Сюжети на филми – в едно изречение

December 1st, 2016

(Превод е, от няколко различни места, поне две вече не ги помня.)

Малко зелено човече убеждава младеж да убие баща си
(„Звездни войни“)

Група хора връща в продължение на 9 часа изгубено бижу
(„Властелинът на пръстените“)

Току-що започналата кариера на млад художник отива на дъното

Бял скинхед юрка черни да убиват джуджета
(„Хобитът: Битката на Петте армии“)

Момък се учи да обича девойка без филтри в Инстаграм

Леонардо ди Каприо броди из замръзнала пустош в търсене на „Оскара“

Наркоманка лъже умствено изостанал младеж в продължение на 30 години
(„Форест Гъмп“)

Момък излиза от виртуалната реалност и веднага си намира гадже

Мъж се крие зад библиотечен шкаф, за да не работи във ферма

Мъж отлита на друга планета, за да работи във ферма

Мъж посинява в опит да почувства нещо под пояса

Девойка се събужда от целувката на неизвестен, но всичко е наред – той е секси
(„Спящата красавица“)

Малолетен маргинал, пациентка от лудница и културист-ексхибиционист протестират срещу техническия прогрес
(„Терминатор 2“)

Момченце-социопат се опитва да убие двама бездомници
(„Сам вкъщи“)

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха
(„Мълчанието на агнетата“)

Таксиметров шофьор излекува оперна певица от камъни в бъбреците
(„Петият елемент“)

Сирийски бежанци се опитват да попаднат в Европа през Гърция

Canning the spam by crypto-payments

November 26th, 2016

Many methods to fight spam and e-mail viruses decrease them, but nowhere close to zero. This is an attempt to describe a method that will practically stop them.

Attaching payments to e-mail

The essence is to attach to every e-mail a payment to the receiver. E-mail that does not carry a payment should be discarded by the receiver’s software. If an e-mail carries a valid payment, that is automatically extracted into a receiver’s wallet, and the e-mail is presented to the receiver. The wallet can be used by the receiver to attach payments to outgoing e-mail, and/or to deposit / withdraw sums.

The size of the payment should be negligible in a real e-mail correspondence, but prohibitively big for a mass-mailing spammer. To ease the adoption, initially it can be symbolic, to grow later to an effective value. Methods to refund the payments in a real conversation can be used. Whitelisting can be implemented for e-mails that match specific trust criteria.

The payment can be done in a cryptocurrency, existing or specially created for e-mail paying. In the second case, one will have to be created by the Internet governance. As its usage will be mostly legal and its market will be relatively stable, it will soon establish on the cryptocurrencies market.

The scheme is self-imposing: after a significant amount of e-mail addresses start refusing e-mails that don’t contain payments, the others will be forced to adopt it, too.

Methods of attaching a payment

There are many possible. An incomplete list of suggestions follows:

  • Adding in an e-mail a header field that contains a (confirmation of a) transaction to the receiver.
  • Using specially developed e-mail exchange protocol(s) that allow for requesting a payment during the exchange.

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Balancing payments

In a typical real e-mail conversation the number of the mails in both directions is comparable, so the cost balance of the entire conversation will be negligible. In addition, mechanisms can be introduced that periodically zero the balance in real conversations.

Conversations might be marked / unmarked as real following a set of criteria. An incomplete list of suggestions follows:

  • Manually by the reader.
  • Whether the conversation contains replies (esp. if more than one; unsubscription requests might be omitted from consideration).
  • Whether previous conversations with this correspondent have been marked as real.
  • Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”.
  • Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists during e-mail transfer
  • Analyzing the message contents

Correspondence balance is most easily zeroed by the net gainer sending a “machine-only” e-mail with a transaction containing the net profit to the net loser. There can be other possible methods, as well as additional checks designed to make the balancing methods work in practice.


Correspondents belonging to a specific list might be exempted from the payment requirement. The list can be maintained by specific criteria. An incomplete list of suggestions follows:

  • Manually listing / delisting e-mail addresses and domains by the recipient.
  • Already having conversations with this correspondent.
  • Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”. (In practice will require also the message to be e-signed with a trusted PKI.)
  • Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists
  • Analyzing the message contents

When sending an e-mail to a whitelisted correspondent, the e-mail software might add a specific mail header that tells the correspondent’s software to not add payments when mailing back (or lack a header that gives the size of the demanded payment when writing to).

Correspondents can be notified of being added to or removed from the whitelist by a “machine-only” e-mail (eg. containing a specific mail header). Such an e-mail will be read by the correspondent’s software and used to mark the sender as requiring or not requiring e-mail payments, and possibly to consider whitelisting the sender in response. As they are not intended for the recipient, “machine-only” e-mails will be exempted from the payment requirement.

Obtaining correspondent payment details

To make a payment transaction to an e-mail recipient, the sender’s software must have its wallet address. If there is no fixed payment sum per e-mail defined globally, it will be good to know also the payment amount the recipient demands per e-mail. There are many possible ways to obtain these. An incomplete list of suggestions follows:

  • Sending a “machine-only” e-mail to the recipient that contains a request for payment details, eg. as a specific header. The recipient’s software should automatically reply with a “machine-only” e-mail containing the details, eg. in a specific header. After that, the real e-mail is sent together with the required payment.
  • Obtaining the payment details from a public database / list.
  • Using a specially designed MTA protocol that allows the MTAs to negotiate e-mail payment details.
  • Replying to e-mails without payments with a “machine-only” e-mail that contains payment details, eg. in a specific header, and waiting a “machine-only” response with the payment. (Should be well-secured to prevent backscatter abuse.)

One or more might be defined as standard by an Internet authority.


It must be protected well enough against viruses that infect the system it is running on.

A good practice might be to limit by default the maximal sum depositable to it to the size usually needed to maintain daily correspondence. This will make the wallets less attractive target for siphoning by malware.


The method will require significant upgrades of the existing MUAs, and in some variants by MDAs and MTAs.

The scheme provides plausible denial of responsibility for the payments to the e-mail receiver. This can be used to launder money by sending them as e-mail payments.


Currently the ideas is bare-bones only. Should it be considered valuable, it can be developed further.

Протест срещу застрояването (Корупция – и молба към всички за помощ – 3)

November 23rd, 2016

Вероятно сте разбрали вече, че утре – 24 ноември 2016 г. – от 9:00 ч. ще има протест срещу застрояването. На ул. „Московска“, срещу Столична община… Но това май не е всичко.

На протеста са поканени, естествено, всички телевизии. И са изказали намерение да дойдат. Един от организаторите на протеста обаче е получил вътрешна информация от някои от телевизиите, че на екипите е наредено да дойдат не в 9:00, а в 8:30 часа, и да снимат как няма хора.

Не зная дали да вярвам 100% на тази новина. Но за всеки случай ще бъда там утре в 8:30 часа. Хем ще ми е по-удобно, преди работното ми време е. Хем и ще проверя дали ще има телевизии, дошли в 8:30 часа, и кои са. Може дори да питам екипите им – кой ви нареди да дойдете половин час по-рано, когато навсякъде протестът е обявен за 9 часа? Споделете името му, не се притеснявайте… Ако пък има кой да снима това „интервю“, може още същата вечер да бъде качено я в Youtube, я на друго популярно и достъпно място. Нека някои служители в телевизия сами станат звезди.

И сигурно ще е интересно да се гледа ситуацията на място, лично. Така че се чувствайте поканени на протеста.

По темата за конкретния строеж при нас – идеята на Дани Петрова (същата онази от фирма Артекс-Д) да се свържа с „Нормална държава“ се оказа добра. Веднага ме насочиха към човек, който взе присърце нещата и обеща да се бори да спре този строеж, заедно с другите незаконни из София. Дали ще се окаже реален ангажимент или политическо „обещание“ – още не зная, тепърва ще се види. Но си струва човек да опита и да даде възможност на една нова партия да получи доверието му. Благодаря от сърце на госпожица (или госпожа) Петрова за насочването!

Корупция – и молба към всички за помощ – 2

November 17th, 2016

Минаха две седмици от първия ми запис в тази поредица. Седмица на продължаваща бясна съпротива от общинските власти.

Вече зная за коя политическа партия няма да гласувам на тези избори – а предполагам, че и нито един човек от квартала. Вероятно не само на тези избори, и със сигурност ще се погрижим да агитираме и всичките си познати по въпроса. Представителите на ГЕРБ в общината заслужиха тази съмнителна чест с упорит труд за защита на незаконния строеж до нас…

Неведнъж съм ги защитавал и подкрепял тук с името си. С надеждата, че ще се преборят с корупцията. Който не вярва – блогът ми има търсачка, проверимо е. Вместо да запазят даденото ми в аванс доверие, те го пропиляха. Мисля, че е полезно за тях да изкарат едно дълго и поучително време извън властта. Може би дори завинаги.

Другата партия, която срина напълно дадено от мен в аванс огромно доверие, беше Реформаторският блок. Неин представител е кметът на община „Оборище“ Васил Цолов – основен защитник на строежа. Твърдял многократно пред медии, че документите му са изрядни. Само че от това, което събираме с течение на времето, сме смаяни от неизрядността им. Нямам представа от какъв халюциноген трябва да си изпати човек, за да реши, че са наред.

Накратко – мисля, че тези две партии изгубиха гласовете си в квартала ни. И ако не се осъзнаят в много кратък срок и не вземат лично мерки най-сетне да кажат истината за строежа и да го спрат, лично аз ще направя всичко възможно да ги изгубят навсякъде, където името ми се цени. Умножете ефекта по поне хиляда жители на околни сгради, и ще получите резултата. Изборът е техен. Ако изберат подкрепата на незаконното пред гласовете на избирателите, аз ли ще съм им виновен, че ще изгубят гласовете на избирателите?

… Но това е друга тема. Сега още малко развитие от днес.

Сутринта намерих на вратата на входа ми залепено ето това обръщение:

Arteks zaplahi

Печатът под заглавието му е копие от писмото, което внесох в Министерския съвет. В добавка към този лист бяха залепени и копия от листовете с подписите ни. Ще рече – имаме приятели в Министерския съвет, знаем ви кои сте. Плашете се, че ще ви съдим.

(Познат почерк, нали? Особено на тези, които по време на социализЪма сме си имали неприятности със „службите“. Случайно съвпадение? Или нищо ново научено и нищо старо забравено?)

Само дето нас ама изобщо не ни е страх. Твърдението, че подписите са събирани под друго писмо, естествено, е типична за „Артекс“ клевета. Всички подписани с удоволствие ще го потвърдят в съда. Така че не могат да ни уплашат. Нито ще посмеят изобщо да ни съдят, дори в корумпираната българска съдебна система. Тръгне ли се да се чопли случаят, нередностите около строежа няма да има как да бъдат подминати. А да си отмъщават с мутренски средства няма да посмеят. Ще е кофти игра, така да се каже.

По-интересно е друго. Кога ще ни свърши търпението и ще дадем „Артекс“ под съд за клеветите им. Тази не е нито първата, нито втората. Както забелязвам, вече се подготвят да отричат, че обръщението е тяхно дело – подписано е почти анонимно, „от оклеветените“. Разбира се, за целите на съда и това е достатъчно. Особено ако делото се наблюдава от представител на Комисията по мониторинг на напредъка на България и Румъния – това е една от линиите, по които действам в момента… Но този опит за избягване на отговорност за „обръщението“ вече показва, че клеветниците се боят. И с право.

Любопитен съм дали в България ще се намери поне една политическа партия, която да не е защитник на корупцията, и да се намеси в нашия случай. След три месеца опит с борба срещу незаконния строеж съм абсолютно наясно – без политически натиск няма да се мине. За съжаление. Ако такава се появи, ще обере гласовете на хората от района.

А към всички читатели на този запис отправям обичайната молба – разпространете го, навсякъде из Интернет. Колкото повече хора го прочетат, толкова повече е шансът да намерим как да се справим с този проблем. И толкова повече е шансът утре, когато започнат да строят нещо незаконно на вашите глави, процедурата по справянето вече да е отработена.

