За странните неща

July 30th, 2022

Убиецът на клошари

Вие сте полицейски служител във Варна. Една вечер, докато сте на дежурство, при вас няколко души довеждат някого. Твърдят, че са го видели да кани на брега двама клошари в лодка, да я подкарва навътре в морето и след половин час да се връща с лодката сам. Подозират го, че ги е убил и изхвърлил в морето.

Разпитвате човека. Той заявява, че клошарите петнят прекрасния град и затова той ги разчиства по описания от свидетелите начин. Арестувате го и го предавате на следствието.

Следствието провежда свои разпити, на които човекът и арестувалите го казват същото. Казват го и в съда. На базата на тези показания съдът осъжда свидетеля за убийство.

Нещо странно? Е, странното започва тук. След произнасянето на присъдата осъденият и свидетелите заявяват, че те са екип психолози. Че всичко, което са разказали, е измислица – защото е опит. И че целта на опита – която той бил постигнал блестящо – е да докаже, че правосъдието е ненадеждна институция. Че то не може да различи истински престъпник от мним, и затова е самоволно и опасно и не трябва да съществува.

А психиатрията?

Дивотии на търкалета ли е тяхното „доказателство“? Естествено. Извън експеримента тази ситуация би била толкова надеждно доказателство за вината на осъдения, колкото каквото и да е може да е надеждно в реалния свят. Някой да се съмнява?

Но точно такова нещо, и с аналогични мотиви, твърди проф. Дейвид Розенхан за психиатрията.

През 1973 г. той публикува статия как той и още няколко доброволци са посещавали психиатрични болници и са твърдели, че изпитват усещания, характерни за определени психични болести. Всички те били приети за лечение и лекувани. Това според него означава, че психиатрията всъщност не може да разпознае болния, тоест тя е самоволна и опасна, и не бива да съществува.

Розенхан е само един от многото апологети на т.нар. антипсихиатрия. Доказателствата на всички тях са от същата категория. Като се замислите, всъщност са доказателства, че психиатрията е полезна и нужна.

Как работи науката

Е, попресилих малко. Работата на науката е именно да поставя под съмнение нещата, които приемаме за аксиоми. И го върши най-добре, когато сред учените има и такива като Розенхан. Или като оня британски лорд, който в продължение на месец всеки ден изнасял концерт на цветята в градината си, за да види ще има ли ефект. Няма ли в науката купища налудничави твърдения, тя не може да е наука.

Науката обаче и пресява налудничавите твърдения, за да открие кои от тях са верни. На края на месеца споменатият лорд записва в дневника си: „Експериментът беше успешен – доказа се, че цветята не се влияят от концерти.“ При по-трудни проблеми подробно описаната опитна постановка се повтаря многократно от други учени, проверява се за несъвършенства и проблеми, следи се дали дава същите резултати, и т.н. До практически консенсус се стига след дълго доуточняване на опитните условия, чистене на проблеми, сравняване на данни, анализ на резултатите и т.н. Затова обикновено този консенсус е верен.

(Поне според знанията ни към момента. Напълно е възможно по-нататък да научим неща, които опровергават старите позиции. Тогава науката проверява всичко и допълва знанието си. Но отново по тази бавна и внимателна процедура – не само по нечие твърдение, че той е Айнщайн. Науката знае, че на един Айнщайн или Галилей се падат по милиони луди с кауза.)

И най-вече науката прави разлика между експеримент (специална постановка, която може да греши и доста често греши) и факт (нещо, обективно доказано по строги критерии на базата на голям брой експерименти). Точно както и между хипотеза (умозрителна конструкция, която твърди нещо, без да разполага с достатъчни доказателства) и теория (умозрителна конструкция, която вече има зад себе си достатъчно сериозни доказателства). Например възгледът на Айнщайн, че много неща във физиката са относителни, отначало е бил хипотеза. С времето обаче са се натрупали достатъчно доказателства за верността му, за да е вече теория.

(Затова хора, които казват за нещо „Това е само теория“, всъщност казват „Аз съм идиот, който не знае разликата между хипотеза и теория“. Оттам нататък да ги слушате е така безсмислено, както ако казват за нещо със същата пренебрежителност „А, това е само факт“.

Важи още повече за хора, които казват „Всеки си има свои истини / факти / реалност“. Те имат нужда да ги биете, докато им обяснявате, че ги биете само в тяхната реалност, а във вашата не ги пипвате с пръст, така че няма как да спрете. Да не ви занимават с претенциите си, вие не сте виновни, проблемът им е в тяхната си реалност. И най-вече да не охкат и да не се съпротивляват, защото правят собствените си твърдения за смях пред околните…)

А ежедневието?

Ежедневието, дори това на учените, не е научен процес. В него нещо се възприема, когато вече се е доказало като факт. В него правосъдието може да не е абсолютно съвършено, но е необходимо и полезно. Психиатрията – също. Както впрочем и разбирането как работи науката.

А кое е в крайна сметка странното, и защо го има?

Добре, а защо тогава толкова хора наоколо не са наясно с тези неща? Защо непрекъснато ще видите хора, убедени че всеки си има своя истина, свои факти и своя реалност?

Простичко е. Тези хора не приемат истините и фактите от обективната реалност. Поради особено тежък идиотизъм, дебелоглавие и/или други вътрешни проблеми. И затова си съчиняват своя реалност и факти. Точно както някои деца си имат въображаеми приятели, които са им разхвърлили играчките, казали са им да не си ядат закуската или са разляли боя върху албума със снимките на баба и дядо.

Ето затова тези хора са странни и изобщо ги има. Както е казал мъдрият шоп, „улавинята оди по ората – я улаво дръво не съм видел“.

Само че децата обикновено надрастват с времето въображаемите си приятели. Докато възрастните, които си съчиняват реалности, обикновено с времето само затъват все по-дълбоко в тях.

Затова, ако имате такива около себе си, бъдете възрастни и отговорни хора – проявете грижа за тях. Помогнете им да намерят път към лечение – по-нататък то ще става все по-трудно и ще отнема все повече време и усилия.

Въпреки че могат да отричат и психиатрията. Това е доказателство не че я няма или не работи, а че те имат нужда от грижите ѝ.

И докато не са станали мнозинство. Станат ли, е време да се спасявате нанякъде, където за тях се грижат както им е нужно.

Иначе рискувате тук те да се погрижат за вас както смятат, че ви е нужно.

Мрачни размисли

July 9th, 2022

Обикновено пиша за неща, за които знам достатъчно.

Този път не е така. Много от нещата няма как да ги знам. Някои вероятно никой няма как да ги знае. Но предположенията, които здравият разум прави около тях, не ми харесват.

Затова реших да ги споделя. Без претенции, че са абсолютна истина и с гаранция ще стане точно така. Просто разказвам какво ми изглежда потенциално възможно.

За войната

Войната в Украйна включва едно сериозно противоречие. Русия не може да си позволи да я изгуби – сегашната руска доктрина е имперски военен експанзионизъм на по същество нацистка основа, отстъплението или спирането (освен за довъоръжаване) е за него смъртта му като такъв. Западът пък не може да си позволи да остави Русия да я спечели – би повторил грешката, която направи срещу Хитлер в началото на Втората световна война. Това противоречие определя развитието на нещата там.

Предполагам, че в момента енергично се търси негово решение. Вариант, поне малко приемлив и за двете страни. Много се надявам да бъде, или дори вече да е намерен. Но на мен не ми е известен и не ми хрумва такъв. А е глупаво да предполагам на базата на неща, които не знам. Така че разглеждам варианта, при който такова решение не е намерено.

Вече е ясно, че руската армия превъзхожда украинската в само едно – в тежка и дългобойна артилерия. Но затова пък десетократно. Да, решаващо е, ако противниковите градове бъдат изравнявани със земята без грижа за цивилните жертви и разрушенията, и Русия прави точно това. Но получи ли украинската армия достатъчно тежка и дългобойна артилерия, може да спечели дуела с руската. И Западът има ресурсите да ѝ достави повече от достатъчно, ако реши.

Защо бави доставката? Според мен изчаква. Руската армия напредва благодарение на колосален разход на оръжие и муниции. Дневно изстрелва по около 50 000 снаряда, а руските заводи не могат да произведат за ден и 10 000, дори извън санкции като сегашните. Изведени са от строя около 1000 танка, а Уралвагонзавод – заводът, в който се произвеждат руските танкове – на практика е спрял работа заради санкциите. Унищожените модерни танкове Т-72 и Т-80 вече се заместват с изкарани от резерва стари Т-62. От високоточните оръжия вече са останали почти само противокорабни ракети, нали Украйна реално няма флот, по който да се изстрелват.

Така че вероятно до максимум 2-3 месеца Русия ще е близо до изчерпване на ключови видове въоръжение и муниции. Хора може да мобилизира милиони, но с какво ще ги въоръжи? Тогава сериозно попълнение от далекобойни оръжия за украинската армия ще бъде навреме и на място. Ще ѝ даде възможност да обърне хода на войната, да превземе изгубените територии и да изблъска руската армия от Украйна.

Какво обаче следва? Русия е реално феодална държава, маскирана отгоре-отгоре като псевдокапиталистическа. Цар в нея е най-силният. Изблъска ли украинската армия руската от повечето от превзетите територии, Путин ще се е показал като слабак. Вече на върха няма да има място за него. А начинът за смяна на лидер в днешна Русия е един – ковчег.

(Да, Путин старателно е разчистил от върховете всички, които не са безлични и потенциално биха могли да го заменят. Войната обаче променя това. Некадърникът Шойгу беше заменен начело на войната с доказалия ефективността си „касапин на Алепо“ Бортников. А когато и той показа нежелание да избива нови и нови десетки хиляди цивилни братя по славянство, също беше изритан без колебание. На негово място Путин постави Суровкин – психопат от подтипа на Лаврентий Берия. Продължаването на тази война прави поставянето на особено крайни психопати начело на руската армия по-важно от потенциалната опасност от тях за трона на Путин. Така че помнете фамилията на този генерал – не е изключено да я чуваме за в бъдеще по-често.)

Затова за Путин победата в Украйна е въпрос на физическо оцеляване. А антисоциалните психопати като него са способни за личното си оцеляване на абсолютно всичко. Ако единственото, което им е останало, е ядреното оръжие, ще го употребят без никакво колебание. Самата идея, че избитите от него хора имат някакво значение, им е непонятна по начало, по биологични причини.

