Срещата

March 12th, 2015

Мъжът се надигна от леглото. Разтри очи и се огледа с учудване.

Нещо се беше променило. Беше в спалнята си, но… нещо беше различно. Всъщност, нямаше как да не бъде. От години насам зловещата болест все повече съсипваше възприятията му, изпълваше ума му с мътилка и отнемаше връзката му със света. Колко ли време беше минало, откакто той беше осъзнал за последен път къде е и кой е? Спокойно можеше да е години…

Но къде беше се дянала мътилката в ума? Очите му отново виждаха ясно. Свързваше възприятията с лекота, спомените му бяха бистри, преценката – чиста, бърза и ясна. Стаята не се беше променила – променил се беше той… Дали не бяха открили лекарство? Дали не го бяха излекували?

Леко движение привлече вниманието му. Огромната сянка, застанала до стената край леглото, се оказа посетител в черен плащ. Висок сигурно поне седем фута. В отвора на качулката се виждаха единствено две синкави светлинки. Щръкналата от ръкава му китка беше само от кости и стискаше дръжката на коса с пробляскващо в синкаво острие.

Не го бяха излекували.

Мина известно време, докато мъжът осъзнае какво се е случило. След това събра смелост и се покашля:

– Време ли ми е?

Качулката отсреща кимна.

– Винаги съм бил любопитен какво следва. Е, надявах се да не го разбера скоро.

Посетителят му бавно заобиколи леглото.

– МНОГО БОЖЕСТВА СА ВИ СЪРДИТИ. – Гласът му беше някак… особен. Като на погребална камбана. Която се чува приглушено като от гроб.

. Така ли?

– НАПРИМЕР ВСИЧКИ.

Гърлото на мъжа за миг пресъхна. Не че не обичаше да се шегува, но…

– КАКТО И НА ВСЕКИ ДРУГ АТЕИСТ.

– Ох… – Парадоксално, но това сякаш облекчи страха.

– НО И МНОГО ОТ ТЯХ СА ЛЮБОПИТНИ ДА РАЗБЕРАТ КАКВО СЛЕДВА.

– За мен или за тях? – усмихна се мъжът.

– И ДВЕТЕ.

– Не знаят ли? Поне за мен?

– НЯКОИ КРАИЩА СА ПРОСТО НОВО НАЧАЛО, КОЕТО ОЩЕ НЕ Е НАПИСАНО.

Мъжът се замисли под търпеливия поглед на посетителя. Накрая се надигна от леглото, без да си дава труда да отметне одеалото, минавайки през него. Опита се да тръгне към изхода на стаята, но нещо го придърпа назад. Светеща нишка го привързваше към някогашното му тяло, останало на леглото.

– Не е ли време да си послужите с този инструмент? – Той посочи косата в ръцете на другия.

– О, НЕ.

Смърт подпря косата на стената. След това бръкна под плаща си и измъкна меч. Тънкото му острие просветваше със своя светлина и сякаш живееше собствен живот.

– ПО МОЯ ПРЕЦЕНКА, СЪР, ВИ СЕ ПОЛАГА ТОВА.

—-

Днес почина един от най-невероятните умове наоколо – Тери Пратчет.

Смехът е странно нещо. Ние често омаловажаваме пред себе си тези, които ни го дават. Смятаме ги за глупаци, смешници, палячовци. Не виждаме колко дълбочина, опит и мъдрост се крият в такива хора. Твърде очевидно е, за да го осъзнаем лесно.

Пратчет беше изключителен мъдрец и хуманист. Чувството му за хумор беше съградено върху огромни познания – за света, за хората, за важното и маловажното. Беше изключителен благотворител и покровител на знанието срещу незнанието, на мъдростта срещу глупостта. Беше един от хората, които правят този свят място, на което си заслужава да прекараш един живот.

Беше…

Сбогом, маестро. Колкото и да не вярвам в задгробен живот, все си мисля – за такива като теб трябва да има някакво отвъд. Природата просто не може да позволи толкова голяма личност да изчезне просто ей така, да остави само спомени.

Не че спомените са малко. Пратчет си отиде, но творчеството му продължава да живее. Да ни подкрепя, учи и прави по-добри. Да постига повече, отколкото друг би могъл да постигне с всичките си сили приживе. Пред такива като него осъзнаваш колко верен е за някои хора изразът, че не умират. Че просто в един момент стават безсмъртни.

Сбогом на този Пратчет, който живееше някъде в Англия. И приятелско намигване към този, който живее вътре в нас и ще ни даде весела усмивка и мъдър съвет винаги, когато имаме нужда.

И може би ще ни напомни, че всеки от нас може да има своето безсмъртие, за света или за шепа най-близки хора. Ако желае да остави след себе си спомен, който другите ще са щастливи да имат.

Веселин Вучков и… КОЙ

March 5th, 2015

Преди година и девет месеца най-различни хора поставиха в и чрез Интернет въпроса кой назначи за шеф на ДАНС не друг, а Делян Пеевски – символът на българското корупционерство и шуробаджаначество. Въпросът намери широк отзвук и обедини хора от всички краища на политическия спектър в протест срещу този връх на наглостта.

На Пеевски му се наложи да се откаже. Формално – заради натиска на уличните протести. Реално – заради съпротивата на неговите „съратници“, които го знаят що за стока е още по-добре от протестиращите. Но остави начело на ДАНС Писанчев. Не зная дали е верен слухът, че Писанчев рапортува първо на него, а на президента и на председателя на НС чак след като Пеевски разреши. Но май не е безкрайно далече от истината.

Междувременно стана ясно, че въпросът е не кой е назначил Пеевски, а кой е назначил Орешарски и останалия сандък кукли на конци, който се правеше една година на правителство. И че това е именно Пеевски. Протестите продължиха. Правителството показа типичните качества на кукловода си. Надали е нужно да припомням всичко – не беше отдавна.

За година България беше разкрадена и разсипана до степен оставането на Орешарски и прочее на власт да е опасно за живота им. Дойде на власт друго. С надеждата на повечето българи да постави на мястото му поне едно – кръстника на това правителство.

Но оттогава вече минаха месеци и все повече се убеждаваме – надеждата е излъгана. Писанчевците продължават да оглавяват ключовите държавни институции. Никой и не помисля да разследва марионетките от сандъка за разграбването на страната. За подслушването, сплашването и мачкането на протестиращите. За съсипването на отношенията ни с ЕС, в който членуваме. За провалените линии за еврофинансиране. За опитите да се сключат престъпни, заробващи ни договори от сорта на „Южен поток“ и този с „Уестингхауз“ за АЕЦ Белене… Вместо това Министерството на финансите плаща от джоба ни рекламни кампании как нелегалните цигари ограбвали доходите на Пеевски… пардон, на старите ни родители. И държавата и общините услужливо тормозят и затварят магазините за цигари и преса на удобни места, за да бъдат разкрити вместо тях павилиони на „Лафка“…

Оти ги ручахме жабетата?! За това ли подкрепихме тези политици и правителство? Аз – не. Подкрепих ги, за да сложат край на клептокрацията, а не за да я донахранят и донапоят. И ако не се поправят наистина много бързо, ще поискам оставката им. Не след три-четири години, а веднага. Аз, данъкоплатецът, плащам заплатите им. Те са просто служители във фирмата, наречена държава, чийто собственик съм аз. Имам абсолютното право да ги уволня, ако вършат не за каквото съм ги назначил.

Досега ги търпях, понеже някои от тях вършеха и по нещо полезно. И един от тези беше министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В кратки срокове той направи много и предимно полезни промени в МВР. Създаде част от условията, върху които би могла да се изгради що-годе нормална работа в това министерство. Не беше идеален, но като за България беше приемливо добър министър.

Ключов момент в оправянето на работата на МВР и свързаните с него институции, а и изобщо на сигурността на България, беше незабавната смяна на хората на Пеевски по върховете им. Това е и белегът, по който следя дали промените са реални или симулирани… Вучков няма как да не знае същото – няма как да не се сблъсква с него всеки ден. И сигурно немалко време е търпял да му бъде отказвана смяната на тези хора. Но ако не е част от мафията им, идва момент когато трябва да си тръгнат или те, или той. Очевидно този момент е дошъл.

И Бойко Борисов направи избора си. С което демонстрира пред всички нас с кого и за кого играе. Поставен между избора дали да е с Вучков или Писанчев, той избра да е с Писанчев. Иначе казано – поставен между избора дали да служи на Пеевски или на подкрепилия го народ, избра да служи на Пеевски.

Този момент е ключов за България, точно както е ключов момент за Русия убийството на Борис Немцов, ако и по съвсем различен начин. Мисля, че спокойно мога да заявя открито – вястото на Веселин Вучков е в изпълнителната власт. Този, на който мястото му не е в нея, е Бойко Борисов. Може по-нататък нещата да се променят, но в момента са така. И тези, от които зависи всеки от тях двамата да си дойде на мястото, сме ние.

… Много от надигналите в Интернет глас срещу Пеевски и правителството на Орешарски бяха събрани от единомислието си и представата на околните за тях в неформална псевдо-група, станала известна като „Протестна мрежа“. Умишлено оставена без формална структура, крепяща се на индивидуалното решение на всеки дали да подкрепи тази или онази инициатива, тя се оказа изумително резистентна срещу опитите да бъде контролирана чрез подставени лица или пък сплашена или възпрепятствана. В нея се оказаха въвлечени хора с най-различни политически възгледи, идеи, виждания. Желанието да прецениш сам нещата и да подкрепиш ценното осигуряваше това да се окажат подкрепяни почти само полезните идеи. И въпреки демонстрираната готовност на правителството да използва всички ресурси на държавата за смазване на протестите, те продължаваха. Попречи им да успеят единствено тоталното обезверяване и изтощение на тази част от българския народ, която все още е останала в България.

Но „Протестна мрежа“ я има и ще я има. Някои може да я напуснат – други ще се присъединят. Тя не е определени хора или дори запазено име – тя е желанието на хората да оправят нещо в българската политика, да се борят да я направят не толкова корумпирана и безогледна. Докато това желание е живо дори у един човек, докато дори един заслужава да живее в некорумпирана държава, ще я има.

И тя няма как да остане безучастна, когато от властта излиза някой, чието място е в нея, а остава някой, чието място е извън нея. При вестта за оставката на Веселин Вучков тя отправи призив за протест пред Министерския съвет в четвъртък, 18:00 ч.

Не съм един от „Протестна мрежа“, а най-обикновен човек със световно неизвестен блог. Но мога да се присъединя към техния призив. Като глас – с блога си. И физически – като отида там.