„Писмо до дъщеря ми“

November 10th, 2016

Неведнъж съм писал преди за мигрантите и отношението, което срещат в България. И за ужаса си от това отношение.

Прадядовците ни вписаха в Търновската конституция: „Който роб стъпи на българска земя, свободен става“. И заради тези думи се гордеем с нея и днес… Ако можеха да се вдигнат от гроба и да ни видят как посрещаме подгонените от война и смърт хора, сигурно щяха да се отрекат от нас. Защото това, което казват повечето от нас – и вършат някои – е позор за паметта им.

Дядовците ни пък спасиха от смърт българските евреи. „Мръсните чифути, дето ни грабят и докарват до мизерия.“ Въпреки пропагандата на омраза срещу евреите и тези, които им помагат. И въпреки подигравките, сплашването и понякога и насилието от наши си, български про-нацистки организации… Мина време. Сега потърсим ли нещо, с което да се гордеем пред другите народи и да ни уважават, си спомняме именно за това. Както потомците на спасителите, така и потомците на членовете на про-нацистки организации… Ако се вдигнеха спасителите от гроба, да си видят децата как постъпват със заплашените от война и страдание, щяха да ни заплюят. Защото заради егоизма, страха и най-вече глупостта си затриваме достойнството, което те спечелиха със смелостта да се опънат на машината на Третия райх, премазала цели народи.

Ще се гордеят ли с нас внуците ни? Ще тръпнат ли от патриотизъм, като гледат видеота как връзваме и гоним обратно побягналите от смъртта – да не ни развалят рахатя? Ще казват ли гордо, когато отидат в чужбина: „Аз съм българин!“ Така, както аз имах допреди две-три години очи да го кажа по летищата във Франкфурт и Мюнхен, по улиците на Ню Йорк и Вашингтон? Как мислите, дали след Динко и тълпите морални динковци наоколо още имам очи да се гордея с произхода си? Вие, ако идете там, ще се гордеете ли и ще се тупате ли по гърдите – „Булгар, Булгаааар!“?… Образованите немци са гледали бай Ганьо в банята с недоумение и съжаление. Внуците ни, а и ние рискуваме да ни гледат вече в чужбина с погнуса и омерзение. Оправдани. Ха честито!…

… Преди две седмици случайно ми попадна в Нета писмо на една американка на име Сали Кон, до дъщеря ѝ. По повод Доналд Тръмп и неговата тактика да събира подкрепа чрез кълновете на злото в хората – страха, омразата, глупостта, егоизма… Припомних си как мнозинството българи реагират на темата мигранти – върза ми се чудесно с това писмо. И се замислих.

САЩ не са точно по-добра или по-лоша страна от България, поне не във всичко. За мен точното определение е, че са различна страна – много по-различна от България, отколкото повечето от нас предполагат. И тези, които знаят малко за нея, и още повече тези, които само си мислят, че знаят нещо за нея. Но все пак и там живеят хора, всеки със своите добри и лоши черти. И между тях има такива, от които си струва да се поучим.

Не споделям положителното мнение в писмото за Хилъри Клинтън. За мен тя е олицетворението на американския истаблишмънт – класата хора, която докара масовия американец дотам да е способен да подкрепи такъв като Тръмп. Мисля, че единственото ѝ предимство е, че противник ѝ е точно той – ако беше някой случаен среден американец, щеше да я победи като на шега, и според мен заслужено.

Много е лесно да се дават чудесни обещания, но е добре и да се преценява има ли шанс да бъдат изпълнени. Тръмп даде немалко обещания, които са чудесни. Но да ги изпълни би значело да си съсипе бизнеса. (Всъщност най-доброто олицетворение на това, с което той плаши американците, е самият той.) Нямам вяра да направи подобни саможертви човек, който смята, че може да говори и прави каквото си иска и е над извиненията… По-скоро го очаквам да направи глупостите измежду обещанията си. Да видим.

Но мисля, че от това писмо има какво да научим. Да, то е всъщност предизборно послание на демократите, и краят му не ми е по вкуса. Това обаче не намалява верността на много от мислите в него. (На мен например то даде мъничко повече уважение към американците, заради признанията вътре. Който има силата да си признае грозните неща, има как да върви към по-добро.) Затова и го преведох, набързо и несръчно. Оригиналът е тук.

Нарочно изчаках изборите да минат – смятам, че то ще тежи така повече, и при двата възможни изхода.


Искам да ти се извиня от сърце, че светът, в който те доведох е такъв. Че в него Доналд Тръмп е не просто възможен, а би могъл да стане следващият президент на Съединените щати. Надявах се, че в тази точка на историята ще сме твърде добри, за да може това да се случи. Очевидно не сме.

Знаеш някои от нещата, които Доналд Тръмп е казал и направил по време на тази кампания. Чуваш ги по новините. Децата говорят за тях в училище. Преди ден каза, докато закусваше, „Мразя Доналд Тръмп“. Моля те, недей. Не мрази един тъжен човек с много власт и малко самоконтрол. И не мрази хората, които ентусиазирано го подкрепят. Доналд Тръмп води кампания на омразата. Омразата се побеждава не чрез омраза, а чрез съчувствие и разбиране.

Важно е да разбереш какво представлява Доналд Тръмп. Той е огледало, което отразява една мрачна и опасна част от нашата история – част която, без значение дали го харесваме или не, е във всички нас. Затова искам да разбереш ролята, която всички сме изиграли, без значение дали сме го искали или не, в надигането на Доналд Тръмп.

Нашата нация е родена от геноцид. Преди да е имало дори проблясък на нещо, наричано Америка, из цялата тази земя са живели милиони коренни американци. За да бъде направено място за белите ни предшественици обаче, коренните американци са били избивани. Още оттогава идеята кои сме „ние“ като бели американци винаги е била дефинирана чрез постоянното противопоставяне на някакви заплашителни „те“, които не принадлежат към нас. Това не е новост. То е част от нашето наследство.

Белите американци са рационализирали това избиване, като са мислели, че другите хора са по-низши – „диваци“, не в такава степен хора като колонистите. Същата „логика“ е била използвана, за да рационализира робството – че хората от Африка са някак по подразбиране по-низши от американците от европейски произход, и по тази причина е напълно нормално едните да подчиняват и подтискат другите. Дори след прекратяването на робството упоритата вяра в това, че черните американци са по-низши, е донесла десетилетия на насилствена сегрегация и подтискане чрез насилие. И продължава да води до несправедливост и днес.

Докато си припомняш тази ужасна история, е важно да разбереш, че робовладелците, поддръжниците на сегрегацията и тези, които защитават неравенството, не са мислели, че правят нещо нередно. Всъщност повечето от тях са смятали, че постъпват справедливо. Същото важи за тези, които подкрепят нетърпимостта и несправедливостта и днес. Масовата несправедливост не е дело на шепа злодеи – тя се ражда, когато мнозинството от хората съзнателно подкрепят несправедливостта.

В нашата история е имало време, когато сексуалното посегателство не е било дори термин, да не говорим за престъпление. Също така, линчуването на черни мъже и жени често е било игнорирано, или дори активно поощрявано от нашите лидери и техните закони. Несъмнено ние сме постигнали оттогава прогрес, но далеч не достатъчно. Отчаяно се опитвам да те опазя от общество, което тихичко но непрекъснато те учи, че като момиче ти не си равна на мъжете. Че си ценена заради тялото си повече, отколкото заради ума си, че не заслужаваш същите възможности, и определено не същото уважение по дефиниция. Истина е и че черните мъже и жени все още са третирани много различно спрямо нашите закони и в нашите общности. Докато растеш, ще ти е по-лесно да постъпиш в колеж и да си намериш работа и да си купиш дом, отколкото е за черните ти приятели. Това не е защото си заслужила повече или ти се полага повече, а понеже нашето общество има по-ниско мнение за тези, които не са бели. Също така ще е по-малко вероятно да ти създават проблеми в магазина, или да те спира полицията, и особено да те застрелят и убият единствено заради подозренията, които подсъзнателно прикачваме към тъмнокожите. Не бива да се чувстваш виновна за това. Но трябва да помогнеш то да се промени.

Дори като виждах тази не-перфектна история, живеех с илюзията, че сме прогресирали повече, отколкото се оказа, че сме. Дъгата на историята ни, макар и с колебания, извива към справедливостта. Повечето американци са израсли с отхвърлянето на сексизма, расизма и другите видове дискриминация, и поне се опитват да се борят с несъзнателните предубеждения, които продължават да се просмукват в живота ни.

Въпреки това обаче една значителна част от американците дори днес виждат равнопоставеното третиране на жените и цветнокожите като нещо лошо. Те вярват, че ако другите получат повече възможности, за тях ще останат по-малко. Тези американци възприемат себе си като исторически определените наследници на възможностите. Когато те казват, че искат „Да направим Америка отново велика“, те мислят за отминали „по-добри времена“ – наглед по-добри за белите в Америка, но времена на изпитания и мъчения за цветнокожите, и нерядко и за жените. Никога не се доверявай на тези, които ти обещават по-добро бъдеще чрез връщане към миналото. Бъдещето идва чрез прогрес.

Нашият прогрес като нация е нещо, с което можеш да се гордееш. Докато растеш, е важно да разбираш все повече от тъмните петна в историята на Америка, но също и от моментите на просветление, в които сме поемали напред. Някога в нашата нация черните хора са били собственост на белите и само белите мъже са можели да гласуват. Променили сме тези неща. Историята ни е прогресирала по не най-добрия начин, но не се съмнявай, че е прогресирала – и този простичък, но славен факт трябва винаги да ти дава надежда. Не позволявай на тези, които се борят срещу прогреса, да те убедят, че те са единствените, които обичат страната си. Борбата да направим нашата нация по-приемаща и по-справедлива е една от най-висшите форми на патриотизъм, които мога да си представя. Ако винаги се бориш за честност и справедливост, ще се гордея с теб, и страната ни ще се гордее с теб. Ще бъдеш ярка светлина във все още продължаващата ни история.

Всичко това може все още да ти е трудно за разбиране. Та ти си още само на осем години. Но зная, че разбираш разликата между правда и неправда. Зная, че знаеш, че нещата които Доналд Тръмп казва за мексиканците и военните ветерани и за мюсюлманите и за жените не са верни. И, което е по-важно, че това което той защитава е погрешно – тесногръда визия за Америка, която предлага възможности за някои чрез подтискането на останалите. Тази „логика“ е родила грешките на миналото ни. Всяка нощ се моля тя да не роди действията на бъдещето ни.

Казваш, че ако Доналд Тръмп победи, искаш да се преместиш в Индия. Боя се, че трябва да ти кажа – сегашният министър-председател на Индия не е много по-добър от Тръмп. По-важното обаче е, че какъвто и да е резултатът от тези избори, ние ще стоим и ще се борим за справедливост. Ако Тръмп спечели и направи нещата, които обещава, ние не само ще демонстрираме по улиците, но и ще спрем с телата си неговите отряди от нахлуването със сила в джамии или нахълтването в домовете на имигранти. А ако Тръмп не спечели, ще трябва да продължаваме да се борим – срещу нетолерантността и омразата, които продължават да витаят съзнателно и несъзнателно из умовете ни и из цялата ни нация. Ако Тръмп бъде победен, ще предстои още много работа, докато подсигурим да не се надигне друг Тръмп.

На 8 ноември ще те взема със себе си на гласуването. И ще гласуваме заедно, за да изберем Хилари Клинтът за първата жена президент в 227-годишната история на американското президентство. С този избор ще гласуваме и да подкрепим най-доброто от американските стойности. С всеки косъм от съществуването си ще гласуваме, ще говорим, ще пишем, ще демонстрираме и ще правим всичко което можем, за да подкрепим и подсилим справедливостта, приемането на другите, честността, добротата и равните възможности за всички.

