… Но от това последва и нещо още по-лошо. Робовладелството – за объркване на умовете кръстено „народна република“ – стана част от държавната система. Прословутата Държавна сигурност беше създадена именно с целта да го опазва. Структурите ѝ бяха изградени да са подходящи за тази цел. Техният персонал беше подбран, обучен и възпитан да е подходящ за тази цел. Властническа каста, създадена да служи на робовладелците (ака Политбюро на ЦК), като опазва робовладелството като институция.

След 10 ноември 1989 г. парите на България попаднаха в ръцете именно на тази каста. А когато президент стана Георги Първанов, той я организира и вгради във властта, в услуга на Русия. (Която държи изцяло контрола върху нея, включително Първанов, чрез досиетата ѝ. Помните ли как Димитър Йончев ги изнесе спешно в СССР веднага след промените?) Тази каста знае само един начин да управлява – като държи в ръцете си всичко и контролира всекиго.

Преди няколко месеца проф. Гарабед Минасян направи прословутото си сравнение – между собствениците и управници на активни фирми в България и публично достъпният списък на кадрите на ДС. Оказа се, че 70% от първия списък са във втория. При положение, че най-влиятелните в ДС (които сега са и най-големите собственици) са били изпрани от списъка ѝ още при съставянето му. Че бизнесите на много от тях се водят на имената на децата им (които са твърде млади, за да са били в ДС). И че на много други от тях бизнесите се водят на името на подставени лица, или на прословутата „група физически лица“… Вероятно под 10% от фирмите в България (като бройка – вероятно като оборот под 1%, а като печалба под 0.1%) не са собственост на тази каста.

Това води до един интересен извод – има точно две възможности. Едната е, че в ДС са подбирали не по разузнавателни умения или вкус към доносничество, а по бизнес-качества, и са го правили толкова добре, че са подбрали поне 90% от бизнес-таланта на страната. (Включително този, който е влязъл в активна възраст след 1989 г., вероятно чрез машина на времето.) Другата е, че ДС продължава да е не по-малко организирана, отколкото преди 10 ноември, и старателно изтиква от бизнеса всеки, който не е неин член – вече не като държавна организация, а като мафия. Трети вариант просто няма.

Ако случайно вариантът е вторият, какъв е резултатът на ниво хора? За ДС-бизнесмените обществото като цяло не е тяхната социална група – тя е другите ДС-ари. То е стадо, което е едновременно тяхна собственост и техният враг. Като тяхна собственост, то трябва да бъде доено и стригано колкото се може повече. Като техен враг, в него трябва да не се инвестира абсолютно нищо, понеже то ще се опитва да използва инвестираните в него ресурси срещу тяхната каста.

Затова ДС-бизнесмените няма да се научат на отговорност пред обществото и грижа за него никога, независимо колко поколения ще продължи царуването им. Съответно подходът на българския бизнес (който ще се състои на практика само от тях) към служителите си никога няма да стане различен от мачкане и изцеждане. И подходът на тази мафия като цяло към страната никога няма да стане различен от поддържане на всички възможни прозорци счупени. (По критериите на не-мафиотите. По критериите на ДС това е поддържане на всички прозорци здрави. Те могат да оперират по нормалния за тях и обединяващ ги начин единствено в такива условия.)

Какъв ще е крайният резултат ли? Най-вероятно българинът като цяло ще успее да опази грижата си към своето, и дори ще я засили. Съществуването в такова общество е, което той е правил в течение на последните поне 30 поколения. В същото време обаче способността му да се грижи за обществото и за другите, да е отговорен и активен социално, може да бъде унищожена напълно и окончателно.

Поне тази на българите в България – тези в чужбина вероятно ще успеят да я опазят, а на много места вероятно дори ще я доразвият. Но дали ще искат повече да имат нещо общо с българите в България е под въпрос.

… Толкова по въпроса за народните добродетели.

