Нааааай-сетне! :-)

http://wikileaks.zavinagi.org!

След дълго бавене най-сетне вече е онлайн.

Историята на забавянето е весела и поучителна. Направо пример за това как проблемите в комуникацията пречат на действието на конспирациите. 🙂

След като инсталирах системата и подадох данните й за качване на нещата, внезапно ми трекна идеята – как така ще пускам на мой компютър нещо, без да го погледна? Ами ако междувременно са им направили тихомълком тараш, намерили са частния ключ и сега качват някакви гадости? Параноята в такива случаи е не просто полезна, а спасяваща… Тихомълком chroot-нах rsync-а към друга директория, и седнах да гледам какво точно ще потече. Ако е каквото трябва, връщам нещата, и всичко е наред. 🙂

Седнах и зачаках. Първия половин час не стана нищо. След това телефонът ми звънна, потекоха предсмъртни вопли и гърчове, и се изстрелях да психотерапевтирам клиента, за да си опазя договора с него… Върнах се след три часа.

За да установя, че екипът на Уикилийкс (също параноици, и също основателно) е качил през rsync-а един пробен файл, погледнал е през браузера, видял е, че го няма, и се е отказал. 🙂

Изсипах куп проклетии, пренастроих обратно нещата и подадох огледалото за запълване отново. След като след 6 дни чакане нямаше нищо, реших да взема мерки, и звъннах на една златна душа, която поддържа друго огледало на Уикилийкс. Правилото е старо, но желязно – ако нещата не стават, обърни се за помощ към някой, който после ще ти се смее. Нещата моментално стават.

Човекът веднага се зае да прави публичен ключ, за да ми помогне. Не се наложи. В момента, в който му затворих телефона, на списъка на top внезапно изникна rsync, и съдържанието потече. 🙂 Звъннах обратно, извиних му се, и се насмях едно хубаво.

А междувременно огледалата са вече над 2000, и продължават да се роят. Появяват се и други инициативи, насочени към други утечкаджийски нужди – OpenLeaks изглежда чудесна идея, а сигурно ще има и други. Колкото и да не ми се вярваше, и сигурността на balkanleaks.eu е сериозно пооправена – вече е статичен сайт, хостнат на отделна машина и конфигуриран доста по-прилично. Пробвах се да вляза по лесния начин – не успях. 🙂

И една малко по-мрачна новина. Излязоха данни, че тихомълком grand jury-то на САЩ се е събирало някъде да обсъжда как точно да съди Асанж. А това са хора, чието време не се губи за несигурни неща. Иначе казано, екстрадирането му в САЩ вече е договорено с шведите. (Което и доказва за един излишен път защо главната следователка на Швеция внезапно преповдигна напълно абсурдно обвинение. Очевидно целта е не Асанж да бъде осъден, а просто да бъде докаран до шведска юрисдикция, за да може да бъде ефективно предаден на американците.)

Изводите от тази новина са още по-мрачни. Както и да се извъртат нещата, Уикилийкс са де факто в ролята на журналисти – публикуват неща, които някой друг им е пратил. Те нямат легален достъп до секретни неща, за да могат да бъдат нарушители на секретност. И като журналисти, имат правото да не разкриват източниците си дори пред съд. Всеки опит да бъдат съдени в САЩ, независимо по какви обвинения и под каква форма (всяко законодателство е достатъчно голямо, за да съдържа неща, по които можеш да съдиш и джуджетата от приказките), по същество ще представлява пряка отмяна на Първата поправка към конституцията им.

А това, както и да го погледнеш, означава точно едно – върхушката в САЩ действа по сталинско-брежневски. Звучи невероятно, невъзможно и умонепобираемо, но е трудно човек да спори с фактите. А ако върхушката може да си позволи да действа така, значи тя е по-силна от обществото – тоест, не то ще я оправи, а тя ще потопи в авторитаризъм и него.

