„Прояснение“… от Янчо Чолаков

September 14th, 2019

Надали е нужно да представям Янчо Чолаков. Любителите на българската фантастика го познават достатъчно добре. Останалите могат да хвърлят един поглед на страничката му в БГ-Фантастика. Той е един от най-оригиналните и самобитни български писатели на фантастика. За мен лично концентрацията на идеи в произведенията му е сравнима почти само с тази на Яцек Дукай.

Не подвежда в това отношение и най-новата му творба – „Прояснение“. Писана в продължение на десет години, тази повест за болниците и всичко останало е в рядко срещания жанр магически постреализъм. Той казва за нея: „Имах четири трудни години, през които си задавах доста въпроси. Отговори не намерих, защото това бяха все въпроси без окончателен отговор. Останаха едни крехки деветдесет страници с лутане, препъване и неясни цветни петна на съзнанието. Натрошени парчета от реалността, които сглобих в пъзела на нова реалност… състояща се само от сивкава хартия. Но в тези страници съм закодирал нещо, което би могло да спаси живота на човек в много тежък момент.“

И е вярно. Без да искам да издавам съдържанието, неговият герой е впримчен в реалността на книгата – реалност уж толкова различна, а в същото време и толкова подобна на нашата. И тази сплав от различност и подобие, където и двете ги носят не противоположни елементи, а едни и същи, май е постижима само от Янчо. Четох книжката (на файл, любезно предоставен от автора) с невероятен интерес и удоволствие – толкова свежо нещо не ми беше попадало от години. И планирам при първа възможност да си я купя – а след това и да се снабдя с автограф от автора върху нея.

И от време на време да си я препрочитам. Както заради удоволствието от повествованието ѝ, така и да търся в нея нови и нови идеи – ще ги има, Янчо е способен да побере в текст от девет думи десет различни идеи. И дори, ако успея да разгадая как прави пустия му номер, да се поуча и аз мъничко на него. Мамка му, майстор е. И „Прояснение“ определено е сред нещата, които го доказват. Препоръчвам я на всеки, който харесва такъв тип литература.

Зов за помощ

September 3rd, 2019

Изгуби се едно от дечицата ни – Малък Топчо.

По наличната засега информация е някъде в Скравена.

Предлагаме възнаграждение за който го открие. Моля ви, ако познавате хора там, предайте им.

За проповядването на религията

July 24th, 2019

Попадна ми ето тази изключително полезна статия:

Person Asks Why People Don’t Like Their ‘Word Of God’, Gets To Learn They’re Being Brainwashed

За тези, които не четат английски – историята е следната:

Някой задава на Quora въпрос – как да разпространява религиозно послание, без да ядосва хората:

Защо хората се ядосват, когато се опитам да споделя словото на Бог с тях? Правя го единствено защото съм дълбоко загрижен за тях и не искам те да свършат в ада. Имам усещането, че някои хора ме избягват заради това. Има ли някакъв начин да стигна до тях?

Едно от обясненията е на Дъг Робъртсън, студент в University of Maine:

Този процес не е за каквото го смятате.

Той е измислен нарочно да бъде некомфортен за човека отсреща, понеже целта не е да го спечелите за религията си. Целта му е да манипулира вас, за да не я напуснете вие.

Ако тази процедура целеше спечелване на хора за религия, тя щеше да бъде абсолютен провал. Тя не печели никого освен тези, които вече търсят да се присъединят към нея. Продажбата на сладки е несравнимо по-успешна стратегия.

Тя обаче е изключително ефективна в създаването на силна племенна връзка между вършещите я.

Отхвърлянето, което те получават, е несравнимо по-важно от единиците, които те успяват да спечелят за религията. То ги кара да се чувстват дискомфортно в присъствието на хората, които се опитват да агитират. Усещат ги като „различни“. Това чувство на дискомфорт изчезва, когато те се върнат обратно в конгрегацията си, при „племето“.

Ако се вгледате внимателно в процеса, това става доста очевидно. В повечето случаи религиозните проповедници тръгват от своята собствена група, която ги окуражава и подкрепя. След това те навлизат в един суров свят, където хората постоянно ги отхвърлят. До голяма степен защото те са обучени да са всъщност досадни.

Смелите проповедници след това се връща от суровия свят в конгрегацията си, където ги третират като герои. Връзката помежду им се засилва, докато споделят помежду си как са се опитвали да просветят безбожниците и да ги приобщят към истината. И как са усещали тях и себе си като различни типове хора.

Отново и отново те получават потвърждение, че единственото място, където те биват приемани, е сред хората, които мислят като тях. Че да напуснат групата не е безопасно. Че светът е твой враг, а ние те обичаме.