Не мога да ти обещая, че тези ценности ще управляват всеки един момент от бъдещето на нацията ни, тъй като те нерядко са се проваляли в нашето минало. Но ти обещавам, че ще се боря за свят и страна, които в сърцето си са обичащи, щедри и красиви като теб. Ще се боря за свят, какъвто ти и всички други деца заслужавате. Избирането на Хилари Клинтън и побеждаването на Тръмп е просто една стъпка. Напред.

Корупция – и молба към всички за помощ

October 27th, 2016

Искам да ви помоля да помогнете. На мен и цял квартал хора.

На ъгъла на улиците „Буная“ и „Русалка“ в София се строи не твърде законен строеж. Ето накратко фактите около него.

До 2007 г. това е зелена площ срещу блок, със сграда на трафопост в нея. През тази година площта е продадена от общината, тихо и потайно – първо 69%, след това и останалите 31% – на фирмата „Ришельо ЕООД“. С неясен статут – дали е зелена площ или строителен терен, но и в двата случая незаконно. Нормативната база постановява, че зелена площ не може да се продава, а за терен с право на строеж трябва да се проведе търг (какъвто не е проведен, и разбираемо – теренът винаги е бил зелена площ). Продадена е за сума под 150 лева на квадратен метър – горе-долу колкото при прословутата сделка с „Царските конюшни“. Информация кой в общината е разрешил продажбата засега не сме успели да получим.

През 2015 г. теренът е препродаден – вече с право на строеж – на добре известната строителна фирма „Артекс“. Цената вече е 750 лева на квадратен метър. А през март 2016 г. е започнат строеж на осеметажен жилищен блок. В грубо нарушение на изискванията за отстояния до съседни сгради. (За да бъде замазано то, съседният паркинг е обявен за улица. Но дори така отстоянието пак е в нарушение на изискванията.)

В заповедта за разрешаване на строежа (ВРИД Гл. арх. на СО Бойка Къдрева) има поне две грубо неверни твърдения. Съседи с познания в строителството казаха, че и много от другите му документи също няма как да са редовни. Стреснахме се и започнахме да събираме информация по въпроса. В много от случаите се сблъскахме със стена. Много от исканията ни за информация, особено към органи на Столична община, бяха отхвърлени – все едно тя е над Парламента и сама си избира дали да спазва Закона за достъп до информацията, или не… Въпреки това намерихме интересни неща.

Сред тях са времената и цените на продажбите. Корупцията е очевадна и потресаваща, дори за нас, дето живеем в България. А то е само началото! Оказва се, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки! Средства не е получила, но признанието какво всъщност е този терен – непродаваема по закон зелена площ – е очевидно.

След известно ходене и протестиране по общинските институции без ефект, на 21 август се събрахме и направихме протест край строежа. Имаше представители на телевизии, но особено отразяване нема. Единствено в сутрешния блок на bTV кметът на община Оборище Васил Цолов излъга в ефир, че на този терен никога не е имало зелена площ, и че всички документи на фирмата-строител са изрядни.

След като се поопомнихме от тази наглост, на 16 септември отново се събрахме на протест, този път пред Столична община. Пак имаше телевизии, скромно отразяване… и оглушително мълчание от страна на общината. Негласно признание, че Столична община е вътре в далаверата и е защитник на тази корупция. Единствената реакция беше, че по строежа се появиха надписи „Снимането забранено“ и работата започна на удължен работен ден и се заработи и в почивни дни. Негласно признание, че строежът наистина е незаконен, и бързат да го завършат, за да не може да бъде премахнат по съдебен път. (Оказва се, че има такава вратичка в закона – сложат ли покрива, сградата трябва да бъде узаконена, колкото и престъпно да е построена.)

След като се уверихме, че Столична община е замесена в корупцията и прикрива незаконността на строежа, решихме да се обърнем с писмо до министър-председателя, други организации, най-различни медии и прочее. (Писмото можете да намерите в колекцията файлове на линка http://www.gatchev.info/ftp/public/Nezakonen%20stroej/ . Пак там ще откриете и малко документи около тази далаверка.) Нещо обаче съм загубил вяра, че ще получим помощ и оттам – знам добре механизмите и мащабите на корупционната държава. Затова и ви моля за помощ.

Помогнете всякак, както можете. Разпространете текста на този запис, или линк към него, навсякъде в Интернет, където можете. Разпратете го на всички журналисти, които познавате, с молба да отразят случая ни. На всички политици, които познавате, с молба да ни подкрепят. (Ако имате познанства в европейски органи – чудесно!) Ако имате идеи за хора, организации или действия, които биха помогнали, пратете ми ги на grigor в сайта gatchev.info. Каквото решите, че може да е от полза, все е добре дошло!

Нека поне веднъж вземем и си помогнем. Нека поне веднъж бъдем заедно срещу корупцията, която съсипва страната ни, обществото ни и съществуването ни. На други места хората успяха да спрат незаконни строежи. Мафията зад нашия очевидно е по-окопала се, но съм сигурен – ако всички направим каквото можем, ще я победим. Не само за да не мине една корупционна далавера. А и за да се научим, че имаме силите да побеждаваме корупцията. Защото нещата в България са стигнали до степен да е или ние нея, или тя нас. Нека поне веднъж си помогнем и я победим! Защото всички сме в този кюп. Ако днес номерът мине при нас, утре ще си замине и последната зелена площ и при вас. Помогнете ни, за да помогнете и на себе си!

Благодаря ви предварително и от сърце.

Готви ли се Русия за война?

October 17th, 2016

Според мен – да. Усилено. Медиите там отдавна вече държат пропагандата на военно равнище. Войските честичко провеждат тук или там мащабни учения. Гражданска защита – също: в идващото сега се планира да участват около 40 милиона души, почти една трета от населението. Достатъчно за пълното покриване на цялото население при военна ситуация.

Причините ги споменах още през януари. Тогавашният запис обаче беше посветен предимно на руската пропаганда, и не е по-малко актуален и сега. Тук обаче искам да обясня причините за подготовката за война по-подробно. А може би и вариантите за нея.

През първите 15 години от управлението на Путин Русия спечели от износ на петрол около две хиляди милиарда долара. Около половината бяха налети в жизнен стандарт, и го повишиха в пъти. (Това е основната причина средният руснак да обожава Путин и да му се кланя.) Около една четвърт бяха дадени за разработване на нови оръжия и превъоръжаване. Останалата четвърт се изкраде или се хвърли за глупости. В развитие, образование, здравеопазване и другите стратегически за една страна области не беше инвестирана кажи-речи нито копейка.

Тази политика обаче работеше докато петролът беше над 100 долара за барел. С разработването на шистовите находища той падна здравата. (В обозримото бъдеще не очаквам да се задържи стабилно над 60 долара за барел.) А това значи, че жизненият стандарт в Русия нямаше как да не спадне сериозно. (Повече по въпроса – тук, тук и тук.) И като резултат, масовият руснак да не започне бавно и мъчително да разлюбва Путин.

Как върви този процес? Ако вярваме на официалните руски медии, изобщо няма подобно нещо, руснаците обожават Путин повече отвсякога. Ако имате достатъчно опит с руски медии и тяхната привързаност към истината, дори само това вече ще ви говори, че разлюбването е в пълен ход. Официалните проучвания на официалните руски социологически агенции също говорят за 85% поддръжка за Путин. Строго неофициални данни обаче говорят за не повече от 60%, с тенденция за все по-ускоряващ спад.

Косвено потвърждение са резултатите от изборите. Избирателната активност в Русия обикновено е поне 50%, в големите градове – над средното. На тези избори подкрепата за „Единна Русия“ – партията на Путин – беше по-висока отвсякога, към 75%. (Официално Путин не членува в никоя партия. Точно както Бойко Борисов официално беше дълго време само прост член на ГЕРБ.) Избирателната активност обаче беше около 30%, и в големите градове беше още по-ниска. Иначе казано, на хората им е писнало от Путин, но няма опозиция, която да подкрепят. Защо ли?…

Путин с гаранция има истинските данни, много преди аз да ги имам. И много преди резултатите от изборите. И с гаранция знае каквото дори аз знам – че Русия няма механизъм за демократично пенсиониране на силен държавен глава. Ако главата е стигнал дотам да не го подкрепя и жена му, както беше с Хрушчов и Елцин, може да бъде оставен жив, да оглавява някой колхоз. Ако обаче е с голямо влияние в „службите“ като Путин, оставянето му жив е рецепта за контрапреврат – няма как, твърде опасен е… А спадне ли авторитетът му сред населението твърде много, може да започнат брожения и самоорганизиране на опозиция. „Службите“ ще се окажат с много повече работа и с разклатено положение – няма как да позволят подобно развитие. И ако има човек в Русия, който да е по-наясно с това от всеки друг, това е Путин.

Какво му предстои? Някъде през първата половина на 2017 г. валутните резерви на Русия ще свършат. (Без сериозни промени в обстановката – още през първите 2-3 месеца.) Санкциите няма да бъдат отменени дотогава, достъпът до световните финансови пазари ще остане затворен, Русия няма да може и да тегли заеми. А спре ли да харчи валута, рублата отново ще потегли надолу, и с нея жизненият стандарт на руснаците. Тихичко трупаното към момента недоволство, показано чрез процента изборна активност, ще започне да расте все по-бързо и да става все по-явно. Покаже ли се над повърхността, самоорганзирането на опозиция ще стане неизбежно… Без рязка промяна в обстановката на Путин му остават няколко месеца живот.

Каква промяна, която би го спасила, може да предизвика той? Само една – да започне война. Тя ще му позволи да ескалира пропагандата и промиването на мозъци в Русия още повече отсега (ако това е възможно), и да обяви военно положение в страната. В него може да смаже всякаква опозиция и вкара недоволството в пътя със сила, в течение на години. В същото време, поредица военни успехи могат да му върнат реалното одобрение на хората, особено в условия на бясна наци-шовинистична пропаганда. (Тя вече е налице в Русия. Писал съм и преди – ако не знаете, че ние българите сме воювали заедно с германците при Сталинград срещу СССР, погледнете руските медии. Да видите какви предатели и нацисти сме. И не само ние, естествено.)

Би ли свършила на Путин работа една война в Сирия срещу САЩ? Надали. Първо, Сирия е твърде далече – не е оправдано да обяви военно положение в Русия заради ситуация на хиляда километра от нея. А и САЩ не ми се вярва да сглупят и да отворят такава война. И второ, че ако САЩ все пак сглупят, действията могат много бързо да ескалират в пълномащабна война между Русия и НАТО. Към момента Русия няма готовност за такъв сблъсък – НАТО ще я премаже. А ескалират ли нещата до ядрена война, Путин няма да преживее и няколко дни. (И Русия ще бъде унищожена като военна и промишлена сила, но това за него са незначителни подробности.)

(Към момента Русия активно ухажва Китай, точно за подобен случай. Човешките ресурси на Китай са далеч над тези на САЩ, промишлеността им нищо чудно вече също да е по-силна от американската, ако и военните им продукти да не са толкова качествени. Китай обаче, каквито и тайни съглашения да е подписал с Русия, надали ще бърза да се навре между ритниците на два ядрени дракона. По-вероятно е да предложи на САЩ ненамеса срещу солидно парче от Сибир, когато Русия падне – и ще го получи, САЩ нямат къде да ходят. Ще е по-голяма печалба, отколкото ще получи, ако подкрепи Русия… И Путин знае и това.)

Затова ми се струва най-вероятно Русия да нападне Украйна – тя е достатъчно слаба в момента, за да му даде бърза победа. Из руските сайтове „гебухата“ вече почти всеки ден пуска вести как украинските въоръжени сили нарушават примирието и атакуват мирни градове в Донбас. (Част от тези вести може и да са верни – Порошенко и генералите му са достатъчно глупави.) В уречения момент на Русия „ще ѝ писне от това“ и ще започне „освободителна война“. С мобилизация, военно положение и прочее. Вероятно за не повече от две-три седмици бойните действия ще са приключили.

