HP принтерите – вече само с касети на HP

September 19th, 2016

По информация от различни места, няколко модела принтери на HP на 13 септември са престанали да приемат касети, които не са произведени от HP. Засегнати са моделите Office Jet, Office Jet Pro и Office Jet Pro X. Възможно е да има и други засегнати модели.

Типични съобщения за грешка, което тези принтери вече показват при поставяне на касета, не-произведена от HP, са “cartridge problem”, “one or more cartridges are missing or damaged” или “older generation cartridge”.

Фирмените касети на HP обикновено струват значително повече от техни аналози, произвеждани от други производители.

По информация от HP, промяната е дошла с последния ъпдейт на фирмуера за тези принтери. По данни на други източници обаче, фирмуерът на тези принтери не е получавал ъпдейти от 16 март 2016 г. – иначе казано, датата на отказа е била предварително програмирана във фирмуера.

Запитани по въпроса, HP не са коментирали кога е бил последният ъпдейт на фирмуера на тези модели. Съобщили са, че ъпдейтите на фирмуера са периодични. Декларирали са, че целта на този ъпдейт е да защити иновациите и интелектуалната собственост на HP.

По информация на HP, произведени от тях касети, които са били презаредени с друго мастило, ще продължат да работят. (Не зная дали презареждането на HP касети с друго мастило е юридически позволено и доколко лесно е. Чувал съм, че за касети на други производители е изрично указано, че презареждането им е забранено, и/или че се налага чипът на касетата да бъде сериозно модифициран при презареждане. Модифицирането на чипове масово производство като правило представлява посегателство над интелектуална собственост и се преследва от закона.)

По информация на холендския производител на не-маркови касети за принтери 123inkt, проблемът не е изолиран. Те твърдят, че всички производители на принтери често пускат ъпдейти на фирмуера, официално за подобряване на работата на принтера или решаване на проблеми със сигурността. Според 123inkt обаче големият процент от тези ъпдейти вършат само едно – премахват възможността на принтера да работи с изгодни като цена не-маркови касети.

—-

Да вярвам ли на 123inkt? Не зная. Те са страна в спора и потърпевши от действия като това на HP, така че твърденията им е задължително да се приемат с едно наум.

Не зная и дали новината за спряната съвместимост е истина – от 13 септември насам не съм имал работа с HP принтер от тези модели, за да го проверя лично. Ако съдя обаче по насоките в развитието на ИТ индустрията и света, е много вероятно да е истина. Включително да е истина и това, че датата на прекъсването на съвместимостта е била вградена във фирмуера на принтерите много по-рано.

Изкарвам си хляба с програмиране, а хобито ми е писателстване – тоест, би трябвало да съм най-големият поддръжник на интелектуалните права. Видът, в който биват упражнявани сега обаче ме е направил сериозен поддръжник на ограничаването им. А ако тази новина е вярна, вероятно всеки нормален човек би станал техен противник. Защото биват използвани за изнудване и дране на купувача.

Предполагам, че ако група мераклии организира кампания на Kickstarter, лесно ще събере няколко милиона, за да реализира open-source принтер. Като минимум производителите на касети от типа на 123inkt сигурно ще ги спонсорират с удоволствие. Китайците вероятно няма да имат нищо против да го произведат, тайванците и корейците – вероятно също. Отначало сигурно ще е в сравнително ограничени бройки, така че ще е мъничко по-скъп, но това с гаранция ще се изплати много бързо от разликата в цената на касетите. Така че покупката му ще е изгодна. И да, съвсем сигурно дистрибуторите на принтери ще бъдат подложени на бесен натиск от големите производители да не работят с този принтер – но надали има как всеки магазин да бъде смачкан, особено в ерата на онлайн търговията.

Лично аз с удоволствие бих подкрепил такава инициатива – и с труда, и с парите си. А дотогава смятам да проверя дали новината за спряната съвместимост е вярна.

Ако е, това ще означава за мен, че от HP може да се очаква да разшири „защитата на интелектуалната си собственост“ и върху другите си принтери, също така без предупреждение. (А вероятно и върху други техни продукти, които могат да се нуждаят от съвместимост с нещо.) Иначе казано, като ИТ специалист и консултант аз ще престана да купувам продукти на HP. И ще предупреждавам клиентите си да не го правят, ако не искат да се окажат малко по-нататък с добре изгребани джобове.

Тъй като клиентите на HP не са получили предупреждение за това ограничение, HP вероятно ще могат и да бъдат съдени. Една от формите в американското право – така нареченият class action lawsuit – изглежда особено подходяща.

Но… нека видим първо истина ли е. Някой наоколо има ли наблюдения върху тези модели принтери? Изчезнала ли е съвместимостта им към касети на други производители от 13 септември насам?

KTBFiles: Интервю с банкера Цветан Василев

September 10th, 2016

Оригиналният текст е публикуван от KTBFiles под заглавието: „Банкерът Цветан Василев:
След 2009 г. в България има мафия на власт, която се опитва да печели от всичко“

Това интервю мина в почти пълно медийно мълчание. Доста показателно за свободата на медиите у нас.

Не помня къде точно, може би в „Дневник“ писаха – сигурно защото вътре няма новина. И добавиха, че всъщност новина наистина няма, и това е най-лошото.

Аз не съм съгласен. Най-лошото е, че никой не реагира на тази (липса на) новина. Където никой не реагира, и наличието на новини няма значение.

Истина ли е казаното в интервюто? Някои неща – да. Други – не. За трети не зная. И не, няма да кажа кои са истина и кои са лъжа. Не защото ме е страх – не ме е. А за да почнат поне отделни хора да се напъват да използват главите си. Докато мислим вместо с тях с телевизорите, мониторите и вестниците, никой не може да ни спаси.

—-

Благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Как живеете в Белград? Как Ви минава всекидневието?

В крайна сметка прецених, че мълчанието не е злато, въпреки че през последните две години не може да се каже, че мълча. Всекидневието ми в Белград се различава от това в София. Но във всички случаи не съм се алиенирал от обществото, продължавам да поддържам бизнес контактите си, включително и международните. Работя по моята защита и по многобройните дела, които съм завел срещу участниците в заговора срещу КТБ. Не мога да се оплача от сивота в ежедневието. Наред с това, имам много повече време за четене и по-специално на философия.

Какъв е актуалният статус на делата?

Дори ми е трудно да изредя всичките. По отношение на наказателното производство, предполагам ви е известно, че след две години родилни мъки измислиха, че организирана престъпна група под моето лидерство е източвала КТБ в продължение на пет години, за да отложат внасянето на делото в съда с елементарен трик. За тази цел преместиха делото в специализираната прокуратура, командироваха си същия велик екип от градската прокуратура и следствието само и само да продължат и да спечелят време. Очевидно това е делото на живота им. Не че за мен не е. Натрапва се мисълта, че делото ще бъде вкарано в удобния за тях специализиран съд. Аз съм съгласен, че има организирана престъпна група, но не е моята, а на тези, които организираха заговора срещу КТБ. Всички тях ще съдя, след като настъпят някои политически промени.

Ще се върна след малко на голямата картина. Преди това искам да ви питам нещо по актуалните събития. Наскоро излязоха резултатите от стрес тестовете на банките в България. Как ще ги коментирате?

Публична тайна е, че реално почти нито една банка не е минала стрес тестовете, при това те нямат нищо общо с теста, на който беше подложена КТБ преди две години. Активите на КТБ бяха оценени по най-консервативната методологията AQR, която никога не е прилагана в България и която категорично не е разработена, за да се прилага спрямо банка, оцеляла масови тегления.

Аз не съм противник на банките, независимо че съществена част от колегите направиха всичко възможно, за да помогнат на организаторите на пуча срещу КТБ. Убеден съм, че няма как да има здрава банкова система при нездрава икономика.

И старото, и новото ръководство на БНБ са част от престъпната група по затварянето на КТБ. При атаката срещу банката БНБ имаше абсолютно срамна позиция. От немай-къде Искров излезе с една декларация, когато организирано изтече информация за повдигането на обвинение срещу подуправителя Гунев. След това изиграха ключова роля в досъсипването на КТБ с неадекватната политика по време на квестурата и, разбира се, най-главното решение, което им беше наложено от организаторите на заговора – да ликвидират банката, като й отнемат лиценза на база на оценките по AQR, които никой още не е виждал. За това измислиха, че акционерите нямат правен интерес да протестират срещу отнемането на лиценза, за да не станат въпросните „оценки“ публични и за да не могат да се коментират. Това, между впрочем, е в рязко нарушение на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Сега, разбира се, изпълняват друга роля – да замитат следите и докажат тезата, че КТБ е била особена банка и тя била единственото изключение от системата, защото там имало един крадец Василев, който, видиш ли, пет години е ограбвал.

С изключение на много малко банки, без да цитирам имена, за да не ме обвинят в дестабилизиране, почти всички имат капиталов недостиг. Главната причина е неработещата икономическа среда. Другата е малоумно поставените според мен високи критерии за капиталова адекватност. За да се хареса на Трише и ЕЦБ, Искров натресе 12% капиталова адекватност на банките, докато всички други се бореха с 6-7%. Сега от 2014 г. въведоха още 1,5% допълнителен капиталов буфер и така предпоставиха одиторите и централната банка да си затварят очите при прегледа на активите на банките.

След близо година, сделката за „Виваком“ е обявена за финализирана. Това беше един от най-важните активи, финансиран от КТБ. Какъв е Вашият коментар по нея?

Това би трябвало да се разглежда като апотеоз на срама. Да позволиш водещ телеком да бъде продаден на цена малко над 4 пъти EBITDA (оперативна печалба-бел.ред.), си е чисто престъпление.

Когато през 2012 г. „Виваком“ беше придобита от „Бромак“ и ВТБ, компанията беше на много по-висока стойност от сега, независимо от голямата й задлъжнялост. Тя имаше три типа кредитори, които не можеха да се разберат помежду си, имаше претенция на държавата от над 120 млн. евро, имаше златна акция, с която държавата държеше в шах собствениците на компанията. Всичко това беше решено от моя екип и „Виваком“ стана комплексен телеком номер едно в България.

Това, което се случва сега, е класическа криминална кражба с участието на една руска държавна банка, толерирана от българската държава. Явно добре са обещали да защитят интересите на тези, от които зависи. Държавата, за да затрудни прехвърлянето на собствеността на „Виваком“, включи компанията в претенциите на КОНПИ (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – бел.ред.) с една-единствена задача – този, който иска да придобие „Виваком“, трябва да отиде и целуне ръка на силните на деня, за да освободят блокадите. Нека сега да видим позицията на държавата и подопечния на Борисов началник на КОНПИ. След като този полуграмотен, наведен чиновник търси от моето семейство 490 млн. евро за „незаконното“ ми придобиване на „Виваком“, дали ще се осмели да се противопостави на крадците, покровителствани от руската държавна банка. Между другото сделката тогава беше узаконена от дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия. За това сега е достатъчно от българска страна да се блокира сделката и да се поискат от новите собственици средствата, търсени от моето семейство, за да се освободят акциите. Дано, ама не вярвам. Защото обещаната плячка е голяма.

Под каква форма?

Ами тя формата е една – пари. И то много пари.

Тоест твърдите, че от бъдещата сделка ще има комисиона и за тези, от които зависи?

100%.

Кой ще е това?

Ами те са два клана – единият е Пеевски, който е навсякъде, другият е този на премиера.

Кажете по-конкретно

Аз съм чувал много неща, но има ли значение това. Аз казвам, че със сигурност стойността на този пакет от 77%, финансиран от КТБ, и това никога не съм го криел, към момента на атаката беше 500 млн. евро. Тук не включвам НУРТС.

И все пак кой колко трябва да получи, за да бъде „пусната“ сделката, както твърдите?

Чувам и за конкретни суми, и за конкретно участие в собствеността. Самото разпределение е следното: измислената компания на вечно готовия Спас Русев трябва да придобие „Виваком“, след което се дават put options на няколко групи от купувачи, които да разпределят баницата – разликата между 700 млн. евро и реалната Enterprise Value (стойност – бел.ред.) на компанията от над 1 млрд. евро. Да, телеком със 170 млн. евро годишна EBITDA е продаден на практика на цена от 700 млн. евро – това е съвкупната цена от цената на аукциона от 330 млн. евро и остатък по облигационна емисия на „Виваком“ от малко над 370 млн. евро. Става въпрос за преразпределяне на едни минимум 300 млн. евро в съотношение 20% в полза на ВТБ, около 20% е за вездесъщите измамници братя Велчеви и Красимир Катев като слугинаж на ВТБ, и от 43 до 46% за мюрето Спас Русев. Вероятно, обаче, фигурантът ще трябва да сподели голяма част от така наречената си печалба, в абсолютно измерение около 135 мил евро, със силните на деня. С онези, които и сега точат компанията и я направиха първи фен и спонсор на отбора на народа.

Тоест с Борисов и Пеевски?