Този цикъл на болка и награда е често използвана техника за промиване на мозъци. Участниците с времето започват все повече и повече да се чувстват зависими от „племето“, тъй като все повече се убеждават, че „различните“ ги отхвърлят.

Прибавете към това малко ритуални песни, и вероятно известно количество монотонно повтаряне на инструкции. Добавете също и страх да не бъдете съдени от невидимо, но всевиждащо и всемогъщо същество, което ви обича, ако правите каквото ви се нарежда. Ще получите доста силнодействаща комбинация.

Съжалявам, но аз нямам абсолютно никакво желание да участвам в нечий ритуал за промиване на мозъци.

Няма да се учудя, ако от този момък излезе нещо голямо.

Зов за помощ: Величка Настрадинова

July 23rd, 2019

Надали има почитател на българската фантастика, който да не обича книгите на Величка Настрадинова. Но уви, възрастта не прощава и на най-добрите писатели. Напоследък здравето на Величка се е влошило и се е наложило да бъде настанена в дом за възрастни хора. Там се грижат за нея чудесно, но за престоя и лекарствата ѝ са нужни средства.

Ето няколко лесни начина да ѝ се помогне финансово:

1. На е-майла на Човешката библиотека (poslednorog в сайта gmail.com) може да бъде поръчано електронното издание на книгата ѝ „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“. Всички получени средства се изпращат директно на авторката.

2. Пловдивското дружество на писателите е пуснало петиция на Величка да се отпусне пенсия за особени заслуги. Можете да я подпишете тук.

3. Разпространявайте вестта сред приятели и познати.

4. Всякакви други идеи са добре дошли.

Благодаря на всички помогнали по какъвто и да е начин!

Libra – особености и рискове

July 12th, 2019

Една много точна публикация, която анализира бъдещата електронна валута на Facebook – Libra.

https://www.ips-journal.eu/regions/global/article/show/facebooks-libra-fails-the-hayek-test-3585/

(Статията е на английски – прочитането ѝ изисква знаене на езика. А разбирането ѝ изисква някои базови понятия в икономиката и финансите – например какво са пари, заем, пазар и прочее.)

За ценностите и позициите

June 28th, 2019

„Така наречената либерална идея е отживелица… Забравихме ли, че всички живеем в свят, основан на библейски ценности? Традиционните ценности са по-стабилни и по-важни за милиони хора, отколкото тази либерална идея, която по мое мнение наистина вече престава да съществува…“

„Нямам предвид, че тя трябва да бъде унищожена. Тази гледна точка и позиция също трябва да се уважава. Но те не могат просто да диктуват всичко на всички, както се опитват да правят през последните десетилетия. Диктатът може да се види навсякъде – и в медиите, и в реалния живот. Стана невъзможно дори да се споменават някои теми.“

„Твърди се, че децата могат да играят 5-6 „джендър роли“. Не бива да се разрешава това да засенчва културата, традициите и традиционните семейни ценности на милиони хора, съставляващи ядрото на населението.“

„Когато има инвазия на стотици хиляди мигранти, либералите казват нищо да не се прави, че всичко си е наред и не бива да се променя, и си седят в лъскавите офиси. Докато онези, които всеки ден са изправени пред проблеми в Тексас или Флорида или Европа, не са щастливи. Преди Тръмп никой не правеше нищо по въпроса.“

„Мигрантите могат да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, защото трябвало правата им на мигранти да бъдат защитени. Какви права са това? За всяко престъпление трябва да има наказание. Затова либералната идея стана отживелица. Тя влезе в конфликт с интересите на огромното мнозинство от населението.“

—-

Импонират ли ви тези думи, и съгласни ли сте с тях? Особено ако сте консерватори и десни – това е мантрата на консервативното и дясното, нали?

Ако да, може би ще ви е интересно да научите източника им. Казани са на 28 юни 2019 г. от Владимир Путин, в интервю за „Файненшъл таймс“.

Та, от тях можем да направим следните изводи:

1. Президентът на Русия Владимир Путин е загрижен за обикновените хора в Тексас, Флорида и Европа – негов враг са само либералите там, които седят в лъскавите си офиси и тормозят тези обикновени хора.

2. Работилият цял живот като комунистически агент Владимир Путин поставя над всичко библейските и традиционните ценности. Той е убеден, че либералната идея трябва да си отиде не за друго, а понеже противоречи на тези ценности.

3. Западните политици заради либералната идея позволяват на мигранти (които нямат право да гласуват) да убиват, грабят и изнасилват безнаказано гласоподавателите, които ги избират. И това е причината либералната идея да е отживелица.

