За икономиката

October 22nd, 2022

Преди малко драснах един коментар в една социална мрежа, на тема икономика. След това реших, че може да е ценно да го пусна и тук. Не че не съм го писал и преди. Но някои хора схващат по-трудно, така че трябва да им се повтаря повече.


Икономиката не е нечии празни приказки, а е наука точно както е наука физиката или пък генетиката. Законите ѝ са също така реални и непробиваеми, както са физичните закони.

(Да, наоколо е пълно с идеолози, които се опитват да пробутват идеологически теории за икономически. Това не прави тези теории повече икономически и по-малко идеологически, точно както геоцентричната теория за Слънчевата система не е накарала Слънцето да се върти около Земята. Който вярва на лъжата, че те са реалност, а не идеология, го прави за своя сметка.)

Икономическият цикъл може да бъде описан много просто (ако и частично): кръг на производство и потребление, и кръг на обменни средства. Двата се „въртят“ в противоположна посока и се захранват един друг.

Кръг на производство: Налични стоки и услуги биват потребявани. В процеса на това потребление се създават материали, стоки, услуги, работна сила и т.н., които биват влагани в производство. То създава определени блага – стоки, услуги и т.н., които отиват за потреблението.

Кръг на обменни средства: За да получат достъп до стоките и услугите, потребителите им дават срещу тях обменни средства (напр. пари). Производителите използват тези обменни средства, за да купят материалите, стоките, услугите, работната сила и т.н., които биват влагани в производството.

Ключът в картинката е, че процесът на производство може да създава повече продукт, отколкото потребява. Благодарение на това икономиката може да расте, населението като цяло да богатее и т.н. Дали реално ще го прави зависи от няколко неща. Ключовото от тях е силната конкуренция – без нея няма стимул за ефективност, независимо от празните приказки и лъжите по въпроса.

За да работи цялата схема и да създава плюс, са нужни две условия. Едното е максимална свобода на процеса на производство, за да бъде той колкото се може по-ефективен. Другото е преразпределяне на обменните средства (парите) така, че достатъчен процент от тях да са у потребителите, за да могат те да купят произведените блага и да не се спира процесът.

Първото условие звучи на болните от идеология на главния мозък много дясно. Второто им звучи много ляво. В реалността нито първото е дясно, нито второто е ляво. Те са просто необходимости, за да работи икономическата машина. Точно както сипването на бензин, подаването на въздух и отвеждането на изгорелите газове са необходимости, за да работи двигател с вътрешно горене.

Спрете ли едно от тях, колкото и да е идеологически „неправоверно“, двигателят ще спре да работи, колкото и останалите да са идеологически „неопровержими“. Може да съм в екстаз от идеята за двигател с вътрешно горене, който работи, без да консумира гориво, и да съм твърдо решен, че по-скоро ще умра, но няма да му сипя бензин. Какво ще стане – двигателят ще заработи без бензин или аз ще се окажа очевиден идиот? Отговорете си сами.

Същото е и с машината на икономиката. Махнете ли кое да е от тези две условия, тя ще спре да работи, независимо колко ви харесва идеята. И независимо колко сте убедени, че идеята е вярна, неопровержима, велика, свещена и т.н. И независимо какви и колко велики и доказали се мъдреци са заявили, че номерът ще мине. Тези, които имат акъла да максимизират и двете, ще спечелят конкурса на еволюцията. Тези, които го нямат, ще отпаднат – ще се окажат вече знаете какво.

Това е положението. Избирайте си сами от кои искате да бъдете.

За британската кралица… и боклуците

September 11th, 2022

Кралица Елизабет Втора си отиде. И много боклуци моментално забълваха в каквито социални мрежи ги търпят отрова по неин адрес.

Не защото тя е причинила нещо лошо на който и да е от тях, пряко или косвено. А защото друго не могат и друго освен отрова в себе си нямат, дори към мъртвите. Това е, което ги прави боклуци.

Това ще бълват и за най-добрите и свестни хора, когато пред вас стане дума за тях в тяхно отсъствие. Правете си извода дали да им вярвате.

И това ще бълват и пред всички други за вас във ваше отсъствие, дори ако винаги сте им правили само добро. Правете си извода на какво да разчитате от тях.

Така че със смъртта си Елизабет Втора прави на всички нормални хора наоколо една последна, огромна услуга.

Дава ви възможността да забележите и запомните боклуците от този сорт. И да знаете какво говори за някого това, че те плюят отрова по него.

И възможността да се погрижите всеки да научи, че те са боклуци. За да знае защо те ще плюят пред него отрова по вас.

… И молба за помощ

September 6th, 2022

Не, не за мен. А за – и от – вероятно най-добрия от живите български фантасти. Вие го познавате още като преводач и на много десетки прекрасни книги.

Начело с „Властелинът на пръстените“ – и всичко друго, написано от Толкин.

Точно така. Този писател е Любомир Николов – Нарви.

Молбата му за помощ – да помогнете да се разпродаде първия том на „Сивият път“ – можете да прочетете в блога му. И – да си го кажем директно – си е жива далавера. За общо 15 лева – на днешните военни цени! – получавате две прекрасни книги. Без да броим и печата „Спасител на Сивият път“.

И без да броим личната благодарност на Любо Николов.

А и вашия собствен интерес. Освен двете чудесни четива, вие плащате и това да има и още. Които също ще си струват. (Представяте ли си Любо Николов да напише нещо лошо?! И аз не мога.)

А, и още нещо. Любо предположи, че не може да продаде книгите си, понеже ги пусна в „Моята библиотека“ (ака Читанка.инфо). Според мен е точно обратното – именно запознанството с книга оттам я продава в днешни времена. Уви, днешният българин най-често не е чувал не само за Любо Николов, а и за Вазов, Яворов, Шекспир и Пушкин. (Съжалявам, ама Николета, Цеца, Васко Жабата, Азис и прочее не са им адекватни заместители. Въпреки че „циганинът“ Азис за разлика от днешния българин е чел Вазов, Яворов, Шекспир и Пушкин, а най-вероятно и Любомир Николов…) Така че нека му покажем, че не е прав – че и тези, които са се запознали с творчеството му оттам, също купуват книги!

Благодаря ви!

За странните неща

July 30th, 2022

Убиецът на клошари

Вие сте полицейски служител във Варна. Една вечер, докато сте на дежурство, при вас няколко души довеждат някого. Твърдят, че са го видели да кани на брега двама клошари в лодка, да я подкарва навътре в морето и след половин час да се връща с лодката сам. Подозират го, че ги е убил и изхвърлил в морето.