Стига се до парадокс – на времето американците трепереха от Сталин в Москва, а сега си имат цяла мафия сталиновци във Вашингтон… Да, демократичната традиция в тази страна е огромна и дълбоко вкоренена, и няма да може да бъде унищожена лесно и бързо. Но когато, както е казал мъдрият чукча, “налице е тенденция”… 🙁

Ако не съм прав в мрачните си прогнози, ще съм много щастлив. Боя се обаче, че е доста вероятно да съм прав…

Ще видим.

18 thoughts on “Нааааай-сетне! :-)

  1. Жилов

    Образният език подвежда – Сталин все пак е отговорен за унищожаването на живота (във всеки един смисъл на тази дума) на твърде много хора, и не е толкова лесно някой авторитарен властимащ да го настигне.

    Reply
  2. Григор Post author

    @Жилов: Само в Ирак американската политика е отговорна за унищожаването на живота на между 20 и 30 000 цивилни (смята се, че толкова живота са можели да бъдат спестени от общо 66 000-те избити цивилни, ако американците ги беше поне малко грижа за иракчаните).

    Още е далече от постигнатото от Сталин, но не може да се отрече, че хората се стараят… 🙁

    Reply
  3. JJ

    Те няма да го накарат да си признае пред съд. Ще насрочат дело някъде в бъдеща и далечна дата. Ще го закарат в някой филиал на “Гуантанамо” и докато чака съдебната си поява ще го питат много пъти по различни начини един и същи въпрос – Кой е информатора?. Докато накрая му омръзне или рухне и им каже. После смешно дело, смешен съдебен състав, смешна 1-2г присъда и инцидент в затвора. Дано съм лош пророк, и дано във филмите преувеличават действителността твърде много.

    Reply
  4. ~!@#$%^&*()_+

    интересни са шведите, дето толкова се фукат със свободата си, преди thepiratebay, сега това

    Reply
  5. Пешо

    Ако върхушката в САЩ действаше по сталинско-брежневски, въпросния Асанж отдавна нямаше да го има. И то без затвори и процеси, примерно щеше да катастрофира пиян или да се удави.
    Щом са се събрали да бистрят как да го прецакат законно, значи все пак нещата още са наред. Между другото не виждам за какво биха го осъдили в САЩ, след като самият той не е извършил нищо незаконно, просто е направил публично достъпни неща, предоставени от друг.
    Ако го екстрадират и съдят, със сигурност няма как да спечелят каквото и да било от това. Само ще придаде още тежест на документите, и за тях ще се говори много по-дълго. Правилната стратегия в случая е да се мълчи, още повече в разкритите документи няма нищо чак толкова сензационно. Както се вижда, телеграмите вече изпадат от новините, и медиите обръщат внимание най-вече на разни пикантерии в тях. Цялата работа е все още във фокуса на вниманието не заради самите документи, а заради съдебните разправии и смехотворните обвинения за некачествени презервативи 🙂

    Reply
  6. Григор Post author

    @Пешо: Призивите на водещи американски политикани това да се случи с Асанж са достатъчно много. Ако Асанж не беше във фокуса на медиите от целия свят, отдавна щеше да се е случило. Или ако беше в САЩ. Тоест, приликата е пълна.

    А в разкритите документи има предостатъчно сензационни неща. В много от тях – наистина нищо. В много други – неща, които говорят чудесни неща за САЩ. В някои обаче разкритията за корупцията и авторитаризма на правителството им са ужасяващи.

    В краткосрочен план наистина само губят, ако го довлекат и съдят. В дългосрочен обаче печелят: създават прецедент, на базата на който могат да съдят всеки, разкрил “засекретени” престъпления. А ако правителството подхожда в дългосрочен план за такова нещо, това вече говори доста неща. И нито едно от тях не е добро.