4. Където властва либералната идея (на Запад), тя е унищожила свободата на словото, и в медиите, и в реалния живот. За разлика от където не властва (в Русия, Китай и Северна Корея) – там свободата на словото е неприкосновена и в медиите и в реалния живот може да се говори свободно.

Верни ли ви се струват тези изводи, или нещо в тях не ви се връзва с реалността? Ако е второто, поздравявам ви – запазили сте някаква доза здрав разум и адекватност. Ако е първото… може би е добре да се замислите.

Ако случайно търсите жокери към процеса на мислене, ето ви малко:

1. Владимир Путин настоява в интервюто си, че демокрация и либерализъм са две различни неща, които чудесно съществуват и поотделно. Реално „демокрацията“ без либерализъм си има име – феодализъм. Повече можете да прочетете тук. Дългичко и концентрирано четиво е – за улеснение вадя само един цитат:

Лъженето на „стадото“ на тема прилики и разлики между либералната демокрация и феодализма набляга основно на две линии. Едната твърди, че феодалната обществена система всъщност е вид демокрация. В подкрепа на това се правят опити нейни елементи да бъдат оприличени на елементи на либералната демокрация. Например се организират „избори“, на които поданиците теоретично биха могли да изберат на власт когото пожелаят (разбира се, на практика това не е възможно). Системата за опазване на властта на феодалите бива представяна като правораздаваща система (например съд), която се ръководи от демократично звучащо законодателство (разбира се, на практика то се прилага в интерес на феодалите). Органите за силово контролиране на поданиците биват представяни като органи за опазване на закона и реда. (Те наистина биват натоварени с опазване на „стадото“, където то не противоречи на интереса на феодалите. Основната им роля обаче е смазване на опити на „стадото“ да се сдобие с реална власт, свобода или самоорганизираност.) Във всички други елементи на нелибералната демокрация се търси максимално уподобяване на либерална демокрация (доколкото това не нарушава феодалната ѝ същност). Елементите, които са уподобени в значителна степен, или могат да бъдат представени за еднакви или сходни на тези в либералната демокрация, обикновено биват групирани от феодалната демагогия в понятието „демокрация“, и се твърди, че те са еднакви при двете системи. Че това всъщност е една и съща система, с разлики само извън тези елементи.

Другата линия на лъжи твърди, че не-феодалните елементи на либералната демокрация са „лоши“. Това са нещата, които дават реална свобода на гражданите – реално разделение на властите, реално независими съд и медии, прозрачност на властта пред обществото и контрол на обществото върху нея, истинска свобода на словото, на придвижването, на личния избор и т.н. Най-често тези елементи биват групирани от феодалната демагогия в понятието „либерализъм“, и представяни за крайно отрицателни, неприемливи и недопустими.

Начините на това представяне и елементите, на които се поставя ударение, зависят от обичаите, традициите и настроенията на обществото. Например в общество, в което традиционно се гледа с лошо око на сексуално различните, свободата на сексуално самоопределение бива представяна от феодалните демагози като поощряване на извратеността, което е основно качество на либералната демокрация. Където има традиционна подозрителност към чужденците, свободата в либералната демокрация на придвижване и заселване бива представяна от демагозите като възможност за нашествие на врагове отнякъде (обикновено откъдето традиционно подозрителните очакват врага). Където има традиционна враждебност към определена социална група (етнос, професия и т.н.), свободата в либералната демокрация на тази група да бъде равна с другите бива представяна като възможност тя да заграби властта и да застраши другите, и т.н.

Така създаденият набор негативни мемове цели да излъже поданиците, че „либерализмът“ (реалните граждански свободи и права) е нещо, което трябва да бъде избягвано на всяка цена, и че „нелибералната демокрация“ е идеална комбинация от предимствата на демокрацията без недостатъците на „либерализма“.

Реално либерализмът в тази пропаганда са нещата, които различават реалната демокрация от феодализма. Премахването им е всъщност процесът на превръщане на демокрацията във феодализъм, на управниците във феодална каста, и на гражданите в поданици, които реално са собственост и добитък на феодалната каста. По същество, самият израз „либерална демокрация“ е тавталогия, а „нелиберална демокрация“ – оксиморон.

2. Путин и подобните му наистина са загрижени за свободата на типичния читател на „Файненшъл таймс“ – но не да му я опазят. Какво общество те искат да създадат можете да видите, като погледнете Русия и другите подобни ѝ страни (Китай, Северна Корея…). Съди се по делата, не по думите. От делата им ще разберете в каква посока те искат да накарат читателя на „Файненшъл таймс“ да промени обществото си.