Ами така се говори. А на мен Пеевски ми поиска 10% от компанията в прословутия си рекет от май 2014 г., защото, разбираш ли, те ми били помогнали. С какво са ми помогнали, след като сделката тогава я правих с инвестиционния клон на ВТБ – VTB Capital, и Royal Bank of Scotland? Но те така си ги мислят, така си ги представят нещата в България. Че ти не можеш да правиш голям бизнес, ако не се отчиташ. Затова казвам, че след 2009 г. в България няма просто корупция, в България има мафия на власт, която се опитва да контролира всичко и да печели от всичко.

Като говорим за сделки – как се случи сделката за „Булгартабак“ и как се оказа в крайна сметка, че Пеевски е собственик на компанията?

Ами той Пеевски не е собственик само за пред българската общественост. Ако някой е искал да разследва, досега да е стигнал до истината. При мен има документи, които показват, че Пеевски не, но Ирена Кръстева е собственик. Тя присъства и във файловете на правната компания Walch&Schurti. Беше договорено Ирена Кръстева да бъде единият от номиналните собственици на фондациите, които държаха LIVERO. Това беше компанията, която имаше особения договор с VTB Capital по отношение на BT Invest като приобретател на 80-процентния дял от капитала на „Булгартабак“. Няма тук голяма тайна. Пеевски или фамилията му са собственици на BT Invest, особено след откупуването на задълженията на LIVERO към EFV и Ventracor – в това няма никакво съмнение. (EFV и Ventracor са двете компании, които са осигурили финансирането при приватизацията на „Булгартабак“ през 2011 г. Към този момент EFV е под контрола на Василев и се финансира през КТБ. Зад Ventracor е скрит интересът на „Винпром Пещера“ – бел. ред.).

После първоначалните фондации-собственички на LIVERO са изместени и там се появяват нови фондации. Какво вече е разпределението след това, дори аз не знам детайли. Но това са игри в BT Invest и прехвърляне срещу задължения. Всъщност кредитът на едната компания-кредитор беше купен от TGI Middle East – компания от Дубай, която е част от веригата по контрабандния износ на цигари през Кюрдистан за Турция (компания, свързана с Пеевски-бел.ред.). Така че мога да се сетя какъв е произходът на парите, с които всичко това е рефинансирано.

Тоест за мен не стои въпросът дали Пеевски или майка му са, а с колко са собственици и как са преразпределени. Не изключвам Пеевски да е преотстъпил част от „Булгартабак“ срещу задълженията си към основния дилър в Близкия Изток – Салам (Салам Кадер Фарадж – бел. ред.). Това нещо могат да го кажат само тия, които държат регистъра на BT Invest, респективно файловете на фондациите.

Тоест подозирате, че Салам има участие в собствеността на „Булгартабак“?

Не го изключвам, за да си спаси Пеевски кожата. В края на 2013 г., когато тръгва на поход да овладява „Булгартабак“, той излъгва Салам. Салам е превел авансово значителна сума пари, за да може Пеевски да се разплати най-напред с EFV, а след това с Ventracor. По същия начин са рефинансирани вероятно и дълговете на „Булгартабак“ към КТБ през април-май 2014 г. чрез преводи през голяма чужда банка.

Какви суми знаете, че са превеждани от Салам?

Над 150 млн. долара. Това са пари, които по моя информация Пеевски не е издължил и до ден-днешен. А предвид финансовото състояние на „Булгартабак“ сега възможностите му са още по-малко.

Между другото продажбата на „Булгартабак“ е едно от добрите начинания на първото правителство на Борисов, защото ако компанията не беше приватизирана тогава, щеше да се окаже в окото на скандала за контрабанда, който избухна през 2014-2015 г. Тогава това би било всъщност една държавна компания. Аз съм убеден, че заради този скандал Пеевски стана персона нон грата в Турция. Така или иначе преди приватизацията бизнесът на „Булгартабак“ в основни линии беше зависим от този канал и от основния дистрибутор Салам. Сега докъде Пеевски е влязъл навътре, сигурно знаят много хора – и службите, и неговата марионетка Венцислав Чолаков, който представляваше всичките му перачници по веригата. Това са всички дружества, които са регистрирани в Дубай и които са използвани за трансфери на парични средства от контрабандната дейност на дружествата на Пеевски. Преди приватизацията тази роля на компания-посредник играеше „Каледон“, а след приватизацията Пеевски си регистрира и прехвърли всичко към компаниите си в Дубай. Тук става въпрос за нерегламентирани доходи в огромни мащаби на фамилията на Пеевски и на тези, които имаха допълнителен интерес в „Булгартабак“.

Кой има допълнителен интерес в „Булгартабак“?

Те излизаха толкова пъти, че какво да ги повтарям.

Никога не са излизали официално. Потвърждавате ли ги?

Ами потвърждавам ги, разбира се. Поне такива бяха договорките. Какво и как е вписано в компаниите в Лихтенщайн, може да питате Александър Ангелов.

За да затворим тази тема, каква беше в началото уговорката за участие в собствеността на „Булгартабак“?

Според Пеевски Борисов, Доган и Сталийски трябвало да получат бонуси (по 10% собственост от дяла, който беше приватизиран, според схема, публикувана в блога на Мирослав Иванов – бел.ред) затова, че разрешават сделката. Малко известен е фактът, че началната идея беше аз и моята група да участваме в приватизацията на „Булгартабак“ в консорциум с Korean Tоbacco. Недвусмислено ми беше подсказано, че така сделката няма да мине. Независимо, че аз имах консултантски договори с Rothschild в Париж. Тогава си платих консултантските договори и изоставих идеята, защото волята на Падишаха беше друга.

Съзнавате в момента какво казвате – че премиерът на една европейска държава има скрит интерес и собственост в „Булгартабак“.

Ами, бил му е обещан. Аз лично не съм говорил с него на тази тема. Това беше към онзи момент. А и появилите се диаграми в някои сайтове са рисувани от адвоката на Пеевски Александър Ангелов. За това имам автентични доказателства. Дали сега това стои, аз не мога да знам. Ако някой иска да разрови нещата, да ходи да ги рови. Две-три лихтенщайнски кантори държат цялата тайна.

Пеевски е една голяма тема. Как стана първоначалният Ви контакт? Каква беше ролята му в банката? Въобще за какво Ви беше нужен Пеевски?

Този въпрос ми е задаван много пъти. Запознахме се случайно, както винаги. Малко по малко той започна да навлиза в моя бизнес живот. На определени етапи той е бил полезен, помагал ми е на моменти…

С какво беше полезен?

Бил ми е полезен по много линии. Той е един доста енергичен и активен човек. През 2003-2004 г. по някакъв начин пристана на Доган, беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС. Това ми е давало комфорт в отношенията с ДПС, защото в крайна сметка е известна ролята на турската партия като корпорация.

Аз съм имал доста тежки моменти в развитието на банката. През 2004 г. тогавашният председател на Управителния съвет и държател на над 20% от акциите се опита да ме изнудва. Говорим за Янко Иванов, подкрепян от енергийното лоби около Богомил Манчев. Аз не се поддадох. Тогава Пеевски ми е помагал в отношенията с ДПС, за да ме подкрепят, за да не тръгнат на някаква по-сериозна атака срещу банката. Банката тогава беше много малка.

ДПС с какво помогна тогава?

С конкретни неща – не, но отношенията в бизнеса и намесата на политиците не винаги е с нещо конкретно. Предполагам, че в този момент просто някой е казал: добре, не пипайте там, защото може ДПС да има интерес. Аз не знам това как е представено. Банката често е представяна като банка на ДПС, а тя никога не е била свързана с ДПС нито при закупуването, нито впоследствие. Но съм бил зависим от ДПС дотолкова, доколкото едрият бизнес в България до някаква степен е зависим от някои по-агресивни политически субекти. Тогава винаги може да има една добра дума в плюс или в минус.

По подобен начин през 2008 г. имаше напрежение около опитите на Алексей Петров, по времето на Станишев като премиер, за превземане на банката. Поне по информация от Пеевски. През призмата на времето не съм сигурен кое е истината. До каква степен Алексей Петров е бил наистина заинтересован от банката не знам, но Алексей Петров тогава беше за ДАНС и прокуратурата това, което сега е Пеевски. Тогава Петко Сертов управляваше ДАНС, а летящата команда на Роман Василев колеше и бесеше.

Вие с Роман Василев нямахте ли добри отношения?

С Роман Василев съм се виждал, но какво отношение има това? Прословутата снимка от един коктейл на банката, която приятелите от „Капитал“ непрекъснато публикуват, за да ми внушат връзките с Роман Василев. Това е несериозно. Те тези отношения, когато трябва да бъдат прикривани, се прикриват. Аз, ако аз съм зависел с нещо от Роман Василев, не бих се показал на коктейл на банката.

Да продължим за Пеевски…

Така лека-полека човекът ми влезе под кожата, допуснах го прекалено близко. Затова казвам, че една от най-големите ми грешки, беше именно това. Пеевски на практика се е представял от мое име навсякъде. Той е представял всичките си щения като мои. Това са неща, които в крайна сметка доведоха до моето капсулиране, до номинирането ми за олигарх номер едно. Разбира се голяма роля изигра и групата около Прокопиев. Спомням си изявите на един американски посланик Уорлик през 2011 г., който говореше за неясен капитал в КТБ, защото имало някакво участие, което не се знаело. Прокопиев дори имаше наглостта през 2016 г., след като дадох интервюто за Диков, да се появи пред него и да говори, че виждаш ли, това не означавало, че Оманската държава била стояла зад участието в КТБ. Не знам защо тогава Оманският фонд и Оманската държава в момента съдят България в международния инвестиционен арбитражен съд във Вашингтон.

Така че лека-полека Пеевски се настани трайно край мене. И така до 2014 г.

Освен с политически протекции, с какво друго допринасяше Пеевски?

Той беше проактивен. Когато американският посланик направи това преднамерено изказване, Пеевски направи много за намаляване на напрежението около банката… По това време господата около Прокопиев ми бяха организирали проверка-разследване в Европейската комисия, което широко се раздухваше в България. Интересно е, между другото, че когато проверката приключи и установи, че няма никакви нарушения, „Капиталци“ забравиха темата и естествено не отразиха „развръзката“.

Винаги ме е притеснявало нещо да не предизвика вълна и паника сред клиентите. А всичко това, очевидно, добре е било експлоатирано от хора като Пеевски, съзнавайки моите страхове по отношение на банката. За да запазя КТБ, съм бил по-отстъпчив към всякакви техни малоумни намерения, за да имаме достатъчно комфорт както медиен, така и политически. Такива глупости бяха, разбира се, покупките и на „Уикенд“, след това на маса други издания.

Имахте ли директен контакт с Доган?

Аз се познавам с Ахмед Доган, но за тези 14 г. сме се виждали два или три пъти.

За какво?

В общи линии приказки от общ характер. Той се изживяваше като енергиен експерт. Един-два пъти сме си говорили за икономиката на България, къде са проблемите на енергетиката.

За да защитава банката, какво получаваше ДПС от нея?

Нищо друго, освен финансиране на различни идеи, които са идвали по линия на Пеевски. А Пеевски как се е отчитал нагоре, аз не знам.

Какви бяха отношенията Ви с другите политически партии в различните стадии от развитието на банката? Например каква беше ролята на Росен Карадимов по време на Тройната коалиция?

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков (председателят на КРС – бел.ред.). Оттам са и проблемите с дигитализацията. В Австрия има един мултиплекс с 12 канала, в България решиха, че трябва да има четири мултиплекса с 52 канала, за да имало свободен пазар. То няма толкова телевизии. Но както и да е. Смешно е да се говори, че едрият бизнес е дистанциран от политиците в България. Тук едрият бизнес винаги е бил със силните на деня, защото те налагат условията. И особено след 2009 г. – дотогава пазарът все пак растеше и имаше достатъчно бизнес, индуциран от самия пазар. След това бизнесът беше поставен в изключителна зависимост от държавата. Това, разбира се, увеличи апетита на тия, които представляваха и представляват държавата.

Преди 2009 г. с кои силни на деня Вие имахте отношения?

Аз познавам всички, но практически с държавата, с изключение на работата ми в един-два отрасъла, не съм имал някакви особени отношения. Ние работехме с енергетиката и това ми е налагало контакт и с министрите, и с премиерите, доколкото енергетиката е стратегически отрасъл. По същия начин покрай военно-промишления комплекс имахме отношения с МО или междуведомствените комисии. Но това е било по логистиката на бизнеса.

Какво искаха политиците от Вас, за да можете да развивате бизнеса си в този момент?

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

След 2009 г., когато Борисов дойде на власт, банката се радваше на най-бързото си развитие и на най-силния си период. Какви бяха отношенията Ви с Борисов?

Първото правителство на Борисов съвпадна с периода на кризата, която обхвана пазарите. Ние следвахме друга стратегия и вместо да ограничим нашата активност, я разширихме, следвайки древната китайска мъдрост „ Когато идва буря, строй вятърни мелници, а не зидове“. Това е основната причина за развитието на КТБ, а не прокламираната теза, че видиш ли правителството на Борисов било помпало банката с държавни пари. Това е абсолютна лъжа. Симеон Дянков е безогледен лъжец, твърдейки, че не искал да вади парите, тъй като КТБ щяла да фалира. Това въобще не е вярно. Банката е работила с разплащателните сметки на няколко компании от енергетиката и две-три транспортни фирми, които имаха депозити. Те не са били някакви особени средства и не са надвишавали 10-тина процента от общите привлечени средства. Цялата тази лъжлива теза беше дискредитирана, но за жалост след затварянето на КТБ.