Да, аз съм само един човек. Нямам как да надвия апатията и изтощението на седем милиона души. Или, ако предпочитате, преживността на седем милиона овце – крайният ефект е един и същ… Но мога да дам каквото зависи от мен, и ще го дам. Защото това даване е, с което заслужавам правото да живея в една по-свястна България.

И защото докато съм на протеста, телом или духом, живея в една по-свястна България – сред хората, които биха я съградили.

Просешката мафия

February 24th, 2015

Текстът по-долу е превод. Руският оригинал разказва за просешката мафия в Москва. Доколкото ми е известно, положението в София е точно същото – само дето си нямаме движение „Алтернатива“. Бъдете предупредени!

—-

Да дадете пари на просяк или инвалид е начин да си купите душевно спокойствие, но не е начин да решите неговите проблеми. Или давате пари на мошеник, или поддържате съвременно робство. Олег Меншиков, лидер на движението „Алтернатива“, разказва как е устроена просешката мафия:

1. Просяците са две категории: измамници и роби. Арендата на място за просене струва на измамниците между 7 и 10 000 рубли на ден. (Григор: Към момента на писане на този запис, 1 лев е около 36 рубли – иначе казано, арендата на място е между 200 и 300 лева дневно.)

2. Около 40% от просещите милостиня биват държани насила и работят за храната. Често това са хора от дълбоката провинция, които нямат къде да избягат. Сред тях има и деца. (Григор: В тази роля у нас са циганите. От тартора можеш да се скриеш само в гроба.)

3. Всички просяци в метрото и около основните московски храмове работят за „стопанин“. Опитате ли се да се присъедините към тях и да просите, ще бъдете изгонени. (Григор: У нас – направо арестувани от полицията, както показват експериментите на журналисти.)

4. Просякът изкарва между 15 и 20 000 рубли дневно. Сумата зависи от колко старателно е подготвен. Ако е сакат, трябва да е колкото може по-жалък. Ако проси за „билет до в къщи“, трябва да е опрятен и приличен.

5. Майките със спящи деца на професионален жаргон ги наричат „мадони“. Децата биват държани на сънотворни или алкохол и живеят средно около три месеца. Биват купувани от закъсали семейства или похитители. Цената обикновено е около 100 000 рубли.

6. Свещениците не събират дарения извън храмовете, освен че понякога слагат кутии за дарения в големи търговски центрове. Видите ли свещеник в расо, който събира пари за строителство на храм, това с голяма вероятност е измамник. Същото касае хората, които събират дарения за различни фондове.

7. Повечето „стопани“, които разпределят просяците по места, си плащат на милицията. Бизнесът им цъфти, а „робите“ няма на кого да се оплачат. (Григор: У нас – задължително, обикновено направо на високопоставени кадри, началници на районни управления и пр.)

8. Бабичките, увити в кърпи, често са всъщност сравнително млади жени. Навличат ги с купища дрехи и ги карат да стоят на колене, без да вдигат глави. Изкарват доста.

9. Тези, които дават пари, обикновено имат доста повече нужда от тях, отколкото тези, които ги получават.

10. В края на работния ден много инвалиди „оздрявяват“, стават от количките и си отиват пеша. Истински слепите ги отвеждат „инкасаторите“, които събират изкараното.

Как да помогнете на хората, които биват държани като роби и карани да просят насила:

1. Никога не давайте пари на просяци. Храна може да дадете, но не пари. Докато се дават пари, този бизнес ще цъфти.

2. Ако наистина искате да помогнете, поговорете с човека. В никакъв случай не за „болестта“ му, или „закъде ще си ходи“. Задавайте нестандартни въпроси, на които е трудно да има подготвени отговори. Къде е учил, какво е работил, каква му е професията. Измамниците често почват да се плетат в отговорите, а държаните насила може да се предразположат към вас и да се разкрият.

3. Ако сте разбрали, че човека го карат да проси насила, звъннете на активистите от „Алтернатива“, без да го изпускате от поглед. Ще дойдат до час-два. Ако имате как сами да го заведете на безопасно място, заведете го и веднага звънете на „Алтернатива“. (Григор: У нас „Алтернатива“ към момента на писане на този запис нямаме. Надали е нужно да подчертавам: НЕ звънете на районната полиция – същото е като да звъннете на „стопанина“ му!“)

4. Разкажете за това на всички, които познавате – приятели, роднини, колеги. Важно е.

—-

И от мен:

– Не купувайте на „искащия да се прибере“ билет. Обърнете ли си гърба, моментално отива да го върне и осребри.

– Храната е добър вариант. След като я дадете обаче, отминете петдесетина крачки и се обърнете. Ако човекът е гладен, вече ще яде. Ако вместо това го засечете да я изхвърля в най-близкото кошче, замислете се дали умението ви да преценявате хора е достатъчно добро.

– Хора, които не изглеждат твърде зле физически, ги накарайте да вършат нещо за парите ви. Аз обикновено ги карам да обират улицата от боклуци, срещу пет лева на час – при стандартни 22 работни дни по 8 часа в месец, като държавен чиновник, това са 880 лева. Истински закъсалият ще ви целува ръцете. Ако вместо това ви се хили и ви гледа иронично, замислете си кой от вас има повече нужда от пари. (От моя опит 100% е вторият случай.)

Украйна – политика, икономика, световни конспирации – 3

February 22nd, 2015

Към момента в Украйна бавно влиза в сила поредното примирие от Минск. Поне на повечето места. Правят се размени на пленници и т.н. Наглед положението се успокоява.

А оттук нататък?

Като начало, икономическото положение на Украйна никак не е розово. Не ѝ ли бъде отпуснат наистина колосален план Маршал, и финансов и технологичен, далеч извън каквото би било реално да се случи дори при добро желание от ЕС и САЩ (а те май го нямат), не я чакат леки времена.

Като начало заради загубените региони. Крим беше в икономическо отношение черна дупка – Украйна трябва да благодари на Русия, че я отърва от него. Донбас обаче е един от основните ѝ минни и индустриални центрове. А ако някой си мисли, че „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“ са нещо различно от средство да се уреди там „референдум“ за присъединяване към Русия, има нужда от учтиво събуждане. (И дори да останат по чудо към Украйна, руските конвои с хуманитарни помощи изнесоха обратно към Русия каквото важно заводско оборудване можеше да се натовари в камион.) Повечето ТЕЦ-ове в Украйна работят на донбаски въглища…

Също, Русия беше най-големият търговски партньор на Украйна и изкупуваше голяма част от износа ѝ на промишлена продукция. Дори ако европейските пазари бъдат отворени за тази продукция (което няма как да стане по правилата на ЕС), твърде малко от нея е конкурентна там. Същото касае украинската земеделска продукция. (С нея има и още един проблем: нуждаещите се от икономическа подкрепа страни в ЕС са също земеделски производители.) За капак, покрай краха в цените на петрола на Русия просто ѝ се налага да ограничи рязко покупките от чужбина. И да нямаше война с Украйна, покупките пак щяха да намалеят – не да спрат напълно, но със сигурност драстично.

И още. Допреди конфликта украинските граждани можеха свободно да работят в летящата на петролни криле Русия, и към три милиона го правеха и изхранваха семействата си у дома. Вече това надали ще е възможно, и не само заради конфликта и произтичащите от него забрани. Русия не може повече да си позволява подобно изтичане на валута. А и да можеше, курсът на рублата е спаднал с около 40% – съответно и сумите, които украинските гастарбайтери пращат у дома.

Не на последно място, в момента Украйна е притисната да качи драстично военните си разходи. Усети на гърба си какво става с който не храни своя армия. А повече военни разходи значи по-малко разходи за развитие на икономиката, образованието, здравеопазването, жизнения стандарт… И лошото е, че май просто няма как да отдели достатъчно, за да може да се опази надеждно от нова агресия.

Накратко, икономически Украйна ще закъса сериозно. (Както вече сме виждали неведнъж и у нас, виновни за това ще са промените, гадната демокрация и злите американци.) Но само това ли ще е проблемът ѝ? Боя се, че не.

В предишни записи вече писах – според мен това, което движи руската военна агресия, е необходимостта на руския „цар“ да поддържа имидж пред народа си. В съчетание с факта, че спадналите цени на петрола му оставиха само един начин за това – нацизмът. Тази необходимост не е изчезнала, нито пък се очертава в обозримото бъдеще в Русия да е възможен друг начин. Така че очаквам агресията да продължава. И удобната и лесна жертва в момента е именно Украйна.

(Баснята, че Русия действала понеже не можела да позволи НАТО да стъпи на границите ѝ, е лъжа за наивници. Почти цялата морска граница на Русия е именно с НАТО, а и важни части от сухоземната. Прибалтийските държави са много по-близо от Украйна до Санкт-Петербург и Москва. Норвегия е на един хвърлей от Мурманск – ключовата руска военна база в Северния ледовит океан. А преди нападението над Крим Украйна нямаше изобщо намерение да кадидатства в НАТО, най-малкото защото така или иначе няма как да бъде приета в обозримото бъдеще. Ако сте повярвали на тая басня, или не знаете географията, или всъщност не знаете даже каквото знаете.)

Сепаратистите похабиха много оръжие и муниции, за да отблъснат украинските войски до сегашното положение. А за да напреднат от него нататък, ще е необходимо далеч повече. В Крим, Донецка и Луганска област над половината от населението е рускоезично – дори ако не гори от ентусиазъм да се присъедини към Русия, все пак е „свое“. Извън това обаче в Мариупол и Одеса има по към 35-40% рускоговорящи, извън това са нищожен процент.

Затова и би било логично Путин първо да „усвои“ Донецк и Луганск, да изчака вълната популярност от това и да действа пак чак като се зададе спадът ѝ. Ако обаче го направи, ще изгуби инициативата. Украйна ще има време да се обедини, подготви, довъоръжи и да си дообучи командния състав (който реално я провали във войната). Ако постигне и подходящи договорки със Запада, може да бъде снабдена и с модерно оръжие, или подкрепена от натовски „доброволци“. (Тази игра може да я играе не само Русия. А ефективността на някои натовски части, примерно френския Чуждестранен легион, е изключителна.) Така че има сериозна вероятност изчакване да няма.

Не зная какво е уговорено в Минск, а и извън него. Но логиката казва, че Путин може да бъде спрян единствено с брутална военна заплаха. Нито Меркел, нито Оланд разполагат с този инструмент. Ако не се е говорило нещо, което не мога да го повярвам – примерно САЩ да са заплашили с пряка намеса с пълната си военна мощ в полза на Украйна – скоро може да гледаме епизод втори от „Освобождаването на Новорусия от фашистко-бандеровско робство“.