3. Какви ценности подкрепят и налагат Путин и подобните му можете да видите в Русия и подобните на нея страни. (Съди се по действията, не по думите.) Ако това ви прилича на традиционни ценности, и особено на демокрация, го подкрепяйте охотно. Само че преди това… хм… били ли сте скоро на лекар? Съжалявам за личния въпрос но… добре е човек от време на време, просто така… Традиционна семейна ценност е…

4. Където има реална демокрация, има как да бъдат защитени правата на всички хора. Правата на разните малцинства – етнически, сексуални, каквито щете – са същите като правата на мнозинствата, просто пригодени да ги ползват и по-различни. Те не пречат на мнозинството, точно както парапетът край стълбите помага да ги изкачват и възрастни и болни хора, а не пречи на здравите. Има само една истинска причина някой да лъже, че парапетът пречи на здравите, да събира и преповтаря случаи как здрави хора са се пребивали и умирали заради наличието на парапет, и да съчинява още десет пъти по толкова подобни – за да настройва здрави срещу болни и да сее омраза и вражда между тях.

Същото е и с правата на малцинствата. Където едно общество им дава права, равностойни с тези на мнозинството, те се борят за това общество и го защитават. Където едно общество не им дава същите права, като на мнозинството (или ги дава по такъв начин, че мнозинството да може да ги използва, но малцинството не – спомнете си приказката за лисицата и щъркела), малцинството и мнозинството се мразят и се борят едни срещу други, вместо заедно срещу враговете на обществото им. (Познайте кой учи групите в едно общество да се мразят. Ще се справите ли сами, или искате жокер?)

5. Между другото, дребна проверка на фактите – а именно, че „преди Тръмп никой не е правел нищо срещу мигрантите в САЩ“. Всъщност Обама депортира два пъти повече нелегални мигранти от Тръмп на година – даже го бяха прекоросали Deporter-in-Chief. Само че той депортираше изключително престъпници, докато Тръмп депортира всички наред, включително водилите образцов живот, с малолетни деца с американско гражданство и т.н. (И най-вече образцовите жители – те са най-лесни за хващане от инспектори.) Затова и действията на Обама по въпроса получиха одобрението на света, докато тези на Тръмп направиха САЩ за срам и позор пред света. И затова и Путин подкрепя и ще подкрепя Тръмп, и ще плюе и ще се бори до последно срещу всеки кандидат за американски президент, който ще върши нещата както трябва. Нищо лично, просто игра на тронове…

6. Такива като Путин не повтарят каквото се говори в Интернет или по медиите. Те поръчват какво да се говори в Интернет и по медиите. (Internet Research Agency, Russia Today, Спутник… списъкът е дълъг.) Че така казаното идва от едно и също място, е абсолютно вярно – но това място не са чувствата на хората. Не казаното от Путин повтаря казаното от „г-жа Благородна Петрова“, или подобен псевдоним във Фейсбук – тролът зад въпросния псевдоним повтаря каквото му е спуснато от тези като Путин, а вие сте го прочели достатъчно пъти, за да повярвате. Знаете какво казва по въпроса Гьобелс.

Много рядко може и наистина да се случи нещо, което евентуално с достатъчно пригаждане да може да подкрепи тезите на тази агентура. Примерно сред единия милион мигранти, които прие Германия през 2015 г., имаше една-две групи пияни тинейджъри, които опипват жени, а също и десетина крадци и един-двама религиозни радикали. (Ако не разбирате дали това е добре или зле, сравнете го с колко престъпници ще намерите сред случайно взет един милион българи, или дори германци…) Но в над 90% от случаите стряскащите и емоционално впрягащи новини, с които ще ви залее въпросната агентура, са измислени. Градчетата в Германия, тероризирани от ислямски банди мигранти (и спасявани от двама и половина случайно наминали оттам руски богатири), не съществуват – или съществуват, но не ги тероризира никой. Хилядите български семейства, на които норвежката служба за защита на децата е взела децата, за да ги даде на черни гей двойки, не съществуват – може би десетина съществуват, а на едно или две дори наистина детето е взето недостатъчно обосновано. Но големият процент са съчинени по поръчка и спусната норма за бройка, и е доста съмнително да са ги дали точно на черни гей-двойки. Точно както и:

– в Швеция няма древен обичай всички роднини на дете под 5 години да правят секс с него
– във Франция полицията не охранява тълпи фанатизирани мигранти, докато изнасилват бели французойки
– в Белгия американските войници не се търкалят по улиците, напили се до безсъзнание с Кока-Кола
– в САЩ правителството не ви забранява да ядете ябълки от собствената си градина

… Списъкът е безкраен – твърде много наемници го допълват ежедневно. Съжалявам, но ви лъжат. И ако вярвате такива лъжи, моля ви от сърце, внимавайте да не ви се обади по телефона дете, което нямате, и да си хвърлите всичките пари през терасата за операция. Да, и такива случаи съм видял. Клиничният идиотизъм е употребим не само като „актив“ за политически цели.