Тогава Западът ще е пред избор. Не отговори ли с ултиматум, ще изгуби влиянието си в света, включително способността си да поддържа мир за себе си. Не може да си го позволи – ще трябва да отговори с ултиматум. А това означава Трета световна. Ядрена… И най-лошото е, че затвори ли си очите, войната пак ще го настигне. Точно както Чърчил каза за Невил Чембърлейн, „който избира безчестието пред войната, получава не само безчестието, но и войната“.

Такава война ще е страшна, но няма да е смъртта на света. Руското ядрено оръжие е на същото дередже, както и неядреното. Вероятно под една четвърт от него ще успее реално да порази целите си. С толкова Западът не може да бъде унищожен. Нито дори отслабен до степен да не може да смаже изхабилата конвенционалните си оръжия Русия. А изгуби ли няколко десетки милиона население и десетки ключови градове, Западът вече няма да може да си позволи никаква милост към Русия. Политици, които агитират за милост, ще бъдат разкъсани на парчета от близките на жертвите. Нюрнбергски процес срещу руските лидери ще е по-неотвратим и от изгрева на Слънцето. Пълно разоръжаване на Русия, забрана да има армия, вероятно дори разделяне на малки и слаби държавици – вероятно също.

Има ли Русия изход?

Има ли при това положение Русия някаква тактика, която да ѝ дава надежда да спечели? Доколкото познавам начина на мислене на руското ръководство – да. А именно: Русия да си избере една държава от НАТО и да я унищожи с ядрено оръжие. С надеждата това да уплаши народите на натовските страни и те да принудят политиците си да се откажат от смазването на Русия.

Необходимите условия са:

  • ударът да е неочакван, за да не успее НАТО да се подготви да го отрази
  • да унищожи градове с поне 50% от населението на държавата (тоест да е достатъчно малка)
  • да е източноевропейска – към такива големите в НАТО имат по-малко симпатии и обвързаност

Това ограничава списъка на потенциалните жертви до четири – трите прибалтийски републики и България. Познайте коя от тези страни не е на стотина километра от Санкт Петербург, от посока, от която ветровете най-вероятно ще довеят ядрения облак точно към него. (И е прът в колелата на лъжата, че Русия е историческата майчица на славяните, дарила им държавност, християнство, език, азбука и прочее.)

Разбира се, това няма да спре НАТО – напротив, ще му докаже много нагледно, че ако Русия не бъде ликвидирана като военна сила, това значи атомни бомбардировки и над другите държави от НАТО. Включително над най-големите и влиятелни. И Путин вероятно се досеща, че това е възможно, но към този момент вече няма да има какво да губи. След лъжите за Украйна Западът няма как да му вярва повече, и той го знае.

Какъв е изводът? Ако Русия употреби ядрено оръжие в Украйна, внимавайте в ситуацията. Не е изключено да е разумно при ескалация дори да се евакуирате по-надалече от големи градове. 20 километра разстояние би трябвало да ви предпази достатъчно дори от най-тежките ядрени бомби – освен ако някоя не падне поради неточност върху мястото, където сте.

Ами ние с гайдите?

Гарантирано ли е, че изобщо развитието на войната ще поеме в тази посока? Категорично не. Политиците знаят много повече от мен – струва ми се най-вероятно да измислят някакъв начин за взаимен компромис. По-скоро се боя, че този компромис може да остави на Русия някаква печалба от войната – това на практика гарантира, че тя ще я продължи при първа възможност. И ще се задоволи само с Украйна, дори цяла, колкото Хитлер се задоволи само с Полша. Познайте кои ще са следващите. И на какво ще заприличат българските градове в такъв случай… Но това е вече друга тема.

Дори да се стигне до именно това развитие, гарантирано ли е, че ще ни ударят? Не. Изцяло на „усет“ бих казал, че в този случай шансът ще е между 5 и 10%. Което значи, че с вероятност 90-95% само ще станете за смях с евакуиране. Но според мен мъдрият човек предпочита десет пъти да му се смеят, отколкото веднъж да умре.

Ако ни ударят, гарантирано ли е, че „сички ша омрем от радиацието“? Не. Съвременните ядрени бомби се взривяват на километри височина, за максимално поразяване от ударната вълна. При такъв взрив има начално облъчване, но от 20 километра няма да ви убие, нито моментално, нито за месец или година. А вторичната радиация от дългоживеещи радионуклиди е на практика пренебрежима.

Колко време ще трае такова положение? Надали има как да продължи повече от две-три седмици. Напълно е възможно да се намери някакво решение още през първата седмица. Така че е малко вероятно да се наложи да отсъствате с месеци.

Сума сумарум

Повтарям: не зная достатъчно, за да преценя колко са вероятни тези неща. Просто споделям какво е принципно възможно да се случи.

(Ако някой смята да обяснява как Русия за нищо на света няма да постъпи така, нека не се хаби. Тя за нищо на света нямаше и да атакува Украйна, и т.н. Ако не може да се удържи да не пише глупости, с удоволствие ще му помогна, с блокиране. Не се ли ограничава екстремният идиотизъм, не ни чака добро бъдеще.)

И пак сънища…

June 30th, 2022

Малко веселие сред ежедневието. 🙂

Сънувах, че гледам видео и се чудя какво иде да рече то. А то беше:

Седи младеж на една маса в бар и си пие бирата.

Влиза девойка в бара, оглежда се – другите маси заети докрай. Сяда при него.

Поглежда я той, сбутва бирата настрана и слага ръка на коляното ѝ.

Тя махва ръката му от коляното си.

Той пак я слага.

Тя му плесва шамар.

Той пак слага ръка.

Тя става и си тръгва.

Той придърпва бирата обратно и продължава да си я пие.

… Какво мислите, че се оказа?

Реклама.

За курс по event-driven programming…

За украинските бежанци… и за нас

June 7th, 2022

Напоследък чух тонове плювни срещу украинските бежанци:

– че са гадове, понеже имат хубави коли и домове
– че искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат
– че ние им даваме по 40 лева на ден от джоба си, а те искат повече
– (въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро, и мезонети по Черноморието)
– че им плащаме от джоба си да живеят в петзвездни хотели, докато българските пенсионери мрат от глад
– че са неблагодарници, понеже не им харесва да ги тъпчем по 6 души в стари ЖП контейнери
– че са неблагодарници, понеже се възмущават, че някой тук им обстрелвал децата с въздушна пушка
– че са неблагодарници, понеже не им харесва български патриоти да ги пребиват на улицата
– че са претенциозни, понеже някои искат да имат достъп до аптека, а някои – даже до лекар
– че са нагли, понеже се учудват, ако към храната няма прибори
– че нямат място тук, след като за по цяла седмица все още не са научили български добре
– че ако ги подслоняваме, Русия ще ни атакува (заслужено – украинците са нацисти!)
– че а пък в Германия умните германци не им дават никакви помощи
– че а пък в Германия тъпите германци им дават по 200 евро помощ на ден, и проклетите мръсници си живеят безгрижно
– накрая и че хич не са бежанци, след като след известен престой тук започват да бягат от България, обратно в Украйна, при войната…

(Съкратил съм списъка няколко пъти, читателю – нищо лошо не си ми направил…)

Срещу тези приказки стои само една, простичка и обикновена – че украинските бежанци бягат от война и имат нужда от помощ. Не са и нужни повече – истината по всеки въпрос е една, безкрайно много и различни могат да са лъжите.

Но има нещо, още по-важно от това.

На какви струни в човешката душа се опитват да свирят тези твърдения?
Какви качества и черти са нужни, за да им вярва човек?
И какви качества и черти са нужни, за да ги разпространява?
Що за човек трябва да е – отвътре, под маската, която носи?

И какви струни в душата докосва другото – че бежанците бягат от зло и имат нужда от помощ?
Какви качества трябва да има човек, за да мисли първо за това, а после дали имат пари?
Какви качества са нужни, за да им помага с каквото може – подслон, дарения, добра дума в Интернет?…
Какъв трябва да е такъв човек отвътре, под маската на ежедневието?

С кой от тези два типа хора искате да сте близки, приятели… свои?
А от кой е добре да се пазите и да стоите по-далече?
На кой от тези два типа хора бихте вярвали, а на кой – не?
Кой от тях ще ви се отплати дори за доброто със зло, а кой – дори за прегрешенията с добро?

Сред кой от тези типове хора искате да живеете и да бъдете?

В момента правите именно този избор.

Нямам какво да добавя.

Помните ли?

May 29th, 2022

Този текст във Фейсбук профила на Вихрен Стоев ми се видя отначало дългичък. След това осъзнах, че може да бъде удължен десетки пъти – има с какво. И че е важно.

Затова го копирам тук. С подкана към всеки, който иска да го допълни – добре дошъл е в коментари отдолу!

(С изключение на творците на съдържанието му. Включително ако пищят за свобода на словото. Свобода на словото в блога ми имат колкото имат свобода на придвижване в дома ми, неканени. И свободата на лъжата не е свобода на словото – тя е смъртта на свободата на словото. Където я има, словото вече е преносител не на знание, а на измама и само вреди. Затова и несвободата на лъжата е не просто важно, а задължителна, за да има свобода на словото.)

—-

Тоя пост не е за днес, а да си го прочитаме пак след дни, месеци, години, когато има нужда.