Какъв ще е резултатът? Зависи от няколко неща – най-вече от силата на подкрепата на Запада за Украйна. Най-вероятен ми се струва вариантът, при който Източна и Южна Украйна ще бъдат обявени за „Новорусия“, „Малорусия“ или някаква друга Русия, и ще направят „референдум за независимост“ с резултат, подобен на кримския. Оттам нататък могат да останат като марионетни държави или да „се присъединят“ към Русия, вероятно заедно с Приднестровието. Северозападна Украйна може да остане като отделна държава, било с марионетно правителство ако Западът не окаже достатъчно категорична подкрепа, било с реално. Разбира се, има и много други варианти.

Кога да очакваме войната? Също зависи от няколко неща. Основното са президентските избори в САЩ. Ако спечели Тръмп, бих се учудил ако до края на март Украйна изглежда като сега. Ако спечели Клинтън, са възможни всички варианти. Ако до края на 2017 г. все още няма война, значи или моделът ми е грешен, или зад кулисите Русия е получила ултиматум за война от НАТО, ако нападне Украйна. Или пък обещания за смъкване на санкциите, ако се въздържи. Ако пък нападението започне още по или около коледно-новогодишните празници, очевидно новият Хитлер ще е дори по-агресивен, отколкото предполагам… Нека видим.

Какво ще стане, ако Русия завладее Украйна – цялата или източните и южни части? Победата над Украйна и евентуалното присъединяване на повечето от териториите ѝ към Русия, подкрепено от масирана пропаганда, ще изкара Путин най-великия руски владетел някога. Руснаците ще са склонни да издържат още немалко спадане на жизнения стандарт, преди недоволството да се надигне открито. („Ще погладуваме година-две-три, но си върнахме сума ти исконна територия и население – струва си!“)

Но без съмнение върху Русия ще бъдат стоварени още по-сурови санкции, без надежда за отмяна. Перспективата за подобряване на жизнения стандарт ще отпадне напълно. След година-две-три икономическият упадък няма да е овладян, и подкрепата отново ще започне да спада. Съответно, на Путин ще му остава само един начин да остане жив – нови военни победи, по-големи от предишните. Нацизмът е като наркотик, иска непрекъснато качване на дозата. Иначе казано, ще трябва да се заеме с по-голям враг. А такъв наоколо има един – Западна Европа, тоест НАТО.

Ще бъде ли Русия дотогава в състояние да воюва с НАТО, и то успешно? Напълно е възможно. Може да изкара армия, сравнима по численост с натовската, въпреки че е 148 милиона души (с частите от Украйна – може би до 180), а НАТО е над 900 милиона. Подобна война надали ще продължи повече от 2-3 месеца – за толкова време няма как да обучиш за добър войник човек, който не е служил. В Русия 95% от мъжете са служили, в НАТО – надали и 10%. И руските войници вероятно ще са много по-„мотивирани“ да се бият до смърт от западните – Русия има огромен опит и в обявяване на пленниците си за предатели, и в „заградителните войски“, и в наказателните батальони…

Друг фактор е съвременното оръжие. НАТО има технологично и числено превъзходство във въздуха, но само там. Навсякъде другаде бойната техника на НАТО е модели от 1970-те, докато тази на Русия е модели от 2010-2015 г. Особено голяма е разликата в бронетехниката – а в съвременната война територия се заема с бронетехника. И се защитава с пехота…

Третото, което решава съвременната война, е силната промишленост. Руската може да бъде поставена на военна нога на практика цялата, още дълго преди конфликта. (Може да се наложи да разстрелят отделни недоволни – няма проблем.) В НАТО военизирането на над една трета от промишлеността, дори по време на война, вероятно ще доведе до безредици. Дори така обаче балансът не е в полза на Русия – НАТО я превъзхожда като промишлена мощ над 10 пъти. При пълномащабна конвенционална война най-вероятно Русия отначало ще отбележи значителни успехи, но след това ще бъде изтласкана обратно. Изтласкването вероятно ще е бавно, понеже руските войски ще държат местното цивилно население като заложници, но ще стане.

Има ли при това положение Путин печеливша стратегия? Не, но има простичка печеливша тактика. Отхапване на малки парчета и енергично размахване на ядрената бухалка, ако бъде притиснатда ги върне. Ще рискува ли някой разумен политик от голям мащаб ядрен Армагедон заради някаква си Латвия или България? Естествено, че не. Особено когато е очевидно, че ако оставиш Русия да се попържи в собствен сос десетилетие-две, тя ще рухне като СССР преди… Западните политици никога не са разбирали до каква степен лична и егоистична е мотивацията на авторитарните властници. Без значение дали властникът се казва Ким Чен-ун, Путин или Ердоган… Така че Русия ще може да напредва стъпка по стъпка дълго време. Капка по капка – велика Русия. Докато не се намери някой Хари Труман, който да се опъне без да му мига окото.

Къде е нашето място при това положение? Ако Русия завладее Украйна по описания по-горе сценарий, значи моделът ми е предимно верен. Тоест, вероятно ще се случи и останалото от него. След Украйна ще последват и други държави от Източна Европа.

И България нищо чудно да е първата в този списък. Едно, че Западът очаква да бъдат нападнати първо прибалтийските републики, а Путин е достатъчно хитър, за да знае това и да подходи иначе. И второ, защото руското разузнаване и руските подлоги тук имат контрол върху икономиката, политиката и зомбитата си в далеч по-голяма степен, отколкото в Прибалтика. Нападне ли ни Русия, продажните ни генерали вероятно ще изкомандват армията да не мърда, и ще се наредят за сребърниците си пред новия генерал-губернатор. И после ще се тупат по гърдите как са спасили армията ни от сигурна смърт. Като пожарникар, който се тупа по гърдите как се е спасил от сигурни изгаряния, като не е отишъл да гаси пожара…

Ще каже човек – хубаво де, няма да ни е за пръв път. Точно така е. Само че този път е възможно – ако и малковероятно – да се случи и още нещо.

Русия можа да удържи Крим лесно, понеже над 50% от населението там са руснаци. Сигурно ще иска да може да удържи и България лесно – но тук няма как да заселят още над 8 милиона руснаци, няма къде. Така че, ако реши да работи в тази насока, ще има само едно нещо, което може да направи. Каквото Сталин направи навремето, за да има сега Крим над 50% руско население – пресели кримските татари в Казахстан и Сибир. Така, че след първите десет години останаха живи една трета от тях, а можаха и до момента да се върнат в Крим още по-малко…

Дано това последното си остане само теоретична спекулация. Ако някой дойде и ми гарантира, че то никога няма да се случи, ако си дам дясната ръка, я давам на секундата. Колкото и малък да е шансът да стане иначе, твърде ужасен е. Дано завинаги си остане просто логическо-аналитичен кошмар. Ще празнувам и ще си хвърлям шапката, ако никога не се случи…

… Добре. Достатъчно с мрачните прогнози и страховете. Нека видим какво ще се случи с Русия реално. Като начало – с отношенията ѝ с Украйна.

Урокът на Чичото

October 7th, 2016

– Да ти дам епикризата да я видиш?

– Виждам я. По теб. – Увиснал ляв ъгъл на устата, леко поспаднал долен ляв клепач, поизгладени лицеви гънки отляво, леко затруднен говор, едва забележимо залитане наляво при обръщането. Жестикулира предимно с дясната ръка, а е левичар и обикновено предпочита лявата. И мисленето му е едва доловимо мудно и разконцентрирано – да съм аз това, ще е даже над средното за мен, но познатият ми винаги е бил ум като бръснач. – Стисни с две ръце… – Лявата стиска прилично, но забележимо по-слабо от дясната. Темпорален инсулт, по-вероятно дълбок. – Я да видя епикризата. – Точно така. Инсултът не е голям, за щастие, но останалото в картинката не е добро. Силно втвърдени и резистентни основни мозъчни артерии, кардиомиосклероза…

Той ме гледа изпитателно:

– И сега пак ще ме караш да се отказвам от пушенето?

– Няма. Вече си се уверил на собствена глава до какво води. Оттам нататък дали искаш да си жив и относително здрав си решаваш ти. Ако не искаш, аз не мога да ти помогна. Както се вижда. – Ядът и горчилката ми са доста повече от обикновено. Не заслужава да го кастря така, свестните и умни като него хора са много малко. И може би точно затова го кастря – дано му дойде най-сетне акълът.

– Колко време имам да ги спра?

– Николко. Последната си я изпушил вече.

– Знаеш ли какво е моето пушене да го спреш отведнъж?

– Знам. (За любопитните – описвал съм го тук.) Не е приятно, но алтернативата е още по-неприятна. Приятно можеше да е, ако ме беше слушал през толкова години повтаряне…

Още малко разговор, допълване на терапията му, обяснение какво да очаква и от какво да се пази… След разговора обаче, докато пътувах към нас, си спомних разказа на един мой познат. Ето го, предаден с неговите думи:

Имахме навремето един състудент, известен като Чичото. Веднъж си беше довел племенника, връчили му го да го забавлява. И понеже беше година по-голям от нас, солиден на вид, ходеше с костюм и беше зрял не по годините си, му остана като прякор.

Бащата на Чичото беше починал на четиридесет и седем години. Докато следвахме, на петдесет и една почина майка му. И двамата от усложненията на изключително тежък диабет. Бяха лекари и бяха направили всичко възможно да противостоят на болестта, но толкова бяха могли… Така че наследствеността на Чичото в това отношение беше ужасна. Нормално беше да очаква да развие диабет още преди двайсет и пет и да не доживее четиридесет и пет въпреки лечението.

Родителите му обаче се бяха оказали мъдри. Поставили го бяха на строга диабетна диета още с раждането му. Когато беше станал на възраст да разбира нещата, му бяха обяснили – когато пестиш наистина както трябва, и много малкото често се оказва достатъчно… А той беше имал мъдростта да го разбере и спазва.

След като завършихме, дълги години не бях срещал Чичото. Но преди година го видях на улицата. Седнахме на кафе, поговорихме си, припомнихме си студентството. Не се сдържах и го попитах как е.

– Читав! – похвали се той. – Даже без лекарства захарта ми е на горна граница, но не е над нея. А пия редовно манинил, даже още не съм на инсулин. Регулирам си физическото натоварване, следя си холестерола и липидите, замервам си състояние на артериите, изобщо грижа се за биологията си много старателно. И тя се отплаща. На петдесет и две още нямам диабет, при моята наследственост! Ако не се случи нещо непредположимо, очаквам да стигна нормална продължителност на живота!

Напоследък здравето вече може да се купува, в това или онова отношение. За в бъдеще ще може и в повече. Но нищо не може да замени мъдростта в грижата за здравето си, или да се сравни с нея.

Бъдете мъдри.

HP принтерите – вече само с касети на HP

September 19th, 2016

По информация от различни места, няколко модела принтери на HP на 13 септември са престанали да приемат касети, които не са произведени от HP. Засегнати са моделите Office Jet, Office Jet Pro и Office Jet Pro X. Възможно е да има и други засегнати модели.

Типични съобщения за грешка, което тези принтери вече показват при поставяне на касета, не-произведена от HP, са “cartridge problem”, “one or more cartridges are missing or damaged” или “older generation cartridge”.

Фирмените касети на HP обикновено струват значително повече от техни аналози, произвеждани от други производители.

По информация от HP, промяната е дошла с последния ъпдейт на фирмуера за тези принтери. По данни на други източници обаче, фирмуерът на тези принтери не е получавал ъпдейти от 16 март 2016 г. – иначе казано, датата на отказа е била предварително програмирана във фирмуера.

Запитани по въпроса, HP не са коментирали кога е бил последният ъпдейт на фирмуера на тези модели. Съобщили са, че ъпдейтите на фирмуера са периодични. Декларирали са, че целта на този ъпдейт е да защити иновациите и интелектуалната собственост на HP.

По информация на HP, произведени от тях касети, които са били презаредени с друго мастило, ще продължат да работят. (Не зная дали презареждането на HP касети с друго мастило е юридически позволено и доколко лесно е. Чувал съм, че за касети на други производители е изрично указано, че презареждането им е забранено, и/или че се налага чипът на касетата да бъде сериозно модифициран при презареждане. Модифицирането на чипове масово производство като правило представлява посегателство над интелектуална собственост и се преследва от закона.)