Ами не крия, че съм имал добри отношения с Борисов, независимо, че са били много противоречиви. Имал съм разбиране, но съм срещал и маса неразбиране, и то главно от неговите министри.< През това време се появиха много възможности на пазара в резултат и на кризата, и на отдръпването на чуждите банки. Нашата философия винаги е била да правим merchant and investment financing – тоест да търсим проектно финансиране, да търсим предизвикателства, а в условия на криза – такива много. По този начин в кризата придобихме компании, които в противен случай нямаше да оцелеят. Това са и „Рубин“ Плевен, и заводът в Парачин, и русенската корабостроителница. „Петрол“ оцеля благодарение на нас. Имали сме и целеви придобивания като „Виваком“. Аз съм смятал, че това е добра сделка, която ще донесе печалба. Независимо, че медиите на Пеевски написаха, че видиш ли, Василев участвал в приватизацията на „Булгартабак“, за да спечели пари. Какъв срам! А сякаш не е срамно да участваш скрито, да не можеш да се покажеш като него и останалите бенефициенти. Ами аз съм го правел точно затова – да се спечелят пари. То се знае, практиката ми е била печалбата на така наречените бушони, създавани от слугата на Пеевски Бисер Лазов, да се връща в банката. Това е била моята цел. Така че не е чудно, че пораснахме толкова. С Борисов колко често имахте контакт и за какво си говорехте?

За жени… Ами, виждал съм се доста често. Той е лесно раним, особено сега, може и да отрече. Говорил съм си за различни неща, разбира се, включително и за проблеми – в енергетиката, в отбраната, в мултиплексите, защото първото правителство на Борисов имаше напълно неадекватна политика в тези направления. При него съм ходил и с инвеститори – и от Китай, и от Оман, и от Австрия. Не мога да кажа, че с Борисов съм имал лоши отношения, мен ме дразнеше поведението на част от неговите министри – неадекватно и открито враждебно. Дразнеше ме неговият нарцисизъм, защото и аз до голяма степен съм нарцис. Той буквално излъга, че през 2012 г. е осигурил пари за заплатите на ВМЗ, а всъщност това бяха пари на „Дунарит“ и той го знае много добре. Аз тогава избухнах, скарахме се по телефона.

По начина, по който премиерът има интерес в „Булгартабак“, има ли интерес и към други компании, свързани с Вас?

Тия хора нямат интерес към компаниите, те имат интерес към парите. Те са брокери – две групи брокери. Те са заинтересовани просто да прехвърлят на безценица на някой, който има интерес и ще им плати. Ами такъв е случаят с „Дунарит“. Пеевски няма интерес да бъде индустриалец в „Дунарит“. Там интересът е на Петър Манджуков, а Пеевски играе брокер, за да може да осигури „Дунарит“ на ниската цена, която Манджуков е предложил. Говори се за 20 или 25 млн. евро, от които обаче нищожна част да отиде в КТБ, а останалото при Пеевски. Гебрев (другият кандидат за „Дунарит“ е „Емко“, притежавано от Емилиян Гебрев – бел.ред.) предложи 30 млн. евро за погасяване на задълженията към КТБ. От една страна Пеевски сега атакува чрез вземанията на Миролио „Дунарит“ и то през фирма, която е офшорна, а от друга страна КТБ атакува цесията.

Но това става под погледа и на министъра – Владислав Горанов, и на Борисов. Въобще аз се чудя дали Борисов управлява държавата, или Пеевски. Или и двамата. Но Борисов с нищо не е показал, че се е разграничил. Напротив, той показва само зависимости.

Зависимост от какво? Дайте примери

Ами, очевидно ги има, не знам. Или толкова са се харесали, независимо че оня го наричаше „тиква“ в кампанията 2008-2009 г. Аз само се сещам как през 2013 г., както внезапно се засилиха да му разследват „Авиоотряд 28“ и „Ало, Ваньо“, така внезапно всичко заглъхна след това.

Каква е причината?

Договорка. Между Борисов и Пеевски. И почти нямам съмнение, че договорката е била моята глава. Това беше класическа рейдърска атака. Пеевски е главният организатор на атаката срещу мен и главният ползвател.

Някой може ли да ми каже как фирмата, придобила „София прес“, сега е гарантирала кредити на „Водстрой“ на Пеевски към ПИБ. Колко пари е платила тая фирма, за да придобие „София прес“. За „Техномаркет“ не искам да говоря. Публична тайна е как се източва масата на несъстоятелността на КТБ чрез договори за правни услуги и 75% се връщат обратно в джобовете на Пеевски и компания. Публична тайна е, че Александър Ангелов работи и по един срамен договор за Парачин тук.

Това, което за Пеевски се закучи, са основните му цели – „Виваком“, „Дунарит“ и „Петрол“. Това са най-апетитните парчета от баницата КТБ и той винаги е имал интерес към тях.

В периода 2012-2014 г. Вие още сте тандем с Пеевски. Тогава голяма част от обществените поръчки се печелят от фирми, близки до него. Как става това?

Ами, питайте Борисов! Как всички негови кметове са подписали договори с „Водстрой“? Какво е „Водстрой“? Това бяха два продънени самосвала. Това е една пощенска кутия за кражби.

Как функционира?

Елементарно. Елиминира се останалата конкуренция, подписва се договорът с „Водстрой“, която пък подписва договори с подизпълнители, взема си своите 10-15%, останалото го хвърля на другите фирми. Дори и това не им дава, защото са завлекли половин България, заплашват ги, ако някой си иска парите. Вижте също така какви договори са подписвани от ЖП инфраструктура с „Водстрой“ при министерстването на Ивайло Московски– рамкови договори, които са престъпление. Вижте и престъпните договори в „Държавен резерв“ – как е направен ремонтът на нефтените бази от „Водстрой“ и ИПС.

Какви са тези договори?

Оттам са откраднати минимум 100 млн. лв. по времето на Станишев и първото правителство на Борисов. Стойността на ремонтните дейности в петролните и зърнените бази на Държавен резерв е завишена в пъти. Не казвам конкретни числа, за да не ме обвини някой в неточност. От времето на Емел Етем до ден-днешен Пеевски винаги е контролирал държавния резерв. Друга грандиозна кражба – обмяната на нефтените продукти.

Борисов какво получава от това?

Не знам какво получава, но със сигурност знае. А и той не е от тия, които не си искат.

Как си иска?

Как си иска… Последните години обмяната на горивата на държавния резерв става с активното участие на „Лукойл“. „Лукойл“ е един от външните държатели на горивото за резерва. Тоест горивото въобще не се и мести. Само че то задължително се продава на ниски цени от държавния резерв и след това се купува обратно на високи. Като правило цените задължително порастват на международните пазари, когато държавният резерв трябва да купи новото гориво.

Каква част отива за комисиони?

А, не мога да кажа. Но там със сигурност Пеевски участва. Там до края на 2014 г. беше Емил Колев – човек, назначен от Пеевски още по времето на Емел Етем.

Двата клана казахте, че са Борисов и Пеевски. Има ли някакво разпределение по ресори?

Пак казвам, проверете разпределението на обществените поръчки и ще видите, че са едни и същи – „Главболгарстрой“, „Трейс“, „Агромах“, ПСТ, „Хидрострой“. И някои сателити около Пеевски като „Техноекспортстрой“, чиято приватизация финансирахме ние и той ощети банката с около 30 млн. лв.

В предварителния разговор казахте, че през 2014 г., след затварянето на банката, Борисов Ви е обещал да я спаси. След това се е отметнал. Защо?

Подозирам две неща. Първо, че ако КТБ беше спасена, те нямаше как да осребрят, а пък аз щях да получа реабилитация. Другото е една мръсотия, която е била сътворена през 2014 г., за която аз имам информация. В резултат на нея аз съм натопен от българските служби пред чуждите за престъпни схеми, в които уж съм имал участие, а в които всъщност е участвал Пеевски.

Каква информация имате?

Засега ще я запазя за себе си, защото от нея и глави ще падат. Но това са лъжливи твърдения, давани от българските служби на техни партньорски служби за моята роля в процеси, в които аз по никакъв начин никога не съм участвал. Нещо, което така или иначе през 2015-2016 г., става известно на съответните служби. Така то стигна и до мен.

Какви процеси?

Всичко, което е правил Пеевски.

Какво е правил?

Това, за което е обявен за персона нон грата в Турция.

Освен контрабанда?

Как мислите стигат контрабандни цигари в райони, държани от Ислямска държава?

Тоест това Ви е било приписано на Вас?

Да.

А какво е общото с Борисов? Борисов каква роля е имал?

Предполагам, че Борисов би могъл тогава да е бил информиран за това мое участие, което да го е направило резистентен. Аз не го обвинявам. Той просто направи грешка, която ще му коства много. Имам информация, че към оня момент е казал, че е избрал по-малкото зло, тоест Пеевски. Като е избрал по-малкото зло, да си го дундурка сега.

Тоест той е бил заблуден или е бил част от този сценарий?

Бих искал да е заблуден.

Казахте, че едното е сценарият с Вашето натопяване, а другото е, че нямаше да осребрят…

Пак казвам, целият този процес се управлява от Пеевски. Публична тайна е, че синдиците ходят на отчет при Александър Ангелов. Те дори не ходят при Пеевски. Той е над нещата. Всяко нещо се съгласува с Ангелов. Те не се и крият. И преди не са се крили. Ходеха си на крака, стояха по мазетата на „Берлин“ (хотел „Берлин“, собственост на Пеевски – бел.ред.), докато ги приеме босът. Включително и министри.

Кои министри?

Ами, аз кого ли не съм виждал.

Кого сте виждал?

Ами… Петър Чобанов, Драгомир Стойнев по времето на Орешарски.

А от сегашното правителство?

От сегашното правителство аз мисля, че Пеевски има повече министри, отколкото Борисов.

Например?

Например, готовият на всичко, за да защити интереса на Пеевски, свищовски кадър Горанов, Ивайло Московски, недоразумението Лукарски. Те са абсолютно подвластни. Пеевски не е за подценяване.

Кой е Александър Сталийски?

Кой е сега, не знам. Говори се, че сега бил развалил отношенията си с Борисов. Той беше най-довереното му лице и се занимаваше с всичко, свързано с Борисов, включително и като събирач на дължимите суми с неговите приятели – тройката от Перник.

Откъде ги събират?

От тези, които имат да дават.

От Вас събирали ли са?

Не са ми го икономисвали.

Под каква форма събираха?

Различна. Включително и чрез придобиване на участия – явни и скрити, в компании, за които не са платили и стотинка.

Къде може да се види интересът на Сталийски?

Освен по сметките му, част от които бяха в КТБ и които той осребри буквално след рекет, а после придоби и открадна „Рубин“ Плевен. Освен това предполагам, че по сметки на него или на Сечкова, или на фирми като „Кей Ти Ес“ и прочие, могат да се намерят доста пари.

Всичко ли остава за него, или се разпределя?

Какви са му били отношенията със Сталийски, Борисов си ги знае, но една от причините, поради които аз бях при него на 6 юни 2014 г., е да му покажа какво Сталийски и неговата група са взели в резултат на едно или друго.

Какво му показахте?

Той знае. Когато му дойде времето, ще го покажа и аз.

До 2013 г. бяхте едно цяло с Пеевски. Кога започна раздялата?

Тя е започнала още с идването на Орешарски. Вече казах, че, според мен, договорката между Борисов и Пеевски вероятно е целяла моята глава. Това е някъде лятото-септември 2013 г.

Оказа се, че Пеевски достойно замести десятниците и стотниците на Борисов и сам успя да погълне това, което другите като група не успяха. Беше се разпрострял навсякъде. По това време е и бумът на „Водстрой“ с държавните поръчки, които са вземани все с моето име напред: това е за Василев, онова е за Василев. Това си го признаха и Сергей, и Моника Станишеви при виждането ни през май-юни. Но Пеевски не беше се настанил само в обществените поръчки.

Той имаше достойно място по време на първия мандат на Борисов. Както се вижда, той има своето място и при втория мандат на Борисов. От немай-къде Борисов му спря поръчки за над 1 млрд. лв. Как така си спечелил поръчки за толкова пари? Но това не е престанало. И в момента, ако се погледне, интерконекторът с Турция, пак се строи от „Водстрой“ и „Главболгарстрой“.

Той беше сложил ръка на почти всичко. Накадрува се в съдебната система, в ДАНС, в прокуратурата. Аз с ужас разбрах, че съм „наредил“ всички съдии и прокурори, а един не познавам от тях. Нито съм виждал Сарафов, нито Цацаров, а се оказа, че аз съм ги наредил. Очевидно добре си е свършил работата, а аз явно съм проспал този момент.