    Reply
  7. Вени Марковски

    Григоре,
    явно не познаваш системата в Щатите, за да напишеш това: “Излязоха данни, че тихомълком grand jury-то на САЩ се е събирало някъде да обсъжда как точно да съди Асанж.”
    Би ли публиувал източник, защото може би не си го разбрал точно или източникът не заслужава доверие?

    Reply
  8. Itilon

    Да кажа само, че няма такова нещо като “grand jury-то на САЩ”. Grand jury по принцип може да има за почти всяко дело (не съм съвсем сигурен за случаите, в които става дума за misdemeanours, де) – неговата задача е чисто и просто да определи дали има достатъчно доказателства за започване на процес. Впрочем участниците във всяко grand jury, ако не греша, подобно на тези във всяко друго, са обикновени американски граждани.

    Така че няма никаква конспирация, ако има заведено обвинение, да има и подобно събиране. Статията, която цитираш бтв, никаде не казва, че журито “се е събирало някъде да обсъжда как точно да съди Асанж”. Ся, разбирам, че е болна тема, но за мен не е редно да хвърляш дотолкова подвеждащи твърдения по подобен начин (казвам го при цялото голямо уважение, което изпитвам към този блог – моля да не се тълкува като заяждане, понеже не е!).

    Другото, което ми се иска (отново) да вметна, е, че цивилните жертви в Ирак не са 66 000. По различни проучвания са някъде между 151 хиляди и малко над един милион. Така че на всеки убит от “американците” (слагам кавички, защото повечето “американски” жертви всъщност са убити от иракските сили за сигурност) се падат грубо казано между 2 и 15 жертви на терористите – два пъти повече щом смяташ, че половината животи не са могли да бъдат спасени. Това не оправдава никого, разбира се, но е редно да се споменава винаги! Поне според мен!

    И само един въпрос – в кои точно грами има ужасяващи разкрития за авторитаризма и корупцията в САЩ? Много държа да ги прочета, че ми е интересна тема! 🙂

    Reply
  9. Григор Post author

    @Itilon: Доколкото ми е известно, участниците в grand jury НЕ са обикновени американски граждани, а съдебен състав. (Да не се бърка със съдебните заседатели, които са обикновени американски граждани, по възможност максимално сродни като професия и пр. на подсъдимия.)

    Да, статията не казва, че са се събрали точно за това. Събрали са се, за да обсъждат недостига на коминочистачи в Патагон Вилидж, щат Мериленд… Извинявай за иронията, ама сериозно, за какво според теб са се събрали?

    За броят на цивилните жертви в Ирак – цитирах официалната статистика на САЩ, извадена от публикуваните материали (може и да не е вярна – с нея разполагах в момента). По памет, тази статистика изброява общо около 109 000 жертви. От тях около 24 000 са “терористи”, към 15 000 са “иракски сили за сигурност”, към 6 000 са съюзнически войници, останалото са цивилни граждани. От цивилните граждани, колкото и да е странно, надали и две хиляди са жертви на “терористите”, основно при атентати в големите градове, по-малко при убиване из провинцията на цивилни, заподозрени в изменничество или шпионаж в полза на правителствените сили и съюзниците. (Реално терористите са взели още между 5 и 10 000 де факто цивилни жертви; тези обаче са се водели като някакви – доброволни помощници и пр. – към правителствените сили, така че влизат в тяхната бройка.)

    Така че колкото и да е странно и ужасно, май терористите са отнели порядък и половина по-малко животи на цивилни иракчани, отколкото съюзниците. Това съотношение има подкрепа и през друга засечка – погледни избиванията на съюзници помежду си. Жертвите гонят сто. То не бяха британски войници, то не бяха италианските преговарящи, дето освободиха Ориана Фалачи… И като правило американци избиват други. Мой познат, бил в Багдад, ми е казвал, че там американците стрелят буквално по всичко, което им се стори подозрително. Някой си бръкнал в джоба, докато идвал към пропускателния пункт. Някой се почесал по главата по-особено. Някоя забулена жена била по-едричка… Разследване после няма. Забравете този случай.