Ако Русия започне мащабно настъпление към Мариупол (там вече маската „народни републики“ и „сепаратисти“ става неубедителна заради ниския процент руско население), Украйна ще има само един начин да го отблъсне – да обяви всеобща мобилизация. Не е ясно с какво ще въоръжи и облече мобилизираните, но при 45 милиона население е напълно реално да събере 2-3 милиона армия – повече от брутното население на сепаратистките райони. Единственият контраход на Русия ще е да се намеси във войната открито. (Може би като отначало нареди отстъпление, за да обяви, че украинските войски нарушават Минските споразумения, навлизат и убиват.) Намеси ли се открито, руската армия ще преодолее с лекота украинската, особено при сегашния ѝ команден състав.

Какъв ще е резултатът не е трудно да се предположи. Вариантите са два – или превземане на Киев и поставяне там на марионетно правителство, или завладяване на Югоизточна Украйна чак до Приднестровието (и „референдум“ или също марионетно правителство). И в двата случая това ще е ясен сигнал за всеки, на който не му е платено да не чува – в Европа се случват нови Судети и нов Австрийски аншлус.

А след тях, както знаем от историята, идва нова Полша. Знаем и какво още ново идва пък след нея.

Много, много, много ми се иска това да е просто параноя. Да не съм прав. Да не се случи нищо подобно, нещата в Украйна да се уредят, там да се живее мирно и спокойно… Ще пазя надеждата, че ще стане така. Но за всеки случай и ще се ослушвам дали нещата не продължават по познатия сценарий.

Дано изляза неправ.

Украйна – политика, икономика, световни конспирации – 2

February 16th, 2015

Преди няколко дни пуснах първия запис от серията. В който нямаше нито дума за Украйна. Време е да се върнем към темата – просто за целта беше нужно да сме наясно защо цените на петрола са такива. Тази яснота е ключът към знаенето какво ще става с тях за в бъдеще. А пък тази прогноза е основата на друга…

1. Големият губещ

Развитите икономики печелят чудесно от спадналите цени на петрола. За тях това е бюджетно облекчение и възможност за икономически бум. Износителите на петрол обаче не са толкова щастливи. Някои от тях могат да се справят по един или друг начин. Някои – не.

В първата категория са повечето държави от Персийския залив. Натрупали стотици милиарди долари валутен резерв и разположени върху евтин за изпомпване петрол, те могат да си позволят да издържат на ниска цена почти неограничено време. Подобно е положението с Либия и Нигерия – и двете разклатени от размирици, но петролът си е петрол. Най-сетне, в сходно положение е Норвегия.

Във втората категория са основно ИДИЛ (доколкото и те се издържат от износ на петрол), Иран, Венецуела и Русия. Бюджетите на всички тях зависят силно от износа на петрол, и като правило са сметнати за високи цени на петрола. Ниските цени рискуват да ги ограничат икономически.

ИДИЛ, които и преди продаваха петрола по 20 долара на барел заради риска и трудностите, сега може да не могат вече да го продават изобщо. Венецуела не само няма да може да издържа социалните си програми, но нищо чудно да обяви фалит по външния си дълг. Иран може да остане без средства не само да разработва ядрено оръжие и да подкрепя шиитските групи навсякъде по света, но дори да поддържа стандарта и спокойствието на собствените си граждани… Това обаче са в най-добрия случай регионални сили, така че не ме безпокоят особено.

Безпокои ме Русия. Около 70% от износа ѝ са нефт и земен газ (чиято цена е вързана с тази на нефта). Бюджетът ѝ се държи на този износ – много от стоките в руските магазини са вносни. А бюджетът е сметнат за цена на нефта около 100 долара на барел. Когато цената е наполовината на тази, икономическото бъдеще се очертава мрачно. А Русия е военна свръхсила.

Не зная колко точно Русия е спечелила от износа на нефт и земен газ за последните 15 години. Предполагам, че е от порядъка на 2000 милиарда долара. Това, което съм чувал, е разпределението им. Около половината са отишли за поддържане и повишаване на жизнения стандарт. Към четвърт са дадени за превъоръжаване на армията. От останалата четвърт част е попълнила валутния резерв, част е дадена за представителни проекти, част просто е открадната. В развитие на икономиката – промишленост, селско стопанство, образование – са вложени символични суми.

И това е, което превръща Русия в големия губещ. Ако беше употребила тези пари така мъдро, както примерно Германия употреби получената по плана Маршал помощ, сега можеше да има икономика, сравнима по стабилност и богатство с германската или японската. Уви, тя вместо това разчиташе високите цени на петрола да са вечни. И когато дойде краят на тази ера, тя се оказа притисната в ъгъла. За ужас на всеки, който разбира за какво става дума.

2. Леговището на мечката

Русия не е демократична държава, като минимум в едно отношение. Ако беше поне малко демократична, Путин щеше да стои на гърбовете на олигарсите и да се кланя на тях. В реалната Русия обаче те стоят на неговия гръб и му се кланят. Реши ли Путин, че някой олигарх не му харесва, имаме нов Ходорковски. В Русия икономиката е концентрирана политика, не обратното.

Тогава на чий гръб стои Путин? На чийто и всеки друг реално диктатор – силовите институции. Армията, полицията и тайните служби. Или по-точно тайните служби, тайните служби и тайните служби, като се има предвид, че те контролират полицията и армията. Така е устроено руското общество. Да, Путин има немалък пръст в това, но ако той утре си отиде, то ще остане такова. И като се има предвид колко силни позиции дава на тайните служби тяхната де факто безконтролност, вероятно ще е за дълго време напред.

Защо им е на тайните служби точно Путин? Не могат ли да го сменят с друг? Могат, разбира се. Но Путин държи могъщо оръжие – популярността си пред народа. Сложат ли на негово място нелюбима на хората или дори просто недобре позната марионетка, службите внезапно ще се сдобият с купища работа и ще се окажат в слаба позиция. На всеки идиот в тях, способен да го направи, се падат по сто достатъчно разумни, които няма да го позволят.

А популярността на Путин се държи на жизнения стандарт на руснаците. Откакто дойде на власт, той повиши стандарта им не в проценти, а в пъти. Кой народ не би обожавал и не би се кланял на такъв лидер? Особено ако е измъчен от мизерия и с жестоко подбито самочувствие?… Затова Путин засега е незаменим. А бъде ли заменен с някого, този някой ще има само една печеливша стратегия – да бъде новият Путин, още повече от оригинала. Подобна замяна би заменила чертите на лицето и фамилията, но не и личността зад тях.

(Да цитирам по памет Пратчет: „Председател на Гилдията на Шутовете вече от няколкостотин години е д-р Белолик. О, да, безсмъртни хора няма. Просто през това време винаги по някой е бил д-р Белолик. Носителите се сменят, но маската остава…“)

Народите лесно забравят какво е било преди, приемат настоящето за даденост и искат още и още. Това е чудесно – то кара политиците да се напънат и да свършат нещо. Но означава и че Путин трябва непрекъснато да повишава жизнения стандарт на руснаците. При липса на буйно икономическо развитие единственият начин е приток на пари отвън, нови печалби от износ. Когато цената на основния ти износ спре да се покачва, повишаването на жизнения стандарт става невъзможно. А започне ли да спада, неизбежно спада и стандартът. Със съответните последствие.

3. Най-нова история

Още към есента на 2013 г. цените на петрола бяха реално спрели да се повишават. Стандартът на руснаците – също. И тайно провежданите социологически проучвания (нямащи нищо общо с официално публикуваните) показваха, че авторитетът на Путин започва бавно да спада.

Спадне ли достатъчно авторитетът на Путин, той ще се превърне в бушон. Жертва, с която руското обществено мнение да бъде успокоено при издигането на заместник. А да вярваш, че ако си заменил Путин, той няма да потърси начин да те отстрани и да се върне, би било върховна глупост. Така че който и да замени Путин, първата му задача ще е да го премахне, ако е още жив. И Путин знае това отлично – така че се бори не просто за властта си, а за живота си.

И затова му се налагаше да намери как да повиши авторитета си спешно. Още повече, че някои руски експерти вече си даваха сметка до какво може да доведе шистовата революция в САЩ… Не го ли направеше, можеше да се наложи да си отиде не просто той, а цялата единовластническа силова структура, която управлява Русия. Тези с принципа „както и да сме взели властта, без всичката кръв на света няма да я дадем“.

Имаше ли Путин начини да го стори? В Русия винаги са работели само двата универсални начина – жизненият стандарт и патриотизмът. В други страни понякога се намират и други начини, но в Русия те никога не са работели. Така че, иска го или не, руският президент е ограничен до тези двата. Няма ли как да се вдигне жизненият стандарт, остава патриотизмът.

Противно на мнението на някои хора, личната ми преценка за Путин е, че той не е безскрупулен злодей. (Като за политченге.) Че се опитва да постигне своето без да съсипва всичко наоколо, ако има как… Едно от доказателствата е, че първо се опита да засили патриотизма по доброкачествен начин – като използва зимната олимпиада в Сочи. Инвестира в нея към 50 милиарда долара, демонстрира немалко чудесни поводи за гордост за Русия и руския народ. Но уви, имаше и поводи за срам. А и спортът не е траен начин за повдигане на националния дух. Би изисквало непрекъснати победи, а следващата олимпиада е чак след две години. Дотогава…

Още преди Олимпиадата Путин се вслушваше във военните си съветници. Те сочеха, че превземането на Южна Осетия и откъсването ѝ заедно с Абхазия от Грузия струваше по-малко от милиард, а докара руския патриотизъм до истерични висоти и го държа там почти година. Че военният вариант е, който може да дава чудесен ефект дълго време напред. И че тя има как да го реализира… И го подкрепяха с анализи.

Вариант ли са за Русия военните действия? Ако може да победи в тях – да. Масовият руснак е отгледан и възпитан с гордостта от военната мощ на страната му, тя му е почти единственото нещо за гордеене. А Русия определено може да победи в една правилно водена война. Или като минимум да завладее и удържи територии от околни държави, а може би и целите държави. Било чрез анексия, било чрез поставяне на марионетни правителства и обединяване в нов Съветски съюз или поне Варшавски договор.