След септември-октомври 2013 г. разбрах, че трябва да намеря начин да скъсам с този човек. Затова се съгласих да се махна без всякакви претенции от „Булгартабак“, за да нямам разправии с него. Исках да намерим решение. За голямо съжаление не оцених мащаба на заговора и участието на всички държавни институции в него на страната на Пеевски.

От Вас ли дойде инициативата?

В общи линии – да, но и той вече беше започнал да предприема някакви действия. Неговите стъпки основно са били в мръснишки аспект. С Александър Ангелов имаха информацията отвътре и са започнали да ми правят разработки през ДАНС, за да могат да ме ударят след това. Той си е подготвил добре нещата. Успял е да направи интриги между мен и основните политически фактори. На Доган, например, му е обяснил какви пари съм взел от банката. Говорел им е за 500 млн. до 1 млрд. евро, които аз съм изнесъл от КТБ. Това, разбира се, за вечно алчните хора като Доган е могло да бъде доста сериозен мотив да се настроят срещу мен. Предполагам, че по същия начин е направил интригата и с Борисов. С една дума, човекът ме е записвал и правил всичко възможно, за да ме изолира.

В един момент през април-май 2014 г. започнах да получавам сигнали от всички политически лидери, че са вдигнали ръце от мен, защото аз съм щял да ставам премиер, искал съм да свалям Орешарски.

Към този момент Пеевски колко пари дължеше на банката?

Пряко сигурно дължеше някъде около 150-200 млн. евро, заедно с лимита на гаранции, издадени в полза на контролираните от него дружества. Това са „Булгартабак“, „Лафка“, „Техноекспортстрой“, Промишлено строителство Холдинг, „Водстрой“, а и да не забравяме печатницата му, където той дължеше 80 млн. лв. Тая печатница я финансирахме, за да може той да разплати част от дълговете си, като условието беше фабрика „Юрий Гагарин“ да встъпи в дълга по лизинговия договор с печатницата. Това е нещо, което той така и не направи. Отделно той отказа да си поеме дела във финансирането на ТВ7, където трябваше да плати 50% от разходите. За тия години бяха отишли към 300 млн. лв., а той си я ползваше като собствена телевизия.

Показахте един списък с активи, които Пеевски Ви е поискал. Има ли предистория на този списък?

Има, да. Ние тръгнахме да преговаряме как да се разделим. В един момент Александър Ангелов дойде. Показа един списък и каза: „Това е“. Аз казах, че това няма как да стане и трябва да се срещнем с Пеевски. Той каза, че Пеевски не иска да се среща с мен, защото бил обиден. На моето предложение как да си разделим бизнеса, дори да му опростя задълженията в ТВ7, той отказа и после се случиха нещата, които знаете. Веднага, по криминален начин, беше заведено досъдебно производство и са били набелязани стъпките от целия сценарий.

Ако е така, защо им е трябвало да ликвидират банката?

Аз все си мисля, че е имало друг сценарий и те може би не са си представяли точно така нещата. Сценарий, близък до този, който се случи със Славчо Христов и „Сибанк“. Ако бих бил арестуван във връзка със смехотворното производство по така нареченото убийство на Пеевски, може би щеше да ми се наложи да прехвърля „Бромак“ и някои други компании.

Още не ми е ясно, с какво им станахте неудобен и трябваше да бъдете премахнат?

Явно съм им станал неудобен с нарастващото ми влияние, с резултата на Бареков, който, ясно е, до голяма степен беше моя заслуга.

Добре де, какъв беше смисълът на Бареков?

Бареков изглеждаше като необходимо зло. Аз бях разочарован от Борисов, а след това от БСП и ДПС, и си казах, че е по-добре да има нещо, което да подкрепя националния бизнес. Беше ми омръзнало от непрестанния рекет на политиците. В този краен етап – края на 2013-2014 г., съм направил най-големите си грешки. Включително и с Бареков. И не толкова, че съм го подпомогнал финансово, а заради ангажирането ми с него.

А защо точно Бареков?

Аз тогава привлякох една американска консултантска компания, която беше работила за Клинтън. Те правиха специални изследвания и не намериха по-добър от Бареков.

Очевидно и те грешат. Но пак казвам, в оня момент аз се оказах неподготвен за тази война.

Някъде в интервютата си казвате: „Пеевски е само средство, координатор в по-голям сценарий“. Какъв е този сценарий и кой седи зад него?

Това е големият въпрос. Кой стои зад Пеевски?

Две години по-късно би трябвало да имате отговор.

За мен отговорът е все така неясен, но очевидно корените и източникът са някъде в реформиралите се органи на държавна сигурност.

И по-конкретно?

Тези, които дълго време представляваха задкулисието Монтерей, и тези, които са били посочени за техни наследници. Пеевски очевидно е нещо като най-младият син на полка. Очевидно са го харесали и формирали в техния класически еничарски стил. Сега, до каква степен се е еманципирал от тях, не мога да разбера. Ако на този въпрос се даде отговор, ще се разбере всичко. Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Този център как стига до подобна информация?

Първо от периода на властването на Алексей Петров в ДАНС. Смятате ли, че всички масиви и файлове са останали скрити за него? А след това за Пеевски, да не говорим. Той е много по-изобретателен. Дори се чудя на тези, които говорят, че той, виждаш ли, бил допуснат за един ден до масивите на ДАНС. Та Писанчев му беше като куриер. Да не говоря още за хора, които и сега действат – Юлиян Колев, така нереченият Боби Гъза и прочие.

Кои са хората в този център?

Ами не ги знам. Ако това се разкрие, това ще е онази мечтана лустрация, за която ние говорим толкова често.

Членовете на Монтерей не са ли вече доста възрастни?

Да, предполагам, че повечето от тях вече са с памперси. Но има и по-млади колеги. Не искам да звуча като „Един човек каза“, но това е изводът, до който аз съм достигнал.

Този център явявал ли Ви се е на Вас лично?

Предполагам, че Пеевски е бил брокерът и е поемал ангажименти, без аз да знам. Всъщност Пеевски е бил политическият брокер на тези, които са се възползвали от това, което аз мога най-добре. Аз мога да бъда предприемач, да осмисля и дам живот на един инвестиционен проект.

Те ли контролират Доган?

Предполагам.

Те ли контролират Борисов?

Не изключвам. Те контролират през компромати.

Те ли контролират главния прокурор?

Предполагам, че и на главния прокурор са му намерили кройката, така че да е послушен. Не става само с пари. Не е минало и без пари, но не това е водещото.

От КТБ тръгнали ли са пари към прокуратурата?

Ако някой е давал пари към прокуратурата, със сигурност не съм аз. Там човекът, който се е разпореждал, винаги е бил Пеевски.

Кой ще е наследникът на Пеевски?

О, сигурно има много мераклии, но такъв комплексен наследник едва ли някога ще намерят. Все ще се намери кой да засища непрекъснатия глад за пари в ДПС. Но такъв, който да държи в ръцете си толкова командни пултове от управлението на държавата, едва ли ще намерят.

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на „Монитор“ и „Телеграф“, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. „24 часа“ и „Труд“?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и „Винпром Пещера“. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в „Стандарт“?

Пеевски, кой.

Кой беше в „Преса“?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на „благороднически инвеститори“, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

„Уикенд“?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола „Уикенд“ да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и „Стандарт“. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Добре, след всичко, което казахте за другите, къде е Вашата вина за това, което се случи с банката?

Основната ми вина е, че не можах да опазя банката. Аз не казвам, че не съм правил грешки или моите служители не са правили грешки. Но ние не сме престъпници. Пак казвам, ОПГ-то са тези, които организираха атаката: прокуратура, ДАНС, БНБ, тогавашни и сегашни министри и политици, НАП и прочие, и прочие. И разбира се Бисер Лазов и неговият антураж.

Грешки не прави този, който не взема решения. Очевидно съм допуснал непростимо приближаване на Пеевски до мен, очевидно не съм се противопоставил на малоумни негови идеи за определени финансирания, но под контрола на КТБ винаги е имало достатъчно по стойност, качество и ликвидност активи, които да покрият пасивите й. Разпадът и кражбата станаха след затварянето на КТБ. Преди това нито един актив не е бил откраднат или загубен.

Вие неведнъж сте казвал, че целта е била чрез специално създадени SPV-та да се инвестира в бизнеси, които след това да се продават. Само че от законова гледна точка стои проблемът, че по този начин се надвишава ограничението за свързано кредитиране. Според вас защо регулаторът в лицето на БНБ не се е сезирал през годините?

Те де юре не са били свързани.

А реално?

Реално единствената свързаност е бил общият контрол от страна на банката. И аз не съм сигурен дали това все по-често няма да се налага на банките по света. В България това е практика. Аз нямам съмнение, че почти всички от кредитите на определени банки са свързани с тях самите. Говоря основно за българските банки. Но пак казвам, че моделът на банкиране в условия на криза, трябва да го определи самият пазар. В никакъв случай не трябва да са определящи някакви правила, които някой е разработил в условията на друго време. Свидетели сме на много неадекватни решения по света в това отношение.

Управлението на риска е доста сложен процес и това, че имаш свързано кредитиране, не означава задължително, че рискът ти е по-голям. Защото ние не сме финансирали компании от един отрасъл или мои компании. Ние сме кредитирали компании, за които сме преценили, че могат да бъдат преструктурирани и след това да се намери друго решение за тях. За разлика от всички други български банки при нас имаше истински активи, за които сега всички се бият.

Това е големият въпрос, който винаги е стоял, дали ние нарушаваме някъде законите. За мен въпросът в момента е, дали е трябвало да бъде унищожена банката, а не дали ние сме вършили някакви нарушения. Плюс това тези нарушения не са предмет на проверки от прокуратурата. Ако БНБ са считали, че нещо застрашава банката, е трябвало да реагират. Проверката от прокуратурата е целяла само едно – да бъде фалирана банката. И тук е голямата разлика между политиката към банките в цивилизованите държави и в България. Вземете за пример от Европа Германия, Франция, Италия.

На какво разчитате оттук насетне?

На дълга и продължителна битка, главно в Страсбург. Имам вече две дела срещу България – за нарушаване на човешките ми права и за неправомерното отнемане на лиценза на КТБ. Предстои да заведа и други. Всичко това ще изисква търпение и здраве. Дано Господ ми даде здраве, на мен и на семейството ми.

„То бива безобразие, бива…“

August 27th, 2016

– Добър ден, търся Григор?

– Да, кажете?

– Имам проблеми с компютъра – трябва да се пре… пре… как се казваше? Преинсталира! Та, един ваш познат ви препоръча. Каза, че вие умеете да инсталирате една програма, казвала се Линукс, дето била много хубава! Можете ли да ни я инсталирате?

Ох, аман от познати… Днес ми се очертава работа поне до 2 през нощта… Май ще мога да го инсталирам, докато обработвам едни данни.

– Мога, госпожо. Можете ли да го донесете към седем и половина днес в офиса ми?

– Ама как така да го донеса? Тежък е. Ако взема да го изпусна и да се повреди? Не можете ли да дойдете тук да го инсталирате? Ние сме близо, на Бъкстон.

Да правиш услуга на мисис Каприз. Дето е „близо“ – сигурно до себе си… А, не! Приятел не приятел – втора седмица вече съм като в центрофуга, жив човек съм, трябва да оцелея някак! Но пък ако я отрежа директно, де да знам на кой приятел после ще пили на главата. Нека поне на него му го спестя.

– Няма да е лесно, госпожо. Трябва да си донеса всичкото оборудване. Ако сте ходили да ви инсталират компютъра другаде, сигурно сте видели колко техника имат.

– Добре де, нали сте специалист? Нямате ли си кола за оборудването? Или там камион?

Значи тя да носи компютър ѝ е много, а другите да товарят камион е малко. Как да не ѝ услужиш от сърце!

– Много работа е, госпожо. Ще ви струва повече пари.

– Ама как така ще ми струва пари?! Нали Линукс е безплатен?!

Пардон – другите да товарят камион безплатно ѝ е малко.

– Работата е прието да се плаща, госпожо. За без пари никой не иска да работи.

– Уфффф! Ще говоря със съпруга ми.

След половин час – отново позвъняване. След две-три секунди има ли смисъл да вдигам все пак се обадих. Така е професионално.

– Съпругът ми беше много разочарован и възмутен, че не искате да дойдете! Каза, че истинският специалист трябва да си има грижата за транспорта и прочее. Всички така работят!

И то безплатно, предполагам.

– Ами госпожо, имам предложение за съпруга ви. Би ли искал той да дойде да ми помогне да натоварим колата, да я разтоварим при вас и после обратно? Ако да, няма да ви взема пари за транспорта.

– Ще говоря с него.

Усмихнах се. Човек, който мисли, че другите трябва да товарят камиони безплатно за негов кеф, няма да има желание да помогне.

… Следващият ден. Отново центрофугата, на макс. Вдигам телефона автоматично, без да погледна кой звъни. За съжаление.

– Здравейте, пак съм аз за компютъра. Обаждам се да се оплача от колегите ви!

„Аз за компютъра“…? Ох, да, спомних си! Господи!… Да се оплаче от колегите ми? Май инсталирането за нея ми се е разминало. Сега само да устискам да съм възпитан.

– Слушам ви, госпожо.