По информация на холендския производител на не-маркови касети за принтери 123inkt, проблемът не е изолиран. Те твърдят, че всички производители на принтери често пускат ъпдейти на фирмуера, официално за подобряване на работата на принтера или решаване на проблеми със сигурността. Според 123inkt обаче големият процент от тези ъпдейти вършат само едно – премахват възможността на принтера да работи с изгодни като цена не-маркови касети.


Да вярвам ли на 123inkt? Не зная. Те са страна в спора и потърпевши от действия като това на HP, така че твърденията им е задължително да се приемат с едно наум.

Не зная и дали новината за спряната съвместимост е истина – от 13 септември насам не съм имал работа с HP принтер от тези модели, за да го проверя лично. Ако съдя обаче по насоките в развитието на ИТ индустрията и света, е много вероятно да е истина. Включително да е истина и това, че датата на прекъсването на съвместимостта е била вградена във фирмуера на принтерите много по-рано.

Изкарвам си хляба с програмиране, а хобито ми е писателстване – тоест, би трябвало да съм най-големият поддръжник на интелектуалните права. Видът, в който биват упражнявани сега обаче ме е направил сериозен поддръжник на ограничаването им. А ако тази новина е вярна, вероятно всеки нормален човек би станал техен противник. Защото биват използвани за изнудване и дране на купувача.

Предполагам, че ако група мераклии организира кампания на Kickstarter, лесно ще събере няколко милиона, за да реализира open-source принтер. Като минимум производителите на касети от типа на 123inkt сигурно ще ги спонсорират с удоволствие. Китайците вероятно няма да имат нищо против да го произведат, тайванците и корейците – вероятно също. Отначало сигурно ще е в сравнително ограничени бройки, така че ще е мъничко по-скъп, но това с гаранция ще се изплати много бързо от разликата в цената на касетите. Така че покупката му ще е изгодна. И да, съвсем сигурно дистрибуторите на принтери ще бъдат подложени на бесен натиск от големите производители да не работят с този принтер – но надали има как всеки магазин да бъде смачкан, особено в ерата на онлайн търговията.

Лично аз с удоволствие бих подкрепил такава инициатива – и с труда, и с парите си. А дотогава смятам да проверя дали новината за спряната съвместимост е вярна.

Ако е, това ще означава за мен, че от HP може да се очаква да разшири „защитата на интелектуалната си собственост“ и върху другите си принтери, също така без предупреждение. (А вероятно и върху други техни продукти, които могат да се нуждаят от съвместимост с нещо.) Иначе казано, като ИТ специалист и консултант аз ще престана да купувам продукти на HP. И ще предупреждавам клиентите си да не го правят, ако не искат да се окажат малко по-нататък с добре изгребани джобове.

Тъй като клиентите на HP не са получили предупреждение за това ограничение, HP вероятно ще могат и да бъдат съдени. Една от формите в американското право – така нареченият class action lawsuit – изглежда особено подходяща.

Но… нека видим първо истина ли е. Някой наоколо има ли наблюдения върху тези модели принтери? Изчезнала ли е съвместимостта им към касети на други производители от 13 септември насам?

KTBFiles: Интервю с банкера Цветан Василев

September 10th, 2016

Оригиналният текст е публикуван от KTBFiles под заглавието: „Банкерът Цветан Василев:
След 2009 г. в България има мафия на власт, която се опитва да печели от всичко“

Това интервю мина в почти пълно медийно мълчание. Доста показателно за свободата на медиите у нас.

Не помня къде точно, може би в „Дневник“ писаха – сигурно защото вътре няма новина. И добавиха, че всъщност новина наистина няма, и това е най-лошото.

Аз не съм съгласен. Най-лошото е, че никой не реагира на тази (липса на) новина. Където никой не реагира, и наличието на новини няма значение.

Истина ли е казаното в интервюто? Някои неща – да. Други – не. За трети не зная. И не, няма да кажа кои са истина и кои са лъжа. Не защото ме е страх – не ме е. А за да почнат поне отделни хора да се напъват да използват главите си. Докато мислим вместо с тях с телевизорите, мониторите и вестниците, никой не може да ни спаси.


Благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Как живеете в Белград? Как Ви минава всекидневието?

В крайна сметка прецених, че мълчанието не е злато, въпреки че през последните две години не може да се каже, че мълча. Всекидневието ми в Белград се различава от това в София. Но във всички случаи не съм се алиенирал от обществото, продължавам да поддържам бизнес контактите си, включително и международните. Работя по моята защита и по многобройните дела, които съм завел срещу участниците в заговора срещу КТБ. Не мога да се оплача от сивота в ежедневието. Наред с това, имам много повече време за четене и по-специално на философия.

Какъв е актуалният статус на делата?

Дори ми е трудно да изредя всичките. По отношение на наказателното производство, предполагам ви е известно, че след две години родилни мъки измислиха, че организирана престъпна група под моето лидерство е източвала КТБ в продължение на пет години, за да отложат внасянето на делото в съда с елементарен трик. За тази цел преместиха делото в специализираната прокуратура, командироваха си същия велик екип от градската прокуратура и следствието само и само да продължат и да спечелят време. Очевидно това е делото на живота им. Не че за мен не е. Натрапва се мисълта, че делото ще бъде вкарано в удобния за тях специализиран съд. Аз съм съгласен, че има организирана престъпна група, но не е моята, а на тези, които организираха заговора срещу КТБ. Всички тях ще съдя, след като настъпят някои политически промени.

Ще се върна след малко на голямата картина. Преди това искам да ви питам нещо по актуалните събития. Наскоро излязоха резултатите от стрес тестовете на банките в България. Как ще ги коментирате?

Публична тайна е, че реално почти нито една банка не е минала стрес тестовете, при това те нямат нищо общо с теста, на който беше подложена КТБ преди две години. Активите на КТБ бяха оценени по най-консервативната методологията AQR, която никога не е прилагана в България и която категорично не е разработена, за да се прилага спрямо банка, оцеляла масови тегления.

Аз не съм противник на банките, независимо че съществена част от колегите направиха всичко възможно, за да помогнат на организаторите на пуча срещу КТБ. Убеден съм, че няма как да има здрава банкова система при нездрава икономика.

И старото, и новото ръководство на БНБ са част от престъпната група по затварянето на КТБ. При атаката срещу банката БНБ имаше абсолютно срамна позиция. От немай-къде Искров излезе с една декларация, когато организирано изтече информация за повдигането на обвинение срещу подуправителя Гунев. След това изиграха ключова роля в досъсипването на КТБ с неадекватната политика по време на квестурата и, разбира се, най-главното решение, което им беше наложено от организаторите на заговора – да ликвидират банката, като й отнемат лиценза на база на оценките по AQR, които никой още не е виждал. За това измислиха, че акционерите нямат правен интерес да протестират срещу отнемането на лиценза, за да не станат въпросните „оценки“ публични и за да не могат да се коментират. Това, между впрочем, е в рязко нарушение на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Сега, разбира се, изпълняват друга роля – да замитат следите и докажат тезата, че КТБ е била особена банка и тя била единственото изключение от системата, защото там имало един крадец Василев, който, видиш ли, пет години е ограбвал.

С изключение на много малко банки, без да цитирам имена, за да не ме обвинят в дестабилизиране, почти всички имат капиталов недостиг. Главната причина е неработещата икономическа среда. Другата е малоумно поставените според мен високи критерии за капиталова адекватност. За да се хареса на Трише и ЕЦБ, Искров натресе 12% капиталова адекватност на банките, докато всички други се бореха с 6-7%. Сега от 2014 г. въведоха още 1,5% допълнителен капиталов буфер и така предпоставиха одиторите и централната банка да си затварят очите при прегледа на активите на банките.

След близо година, сделката за „Виваком“ е обявена за финализирана. Това беше един от най-важните активи, финансиран от КТБ. Какъв е Вашият коментар по нея?

Това би трябвало да се разглежда като апотеоз на срама. Да позволиш водещ телеком да бъде продаден на цена малко над 4 пъти EBITDA (оперативна печалба-бел.ред.), си е чисто престъпление.

Когато през 2012 г. „Виваком“ беше придобита от „Бромак“ и ВТБ, компанията беше на много по-висока стойност от сега, независимо от голямата й задлъжнялост. Тя имаше три типа кредитори, които не можеха да се разберат помежду си, имаше претенция на държавата от над 120 млн. евро, имаше златна акция, с която държавата държеше в шах собствениците на компанията. Всичко това беше решено от моя екип и „Виваком“ стана комплексен телеком номер едно в България.

Това, което се случва сега, е класическа криминална кражба с участието на една руска държавна банка, толерирана от българската държава. Явно добре са обещали да защитят интересите на тези, от които зависи. Държавата, за да затрудни прехвърлянето на собствеността на „Виваком“, включи компанията в претенциите на КОНПИ (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – бел.ред.) с една-единствена задача – този, който иска да придобие „Виваком“, трябва да отиде и целуне ръка на силните на деня, за да освободят блокадите. Нека сега да видим позицията на държавата и подопечния на Борисов началник на КОНПИ. След като този полуграмотен, наведен чиновник търси от моето семейство 490 млн. евро за „незаконното“ ми придобиване на „Виваком“, дали ще се осмели да се противопостави на крадците, покровителствани от руската държавна банка. Между другото сделката тогава беше узаконена от дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия. За това сега е достатъчно от българска страна да се блокира сделката и да се поискат от новите собственици средствата, търсени от моето семейство, за да се освободят акциите. Дано, ама не вярвам. Защото обещаната плячка е голяма.

Под каква форма?

Ами тя формата е една – пари. И то много пари.

Тоест твърдите, че от бъдещата сделка ще има комисиона и за тези, от които зависи?


Кой ще е това?

Ами те са два клана – единият е Пеевски, който е навсякъде, другият е този на премиера.

Кажете по-конкретно

Аз съм чувал много неща, но има ли значение това. Аз казвам, че със сигурност стойността на този пакет от 77%, финансиран от КТБ, и това никога не съм го криел, към момента на атаката беше 500 млн. евро. Тук не включвам НУРТС.

И все пак кой колко трябва да получи, за да бъде „пусната“ сделката, както твърдите?

Чувам и за конкретни суми, и за конкретно участие в собствеността. Самото разпределение е следното: измислената компания на вечно готовия Спас Русев трябва да придобие „Виваком“, след което се дават put options на няколко групи от купувачи, които да разпределят баницата – разликата между 700 млн. евро и реалната Enterprise Value (стойност – бел.ред.) на компанията от над 1 млрд. евро. Да, телеком със 170 млн. евро годишна EBITDA е продаден на практика на цена от 700 млн. евро – това е съвкупната цена от цената на аукциона от 330 млн. евро и остатък по облигационна емисия на „Виваком“ от малко над 370 млн. евро. Става въпрос за преразпределяне на едни минимум 300 млн. евро в съотношение 20% в полза на ВТБ, около 20% е за вездесъщите измамници братя Велчеви и Красимир Катев като слугинаж на ВТБ, и от 43 до 46% за мюрето Спас Русев. Вероятно, обаче, фигурантът ще трябва да сподели голяма част от така наречената си печалба, в абсолютно измерение около 135 мил евро, със силните на деня. С онези, които и сега точат компанията и я направиха първи фен и спонсор на отбора на народа.

Тоест с Борисов и Пеевски?

Ами така се говори. А на мен Пеевски ми поиска 10% от компанията в прословутия си рекет от май 2014 г., защото, разбираш ли, те ми били помогнали. С какво са ми помогнали, след като сделката тогава я правих с инвестиционния клон на ВТБ – VTB Capital, и Royal Bank of Scotland? Но те така си ги мислят, така си ги представят нещата в България. Че ти не можеш да правиш голям бизнес, ако не се отчиташ. Затова казвам, че след 2009 г. в България няма просто корупция, в България има мафия на власт, която се опитва да контролира всичко и да печели от всичко.