Нека сравним силите ѝ с тези на най-могъщия ѝ враг – НАТО. Руската армия е до голяма степен превъоръжена с оръжия модел отпреди десет-петнайсет години. С изключение на авиацията, НАТО почти не се е превъоръжавал като модели от четиридесет години насам. Средностатистически руската военна техника отстъпва донякъде на аналогична като функция и поколение западна. Но когато руската техника е трийсет години по-модерна от западната, предимството ѝ е огромно.

Как стоят нещата по родове войски? В авиацията НАТО има сериозно превъзходство, но тя не може сама да победи добре въоръжена, обучена и снабдявана армия. Видовете войски, които завладяват територия и я задържат, са танковете и пехотата. В танкове Русия превъзхожда НАТО почти трикратно, и танковете са сред най-модернизираната ѝ техника. (И доста от натовските танкове не са в Европа и докарването им би отнело месеци – достатъчно време, за да бъде една война спечелена.) В пехотата положението е подобно – в Русия 95% от мъжете са служили, така че са обучен военен резерв, докато в страните от НАТО 95% не са служили и биха имали нужда от месеци обучение, преди да станат годни за пращане на фронта. А една съвременна война в Европа би била решена много по-бързо…

(И това е само началото. Натовския войник обикновено го очаква в къщи чудесен живот, така че не е петимен да мре на бойното поле. Да не говорим, че американецът или британецът трудно биха се съгласили да мрат за някаква там Полша или Румъния. Руския войник в къщи го чака такъв живот, че смъртта на фронта не изглежда твърде страшна, и Русия е една – майчица свята и смърт на фашизма… Също, натовските армии треперят над живота на войниците си, докато в руската войниците са учени да побеждават дори на цената на живота си, а командирите – да побеждават дори на цената на живота на войниците. Така че е логично да се очаква руската армия да е много по-дейна и боеспособна от натовската.)

И така, малко след края на Олимпиадата „учтивите зелени човечета“ без опознавателни знаци по униформите внезапно превзеха Крим. (Чието наличие там Путин най-категорично отричаше.) Как точно кримският парламент гласува за референдум и как беше проведен този референдум знае всеки. (За който не знае: руснаците в Крим са 56%, останалото са мразещи Русия украинци и кримски татари, а на референдума се оказа, че 97% от хората са гласували за присъединяване към Русия. Sapienti sat.) В цяла Русия изригна всенародно въодушевление и преклонение пред Путин. Ефектът бе постигнат. (Даже Путин призна след това за руските части.)

Но през това време цените на петрола полетяха надолу. В държава, която изнася почти само петрол и газ, това означава само едно – валутата ѝ ще пада като курс успоредно на петролните цени. (Нарисувайте една графика и обозначете на нея санкциите срещу Русия, цената на петрола и курса на рублата. Веднага ще видите – санкциите нямат никакъв ефект, само плашат гаргите. Цената на петрола обаче води със себе си курса на рублата като кученце на много къса каишка.) А когато тази държава внася много от потребителските стоки, това означава, че тези стоки ще поскъпнат в магазините с колкото е паднал курсът на валутата ѝ. Без значение колко милиарда долара ще попилее централната ѝ банка, за да попречи на това. (Русия хвърли към 70 милиарда, плюс други драстични мерки, с трайност на резултатите от порядъка на часове…)

И жизненият стандарт в Русия започна да се срива. Повишените цени в магазините заподяждаха въодушевлението от присъединяването на Крим. Наложи се организираното още малко след Крим „опълчение“ в Донбас да бъде подкрепено все по-енергично, както с купени с руски пари и командвани от руски офицери наемници, така и с цели руски части. (Който е служил на „Град“ или „Бук“ знае колко безумна е идеята, че с тези системи ще работи не отлично обучена и тренирана редовна част, а опълчение.) Така че войната там тече с пълни сили, и на страната на опълченците все повече участват директно руски войски. (Чието наличие Путин най-категорично отрича…)

4. Назад към бъдещето

Към момента украинската армия е пародия. При първата схватка офицерите побягват и зарязват войниците без командване и координация, и докато те се ориентират и опитат да се структурират, руската артилерия си свършва работата… От тази каша бавно и на цената на много жертви изкристализират боеспособни украински подразделения. Боеспособни се оказват и доброволческите батальони от типа на „Азов“. Докато обаче така се създаде прилична армия, ще минат години. А дори и тогава тя няма да има числеността и въоръжението на руската…

Докога схватките ще продължават като сега? Вероятно не твърде дълго. Може би месеци, но надали година. Нестабилното положение без окончателни победи не носи на Путин отчаяно нужната му подкрепа сред руснаците. Така че вероятно скоро „опълченците ще проведат мобилизация“ или ще има някаква друга маскировъчна операция, която да се опита да прикрие масовото навлизане на руска армия и включването ѝ срещу украинската, с цел по-постоянна победа.

Какъв ще е резултатът? Донбас със сигурност „ще организира референдум“ и ще бъде присъединен към Русия. Както и колкото от Югоизточна Украйна са успели да завладеят руските войски. Като минимум ще се опитат да превземат ключовото пристанище Мариупол и нищо чудно да атакуват дори Херсон, за да отворят сухопътен мост към Крим. Успеят ли, единствено Одеса и Николаев ще стоят на пътя им към обединяване с един друг анклав, управляван от „несвързани с Русия опълченци“ – Приднестровието. Присъединят ли и него, Путин ще е в очите на руснаците новият Петър Велики.

Цените в магазините обаче няма да спаднат. Без приток на външни средства може да ги свали единствено процъфтяваща икономика с производителни промишленост и селско стопанство. А такава икономика изисква свобода на действие на гражданите, напълно несъвместима със силовото управление на Русия. Кога и как силовиците ще се откажат от управлението вече споменах… Затова и не повече от година-две след това присъединяване Путин ще има нужда от нови победи. Руснаците ще са започнали да свикват да ги получават периодично и да се разочароват лесно, ако поредната порция закъснее.

(И мисля, че Путин го разбира още отсега – въпреки бюджетната катастрофа заради сриването на цената на петрола, военните разходи на Русия се планира да растат в планираното бъдеще с половин до един процент годишно. Единственото растящо перо в руския бюджет, в период на жестоки съкращения и безмилостни икономии във всички останали. И щедро се дават десетки и стотици милиони за разработка на нови оръжия – най-вече изтребители и бронирана техника. Изводи?)

Така че… накъде? Един от вариантите е Кавказ и Средна Азия. Като изключим Грузия, всички други пост-съветски страни там поддържат с Русия чудесни отношения и изглежда немислимо тя да ги нападне. Но… преди само година изглеждаше ли мислимо Русия да нападне Украйна?! Само клиничен параноик би допуснал подобно нещо, нали?

Друг вариант, който ще донесе несравнимо повече вътрешен авторитет на Путин (и може да му донесе несравнимо по-добри геополитически позиции) е да нападне страни от НАТО. Както разбрахме по-горе, Русия е напълно способна да превземе и задържи територии в тях. Единственото, което може да я спре, е решителността срещу нея да бъде употребено ядрено оръжие в пълен мащаб, от САЩ. Само че Русия също го има – стигне ли се дотам, ни очаква ядрен Армагедон. Биха ли отключили САЩ ядрен Армагедон заради някаква си Литва, Естония или България? Не го вярвам, ако ще да сме десет пъти в НАТО. Ще е безотговорно да погубят целия свят заради една-две дребни държавици, така че няма да го направят.

И Путин знае това много добре. Така че има печеливша стратегия – да къса сравнително малки парчета земя или пък да превзема малка страна след малка страна, като всеки път обещава да е дотам и да не си и помисля за повече. Капка по капка – нов Съветски съюз, още по-обширен и с още по-светло бъдеще от стария. И място за портрета на Путин по стените на всяко руско учреждение, до портретите на Петър Първи, Ленин и Сталин. Ако не и преди тях.

Коя натовска държава би атакувал Путин най-напред? Наглед най-сгодни са му прибалтийските. Малки, сравнително беззащитни и с удобна за прегазване обща граница… Само че и позицията им не е кой знае колко геостратегическа, а и са много близо до Германия, която САЩ може да имат готовност да защитават дори на цената на Армагедон. Може би биха били подходяща хапка за момент „между другото“, но не за начало.

За начало ми се струва най-подходяща за атакуване именно България, въпреки че нямаме сухопътна граница. Геостратегическо положение – центърът на Балканите, граница с всички други важни балкански държави. (И чудесен мост към Гърция, с която Русия има все по-топли отношения покрай кризата ѝ.) Близък достъп до море, удобен за неочакван и масивен десант (особено откакто Русия държи Крим и струпва там армия „срещу НАТО“). Русофилски открай време народ, допромиван и обамбузван от медии, притежавани от мафия под руски контрол. Голям процент руски агенти на ключовите държавни позиции. Охотно продажни (и доста от тях вече купени от Русия) политици. Патриотични движения, които са проруски повече от пробългарски… Списъкът е дълъг. И тъжен.

5. Колко е шансът…?

Това е въпросът, до който опира цялата тази серия от записи.

Много ми се иска да е малък. Има други посоки, където Русия може да се насочи. Има начини как тя да получи нужното ѝ без да ѝ се налага да извършва военни агресии. Има начини как да се протака и кара с малки стъпки дълго време, докато ситуацията не се промени. Има как да бъде сплашена с груба сила – дойде ли в САЩ президент от сорта на Маккейн, готов да направи ядрен Армагедон заради всяка педя земя, Путин ще предпочете да умре после, отколкото веднага…

Много ми се иска шансът внезапно да осъмнем в компанията на „учтиви зелени човечета“ да е нулев. Като се замисля, човек трябва да бъде клиничен параноик, за да си представи подобно нещо… Само че клиничните параноици вече познаха веднъж. А ситуацията в Русия, която доведе до правотата им, не се е променила оттогава – напротив, в обозримото бъдеще там се очаква все повече от същото.

Така че ако в руските медии и сайтове започне да се говори масово за фашисти и фашизъм в България, бих посъветвал всеки да внимава дали параноиците няма внезапно да познаят отново. Особено ако и проруските „великобългари“ и „националисти“ отворят по същото време бясна канонада срещу НАТО. И най-вече ако се случат гнусни антируски изцепки, които биха вбесили всекиго и зад тях не стои никой добре познат на обществото. Дойде ли последното, може да е сигналът за началото на събитията.

Може да не е много патриотично, но в такъв случай бих помислил и как да намеря за жена си и децата си убежище някъде далече оттук. Мъжете кучета ни яли, ние сме за да мрем по бойните полета. Жените и децата обаче заслужават да бъдат спасени. Не зная дали в такава бъдеща Русия ги чака „учтиво“ преселване в Сибир, за да бъдат заселени тук руснаци, или просто живот под Путинова или марионетна на него власт, но никой от вариантите не е добър. За мен лично патриотизмът (истинският) е достойнство, но дългът към семейството е по-важен.