Помните ли как има нацистки режим в Украйна? Аз помня.
А помните ли, че нямаше война, а само специална операция? Аз помня.
А помните ли, че Украйна се нападна сама, за да инициира война? Аз помня.
А помните ли, че украинците посрещаха руснаците като освободители? Аз помня.
А помните ли, че Русия няма намерение да окупира украински територии? Аз помня.
А помните ли, че Украйна не е регистрирана в ООН и не съществува? Аз помня.
А помните ли как целият свят подкрепи Русия? Аз помня.
А помните ли, че нямаше да има санкции щото ЕС е разединен и разпадащ се? Аз помня.
А помните ли, че санкциите не работеха изобщо? Аз помня.
А помните ли, че това е краят на долара като резервна валута? Аз помня.
А помните ли, че военните щяха да направят преврат в Киев? Аз помня.
А помните ли, че Беларус се включи във войната, за да довършат заедно? Аз помня.
А помните ли, че Полша ще нападне Украйна от запад за да си я подели? Аз помня.
А помните ли, че всъщност причината за операцията бяха гей-парадите? Аз помня.
А помните ли, че Украйна разработваше ядрено оръжие? Аз помня.
А помните ли как се намериха лаборатории за биологично оръжие? Аз помня.
А помните ли, че имаше споразумение НАТО да не расте на изток? Аз помня.
А помните ли, че имаше 60 американски бази в Украйна? Аз помня.
А помните ли убитите българи в Одеса? Аз помня.
А помните ли насилственото налагане на украинския език? Аз помня.
А помните ли, че в Донецк убили толкоз деца, че чак алея има? Аз помня.
А помните ли че Малайзиския самолет го свали Украйна? Аз помня.
А помните ли, че Киев щеше да падне до часове? Аз помня.
А помните ли, че оттеглянето от Киев беше планът през цялото време? Аз помня.
А помните ли, че в Буча имаше актьори? Аз помня.
А помните ли, че всъщност не бяха актьори, а манекени? Аз помня.
А помните ли, че и манекени не бяха, а избити от украинците местни? Аз и това помня.
А помните ли, че украинската армия беше в котел и всеки момент ще бъде обкръжена? Аз помня.
А помните ли, че корабът Москва не е потъвал изобщо? Аз помня.
А помните ли, че все пак потъна от цигара? И от лошото време? Аз помня.
А помните ли, че Русия се удържаше, защото я е грижа за цивилните? Аз помня.
А помните ли, че Херсон иска да стане провинция на Русия? Аз помня.
А помните ли, че някакви хора в мазата на завод са най-злите нацисти на света? Аз помня.
А помните ли, че се оказа, че и в Приднестровието има геноцид? Аз помня.
А помните ли, че ако някой даде оръжие на Украйна, Русия веднага ще го смели? Аз помня.
А помните ли, че протестите с руските знамена бяха “за неутралитет”? Аз помня.
А помните ли, че всички щяха да плащат газ в рубли? Аз помня.
А помните ли, че газ освен в Русия няма никъде? Аз помня.
А помните ли, че всички спряха да дават оръжия на Украйна като спря газът? Аз помня.
A помните ли, че България е под робство на НАТО? Аз помня.
А помните ли, че има обявено гражданско неподчинение? Аз помня.
А помните ли, че Крим е руски? Аз помня.

Трябва да помним лъжите. Да разказваме историята им. Да ги познаем, когато изскочат пак след дни, години, десетилетия. Да помним кой ги е приказвал, откъде са идвали, кой ги е повтарял.

Аз помня. А вие?

—-

И „малко“ допълнения от мен:

Помните ли, че Русия никога не започва войни? Тя само ги завършва?
Че само луд би повярвал, че тя ще атакува Украйна?
Или че ще се опита да окупира Украйна – украинците са братя славяни, защо ѝ е?
И че тези слухове са само мръсен опит на Запада да отвлича хората от проблемите му?
Че Русия не краде от окупираните области всичко, което може?
Че няма да атакува и други държави, не само Украйна – защо ѝ е?
И как ако Западът ѝ позволи да окупира цяла Украйна, няма да поиска повече?
А как НАТО трябва да се изтегли напълно от цяла Източна Европа?…

Помните ли, че руската армия е непобедима и велика, и като нея няма втора?
И че ако поиска, за две седмици ще прегази НАТО и ще стигне на Атлантика?
Как тя не използва свръх-оръжията си, за да не ги видят САЩ и НАТО и да ги изкопират?
И се бави, понеже украинската армия е много по-голяма и по-добре въоръжена?
Че воюва в Украйна, за да опазва отечеството си?
И че в в Украйна няма руски наборници?
А как те не бяха пратени да копаят на ръка окопи в „рижия лес“?
Как служещи на крайцера „Москва“ са не загинали, а в самоотлъчка?

Помните ли как Русия никога нямаше да напусне Змийския остров?
А как това, че го напусна, е жест на добра воля?
Как вече е унищожила три пъти повече украински самолети, отколкото Украйна има?
И два пъти повече западни артилерийски установки, отколкото са доставени?
Помните ли как няма убити руски генерали?
А как украинците бяха ударили в Нова Каховка склад не за оръжие, а за торове?

Помните ли как Зеленски беше избягал на Запад още първия ден от войната?
Че украинците са нацисти и бандеровци?
И че Русия воюва, понеже се бори срещу нацизма в Украйна?
А че Украйна е изкуствена държава, която не е легитимна?
И че населението в нея – и руско, и украинско – чака руската армия да го освободи?
Как ще я посрещне с цветя и само ще арестува украинските войници?

Помните ли как гарата в Краматорск не е бомбардирана?
А че е бомбардирана, но от украинците?
И че избитите там цивилни са само манекени?
А че не са манекени, а актьори? Същите като в Буча?
А как „Офицерския дом“ във Виница бил ударен, защото бил военен обект?

Помните ли как Мариупол нямаше да бъде бомбардиран, понеже е руски град?
Как театърът му беше бомбардиран, понеже там бил щабът на „Азов“?
И на практика всички други цивилни сгради, защото и в тях бил щабът на „Азов“?
И че всъщност не е бомбардиран – спътниковите снимки са западни фалшификати?
Как скрилите се в Азовстал мариуполци ги беше отвлякла там украинската армия?
А как там има и 20 000 западни и израелски военни?
Как от „Азов“ се предадоха след евакуирането на цивилните в Азовстал, понеже си нямат жив щит?
А как в руски плен масово измират от инфаркт – от страх, че ще ги съдят?
Как Северодонецк и Рубижне нямаше да бъдат бомбардирани, понеже са руски градове?
А как ги бомбардират, понеже там е щабът на „Азов“?
Как Одеса нямаше да бъде бомбардирана, понеже е руски град?
И как там запушват прозорците с торби пясък, за да скрият щабовете на нацисти?…

Помните ли как през 2014 г. 97% процента от Крим гласува за присъединяване към Русия?
А как „учтивите хора“, които проведоха референдума, не бяха руската армия?
Как армията на ДНР и ЛНР също не е руска армия със сменени опознавателни знаци?
Как обкръжените при Иловайск украинци щяха си тръгнат свободно, ако оставят оръжието си?
Как украинците в окупираните райони се евакуират в Русия доброволно?
И как доброволно отиват да работят за руската армия в концентрационни лагери?
А как украинските военни престъпници сред тях ще бъдат наказани най-сурово?…

Помните ли, че Финландия ще загине без руските доставки, ако влезе в НАТО?
И как това е опасно за нея? Че НАТО няма да я пази?
Както нямаше да пази и Украйна, ако тя беше негов член?
И как влезе ли Швеция в НАТО, Русия веднага ще превземе Готланд?
И НАТО няма да я опази, въпреки че е негов член?
А как без руските суровини ЕС ще загине?
И как това е краят на ЕС, еврото, долара и мръсния прогнил западен либерализъм?…

Помните ли как не Русия, а САЩ и ЕС блокираха украинските доставки на жито по море?
А как Русия обеща да не ги блокира повече, ако отменят санкциите срещу нея?
И как за недостига на жито в Африка е виновна Украйна, понеже се съпротивлява?
И понеже на преговорите с Русия не приема руската позиция?
Нито пък прави разумни компромиси?…

Помните ли, че украинските бежанци у нас са гадове, понеже имат хубави коли?
И че искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат?
Как им даваме по 40 лева на ден? И те искат повече?
Въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро?
И се възмущават само защото тук някой им обстрелвал децата с въздушна пушка?
И как, когато български патриот ги пребие на улицата, се оплакват в полицията?
А как в Германия не им дават никакви помощи?
И как, ако имат кола за над 10 000 евро, им дават помощи само ако я продадат?
И как им дават по 200 евро помощ на ден, на проклетите мръсници?
И че изобщо украинците са гадове, понеже имат хубави домове и изкарват добри пари?…

Помните ли как без руския газ ще останем без ток?
И как Русия ще ни спре газа, ако изнасяме оръжие за Украйна – иначе никога?
А че ние сами сме си виновни, че ни го спря, понеже сме членове на ЕС и НАТО?
Как за нас нямаше да има газ отдругаде – Азърбайджан, САЩ…?
А как щеше да има, но на тройни цени?
А как без руското ядрено гориво ще останем без ток?…

И изобщо, как да помагаш на Украйна е лошо за нея, понеже само удължава агонията ѝ?
Че украинското знаме е предателство за българина, а руското е гордост?
Че да подкрепяш Украйна е войнолюбие, а да подкрепяш Русия е миротворчество?
И е миротворчество да си неутрален, докато агресорът печели войната?
И да подкрепяш Украйна е национално предателство, а да подкрепяш Русия е патриотизъм?…

Помните ли как светът нямаше да разследва руските престъпления в Украйна?
А че и да ги разследва, нямаше да намери нищо, защото ги няма?
А че разследващият ги екип е от платени лъжци и ще фалшифицира доказателства?…

Аз помня. И ще помня.

Помнете и вие. Не само лъжите – най-вече лъжците.
Защото стигне ли любимата им армия тук, вече не само ще ви лъжат.

За руската и украинската артилерия… и не само

May 15th, 2022

Разказаха ми нещо, което ме замисли.

Във войната в Украйна руската артилерия действа по класическия начин от Втората световна война. Дислоцира се батареята, приготвя се за стрелба и чака заповеди от комбата по какво да стреля. Право на избор къде да се дислоцира, по кого да стреля и т.н. няма – прави се каквото е заповядано. Без заповед само се отбранява, ако я атакуват. (Ако не ѝ е забранено и това.)

Украинската артилерия е пръсната на малки единици – често дори само едно оръдие. Имат (доста голям) район, в който да се дислоцират – те си избират къде точно, кога и къде да се местят и т.н. Централни заповеди почти няма. Вместо тях има приложение за смартфони. Операторите на дронове въвеждат в него координати на забелязаната цел, оръдейците – данни за позицията си, и приложението моментално им дава данни за поставяне на оръдието, за да бъде ударена конкретната цел с висока точност. Стрелят по нея на които оръдия е в обсега и според важността ѝ. Децентрализирано управление на огъня.

Като резултат украинската артилерия често дори успява да надмине руската като ефективност и резултатност. Въпреки че е няколко пъти по-малка, и с изключение на доставените от Запад към 10% от оръдията ѝ, по-стара и по-хилава от руската. Унищожението на руската армия при опитите ѝ за създаване на плацдарм през Сиверски Донец го демонстрира изключително убедително… А в същото време е много по-малко уязвима от руската – единично оръдие се мести и крие много по-лесно, поразява се със стандартна артилерия много по-трудно и т.н.

А толкова ли са изостанали руснаците, че не прилагат същото? Нямат ли си кадърни програмисти?