– Днес ходих при едни ваши колеги, и те го преинсталираха! И всичко са оплескали и омазали, нищо не е както трябва! Страшно съм недоволна!

– Мммм… да?

– Сложили са ми някаква програма, казаха че се казвала Гугъл Хром! Нищо не мога да ѝ разбера, всичко ѝ е на латиница! И е една сложна, омотана, изобщо не мога да се оправя в нея! На какво прилича това? То бива безобразие, бива, ама тяхното никъде го няма!

– Ммммммм…

– А, и са ми оплескали и друго нещо! Сложили са ми на компютъра кирилицата да е на английски, а латиницата – на български! Можете ли да ми оправите тези неща?

– Ъъъъ… боя се, че не, госпожо. С такъв проблем не съм се сблъсквал никога досега. Нямам представа как може да бъде решен. Страх ме е, че не съм компетентен да се справя с него…

… Седя и гледам току-що написаните редове на екрана. И се чудя – това наистина ли ми се случи, вчера и днес, последният разговор преди по-малко от осем часа? Ако някой друг ми го беше разказал, надали щях да му го повярвам. По дяволите, на себе си ми е трудно да повярвам!

Да не дава Господ. Никому. И на най-злите ми врагове даже.

Бисери от бременни и родилки

August 20th, 2016

Не съм ги събирал аз – колекцията е превод от руски:

—-

Като я подготвяли за цезаровото за мен, мама тръснала на лекарите:

– Така и така ще режете, поне остържете там излишните тлъстини…

Отива една приятелка при гинеколога, да я види на ултразвук. Поглежда я той и пита:

– В кой месец сте?

– В април, а вие?

Заявих на мъжа ми – докато раждам, ще седиш тук, няма да ме пипаш, няма да говориш и никъде няма да ходиш!… И той през цялото раждане седя в ъгъла на родилното, бледен и с квадратни очи…

Песента „Мамка му, мамка му, мамка мууууу!“ трябва да я направят химн на раждащите! Чудеса твори…

Първата дъщеря я родих в пети курс, точно след сесията. Казват ми да се качвам на стола, почват да попълват бумащината, задават разни въпроси… и един от тях:

– Хемороиди?

– Таман два. Физиката и съпромата.

Мислех, че ще се разхилят – не включват:

– Боледували ли сте от хемороиди, питам?

– Това какво е?

Тук вече един от присъстващите студенти направо се разрева от смях…

На първия ултразвук ми казаха – детето ви е чудесно, сърцето бие отлично. На втория – честито мамче, имате близнаци! На третия – три съвършено нормални плода, развиват се пропорционално… На четвърти преглед мъжът не ме пусна да ида.

Бременна вече продължавам да ходя на работа. По цял ден на телефона. Хормони, болки, гадене – никой не го вълнува, работа!… Качвам се една вечер в маршрутката и тръсвам:

– Добър ден, казвам се Анна…

Пътувашите леко неохотно също казаха по едно добър ден. Някои даже пробваха и те да се представят.

Пращам на един познат СМС: „Момче, 3700“. Той пише в отговор – „Момиче, 90-60-90“. Оказва се – помислил си, че му предлагат секс по телефона.

Казвам на съпруга, че съм бременна. Гледа ме той замислено и след малко ступор пита:

– Кога да чакаме бебето?

– През октомври.

– Тази година ли?

Като се нахилих му отговорих:

– Зависи как ще потръгнат нещата…

Като си бременна, нещо ти става с главата. Връщам се от поредния преглед, ръцете ми пълни с направления и прочее, качвам се в маршрутката, и вместо пари давам на шофьора направленията! Поглежда ги той, поглежда ми издутия корем и заявява:

– Спокойно, вярвам ви, че сте бременна! Моля, отстъпете място на жената!

Голямо разсейване е това бременността. Влизам вчера в аптеката и искам две кила краставички. Младичкият фармацевт ме гледа шашнато:

– Нямаме краставички.

Аз, възмутено:

– А поне домати кило-две не може ли?

Усетих се чак като се разсмяха на опашката…

Таман съм родила, детето го носят да го мият, още ми е замаяно. Навежда се анестезиологът над мен и пита, леко иронично:

– Какво сега, кога ще е следващият?

Преди да се усетя, отговарям:

– Не днес!

Тъкмо съм родила. Лежа на леглото, съвземам се. Пристига по едно време докторът, носи ми принцесата. Гледам я аз опулено и питам:

– Докторе бе, защо така прилича на маймунче?

Той отговаря абсолютно сериозно:

– Претенциите по въпроса не към мен, моля!

Позната, силно важен шеф, ражда. Дълго и тежко… Най-сетне бебето е на бял свят, боцват ѝ упойка, почват да я шият. По едно време упойката я удря в главата, тя поглежда намусено доктора и акушерката и заявява:

– Утре и двамата до обяд да сте ми оставили обяснителни писма на бюрото!

И заспива.

Жената до мен ражда с бесни вопли, протести, писъци, молби да я упоят, отровят, обезглавят и прочее… Извадиха бебето, тръгват да я шият – още от същото. Иска да не я пипат повече, да оставят всичко както си е. Лекарят се опитва да я убеждава – доводите убеждават само стените. Накрая му хрумва:

– Ако не те зашием, някой ще влезе вътре с все яйцата!

– Такъв с яйца повече няма да припари до мен!

Германия, Меркел, бежанци… и ние

August 8th, 2016

Гледам напоследък разни статии как под натиска на бежанците германците масово губели доверие в Анжела Меркел. Как я мразели и гонели, как искали всички бежанци да се махнат, и т.н… Само дето в Германия не забелязвам подобно нещо.

Рейтингът на Меркел е поспаднал, но към половината германци продължават да искат за канцлер именно нея. Следващите по доверие са с под 20% подкрепа. Ако канцлер се избираше пряко, тя би спечелила изборите още на първия тур. Или ако има втори тур, би го взела с над 60% от гласовете дори ако противниците ѝ се подкрепят срещу нея.

Същото с още по-голяма сила важи за отношението на германците към бежанците. Повечето германци са пропуснали вестта, че атентаторът от Мюнхен беше ултрадесен. Да, от ирански произход, но роден в Германия и определено не мюсюлманин. Но дори така, и дори след приемането на 1 милион имигранти, 70% от германците продължават да подкрепят приемането им. Без съмнение тук има роля добрата работа на германската полиция. Още повече вероятно помага фактът, че в Германия имигрантите биват реално интегрирани, за разлика от почти навсякъде другаде в Европа. Но процентът подкрепящи е от реално проучване на общественото мнение. С фактите спорят само лудите.

Така че в крайна сметка статиите, дето плюят Меркел и бежанците, са продукт на пожелателно мислене. Което не пожелава добро на Германия. Чие е – ами, някои от статиите са от руски журналисти, други от английски, четох и поне една американска и поне една френска (германски засега не съм намерил). Но не това е истинският въпрос. Какво желаят на Германия руснаците или французите ме вълнува твърде малко. Вълнува ме какво ѝ желаем и колко сме в час с реалността в нея ние в България.

Споделих днес това с няколко познати. Един от тях заяви, че то просто не може да е истина. Загубих половин час, за да намеря пак проучванията, бях на косъм да не успея, но имах късмет и му ги показах. Той помърмори няколко минути и заяви, че германците са идиоти и че скоро злите мюсюлмани ще ги изколят до човек. Отговорих му, че това мнение вече се е чувало през 60-те, когато Германия приема към 10 милиона гастарбайтери от Турция. И как от тях на практика никой не се е върнал в Турция. Как раждаемостта им наистина е много по-висока от тази на германците, така че в Германия в момента трябва да има поне 25 милиона турци – но към момента се самоопределят като турци само към три и половина милиона, останалите се смятат за германци… Не мисля, че ми повярва. И не ми пука. Лекуването на заблуди си е проблем на заблудения, не мой.

Друг от познатите ми заяви, че не можем да го повярваме, понеже съдим за германците по себе си. Че всъщност трудолюбиви, гостоприемни, благородни и свестни са те, а ние сме мързеливи, стиснати, смотаняци и боклуци. С ужас се чудя дали в това няма някаква истина – хем не мога да го приема, хем да го отрека означава да отричам някои очевидни факти… Но и така да е, това не отговаря на въпроса – откъде германците имат силата да бъдат толкова благородни и разумни? Разберем ли го, може би има как да се научим да бъдем такива и ние.

А мисля, че не е толкова сложно.

От една страна, имигрантите са най-хубавият подарък, който една страна може да направи на друга. Стига другата да има капка мозък, да отпрати престъпниците сред тях и да интегрира останалите – но това си зависи само от нея. Неспособността да го направи е открай докрай неин проблем и говори за нейна некадърност, а не за имигрантите… Затова приемането и интегрирането им е от огромна изгода. Стига, разбира се, страната да е страна, а не…

От друга страна, днес е утрешното ни минало. Сега градим това, с което утре ще се гордеем, или от което ще се срамуваме – ние, децата ни, внуците ни. Постъпката ни в този момент е, за което отсега нататък думата „българин“ ще звучи гордо или срамно… Кой избор как ще звучи?

Гордеем ли се, че в Търновската конституция пише „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на Българска територия“? Или се срамуваме от това?… А след петдесет или сто години ще се гордеем ли с това, че сме хващали и връзвали стъпили на българска територия бегълци? Че сме им опразвали джобовете и сме им казвали „Гоу бак! Ѝммидиътли!“?… Ще се гордеят ли с това децата и внуците ни, или ще се срамуват? Достойнство ли ще носи то на името „българин“ по света, или позор?

Гордеем ли се, че през Втората световна война сме спасили живота на българските евреи? Сред които сигурно ще да е имало и безсъвестни богаташи, и бандити, и какви ли не? Ѝли се срамуваме от това?… Тогава немалко „българи юнаци“ и „великопатриоти“ са се срамували. Обяснявали са как чифутите съсипват народа ни и трябва да бъдат изтребени до крак. Как тези, дето не мислят така, са предатели на България и българщината, и агенти на ционизма… Какво се оказа? Кое е нещото, което споменаваме в далечни страни, ако искаме да обрисуваме страната и народа си като смели и достойни?

… Навърших 50 тази година. Може да доживея момента, когато приемането на сирийските бежанци ще бъде официално сложено от Историята на един рафт със спасяването на евреите от нацизма. Може и да не го доживея. Но децата ми вероятно ще го доживеят. По-младите от вас, скъпи ми читатели, и децата ви – също.

И дали тогава и чужденците ще търсят как гордо да се нарекат българи, или пък дори ние ще се чудим за какви други да се представим, че да не берем срама, зависи от нас. Тук и сега… Германците очевидно са разбрали това. Просто трябва да го разберем и ние.

„Неуспелият преврат“ ли?

July 21st, 2016

В предишния си запис писах за неуспелия преврат в Турция и поуките от него. В този ще се поправя. Превратът в Турция успя, напълно.

Просто не имитацията, която видяхме – а истинският преврат. Този на Ердоган срещу демокрацията.

Наричам опита за преврат имитация, защото всъщност беше театър, разигран от хора на Ердоган. За който има глава не само за да носи шапка, ето и доказателства по списък:

– Започна там, където ще се вижда, а не там, където ще свърши работа. Танкове и войници по мостовете над Босфора, декларации по телевизията… Но не и блокиране на полицията или несъгласните армейски подразделения. Грешка, която не биха допуснали поне 50% от децата на и над 12 години.

– Също, часът на започването е около 10 вечерта – времето, когато ще се вдигне най-много шум. Несравнимо по-логично би било да почне около 3 или 4 сутринта, тогава най-лесно ще хване противниците си неподготвени. Още една грешка, която дори кръчмарски превратаджия не би допуснал.

– При преврат срещу силен държавен глава ликвидирането му е първата задача. Всичко друго е после – тогава е лесно, без царя царството рухва. (И излизането на военните изглежда естествено и не буди подозрения.) Да, хотелът на Ердоган бил взривен – но чак след като Ердоган излетял за Анкара. Повече от час след началото на събитията по мостовете на Босфора. (Погледнете видеото с обръщението на Ердоган, заснето на мобилния му телефон. Вижте часа и задния фон – Ердоган го е записал в стая, не в самолет.) Тия превратаджии от коя детска градина са излезли?

(Висши турски политици твърдят, че военното разузнаване е надушило преврата няколко часа предварително и е уведомило Ердоган навреме. Това обаче продължава да не обяснява горното разминаване във времето.)

– Още през първите 20 часа след преврата бяха арестувани около 3000… съдии! Когато светът се учуди, висши турски политици заявиха, че списъците за арестуване са били готови и то се е предвиждало, и затова „враговете на Турция“ са направили опит за преврат. (И не е успял, понеже е бил скалъпен набързо.) За арестуването на 3000 съдии обаче са нужни поне три пъти по толкова полиция. В условия на преврат, инспириран от съдиите, те сигурно ще се крият и ще са охранявани от въоръжени симпатизанти – това прави нужна за арестуването им поне десет пъти повече полиция, тежко въоръжена. Кой държавен глава би заделил тези хора и оръжие в самия разгар на истински преврат срещу него, когато още нещата не са решени? И при положение, че превратът го правят военни – тоест, съдиите със сигурност нямат командна роля, че да са приоритетни за арестуване…

– Съгласно изтеклата до момента информация, ръководител на преврата (или един от ръководителите му) е командващият военновъздушните сили. На страната на преврата обаче участваха само два хеликоптера, които бяха свалени именно от изтребители. Само на мен ли това ми се струва леко странно? Да, сред военните може да има и поддръжници на Ердоган, но точно военните ще знаят с голяма сигурност кой от своите чий е и на кого могат да разчитат.