Доколко очаквам да се опазим с военна сила? Нашият офицерски състав е продукт на процеса, произвел и украинския. Иначе казано, очаквам българската армия в една такава война основно да пречи на населението да се въоръжи и да организира отпор на нападателите. Разни генерали ще обясняват как са спасили войнишкия състав от неминуемо поражение и изтребване, и ще се редят за ордени и медали вместо за разстрел за измяна и предателство. И не се съмнявам, че руснаците или българските им марионетки ще ги накичат като елхи. Този филм вече сме го гледали преди седемдесетина години…

Съмнявам се и натовските армии да направят нещо. Русия е напълно способна да стовари у нас десетки и дори стотици хиляди десант за няколко часа, и подготовката му да остане напълно скрита. Докато НАТО обикновено действа сравнително открито, и при всеки опит тук да дойдат десетина офицери по координация българските „националисти“ се запенват и играят какви ли не театрота, за да ги спрат и отпратят. Така че очаквам численото съотношение в подобна война дори в най-добрия за нас случай да е десетки към едно в полза на Русия. При това положение нищо чудно НАТО изобщо да се откажат да воюват за нас. Заради какво и кого – отговорете си сами.

… Засега можем да гледаме. Дори по най-песимистичните ми прогнози засега вероятността описаното да се случи е не повече от 20% – това хич не е много. Бъде ли обаче прегазена Украйна, мине ли година след това и започнат ли да се появяват описаните признаци… бих посъветвал всеки да се замисли. Преди да е късно.

А можем и още нещо. Ако някой упорства, че руските интереси в България са по-важни от нашето членство в ЕС и НАТО, по същество той упорства, че интересите на Путин към вас са по-важни от вашите. Ако сте уверени, че е просто глупав, промит или обамбузен, можете да се опитате да му помогнете. Ако обаче не е такъв… внимавайте с него. Случи ли се „случката“, най-вероятно той ще е вашият нов „партиен секретар“. Преценете какъв ще стане при това положение. Ако няма да ви харесва да зависите тогава от него… замислете се още веднъж.

Украйна – политика, икономика, световни конспирации…

February 12th, 2015

Какво става в Украйна виждаме всички. Само че много от нас предпочитат да вярват на каквото бива наливано в ушите им. И след това то излиза през устите им. Не ща да си спомням на какви глупости се наслушах от познати…

Затова и ми се иска да разкажа как виждам нещата. Не съм абониран за истината, но все пак е още един поглед. Току-виж помогне на някои хора да употребят главата си. В която и посока да е, все ще е от полза.

Първа част. Петроли и петролоповоди

1. Минералогия

Много хора си представят, че тук или там има големи подземни езера от петрол и земен газ. И че добивът им представлява забучване на сонда в това езеро и изпомпване, както се изпомпва вода от изкоп. Е, не е така. Петролът и земният газ под земята са пропити в скала – така наречената битуминозна шиста. Когато сондата навлезе в нея, петролът и земният газ се придвижват по порите на шистата към отвора, където налягането е много по-ниско.

Откъде идва тази скала? Представете си море или океан. В него задължително се отлагат утайки. Ако е в зони с достатъчно живот, доста от тези утайки са мъртви организми, състоящи се от органични вещества. Пясъкът и прахът ги обхващат и задържат. Натрупват се дебели слоеве – бъдещата шиста.

В един момент благодарение на геотектониката тези слоеве се оказват затрупани от други, на няколко километра дълбочина. Пясъкът и прахът се спичат и превръщат в скала. Високите налягане и температура пък отключват в органичните вещества процес, наречен крекингов.

При него дълговерижни въглеводороди присъединяват водород и се разкъсват на късоверижни, или обратното. Както повечето химични процеси, и този може да тече към всяка от двете посоки. В коя ще потече решава съотношението на компонентите, и най-вече на водорода. Ако той е в излишък, балансът се измества към разцепване на дълговерижните въглеводороди на късовержни, с поглъщане на водород. (Това се използва в крекингови инсталации за получаване на бензин от нафта, мазут и други дълговерижни въглеводороди.) Ако водородът не достига, балансът се измества към обединяване на въглеводородите в по-дълги вериги, с отделяне на водород.

Водородната молекула е много летлива и прониква сравнително лесно през порестата шиста, в посоката на най-ниското налягане – нагоре. Нужни са ѝ много хиляди и дори милиони години, за да премине, но прониква. Първо в долните, а после и в горните слоеве на шистата започва недостиг на водород. Крекинговият баланс се измества към дълговерижни въглеводороди. Колкото по-стара е шистата, толкова по-малко са в нея леките фракции (газ и бензин) и са повече тежките (мазут и гудрон).

Поради много разпространения си начин на образуване – океаните са 70% от повърхността на Земята – битуминозната шиста е една от най-често срещаните скали. Поради изместването на крекинговия баланс заради загубата на водород обаче само малък процент от шистовите находища все още съдържат значителен процент леки фракции. Вероятно над 90% съдържат само мазут и гудрон, а тях няма как да ги изпомпаш лесно. Остават си в скалата, а тя обикновено е на няколко километра дълбочина, така че е неизползваема. Или поне доскоро беше.

2. Петролни цени

Кризата от 2008-2009 г. вдигна цената на петрола докъм 150 долара на барел. Светът мрънкаше, но плащаше – поне на този етап от развитието ни без петрол няма икономика. Петролните държави се заринаха с пари. И богатството им привлече очите на изобретателните.

Канадската провинция Алберта е огромно плато, леко наклонено на североизток, към Хъдсъновия залив. Милиони години то е било покрито от ледници, мързеливо влачели се към залива и отнасяли пътем горните слоеве почва. Докато при разтапянето им преди дванайсетина хиляди години под слънцето не лъснали оголените на повърхността битуминозни шисти.

Още преди 2008 г. изобретателните канадци се бяха усетили. Копаят шистите и ги пъхват в инсталация за крекинг. Високи температура и налягане, излишък на водород, битумът в шистите се разцепва до по-леки фракции и от инсталацията излизат баластра и… шистов нефт. Себестойността му е към 70 долара на барел – на фона на цена от 20 долара е чисто научен експеримент, но когато цената стане 150 долара, е чудесен бизнес. И нефтодобивът в Канада внезапно се разрасна експлозивно.

Шистовият пласт в провинция Алберта продължава на юг, под половината Съединени щати, чак до Мексиканския залив. Залежите на въглеводороди в нея са колосални, но са почти само гудрон, и под САЩ са вече на километри дълбочина. Но американците са изобретателни хора и, видели примера на канадците, бързо се досетиха. Сондират до шистата и напомпват водород. Температурата и налягането на такава дълбочина са достатъчни за крекинговия процес. Бодат други сонди по съседство и изпомпват получения шистов петрол. Цената е дори под тази на канадския процес – най-„скъпите“ сондажи вадят петрола на около 50 долара, най-евтините на към 35 (доколкото ми е известно). И нефтодобивът в САЩ разцъфтя с темпове, които далеч задминаха канадския.

3. Добиви и потребления

Докъм кризата от 2008 САЩ и Саудитска Арабия бяха като италианско семейство – не могат да се понасят, но не могат да се разделят. Без саудитския петрол американската икономика остава на сухо. Без американските петродолари саудитците трябва да се качат на камилите и да се върнат в шатрите в пустинята… Потреблението на САЩ беше (и продължава да е) една четвърт от световното, а по добив бяха някъде към двайсето място в света – лабораторни количества на фона на нуждите им.

Петролният картел ОПЕК е създаден още през 1960 г. Формално за да стабилизира цените на петрола, реално за да ги повишава с времето. С което се справяше твърде успешно. Почнеше ли да спада цената на петрола, ОПЕК се събираше и договаряше да ограничи производството, и последвалият недостиг вдигаше цените отново. Търсенето на петрол е, както казват икономистите, нееластично – на практика не е заменим с друго.

Развитието на добива на шистов петрол в САЩ обаче промени положението издъно. Към средата на 2013 г. вътрешният добив вече задоволяваше значителен процент от нуждите на САЩ. Намалялото им търсене на външния пазар спря постепенното покачване на цените на петрола. Известно време те се задържаха, но добивът на петрол в САЩ продължаваше да се покачва и външното им търсене да намалява. И отначало колебливо, а после все по-бързо цените на петрола започнаха да падат през първата половина на 2014 г.

Това падане не беше краткосрочно. Шистовите технологии могат да захранват цялото търсене на САЩ с петрол за стотици години напред. Иначе казано, богатата половинка от италианското семейство подаде молба за развод… И когато ОПЕК се събра в средата на 2014, за да реши как да понижи производството си, другата половинка от семейството внезапно се възпротиви. Саудитска Арабия отсече: „Вие ако искате намалявайте производството си – ние нашето няма да го намалим.“

Просто да изпомпваше петрол все още е далеч по-евтино, отколкото да напомпваш първо водород, пък после да изпомпваш. Шистовите нефтодобивници в САЩ имат резерви за оптимизиране на технологиите си. Най-нерентабилните сондажи могат просто да консервират за по-високоценови времена. Тези с 40 долара себестойност на барел могат да докарат в рамките на година докъм 35-36 долара, и може би докъм 30-32 в рамките на три години. Тези на малко над 30 вероятно могат да слязат в тригодишен срок докъм 25. Но саудитците са на печалба и при 20 долара на барел, и вероятно дори при 15. Така че те възприеха единствената печеливша за тях политика – да се опитат да фалират американските шистови нефтодобивници.

И петролът потегли надолу юнашки. Слезе под 80 долара, след това под 70. При 60 започнаха първите фалити на канадски шистови нефтодобивници. А при 50 започнаха да затварят най-нерентабилните шахти и американските. Саудитците доволно запотриваха ръце.

А те имат и друга причина да ги потриват. Враг номер едно за тях е не САЩ и дори не Израел – това е Иран. Точно както и за Иран враг номер едно е Саудитска Арабия. Иранският бюджет се държи основно на износ на нефт, и е разчетен при цени от 90 долара на барел. Слезе ли петролът под тази цена, почва да няма достатъчно пари. За разработка на оръжия, за подкрепа на шиитски движения, за поддържане на жизнения стандарт… Свалянето на цената на петрола удари с един куршум два заека.