Като говорим за сделки – как се случи сделката за „Булгартабак“ и как се оказа в крайна сметка, че Пеевски е собственик на компанията?

Ами той Пеевски не е собственик само за пред българската общественост. Ако някой е искал да разследва, досега да е стигнал до истината. При мен има документи, които показват, че Пеевски не, но Ирена Кръстева е собственик. Тя присъства и във файловете на правната компания Walch&Schurti. Беше договорено Ирена Кръстева да бъде единият от номиналните собственици на фондациите, които държаха LIVERO. Това беше компанията, която имаше особения договор с VTB Capital по отношение на BT Invest като приобретател на 80-процентния дял от капитала на „Булгартабак“. Няма тук голяма тайна. Пеевски или фамилията му са собственици на BT Invest, особено след откупуването на задълженията на LIVERO към EFV и Ventracor – в това няма никакво съмнение. (EFV и Ventracor са двете компании, които са осигурили финансирането при приватизацията на „Булгартабак“ през 2011 г. Към този момент EFV е под контрола на Василев и се финансира през КТБ. Зад Ventracor е скрит интересът на „Винпром Пещера“ – бел. ред.).

После първоначалните фондации-собственички на LIVERO са изместени и там се появяват нови фондации. Какво вече е разпределението след това, дори аз не знам детайли. Но това са игри в BT Invest и прехвърляне срещу задължения. Всъщност кредитът на едната компания-кредитор беше купен от TGI Middle East – компания от Дубай, която е част от веригата по контрабандния износ на цигари през Кюрдистан за Турция (компания, свързана с Пеевски-бел.ред.). Така че мога да се сетя какъв е произходът на парите, с които всичко това е рефинансирано.

Тоест за мен не стои въпросът дали Пеевски или майка му са, а с колко са собственици и как са преразпределени. Не изключвам Пеевски да е преотстъпил част от „Булгартабак“ срещу задълженията си към основния дилър в Близкия Изток – Салам (Салам Кадер Фарадж – бел. ред.). Това нещо могат да го кажат само тия, които държат регистъра на BT Invest, респективно файловете на фондациите.

Тоест подозирате, че Салам има участие в собствеността на „Булгартабак“?

Не го изключвам, за да си спаси Пеевски кожата. В края на 2013 г., когато тръгва на поход да овладява „Булгартабак“, той излъгва Салам. Салам е превел авансово значителна сума пари, за да може Пеевски да се разплати най-напред с EFV, а след това с Ventracor. По същия начин са рефинансирани вероятно и дълговете на „Булгартабак“ към КТБ през април-май 2014 г. чрез преводи през голяма чужда банка.

Какви суми знаете, че са превеждани от Салам?

Над 150 млн. долара. Това са пари, които по моя информация Пеевски не е издължил и до ден-днешен. А предвид финансовото състояние на „Булгартабак“ сега възможностите му са още по-малко.

Между другото продажбата на „Булгартабак“ е едно от добрите начинания на първото правителство на Борисов, защото ако компанията не беше приватизирана тогава, щеше да се окаже в окото на скандала за контрабанда, който избухна през 2014-2015 г. Тогава това би било всъщност една държавна компания. Аз съм убеден, че заради този скандал Пеевски стана персона нон грата в Турция. Така или иначе преди приватизацията бизнесът на „Булгартабак“ в основни линии беше зависим от този канал и от основния дистрибутор Салам. Сега докъде Пеевски е влязъл навътре, сигурно знаят много хора – и службите, и неговата марионетка Венцислав Чолаков, който представляваше всичките му перачници по веригата. Това са всички дружества, които са регистрирани в Дубай и които са използвани за трансфери на парични средства от контрабандната дейност на дружествата на Пеевски. Преди приватизацията тази роля на компания-посредник играеше „Каледон“, а след приватизацията Пеевски си регистрира и прехвърли всичко към компаниите си в Дубай. Тук става въпрос за нерегламентирани доходи в огромни мащаби на фамилията на Пеевски и на тези, които имаха допълнителен интерес в „Булгартабак“.

Кой има допълнителен интерес в „Булгартабак“?

Те излизаха толкова пъти, че какво да ги повтарям.

Никога не са излизали официално. Потвърждавате ли ги?

Ами потвърждавам ги, разбира се. Поне такива бяха договорките. Какво и как е вписано в компаниите в Лихтенщайн, може да питате Александър Ангелов.

За да затворим тази тема, каква беше в началото уговорката за участие в собствеността на „Булгартабак“?

Според Пеевски Борисов, Доган и Сталийски трябвало да получат бонуси (по 10% собственост от дяла, който беше приватизиран, според схема, публикувана в блога на Мирослав Иванов – бел.ред) затова, че разрешават сделката. Малко известен е фактът, че началната идея беше аз и моята група да участваме в приватизацията на „Булгартабак“ в консорциум с Korean Tоbacco. Недвусмислено ми беше подсказано, че така сделката няма да мине. Независимо, че аз имах консултантски договори с Rothschild в Париж. Тогава си платих консултантските договори и изоставих идеята, защото волята на Падишаха беше друга.

Съзнавате в момента какво казвате – че премиерът на една европейска държава има скрит интерес и собственост в „Булгартабак“.

Ами, бил му е обещан. Аз лично не съм говорил с него на тази тема. Това беше към онзи момент. А и появилите се диаграми в някои сайтове са рисувани от адвоката на Пеевски Александър Ангелов. За това имам автентични доказателства. Дали сега това стои, аз не мога да знам. Ако някой иска да разрови нещата, да ходи да ги рови. Две-три лихтенщайнски кантори държат цялата тайна.

Пеевски е една голяма тема. Как стана първоначалният Ви контакт? Каква беше ролята му в банката? Въобще за какво Ви беше нужен Пеевски?

Този въпрос ми е задаван много пъти. Запознахме се случайно, както винаги. Малко по малко той започна да навлиза в моя бизнес живот. На определени етапи той е бил полезен, помагал ми е на моменти…

С какво беше полезен?

Бил ми е полезен по много линии. Той е един доста енергичен и активен човек. През 2003-2004 г. по някакъв начин пристана на Доган, беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС. Това ми е давало комфорт в отношенията с ДПС, защото в крайна сметка е известна ролята на турската партия като корпорация.

Аз съм имал доста тежки моменти в развитието на банката. През 2004 г. тогавашният председател на Управителния съвет и държател на над 20% от акциите се опита да ме изнудва. Говорим за Янко Иванов, подкрепян от енергийното лоби около Богомил Манчев. Аз не се поддадох. Тогава Пеевски ми е помагал в отношенията с ДПС, за да ме подкрепят, за да не тръгнат на някаква по-сериозна атака срещу банката. Банката тогава беше много малка.

ДПС с какво помогна тогава?

С конкретни неща – не, но отношенията в бизнеса и намесата на политиците не винаги е с нещо конкретно. Предполагам, че в този момент просто някой е казал: добре, не пипайте там, защото може ДПС да има интерес. Аз не знам това как е представено. Банката често е представяна като банка на ДПС, а тя никога не е била свързана с ДПС нито при закупуването, нито впоследствие. Но съм бил зависим от ДПС дотолкова, доколкото едрият бизнес в България до някаква степен е зависим от някои по-агресивни политически субекти. Тогава винаги може да има една добра дума в плюс или в минус.

По подобен начин през 2008 г. имаше напрежение около опитите на Алексей Петров, по времето на Станишев като премиер, за превземане на банката. Поне по информация от Пеевски. През призмата на времето не съм сигурен кое е истината. До каква степен Алексей Петров е бил наистина заинтересован от банката не знам, но Алексей Петров тогава беше за ДАНС и прокуратурата това, което сега е Пеевски. Тогава Петко Сертов управляваше ДАНС, а летящата команда на Роман Василев колеше и бесеше.

Вие с Роман Василев нямахте ли добри отношения?

С Роман Василев съм се виждал, но какво отношение има това? Прословутата снимка от един коктейл на банката, която приятелите от „Капитал“ непрекъснато публикуват, за да ми внушат връзките с Роман Василев. Това е несериозно. Те тези отношения, когато трябва да бъдат прикривани, се прикриват. Аз, ако аз съм зависел с нещо от Роман Василев, не бих се показал на коктейл на банката.

Да продължим за Пеевски…

Така лека-полека човекът ми влезе под кожата, допуснах го прекалено близко. Затова казвам, че една от най-големите ми грешки, беше именно това. Пеевски на практика се е представял от мое име навсякъде. Той е представял всичките си щения като мои. Това са неща, които в крайна сметка доведоха до моето капсулиране, до номинирането ми за олигарх номер едно. Разбира се голяма роля изигра и групата около Прокопиев. Спомням си изявите на един американски посланик Уорлик през 2011 г., който говореше за неясен капитал в КТБ, защото имало някакво участие, което не се знаело. Прокопиев дори имаше наглостта през 2016 г., след като дадох интервюто за Диков, да се появи пред него и да говори, че виждаш ли, това не означавало, че Оманската държава била стояла зад участието в КТБ. Не знам защо тогава Оманският фонд и Оманската държава в момента съдят България в международния инвестиционен арбитражен съд във Вашингтон.

Така че лека-полека Пеевски се настани трайно край мене. И така до 2014 г.

Освен с политически протекции, с какво друго допринасяше Пеевски?

Той беше проактивен. Когато американският посланик направи това преднамерено изказване, Пеевски направи много за намаляване на напрежението около банката… По това време господата около Прокопиев ми бяха организирали проверка-разследване в Европейската комисия, което широко се раздухваше в България. Интересно е, между другото, че когато проверката приключи и установи, че няма никакви нарушения, „Капиталци“ забравиха темата и естествено не отразиха „развръзката“.

Винаги ме е притеснявало нещо да не предизвика вълна и паника сред клиентите. А всичко това, очевидно, добре е било експлоатирано от хора като Пеевски, съзнавайки моите страхове по отношение на банката. За да запазя КТБ, съм бил по-отстъпчив към всякакви техни малоумни намерения, за да имаме достатъчно комфорт както медиен, така и политически. Такива глупости бяха, разбира се, покупките и на „Уикенд“, след това на маса други издания.

Имахте ли директен контакт с Доган?

Аз се познавам с Ахмед Доган, но за тези 14 г. сме се виждали два или три пъти.

За какво?

В общи линии приказки от общ характер. Той се изживяваше като енергиен експерт. Един-два пъти сме си говорили за икономиката на България, къде са проблемите на енергетиката.

За да защитава банката, какво получаваше ДПС от нея?

Нищо друго, освен финансиране на различни идеи, които са идвали по линия на Пеевски. А Пеевски как се е отчитал нагоре, аз не знам.

Какви бяха отношенията Ви с другите политически партии в различните стадии от развитието на банката? Например каква беше ролята на Росен Карадимов по време на Тройната коалиция?

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков (председателят на КРС – бел.ред.). Оттам са и проблемите с дигитализацията. В Австрия има един мултиплекс с 12 канала, в България решиха, че трябва да има четири мултиплекса с 52 канала, за да имало свободен пазар. То няма толкова телевизии. Но както и да е. Смешно е да се говори, че едрият бизнес е дистанциран от политиците в България. Тук едрият бизнес винаги е бил със силните на деня, защото те налагат условията. И особено след 2009 г. – дотогава пазарът все пак растеше и имаше достатъчно бизнес, индуциран от самия пазар. След това бизнесът беше поставен в изключителна зависимост от държавата. Това, разбира се, увеличи апетита на тия, които представляваха и представляват държавата.

Преди 2009 г. с кои силни на деня Вие имахте отношения?

Аз познавам всички, но практически с държавата, с изключение на работата ми в един-два отрасъла, не съм имал някакви особени отношения. Ние работехме с енергетиката и това ми е налагало контакт и с министрите, и с премиерите, доколкото енергетиката е стратегически отрасъл. По същия начин покрай военно-промишления комплекс имахме отношения с МО или междуведомствените комисии. Но това е било по логистиката на бизнеса.

Какво искаха политиците от Вас, за да можете да развивате бизнеса си в този момент?