Разпитвате човека. Той заявява, че клошарите петнят прекрасния град и затова той ги разчиства по описания от свидетелите начин. Арестувате го и го предавате на следствието.

Следствието провежда свои разпити, на които човекът и арестувалите го казват същото. Казват го и в съда. На базата на тези показания съдът осъжда свидетеля за убийство.

Нещо странно? Е, странното започва тук. След произнасянето на присъдата осъденият и свидетелите заявяват, че те са екип психолози. Че всичко, което са разказали, е измислица – защото е опит. И че целта на опита – която той бил постигнал блестящо – е да докаже, че правосъдието е ненадеждна институция. Че то не може да различи истински престъпник от мним, и затова е самоволно и опасно и не трябва да съществува.

А психиатрията?

Дивотии на търкалета ли е тяхното „доказателство“? Естествено. Извън експеримента тази ситуация би била толкова надеждно доказателство за вината на осъдения, колкото каквото и да е може да е надеждно в реалния свят. Някой да се съмнява?

Но точно такова нещо, и с аналогични мотиви, твърди проф. Дейвид Розенхан за психиатрията.

През 1973 г. той публикува статия как той и още няколко доброволци са посещавали психиатрични болници и са твърдели, че изпитват усещания, характерни за определени психични болести. Всички те били приети за лечение и лекувани. Това според него означава, че психиатрията всъщност не може да разпознае болния, тоест тя е самоволна и опасна, и не бива да съществува.

Розенхан е само един от многото апологети на т.нар. антипсихиатрия. Доказателствата на всички тях са от същата категория. Като се замислите, всъщност са доказателства, че психиатрията е полезна и нужна.

Как работи науката

Е, попресилих малко. Работата на науката е именно да поставя под съмнение нещата, които приемаме за аксиоми. И го върши най-добре, когато сред учените има и такива като Розенхан. Или като оня британски лорд, който в продължение на месец всеки ден изнасял концерт на цветята в градината си, за да види ще има ли ефект. Няма ли в науката купища налудничави твърдения, тя не може да е наука.

Науката обаче и пресява налудничавите твърдения, за да открие кои от тях са верни. На края на месеца споменатият лорд записва в дневника си: „Експериментът беше успешен – доказа се, че цветята не се влияят от концерти.“ При по-трудни проблеми подробно описаната опитна постановка се повтаря многократно от други учени, проверява се за несъвършенства и проблеми, следи се дали дава същите резултати, и т.н. До практически консенсус се стига след дълго доуточняване на опитните условия, чистене на проблеми, сравняване на данни, анализ на резултатите и т.н. Затова обикновено този консенсус е верен.

(Поне според знанията ни към момента. Напълно е възможно по-нататък да научим неща, които опровергават старите позиции. Тогава науката проверява всичко и допълва знанието си. Но отново по тази бавна и внимателна процедура – не само по нечие твърдение, че той е Айнщайн. Науката знае, че на един Айнщайн или Галилей се падат по милиони луди с кауза.)

И най-вече науката прави разлика между експеримент (специална постановка, която може да греши и доста често греши) и факт (нещо, обективно доказано по строги критерии на базата на голям брой експерименти). Точно както и между хипотеза (умозрителна конструкция, която твърди нещо, без да разполага с достатъчни доказателства) и теория (умозрителна конструкция, която вече има зад себе си достатъчно сериозни доказателства). Например възгледът на Айнщайн, че много неща във физиката са относителни, отначало е бил хипотеза. С времето обаче са се натрупали достатъчно доказателства за верността му, за да е вече теория.

(Затова хора, които казват за нещо „Това е само теория“, всъщност казват „Аз съм идиот, който не знае разликата между хипотеза и теория“. Оттам нататък да ги слушате е така безсмислено, както ако казват за нещо със същата пренебрежителност „А, това е само факт“.

Важи още повече за хора, които казват „Всеки си има свои истини / факти / реалност“. Те имат нужда да ги биете, докато им обяснявате, че ги биете само в тяхната реалност, а във вашата не ги пипвате с пръст, така че няма как да спрете. Да не ви занимават с претенциите си, вие не сте виновни, проблемът им е в тяхната си реалност. И най-вече да не охкат и да не се съпротивляват, защото правят собствените си твърдения за смях пред околните…)

А ежедневието?

Ежедневието, дори това на учените, не е научен процес. В него нещо се възприема, когато вече се е доказало като факт. В него правосъдието може да не е абсолютно съвършено, но е необходимо и полезно. Психиатрията – също. Както впрочем и разбирането как работи науката.

А кое е в крайна сметка странното, и защо го има?

Добре, а защо тогава толкова хора наоколо не са наясно с тези неща? Защо непрекъснато ще видите хора, убедени че всеки си има своя истина, свои факти и своя реалност?

Простичко е. Тези хора не приемат истините и фактите от обективната реалност. Поради особено тежък идиотизъм, дебелоглавие и/или други вътрешни проблеми. И затова си съчиняват своя реалност и факти. Точно както някои деца си имат въображаеми приятели, които са им разхвърлили играчките, казали са им да не си ядат закуската или са разляли боя върху албума със снимките на баба и дядо.

Ето затова тези хора са странни и изобщо ги има. Както е казал мъдрият шоп, „улавинята оди по ората – я улаво дръво не съм видел“.

Само че децата обикновено надрастват с времето въображаемите си приятели. Докато възрастните, които си съчиняват реалности, обикновено с времето само затъват все по-дълбоко в тях.

Затова, ако имате такива около себе си, бъдете възрастни и отговорни хора – проявете грижа за тях. Помогнете им да намерят път към лечение – по-нататък то ще става все по-трудно и ще отнема все повече време и усилия.

Въпреки че могат да отричат и психиатрията. Това е доказателство не че я няма или не работи, а че те имат нужда от грижите ѝ.

И докато не са станали мнозинство. Станат ли, е време да се спасявате нанякъде, където за тях се грижат както им е нужно.

Иначе рискувате тук те да се погрижат за вас както смятат, че ви е нужно.

Мрачни размисли

July 9th, 2022

Обикновено пиша за неща, за които знам достатъчно.

Този път не е така. Много от нещата няма как да ги знам. Някои вероятно никой няма как да ги знае. Но предположенията, които здравият разум прави около тях, не ми харесват.