Мога да напиша още много, но има ли смисъл? Най-важното всъщност може да се каже в един кратък абзац:

Ако продължавате да мислите, че това на Путин е истински консерватизъм, дясно мислене, религиозност и прочее – ще ви го кажа в очите: ЛЪЖАТ ВИ. Истинският консерватизъм не държи да наложи със сила своето на другите – той държи да освободи другите от налаганото им със сила. Истинското дясно мислене не търси как да отнеме ничии свободи, били те на мнозинство или малцинство – то търси как да им даде свободи. Истинската религиозност не търси как да подтиска и мачка хората, тя търси как да им помага и да ги подкрепя такива, каквито са, понеже свободната воля е дар от Бога… Моля ви, осъзнайте, че ви лъжат. Иначе ще бъдете просто инструмент на хора, за които вашите ценности всъщност са враг.

… И ако сте издържали да прочетете дотук, бих ви напомнил и речта на министър Гарбидж от „Великият диктатор“ на Чаплин. (Речта на Чаплин е точно след нея, и не случайно – получава истинския си контекст именно от нея.)

За шахмата

June 24th, 2019

Едно мнение на Алексей Фелдгендлер, което горещо подкрепям:

—-

Само не си мислете, че съм противник на шахмата. Смятам, че всеки има право да играе на каквото си поиска и с когото си поиска. Против съм само, разбирате ли, това нещо да се прави демонстративно и на показ. Не може ли да не врете тоя ваш шахмат в лицето ми? Избавете ме, моля ви, от това зрелище.

Смятам, че на шахматистите не трябва да им се разрешава да възпитават деца. Ами ако и те видят от родителите си и се заинтересуват от шахмат? В Европа на някои места на това нещо ги учат още от детската градина. Категорично не! Ако моят син, да не дава Бог, започне да играе на тая гадост, ще го изгоня от къщи още същия ден!

За нищо на света не можете да ме убедите, че шахматът е нормално нещо. На всеки му е понятно, че шахматът е неестествен и противоприроден. Дъските са дадени на човек, за да си пали печката, а не да подрежда по тях разни ми ти топове и коне, или там каквито бяха. Помислете сами, много ли топлят разните ми ти гамбити?!

Като днес си спомням – идва при мен веднъж един такъв, с очилца, със сако, и разправя – младежо, не искате ли да изиграем по едно шахче? Моментално му цапнах един колкото сила имах, и се изнесох на спринт… Абе, и досега ми е останала психологическа травма.

А напоследък в някои страни даже им разрешават на тия да си наричат ТОВА „спорт“! Шахматът не е спорт и никога не е бил! Да наричате шахмата спорт означава да подривате устоите на традиционния спорт. И плюс това, пре-определянето на спорта няма да спре с шахмата! Ако шахматът е спорт, утре някой ще се напъне да нарече спорт и играта на шашки! А оттам е само една крачка и до доминото и картите. А където има карти, сами знаете – там има и игра на пари, дългове, насилие… А пък бокса и футбола сигурно ще вземат да ги забранят! Затова са насочени там усилията на Запада. Опитват се с техния шахмат да ни разсипят великия футболен отбор!

Абе, правете каквото щете, ама аз в моя град шахматни турнири няма да допусна! Да си ходят обратно откъдето са, и да си правят там шахове и матове до посиняване, ако щат. За сеансите по едновременна игра пък не ща и да започвам даже.

А по принцип не съм против, изобщо. Един мой втори братовчед по линия на жената има приятел шахматист, та той въобще не изглежда такъв. Може направо да се каже – нормален човек…

Пророчествата на Карл Сейгън

June 15th, 2019

Безпокоя се, че с приближаването на новото хилядолетие псевдонауката и суеверието ще изглеждат все по-примамливи, и сиреновата песен на неразумността все по-сладка и привлекателна. Кога сме я чували преди? Когато бъдат събудени нашите етнически и национални предразсъдъци, във времена на недостиг, на предизвикателства към националното ни самочувствие или самообладание. Когато агонизираме но тема колко дребни са сред Космоса нашето място и предназначение. Или когато около нас се надига фанатизъм. Тогава навици на мисълта, познати ни от минали епохи, посягат към кормилото на ума ни.

Пламъчето на свещта се мята. Мъничкото светлина, която тя хвърля, трепти. Мракът се надига, и демоните в него се размърдват.