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

След 2009 г., когато Борисов дойде на власт, банката се радваше на най-бързото си развитие и на най-силния си период. Какви бяха отношенията Ви с Борисов?

Първото правителство на Борисов съвпадна с периода на кризата, която обхвана пазарите. Ние следвахме друга стратегия и вместо да ограничим нашата активност, я разширихме, следвайки древната китайска мъдрост „ Когато идва буря, строй вятърни мелници, а не зидове“. Това е основната причина за развитието на КТБ, а не прокламираната теза, че видиш ли правителството на Борисов било помпало банката с държавни пари. Това е абсолютна лъжа. Симеон Дянков е безогледен лъжец, твърдейки, че не искал да вади парите, тъй като КТБ щяла да фалира. Това въобще не е вярно. Банката е работила с разплащателните сметки на няколко компании от енергетиката и две-три транспортни фирми, които имаха депозити. Те не са били някакви особени средства и не са надвишавали 10-тина процента от общите привлечени средства. Цялата тази лъжлива теза беше дискредитирана, но за жалост след затварянето на КТБ.

Ами не крия, че съм имал добри отношения с Борисов, независимо, че са били много противоречиви. Имал съм разбиране, но съм срещал и маса неразбиране, и то главно от неговите министри.< През това време се появиха много възможности на пазара в резултат и на кризата, и на отдръпването на чуждите банки. Нашата философия винаги е била да правим merchant and investment financing – тоест да търсим проектно финансиране, да търсим предизвикателства, а в условия на криза – такива много. По този начин в кризата придобихме компании, които в противен случай нямаше да оцелеят. Това са и „Рубин“ Плевен, и заводът в Парачин, и русенската корабостроителница. „Петрол“ оцеля благодарение на нас. Имали сме и целеви придобивания като „Виваком“. Аз съм смятал, че това е добра сделка, която ще донесе печалба. Независимо, че медиите на Пеевски написаха, че видиш ли, Василев участвал в приватизацията на „Булгартабак“, за да спечели пари. Какъв срам! А сякаш не е срамно да участваш скрито, да не можеш да се покажеш като него и останалите бенефициенти. Ами аз съм го правел точно затова – да се спечелят пари. То се знае, практиката ми е била печалбата на така наречените бушони, създавани от слугата на Пеевски Бисер Лазов, да се връща в банката. Това е била моята цел. Така че не е чудно, че пораснахме толкова. С Борисов колко често имахте контакт и за какво си говорехте?

За жени… Ами, виждал съм се доста често. Той е лесно раним, особено сега, може и да отрече. Говорил съм си за различни неща, разбира се, включително и за проблеми – в енергетиката, в отбраната, в мултиплексите, защото първото правителство на Борисов имаше напълно неадекватна политика в тези направления. При него съм ходил и с инвеститори – и от Китай, и от Оман, и от Австрия. Не мога да кажа, че с Борисов съм имал лоши отношения, мен ме дразнеше поведението на част от неговите министри – неадекватно и открито враждебно. Дразнеше ме неговият нарцисизъм, защото и аз до голяма степен съм нарцис. Той буквално излъга, че през 2012 г. е осигурил пари за заплатите на ВМЗ, а всъщност това бяха пари на „Дунарит“ и той го знае много добре. Аз тогава избухнах, скарахме се по телефона.

По начина, по който премиерът има интерес в „Булгартабак“, има ли интерес и към други компании, свързани с Вас?

Тия хора нямат интерес към компаниите, те имат интерес към парите. Те са брокери – две групи брокери. Те са заинтересовани просто да прехвърлят на безценица на някой, който има интерес и ще им плати. Ами такъв е случаят с „Дунарит“. Пеевски няма интерес да бъде индустриалец в „Дунарит“. Там интересът е на Петър Манджуков, а Пеевски играе брокер, за да може да осигури „Дунарит“ на ниската цена, която Манджуков е предложил. Говори се за 20 или 25 млн. евро, от които обаче нищожна част да отиде в КТБ, а останалото при Пеевски. Гебрев (другият кандидат за „Дунарит“ е „Емко“, притежавано от Емилиян Гебрев – бел.ред.) предложи 30 млн. евро за погасяване на задълженията към КТБ. От една страна Пеевски сега атакува чрез вземанията на Миролио „Дунарит“ и то през фирма, която е офшорна, а от друга страна КТБ атакува цесията.

Но това става под погледа и на министъра – Владислав Горанов, и на Борисов. Въобще аз се чудя дали Борисов управлява държавата, или Пеевски. Или и двамата. Но Борисов с нищо не е показал, че се е разграничил. Напротив, той показва само зависимости.

Зависимост от какво? Дайте примери

Ами, очевидно ги има, не знам. Или толкова са се харесали, независимо че оня го наричаше „тиква“ в кампанията 2008-2009 г. Аз само се сещам как през 2013 г., както внезапно се засилиха да му разследват „Авиоотряд 28“ и „Ало, Ваньо“, така внезапно всичко заглъхна след това.

Каква е причината?

Договорка. Между Борисов и Пеевски. И почти нямам съмнение, че договорката е била моята глава. Това беше класическа рейдърска атака. Пеевски е главният организатор на атаката срещу мен и главният ползвател.

Някой може ли да ми каже как фирмата, придобила „София прес“, сега е гарантирала кредити на „Водстрой“ на Пеевски към ПИБ. Колко пари е платила тая фирма, за да придобие „София прес“. За „Техномаркет“ не искам да говоря. Публична тайна е как се източва масата на несъстоятелността на КТБ чрез договори за правни услуги и 75% се връщат обратно в джобовете на Пеевски и компания. Публична тайна е, че Александър Ангелов работи и по един срамен договор за Парачин тук.

Това, което за Пеевски се закучи, са основните му цели – „Виваком“, „Дунарит“ и „Петрол“. Това са най-апетитните парчета от баницата КТБ и той винаги е имал интерес към тях.

В периода 2012-2014 г. Вие още сте тандем с Пеевски. Тогава голяма част от обществените поръчки се печелят от фирми, близки до него. Как става това?

Ами, питайте Борисов! Как всички негови кметове са подписали договори с „Водстрой“? Какво е „Водстрой“? Това бяха два продънени самосвала. Това е една пощенска кутия за кражби.

Как функционира?

Елементарно. Елиминира се останалата конкуренция, подписва се договорът с „Водстрой“, която пък подписва договори с подизпълнители, взема си своите 10-15%, останалото го хвърля на другите фирми. Дори и това не им дава, защото са завлекли половин България, заплашват ги, ако някой си иска парите. Вижте също така какви договори са подписвани от ЖП инфраструктура с „Водстрой“ при министерстването на Ивайло Московски– рамкови договори, които са престъпление. Вижте и престъпните договори в „Държавен резерв“ – как е направен ремонтът на нефтените бази от „Водстрой“ и ИПС.

Какви са тези договори?

Оттам са откраднати минимум 100 млн. лв. по времето на Станишев и първото правителство на Борисов. Стойността на ремонтните дейности в петролните и зърнените бази на Държавен резерв е завишена в пъти. Не казвам конкретни числа, за да не ме обвини някой в неточност. От времето на Емел Етем до ден-днешен Пеевски винаги е контролирал държавния резерв. Друга грандиозна кражба – обмяната на нефтените продукти.

Борисов какво получава от това?

Не знам какво получава, но със сигурност знае. А и той не е от тия, които не си искат.

Как си иска?

Как си иска… Последните години обмяната на горивата на държавния резерв става с активното участие на „Лукойл“. „Лукойл“ е един от външните държатели на горивото за резерва. Тоест горивото въобще не се и мести. Само че то задължително се продава на ниски цени от държавния резерв и след това се купува обратно на високи. Като правило цените задължително порастват на международните пазари, когато държавният резерв трябва да купи новото гориво.

Каква част отива за комисиони?

А, не мога да кажа. Но там със сигурност Пеевски участва. Там до края на 2014 г. беше Емил Колев – човек, назначен от Пеевски още по времето на Емел Етем.

Двата клана казахте, че са Борисов и Пеевски. Има ли някакво разпределение по ресори?

Пак казвам, проверете разпределението на обществените поръчки и ще видите, че са едни и същи – „Главболгарстрой“, „Трейс“, „Агромах“, ПСТ, „Хидрострой“. И някои сателити около Пеевски като „Техноекспортстрой“, чиято приватизация финансирахме ние и той ощети банката с около 30 млн. лв.

В предварителния разговор казахте, че през 2014 г., след затварянето на банката, Борисов Ви е обещал да я спаси. След това се е отметнал. Защо?

Подозирам две неща. Първо, че ако КТБ беше спасена, те нямаше как да осребрят, а пък аз щях да получа реабилитация. Другото е една мръсотия, която е била сътворена през 2014 г., за която аз имам информация. В резултат на нея аз съм натопен от българските служби пред чуждите за престъпни схеми, в които уж съм имал участие, а в които всъщност е участвал Пеевски.

Каква информация имате?

Засега ще я запазя за себе си, защото от нея и глави ще падат. Но това са лъжливи твърдения, давани от българските служби на техни партньорски служби за моята роля в процеси, в които аз по никакъв начин никога не съм участвал. Нещо, което така или иначе през 2015-2016 г., става известно на съответните служби. Така то стигна и до мен.

Какви процеси?

Всичко, което е правил Пеевски.

Какво е правил?

Това, за което е обявен за персона нон грата в Турция.

Освен контрабанда?

Как мислите стигат контрабандни цигари в райони, държани от Ислямска държава?

Тоест това Ви е било приписано на Вас?


А какво е общото с Борисов? Борисов каква роля е имал?

Предполагам, че Борисов би могъл тогава да е бил информиран за това мое участие, което да го е направило резистентен. Аз не го обвинявам. Той просто направи грешка, която ще му коства много. Имам информация, че към оня момент е казал, че е избрал по-малкото зло, тоест Пеевски. Като е избрал по-малкото зло, да си го дундурка сега.

Тоест той е бил заблуден или е бил част от този сценарий?

Бих искал да е заблуден.

Казахте, че едното е сценарият с Вашето натопяване, а другото е, че нямаше да осребрят…

Пак казвам, целият този процес се управлява от Пеевски. Публична тайна е, че синдиците ходят на отчет при Александър Ангелов. Те дори не ходят при Пеевски. Той е над нещата. Всяко нещо се съгласува с Ангелов. Те не се и крият. И преди не са се крили. Ходеха си на крака, стояха по мазетата на „Берлин“ (хотел „Берлин“, собственост на Пеевски – бел.ред.), докато ги приеме босът. Включително и министри.

Кои министри?

Ами, аз кого ли не съм виждал.

Кого сте виждал?

Ами… Петър Чобанов, Драгомир Стойнев по времето на Орешарски.

А от сегашното правителство?

От сегашното правителство аз мисля, че Пеевски има повече министри, отколкото Борисов.


Например, готовият на всичко, за да защити интереса на Пеевски, свищовски кадър Горанов, Ивайло Московски, недоразумението Лукарски. Те са абсолютно подвластни. Пеевски не е за подценяване.

Кой е Александър Сталийски?

Кой е сега, не знам. Говори се, че сега бил развалил отношенията си с Борисов. Той беше най-довереното му лице и се занимаваше с всичко, свързано с Борисов, включително и като събирач на дължимите суми с неговите приятели – тройката от Перник.

Откъде ги събират?

От тези, които имат да дават.

От Вас събирали ли са?

Не са ми го икономисвали.

Под каква форма събираха?

Различна. Включително и чрез придобиване на участия – явни и скрити, в компании, за които не са платили и стотинка.

Къде може да се види интересът на Сталийски?

Освен по сметките му, част от които бяха в КТБ и които той осребри буквално след рекет, а после придоби и открадна „Рубин“ Плевен. Освен това предполагам, че по сметки на него или на Сечкова, или на фирми като „Кей Ти Ес“ и прочие, могат да се намерят доста пари.

Всичко ли остава за него, или се разпределя?