Зайците обаче не бяха никак щастливи, а единият от тях е много тежък. На САЩ хич не им хареса идеята да им дръпнат изпод краката придобитата за пръв път в историята им енергийна независимост. Още по-малко пък ги привлече перспективата да фалира най-буйно развиващата се индустрия в страната им, която плаща стотици милиарди данъци и такси и дава пряко или косвено добри заплати на няколко милиона американци. Стане ли това, САЩ ще влязат в рецесия, която ще означава край на кариерата на сегашните им политици и управници. Ако трябва да се подредят най-страшните за американското правителство перспективи, нищо чудно тази да стои наравно със световна ядрена война.

Така че САЩ употребиха всички задкулисни инструменти, които имат, за да притиснат и саудитците, и всички други възможни играчи на понижаване на петрола. И основният сред тези инструменти не е шантаж, рушвети или заплахи. Той е една простичка логика.

Драги саудитци, какво ще стане, ако продължите да сваляте цената на петрола? Американските шистови нефтодобивници няма да фалират – само ще консервират сондажите и ще зачакат по-добри времена. И дори ако фалират, тръгнат ли да се качват обратно цените, моментално ще се пръкнат нови шистовици. Добивът на шистов петрол се прави чрез стари, отлично отработени и незащитени с патенти и прочее технологии – тоест, е напълно достъпен. Цени на петрола над 50-60 долара за барел в обозримото бъдеще могат да бъдат само много кратковременни флуктуации. Така че, драги саудитци, няма защо да играете на тази игра – няма как да спечелите повече от това.

И петролът постепенно се стабилизира на най-високата цена, която за момента е реалистично достъпна – около петдесетина долара. Където го очаквам да остане като цяло в обозримото бъдеще. Саудитците и прочее с гаранция ще инвестират милиарди в различните екологични движения, които да пречат на реално демократичните страни да добиват шистови нефт и газ. Те самите не са заплашени от вероятността подобно движение да успее да им наложи нещо… Но не вярвам да успеят твърде – започне ли петролът пак да клони към трицифрена сума, ще има нова експлозия на шистов добив, и този път ще е навсякъде. Затова не очаквам да са твърде агресивни.

… Този запис стана доста дълъг. Затова ще го приключа на етап изясняване на положението с петрола и цените му. Останалата част – в следващ.

Пациенти, пациенти – 2

February 5th, 2015

Предишният запис по темата беше съвсем набързо натракан – няколко неща, които бях чул за един ден. Смая ме обаче колко широк отзвук получи. Затова ми се ще да разкажа малко повече истории на пациентски идиотизъм и кандидатстване за Дарвинови награди.

Повечето от тях са ми разказани от лекари. Някои – от други пациенти. Всяка съм запазил точно както съм я чул, доколкото мога да си го спомня. И което е най-тъжното, този списък е капка в морето.

Да – не е като да няма и лекари, които заслужават… беден ми е речника да опиша какво. Но и най-добрият лекар на света няма как да ви помогне, ако вие сте идиоти. А това си го избирате и решавате само и единствено вие. Затова и ако се оплаквате какви са лекарите, вместо да погледнете себе си, това е сигурен признак, че имате отчаяна нужда от този поглед.

Същият момък, дето преди десет дни ми пристигна с пресен трипер. По правилник трябва да му дам канамицин, ама понеже нямал никаква възможност да му слагат инжекции, направих компромис и му изписах добра доза амоксицилин перорално.

– Как сте, млади господине?

– Ами… не е добре. Тече, пари…

След четири грама амоксицилин дневно за десет дни?!

– Я да видим… Хм! Наистина. Даже май е още по-зле отпреди… Пихте ли антибиотика?

– Да, да, разбира се!

– Десет дни по четири пъти дневно?

– Точно така!

Да не би наистина да се е пръкнал щам, резистентен към бета-лактами? Нещо не ми се вярва.

– Извинявайте, а какъв цвят са хапчетата, дето ги пихте?

– Аз такова… не съм ги гледал, не помня… – Наведена глава и изчервяване чак до ушите.

– А кутийката поне какъв цвят е, а? И нея ли не помните?

– … … … Добре де, не ги пих! Нали са лекарства, де да знам какво може да ми стане от тях!

– Да ви кажа ли какво без тях вече няма да ви става? И както е тръгнало, може и направо да го загубите някъде?

– Бе я не ме плашете! Само гледате да вземете парите на хората! А какви боклуци и мръсотии им пробутвате, не ви пука! Чичо ми какви ли не лекарства му даваха и пак умря! Печалбари с печалбари!…

Деветмесечно бебе ми бива донесено за преглед от баща му. Възпалени язвички в устата. Леко странни – като да е кандидоза, но не съвсем… Навеждам се да ги видя отблизо и усещам ясен дъх на амоняк и урея!

Бъбреците на дечкото са отказали! Моментално юрвам сестрата да вземе кръв и да я занесе на бегом за карбамид и урея експресно. Добре, че лабораторията е през една стая… Докато чакам резултата, търся по телефона къде да диализират малката. Навсякъде отделенията са шашнати – чак пък бебе на няма годинка? Още повече че бащата твърди, че детето пишка нормално…

Сестрата се връща. Карбамид и урея… нормални! Пак мириша устата на детето – съвсем ясно се усещат амоняк и урея!

– Сигурни ли сте, че детето пишка нормално?

– Разбира се. Иначе с какво ще му лекувам устата?

– ?!?… !?!

– Ех вие, на нищо не ви учат днес. Във всички пособия по уринотерапия си е написано, ясно и с големи букви – язви в устата на дете до една година се лекуват с неговата собствена урина! Запомнете го добре, девойко. Инак като избягате някой ден в някоя цивилизована страна, ще ви се смеят…

– Нищо чудно, че имате задух. Дробовете ви направо хъркат. Ей сега ще ви изпиша лекарство.

– Ама да не е антибиотик?

– Ъ?… Че защо да не е антибиотик?

– Антибиотиците пречат на универсалната енергия. Пък аз се лекувам с нея.

– С универсалната… енергия?! И… от какво се лекувате с нея?

– Направо е страхотна за уроки! Миналата година така ме бяха урочасали, че място не можех да си намеря. Ама с универсалната енергия и с молитви се оправих за няма месец! И болките преди цикъл ги отслабва. А, и най-хубавото – чисти рак! Гуруто, дето ни учи как да работим с нея, ми беше казал – ти си кармично обременена с рак, ако не вземеш мерки, няма да доживееш четиридесет. И ми показа една техника, универсална енергия плюс дишане плюс молитви, и се изчистих за няколко месеца. Пуска се енергията от втора чакра към шеста, там тя трябва да се натрупа и да се върне обратно към трета и първа…

– Ох… Ъъъъ… Имам една идея.

– Слушам ви!

– Има едни специални антибиотици. Те се водят стандартни, за да не ги усети и забрани фармацевтичната мафия, ама иначе са разработени от едни много просветени индийски йоги. Правят ги от, ъъъ, хималайски водорасли. И още някакви добавки имало, някаква връзка с Венера и Сатурн, ама нали нямам такова образование, не можах да ги разбера. Чудесно са съвместими с универсалната енергия. И с дишането и молитвите.

– Ох, благодаря ви! От сърце ви благодаря! Господ и Богородица да ви поживят, и Схарасвати да ви дава енергия! Знаех си аз, че има и знаещи лекари! Вдругиден имаме сбирка на групата, ще разкажа на всички за вас! Благодаря ви от сърце! Това се казва истински лекар!…

– Докторе, а може ли да пия по няколко бири на ден, докато кърмя?

– Бири?! Не, разбира се!

– Ама така имам повече мляко!

– То хубаво, ама с млякото секретирате и алкохола от бирата. А пък за детето не е полезно. Уврежда мозъка…

– Глупости на търкалета! В нашия край открай време си има обичай, на децата им се дроби попарка с ракия, да не плачат нощем. И на мен са ми дробили, и какво? Мозъкът ми увреден ли е? Не ви е срам да намеквате такива работи! Под съд ще ви дам!…

– Докторе, а само да ви питам нещо! Една съседка ми каза много специално лечение за глаукомата!

– И… какво е то, ако може да зная?

– Разбира се, ще ви кажа! Прави се сок от лук, добавя се сапун и се капе по три пъти на ден в очите…

Правилно. Няма очи – няма глаукома…

След раждане на доста жени нещо им става. То на кой ли няма да му стане след такъв зор, на мен и двата пъти после нощем ми се привиждаха разни сенки. Ама на съседката ми по легло втория път съвсем.

Събуждам се сутринта – тя отгърнала на детето памперса, гребе с пръст съдържанието отвътре и маже на детето веждите! Първо зяпнах, после се опомних:

– Стой ма, жена! Какво правиш? Мажеш детето с лайна!

– Да ѝ растат веждите гъсти и хубави! И аз като съм била малка са ми ги мазали!

То понеже веждите са насад, че да искат торене. Добре поне, че не ги мажеше с нейното…

Три през нощта, повикване при седеммесечно дете. До шестия етаж без асансьор…

– Добър ден, какъв е проблемът?

– Ами диария.

– Колко пъти на ден?

– Ми десетина.

– А от колко време?

– Ми към седмица.

– Цвят? Примеси някакви?

– Ми зелено. И със слуз.

– Викали ли сте джипито?

– Ми не. Аз го лекувах. С бифидо… бифидо… как му беше името.

– Ох… А сега защо решихте да викнете Бърза помощ?

– Ми заради гърчовете…

Пристига майка с тригодишната си дъщеричка, с ечемик на окото. Моли за тетрациклиново мазило. Предлагам ѝ да вземе Тобрекс – хем е по-ефективен, хем е по-безопасен.

– Аз детето си с антибиотици няма да тровя!

– Извинявайте, а защо тогава питахте за тетрациклин? Той също е антибиотик.

Майката изпада в ступор. Внезапно от опашката се обажда прегърбена бабка:

– Защо си тровиш детето с лекарства бе, момиче? Ей сега ще ти напиша една бяла магия и всичко ще мине!

Псувам наум, докато майката си тръгва доволна с надрасканото листче. Бабката се ухилва доволно, че ѝ е дошъл редът, и вади списъка лекарства, които пие и трябва да ѝ бъдат изписани…

Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже…

– Извинете, това дете храни ли се пълноценно?

– Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене!

– Хм… Колко пъти седмично ядете месо?

– Месо?! Ние такива отрови не ядем!

– Моля?!… Ох… Яйца?

– Не, разбира се!

– Кашкавал? Сирене?… Мляко поне?

– Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат!

– Че тогава как сте я кърмили?

– Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте?

– … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си.

– Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро?

Влиза при мен баща с чадото си.