О-хо-хо! Имат, и още как! 98% от ботнетовете са реализирани и контролирани от руснаци. Вярно е, не от случайни киберкримки, а от поделение 26165 на ГРУ – хакерите на руската армия. Но това ги прави не по-малко, а по-достъпни за военни цели. А киберпрестъпността печели и плаща доста, лесно наема качествен талант, иска се изключително майсторство, за да си водещ сред нея. Очевидно хакерите на ГРУ са.

А защо тогава не го правят?

Защото подобно приложение би нарушило принцип номер едно на руската армия – тя е, за да изпълнява заповеди. В нея личната инициатива се поощрява единствено когато е в изпълнение на конкретна заповед, и дори тогава не винаги. Във всички други случаи се хвали на думи и наказва на дело.

А това е заради един фундаментален факт. Под „капиталистическата“ боя Русия продължава да е феодална държава.

Например в нея изгодните бизнеси се водят юридически собственост на съответните олигарси, но реално са тяхно ленно владение, дадено им за вярна служба. В момента, в който „сеньорът“ прецени, че друг би му служил по-добре, владението преминава в „собственост“ на този друг, срещу непублична сума (като правило нула). Ако настоящият му „собственик“ не е наясно със системата – примерно се заблуждава, че бизнесът е наистина негова собственост – му се случва каквото ще му докаже грешката му (Ходорковски, anyone?). Подобно е положението и с всички други видове „владения“ – високи постове, привилегии и т.н.

Размерът и важността на „владението“ се определя от точно едно нещо – до каква степен „собственикът“ му е над закона. Това не винаги съвпада с обичайните представи. Например типичният армейски генерал командва като минимум бригада, няколко хиляди войници и огромно количество бойна техника, а лейтенантът от „службите“ често няма нито един подчинен и единственото му оръжие е един пистолет. Ако обаче лейтенантът изкомандва генерала да му пази колата, генералът ще го изпълни на мига, въпреки че лейтенантът официално е много далеч под него в йерархията. Просто „службите“, като реално политическа полиция, са благородническа категория безусловно над всички други, тъй като са по-доверени на властта от всички други. Съответно идеята, че можете да им се опънете за нещо, или да ги съдите, би разсмяла нормалния руснак.

Затова за Русия безпрекословното подчинение в армията е от върховна важност. Заради тежкото си въоръжение армията е по-силова институция дори от „службите“, а в същото време е много по-малко доверена на феодалната върхушка. Позволи ли се в нея култура на самоинициатива, върхушката е под заплаха, по-страшна от външните врагове. За всяка феодална върхушка най-страшният ѝ враг е простолюдието, което тя тъпче – а армията е набрана предимно от него… Затова подобна гъвкавост, базирана на самоинициатива, няма да бъде допусната в руската армия дори при риск за загуба на войната.

Накратко, Русия е феодализъм с тънък до прозрачност слой капиталистическа боя отгоре. Докато Украйна е доста несъвършена и дори с феодални остатъци демокрация, но все пак по-скоро демокрация. Затова тя може да си позволи да даде свобода на инициативата на бойците си – може да разчита на лоялността им. Докато Русия няма как да посмее да ѝ разчита.

А свободата на инициативата и гъвкавостта при изпълнение на задачи са огромни предимства в съвременната война. На теория най-ефективното ѝ постижение, интеграцията на видовете оръжия и родовете войски, е чисто командна задача. На практика обаче, подобно на икономиката, съвременната военна обстановка е твърде сложна и динамична, за да може да бъде обхваната адекватно от централизирана командна система. Съответно делегирането на инициатива и децентрализирането на действията носят огромен плюс. През 1982 г. Израел успява да разгроми многократно по-многобройните арабски армии основно защото позволява инициатива и децентрализиране на действията. Това, че израелската армия е въоръжена със западно оръжие, а арабските с руско, също е фактор, но с по-малко значение.

Ето затова Украйна, въпреки че има няколко пъти по-малки човешки и военни ресурси от Русия, има отлични шансове да спечели тази война. Тя е по същество война на капитализма срещу феодализма. Виждали сме я неведнъж, и на военния фронт, и на икономическия, и на социалния. Знаем как свършва.

А и не е зле да се замислим над още нещо. През 2014 г. Украйна успя да изкара от властта част от руските агенти там. Малко, но все пак. Като резултат, за само 8 години доста украинци стигнаха дотам да карат коли, които по българските критерии изглеждат луксозни. И завистливите ганьовци ги плюят за това. Вместо да се замислят защо те не карат такива – и какво е нужно, за да получат един ден тази възможност.

Всъщност, не за да я получат те – за да я получим всички в България… Те няма да го проумеят. Ако бяха способни на това, нямаше да са завистливи ганьовци. Но може би ние, които смятаме себе си за извън тази група, е добре да вземем мерки по въпроса.

„Какво ни очаква сега“

March 2nd, 2022

Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что ждет нас теперь“. И най-безсрамно я открадвам и превеждам на български тук:

—-

КАКВО НИ ОЧАКВА СЕГА

2 март 2022 г.

Откъсвайки се от всички тези ужаси, които достигат до нас от театъра на братоубийствената Руско-украинска война (именно под това име тя ще влезе в историята), и от страховете, които ежеминутно ни терзаят у дома, ми се иска да проанализирам ситуацията, така да се каже, от птичи полет.

Всяко общество прилича на пирамида по близостта си към властта и способността си да влияе на властта. В демокрациите обаче тази пирамида е полегата, с остри ъгли в основата и тъп връх, а в личностните автокрации (абсолютни монархии, тирании) е с много остър връх и ъгли при основата, твърде близки до 90 градуса. Нашето общество е характерен пример за втория тип, автократската пирамида.

„Дълбините на народа“ представляват около 80% от нея. Те са основата на пирамидата. Като правило хора, които живеят небогато или дори бедно и предпочитат телевизора пред Интернет за съставяне на картината си за света. Те или изобщо не са стъпвали зад граница, или са се задоволявали с охраняемите плажове на Турция, Египет, Тунис или Хайнан. Те са стихийни антиамериканисти, въпреки че никога не са били в Америка. Антиамериканизмът им е последствие от комплекса на завистта на фон на непросветеност. Често в главите им картината на света е омотана в теория на заговорите, псевдоистория и други странни представи. Те са пасивни и сега, макар и недоволни от живота, и са послушни на властта.

В сегашната ситуация повечето от тези хора (около 70%) поддържат войната на Путин по украинските полета и вярват в кръвожадни антируски „бандеровци“ и злобен Запад, които противостоят на Русия. Вършат го обаче без фанатизъм. Своите деца няма да искат да пратят на война и предпочитат да си спестят нейните трудности. Фанатиците сред тях са съвсем малко. Тези, които биха отишли да воюват като доброволци, ще го направят повече от нищета и отчаяние заради неуредения си живот.

Второто ниво на пирамидата са 18-19%. Това са интелигентни и културни хора, които широко използват интернет, ходят зад граница и познават добре света. Много от тях имат независими от властта източници на доходи. Други – напротив, работят в държавни корпорации или в бюрокрацията, обслужват властта, но нямат достъп до нея. Тези хора често, но не винаги живеят прилично. Могат даже да имат жилище в Латвия или България, или дори апартаментче на Лазурния. Сред тях преобладава ясното разбиране на картината на света, много имат силни нравствени принципи и ценят свободата. Други – напротив, продават таланта си на властта, и срещу мълчанието си получават нелоши заплати в университетите, бюрокроцията и близкия до властта бизнес. Немалък брой представители на тази група, потресени от последните събития, и в момента сменят лоялността си към властта с морално противопоставяне, подават си оставките от държавни служби и медии, и т.н. Но така постъпват далеч не всички лоялисти. Пример за протестното мнозинство сред тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а на лоялното малцинство – Гергиев.

Най-сетне, върхът на пирамидата – 1-2% от населението – са бенефициентите на сегашната руска система. Това са хора изцяло предадени на властта, също образовани и разбиращи всичко. Имащи на Запад не апартаментчета, а вили, солидни влогове в западни банки (от Швейцария до ОАЕ), участващи в международния бизнес. Това са чиновници от най-висок ранг, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати в Думата и Съвета на Федерацията, губернатори, многозвездни генерали от армията, ФСБ и ГРУ. Те са продали свободата си на Путин и са получили в замяна богат и привилегирован живот. Те са безпрекословни изпълнители на волята му, но не по идейни, а по абсолютно користни съображения. Идеолози от сорта на Дугин или Вайно сред тях също има, но са малко. И, най-важното, идеите им са най-различни, общо е само че се опитват да ги осъществят чрез „достъп до тялото“.

Сега в тази елитна група царят ужас и фрустрация. Най-често чуваният израз в кабинетите и на Кремъл, и на Лубянка, и на Старая площадь е „той ни измами“. С Руско-украинската война Путин занули целия им сладък живот, направи недостъпни за тях парите им и вилите им в най-хубавите места по света, и на всичкото отгоре изисква от тях още повече лоялност, без да му пука, че съучастието в тази война прави много от тях поименно военни престъпници и обекти на трибунала в Хага. Такава договорка с Путин те нямат. Освен това пред тях започна да се мержелее и призракът на Големия терор, ако отхвърленият от целия свят режим продължи военната си агресия. А по-нататък ги чака и перспективата от тях да остане само ядрена пепел. Пък тая перспектива хич не е интересна за собствениците на океански яхти, колекции ролс-ройсове и ламборджинита, шедьоври на живописта и уютни вили сред тосканските лозя.

Тези хора престават да са лоялни на Путин. Защо да губят всичко накрадено, че и живота си в добавка? А без тях Путин вече е не велик тиранин, а просто стар човек, който се крие в бункер. Даже прословутият „червен бутон“, така майсторски изобразен в „Шарли Ебдо“, той вече може да натисне, ама никой няма да се задейства от това. Няколкото му фанатици не се броят. Те просто ще бъдат изолирани, заедно с направилия грешка тиранин.

Путин не може да се обърне и към по-долния етаж от пирамидата. Той или е против него, или му е лоялен по същата причина, както и „елитът“, и ще му обърне гръб заедно с елита. А към дълбините на народа съвсем не може да се обърне. Той е всичко друго, но не и народен вожд. Пък и този народ, дори да му съчувства, няма да тръгне след него. Вече е научен на пасивност и оцеляване пред телевизора, а не на народна революция.

Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни, а Западът не беше приел съкрушителни санкции, щеше да продължи да се радва на лоялността и на пълната поддръжка на народа. Даже на мистичен възторг от страна на елита, като Хитлер през 1939-41 г. Интелигенцията щеше да бъде разцепена и изолирана… Но Путин изгуби войната, не успя с блицкрига, затъна в мартенската кал на украинските черноземи. И санкциите се оказаха наистина съкрушителни, както и обеща старият президент Байдън.