—-

Един от най-тъжните уроци на историята е: ако са ни обамбузвали прекалено дълго, ние започваме да отхвърляме всяко доказателство за обамбузването. Ние преставаме да се интересуваме от това да намерим истината. Обамбузването ни е взело в плен. Твърде болезнено е да признаем, дори само пред себе си, че сме били пленени. Дадете ли веднъж на шарлатанин властта върху вас, почти никога не можете да си я вземете обратно.

—-

Имам мрачно предчуствие за една Америка по времето на моите деца или внуци. Когато Съединените щати ще са икономика на услугите и информацията. Когато почти всичката промишленост ще се е преместила в други държави. Когато впечатляващи технологични възможности ще са в ръцете на нищожно малцинство, и никой, който представлява обществения интерес, няма да може да ги разбере. Когато хората ще са изгубили способността да се организират около общи каузи, или информирано да подлагат овластените на съмнение. Когато, стиснали в ръце кристали и нервно вторачили се в хороскопите си, с отмиращи способности за критична преценка, неспособни да различим приятното от истината, ние ще се плъзгаме, почти незабелязано, обратно към суеверието и мрака…

Оглупяването на Америка се вижда най-добре в бавното излиняване на полезното съдържание в изключително влиятелните медии. В 30-секундните му порции (вече съкратени до 10 секунди, или дори по-малко), в предназначените за най-глупавия консуматор програми, в представянето като достоверни на псевдонаука и суеверия, и най-вече в приветстването на незнанието.

—-

Науката не просто е съвместима с духовността – тя е могъщ източник на духовност. Когато разберем мястото си сред огромността на разстояния, измервани със светлинни години и време, измервано с ери, когато осъзнаем сложността, красотата и фиността на живота, тогава се поражда чувство на въздигане, на комбинирани скромност и въодушевление, което е именно духовно. Такива са нашите емоции пред велики творби на изкуството, музиката и литературата, или примери на самоотверженост като тези на Махатма Ганди или Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват взаимно, очерня и двете.

—-

Човешко страдание, което може да бъде избягнато, се причинява по-често не от глупост, а от липса на познание – особено от липса на познание за нас самите.

—-

Ако не можем да мислим със собствените си глави, ако нямаме желание да поставяме авторитетите под съмнение, ние се превръщаме в пластелин в ръцете на тези на власт. Но ако гражданите са образовани и сами стигат до своите изводи, тези на власт работят за нас.

—-

Ние сме създали глобална цивилизация, в която най-критичните елементи зависят докрай от науката и технологията. Ние също сме я уредили така, че почти никой не разбира науката и технологията. Това е рецепта за бедствие. Може да ни се размине за известно време, но тази смес от необразованост и власт рано или късно ще експлодира в ръцете ни.

—-

Факт е, че много повече престъпления и детски страдания са причинени от фанатици в името на Бог, Исус и Мохамед, отколкото в името на Сатаната. Много хора не харесват този факт, но малцина могат да го оспорят.

—-

Има наивни въпроси, скучни въпроси, зле формулирани въпроси, въпроси зададени след недостатъчно самокритичност. Но всеки въпрос е опит да бъде разбран светът. Такова нещо като глупав въпрос не съществува.

—-

Забелязвам, че много възрастни се стряскат, когато деца задават научни въпроси. Защо Луната е кръгла, питат децата. Защо тревата е зелена? Какво са сънищата? Колко дълбока дупка можем да изкопаем? Кога е рожденият ден на света? Защо имаме пръсти на краката? Много учители и родители отговарят с раздразнение или подигравка, или изместват темата: „А каква очакваш да е Луната, квадратна ли?“ Децата скоро разбират, че този вид въпроси някак са неприятни на възрастните. Няколко подобни изживявания, и още едно дете е изгубено за науката. Посмъртно не мога да разбера защо възрастните държат да се правят пред шестгодишни деца на всезнаещи. Къде е проблемът да си признаеш, че не знаеш нищо? Толкова ли чупливо е самочувствието ни?

—-

И каква е разликата между невидим, неосезаем, летящ дракон който плюе огън без топлина, и липса изобщо на дракон? Ако не съществува начин да опровергаете моето твърдение, ако няма как да има експеримент, който да покаже несъществуването му, какво говори това дали драконът ми съществува? Вашата неспособност да докажете невярността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказателство, че тя е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат проверени, и конструкции, които не могат да бъдат опровергани, са доказуемо без стойност, дори ако са изключително ценни в това да ни вдъхновяват или възхищават. Няма ли доказателства, каквото ви карам да направите почива единствено на моите думи.