– При преврат, организиран от командира на ВВС, няма по-глупава идея за държавния глава от тази да излети със самолет. Всички авиодиспечери на страната, военни и цивилни, ще видят веднага самолета му на радарите си, заедно с и най-малката промяна на курса му. Все едно е да се разгърди срещу дулата на превратаджиите – всеки техен изтребител наоколо ще се надпреварва да го свали, да отчете заслуги пред командира си и бъдещия президент. Не питам как Ердоган е оцелял – питам как е посмял, ако превратът е истински!

– Ердоган се хвали, че самолетът му бил взет на прицел от два изтребителя F-15 на превратаджиите, но те го изпуснали или се отказали. Горките турски военновъздушни сили, в които два изтребителя F-15 изпускат пътнически самолет! И в които пилотите не изпълняват заповедите на командването си!

– Мостовете на Босфора са блокирани от танкове „Леопард“ и автоматчици. Срещу тях излиза полиция с камионетки с водопръскачки, пистолети и автомати. И смело открива огън по танковете с ръчно оръжие и с водопръскачките! Не мога да си представя колко уверени трябва да са били, че танковете няма да отвърнат на огъня. Отвърнеха ли, превратът щеше да успее на минутата. Каквото останеше живо от полицията щеше да се разбяга като пилци – свикнала е тя да стреля и бие, а не по нея да стрелят.

– При стрелбата на полицията само на Босфора са убити десетки войници от превратаджиите. Каква е нормалната реакция на кой да е танкист, когато види, че по другарите му стрелят и ги убиват? „Леопард“ е изключителна машина, от танковете на въоръжение в момента го конкурира само израелският „Меркава“. Дори танкистът да не открие огън с оръдието или тежката картечница, просто газта да настъпи, от полицаите барабар с камионетките им нищо няма да остане. Как нито един от танкистите не го направи? Горката турска армия – какви пацифисти са танкистите ѝ до последния човек, без нито едно изключение за цяр! Или може би турската полиция е смела, понеже си има щатни пророци и те знаят, че танкистите са пацифисти?

(При Ердоган полицаите получиха такива привилегии, че масово се изявяват вече не като пазители на реда, а като ецилопи. Познайте колко ги обича турският наборник (а танковете са управлявани от наборници), и дали те не го знаят.)

– Турските политици твърдят, че хората масово са се противопоставили на преврата. Конфронтирани с войниците тълпи с турски знамена обаче се виждат и на кадри отпреди изявлението на превратаджиите. (Обръщението на Ердоган дойде още по-късно.) А че това е преврат, а не да речем учение, се разбра именно от това изявление. Да не би не само полицията в Турция да има щатни пророци?

(Поддръжниците на светското в Турция, които са противници на Ердоган, в Истанбул са мнозинство сред хората, които биха излезли на улицата. И повечето от тях охотно биха подкрепили преврат на светски настроените военни срещу Ердоган. Те обаче очевидно нямаха щатни пророци – не се появи нито една тяхна група.)

– Ердоган пусна изявлението си в Туитър и Фейсбук (каква ирония – той редовно ги забранява). Заяви, че реакцията на хората е, която е провалила преврата, и че те са гарантите той да не успее. Само че почти веднага след това забрани Туитър, Фейсбук и Ютюб. Доста странна постъпка за държавник, който разчита на реакцията на хората. Логична за държавник, който се бои от тази реакция.

– Съвпадение ли е, че това се случва две седмици след като Ердоган си говори с Путин? Налаганата от турските власти хипотеза е, че Ердоган се е сдобрил с Путин и е видял ръцете си развързани. Само че Путин не е човек, който ще пропусне възможност да се намеси с военна сила при първа бъркотия някъде. Доказал го е в най-близки братски държави – защо да пропусне традиционно вражеска Турция? И Ердоган знае това отлично. Ако не го знаеше, отдавна вече нямаше да е президент. Какви точно гаранции от страна на Путин са го убедили, че може да си позволи преврата?

(Ако предполагате, че Путин няма да се намеси, понеже НАТО пази Турция – НАТО я пазеше преди преврата още по-охотно. Тоест, Ердоган е нямал нужда да се унижава. А човек като него няма да го направи без нужда за нищо на света… Ердоган е получил уверения, на които би повярвал. Надали заради извинението си – Путин не е емоционално-сълзлив тип. Какви са те?)

… Спомням си как на последните избори в Турция всички прогнози бяха, че Ердоган ще ги изгуби, а кюрдите ще спечелят много. Точно преди изборите обаче се случи страхотно кървав атентат, който Ердоган приписа на Кюрдската работническа партия. Тя отрече (странно – друг път гордо поема отговорност), но турците се обединиха и го подкрепиха. Още тогава си рекох, че този атентат му дойде толкова удобно, че ще е направо странно да не го е спретнал той. Кому е изгодно, Едмонд Дантес?… Същия въпрос си задавам и сега.

Възможно е част от информацията ми да е погрешна и някои от нещата, които изброих, всъщност да не са така. Твърде много са обаче, базирани на най-различни информации, и за да е верен изводът от тях е достатъчно да са верни едно-две. Затова мисля, че тезата може да се смята за доказана.

… Тук този запис трябваше да свърши. Но на мен продължава да не ми дава покой въпросът какви гаранции трябва Путин да е дал на Ердоган. Гледам, че на Султана изобщо не му мигва окото не само от заплахите да му спрат преговорите с ЕС, но и от заплахите да бъде изхвърлен от НАТО. Без НАТО Турция няма на какво да се надява срещу Русия. Да не би…?

(Да, на турска територия има към 90 атомни бомби, но всичките са американски. При изхвърляне на Турция от НАТО американците ще си ги приберат. Без тях ръцете на Путин са развързани – формално Турция не е съюзник на Русия, че да си оцапа авторитета, ако внезапно я атакува. Примерно под предлог, че помага на Ислямска държава. Ердоган няма как да не се сеща за това. Чудя се дали Русия няма да даде рамо на Турция да задържи тези атомни бомби?…)

Е, това последното е само спекулация.

Засега.

Неуспелият преврат в Турция и поуките от него

July 16th, 2016

Когато превратът започна – вчера вечерта – се изненадах. Не го очаквах.

Точно сега Турция си пооправи отношенията със съседите – каква е изгодата на военните да развалят нещата? Турските военни нямат какво да спечелят от война с Русия, тя е противник свръх техните сили, войната ще завърши с унищожаването на турската армия (и вероятно и не само). Война с Израел също ще означава поражение, защото реално ще е война със САЩ. (И загуба на подкрепата на НАТО, което пък ще е директна покана за Русия да се възползва да оправи отношенията си с Израел за сметка на Турция. Може би дори да наложи в Турция проруски режим…)

Нито пък в момента има някакво видимо развитие в Турция, което да провокира остро военните. Те мируваха, когато Ердоган им съсипа и подмени командването, та сега ли? Обратното – точно сега той е силен, най-рискованото време да се опънат срещу него е.

За момент се усмихнах на идеята, че превратът може да е оркестриран от Франция, като отговор на атентата в Ница. Ислямска държава се държи икономически на продажбата на петрол – без нея е лесна плячка за противниците си. А петрола го продават начесто, но в малки количества, които не биха могли да захранват рафинерия. Пък и коя рафинерия би искала да работи с тях без много сериозни политически гаранции, че няма да носи отговорност? Почти 100% от петрола на ИД се купуваше от турски клиенти – няма как да не е очевидно, че са имали гаранциите. Което пък прави ясно защо ИД атакува толкова насочено кюрдите, въпреки че са сунити и „братя по вяра“ – очевидно има договорка с Турция…

Френското разузнаване и специални служби са по-добри дори от израелските. Напълно им е по силите да организират такъв преврат. Но не за ден или дори за седмица. Правят ли го, те ще го направят така, че да не се провалят, а това иска поне няколко месеца. Да, нещата може да са се движили под повърхността, без да го знам. Но толкова много допускания вече почват да вкарват една хипотеза в категорията „световни конспирации“. Дори да се окаже вярна, засега не знам достатъчно, за да имам право да го допусна. Така че само се усмихвам на идеята.

Друг странен момент са показваните от Турция снимки как народът масово се надига срещу военните и едва ли не ги спира с голи гърди. Чакайте малко, това е същият народ, дето се съдра да протестира срещу Ердоган предишните години! Да, той има голяма подкрепа, но предимно в малките градчета на Анадола. Истанбул и Анкара са бастиони на опозицията срещу него, заради ислямизма му. А превратаджиите още в първата си декларация се обявиха за секуларисти. Как така масовата реакция в Истанбул и Анкара е срещу тях, а не в тяхна подкрепа? Хм.

Трети странен момент е, че хотелът на Ердоган бил бомбардиран, след като той научил за преврата и тръгнал за Анкара. Чакайте малко! Не съм експерт по превратаджийство, но ако организирам преврат срещу силен държавен глава, ликвидирането му ще е първата задача в списъка. Блокирането на мостовете над Босфора и атаката на медиите ще е чак след това. Тъкмо ще е по-лесна в бъркотията в първоначалния момент. Като минимум всички държавни органи ще си мислят, че това са логичните мерки за сигурност – докато разберат, че не са, ще мине ценно време за действие. И надали ще му бомбардирам хотела, това е доста несигурен начин да го премахна – ако в момента е на плажа или в някой бар наоколо? Щом имам ресурсите да блокирам Истанбул, все ще мога да заделя няколкостотин автоматчици и няколко изтребителя за задача номер едно… Що за странна глупост? Турските военни чак такива идиоти ли са?! Хм.

Четвърти странен момент излезе в новините преди буквално два-три часа. Оказва се, че покрай преврата Ердоган е арестувал към 3000 военни… и 2700 съдии. Съдиите какво, участвали са с оръжие в преврата ли? Или масово са направили за тези няколко часа купища съдебни процеси в негова полза? Толкова ни в клин, ни в ръкав нещо е много голяма червена лампа. Че Ердоган има проблеми с правосъдието, което не винаги му козирува, е факт – всеки кандидат-диктатор ги има. Но в момент, в който се разправя с преврат, арестуването на съдии да му е приоритет наравно с това на превратаджиите? И да е в състояние да арестува колкото превратаджии, толкова и съдии, при положение че съдиите надали са се събрали на едно място? Това също няма как да бъде подготвено за часове или дори за дни, иска поне месец организиране… Дори без първите две странни неща, човек би трябвало да се замисли над това сериозно.

Като се замисля, си спомням последните избори в Турция. Как Ердоган беше на път да ги загуби, и изведнъж точно преди тях Кюрдската работническа партия направи свръх-кървав и опустошителен атентат. (За който официалните ѝ представители категорично отрекоха участие.) Турците съответно се мобилизираха зад Ердоган и той не изгуби изборите… Още тогава си зададох стандартния за всеки параноик въпрос – абе много удобно и навреме му дойде този атентат, КРП толкова ли са глупави?…

Та, сега се чудя – дали този „преврат“ не е всъщност инспириран от Ердоган, за да разчисти и последните препятствия пред диктатурата си? Правосъдната система на първо място, но сигурно не само тя?… Нямам достатъчно информация, за да го обявя за сигурният извод. Но от досега наученото ми изглежда доста по-вероятно от всички други хипотези, които имам.

… Ако е така, какво да очакваме после? Има ли опасност за България?

Според мен – не. НАТО вече е вдигнало мерника на Турция, въпреки че тя му е член. Великобритания – по принцип, през последните 20 години. Франция и САЩ – напоследък сериозно, заради заигравките с Ислямска държава. А напоследък и Германия подава сигнали, че Турция ѝ идва твърде много (и германските турци като цяло хич не са фенове на Ердоган). Така че опита ли се той да мръдне с военна сила срещу България (или, далеч по-вероятно, срещу Гърция – с нея има много повече какво Турция да дели), моментално ще се окаже противопоставен на НАТО, вместо защитаван от него срещу Русия. Това му положение няма да се промени скоро. А сгази ли турската демокрация до такава степен, Франция и прочее наистина ще му спретнат някой преврат. Този път истински – от тези, които взимат правилните мерки в правилния ред.

Иначе казано, в момента виждаме ползата си от членството ни в НАТО. Не за пръв път.

Или поне тези от нас, на които не им се плаща да не я виждат.

Неуважаеми патрЕоти…

July 3rd, 2016

Това е публикация във Фейсбук от поета Роберт Леви.

Изпреварил ме е – ако имах време да спретна запис тук, бих написал същото. Не съм евреин и потеклото ми е съвсем обикновено, но мисля по точно този начин. Затова ще го цитирам едно към едно.

На кандидатите да избиват русофоби ще кажа – ако (с вашите усилия – когато) руските войски внезапно осъмнат една сутрин в София, както в Крим и Донбас, моля не забравяйте и мен. Русия винаги (преди – под маската на СССР) качва в България на власт изметта ни, така че ще сте сред управляващите. И ще избивате всеки достоен българин, понеже дори съществуването му вече показва кои и какво сте… В такъв момент да бъдеш убит е чест и гордост, а да останеш жив – позор, по-лош от смъртта.

И няма да ви простя, че опозорихте името на Левски. Нищо, че по заповед на „инструктор“ майор от ФСБ няма как иначе. Май Захарий Стоянов беше рекъл още преди почти век и половина – руските копанки рекат ли истината, се изчервяват и заекват. Няма как да не е русофоб – пишете и него в списъка за избиване, нищо че е умрял. Продължава да вдъхновява живите срещу робията и предателството – опасен е.

Имам само една молба. Като ме наредите пред калашниците или на бесилката, сложете ме до „долния чифут“ Роберт Леви.

Неуважаеми патрЕоти,

долният чифут Роберт Леви има в рода си Ботев четник, член на привременното правителство в Панагюрище от 1876, боен пилот от военновъздушните на НЦВ сили. Бихте ли се похвалили с вашите родове, моля?

Освен това представям и помагам на български поети, популяризирал съм историята, природата и културата на България (ама истинската култура, не тази на министъра) навсякъде, където мога, включително като сценарист. Никога не съм вял друго знаме, освен българското. Вие като патриоти защо веете чужди знамена – тайна великая ест.

Искам да ви кажа и за момчетата, които нападнехте – Иван Панчев е програмист, Иво Дошев – бизнесмен. Двамата са допринесли за БВП на България повече от всички вас взети заедно. И да ви споделя под секрет – пребиването на беззащитни хора не е патриотично. То е просто Фашизъм.

Сега да поговорим за русофобите, които трябва да умрат.

Аз познавам и обичам:

Руската поезия – от Ломоносов през Пушкин, Лермонтов, Пастернак, Ходасевич до най-съвременни поети като Дмитрий Пригов;

Руската литература от Повесть временных лет (знаете ли какво е това?), през Гогол (винаги, когато се регистрира в хотел в чужбина, в графата “националност” пише украинец), споменатите Пушкин и Лермонтов, Тургенев, Толстой (впрочем аз познавам трима писатели с тази фамилия – Алексей Константинович, Лев Николаевич и Алексей Николаевич. Вие колко?), Достоевски, Булгаков, Зошченко, Анна Ахматова, Марина Цветаева, та до най-съвременните представители; Впрочем един списък ще ви дам: Сергей Есенин, прекрасен поет. Обесил се на 30 години, защото е ненавиждал социалистическа Русия; Владимир Маяковски – застрелял се на 36, защото престанал да вярва в революцията, на която е отдал целия си живот и талант; Исак Бабел (долен чифут) – разстрелян на 45, последният му роман е унищожен от КГБ; Велемир Хлебников – умира от измръзване на 37. В родната му Русия стиховете му не са издавани половин век; Борис Пастернак (и той долен чифут), нобелов лауреат за литература, дълги години не може да публикува нищо, освен преводи на Шекспир, умира, когато е подложен на всенародно оплюване, именно заради нобеловата награда (хайде кажете за кое произведение); Михаил Булгаков – умира на 49, след като му е забранено да публикува. Главните му произведения, сред които “Майсторът и Маргарита”, са издадени повече от 40 години след смъртта му; Михаил Зошченко, изключен от съюза на писателите, оставен без препитание. Така и не дочаква реабилитация; Осип Манделщам (я, още един чифут – много бе) – умира на 47 в сталински лагер. Последните му стихотворения са публикувани 30 години след смъртта му; Олег Куваев – през 1980 получава голямата награда на СССР за роман, но посмртно – полярният геолог и писател Олег Куваев се застрелва на 40 години. Това, любими мои русофили е мартиролог (ако тази дума е сложна за вас, потърсете в Гугъл, стига да не берете билки. разбира се).

Хайде да си поговорим за кино. Колко филма има Тарковски? А Марк Захаров? Сергей Соловьов? Александър Рогожкин? Андрей Кончаловски? Дори любимият на Путин Никита Михалков – знаете ли за кой филм каква награда е получил?

Няма да ви питам за художника Суриков, няма да ви питам кои са передвижниците, няма да ви питам кой е изрисувал Московското метро, изобщо няма да споменавам Ернст Неизвестни, още по-малко митките.

Аз обичам руската музика (е, Глинка не ми допада особено) – Чайковски, Прокофиев, Рахманинов, Скрябин; да ви кажа, че терминът “Могучая кучка” не означава могъщата кучка, а нещо съвсем друго; винаги съм харесвал и Шостакович (знаете ли, че Сталин се е опитвал да го учи как да прави музика? Сталин – Шостакович. 🙂 ). Но понеже вие класическа музика не слушате, дали да ви питам за руския рок? Ама не за любимата група на Путин Любэ – признавам никога не са ми харесвали, – ще ви питам за Кино (кой е Виктор Цой?), за Аквариум, за Зоопарк, за Популярная механика, ДДТ, Звуки Му, Крематорий, Адо, Машина времени, о, списъкът ми може да е безкраен, ама вие сто на сто знаете само Любэ.

Не, мои мили и неуважаеми – русофил съм аз. Вие сте путинофили. И като такива, макар да не знаете руски, ще ви поздравя с едно стихотворение на великия Михаил Юриевич Лермонтов:

Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.

България

Брекзитни размисли

June 28th, 2016

Гласуването мина, видяхме резултата.

Би трябвало да се надувам – немалко познати вече се чудят защо бях така уверен още преди два месеца. Само че хич не съм щастлив. Май съм се надявал да не позная…

(Ако някой още се чуди защо бях уверен, че британците ще напуснат – елементарно, Уотсън. И двете кампании заложиха доста на страха, но тази за напускане – повече и по по-мръсен начин, на по-низки човешки чувства. А уви, това обикновено е печелившата стратегия. Тъжно е, гадно е, но е факт – хората се манипулират най-лесно и силно чрез най-отрицателното в тях.)

Отрезвяването

След пиянството на един народ винаги идва махмурлукът на един народ. Гласувалите за напускане масово започват да се интересуват абе какво е това ЕС, дето гласуваха срещу него. Гласувалите за оставане пък тихомълком започват да се интересуват от ирландски паспорти… Мащабите са нищожни. Но каквото правят явно шепа хора в такива случаи го правят тайно доста бизнеси. По-мобилните вече тихомълком обсъждат изнасяне на поне част от дейността си в ЕС. Включително сърцевината на британската икономика – банковият сектор. Пазар от шейсет милиона души е важен, но пазар от четиристотин е по-важен. Особено когато вторият включва Германия с нейните двеста и петдесет милиарда годишен външнотърговски плюс, оставил зад себе си дори този на Китай.

„Минните канарчета“ в такива случаи са финансовите пазари, а те не закъсняха да реагират. Британският паунд падна за няколко часа по-жестоко, отколкото през 1994, когато Сорос принуди Великобритания да излезе от общата валутна платформа на ЕС. (Самият Сорос този път беше заложил на оставането и си го отнесе. Справедливост на съдбата…) И оттогава продължава да пада. Днес Централната банка на Великобритания е наляла над 3 милиарда в британските търговски банки, но въпреки това паундът е 1.335 долара. А преди само пет дни беше 1.50… По борсите пълзи горчивата шега, че паундът е новата рубла. 10% спад в курса на паунда значи около 10% спад на жизнения стандарт на британците.

На този фон още по-ясно си проличава глупавият популизъм на кампанията за напускане. В момента от поддръжниците ѝ буквално валят „нямахме предвид да спрем имиграцията, имахме предвид да я контролираме“, „нямахме предвид че ще пестим от вноските си в ЕС, имахме предвид да финансираме по-добре здравеопазването“ и подобни. Само че Интернет е пълен с техни снимки и записи, на които ясно се вижда и чува какво точно са казвали. Ако масовият британец реално е тръгнал да се опитва да прецени добра ли беше идеята, хора като Борис Джонсън и Найджъл Фарадж ги очаква твърдо приземяване отвисоко.

Губят обаче не само британците. По-малко, но губи и ЕС. Британската икономика не само беше втората като размер в него, но и страната беше една от най-пазарно ориентираните, а ЕС има отчаяна нужда от малко повече пазарност. Също, отцепването на британците може да стимулира опити за отцепване и на други страни. Най-сетне, досега ЕС разполагаше с две постоянни места в Съвета за сигурност на ООН – сега вече ще е със само едно. Поне докато Германия и Япония не станат също постоянни членки, а това няма да е скоро. Ако изобщо.

Единственият, който е пил шампанско след гласуването, е без съмнение Путин. Тактиката на заливане на Европа с бежанци от Сирия чрез интензивни бомбардировки там, съчетано с обилно тайно финансиране и снабдяване с разузнавателна информация на европейските националистически партии, даде резултат. Британците с право се подиграват на евродирективите за кривината на бананите и на краставиците, и с още повече право се възмущават от куп други, не толкова безвредни идиотизми на самозабравилата се брюкселска бюрокрация. Но посланието, което наклони истински везните към напускане, беше страхът от мигрантите. Дето ще изядат социалните фондове на Британия, ще я взривят, ще ѝ изнасилят жените и т.н… (Случайно тази опорна точка да ви е позната от нашата реалност? Реален ефект – няма как, у нас мигранти на практика няма. Но и във Великобритания също почти няма мигранти от сирийската вълна, така че е безсмислено да обвиняват Меркел по въпроса – тя си ги запази за себе си. По-скоро нека си направим извод докъде може да доведе моментната глупост и поддаване на маймунското отвътре дори великите нации.)

Кво вадис?

След като гласуваха за излизане, пред британците се изправи тежък проблем: налага се да излязат. Много от тях сигурно съжаляват вече – твърди се, че дори само истинските гласове под петицията за нов референдум са вече над три и половина милиона. Ако обаче се проведе нов, властите там ще станат за смях и срам – няма как да стане. Шансовете са колкото на подписка за преиграване на мача Великобритания – Исландия.

Няма да го допуснат и повечето държави в ЕС, и особено Франция и Германия. В разнобой за всичко останало, те са абсолютно единодушни по въпроса. Който е гласувал да си ходи, ще си ходи. Бързо.

Една от причините е поведението на Великобритания в ЕС. Откакто е приета, тя непрекъснато извива ръцете на околните. Ребатът на Маргарет Татчър. Последните отстъпки на Дейвид Камерън… Няма ЕС страна, на която да не дойдоха до гуша. Анжела Меркел го каза точно – британците винаги са обирали стафидите от кекса. И когато на всичко отгоре се троснат, че кексът не им харесва, е логично да го изгубят. Целия. Без съжаление към тях.

Друга причина е страхът в ЕС от още сепаратизъм. Начинът на Брюксел да го предотврати е прост и ефективен – като покаже, че идеята не е добра. Единственото обяснение, по-нагледно от страха от злите мигранти, е падането на жизнения стандарт на напусналите… На теория Великобритания би могла да договори условия на търговия с ЕС, които да ограничат този спад. Но не и в тези обстоятелства.

Стане ли ясно, че такъв договор няма да има, паундът отново ще потегли надолу – и жизненият стандарт на британците с него. На практика всичките търговски отношения на Великобритания минават през договореностите ѝ в ЕС и чрез ЕС. Ще трябва да ги предоговаря отново, а това ще отнеме не една и две години. И вече и срещу ЕС, и на много места извън него ще е в слабата позиция – договорките вече няма да са така изгодни. Спадането на паунда ще подобри конкурентноспособността на британските стоки, но така ще фиксира понижения жизнен стандарт на британците. Това на свой ред ще направи по-конкурентен труда им, но до връщането на икономическата мощ ще минат десетилетия. А на стандарта – още повече. През това време ЕС няма да стои на едно място.

Значи ли това, че Великобритания ще стане страна от третия свят? Абсолютно не. Тя има прилично развитие в доста икономически отрасли. Има и специално партньорство със САЩ, и добри връзки с държавите от някогашната Британска общност… Но че икономиката ѝ ще понесе тежък удар няма как да се отрече. И влиянието ѝ също. Защото „кво вадис“ в света на реалполитиката зависи от „к’во вадиш“. А към момента Великобритания май няма кой знае к’во за вадене.

Частите и цялото

Англия и Уелс гласуваха за излизане. Шотландия и Северна Ирландия обаче гласуваха за оставане. Гибралтар – също. Накъде така?

Никола Стърджън – шефката на най-голямата партия в Шотландия, Партията за независимост – веднага видя в това възможност. Преди две години партията ѝ изгуби референдума за независимост на Шотландия. Това обаче май я е научило на дипломация. Към момента тя твърди, че Шотландия ще блокира излизането на Великобритания от ЕС. Реално Шотландия няма такива правомощия – може да гласува да го блокира, но решението им е само за сведение на Уестминстър. Ако обаче британците го игнорират, Стърджън ще има отличен коз да форсира нов референдум. Спад на жизнения стандарт плюс игнориране на волята на шотландците да си го запазят нищо чудно този път да ѝ спечелят референдума.