Арнолд Шварценегер и малоумните

March 30th, 2017

Преди нещо време Арнолд Шварценегер – надали е нужно да обяснявам кой е – се срещна с участниците в така наречените Специални Олимпийски игри. (Това е олимпиада за деца и възрастни с изоставане в умственото развитие. И пусна на страничката си видео от срещата.

Под видеото му обаче цъфна следният коментар:

The Special Olympics make no sense. The Olympics are for the best athletes in the entire world to compete against each other to determine who is the best. Having retards competing is doing the opposite!

(Специалните Олимпийски игри са глупост. Олимпийските игри са за най-добрите атлети на целия свят, да се състезават един с друг и да определят кой е най-добрият. Състезанието между малоумни върви в обратната посока!)

Отговорът на Арни ме възхити – този запис е заради него:

As stupid and evil this comment is, I am not going to delete it or ban you (yet) because it’s a teachable moment. You have two possible paths ahead. Right now, I guarantee you that these athletes have more courage, compassion, brains, skill – actually more of every possible human quality than you. So take their path – you could learn from them, and try to challenge yourself, to give back, to add something to the world. Or you can stay on your path, and keep being a sad, pitiful, jealous Internet troll who adds nothing to the world but mocks anyone who does out of small-minded jealousy. I know what you really want is attention, so let me be clear: if you choose to keep going this way, no one will ever remember you.

(Колкото и глупав и зъл да е този коментар, няма да го изтрия или да те банна (засега), понеже е повод да се научи нещо. Пред теб има два пътя. Към момента ти гарантирам, че тези атлети имат повече кураж, съчувствие, разум, умения – всъщност повече от всяко възможно човешко достойнство от теб. Така че поеми техния път – можеш да се учиш от тях, и пробвай да си поставиш предизвикателство, да дадеш нещо, да добавиш нещо към света. Или пък можеш да си останеш по сегашния си път и да продължиш да бъдеш тъжен, жалък и ревнив Интернет трол, който не прибавя към света нищо, а само се подиграва на тези които прибавят, движен от дребнодушие и ревност. Знам, че всъщност се бориш да ти обръщат внимание, така че ще бъда директен: избереш ли да продължиш по същия начин, никой няма да си спомни за теб.)

Мисля, че има защо да му викат Железния Арни. Или Терминатора.

Правилният отговор на тероризма

March 30th, 2017

Става дума за една статия в CNN, която можете да прочетете тук.

Статията съдържа доста анти-Тръмп реторика. Вярна или не е тя, бих посъветвал читателите да я игнорират. Защото статията съдържа и нещо много по-важно – истината за това какъв е правилният начин да се борим с тероризма. И авторът ѝ е професионален контра-терорист, необременен с нуждата да угажда в това си писание на избиратели или шефове. Той просто е казал истината, на която са го научили обучението и опитът му.

Вече съм писал тук преди – съвременният ислямски тероризъм не е радикализиран ислямизъм, той е ислямизиран радикализъм. Разликата е ключово важна. Ако беше радикализиран ислямизъм, забраната на исляма би могла да го подтисне. При положение че е ислямизиран радикализъм обаче забраната на исляма няма да го намали.

За ислямския радикализъм ислямът е не движещ мотив, а форма на изразяване – мотивът е радикализмът. Да му вземете тази форма на изразяване означава просто че той ще намери друга, точно както ако забраните на любител на драскането на графити достъпа до една стена, той просто ще иде да драска на друга. Ако не може да бъде ислямист, радикалът ще стане християнин, комунист, атеист, будист и каквото друго му хрумне, че може да облече в него радикализма си – тоест, всеки възможен възглед. Но няма да го изостави.

Важно ли е да правим тази разлика? Да, защото от нея зависи дали ще се сражаваме с причините да ни тероризират, или с маските, под които ни биват показвани тези причини. В първия случай при правилни действия можем да имаме успех. Във втория случай няма как да имаме успех, независимо от действията ни. От него имат изгода само тези, които имат нужда от плашило за наивните или от враг-обединител – включително на цената на здравето и живота на хората.

Толкова от мен.