    За авторитаризма и корупцията в САЩ – достатъчно можеш да прочетеш по вестниците, там няма нужда от грами. Четеш съобщенията за реакцията на правителството им на разкритията от Уикилийкс, и си правиш изводите. Четеш как Paypal, Visa, Mastercard и пр. са прекратили плащанията към Уикилийкс, и си правиш изводите. Ако не можеш да си ги направиш, прилагаш правилото “мечката ака ли в гората”.

    @emo: Такива случаи има и в най-демократичните държави. Просто там хората не се дават на сплашване, а съдят в отговор, и канят медии и наблюдатели от чужбина да присъстват. Затова и държавите им са демократични, а такивата случаи са редки.

    Reply
  10. Itilon

    Григор, при цялото ми уважение точно 15-секундно търсене в интернет следващият път ще те спаси от писането на глупости: http://campus.udayton.edu/~grandjur/faq/faq1.htm . Ще ти цитирам по-важните пасажи:

    “A grand jury is a group of people that are selected and sworn in by a court, just like jurors that are chosen to serve on a trial jury (such as the jury in the O.J. Simpson criminal case or in the Louise Woodward (“au pair”) murder case). In fact, the grand jurors are usually chosen from the same pool of people that provide trial jurors: A judge selects and swears in a grand jury, just like judges select and swear in trial juries.”

    “Unlike trial juries, grand juries don’t decide if someone is guilty of criminal charges that have been brought against them. Grand juries listen to evidence and decide if someone SHOULD be charged with a crime.”

    Това за жертвите е толкова далеч от всяка (документирана) истина, че не си заслужава коментара.

    Що се отнася до грамите, първо пишеш: “А в разкритите документи има предостатъчно сензационни неща. В много от тях – наистина нищо. В много други – неща, които говорят чудесни неща за САЩ. В някои обаче разкритията за корупцията и авторитаризма на правителството им са ужасяващи”, но като ти искам конкретика стигаш до: “За авторитаризма и корупцията в САЩ – достатъчно можеш да прочетеш по вестниците, там няма нужда от грами”.

    Изобщо, малко ми е тъпо, че блогър, който уважавам и който даже създаде Wiki срещу манипулациите, си позволява да използва толкова евтин подход. Осъзнавам, че въпросът ти е важен, но истината е по-важна!

    Reply
  11. Григор Post author

    @Itilon: Трудно ми е да си представя, че grand jury може да бъде secretly empaneled, ако се избира от the same pool of people that provide trial jurors. Иначе казано, това grand jury няма как да се състои от “обикновените американски граждани” – трябва да е доста повече от обикновено selected. Да е изключението от usually-то, с всички изводи от това. Един от които е, че цитираният от теб пасаж обяснява какво е положението usually, тоест не важи в случая.

    А има и други. Например, откъде шведските власти знаят за това тайно събиране, за да го кажат на адвоката на Асанж. И как това им предварително знание ще се свърже с това, което ще направят покрай обвиненията, каквото и да е то…

    Това за жертвите е съгласно документацията от разсекретените телеграми. След като ще обвинявам, че някой е говорел едно, а е знаел съвсем друго, е редно да използвам информацията, която той е знаел. А оттам вече съм длъжен да използвам тези сведения за жертвите, когато смятам колко от тях не биха пострадали. И подозирам, че те са доста близки до истината, тъй като американските дипломати нямат навика да лъжат правителството си с порядъци. Може би малко над един милион да са жертвите включително и по време на управлението на Саддам?