И Путин остана сам. Тук не е Иран, където режимът на аятоласите се утвърди в резултат на народна религиозна революция (както и режимът на болшевиките в Русия през 1917-22 г.). Не е и Северна Корея, където в деспотизъм прерасна също народна антиколониална война. В Русия вече трийсет години царува скучна и безидейна клептократия, приела от ръцете на болшевизма смазания от него народ.

Путин занули клептократията, вече няма как да бъде неин лидер. Опозори се пред целия свят и стана за човечеството особено опасен военнопрестъпник с признаци на лудост. До няколко дни ще го отпишат. Не той, а нов лидер ще трябва да връща на върха на пирамидата „красивия живот“, да възстанови отношенията със Запада, да измоли разблокиране на банковите сметки в чуждестранните банки, да издейства отмяна на запорите върху имущества… Това ще трябва да бъде човек, неопетнен от сегашните престъпления, в идеалния случай даже осъдил ги на пълен глас, но произхождащ от техните среди. Човек, с когото те могат да се договорят.

Затова не ни грози нито нов сталинизъм, нито ирански път, нито севернокорейски. Масите в Русия са безмълвни, народна революция няма да има. Ще има, и то много-много скоро, вътрешен за върхушката преврат, подобен на смъкването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11 септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Но за да възстанови отношенията със Запада той ще трябва да се опира на средният, активният етаж от пирамидата, да има неговата морална поддръжка и да възстанови демокрацията и гражданските свободи. И можем да го очакваме в близките дни, най-много седмици. Оставам оптимист, господа.

Путин изгуби тази война

February 27th, 2022

Тече четвърти ден от сраженията. И става все по-ясно – Путин изгуби тази война.

Губи я в Украйна, от най-високо до най-ниско ниво. Комедиантът Зеленски вместо да се подриска от страх и да се предаде или скрие, се оказа истински президент и мъж. Остана под бомбите в Киев и на предложението на САЩ да го евакуират отговори: „Трябва ми не транспорт, а оръжие!“. Показа, че са палячовци другите държавни глави, начело с Путин… Милионерът Кличко вместо да дава акъл от вилата си в Калифорния, организира отбраната на града и сам е на предните линии. Тринайсетте граничари на Змийския остров, без дори да имат къде да се прикрият от снарядите, пратиха руски боен кораб да си завре ултиматума няма да напиша къде. Вместо да се пръснат като пилци, обикновените украинци взеха оръжието и се организираха в бойни части. Опитът да бъдат сплашени ги обедини… Ако някой пита какво е народ, а не мърша – ето, гледай.

И офанзивата му не върви. Вместо Киев да бъде прегазен за 4-5 часа, и останалото от Украйна за още няколко дни, Киев се държи вече четвърти ден. Свръхзвуковите ракети, ядрените подводници и другите легенди за руското оръжие не помагат. Няколко масирани атаки на града се провалиха. Опитите да го обкръжат – също: напредък засега има, но за пълно обкръжение ще им е нужен вероятно към месец. Лесните за превземане участъци падат бързо, но добре укрепените държат – германците научиха това при Ленинград. Рускоезичният Харков също отбива атаките със сталинградски героизъм. „Нацисткият“ батальон „Азов“ продължава да удържа Мариупол срещу атаки отвсякъде и бомбардировки в количества, достатъчни да го унищожат няколко пъти… Тук-там руските войски успяват да превземат по някое градче, но така за цяла Украйна ще им трябват години. И това насред полета, идеални за блицкриг. А като стигнат сред хълмовете и горите на Западна Украйна?

Това е едно от страшните поражения на Путин. В момента умира пред очите ни митът за „непобедимая и легендарная“. Разгромен от далеч по-малка и несравнимо по-слаба военно държава, но със смел и достоен народ. Хората си припомнят как мъничка Финландия също успя да се опъне на превъзхождащата я десетки пъти Червена армия – изгуби малко територия, но запази независимостта си. И започват да си задават въпроса какво ли ще стане, ако срещу руската армия се изправи равностойна ѝ по мощ. Дали от нея няма да останат, както казват руснаците, „рожки да ножки“…

Още по-страшно е поражението на Путин сред руснаците в Украйна. Преди ден-два писах във Фейсбук – по броя взети руски паспорти в Донбас си личи, че населението там май не обожава Русия. Че под ботуша на руската армия и наемниците ѝ си мълчи, но косвените белези показват скритото… А сега виждаме, че същото е и другаде. Градовете с руско мнозинство оказват жестока съпротива на руската армия. Някои биват прегазени, други удържат, но всички се бият свирепо срещу „освободителите“ си. Не зная дали Русия може да е добре дошла за тях, но Путин очевадно не е.

Губи войната Путин и на Запад. Вместо Западът – и целият свят – да е стреснат и смразен от светкавичната мощ на съветската армия, той се чувства заплашен, но не и уплашен. Обединява се срещу Русия, налагайки ѝ санкции, които преди биха били непредставими. Швеция и Финландия обмислят кандидатстване в НАТО. Германия драстично качи военния си бюджет над 2% от БВП – Путин постигна каквото Тръмп не успя дори да постави на сериозно обмисляне. Великобритания взе мерки срещу руските пари. Източноевропейските държави – включително такива с руски агентури начело, като Унгария и България – затвориха въздушното си пространство за руски самолети. Войски на НАТО бяха преместени напред, към границите с Русия. Решението тя да бъде отрязана от СУИФТ беше не просто прието, а единодушно. Из света се провеждат многохилядни митинги против войната и в подкрепа на Украйна. Даже световният спорт тръгна категорично да отрязва Русия. Дори Китай вече не я подкрепя толкова охотно… Не, не е страховита световна конспирация – просто Путин жъне каквото пося.

И го жъне дори сред руснаците на Запад. Навсякъде в митингите участват рамо до рамо местни хора, живеещи там украинци и живеещи там руснаци. Не защото са предатели на родината си, а защото са наясно, че Путин не е родината им, не е Русия. И на повечето места украински бежанци приемат и подслоняват в домовете си най-охотно именно местните руснаци. Включително в България. И това е една от причините да пиша този запис – моля ви, не забравяйте, че руснак не означава задължително путинофил. Че повечето руснаци в България са били тези дни по-достойни и по-антипутиновски от много българи. Гледайте ги с уважение, заслужили са го. И ако някой се опита да ги тормози, без колебание му подарете юмрук в зъбите. Да не позори България, българите и вас лично.

(А най-запенените и отблъскващи „мурзилки“ тук са българи, за срам на всеки честен българин. Да, немалко от тях не са платени или с мръсни надежди лекета, просто са промити от Путиновите лъжи, на които са имали наивността да се доверят. Да, немалко от тези хора са иначе свестни и добри. Уви, когато мътилката се оттече, те ще се окажат при лекетата – не истински заслужено, но там ще са се сложили сами. Няма да бъдат преследвани, но и няма да се отърват лесно от позора и погнусата. Уви, кой каквото сам си направи…)

А най-страшно губи войната Путин в… Русия. В руските медии тази война е операция, ограничена в Донбас, да го освободят от превзелите го подло укрофашисти – Путин го е страх да признае пред народа си, че извършва агресия срещу Украйна. Подготвени са мобилни крематориуми за убитите руски войници, да няма върнати в Русия тела и въпроси около тях – „изчезнал при учение, точка“. Но въпреки това народът му научава, и хората с ум и съвест реагират. В Москва и Санкт Петерсбург всеки ден има демонстрации срещу войната, въпреки вече няколкото хиляди арестувани, въпреки заплахите с уволнения и затвор за участие в тях. Руски интелектуалци масово подписват открити писма срещу тази война. Дори спортисти се обявяват срещу нея.

И дори в руската армия. Пленените руски войници разказват едно и също – никой от тях не е знаел, че атакува украинска територия. Казвали са им, че освобождават Донбас от превзела го украинска армия… Но командирите няма как да не гледат карти и да не разберат къде са, и много от тях не са щастливи. Вече на няколко пъти излиза информация как руски танкови колони спират някъде, изливат горивото и съобщават: „Горивото свърши, нямаме как да стигнем до фронта.“ Не от страх да воюват – от нежелание да стрелят по братята си. А в Херсон танкова колона беше връхлетяла, минала през града стреляйки във въздуха и излязла от другата страна, без реално да нападне нищо. Очевидно някой командир е изпълнил заповед да атакува както съвестта му е позволила.

(Току-що прочетох за двама руски войници. БТР-ът им привършва горивото преди Харков, на двеста метра от бензиностанция. Взимат те две туби, отиват до нея без даже да си вземат оръжието, и казват на персонала – етнически руснаци! – „Привет, ние сме освободителите ви, най-сетне пристигнахме! Викайте ура и ни дайте малко гориво, че го привършихме!… Ама чакайте, защо ни арестувате? Не се ли радвате?!…“ Познайте какво им е наливал руският агитпроп в главите. И каква се е оказала реалността.)

… Да, в Русия санкциите вече започват да оказват ефект. Все по-трудно е да се изтеглят пари от банкомат или банка. Нищо чудно скоро да започнат да изчезват от магазините първо някои стоки, после други… За Путин как се чувства обикновеният руснак е без значение, стига да не се бунтува. Но това няма как да скрие, че руският народ е жертва на тази война не по-малко от украинския. По различен начин – но всъщност не много по-различен. Русия губи може би повече убити на ден, отколкото САЩ загубиха в Ирак общо за 20 години там. И тези убити може формално да се водят войници и агресори, но реално са най-обикновени момчета. Изкомандвани да загинат за каквото сигурно поне 95% от тях не искат и се срамуват от него. Те и семействата им са също и точно толкова жертви на Путин – не го забравяйте.

Не е без значение и може ли Путин да си позволи да продължава тази война. Тя му струва по около 20 милиарда (в долари) на ден – БНП на Русия за близо седмица. Имаше готовност да издържи този разход за няколко дни до седмица, до толкова очакваше Украйна да падне напълно. Продължи ли над 10 дни войната, ще започне да загазва. Свършват парите, свършва горивото за воюващите части. Свършват дори запасените муниции, а за производство на нови трябват материали, които сега никой няма да продаде на Русия… А пък в това време светът вижда, че Украйна не е обречена и има смисъл да ѝ се помага. И помощта вече тече – хиляди противотанкови и противосамолетни ракети, тонове оръжие и муниции. Удържат ли украинците още десетина-петнайсет дни, Путин ще трябва да преговаря, и Украйна ще бъде в тези преговори силната страна. Нейната армия с всеки ден ще получава все повече и по-добро въоръжение, а това на руската ще свършва.