Затова реших да ги споделя. Без претенции, че са абсолютна истина и с гаранция ще стане точно така. Просто разказвам какво ми изглежда потенциално възможно.

За войната

Войната в Украйна включва едно сериозно противоречие. Русия не може да си позволи да я изгуби – сегашната руска доктрина е имперски военен експанзионизъм на по същество нацистка основа, отстъплението или спирането (освен за довъоръжаване) е за него смъртта му като такъв. Западът пък не може да си позволи да остави Русия да я спечели – би повторил грешката, която направи срещу Хитлер в началото на Втората световна война. Това противоречие определя развитието на нещата там.

Предполагам, че в момента енергично се търси негово решение. Вариант, поне малко приемлив и за двете страни. Много се надявам да бъде, или дори вече да е намерен. Но на мен не ми е известен и не ми хрумва такъв. А е глупаво да предполагам на базата на неща, които не знам. Така че разглеждам варианта, при който такова решение не е намерено.

Вече е ясно, че руската армия превъзхожда украинската в само едно – в тежка и дългобойна артилерия. Но затова пък десетократно. Да, решаващо е, ако противниковите градове бъдат изравнявани със земята без грижа за цивилните жертви и разрушенията, и Русия прави точно това. Но получи ли украинската армия достатъчно тежка и дългобойна артилерия, може да спечели дуела с руската. И Западът има ресурсите да ѝ достави повече от достатъчно, ако реши.

Защо бави доставката? Според мен изчаква. Руската армия напредва благодарение на колосален разход на оръжие и муниции. Дневно изстрелва по около 50 000 снаряда, а руските заводи не могат да произведат за ден и 10 000, дори извън санкции като сегашните. Изведени са от строя около 1000 танка, а Уралвагонзавод – заводът, в който се произвеждат руските танкове – на практика е спрял работа заради санкциите. Унищожените модерни танкове Т-72 и Т-80 вече се заместват с изкарани от резерва стари Т-62. От високоточните оръжия вече са останали почти само противокорабни ракети, нали Украйна реално няма флот, по който да се изстрелват.

Така че вероятно до максимум 2-3 месеца Русия ще е близо до изчерпване на ключови видове въоръжение и муниции. Хора може да мобилизира милиони, но с какво ще ги въоръжи? Тогава сериозно попълнение от далекобойни оръжия за украинската армия ще бъде навреме и на място. Ще ѝ даде възможност да обърне хода на войната, да превземе изгубените територии и да изблъска руската армия от Украйна.

Какво обаче следва? Русия е реално феодална държава, маскирана отгоре-отгоре като псевдокапиталистическа. Цар в нея е най-силният. Изблъска ли украинската армия руската от повечето от превзетите територии, Путин ще се е показал като слабак. Вече на върха няма да има място за него. А начинът за смяна на лидер в днешна Русия е един – ковчег.

(Да, Путин старателно е разчистил от върховете всички, които не са безлични и потенциално биха могли да го заменят. Войната обаче променя това. Некадърникът Шойгу беше заменен начело на войната с доказалия ефективността си „касапин на Алепо“ Бортников. А когато и той показа нежелание да избива нови и нови десетки хиляди цивилни братя по славянство, също беше изритан без колебание. На негово място Путин постави Суровкин – психопат от подтипа на Лаврентий Берия. Продължаването на тази война прави поставянето на особено крайни психопати начело на руската армия по-важно от потенциалната опасност от тях за трона на Путин. Така че помнете фамилията на този генерал – не е изключено да я чуваме за в бъдеще по-често.)

Затова за Путин победата в Украйна е въпрос на физическо оцеляване. А антисоциалните психопати като него са способни за личното си оцеляване на абсолютно всичко. Ако единственото, което им е останало, е ядреното оръжие, ще го употребят без никакво колебание. Самата идея, че избитите от него хора имат някакво значение, им е непонятна по начало, по биологични причини.

Тогава Западът ще е пред избор. Не отговори ли с ултиматум, ще изгуби влиянието си в света, включително способността си да поддържа мир за себе си. Не може да си го позволи – ще трябва да отговори с ултиматум. А това означава Трета световна. Ядрена… И най-лошото е, че затвори ли си очите, войната пак ще го настигне. Точно както Чърчил каза за Невил Чембърлейн, „който избира безчестието пред войната, получава не само безчестието, но и войната“.

Такава война ще е страшна, но няма да е смъртта на света. Руското ядрено оръжие е на същото дередже, както и неядреното. Вероятно под една четвърт от него ще успее реално да порази целите си. С толкова Западът не може да бъде унищожен. Нито дори отслабен до степен да не може да смаже изхабилата конвенционалните си оръжия Русия. А изгуби ли няколко десетки милиона население и десетки ключови градове, Западът вече няма да може да си позволи никаква милост към Русия. Политици, които агитират за милост, ще бъдат разкъсани на парчета от близките на жертвите. Нюрнбергски процес срещу руските лидери ще е по-неотвратим и от изгрева на Слънцето. Пълно разоръжаване на Русия, забрана да има армия, вероятно дори разделяне на малки и слаби държавици – вероятно също.

Има ли Русия изход?

Има ли при това положение Русия някаква тактика, която да ѝ дава надежда да спечели? Доколкото познавам начина на мислене на руското ръководство – да. А именно: Русия да си избере една държава от НАТО и да я унищожи с ядрено оръжие. С надеждата това да уплаши народите на натовските страни и те да принудят политиците си да се откажат от смазването на Русия.

Необходимите условия са:

  • ударът да е неочакван, за да не успее НАТО да се подготви да го отрази
  • да унищожи градове с поне 50% от населението на държавата (тоест да е достатъчно малка)
  • да е източноевропейска – към такива големите в НАТО имат по-малко симпатии и обвързаност

Това ограничава списъка на потенциалните жертви до четири – трите прибалтийски републики и България. Познайте коя от тези страни не е на стотина километра от Санкт Петербург, от посока, от която ветровете най-вероятно ще довеят ядрения облак точно към него. (И е прът в колелата на лъжата, че Русия е историческата майчица на славяните, дарила им държавност, християнство, език, азбука и прочее.)

Разбира се, това няма да спре НАТО – напротив, ще му докаже много нагледно, че ако Русия не бъде ликвидирана като военна сила, това значи атомни бомбардировки и над другите държави от НАТО. Включително над най-големите и влиятелни. И Путин вероятно се досеща, че това е възможно, но към този момент вече няма да има какво да губи. След лъжите за Украйна Западът няма как да му вярва повече, и той го знае.