– Добър ден, от какво се оплаквате?

– Всичките лекари сте идиоти и смотаняци!

– Ъ… А за какво сте дошли?

– Вие как смеете?! Ще подам жалба! Детето е болно!

– Тоест сте дошли за лечение?

– Да!

– При идиоти и смотаняци?

– Глупачка такава! Още днес ще изхвърчиш оттук!

– Добре. А от какво се оплаква детето?

– Че всичките лекари сте идиоти!

– А някакви проблеми със здравето има ли?

– ВИЕ СЛЕПИ ЛИ СТЕ БЕ! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ Е БОЛЕН?

– Какво го боли?

– Вие сте лекар, вие се оправяйте!

… Оправям се. Слагам диагноза. Изписвам лечение.

– А къде да дойдем после?

– В районната поликлиника, при джипито.

– Бе вие подигравате ли ми се? Той е ИДИОТ!…

– Добър ден, от какво се оплаквате?

– Докторче бе, джипито ми даде некво лекарство. Погледни да ми кажеш, требе ли да го пием?

Лежа аз в Майчин дом, по план се очаква да раждам утре. Съседката – дългокрака блондинка – не знае, че съм лекар, и ми обяснява:

– На всяка цена да си запазиш плацентата! Струва луди пари! Извличат от нея едни тайни лекарства, дето са само за най-богатите хора, с тях живеят по хиляда години! Затова лекарите гледат да ги паланджосат, да ги продадат те! Не си я давай за нищо на света!

– А… кои богати живеят по хиляда години? Много ми се иска да знам. Току-виж завъртя главата на някой, да се вредя и аз.

– Нали знаеш Бил… Бил… Абе не Клинтън, ами един друг Бил. Компютри прави. Та той всъщност е роден преди осемстотин години и е евреин. Те всичките такива са евреи. И на времето станал масон и така научил тайната. Елвис Пресли и той е като тях, приели са го, понеже пее много хубаво. Те жени не приемат, ама завъртиш ли на някой главата, все ще се вредиш.

– А няма ли някой българин? – Раждането е страшничко, да си видиш чадото е нетърпение, ама самото чакане е страшна скука. – Тия са много далече, на мен ми дай нещо по-близко.

– А, българи няма. Кой ти ще пусне Ганьо да живее хиляда години? Не заслужаваме ние такова нещо. Прост и смотан народ сме, затова.

Тая девойка никога няма да хване рак на мозъка.

– Ей, момиче! Недей да люлееш това дете, ще му стане нещо!

Гледам изумено съседката по легло. Сигурно още се съвзема от раждането и е по-нервна. Горката.

– Аз съвсем лекичко, да заспи по-лесно…

– Не го люлей! На новородените още не им е прикрепен мозъкът към черепа, и като клатиш детето, мозъкът вътре хлопа и се поврежда!

Пристига майка и води сина си. Трийсетгодишен.

– Нещо ми е бледен напоследък, горкичкият. Питах съседката – каза ми, че аурата му е лоша. Ходихме на частно, направиха ни аурограма. Ето я, можете ли да я разчетете?

„Аурограмата“ представлява драсканица на човече с няколко разноцветни кръга около него. Гледам я умно, след това въздъхвам:

– Ще се наложи да му направим и някои изследвания. Кръв, ултразвук, може би рентген.

– Ама на аурограмата какво се вижда?

Гледам пак аурограмата. Зад гърба на пациентите сестрата се тресе и се държи за устата с две ръце.

– Ами… че е бледен и е нужно да се вземат мерки за здравето му.

– Само това ли? Май не ви бива много да разчитате аурограми!

– Да си призная, наистина не ме бива много по тях. Но да разчитам изследвания съм много добър, слагам чудесни диагнози и давам много добри лечения. Хайде, момко, седни там да ти вземе сестрата кръв.

– Ама докторе, чакайте малко! Не е ли добре първо да разчетем аурограмата, пък после да взимаме на детето кръв?… Добре, вие като не можете, къде да намерим специалист по аурограми?

Търчи из отделението санитарката ни с физиономия изкривена като кукерица и охка като на кино.

– Какво става бе, лельо Станке?

Тя само охка и ни подава изрезка от вестник. Взимаме и четем:

Народно лекарство против камъни в жлъчката

Вземате пет живи въшки. Завивате ги в среда от хляб и ги гълтате. Стомашните сокове ще разтворят хляба, освободените въшки ще пропълзят в жлъчката и ще изгризат камъните.

– Докторе, няма ли да ми вземете кръв?

– Кръв? При запек? Че каквода ѝ изследваме?

– А как иначе ще разберете какъв ми е запека?

На улицата почти пред мен възрастен човек внезапно спира да върви, тупва на земята и започва да се тресе. Класика на гранд мал. Притичвам до него и бързо му обръщам главата настрани – ако тръгне да повръща, да не се задави. Внезапно масивна лелка грубо ме блъсва, изправя му главата и ми вдига скандал:

– На какво прилича това? Врата ще му скършите на горкия! Веднага дайте да му подложим нещо под главата и да му налеем вода в устата!

Подлагането – за да е в идеална позиция за задавяне. А водата – за в случай че не повърне и няма с какво…

Изтърсва ми се двайсет и няколко годишна хипохондричка.

– Докторе, трябва да ми пуснете един анализ! Ето такъв!

На бележката пише: анализ за миди-хлориани. Наложи се да питам Гугъл за какво става дума.

– Кой ви го каза това?

– Стоматологът ми. Трябваше три дена всеки ден да ходя да го разпитвам, че да му се размърда мозъкът да се сети какво ми е. Само че той не може да пусне такъв анализ, та ме прати при вас…

Какво ли не съм намирал в уши, ама днес направо ме забиха. Лист от някаква зеленилка, засъхнал здраво за стените на ушния канал и за тъпанчето. Капя вътре глицерин, да го разлепи малко, псувам наум като хамалин…

– Как е попаднало това в ухото ви, на екскурзия ли сте били някъде?

– Ами сърбеше ме ухото. Ама аз имам книгата на Малахов, тя е велика работа! Намерих вътре – пише да се пъхне лист от здравец и да се капнат три капки урина…

Едва не преминах към псуване на глас. Поне да ме беше предупредил, че да си сложа ръкавици.

– А лайно не му ли сложихте случайно?

(С надежда:) – Помага ли?

– Докторке бе, можеш ли да ми зачистиш малко зъбния камък, че напоследък нещо е множко?

– Я да видим… Наистина е множко. Само че това тук отляво е пародонтит, и то сериозен. Трябва да го срежа, да се оттече гнойта.

– А, не! Сега не може!

– ?!… А защо да не може сега?

– Защото луната е в последна четвърт! Операции се правят само в първа! На какво ви учат вас, такива елементарни неща да не знаете!

Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума.

– Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана?

– Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е?

Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах.

– Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем!

Мамичка с петгодишна дъщеря. Били ѝ пробили ушите за обици, ама не зараствали. На момиченцето ушите му омотани с някакъв парцал. Почвам да го развивам – смрад, та ми потекоха очите.

– Какво е това?!

– Народна медицина! Баба ѝ го направи, по специална рецепта от нейното село! Вече седмица!

– А какво е все пак?

– Урина от стелна крава. Стара народна рецепта, истинско нещо! Не като днешните химии…

Това дете имаше просто железен имунитет. Три месеца се мъчихме, но успяхме да му спасим ушите…

– Приятна вечер. Извинявайте, че така по телефона, ама много се надявам да сте компетентни… Детето е с температура. Пет дни ту се качва, ту спада. Трийсет и девет е в момента… На четири годинки е. Вегетарианец, ама не съвсем – ядем готвено, даже понякога му даваме сладки неща, нищо че са вредни. Много ги иска… За последен път преди два месеца, някаква вафла му купих… С какво се лекуваме ли? С глад и клизми. Пети ден вече. Преди винаги му е спадала температурата, ама този път не ще… Не, в болница няма да постъпим. Тъпчат децата там с разни химии, дават им разни меса, абе изобщо тровят ги… Ами да ви питам – ако сте компетентни, кажете какво да правим? Поуплашени сме…

Мамичка с двумесечно бебе. Планов преглед. Докато попълвам данните, питам:

– Някакви проблеми? Нещо да ви безпокои?

– Нищо.

– Чудеснооо… Дайте все пак да го погледна… Ъ!

Очите на малкия са слепени и гноят. Жълтозелено.

– А очите му не ви ли безпокоят случайно?

– Ами малко, ама аз ги промивам.

– С какво ги промивате?

– С чай. Каркаде и лавандула. Една съседка ми го каза, тя е била пет години санитарка във Втора градска, знае всичко!

– Мдаааа… И от колко време му промивате така очите?

– От два месеца.

От раждането!…

Възрастна пациентка, от селото на шефа на клиниката. Диагноза: високо кръвно. 170/100 няма да ни уплаши. Настанихме я и ѝ изписахме лекичък препарат.

Нулев ефект. Изписахме по-силен – нулев ефект. Още по-силен – също. Комбинации – също… Тая бабка да не е извънземно?

Сестрата подпита съседката ѝ по стая – онази потвърди: бабата си пие лекарствата точно по часовник. Не пропуска никога… Чудеса!

И така, докато една вечер сестрата не се връща в стаята ѝ след раздаване на лекарства да си търси забравения болничен дневник и я вижда да плакне нещо на чешмата в една кърпичка.

– Малини ли са ти донесли на свиждането?

– Ами! Преплаквам лекарството от мръсотиите.

– Какво?!

– Преплаквам лекарството от мръсотиите, викам!

– Ама… Защо?

– Стрина Кина от село така ми рече. Над деведесе е, ама още акъл дава за всичко. Вика, дадат ли ти некво лекарство, ще го стрийш у едно кръпче и ще го преплакнеш на чешмата от мръсотиите. Че идва от разни чужбини чак, що нещо е обрало по пътя, то си знае…

Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной.

– Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете…

– Не мога да пия антибиотици!

– Защо?!

– На хомеопатия съм! Вече втори месец!

– За… течението ли?

– Да, естествено!

– А защо тогава идвате при мен?

– Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи.

– Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката…

– Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!…

Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи…

Пациенти, пациенти…

February 4th, 2015

Няколко истории от съвременното лекарско ежедневие:

Преглеждам осеммесечно момченце. Опипвам фонтанелата дали се е затворила. Изведнъж майката, седяла спокойно до момента, придобива физиономия на зомби от нискобюджетен филм и ме връхлита с истеричен крясък:

– Да не сте посмели да се зареждате с енергия от детето ми!!!