—-

Науката е опит – предимно успешен – да разберем света, да си изясним нещата, да опознаем себе си и да се движим по безопасен път. Микробиологията и метеорологията сега обясняват това, което преди само няколко столетия са го смятали за причина да бъдат изгаряни жени.

—-

Скептицизмът понякога бива прилаган към обществено значими каузи по начин, който унижава и се отнася със снизхождение. Който игнорира факта, че дори и заблудени, поддръжниците на суеверията и псевдонауката са човешки същества с човешки чувства. Които, точно както и скептиците, се опитват да разберат как работи светът и каква е нашата роля в него. Мотивите им в много случаи са съвместими с науката. Ако културата им не им е дала всички инструменти, от които те се нуждаят, за да тръгнат в това голямо приключение, нека прибавим към критиката си и благост. Никой не се е родил оборудван с всичко.

—-

Не вярвам, че науката е трудна за изучаване, понеже хората не са готови за нея, или понеже тя е резултат на случайност, или понеже повечето хора нямаме ума да я разберем. Изключителното желание за познание, което виждам у първокласниците, и урокът от някогашните ловци и събирачи говорят убедително: стремежът към науката е дълбоко впечатан в нас, по всички времена, на всички места, във всички култури. Той е бил средството, чрез което сме оцелели. Той е наше рождено право. Когато чрез безразличие, липса на внимание, некомпетентност или страх от скептицизма ние отблъскваме децата от науката, ние ги лишаваме. Отнемаме им инструментите, които са им нужни, за да управляват бъдещето си.

—-

Помислете колко много религии се опитват да се самовалидират чрез пророчества. Помислете колко много хора вярват и разчитат на тези пророчества, колкото и мъгливи да са, колкото и да не са се сбъдвали, за да поддържат и опазват вярата си. Но имало ли е някога религия, която да е имала пророческата точност и надеждност на науката?… Няма институция, създадена от човечеството, която да се доближава до нея.

—-

В сърцето на науката е един същностен баланс между два наглед противоречащи си подхода – откритостта към нови идеи, колкото и странни или контраинтуитивни да са, и безмилостното скептично проучване на всички идеи, нови и стари. Това е начинът, по който дълбоките истини биват различавани от дълбоките заблуди.

—-

Науката е начин да бъде разкрит блъфът на тези, които само се правят, че знаят. Тя е бариера срещу мистицизма, суеверието и религията, прилагана където не ѝ е мястото.

—-

Карл Сейгън, „Свят, обитаван от демони: Науката като свещица в мрака“, 1995 г.

Казал го е по-добре, отколкото аз бих могъл. Но усещам в себе си всеки от тези цитати така силно и истински, както ако съм го казал аз. И в този смисъл се подписвам под всеки от тях. Който иска, да ме съди за плагиатство – няма да го отрека. Но и няма да се поколебая да ги пусна в Нета. Всички имаме крещяща нужда от тях – особено тези, които не усещат тази нужда.

С благодарност към Божан Божков, който ми припомни тази книга. Преводът на цитатите е мой.

Гласуване

May 25th, 2019

Честичко преди избори пиша за кого смятам да гласувам, и защо. Ще го направя и този път, за изборите за евродепутати.

Към момента няма партия, която да е спечелила доверието ми дори в начален стадий. Във всяка има хора, които еднозначно отменят идеята да гласувам за нея. Има обаче кандидати, които бих подкрепил като личности.

Един от тях е Емил Георгиев. Познавам го лично и смятам, че той напълно има нужните качества за евродепутат. Сериозен и делови момък с принципи, чувство за достойнство и привързаност към истината. Не помня случай да се е показал като не-читав. Мисля, че е подходящ човек. Дали политиката няма да го промени – няма как да зная, кой би могъл да даде гаранция? Но засега оценката ми е такава.

Друга добра кандидатура за мен е Мария Спирова. Не я познавам лично, но няколко души, на които вярвам, я познават и твърдят, че на нея може да се разчита по същия начин. Така че също бих я подкрепил.

Само че този път няма да гласувам за никой от двамата. Ще подкрепя Десислава Иванчева – бюлетина 11.

Не я познавам лично. Чувал съм за нея различни мнения – и добри, и не толкова. Не зная как ще се държи тя като евродепутат.

Защо тогава нея ли?

Когато я избраха за кмет, тя се съобразяваше с интересите и желанията на гражданите. Да, това не винаги е добра идея, колкото и скандално да звучи, гражданите понякога са наивни като деца. Но в държава, управлявана – всъщност притежавана – от една ненаситна мафия, това е единствено правилният подход. Нашата мафия вижда съществуването си като zero-sum game – за нея единственият начин тя да печели е ние да губим. Затова противопоставянето между нас и нея, не по наша вина или избор, е диаметрално – за да спечелим ние, тя трябва да изгуби… Иванчева избра нас пред мафията. И мафията ѝ скалъпи обвинение, подхвърли „доказателства“ и вкара в затвора за 20 години. На дело, достойно за Северна Корея, с достоен за там съд. (Някой да знае имената на съдебния състав? Такива неща е полезно да се знаят.) За наказание, че е посмяла да служи на избирателите си вместо на капотата.