(Руското въоръжение и без това не е на ниво. Наскоро гледах видео с пленен руски танк. Операторът го разглеждаше и показваше отвътре – всичко е връзвано и кърпено кое както може. Било е подвиг изобщо да го докарат до бойното поле… Повечето друга руска техника е на подобно дередже. И танковете, и самолетите. И вероятно дори ядреното оръжие.

И на подобно дередже е и личният състав. Няколко руски части, може би между 50 000 и 100 000 души общо, са много боеспособни, но останалото е зле обучено пушечно месо. Резервистите и мобилизираните са още по-зле обучени. А повечето от боеспособните части вече са в боя, и по-слабата и зле въоръжена Украйна предимно успява да ги задавя и удържа… Какво ще стане, ако повечето от тези части бъдат разгромени? На Украйна това може да отнеме доста седмици воюване, но на НАТО вероятно би отнело ден-два. После „непобедимая и легендарная“ накъде и как…?!)

Може ли Путин да допусне това? Би означавало края му – главорезите под него няма да му простят. Ние може и да не усетим, ако го смени някой друг Путин, но той ще го усети, ако и за кратко. И на неговия стол няма как да седнеш, ако не си тежък психопат, руската управленска система не би го позволила. Така че оттук нататък следва от него да се очаква най-лошото.

Какво ще е то? Зависи дали околните ще успеят да му намерят някакъв изход от ситуацията, в която се вкара. Хич няма да е лесно. Ако успеят, може и нещата да се разминат по-леко. Ако обаче не успеят, може да се очаква всичко. Много по-агресивно включване на руската армия – до този момент тя предимно пази цивилното население. (Може да е не по хуманни, а по политически съображения, да не потриса руснаците – няма значение, фактът е факт, пази го.) Може да нареди масирани бомбардировки над украински градове, без значение на жертвите – не зная ще го изпълнят ли командирите му, някои вероятно да. Може да плаши Запада с ядрен удар, ако продължат да доставят оръжие на Украйна – Западът вероятно няма да престане, натискът от населението му в тази насока вече е твърде силен, а западните политици не могат да си позволят да го пренебрегнат. Може дори да стигне дотам да нанесе ядрен удар върху Украйна, за да сплаши съпротивата ѝ и света – съпротивата ѝ ще се втвърди още повече, а светът вероятно ще реагира с такова обединяване срещу Русия, че дори Китай ще бъде принуден да я изостави… В особено крайния случай може да се стигне дори до руски ядрен удар срещу държави от НАТО заради доставките на оръжие – това ще означава моментална ядрена война между НАТО и Русия, с пълните им арсенали, плюс конвенционална война. Ако Путин така или иначе няма да оцелее, защо да не погуби и света със себе си?

„Интересен“ е само последният вариант. Противно на убежденията на повечето хора, нито животът на Земята, нито човечеството ще бъдат унищожени. Ще загинат десетки, може би стотици милиони хора, но човечеството ще го преживее. (Русия има голям ядрен арсенал, но какво е състоянието му вече обсъдих. А САЩ няма да ударят с повече, отколкото реално им е нужно, за да обеззъбят врага.) Какви ще са последствията за Русия не ми се мисли. Какви ще са за България – също няма да са хубави.

Сигурно е само едно – ако Путин беше разкаран от Кремъл навреме, всичко това нямаше да се случи. Ако ще войната да спре в този миг, вече убитите и разрушенията ще са излишно много.

За наведените и изправените

February 25th, 2022

Покрай битката в Украйна чувам тук всякакви мнения. И немалко са как ние трябва да сме добре и с НАТО, и с Русия. И изобщо, как трябва да се снишим и наведем, че да мине бурята. Преклонената главичка сабя не я сече…

А има ли кой да ни поучи дали трябва?… Разбира се. Историята е велик учител.

Гледам историята ни. Има в нея и изправени, и наведени. Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов… И поп Кръстю, хаджи Иванчо Пенчович, литературни герои като Вазовия Кириак Стефчов…

Мисля си – кои са останали, след като е минала бурята? Кои сме запомнили, празнуваме… абе всичко, което оставят великите? Кои са оставили деца, домове… всичко, което се надяват да оставят обикновените?

Левски не е имал деца. Нито Ботев или Бенковски. Никой от тях не е построил хубава къща, дори министър-председателят Стамболов, неговият род също го няма вече… Но всеки българин ги помни. Къщата, в която е роден Левски, е възстановена с дарения на българи и турци. Възхищаваме им се, празнуваме ги, с гордост се обявяваме за техни потомци. Немили-недраги приживе, те днес са гордост на всеки. Загинали бездетни, днес техни деца сме всички българи. И неспастрили и грош, са ни оставили цяла България.

И поп Кръстю, и хаджи Иванчо Пенчович са оставили многобройна челяд и са построили красиви домове. Богатият Кириак Стефчов – сигурно в света на Вазовия роман също… Но никой днес не се бие в гърдите, че е потомък на поп Кръстю, нито на хаджи Иванчо. Дори собствените им деца са ги изтрили от паметта си, не са споменали на децата си от чий род идват. Нито пък за възстановяване на домовете им някой би дал и пукнат грош. Никой никога няма да ги празнува. Оставили са единствено спомена за позор.

… А всъщност първите двама са набедени предатели. Поп Кръстю всъщност никога не е предавал Левски, това е погрешна догадка, историците го знаят. Нито пък под смъртната му присъда стои подписът на хаджи Иванчо Пенчович – хаджията не я е подписвал. Всъщност той е дарил за въстания и образование на българчета цяло богатство, присъдата и свидетелствата за даренията са запазени… Истинско мекере е единствено съчиненият Кириак Стефчов. Реалните „наведени“ не са запомнени с нищо. Даже с предателство.

А защо тогава за предатели сме „назначили“ някого? Защо имаме нужда да помним някого за предател?

Не е ясно дали написаното от Стефан Цанев – че от Ловеч до София Левски го съпровождат само три заптиета – е истина. Но е истина, че никой не си помръдва пръста да го спаси. Даже най-близките му съратници, хора уж изправени, не се организират навреме. Нему равен друг е нямало, защото едничък е вършел нещо и е бил изправен наистина… Затова и сме назначили за предател когото сме се сетили. За да скрием от себе си, че истинският предател на Левски са наведените. Тогавашните българи, почти до един. За да ги отречем в себе си, за да обявим, че не сме техни потомци. За да не оставят те нищо, което да ни петни и засрамва.

За да не остане и помен, че те, нашите собствени предци, са били наведени.

… Това е било тогава. А Украйна е нападната сега. И утре най-вероятно ще бъде нападната и България. Апетитът идва с яденето, и бясно куче оздравяло няма. Така че днес сме в положението на българите от Възраждането – избираме изправени ли да бъдем, или наведени.

Но днес не е Възраждането. Думите, които оставяме в Интернет – блогове, форуми, социални мрежи – придобиват безсмъртие. Срамни ли са, няма да е лесно потомците ни да ги изтрият и отрекат. Ще трябва или да носят срама на челото до края на света, или да се отрекат от нас изрично и на висок глас. Да ни обрекат на безсмъртие на позора и на бездетност, както ние сме обрекли поп Кръстю и хаджи Иванчо Пенчович – но за разлика от тях заслужено.

Не бойте се, деца наши. Завещаем ли ви позор, ще имате правото да ни обречете на позор и бездетност, поименно. И не се колебайте да го направите, ще сме го заслужили. Щом вече го знаем, поучени от възрожденците, и щом за разлика от тях ще сме го избрали сами, няма да имаме оправдание. Не само някой днешен Ненко Терзийски – всички ние. Той може да ни е казвал да се навеждаме, но ние сами ще сме избрали да го послушаме. Така че на изкупление ще получим право когато убитите в Украйна станат от гроба. Включително руските войници – те са също такава жертва на злото в Кремъл, както убитите от тях.

… Не зная за вас, които четете това. Аз смятам да остана изправен. Не защото мисля, че някой ще ме помни или почита, нямам такива илюзии. Защото днес да си наведен означава да си негодник, а това не го мога.

Да, някой със сигурност ще ме впише в „един списък“, тукашната версия на „несъществуващия“ списък, по който ще бъде унищожаван цветът на украинския народ, както цветът на нашия преди 75 години. И когато бясното куче захапе и нас, и да съм се скрил, ще се намери кой да напомни за мен на зъбите с пяна по тях и да им посочи къде съм. За да получи охолен и спокоен живот, хубава къща, бъдеще за децата си. Тъй де, човек живее само веднъж… И ако вие решите да сте изправени, се гответе за същото. Когато избирате знайте, че няма да ви се размине.

Но знайте и че изправеният умира веднъж, а наведеният – всеки миг до края на съществуването си, колкото по-далече е този край, толкова повече пъти. Дори ако за изправения то би било охолен и спокоен живот.

И че балканджи Йово го помним и сме му потомци всички. А издалия него и дъщеря му – никой, и в бъдещето му няма негови деца.

И че човек живее само веднъж.

Мрачни опасения

December 30th, 2021

Ситуацията в Украйна хич не ми харесва. Нещата, които стигат до мен иззад кулисите – още повече.

Възможно ли е просто да съм уплашен? Или да ме гони параноята? Разбира се. Но е възможно и да съм прав. А кое от двете е реалното – преценете си вие. Или, ако го покажат фактите, си направете изводи.

Малко скучна теория

Описанието почва доста отдалече – нещата в него са важни за разбирането на ситуацията. И е поразводнено – пиша го много набързо, за което поднасям извинения.

Всяка икономическа система си има два етапа на развитие – екстензивен и интензивен. Примерно съвременната индустриално-пазарна икономика отначало заменя мотиките с трактори, прави излишните селяни на работници, разорава целините и т.н. Екстензивен растеж – усвояват се налични крайни, изчерпваеми ресурси… Когато се изчерпят – колкото може селяни са направени на работници, колкото има целини са разорани и т.н. – започва интензивният етап. На който вече за да намериш работници за нов завод трябва да закриеш стар (не-заети с високопроизводителен труд вече няма), за да построиш нова сграда трябва да разрушиш стара (свободно място вече няма), и т.н.