Какъв е изводът? Ако Русия употреби ядрено оръжие в Украйна, внимавайте в ситуацията. Не е изключено да е разумно при ескалация дори да се евакуирате по-надалече от големи градове. 20 километра разстояние би трябвало да ви предпази достатъчно дори от най-тежките ядрени бомби – освен ако някоя не падне поради неточност върху мястото, където сте.

Ами ние с гайдите?

Гарантирано ли е, че изобщо развитието на войната ще поеме в тази посока? Категорично не. Политиците знаят много повече от мен – струва ми се най-вероятно да измислят някакъв начин за взаимен компромис. По-скоро се боя, че този компромис може да остави на Русия някаква печалба от войната – това на практика гарантира, че тя ще я продължи при първа възможност. И ще се задоволи само с Украйна, дори цяла, колкото Хитлер се задоволи само с Полша. Познайте кои ще са следващите. И на какво ще заприличат българските градове в такъв случай… Но това е вече друга тема.

Дори да се стигне до именно това развитие, гарантирано ли е, че ще ни ударят? Не. Изцяло на „усет“ бих казал, че в този случай шансът ще е между 5 и 10%. Което значи, че с вероятност 90-95% само ще станете за смях с евакуиране. Но според мен мъдрият човек предпочита десет пъти да му се смеят, отколкото веднъж да умре.

Ако ни ударят, гарантирано ли е, че „сички ша омрем от радиацието“? Не. Съвременните ядрени бомби се взривяват на километри височина, за максимално поразяване от ударната вълна. При такъв взрив има начално облъчване, но от 20 километра няма да ви убие, нито моментално, нито за месец или година. А вторичната радиация от дългоживеещи радионуклиди е на практика пренебрежима.

Колко време ще трае такова положение? Надали има как да продължи повече от две-три седмици. Напълно е възможно да се намери някакво решение още през първата седмица. Така че е малко вероятно да се наложи да отсъствате с месеци.

Сума сумарум

Повтарям: не зная достатъчно, за да преценя колко са вероятни тези неща. Просто споделям какво е принципно възможно да се случи.

(Ако някой смята да обяснява как Русия за нищо на света няма да постъпи така, нека не се хаби. Тя за нищо на света нямаше и да атакува Украйна, и т.н. Ако не може да се удържи да не пише глупости, с удоволствие ще му помогна, с блокиране. Не се ли ограничава екстремният идиотизъм, не ни чака добро бъдеще.)

И пак сънища…

June 30th, 2022

Малко веселие сред ежедневието. 🙂

Сънувах, че гледам видео и се чудя какво иде да рече то. А то беше:

Седи младеж на една маса в бар и си пие бирата.

Влиза девойка в бара, оглежда се – другите маси заети докрай. Сяда при него.

Поглежда я той, сбутва бирата настрана и слага ръка на коляното ѝ.

Тя махва ръката му от коляното си.

Той пак я слага.

Тя му плесва шамар.

Той пак слага ръка.

Тя става и си тръгва.

Той придърпва бирата обратно и продължава да си я пие.

… Какво мислите, че се оказа?

Реклама.

За курс по event-driven programming…

За украинските бежанци… и за нас

June 7th, 2022

Напоследък чух тонове плювни срещу украинските бежанци:

– че са гадове, понеже имат хубави коли и домове
– че искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат
– че ние им даваме по 40 лева на ден от джоба си, а те искат повече
– (въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро, и мезонети по Черноморието)
– че им плащаме от джоба си да живеят в петзвездни хотели, докато българските пенсионери мрат от глад
– че са неблагодарници, понеже не им харесва да ги тъпчем по 6 души в стари ЖП контейнери
– че са неблагодарници, понеже се възмущават, че някой тук им обстрелвал децата с въздушна пушка
– че са неблагодарници, понеже не им харесва български патриоти да ги пребиват на улицата
– че са претенциозни, понеже някои искат да имат достъп до аптека, а някои – даже до лекар
– че са нагли, понеже се учудват, ако към храната няма прибори
– че нямат място тук, след като за по цяла седмица все още не са научили български добре
– че ако ги подслоняваме, Русия ще ни атакува (заслужено – украинците са нацисти!)
– че а пък в Германия умните германци не им дават никакви помощи
– че а пък в Германия тъпите германци им дават по 200 евро помощ на ден, и проклетите мръсници си живеят безгрижно
– накрая и че хич не са бежанци, след като след известен престой тук започват да бягат от България, обратно в Украйна, при войната…

(Съкратил съм списъка няколко пъти, читателю – нищо лошо не си ми направил…)

Срещу тези приказки стои само една, простичка и обикновена – че украинските бежанци бягат от война и имат нужда от помощ. Не са и нужни повече – истината по всеки въпрос е една, безкрайно много и различни могат да са лъжите.

Но има нещо, още по-важно от това.

На какви струни в човешката душа се опитват да свирят тези твърдения?
Какви качества и черти са нужни, за да им вярва човек?
И какви качества и черти са нужни, за да ги разпространява?
Що за човек трябва да е – отвътре, под маската, която носи?

И какви струни в душата докосва другото – че бежанците бягат от зло и имат нужда от помощ?
Какви качества трябва да има човек, за да мисли първо за това, а после дали имат пари?
Какви качества са нужни, за да им помага с каквото може – подслон, дарения, добра дума в Интернет?…
Какъв трябва да е такъв човек отвътре, под маската на ежедневието?

С кой от тези два типа хора искате да сте близки, приятели… свои?
А от кой е добре да се пазите и да стоите по-далече?
На кой от тези два типа хора бихте вярвали, а на кой – не?
Кой от тях ще ви се отплати дори за доброто със зло, а кой – дори за прегрешенията с добро?

Сред кой от тези типове хора искате да живеете и да бъдете?

В момента правите именно този избор.

Нямам какво да добавя.

Помните ли?

May 29th, 2022

Този текст във Фейсбук профила на Вихрен Стоев ми се видя отначало дългичък. След това осъзнах, че може да бъде удължен десетки пъти – има с какво. И че е важно.

Затова го копирам тук. С подкана към всеки, който иска да го допълни – добре дошъл е в коментари отдолу!