Какво ще стане утре с Емил или Мария, ако бъдат избрани? Още при първата ситуация, която касае България, ще им се наложи да избират. Дали да работят за нас и срещу мафията, или обратното… И когато работата за мафията ще означава апартаментчета и други привилегийки, а работата за нас – 20 години затвор, изборът е предрешен. Никой нормален, земен човек не избира 20 години затвор пред лукса и привилегиите. А дори те двамата да са способни да се опънат, аз не бих искал да ги поставя пред такъв избор. Най-първо заради тях самите.

Има само един начин да премахнем тази ситуация. И той е да провалим опитите на мафията да пъха непослушните в затвора за десетилетия. Знаят ли Емил, Мария и другите честни хора в политиката, че няма да ги оставим в лапите на мафията, ще имат смелостта и силата да работят за нас и срещу нея. Иначе – не, няма как.

А ще ни повярват ли те, че няма да ги предадем? Да, ако им го докажем. Думите, дори най-силните, са шум – от значение са делата. А начинът да докажем на дело, че не оставяме честните хора да гният в затвора, е да подкрепим сега Иванчева. Именно за да могат утре такива като Емил и Мария да ни представят достойно и според съвестта си. Да, не я познавам, възможно е да не е напълно читав човек – но случилото се с нея я превърна във възможност да покажем колко струваме ние, и дали заслужаваме представители, които да работят за нас и срещу мафията, която ни съсипва. Да, не мога да преценя как Иванчева ще се държи като евродепутат – но каузата на противопоставянето на мафията и силата срещу нея в България е несравнимо по-важна от поведението на кой да е един евродепутат.

(Неволно правя паралел с Джулиан Асанж. Мнението ми за него като човек не е никак добро, и някои от нещата, които върши, са за мен най-малкото спорни. Но в сегашната ситуация той е в ролята на каузата на журнализма и свободата на словото по целия свят срещу престъпленията на всяка власт – и тази кауза е несравнимо по-голяма от личните му недостатъци. Затова го подкрепям без колебание.)

Така че бих призовал всеки – ако искате да видите България свободна от всичко това, което наричаме „мафия“, „#КОЙ“ и с още десетки други подобни имена, гласувайте за Иванчева. Тя самата може да не отговаря на възгледите ни, може дори да ни изложи в Европарламента – но гласът за нея е глас за възможността утре кандидати, които съответстват на възгледите ни и не искат да ни изложат, да служат на нас вместо на мафията.

Възможно ли е тя да не бъде избрана, и гласовете ни да се разпилеят по партии, които най-малко бихме искали да ги получат? Напълно. Подозирам, че „важно е не кой как гласува, а кой брои гласовете“ ще се погрижат гласовете за Иванчева да се окажат недостатъчно. (Първите стъпки към това вече са направени – застъпниците ѝ бяха блокирани от участие в изборните комисии, в пряко нарушение на Изборния кодекс.) Но дори тогава посланието ще е изпратено, и ще е много по-ценно от един дори истински добър кандидат за евродепутат. Както мафията, така и честните кандидати утре ще знаят – ние стоим зад тези, които работят за нас, не ги предаваме. А щом сме способни да застанем зад тях с гласовете си, ще успеем да ги защитим и иначе. Или ако влязат в затвора, не много време след това пак ще ги вкараме я в парламента, я в Министерския съвет, я в Президенството. На мястото на тези, които са ги опандизвали.

Така че си струва да я подкрепим.

„Ортодокс“ е вече в продажба!

May 23rd, 2019

Драги мои читатели,

Романът „Ортодокс“ вече е в търговската мрежа!

Можете да го намерите в книжарниците „Сиела“, „Ориндж“, „Гринуич“ и „Български книжици“. Ако не сте го чели, ще е добра придобивка за вас – особено ако харесвате научна фантастика и хумор. Ако сте… знаете кой би се радвал на такава книга. 🙂

(Ако бихте искали да я прочетете, но не можете да си го позволите – достъпна е за свободно четене на http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html. Легално и законно. Да, имам нужда от средства – но радостта на читателите ми е по-скъпа.)

Благодаря на всички за интереса и подкрепата! Без нея не би имало как да бъде написано продължение на романа. (Защото планове за него има. 🙂 )