Защо е важно това? Авторитарните и демократичните системи имат различни силни и слаби страни. Много опростено: авторитарните са по-силни на екстензивния етап, заради централизираната си координация. Пуснете на два еднакви девствени острова авторитарна и демократична системи – авторитарната ще усвои изцяло своя остров първа. Но пък демократичните системи са по-силни на интензивния етап, при тях съпротивата срещу замяната на старото с ново във всякакви отношения се преодолява по-лесно.

Къде е важната разлика? Екстензивният етап е фон Нойманов като характеристика на развитие, бързо изчерпва наличните ресурси. Затова и трае десетки пъти по-малко от интензивния. Съответно в началото на икономическата система авторитарните икономики дръпват рязко и изпреварват пазарните. Но стигнат ли до интензивния етап, влизат в стагнация. Съответно демократичните постепенно ги настигат, задминават и надконкурирват до разпад. Примерно през 1930-те СССР расте с двуцифрени темпове, докато западните икономики ги тресат кризи и депресии. Или пък Германия след катастрофата от Първата световна прави невиждана експлозия на развитие след централизирането на икономиката си под Хитлер, за няма десет години задминава победителите си Англия и Франция… Но малко след средата на 1930-те екстензивният етап за западните икономики приключва и започват да се съвземат. А пък през 1950-те етапът приключва и за СССР (и сателитите му), и в тях започва стагнация. Как свършва това надпреварване знаем.

(Ако питате къде е в картинката Хитлер – идеологията му го притисна към военна експанзия преди да успее да го притисне икономическия преход. Ако беше лидер с мирна визия, до още година-две щеше да приключи екстензивния етап на развитие, и до още максимум 2-3 години след това нуждата от военна експанзия пак щеше да е дошла, с брутална сила заради бързия растеж. А и неговият тип икономика е доста авторитарен, близо до китайския модел. В такива тя притиска много по-тежко, отколкото би притиснала примерно САЩ или някоя западноевропейска страна… Така че Втората световна беше въпрос не на „дали“, а на „кога“.)

От теорията – към практиката

В момента Русия и Китай са на етапа на преход от екстензивен към интензивен растеж. При Русия този преход е доста замазан и постепенен. Започна още преди към 15 години, на базата на оставеното от СССР наследство, и вероятно ще продължава поне още 20-30. Съответно спадането на растежа и стагнацията са разточени върху няколко десетилетия – руските управници не са твърде притиснати от ситуацията. Китай обаче тръгва от де факто феодализъм, и западните фирми и технологии и безмилостната експлоатация на китаеца съградиха индустриална икономика в него с темпове почти като на Хитлерова Германия. За трийсет години – от дървените мотики до първа по сравними цени икономика на света. Няма как преходът да не е рязък и брутален, със силна стагнация след него.

Какъв е резултатът? Дойде ли стагнацията, авторитарната система реагира според ситуацията си. Ако стагнацията е мека и постепенна, околният свят е тежко въоръжен с атомно оръжие и лидерите са хора без много мечти и амбиции извън техния си санджак, ще си кротуват и ще се радват на султанатите си. Ако обаче стагнацията е рязка, околният свят е слаб и разделен, и лидерите са с амбиции да го тъпчат, имат чудесен вариант – военна експанзия. Хем обявяват военни положения и разстрелват и най-дребното несъгласие в страните си, хем прибавят лебенсраум.

Защото са зли психопати ли го правят? Психопатите са със силно еволюционно предимство в авторитарната система, тя винаги издига на върха си такива. Но по-страшното е, че освен психопата на върха тя издига и психопати и под него, които дебнат да заемат мястото му на всяка цена, дори с риск за живота им. Така че този на върха не може да си позволи никаква слабост в управлението на държавата, ще му коства поста, а с него и главата. Ако е мухльо, сложен на върха като компромис, може и да го пратят да председателства някой забутан колхоз, но свален силен лидер не могат да си позволят да го оставят жив, винаги ще е твърде опасен. Това е един от структурните проблеми на авторитарната система – няма механизъм за мирно пенсиониране на силен лидер.

(Жокер: нито Путин, нито Кси са компромисни мухльовци.)

Ето затова мине-не мине, войските на Русия нагазват където е по-беззащитно и късат по някое парче, да поддържат широка опора за Фюрера сред „патриотизираната“ тълпа. Кога в Молдова, кога в Грузия, кога в Украйна… Путин не е кръволок, би бил щастлив да минава без това. Или поне да спазва подписа си под гаранцията, че ще пази териториалната цялост на Украйна, ако тя се откаже от ядреното оръжие. Само че би означавало сам да влезе в ковчега…

Проблемите на Путин са проблеми на Кси на десета степен. Ако има около някой трон по-безмилостни главорези от тези около руския, това е китайският. И Китай вече влиза в интензивния етап с трясък. Все още рапортува официално годишен растеж от 5-6-7%, но и това е доста надолу от обичайните за последните десетилетия 10-15%. А косвените данни показват, че е лъжа и че реалният растеж вече е не повече от 2-3%. И вероятно и ще продължава да спада… Така че Кси вече е изправен пред проблема „военна експанзия или смърт“.

Съотборници или противници?

В момента Путин изглежда големият проблем и страшният агресор, но не е. Русия временно е сравнително стабилизирана, той не е в остра нужда от външна агресия. Кси обаче е. И, за разлика от Хитлер, той е не маниакален идеолог, а наследник на 5000 години традиция на манипулиране на околните да се избиват едни други, за да печели Китай. За него Русия е просто средство, с което да отвлече войските на „врага“ (НАТО и САЩ) по-далеч от Тайван, или където другаде Кси реши да атакува.

Какво прави Кси? Съюз с Русия. Срещу мръсния империализъм, който ги обгражда, въоръжава съседните им страни… и абе изобщо, не ще да се предаде доброволно и да признае превъзходството на арийската раса. Малко учения, съвместни действия, един-два тайни договора. И преди към година и половина – договореност как да действат заедно, по взаимна изгода.

Путин също е играч от класа. Хем е щастлив от тази договореност, хем не много. Затова играе с Китай, но и си прави своите сметки.

Защо е щастлив? Ако около Китай има наистина лакома хапка, това е Русия. Огромна територия, огромни ресурси, слабо защитени срещу такъв като Китай. Русия няма и 150 милиона население – Китай може да мобилизира 300 милиона армия. И има индустрията да я снабдява с оръжия, над 20 пъти руската. Да, Русия има купища атомно оръжие и може за минути да анихилира 200-300 милиона китайци. От което другарят Кси ще си го премести в другия крачол. В Китай има точно един китаец, чийто живот струва за Кси повече от нищо, и това е той самият. Десет години по-късно Китай ще е една трета от земното кълбо, ако не и повече, а Кси – най-великият император в историята му… И Путин разбира този начин на мислене много добре, твърде сходен е с неговия собствен. Така че е много щастлив, че подобно развитие се отлага.

А защо Путин не е много щастлив? Защото знае и че и Кси разбира какво разбира той, и че отлагането няма да е безплатно. Че ще се наложи да участва в някои китайски планове. И че дори да превземат заедно с Кси целия свят, след това Китай пак ще се обърне срещу Русия – и тя няма да може да го спре. Така че се налага да си прави плановете много внимателно – иначе падането на Русия ще е не „дали“, а „кога“.

Генералната репетиция

През януари миналата година планът влезе в действие. Русия се заподготвя за атака срещу Украйна, Китай – срещу Тайван. Сметката беше да ангажират САЩ едновременно в две войни на двата противоположни края на света. Разпокъсани така, САЩ вероятно ще изгубят и двете. А откажат ли се да участват, външнополитическата им катастрофа ще е равностойна на двойно военно поражение. И в двата случая целият свят ще премине на страната на Русия и Китай. На цената, естествено, на безпрекословно подчинение.

Само че Джо Байдън се оказа лисица, която разбира този начин на мислене и знае как да му противостои ефективно. Моментално разбра, че слабото звено в картинката е Путин, и оказа върху него адекватния вид натиск. Обясни му, че няма да прати нито един войник в Украйна, а ще концентрира цялата си армия в Тайван, за да разгроми там китайците – разположи ли я всичката на враждебна за тях територия, ще успее. А Украйна ще зарине с оръжия и пари. И евросъюзниците от НАТО с удоволствие ще помогнат – те са военни джуждета, но не и икономически или индустриални. Бъдат ли така оборудвани, украинците ще поотстъпят, но вероятно ще успеят да задавят руската армия до окопна война, и няма да подписват примирия на тези позиции. А окопната война е война на изтощение, печели я по-силната икономика. С икономиките на САЩ и Русия зад Украйна и разгромен в Тайван Китай, Русия ще изгуби тази война. А Путин – вероятно главата си… И когато към тоягата се прибави и морков – обещание за международна среща, на която Путин да може да блесне – Путин предаде Кси. Спаси си главата.

(Байдън би трябвало да не е загадка за всеки мислещ българин. Ние вече сме имали управник, който изглеждаше идиот, но 35 години седя на власт сред също жадни за власт психопати и нищо не можеше да го помръдне. Чак докато не направи истинската глупост – да се опъне на промени, наредени от Москва… И Байдън винаги е трупал издънка върху издънка – правел е идиотски лапсуси, изглеждал е палячо и като почне да говори, е забравял да спре. Само че вече почти 50 години е непоклатим конгресмен и сенатор в Сената на САЩ. Също място, където недостатъчно акълните не могат и да припарят, камо ли да се задържат. Не е редно мислещ българин да не си зададе въпроса идиот ли е всъщност, или…)

Само че ако Путин беше изкаран от войната с голи обещания, Китай беше изкаран без дори да му се обърне капка видимо внимание. Падна по лице с трясък, без дори да са го погледнали накриво. Дипломатите по света се подрискаха от смях, китайският авторитет олекна осезаемо, вместо да натежи. Познайте дали това хареса на Кси. Да, не беше достатъчно, за да го свали от трона (доколкото знаем – пословично е как си приличат китайците…), но няма и как да го е направило щастлив.

Началото на пиесата

Какво е станало между Русия и Китай през пролетта и началото на лятото на 2021, мога само да се досещам. Май е било по-тайно от повечето дипломатически договорки… Но резултатът започна да се вижда още в началото на лятото. Русия продължи да доставя на ЕС договорените количества газ, но нищо повече. А част от потреблението на руски газ в ЕС винаги е било пряко купуване на борсата… И към началото на зимата всички газохранилища в ЕС, които разчитат на руски газ, се оказаха на практика празни. А ЕС политиците решиха, че руснаците просто ще се опитват да качват цената на газа и да натискат за Северен поток – 2. Къде им беше акълът, та не мислиха за военни развития дори след януарската криза, не знам. Европолитиците често са идиоти в това отношение, историята го доказва.