(С изключение на творците на съдържанието му. Включително ако пищят за свобода на словото. Свобода на словото в блога ми имат колкото имат свобода на придвижване в дома ми, неканени. И свободата на лъжата не е свобода на словото – тя е смъртта на свободата на словото. Където я има, словото вече е преносител не на знание, а на измама и само вреди. Затова и несвободата на лъжата е не просто важно, а задължителна, за да има свобода на словото.)

—-

Тоя пост не е за днес, а да си го прочитаме пак след дни, месеци, години, когато има нужда.

Помните ли как има нацистки режим в Украйна? Аз помня.
А помните ли, че нямаше война, а само специална операция? Аз помня.
А помните ли, че Украйна се нападна сама, за да инициира война? Аз помня.
А помните ли, че украинците посрещаха руснаците като освободители? Аз помня.
А помните ли, че Русия няма намерение да окупира украински територии? Аз помня.
А помните ли, че Украйна не е регистрирана в ООН и не съществува? Аз помня.
А помните ли как целият свят подкрепи Русия? Аз помня.
А помните ли, че нямаше да има санкции щото ЕС е разединен и разпадащ се? Аз помня.
А помните ли, че санкциите не работеха изобщо? Аз помня.
А помните ли, че това е краят на долара като резервна валута? Аз помня.
А помните ли, че военните щяха да направят преврат в Киев? Аз помня.
А помните ли, че Беларус се включи във войната, за да довършат заедно? Аз помня.
А помните ли, че Полша ще нападне Украйна от запад за да си я подели? Аз помня.
А помните ли, че всъщност причината за операцията бяха гей-парадите? Аз помня.
А помните ли, че Украйна разработваше ядрено оръжие? Аз помня.
А помните ли как се намериха лаборатории за биологично оръжие? Аз помня.
А помните ли, че имаше споразумение НАТО да не расте на изток? Аз помня.
А помните ли, че имаше 60 американски бази в Украйна? Аз помня.
А помните ли убитите българи в Одеса? Аз помня.
А помните ли насилственото налагане на украинския език? Аз помня.
А помните ли, че в Донецк убили толкоз деца, че чак алея има? Аз помня.
А помните ли че Малайзиския самолет го свали Украйна? Аз помня.
А помните ли, че Киев щеше да падне до часове? Аз помня.
А помните ли, че оттеглянето от Киев беше планът през цялото време? Аз помня.
А помните ли, че в Буча имаше актьори? Аз помня.
А помните ли, че всъщност не бяха актьори, а манекени? Аз помня.
А помните ли, че и манекени не бяха, а избити от украинците местни? Аз и това помня.
А помните ли, че украинската армия беше в котел и всеки момент ще бъде обкръжена? Аз помня.
А помните ли, че корабът Москва не е потъвал изобщо? Аз помня.
А помните ли, че все пак потъна от цигара? И от лошото време? Аз помня.
А помните ли, че Русия се удържаше, защото я е грижа за цивилните? Аз помня.
А помните ли, че Херсон иска да стане провинция на Русия? Аз помня.
А помните ли, че някакви хора в мазата на завод са най-злите нацисти на света? Аз помня.
А помните ли, че се оказа, че и в Приднестровието има геноцид? Аз помня.
А помните ли, че ако някой даде оръжие на Украйна, Русия веднага ще го смели? Аз помня.
А помните ли, че протестите с руските знамена бяха “за неутралитет”? Аз помня.
А помните ли, че всички щяха да плащат газ в рубли? Аз помня.
А помните ли, че газ освен в Русия няма никъде? Аз помня.
А помните ли, че всички спряха да дават оръжия на Украйна като спря газът? Аз помня.
A помните ли, че България е под робство на НАТО? Аз помня.
А помните ли, че има обявено гражданско неподчинение? Аз помня.
А помните ли, че Крим е руски? Аз помня.

Трябва да помним лъжите. Да разказваме историята им. Да ги познаем, когато изскочат пак след дни, години, десетилетия. Да помним кой ги е приказвал, откъде са идвали, кой ги е повтарял.

Аз помня. А вие?

—-

И „малко“ допълнения от мен:

Помните ли, че Русия никога не започва войни? Тя само ги завършва?
Че само луд би повярвал, че тя ще атакува Украйна?
Или че ще се опита да окупира Украйна – украинците са братя славяни, защо ѝ е?
И че тези слухове са само мръсен опит на Запада да отвлича хората от проблемите му?
Че Русия не краде от окупираните области всичко, което може?
Че няма да атакува и други държави, не само Украйна – защо ѝ е?
И как ако Западът ѝ позволи да окупира цяла Украйна, няма да поиска повече?
А как НАТО трябва да се изтегли напълно от цяла Източна Европа?…

Помните ли, че руската армия е непобедима и велика, и като нея няма втора?
И че ако поиска, за две седмици ще прегази НАТО и ще стигне на Атлантика?
Как тя не използва свръх-оръжията си, за да не ги видят САЩ и НАТО и да ги изкопират?
И се бави, понеже украинската армия е много по-голяма и по-добре въоръжена?
Че воюва в Украйна, за да опазва отечеството си?
И че в в Украйна няма руски наборници?
А как те не бяха пратени да копаят на ръка окопи в „рижия лес“?
Как служещи на крайцера „Москва“ са не загинали, а в самоотлъчка?
Как в Русия нямаше да има мобилизация?

Помните ли как Русия никога нямаше да напусне Змийския остров?
А как това, че го напусна, е жест на добра воля?
Как вече е унищожила три пъти повече украински самолети, отколкото Украйна има?
И два пъти повече западни артилерийски установки, отколкото са доставени?
Помните ли как няма убити руски генерали?
А как украинците бяха ударили в Нова Каховка склад не за оръжие, а за торове?
И как летището в Крим експлодира заради запалена цигара?
Как руската армия не избяга от Изюм и Купянск, а се прегрупира стратегически?
И от Лиман? Берислав? Нова Каховка? Херсон?

Помните ли как Зеленски беше избягал на Запад още първия ден от войната?
Че украинците са нацисти и бандеровци?
И че Русия воюва, понеже се бори срещу нацизма в Украйна?
А че Украйна е изкуствена държава, която не е легитимна?
И че населението в нея – и руско, и украинско – чака руската армия да го освободи?
Как ще я посрещне с цветя и само ще арестува украинските войници?
И как ще гласува щастливо за присъединяване към Русия?