Гибралтарците вече споменават за търсене на някаква форма на двоен съюз – да са хем във Великобритания, хем в Испания. За испанците, които отдавна имат претенции към Скалата, това звучи като музика, и те сигурно ще изпълнят всички прищевки на гибралтарците, за да го случат. Стане ли, ще е остър прецедент – населена предимно с британци територия реално да приеме чужд суверенитет. Ако съм на мястото на Джонсън или Фарадж, ще се погрижа поне няколко дни преди това да съм със сменена самоличност и външност, и на обратния край на света. Кралете на Британия няма да се вдигнат от гроба, за да им отмъстят, но живото население надали ще им прости.

Желанието на Северна Ирландия да се цепи от Англия не е толкова силно – но и там е понеже британският жизнен стандарт е по-висок от ирландския. В момента обаче Ирландия успешно се превръща във високотехнологичен център на Европа. Английски език, работна ръка на приемливи цени и ниска корупция привличат инвеститори отвсякъде. Ще е доста трудно стандартът на Ирландия да мине британския, но не е напълно невъзможно. Ако се случи, няма да е невъзможно и Северна Ирландия да почне да търси „политическо решение“, иначе казано обединение. Религиозните различия ще са пречка, но за добро или зло стомахът има силен глас. Особено ако вече Гибралтар е създал прецедент…

Случването на тези трите, или някое от тях, не е задължително – но е възможно. Много сили са против него – всички европейски държави с териториални малцинства, като начало. Вероятно е обаче френско-германската ос да го подкрепи, а финансовата мощ и здраве на Германия в момента я правят играч от категорията на Русия и САЩ. Русия е вероятно също да играе в тази посока: териториалното разпокъсване на Великобритания ще е в известна степен и икономическо и военно елиминиране. По същата причина САЩ пък могат да играят за избягване на отцепванията, особено на това на Шотландия, и да окажат чрез НАТО натиск върху Франция и Германия… Играта там е сложна и неясна. И някои от развитията ѝ могат да бъдат и много опасни.

А не е изключено и Великобритания като цяло да осъзнае цялата глупост на излизането и да направи един референдум за обратно влизане, колкото и да не е приятно това на политиците ѝ. Ако масовият британец ги обвини за спада на стандарта си, им се пише лошо, а ще е прав. Но поиска ли влизане, ще трябва да каже сбогом на обирането на стафидите. И това също ще е немалък урок за който иска да излиза, така че ще е много по вкуса на Германия.

Поуките

По тази тема в истински накиснато положение е Великобритания. Да си извади поука от случилото се значи да си плюе на физиономията – как? Боя се, че британците ги очакват интересни времена. В смисъла от китайската пословица. Едно е сигурно – ще разберат нагледно, че в днешния свят е по-добре да си част от голям и силен блок. Пък дали от ЕС, САЩ или Китай – те да си решават.

Истински тежка и сериозна поука обаче трябва да си извлече ЕС. Ако брюкселските бюрократи не се държаха като руски царе, референдум за напускане най-вероятно изобщо нямаше да има. Ако се бяха научили да си държат ушите отворени за гласа на народите. Ако управляваха открито и прозрачно. Ако не правеха отчаяни глупости, скрити зад анонимната си безотговорност…

За съжаление, засега такива признаци няма. Вместо това Франция и Германия се опитват да наложат по-тесен политически съюз, по същество Европейски съединени щати. Принципно идеята е смислена и добра, но с такъв управленски орган на главата, с такива създали се порядки в него – не, благодаря. Едно е да ти е цар някой от европейските монарси, друго – някой съвременен Клавдий. За съжаление Брюксел е много по-близо до втория вариант. И докато не се въведат закони, които да гарантират пълната прозрачност и отговорност в брюкселската бюрокрация и висшите органи на ЕС, рискът от нови референдуми за отцепване – и успехи на тях – само ще расте.

Веганство, суровоядство и… деца – 2

June 14th, 2016

В предишния запис си позволих да дам някои съвети на един определен тип хора. Отзвукът ми създава усещането, че май само съветите не са достатъчно.

По-долу давам извадки от форуми, посветени на веганство и суровоядство. Български, руски, английски (преведени). Четете и се „радвайте“. 🙁

(Имената съм ги заменил с номера, за все пак някаква анонимност. Частите, които са от ключово значение, ги курсивирам. Тук-там смятам да добавя мои коментари в скоби.)

—-

1: На 2.5 годинки сме. Другите деца вече карат велосипедчета и скачат уверено. Нашата даже в пясъчника понякога влиза колебливо, слабичка е в лице, сининки под очите, бледа кожа. Настроението ѝ е отлично ( Григор: ?), подвижна е като всички, интелектът ѝ е в норма, всичко е наред. Ако не е сравнението с другите деца, е идеална. Наглед нищо особено, нормален ръст, лекарите не ни се карат, просто е слабичка.

Тежи към 13 кг. Яде сурово към 70-80%, останалото е кашичка от прораснали зърна, плодово рагу, понякога вега-борш при баба, още по-рядко гречкова каша. И сурови жълтъци.

Плодове и сокове – всичко от плод-зеленчука, екзотики, авокадо и прочее. Мляко от бадеми с банан сутрин и други сурови блюда, без излишен фанатизъм.

Анализ на кръвта – в норма.

Сега главното. Имахме два пъти световъртеж. Невропатологът намира съдови проблеми, даде ни Танакан. Ние засега не го вземаме, искаме първо да се консултираме с форумите.

Знае ли някой, лъжат ли анализите за витамини от групата B? По-специално за B12?

Как смятате, може ли храненето ни да е причина за слабостта и световъртежите? Ще ни спаси ли ако почнем да варим храните? Или в краен случай да даваме и риба?

2: Нашата като тръгне да се разхожда, се уморява бързо. Иначе настроението е отлично, активна като всички, подвижна… КВО СТАВА???????

3: @2 – Абе ние изкарахме, докато костите на детето не почнаха да се чупят сами. Две години беше само на плодове, и двете деца имаха дефицит на B12.

4: @1 – дадохте ли за анализ за паразити?

1: @4 – да. Там всичко е наред. Май не ни достигат разни елементи заради ограниченото хранене.

(Григор: Проблясък на нормалност?)

5: Синът е на 1 година, тежи 8.7 кг, ръст 70 см. Защо толкова малко? Таткото е висок, майката е среден ръст. На пълно суровоядство е – не би трябвало да е от храната!

6: Привет на всички! Минах на суровоядство от януари тази година. Щерката е на година и месец, до година беше само на кърма и плодове. Почнах да ѝ давам и суровоядски каши. Тежи 7.800, ръст 70 см. Изтормозиха ни в поликлиниката, че детето било изоставало в ръста и теглото. Но ми е много жива и подвижна, една минута не седи на място. Споделете опит, как растат децата ви на суровоядство?

7: Привет! И моят е дребничък, 8.500 на 1 година и 7 месеца. Аз съм на суровоядство отдавна, той е само на кърма и от време на време по някой плод да посмуче. Също е подвижен и жизнерадостен и сравнително охранен, но е по-дребен даже от доста едногодишни. Нямаше да се безпокоя, ако не ми обръщаха постоянно внимание на това, особено роднините. Преди време четох една статия за семейства на суровоядци. Там лекарката разказваше, че сега заради месото се получава дегенерация и ранно полово съзряване. Така че не може да се каже със сигурност ние ли сме прекалено дребни, или другите са прекалено едри.

6: @7 – благодаря ви за отговора. Стана ми малко по-спокойно.

(Григор: Питайте „форумите“, те ще ви успокоят!)

1: Не съм чел за това, но и аз подозирам, че децата суровоядци не са дребни, а нормални. Че просто децата дето ги държат на трупове и химия мутират.

1: Защо обаче двегодишната ми щерка постоянно иска да яде? Даваме ѝ пълен асортимент плодове, даже прораснали зърна ги попарваме и ѝ правим каша. Кашата я яде винаги и иска още, а тревните не ѝ харесват. Подскажете на какво да обърнем внимание? Какво да прочетем? Детето изглежда гладно.

8: @1 – МЕСО пробвали ли сте? Би трябвало да помогне.

1: @8 – и ние така мислехме, ама не е така. Не препоръчвайте месо на никого, то е много опасно.

(Григор: Дотук с проблясъка на нормалност. Тежките психични болести не могат да се излекуват с доводи – нужни са ЛЕКАРСТВА. Спешно, докато детето още е относително здраво.)

9: @1 – Привет! Четох при една лечителка, че трябва да се направи дехелминтизация. Най-мекият начин е 300 гр. почистени тиквени семки, за дете съобразно теглото. После се прави клизма или се дава слабително. И повече да се приемат дехелминтни растения – чесън, лук, карамфил, пелин и пр. А може и просто заради периода на активен растеж да ѝ се яде повече.

(Григор: Това „слабително“ дали не е ХИМИЯ?… Контекстът му дори не ми се коментира.)

Малко радости и на тема хигиена на зъбите – не са веганство или суровоядство, но са от същата психична категория:

1: Момичета, какви са тия дивотии? Конци, салфетки, хигиена два пъти дневно? Аз моите изобщо не ги карам, заради принципа. Ще се научат, когато те поискат. Какво като са им с дупки млечните зъби? Голяма работа. Така или иначе ще паднат, и сигурно природата го е измислила не напразно. Да ги лекуваш, или по-точно да вземаш мерки, може само ако болят и пречат да се живее. Всичко останало е измама. Как да вярваш на паста за зъби, дето ти я били препоръчвали най-добрите стоматолози? Тези хора са заинтересовани зъбите на хората да се развалят по-често.

2: И какво, да седим и да чакаме докато не се разпаднат? Себе си сигурно ще идете да лекувате. На децата ще им порастат нови, докато са още с инфекция в устата. Ама нали най-важното е да не идете на доктор…

3: @2 – На децата не им ги лекувам, така или иначе ще ги сменят. И на тия басни за инфекциите не им вярвам, никога не съм виждала бацил. Всичко това са празни приказки на стоматолози.

4: А на мен баба ми казваше: „Ние като бяхме деца, нищо не си чистехме и пак бяхме здрави! Издърпваш моркова от земята, отръскваш го от пръстта и ядеш. Даже не ги миехме. Чистене на зъби ли? А вие си ги миете от деца, и пак ви падат до един!“

И още други мъдрости. Не са показателни за веганството като цяло, но са червена лампичка на тема пропуските на съвременното здравеопазване. И на силата на някои форуми като развъдник на психични епидемии.

1: Веганите не миришат – проблемът е обратният. Обонянието ни се обостря и усещаме всеки мирис на разстояние, тъй като слузта ни е излязла от организма и сме чисти. Извинявайте, ама затова вие може да не харесате на някоя веганка. Не искам да ви обиждам. Минете на веганство, супер е!

2: Всеки ден се мият само clean freaks. Ако се миеш често, се отмива защитният слой на кожата. Не се мия всеки ден, и изобщо не мириша. В нашите времена, когато прясната вода на планетата не достига, да се миеш всеки ден определено не е веганско.

3: Ако ще говорим за човечеството, баните са се появили в историята му сравнително скоро. Точно когато се е появила нуждата да се изкарват от организма шлаките, натрупани от умряла храна. По времената, когато суровоядците са били колкото са сега трупоядците, баните не са били нужни.

4: През 2014 забременях. На 14-тата седмица дадох кръв за анализ. Намериха ми СПИН. Добре че е мъжът, прерови Интернет и намери много важни неща. Че има доктори с висше, дето са се опълчили на лъжата за СПИН и фарма-мафията ги преследва. Че има 70 причини, поради които тестът може да е положителен. И разни други… Не сме наркомани, жизнерадостни и активни сме, не всеки умее да живее като нас… Това за СПИН-а ме стресира. Добре че е мъжът, да ме подкрепи. СПИН няма, има недомогвания. Примерно недостатъчен имунитет може да доведе до пневмония и туберкулоза. Ракът също не съществува… Та, мъжът ме пита – имаш ли бели налепи в устата, скъпа? Увеличени лимфни възли? Температура? Нямам, казах. И решихме, че на него не му трябва тест, и на мен също ми трябва само щастието да родя… Не съм взимала никаква терапия. Детето се роди и също не е взимало. И ваксини не му слагаме. На 13 месеца е, боледувало е един-два пъти и е здраво!… Желая на всички успех и разбиране, че медицината не винаги е полезна. Защо да се тъпчеш с аспирини, когато има лук, чесън, хрян, пелин и прочее?… Добре, че е групата тук! Винаги ще съм активна участничка!

Чудите ли се от кого е хванала алтернативно интелигентната дама СПИН? И откъде ще поддържа занапред същото ниво на интелигентност и информираност по здравни въпроси? Чудете се по-добре дали детето, горкото, не ходи в една детска градина с вашите…

Хората от тази подборка са не само алтернативно интелигентни. Те са също така алтернативно образовани, начетени и знаещи. И от алтернативна полза за децата си и околните. Става ли ви се едни от тях?