Какви са му били отношенията със Сталийски, Борисов си ги знае, но една от причините, поради които аз бях при него на 6 юни 2014 г., е да му покажа какво Сталийски и неговата група са взели в резултат на едно или друго.

Какво му показахте?

Той знае. Когато му дойде времето, ще го покажа и аз.

До 2013 г. бяхте едно цяло с Пеевски. Кога започна раздялата?

Тя е започнала още с идването на Орешарски. Вече казах, че, според мен, договорката между Борисов и Пеевски вероятно е целяла моята глава. Това е някъде лятото-септември 2013 г.

Оказа се, че Пеевски достойно замести десятниците и стотниците на Борисов и сам успя да погълне това, което другите като група не успяха. Беше се разпрострял навсякъде. По това време е и бумът на „Водстрой“ с държавните поръчки, които са вземани все с моето име напред: това е за Василев, онова е за Василев. Това си го признаха и Сергей, и Моника Станишеви при виждането ни през май-юни. Но Пеевски не беше се настанил само в обществените поръчки.

Той имаше достойно място по време на първия мандат на Борисов. Както се вижда, той има своето място и при втория мандат на Борисов. От немай-къде Борисов му спря поръчки за над 1 млрд. лв. Как така си спечелил поръчки за толкова пари? Но това не е престанало. И в момента, ако се погледне, интерконекторът с Турция, пак се строи от „Водстрой“ и „Главболгарстрой“.

Той беше сложил ръка на почти всичко. Накадрува се в съдебната система, в ДАНС, в прокуратурата. Аз с ужас разбрах, че съм „наредил“ всички съдии и прокурори, а един не познавам от тях. Нито съм виждал Сарафов, нито Цацаров, а се оказа, че аз съм ги наредил. Очевидно добре си е свършил работата, а аз явно съм проспал този момент.

След септември-октомври 2013 г. разбрах, че трябва да намеря начин да скъсам с този човек. Затова се съгласих да се махна без всякакви претенции от „Булгартабак“, за да нямам разправии с него. Исках да намерим решение. За голямо съжаление не оцених мащаба на заговора и участието на всички държавни институции в него на страната на Пеевски.

От Вас ли дойде инициативата?

В общи линии – да, но и той вече беше започнал да предприема някакви действия. Неговите стъпки основно са били в мръснишки аспект. С Александър Ангелов имаха информацията отвътре и са започнали да ми правят разработки през ДАНС, за да могат да ме ударят след това. Той си е подготвил добре нещата. Успял е да направи интриги между мен и основните политически фактори. На Доган, например, му е обяснил какви пари съм взел от банката. Говорел им е за 500 млн. до 1 млрд. евро, които аз съм изнесъл от КТБ. Това, разбира се, за вечно алчните хора като Доган е могло да бъде доста сериозен мотив да се настроят срещу мен. Предполагам, че по същия начин е направил интригата и с Борисов. С една дума, човекът ме е записвал и правил всичко възможно, за да ме изолира.

В един момент през април-май 2014 г. започнах да получавам сигнали от всички политически лидери, че са вдигнали ръце от мен, защото аз съм щял да ставам премиер, искал съм да свалям Орешарски.

Към този момент Пеевски колко пари дължеше на банката?

Пряко сигурно дължеше някъде около 150-200 млн. евро, заедно с лимита на гаранции, издадени в полза на контролираните от него дружества. Това са „Булгартабак“, „Лафка“, „Техноекспортстрой“, Промишлено строителство Холдинг, „Водстрой“, а и да не забравяме печатницата му, където той дължеше 80 млн. лв. Тая печатница я финансирахме, за да може той да разплати част от дълговете си, като условието беше фабрика „Юрий Гагарин“ да встъпи в дълга по лизинговия договор с печатницата. Това е нещо, което той така и не направи. Отделно той отказа да си поеме дела във финансирането на ТВ7, където трябваше да плати 50% от разходите. За тия години бяха отишли към 300 млн. лв., а той си я ползваше като собствена телевизия.

Показахте един списък с активи, които Пеевски Ви е поискал. Има ли предистория на този списък?

Има, да. Ние тръгнахме да преговаряме как да се разделим. В един момент Александър Ангелов дойде. Показа един списък и каза: „Това е“. Аз казах, че това няма как да стане и трябва да се срещнем с Пеевски. Той каза, че Пеевски не иска да се среща с мен, защото бил обиден. На моето предложение как да си разделим бизнеса, дори да му опростя задълженията в ТВ7, той отказа и после се случиха нещата, които знаете. Веднага, по криминален начин, беше заведено досъдебно производство и са били набелязани стъпките от целия сценарий.

Ако е така, защо им е трябвало да ликвидират банката?

Аз все си мисля, че е имало друг сценарий и те може би не са си представяли точно така нещата. Сценарий, близък до този, който се случи със Славчо Христов и „Сибанк“. Ако бих бил арестуван във връзка със смехотворното производство по така нареченото убийство на Пеевски, може би щеше да ми се наложи да прехвърля „Бромак“ и някои други компании.

Още не ми е ясно, с какво им станахте неудобен и трябваше да бъдете премахнат?

Явно съм им станал неудобен с нарастващото ми влияние, с резултата на Бареков, който, ясно е, до голяма степен беше моя заслуга.

Добре де, какъв беше смисълът на Бареков?

Бареков изглеждаше като необходимо зло. Аз бях разочарован от Борисов, а след това от БСП и ДПС, и си казах, че е по-добре да има нещо, което да подкрепя националния бизнес. Беше ми омръзнало от непрестанния рекет на политиците. В този краен етап – края на 2013-2014 г., съм направил най-големите си грешки. Включително и с Бареков. И не толкова, че съм го подпомогнал финансово, а заради ангажирането ми с него.

А защо точно Бареков?

Аз тогава привлякох една американска консултантска компания, която беше работила за Клинтън. Те правиха специални изследвания и не намериха по-добър от Бареков.

Очевидно и те грешат. Но пак казвам, в оня момент аз се оказах неподготвен за тази война.

Някъде в интервютата си казвате: „Пеевски е само средство, координатор в по-голям сценарий“. Какъв е този сценарий и кой седи зад него?

Това е големият въпрос. Кой стои зад Пеевски?

Две години по-късно би трябвало да имате отговор.

За мен отговорът е все така неясен, но очевидно корените и източникът са някъде в реформиралите се органи на държавна сигурност.

И по-конкретно?

Тези, които дълго време представляваха задкулисието Монтерей, и тези, които са били посочени за техни наследници. Пеевски очевидно е нещо като най-младият син на полка. Очевидно са го харесали и формирали в техния класически еничарски стил. Сега, до каква степен се е еманципирал от тях, не мога да разбера. Ако на този въпрос се даде отговор, ще се разбере всичко. Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Този център как стига до подобна информация?

Първо от периода на властването на Алексей Петров в ДАНС. Смятате ли, че всички масиви и файлове са останали скрити за него? А след това за Пеевски, да не говорим. Той е много по-изобретателен. Дори се чудя на тези, които говорят, че той, виждаш ли, бил допуснат за един ден до масивите на ДАНС. Та Писанчев му беше като куриер. Да не говоря още за хора, които и сега действат – Юлиян Колев, така нереченият Боби Гъза и прочие.

Кои са хората в този център?

Ами не ги знам. Ако това се разкрие, това ще е онази мечтана лустрация, за която ние говорим толкова често.

Членовете на Монтерей не са ли вече доста възрастни?

Да, предполагам, че повечето от тях вече са с памперси. Но има и по-млади колеги. Не искам да звуча като „Един човек каза“, но това е изводът, до който аз съм достигнал.

Този център явявал ли Ви се е на Вас лично?

Предполагам, че Пеевски е бил брокерът и е поемал ангажименти, без аз да знам. Всъщност Пеевски е бил политическият брокер на тези, които са се възползвали от това, което аз мога най-добре. Аз мога да бъда предприемач, да осмисля и дам живот на един инвестиционен проект.

Те ли контролират Доган?


Те ли контролират Борисов?

Не изключвам. Те контролират през компромати.

Те ли контролират главния прокурор?

Предполагам, че и на главния прокурор са му намерили кройката, така че да е послушен. Не става само с пари. Не е минало и без пари, но не това е водещото.

От КТБ тръгнали ли са пари към прокуратурата?

Ако някой е давал пари към прокуратурата, със сигурност не съм аз. Там човекът, който се е разпореждал, винаги е бил Пеевски.

Кой ще е наследникът на Пеевски?

О, сигурно има много мераклии, но такъв комплексен наследник едва ли някога ще намерят. Все ще се намери кой да засища непрекъснатия глад за пари в ДПС. Но такъв, който да държи в ръцете си толкова командни пултове от управлението на държавата, едва ли ще намерят.

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на „Монитор“ и „Телеграф“, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. „24 часа“ и „Труд“?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и „Винпром Пещера“. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в „Стандарт“?

Пеевски, кой.

Кой беше в „Преса“?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на „благороднически инвеститори“, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.


Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.


Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола „Уикенд“ да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и „Стандарт“. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Добре, след всичко, което казахте за другите, къде е Вашата вина за това, което се случи с банката?

Основната ми вина е, че не можах да опазя банката. Аз не казвам, че не съм правил грешки или моите служители не са правили грешки. Но ние не сме престъпници. Пак казвам, ОПГ-то са тези, които организираха атаката: прокуратура, ДАНС, БНБ, тогавашни и сегашни министри и политици, НАП и прочие, и прочие. И разбира се Бисер Лазов и неговият антураж.

Грешки не прави този, който не взема решения. Очевидно съм допуснал непростимо приближаване на Пеевски до мен, очевидно не съм се противопоставил на малоумни негови идеи за определени финансирания, но под контрола на КТБ винаги е имало достатъчно по стойност, качество и ликвидност активи, които да покрият пасивите й. Разпадът и кражбата станаха след затварянето на КТБ. Преди това нито един актив не е бил откраднат или загубен.

Вие неведнъж сте казвал, че целта е била чрез специално създадени SPV-та да се инвестира в бизнеси, които след това да се продават. Само че от законова гледна точка стои проблемът, че по този начин се надвишава ограничението за свързано кредитиране. Според вас защо регулаторът в лицето на БНБ не се е сезирал през годините?

Те де юре не са били свързани.

А реално?

Реално единствената свързаност е бил общият контрол от страна на банката. И аз не съм сигурен дали това все по-често няма да се налага на банките по света. В България това е практика. Аз нямам съмнение, че почти всички от кредитите на определени банки са свързани с тях самите. Говоря основно за българските банки. Но пак казвам, че моделът на банкиране в условия на криза, трябва да го определи самият пазар. В никакъв случай не трябва да са определящи някакви правила, които някой е разработил в условията на друго време. Свидетели сме на много неадекватни решения по света в това отношение.

Управлението на риска е доста сложен процес и това, че имаш свързано кредитиране, не означава задължително, че рискът ти е по-голям. Защото ние не сме финансирали компании от един отрасъл или мои компании. Ние сме кредитирали компании, за които сме преценили, че могат да бъдат преструктурирани и след това да се намери друго решение за тях. За разлика от всички други български банки при нас имаше истински активи, за които сега всички се бият.

Това е големият въпрос, който винаги е стоял, дали ние нарушаваме някъде законите. За мен въпросът в момента е, дали е трябвало да бъде унищожена банката, а не дали ние сме вършили някакви нарушения. Плюс това тези нарушения не са предмет на проверки от прокуратурата. Ако БНБ са считали, че нещо застрашава банката, е трябвало да реагират. Проверката от прокуратурата е целяла само едно – да бъде фалирана банката. И тук е голямата разлика между политиката към банките в цивилизованите държави и в България. Вземете за пример от Европа Германия, Франция, Италия.

На какво разчитате оттук насетне?

На дълга и продължителна битка, главно в Страсбург. Имам вече две дела срещу България – за нарушаване на човешките ми права и за неправомерното отнемане на лиценза на КТБ. Предстои да заведа и други. Всичко това ще изисква търпение и здраве. Дано Господ ми даде здраве, на мен и на семейството ми.