В тази ситуация наглед Путин е агресивен самодържец, но на практика е притиснат в ъгъла. И Западът е, който може да му осигури накъде да се измъкне. Осигури ли му, той ще се измъкне, не е глупав… Проблемът е, че Западът е глупав. Там руско-китайският начин на мислене е познат и разбираем за буквално единични политици, особено в САЩ…

Сега сме в същата ситуация като през януари, но този път много по-сериозна. От видимото: Русия спря доставките на газ за ЕС през украинските газопроводи. Турция беше изкарана от руската орбита и почна да доставя оръжие на Украйна – не ща да мисля какъв натиск е бил, за да огъне Ердоган. Натовски самолети разтоварват в Украйна оръжие и военни инструктори с бесни темпове и правят разузнавателни полети над Източна Украйна – преди първото беше в много по-скромни обеми, а второто изобщо го нямаше. Украйна обяви резервистки списъци за всички мъже и жени под 60 години – както високата възраст, така и ангажирането на жените е без аналог в историята ѝ. Швеция обяви повишена бойна готовност за армията си, и се готви да обяви готовност за евакуация на градовете и мобилизация на населението… Има и още много неща, и всичките ги нямаше при предишната криза. И говорят за същото – този път войната ще е трудна за избягване.

Новостите от последния момент

Планът за преговори беше за 10 януари за телефонен разговор между Путин и Байдън, а на 12 – за преговори между НАТО и Русия. Но от Белия дом днес изнесоха, че Путин е поискал спешен разговор с Байдън тази вечер, в 22:30 българско време… Кой и с какво може да накара Путин да си промени рязко плановете до степен да се моли на Байдън за спешен разговор? Точно един човек – Кси. И с нищо по-малко от директна заплаха или за война с Русия, или за живота на Путин. Добра демонстрация кой от двамата в каква позиция е в техния съюз.

А също и колко сериозно е ангажиран Китай с идеята за война срещу Запада. Или по-точно за война на Русия срещу Запада, за да срещне по-малко съпротива в Тайван. Колко здраво ще бъде притисната Русия да стигне на всяка цена до война с НАТО, и по възможност директно със САЩ… Аз лично смятам да следя изказванията на Белия дом след разговора много внимателно. (Кремъл не вярвам да даде информация по въпроса.)

Възможно ли е избягването на войната?

Ако Западът е наистина адекватен, ще търси как да даде на Путин изход от ъгъла. Да, в противен случай дори при успешен руски блицкриг в Украйна може буквално да срине руската икономика, със съответните последствия за Путин. Но този път натискът на Китай вероятно е също на живот и смърт. Знаят отлично руския начин на мислене (същия като техния), имат силни икономически връзки с много руски олигарси (главорезите под Путин), вече веднъж са се парили от руска „измяна“ – с гаранция са се погрижили да няма място за мърдане. Така че този път въпросът е дали Кси ще надманеврира Путин, или Путин (с помощта на Запада) ще надманеврира Кси. Колкото и да е парадоксално, техният съюз всъщност е надлъгване между тях двамата. И именно то е централното, от което зависи сега положението в света.

Какво следва?

Путин ще бави нещата колкото може да изтърпи Китай, за да даде на Запада възможност да му даде изход от ъгъла. Но пък Китай ще притиска Путин да бърза колкото се може повече, именно за да не даде на Запада възможност да даде на Путин изход. И очевидно има лостовете да притисне Путин до смърт… Така че нещата нищо чудно да се развият по-бързо, отколкото очакваме. А и да стигнат по-далече – може би много по-далече.

Ако Путин получи изход от ъгъла, Украйна ще се спаси. (Този път. Следващият може да е и много скоро – Китай няма да се откаже от военната експанзия, и успехът му в нея зависи от помощта на Русия. Така че дори този път да се мине с мир…) Ако (май по-скоро когато) не го получи, ще нападне Украйна. Кси ще го подкрепя „прикрито“ икономически (ако се наложи – вероятно и военно) и ще следи развитието. Успее ли Русия да прегази Украйна, Кси ще натисне Путин да продължи и към източноевропейските членки на НАТО, за да ангажира САЩ там, и вероятно ще успее. Путин пък вероятно ще поиска първо Китай да нападне Тайван, за да няма възможност САЩ да анихилират руската армия по бързата процедура, преди военната сила да им е потрябвала извън Европа. Може би също ще успее – руската армия има няколко много боеспособни единици, но масата ѝ е пушечно месо. Бъдат ли унищожени боеспособните единици, Русия може да се окаже неспособна да спре натовските армии. А те вероятно ще са амбицирани да се докажат след потенциална загуба на САЩ в Тайван, и ще се опитат да прегазят останалата без ресурси за съпротива Русия. Стигне ли се дотам, Путин ще си изгуби главата още в хода на войната. Съответно при този вариант той може дори официално да смени страните и да се съюзи със Запада срещу Китай – и Кси знае това. Така че има изгода да му помогне, като се ангажира в Тайван преди или едновременно с нападението на Русия срещу НАТО, и да го подкрепя масивно в Украйна и в Европа.

Как ще протече войната в Украйна? Основният удар ще е срещу източните и южни области, да подсигури на Русия дори при по-нататъшно задавяне до окопна война сухопътна граница с Крим и Приднестровието и да откъсне Украйна от Черно море. Най-вероятно ще бъдат бързо прегазени – украинската армия знае, че няма да може да спре първи удар там, ще съсредоточи основните си сили да отбранява Киев. Успее ли да прегази бързо (за седмица-две) Източна и Южна Украйна, Русия ще продължи и срещу Западна. Дали ще смогне да я превземе, и колко бързо ще е, вече е под въпрос. Зависи например от адекватността на украинската армия и западните инструктори в нея, а това е голямо неизвестно.

Ако Русия успее да превземе сравнително бързо и Западна Украйна, натискът от Китай да продължи срещу Източна Европа ще е още по-силен от сегашния. Путин вероятно няма особено желание да го прави, завземането дори само на Източна и Южна Украйна ще е покрило целите му и нуждите на Русия и занапред, а да нападне НАТО е много сериозен риск. Може да се опита да мотае нещата на този етап, да се прави на задавен в Украйна, но надали номерът ще мине пред китайците за дълго. Те търсят да нападнат Тайван, а това със сигурност ще предизвика намесата там на САЩ. А стигне ли се дотам, ще има потенциал дори за варианта с пълна трета световна с ядрено ангажиране. И с разгръщане на войната из целия тихоокеански театър и цяла Европа. (Оттук и реакцията на шведите. Вероятно не са единствената европейска страна, която го прави, просто при тях е по-публично и се разбира.)

Как сме засегнати конкретно българите?

Ако войната се размине този път – вдигаме наздравица и се молим да е за по-дълго. (Но знаем и че надали ще е за повече от година-две, ако и толкова.) Ако обаче започне, търсим как да спасяваме от Русия и Украйна който може да бъде засегнат. Украинското правителство не е така пълно с руски агенти като българското, няма да предаде Украйна на Русия на тепсия. Които и в двете страни са здрави, ще са в риск да бъдат пратени на фронта. Които не са, ще са в риск заради трудностите и военната истерия.

Превземе ли Русия Украйна, там може да стане истински страшно и за напълно аполитичните. За да контролира превзетите територии с военна сила, Русия трябва да ангажира там значителна част от армията си, а тя ще ѝ трябва за в Европа. Затова ще предпочете да ги контролира както контролираше България след 9.9.1944. Ще събере отрепките на обществото, които за нищо не стават и мразят до смърт успелите и талантливите, ще ги въоръжи до зъби и ще им даде карт бланш да убиват, грабят и изнасилват колкото и когото щат, стига да държат положението под руски контрол. И отрепките ще убиват, грабят и изнасилват – най-вече тези, които притежават нещо, заемат някакви позиции, известни са или просто са ценност и стойност сами по себе си. Тези, които те мразят, откакто ги има. Не само местните Богдан Филовци и принц Кириловци, а и местните Райко Алексиевци и Сашо Сладуровци, може би даже още по-напред. Всеки, който не е готов да лиже задника на довчерашния сводник, джебчия, наемен убиец, мафиот…

И това е само началото. Русия няма да може да се противопостави на натиска на Китай да започне война с НАТО, за да ангажира войските му в Европа, далеч от Тайван. В такива ситуации кой плод късат най-напред? Който виси най-ниско към берача. А кой в Европа виси най-ниско към Русия?

И как тя ще задържи под контрол България, след като я превземе? Китайският натиск няма да спре – армията пак ще ѝ трябва, за срещу Западна Европа…

Колко е шансът да се стигне до най-черните варианти? Много ми се иска да е малък, но може и да не е. Затова и пиша този запис – предупреденият е въоръжен. Ако Русия нападне Украйна реално, е важно ситуацията в Тайван да се държи под око. Намеси ли се Китай там, няма да е чудно на България да ѝ остава до руска атака не повече от седмица-две след допрегазването на Украйна. И да е в опасност не само Черноморието, а цяла България.

Как би изглеждала руската атака? Съмнявам се да е с бомбардировки и десант. Правителството ни в момента е гъчкано с руски агенти. Министърът на отбраната се доказа публично и пред НАТО като такъв. Така че най-много Русия просто да пусне в центъра на София десетина парашутисти, които да арестуват няколко най-важни хора и да сложат на тяхно място своите мекерета. Армията ни най-вероятно ще е под заповед са неоказване на никаква съпротива и безпрекословно подчинение на руската, под страх от смъртно наказание… А може и до това да не се стигне – просто някои „отечественофронтовци“ ще вземат властта, вероятно със също толкова смешно количество сила, и ще обявят излизане от НАТО и официален съюз с Русия.

Какво ще последва – този филм вече сме го гледали преди няма и 80 години. И подозирам, че в епохата на съвременните комуникации ще стане доста по-бързо.

С една важна добавка – този път руснаците вероятно ще искат да осигурят руско етническо мнозинство в България. Което значи, че над половината българи може да получат възможността да обикнат Сибир, чрез опознаването му. Примерно всеки, който е постигнал нещо, успял в нещо, станал известен, или дори просто не е любимец на най-долната категория отрепки тук…

Ще стане ли? Не зная. Колко е вероятността? Надявам се да не е много. Но ако Русия прегази цяла Украйна, и Китай нападне Тайван… чувствайте се предупредени.

Пък ако всичко това се окажат просто параноични страхове, аз ще съм най-щастлив.