Двегодишно дете за преглед. Доведено от устата и агресивна майка:

– Вече две седмици кашля! Джипито, смотанякът му със смотаняк, не може да го излекува! Не направите ли нещо, ще се оплача!

– С какво го лекувате? Какви лекарства му е предписал джипито?

– Никакви лекарства не му давам! Няма да си тровя детето с химиите, дето ги изписват смотаните лекари!…

Напоследък има нова тенденция. Вегетарианки с дечица, дето само не са прозрачни вече от ядене на треволяци. А после се чудят защо им се разрушават зъбите. Вчера на детето на една такава престъпничка се наложи да му извадя три зъба и да му правя протеза. На седемгодишно дете!!! А после – не бива да се отнемат деца от родителите! На цигани да го бяха дали да го гледат, по-здраво щеше да е!

– Докторе, казаха ми едно народно средство за сваляне на захарта!

– Хм?

– Слагаш в кисело мляко овесени ядки, те набъбват и ядеш само това и нищо друго. Захарта ми слезе под 6!

– Че да бяхте яли само краставици, щеше и под 5 да слезе…

Ако е диета, посмъртно не могат да я спазват. Но ако е народна медицина…

Идва поредният за вземане на кръв по линия ежегоден преглед към местоработата. Посягам да му почистя пръста със спирт – той си дръпва ръката и изригва: „Какво сте ме замацали с тая химия? Кръвта ще ми отровите, един Господ знае какво има вътре!… Дезинфекция ли? Изчакайте малко, ей сега ще я промия с урина, тя нали е серилна…“ (Вероятно има предвид стерилна.)

– Много ме сърби коремът! Можете ли да ми изпишете тавежил? Четох в Интернет, че помага!

– Не, няма да ви го изпиша. Ще се мажете с ей това кремче, и ще четете по-малко в Интернет. – (Човекът просто има екзема, вероятно от триенето от колана.)

– Ма големи сте неграмотници значи! Кво ви учат вас по шест години, не знаете един сайт да отворите и да прочетете! Вие ако сте лекари, аз съм сто пъти лекар, така да знаете…

Аз съм Ахмед

January 13th, 2015

Става дума за Ахмед Мерабет – полицаят, когото братята Куаши убиха, след като разстреляха редакцията на „Шарли Ебдо“. Мюсюлманин. Точно толкова жертва на терористите, колкото и карикатуристите от редакцията. И точно толкова заслужил да бъде почетен.

Често заявяваме: „Защо всички терористи са мюсюлмани? Защо няма християнски или еврейски терористи?“ Сякаш Брайвик, който изби седем пъти повече хора от братята Куаши – деца, непровинили се с нищо пред никого – не го направи в подкрепа на християнската кауза, каквато я вижда той. И сякаш фундаменталистите, които замерят с камъни минаващи през Меа Шеарим „недооблечени“ (с непокрити глави, къси ръкави или поли не до земята) жени, не са най-евреите, или поне така те мислят…. Бързи и умели сме да виждаме само каквото ни се иска. Или каквото се иска на който ни пие акъла.

Друго обаче е още по-важно. Пищим как Куаши избиха 12 християни (всъщност 11 християни и 1 мюсюлманин), но не и че в същия този ден други ислямски терористи избиха в Йемен над 40 мюсюлмани. Пищим как „Ислямска държава“ е избила десетки християни, но не и как е избила десетки хиляди мюсюлмани. Треперим хем от уахабизма, хем от иранската аятолащина, без да се сещаме, че враг номер едно за всяко от тях е не християнството, юдаизмът или дори свободомислието, а другото… Още подобни примери има колкото щете. Но за способните да мислят и от толкова вече е ясно – най-изстрадалата жертва на ислямските терористи не са християните, евреите или свободомислещите. Най-изстрадалата им жертва са обикновените, свестните, достойните мюсюлмани.

Често заявяваме: „Това е война!“. Добре де, как постъпва един разумен военен? Опитва се да привлече съюзниците на противника да минат на негова страна, или се опитва да изгони своите съюзници да минат на страната на противника? Ако прави второто, за кого работи и срещу кого воюва всъщност?… Обикновените мюсюлмани са естествени наши съюзници в борбата срещу ислямските (и не само) терористи. За кого работят и срещу кого воюват тези, които с думи и/или действия се опитват да ги отблъснат от нас и пратят на страната на терористите?!

Някой може да възкликне: „Хитроооо! Вместо мюсюлманите да избиват нас, нека се избиват помежду си!“. Да, ама не. Ако някой мюсюлманин потрива ръце как Брайвик избива нас, а не мюсюлмани, колко симпатия ще е заслужил? Дали този човек не е просто друг Брайвик, който все още не е застрелял някого лично? Засега?… Тези, които искат мюсюлманите да се избиват помежду си, по същия начин са просто други терористи, макар и само по манталитет. Засега.

Затова и тази философия не работи. Обикновените мюсюлмани не са идиоти и я усещат много бързо. И реагират по естествения човешки начин… Живеем във взаимосвързан свят. Единственият начин да получим доброта, честност и подкрепа е да ги даваме. В конкретния случай – на обикновените мюсюлмани. Нека им помогнем да се справят с убийците си. Не защото така пазят нас, а защото те заслужават да не бъдат убивани. Да живеят спокойно и щастливо, да създават и да се радват на създаденото. Ние не само имаме морално право единствено на това, което даваме на другите – светът е уреден така, че то е, което ще получим от тях.

Затова и в Туитер съществува хештагът #JeSuisAhmed. Според мен човек, подкрепил #JeSuisCharlie, би бил щастлив да подкрепи и този. Религията и вярата нямат значение. Има значение единствено дали човекът е отвътре от достойните хора или от терористите.

… Да, съдя хората по това към коя позиция са се присъединили. Естествено, мотивите имат значение – поне докато носителят им не тръгне да убива хора, пряко или косвено. Но първото впечатление е позицията към събитие като разстрела на „Шарли Ебдо“. Тя е, която дели хората не по религия, а по същност.

Толерастия

January 11th, 2015

Напоследък българският Нет (и особено форумите и коментарите под новини) е пълен с термини от типа на „толерастия“, „либерастия“ и т.н. Сигурно много хора се интересуват от значението и произхода им. Този запис е за тях.

Тези термини са производни от кръстосване на понятия, които някой мрази, с думата „педераст“. Предполагам, че кръстосването е дело на различни хора, по различно време. Така че е интересно и полезно да се знае кои и какви са те.

Общото между тези хора очевидно е аналната фиксация. („Анална фиксация“ ще рече, че непропорционално и неоправдано голяма част от вниманието им я привлича едно определено отвърстие на тялото.) Какви са причините за тази анална фиксация не съм се запитвал, темата не предизвиква интереса ми. Но принципно изборът ми се струва сравнително тесен.

Друга прилика може да се потърси чрез това кой мрази думите „толерантност“, „либерализъм“ и прочее. Очевидно това са крайно консервативните и нетолерантни хора, които изпитват силно желание да манипулират другите и се чувстват в правото си да го вършат.

Като се обединят двете прилики, в български условия това указва предимно една определена категория хора – комунистическите политченгета. (Не пиша „бившите“, защото те стават бивши единствено в гроба.) Наблюденията ми го потвърждават. Тези, които папагалстват въпросните термини срещу заплащане, и тези, на които не им работи антивирусът, ги изключвам по подразбиране – те са проводници, не източници. Всички източници, които съм видял, са от споменатата категория. (Вероятно има и хора, които не са успели да се вредят тогава на служба и сега наваксват според силите си. Просто аз не съм попадал на такъв.)

Дотук добре. Аз обаче не съм от тази категория. Не страдам от анална фиксация и не съм крайно консервативен и нетолерантен. (Сигурно има и доста други хора като мен – всъщност, огромното мнозинство.) Така че си задавам въпроса – какво трябва да означава примерно „толерастия“ за мен?… Ето моят отговор:

Свободата на словото е основата на съвременната цивилизация. Тя е, която дава възможността да изкажеш каквото и да било или да извършиш каквото и да било. Тя дава както правото да изкажеш определено мнение, така и правото да го критикуваш или да изкажеш друго. Който призовава към ограничаване на свободата на изказване, отрича с това своето право да прави призиви.

(Често общества са въвеждали ограничения на свободата на словото под изключително благовидни причини. Понеже някои видове слово били много опасни и вредни. С много редки изключения тези видове слово не са се преследвали особено строго – но неугодните на властта, дори не опасни и вредни, са били гонени чрез инструментите на ограниченията безмилостно. А неугодни на властта почти винаги са се оказвали тези видове слово, които пречат на шепичката властници да гази, ограбва и съсипва хората… На всяко от изключенията се падат стотици примери за правилото. Иначе казано, историята е отговорила на въпроса за ползата и вредата.)

Оттук идва един важен извод: който призовава към ограничаване на свободата на изказване всъщност призовава тази свобода да бъде отнета на другите, но разрешена на него. Иначе казано, да бъде поставен над другите и да има права, които те нямат. Призовава към общество на неравенството – дали робовладелско, феодално, комунистическо, олигархично или друго, е въпрос на детайли.

Къде е вредата от това? Обществата на неравенството се отличават с много по-лош живот, нисък стандарт, вътрешни противоречия и всичко друго, което сме щастливи, че вече е минало. (Или се гневим, че все още е настояще, именно понеже обществото ни все още е до голяма степен общество на неравенството.) Превръщането на обществото в такова е началото на връщане към Средновековието. Също така, тези които искат да са поставени над другите не са морални и етични хора и надали биха проявили грижа и отговорност за поставените под тях. Харесва ли ви идеята да сте крепостни селяни на аморални и безотговорни феодали? Дори ако ви обещават реки от мед и масло и носене на ръце? Ако да… простете, но не ви работи антивирусът.

Ето затова тези, които призовават към ограничаване на свободата на изказване, са изключително опасни за всяко общество. Терористи, които успеят да взривят бомба, могат да убият стотици хора. Ако успеят да взривят атомна централа, могат да убият хиляди и да затруднят живота на милиони. Нетолерантните обаче, ако успеят да постигнат целта си – общество на неравенството – ще съсипят живота на всички нас. Затова и те са много, много по-опасни от терористите.

Това е и причината толерантността към подобни хора и изказванията им да е изключително опасна за всички нас. Несравнимо по-опасна от толерантността към терористи. Ако на света съществува наистина опасна и недопустима толерантност – такава, която заслужава името „толерастия“ – това е толерантността към пропагандиращите нетолерантност и ограничаване на свободата на словото.