    Ако искаш конкретика точно от публикуваните телеграми за авторитаризма и корупцията на американското правителство, би могъл да започнеш с нареждането на Хилъри Клинтън дипломатите в ООН да бъдат подслушвани, следени, да се събират координатите им и дори генетични проби от тях, и т.н. (Ако не разбираш какво е авторитарното или корумпираното на това, погледни условията, които правителството на САЩ се задължава да осигури на Обединените нации, за да бъдат на американска територия – срещат се из Нета.) Би могъл след това да минеш на различните телеграми, които рапортуват кой средноазиатски президент какви кьорсофри устройвал и какво правел на тях, и да пробваш да се досетиш какво са правели американските дипломати на тези кьорсофри. (Подсетка: едва ли са ходели на тях, за да гледат кючеци и да се тъпчат с лакомства.)… Вярно е, че реакцията на американското правителство, отразена по масмедиите, илюстрира авторитаризма и корупцията му далеч повече от тези грами. Но и в тях има предостатъчно (и още ще излиза).

    Проблемът е именно, че истината е важна. Но не винаги е сервирана на тепсия. Както писах и в записа, и в предишния коментар, понякога се налага да се замислиш ака ли мечката в гората. Съжалявам, че ти противореча, но… 🙁

    Reply
  12. Itilon

    Уфф, не ми се коментира! Дадох ти линк, от който поне отгоре-отгоре да се образоваш, но ти продължаваш да си изсмукваш неща от пръстите, а това просто не е редно! 🙁 Но понеже, вярвам, че способността да признаваме грешките си е от изключително значение за всеки честен човек, а адвокатският екип на Асандж собственоръчно вече опроверга твърденията за Grand Jury, наричайки ги “purely speculation”, ми е безкрайно интересно дали ти ще имаш доблестта да го напишеш! 🙂

    Reply
  13. Григор Post author

    @Itilon: Прочете ли какво съм написал? Май не.

    Като начало, обясних ти защо цитираното от теб не е приложимо към този случай – а именно, защото то описва правилото, а той е очевадното изключение.

    Като продължение, повдигнах интересен въпрос – откъде шведските власти знаят за това тайно grand jury, за да го кажат на адвокатите на Асанж. Нещо като отговор получих – че адвокатите му опровергали тази информация – но не можах да открия никъде из Нета вестта за опровергаването. Би ли дал линк? Странно ми е, че с вестта за наличието му е пълно навсякъде, а другата я няма никаква.

    Между другото, имаш и отговор защо използвам точно тези числа за брой на жертвите, и в кои точно разкрити телеграми можеш да прочетеш инфо, което дава изводи за авторитаризма и корупцията в американското правителство. Не съм изсмукал от пръстите си нито данните, нито телеграмите – има ги из Нета масово, и е лесно да се намерят. Така че се надявам да си доволен.

    Reply
  14. Itilon

    Ти си интелегентен човек! Затова ми е много трудно да повярвам в това, което прочитам. За начало просто като напишеш Assange и purely speculation в Google, ти излизат (поне) 10 страници с линкове към една и съща информация на десетки места. Не мога да си представя как си започнал да търсиш из Нета, ако не така. Все пак ето първият появил се линк: http://www.salon.com/news/politics/war_room/2010/12/14/assange_grand_jury_rumors.

    Обяснението ти защо цитираното от мен не е приложимо в случая, само демонстрира невежество. Затова те помолих да прочетеш повече за това какво представлява Grand Jury-то – не заради мен, а понеже всеки, който има поне някаква идея от функционирането на англосаксонската правна система, добре ще се посмее. А останалите хора ще бъдат (и вече са) изманипулирани, което не вярвам да е целта ти. Както и да е – да не знаеш нещо не грях, но да отказваш да го научиш в подобен контекст ми е проблем.

    (Например, ако се зачетеш подробно, ще установиш точно в какъв контекст е използвана думата “usually”, както и че всяко Grand Jury ВИНАГИ се избира на принципа на обикновеното такова. Ще разбереш още и че по закон заседанията му са тайна, например, което е достатъчно за някой незапознат да се обърка. Но най-важното – което ще потретя – е, че Grand Jury-то никого не съди, което прави написаното от теб невярно. То си има конкретна функция, от която няма изключения. И ако беше свикано наистина, само щеше да е признак, че в САЩ законът се спазва.)