Помните ли как гарата в Краматорск не е бомбардирана?
А че е бомбардирана, но от украинците?
И че избитите там цивилни са само манекени?
А че не са манекени, а актьори? Същите като в Буча?
А как „Офицерския дом“ във Виница бил ударен, защото бил военен обект?
И още хиляди други „военни обекти“?
А как цивилни бяха бомбардирани за отмъщение за Кримския мост?
С бомбардировка, подготвена дни преди взрива му?

Помните ли как Мариупол нямаше да бъде бомбардиран, понеже е руски град?
Как театърът му беше бомбардиран, понеже там бил щабът на „Азов“?
И на практика всички други цивилни сгради, защото и в тях бил щабът на „Азов“?
И че всъщност не е бомбардиран – спътниковите снимки са западни фалшификати?
Как скрилите се в Азовстал мариуполци ги беше отвлякла там украинската армия?
А как там има и 20 000 западни и израелски военни?
Как от „Азов“ се предадоха след евакуирането на цивилните в Азовстал, понеже си нямат жив щит?
А как в руски плен масово измират от инфаркт – от страх, че ще ги съдят?
Как Северодонецк и Рубижне нямаше да бъдат бомбардирани, понеже са руски градове?
А как ги бомбардират, понеже там е щабът на „Азов“?
Как Одеса нямаше да бъде бомбардирана, понеже е руски град?
И как там запушват прозорците с торби пясък, за да скрият щабовете на нацисти?…

Помните ли как през 2014 г. 97% процента от Крим гласува за присъединяване към Русия?
Как „учтивите хора“, които проведоха референдума, не бяха руската армия?
Как Евгений Пригожин не беше организаторът на наемниците от „Вагнер“?
Как армията на ДНР и ЛНР също не е руска армия със сменени опознавателни знаци?
Как обкръжените при Иловайск украинци щяха си тръгнат свободно, ако оставят оръжието си?
Как украинците в окупираните райони се евакуират в Русия доброволно?
Как доброволно отиват да работят за руската армия в концентрационни лагери?
Как украинските военни престъпници сред тях ще бъдат наказани най-сурово?…

Помните ли, че Финландия ще загине без руските доставки, ако влезе в НАТО?
Как това е опасно за нея? Че НАТО няма да я пази?
Както нямаше да пази и Украйна, ако тя беше негов член?
Как влезе ли Швеция в НАТО, Русия веднага ще превземе Готланд?
Как НАТО няма да я опази, въпреки че е негов член?
Как без руските суровини ЕС ще загине?
Как това е краят на ЕС, еврото, долара и мръсния прогнил западен либерализъм?…

Помните ли как не Русия, а САЩ и ЕС блокираха украинските доставки на жито по море?
Как Русия обеща да не ги блокира повече, ако отменят санкциите срещу нея?
Как за недостига на жито в Африка е виновна Украйна, понеже се съпротивлява?
И понеже на преговорите с Русия не приема руската позиция?
Нито пък прави разумни компромиси?…

Помните ли, че украинските бежанци у нас са гадове, понеже имат хубави коли?
Как искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат?
Как им даваме по 40 лева на ден? И те искат повече?
Въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро?
Как се възмущават само защото тук някой им обстрелвал децата с въздушна пушка?
Как, когато български патриот ги пребие на улицата, се оплакват в полицията?
Как в Германия не им дават никакви помощи?
Как, ако имат кола за над 10 000 евро, им дават помощи само ако я продадат?
Как им дават по 200 евро помощ на ден, на проклетите мръсници?
Как изобщо украинците са гадове, понеже имат хубави домове и изкарват добри пари?…

Помните ли как без руския газ ще останем без ток?
Как Русия ще ни спре газа, ако изнасяме оръжие за Украйна – иначе никога?
Как ние сами сме си виновни, че ни го спря, понеже сме членове на ЕС и НАТО?
Как за нас нямаше да има газ отдругаде – Азърбайджан, САЩ…?
Как щеше да има, но на тройни цени?
Как без договор с Газпром 250 000 българи щяха да останат на улицата?
Как без руското ядрено гориво ще останем без ток?
Как цяла Европа ще измре от студ без руския газ?
Защото няма откъде другаде да си намери?
И как западняците ще се топлят в руските културни центрове?
(Вероятно те са на отделно снабдяване с ток и газ.)
Как мръсната Америка и да прати газ, ще дере горките европейци с десеторни цени?
Как така им се пада на мръсните еврогейове?…

Как да помагаш на Украйна е лошо за нея, понеже само удължава агонията ѝ?
Как украинското знаме е предателство за българина, а руското е гордост?
Как да подкрепяш Украйна е войнолюбие, а да подкрепяш Русия е миротворчество?
Как е миротворчество да си неутрален, докато агресорът печели войната?
Как да подкрепяш Украйна е национално предателство, а да подкрепяш Русия е патриотизъм?…

Помните ли как светът нямаше да разследва руските престъпления в Украйна?
Как и да ги разследва, нямаше да намери нищо, защото ги няма?
Как разследващият ги екип е от платени лъжци и ще фалшифицира доказателства?
А как Русия нямаше да извършва мобилизация?

И как няма да употреби в Украйна оръжие за масово поразяване?

Аз помня. И ще помня.

Помнете и вие. Не само лъжите – най-вече лъжците.
Защото стигне ли любимата им армия тук, вече не само ще ви лъжат.

За руската и украинската артилерия… и не само

May 15th, 2022

Разказаха ми нещо, което ме замисли.

Във войната в Украйна руската артилерия действа по класическия начин от Втората световна война. Дислоцира се батареята, приготвя се за стрелба и чака заповеди от комбата по какво да стреля. Право на избор къде да се дислоцира, по кого да стреля и т.н. няма – прави се каквото е заповядано. Без заповед само се отбранява, ако я атакуват. (Ако не ѝ е забранено и това.)

Украинската артилерия е пръсната на малки единици – често дори само едно оръдие. Имат (доста голям) район, в който да се дислоцират – те си избират къде точно, кога и къде да се местят и т.н. Централни заповеди почти няма. Вместо тях има приложение за смартфони. Операторите на дронове въвеждат в него координати на забелязаната цел, оръдейците – данни за позицията си, и приложението моментално им дава данни за поставяне на оръдието, за да бъде ударена конкретната цел с висока точност. Стрелят по нея на които оръдия е в обсега и според важността ѝ. Децентрализирано управление на огъня.

Като резултат украинската артилерия често дори успява да надмине руската като ефективност и резултатност. Въпреки че е няколко пъти по-малка, и с изключение на доставените от Запад към 10% от оръдията ѝ, по-стара и по-хилава от руската. Унищожението на руската армия при опитите ѝ за създаване на плацдарм през Сиверски Донец го демонстрира изключително убедително… А в същото време е много по-малко уязвима от руската – единично оръдие се мести и крие много по-лесно, поразява се със стандартна артилерия много по-трудно и т.н.

А толкова ли са изостанали руснаците, че не прилагат същото? Нямат ли си кадърни програмисти?

О-хо-хо! Имат, и още как! 98% от ботнетовете са реализирани и контролирани от руснаци. Вярно е, не от случайни киберкримки, а от поделение 26165 на ГРУ – хакерите на руската армия. Но това ги прави не по-малко, а по-достъпни за военни цели. А киберпрестъпността печели и плаща доста, лесно наема качествен талант, иска се изключително майсторство, за да си водещ сред нея. Очевидно хакерите на ГРУ са.

А защо тогава не го правят?

Защото подобно приложение би нарушило принцип номер едно на руската армия – тя е, за да изпълнява заповеди. В нея личната инициатива се поощрява единствено когато е в изпълнение на конкретна заповед, и дори тогава не винаги. Във всички други случаи се хвали на думи и наказва на дело.

А това е заради един фундаментален факт. Под „капиталистическата“ боя Русия продължава да е феодална държава.

Например в нея изгодните бизнеси се водят юридически собственост на съответните олигарси, но реално са тяхно ленно владение, дадено им за вярна служба. В момента, в който „сеньорът“ прецени, че друг би му служил по-добре, владението преминава в „собственост“ на този друг, срещу непублична сума (като правило нула). Ако настоящият му „собственик“ не е наясно със системата – примерно се заблуждава, че бизнесът е наистина негова собственост – му се случва каквото ще му докаже грешката му (Ходорковски, anyone?). Подобно е положението и с всички други видове „владения“ – високи постове, привилегии и т.н.

Размерът и важността на „владението“ се определя от точно едно нещо – до каква степен „собственикът“ му е над закона. Това не винаги съвпада с обичайните представи. Например типичният армейски генерал командва като минимум бригада, няколко хиляди войници и огромно количество бойна техника, а лейтенантът от „службите“ често няма нито един подчинен и единственото му оръжие е един пистолет. Ако обаче лейтенантът изкомандва генерала да му пази колата, генералът ще го изпълни на мига, въпреки че лейтенантът официално е много далеч под него в йерархията. Просто „службите“, като реално политическа полиция, са благородническа категория безусловно над всички други, тъй като са по-доверени на властта от всички други. Съответно идеята, че можете да им се опънете за нещо, или да ги съдите, би разсмяла нормалния руснак.

Затова за Русия безпрекословното подчинение в армията е от върховна важност. Заради тежкото си въоръжение армията е по-силова институция дори от „службите“, а в същото време е много по-малко доверена на феодалната върхушка. Позволи ли се в нея култура на самоинициатива, върхушката е под заплаха, по-страшна от външните врагове. За всяка феодална върхушка най-страшният ѝ враг е простолюдието, което тя тъпче – а армията е набрана предимно от него… Затова подобна гъвкавост, базирана на самоинициатива, няма да бъде допусната в руската армия дори при риск за загуба на войната.

Накратко, Русия е феодализъм с тънък до прозрачност слой капиталистическа боя отгоре. Докато Украйна е доста несъвършена и дори с феодални остатъци демокрация, но все пак по-скоро демокрация. Затова тя може да си позволи да даде свобода на инициативата на бойците си – може да разчита на лоялността им. Докато Русия няма как да посмее да ѝ разчита.

А свободата на инициативата и гъвкавостта при изпълнение на задачи са огромни предимства в съвременната война. На теория най-ефективното ѝ постижение, интеграцията на видовете оръжия и родовете войски, е чисто командна задача. На практика обаче, подобно на икономиката, съвременната военна обстановка е твърде сложна и динамична, за да може да бъде обхваната адекватно от централизирана командна система. Съответно делегирането на инициатива и децентрализирането на действията носят огромен плюс. През 1982 г. Израел успява да разгроми многократно по-многобройните арабски армии основно защото позволява инициатива и децентрализиране на действията. Това, че израелската армия е въоръжена със западно оръжие, а арабските с руско, също е фактор, но с по-малко значение.

Ето затова Украйна, въпреки че има няколко пъти по-малки човешки и военни ресурси от Русия, има отлични шансове да спечели тази война. Тя е по същество война на капитализма срещу феодализма. Виждали сме я неведнъж, и на военния фронт, и на икономическия, и на социалния. Знаем как свършва.

А и не е зле да се замислим над още нещо. През 2014 г. Украйна успя да изкара от властта част от руските агенти там. Малко, но все пак. Като резултат, за само 8 години доста украинци стигнаха дотам да карат коли, които по българските критерии изглеждат луксозни. И завистливите ганьовци ги плюят за това. Вместо да се замислят защо те не карат такива – и какво е нужно, за да получат един ден тази възможност.

Всъщност, не за да я получат те – за да я получим всички в България… Те няма да го проумеят. Ако бяха способни на това, нямаше да са завистливи ганьовци. Но може би ние, които смятаме себе си за извън тази група, е добре да вземем мерки по въпроса.

„Какво ни очаква сега“

March 2nd, 2022

Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что ждет нас теперь“. И най-безсрамно я открадвам и превеждам на български тук:

—-

КАКВО НИ ОЧАКВА СЕГА

2 март 2022 г.

Откъсвайки се от всички тези ужаси, които достигат до нас от театъра на братоубийствената Руско-украинска война (именно под това име тя ще влезе в историята), и от страховете, които ежеминутно ни терзаят у дома, ми се иска да проанализирам ситуацията, така да се каже, от птичи полет.

Всяко общество прилича на пирамида по близостта си към властта и способността си да влияе на властта. В демокрациите обаче тази пирамида е полегата, с остри ъгли в основата и тъп връх, а в личностните автокрации (абсолютни монархии, тирании) е с много остър връх и ъгли при основата, твърде близки до 90 градуса. Нашето общество е характерен пример за втория тип, автократската пирамида.

„Дълбините на народа“ представляват около 80% от нея. Те са основата на пирамидата. Като правило хора, които живеят небогато или дори бедно и предпочитат телевизора пред Интернет за съставяне на картината си за света. Те или изобщо не са стъпвали зад граница, или са се задоволявали с охраняемите плажове на Турция, Египет, Тунис или Хайнан. Те са стихийни антиамериканисти, въпреки че никога не са били в Америка. Антиамериканизмът им е последствие от комплекса на завистта на фон на непросветеност. Често в главите им картината на света е омотана в теория на заговорите, псевдоистория и други странни представи. Те са пасивни и сега, макар и недоволни от живота, и са послушни на властта.

В сегашната ситуация повечето от тези хора (около 70%) поддържат войната на Путин по украинските полета и вярват в кръвожадни антируски „бандеровци“ и злобен Запад, които противостоят на Русия. Вършат го обаче без фанатизъм. Своите деца няма да искат да пратят на война и предпочитат да си спестят нейните трудности. Фанатиците сред тях са съвсем малко. Тези, които биха отишли да воюват като доброволци, ще го направят повече от нищета и отчаяние заради неуредения си живот.

Второто ниво на пирамидата са 18-19%. Това са интелигентни и културни хора, които широко използват интернет, ходят зад граница и познават добре света. Много от тях имат независими от властта източници на доходи. Други – напротив, работят в държавни корпорации или в бюрокрацията, обслужват властта, но нямат достъп до нея. Тези хора често, но не винаги живеят прилично. Могат даже да имат жилище в Латвия или България, или дори апартаментче на Лазурния. Сред тях преобладава ясното разбиране на картината на света, много имат силни нравствени принципи и ценят свободата. Други – напротив, продават таланта си на властта, и срещу мълчанието си получават нелоши заплати в университетите, бюрокроцията и близкия до властта бизнес. Немалък брой представители на тази група, потресени от последните събития, и в момента сменят лоялността си към властта с морално противопоставяне, подават си оставките от държавни служби и медии, и т.н. Но така постъпват далеч не всички лоялисти. Пример за протестното мнозинство сред тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а на лоялното малцинство – Гергиев.

Най-сетне, върхът на пирамидата – 1-2% от населението – са бенефициентите на сегашната руска система. Това са хора изцяло предадени на властта, също образовани и разбиращи всичко. Имащи на Запад не апартаментчета, а вили, солидни влогове в западни банки (от Швейцария до ОАЕ), участващи в международния бизнес. Това са чиновници от най-висок ранг, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати в Думата и Съвета на Федерацията, губернатори, многозвездни генерали от армията, ФСБ и ГРУ. Те са продали свободата си на Путин и са получили в замяна богат и привилегирован живот. Те са безпрекословни изпълнители на волята му, но не по идейни, а по абсолютно користни съображения. Идеолози от сорта на Дугин или Вайно сред тях също има, но са малко. И, най-важното, идеите им са най-различни, общо е само че се опитват да ги осъществят чрез „достъп до тялото“.

Сега в тази елитна група царят ужас и фрустрация. Най-често чуваният израз в кабинетите и на Кремъл, и на Лубянка, и на Старая площадь е „той ни измами“. С Руско-украинската война Путин занули целия им сладък живот, направи недостъпни за тях парите им и вилите им в най-хубавите места по света, и на всичкото отгоре изисква от тях още повече лоялност, без да му пука, че съучастието в тази война прави много от тях поименно военни престъпници и обекти на трибунала в Хага. Такава договорка с Путин те нямат. Освен това пред тях започна да се мержелее и призракът на Големия терор, ако отхвърленият от целия свят режим продължи военната си агресия. А по-нататък ги чака и перспективата от тях да остане само ядрена пепел. Пък тая перспектива хич не е интересна за собствениците на океански яхти, колекции ролс-ройсове и ламборджинита, шедьоври на живописта и уютни вили сред тосканските лозя.

Тези хора престават да са лоялни на Путин. Защо да губят всичко накрадено, че и живота си в добавка? А без тях Путин вече е не велик тиранин, а просто стар човек, който се крие в бункер. Даже прословутият „червен бутон“, така майсторски изобразен в „Шарли Ебдо“, той вече може да натисне, ама никой няма да се задейства от това. Няколкото му фанатици не се броят. Те просто ще бъдат изолирани, заедно с направилия грешка тиранин.

Путин не може да се обърне и към по-долния етаж от пирамидата. Той или е против него, или му е лоялен по същата причина, както и „елитът“, и ще му обърне гръб заедно с елита. А към дълбините на народа съвсем не може да се обърне. Той е всичко друго, но не и народен вожд. Пък и този народ, дори да му съчувства, няма да тръгне след него. Вече е научен на пасивност и оцеляване пред телевизора, а не на народна революция.

Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни, а Западът не беше приел съкрушителни санкции, щеше да продължи да се радва на лоялността и на пълната поддръжка на народа. Даже на мистичен възторг от страна на елита, като Хитлер през 1939-41 г. Интелигенцията щеше да бъде разцепена и изолирана… Но Путин изгуби войната, не успя с блицкрига, затъна в мартенската кал на украинските черноземи. И санкциите се оказаха наистина съкрушителни, както и обеща старият президент Байдън.

И Путин остана сам. Тук не е Иран, където режимът на аятоласите се утвърди в резултат на народна религиозна революция (както и режимът на болшевиките в Русия през 1917-22 г.). Не е и Северна Корея, където в деспотизъм прерасна също народна антиколониална война. В Русия вече трийсет години царува скучна и безидейна клептократия, приела от ръцете на болшевизма смазания от него народ.

Путин занули клептократията, вече няма как да бъде неин лидер. Опозори се пред целия свят и стана за човечеството особено опасен военнопрестъпник с признаци на лудост. До няколко дни ще го отпишат. Не той, а нов лидер ще трябва да връща на върха на пирамидата „красивия живот“, да възстанови отношенията със Запада, да измоли разблокиране на банковите сметки в чуждестранните банки, да издейства отмяна на запорите върху имущества… Това ще трябва да бъде човек, неопетнен от сегашните престъпления, в идеалния случай даже осъдил ги на пълен глас, но произхождащ от техните среди. Човек, с когото те могат да се договорят.

Затова не ни грози нито нов сталинизъм, нито ирански път, нито севернокорейски. Масите в Русия са безмълвни, народна революция няма да има. Ще има, и то много-много скоро, вътрешен за върхушката преврат, подобен на смъкването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11 септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Но за да възстанови отношенията със Запада той ще трябва да се опира на средният, активният етаж от пирамидата, да има неговата морална поддръжка и да възстанови демокрацията и гражданските свободи. И можем да го очакваме в близките дни, най-много седмици. Оставам оптимист, господа.