    За жертвите: имаше време, в което работех в международния отдел на БТА. Та, там доста се интересувахме да пускаме дописки за терористични актове в Ирак и не си спомням да е имало ден без такива (това беше преди две години все пак – сега е по-спокойно). Да оставим това, но понеже с един приятел бяхме МО и ни беше много интересно водихме нещо като статистика. Имало е СЕДМИЦИ, в които броят на убитите от терористи граждани е надхвърлял хиляда. Не знам колко трябва да е незаинтересован човек, за да поставя общата цифра на 2000.

    Бтв, като ти четох коментара онзи ден, направих това, с което обикновено започвам – погледнах в Wikipedia. Та там на едно място имаше списък с по-важните документирани атентати – по пет-шест от всяка година – тези с повечето жертви (т.е. 50+, в разни случаи и над 100). Дори избитите само при тях надхвърлят В ПЪТИ тези 2000. Вярвам, че можеш да работиш с Wikipedia и не ти трябва линк, нали?

    Телеграмите: много мога да говоря за изводите от тях, но в случая не мисля, че са обект на спора, така че няма! В крайна сметка никой не твърди, че в американското правителство (или в някое друго) няма корупция.

    Reply
  15. Григор Post author

    @Itilon: Прочетох линка, но не намирам там нищо ново. По същество той казва, че адвокатите на Асанж нямат официално юридическо потвърждение за организирането на секретно grand jury (съжалявам, че изречението звучи подигравателно, не това е целта – просто показвам, че написаното е нормално). Така че дотук – нищо, което да не е ясно още от съобщението, че има информация за събирането на такова… Добре. Ще мине време, ще се разбере. Да си поговорим тогава пак?… Също, и през ум не ми е минало да твърдя, че то съди някого – напротив, навсякъде пиша, че то касае повдигането на обвинения, а не издаването на присъда по тях. И да, с удоволствие бих написал в блога си новината, че адвокатите на Асанж нямат официална информация за организирането на секретно grand jury по въпроса, но всички читатели ще ми се смеят. Познай защо.

    Поиграх си да чета за grand jury специално. Уверих се, че usually означава точно това, за което говоря – че може да има изключение от правилото за “judged by peers”. По закон заседанията му са тайна, но фактът на свикването му (за който говори Марк Стивънс, че е секретен) не е. А то е секретно (което не е нарушение на закона, но е изключително необичайно, особено за световно публичен проблем), тоест надали има как да е организирано с хора, сходни на Асанж. Тоест, колкото повече чопля тук, толкова по-ясно става това, което казах отначало – това grand jury не е обикновеното, свикано по обичайната процедура. За да повярвам, че задачите му ще са обикновените, трябва днес сутринта да съм се излюпил от розово цветче. Логичният вариант ми се струва друг – че то е свикано не за да прецени дали той трябва да бъде съден, а за да намери начин как да бъде… Както и да е. И това ще се разбере, нали?

    За жертвите – не оспорвам, че който и да било друг освен щатските дипломатически служби може да има други данни. Просто подозирам, че техните са верните. По простата причина, че тяхната работа е да кажат на правителството си истината, а работата на данните, публикувани за масова употреба, е да наплашат хората какви кървави престъпници са терористите. (Или да обяснят, че Ирак имат купища ОМП, и т.н.) Плюс това, повечето тежки атентати са срещу пунктове на съюзническите или иракските сили, и съответно загиналите се водят не-цивилни (освен за пропагандни цели); атентати, в които са пострадали от порядъка на сто цивилни има, но са наистина малко.

    Телеграмите доскоро бяха обект на спора – а именно, съдържат ли данни за корупция и авторитаризъм на американското правителство. Вече не са, защото посочих конкретни примери. И изводи от тях, уви, има предостатъчно.

    Reply

Leave a Reply to Пешо Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *