Разход на гориво

Преди към два месеца ходих да купя компютър на моя позната. Така се случи, че отидохме с нейната кола. Пътем тя неведнъж се оплака, че колата й харчи много, и ме гледаше с надежда да й подскажа някакво решение. Като я гледах как кара, решението беше очевидно – въпросът беше как да го предложа на независимото и ултра-самостоятелно нейно мислене.

Докато сглобявах компютъра на масата й, отбелязах:

– Права си. Десет на сто е доста разход за количка като твоята, дори на градско.

– А как да го намаля?

– Мислила ли си да сложиш газова уредба?

– А, не! Аз бомба в колата си не слагам!

– Чак пък бомба…

– И плюс това в повечето подземни паркинги не пускат коли с газови уредби. А често ми се налага.

– Да, това вече е аргумент.

– Тогава какво ще ме посъветваш да направя?

– Ако пробваш да караш по-икономично? Гледам, че бая…

– Че как по-икономично? Двигателят си е двигател, нали? Като работи, консумира, нали? Вечни двигатели няма! Пък няма как да го изключвам, докато карам. Не става!

– Ама ако все пак примерно не настъпваш газта толкова, ако пускаш по инерция по нанадолнища…

– Тия ги пробутвай на някой друг. Съседът ми е двайсет години автомонтьор, сто пъти съм го разпитвала, докато ми обясни истината.

Този разговор ми напомни един друг подобен, който касаеше пушещо захранване. Секунда-две по-късно споменът донесе и вдъхновение:

– Амиииии… То разходът не идва от двигателя!

– Така ли? Че от какво тогава идва?

– От, ъъъъ, спирачките!

– А стига бе! Не може да бъде!

– Може, естествено. Помисли си, когато колата се движи, колко енергия е необходима, за да бъде спряна! Тази енергия идва отнякъде, нали? Познай откъде!

– … … … И мислиш, че големият ми разход на бензин е от това?

– Разбира се! Пробвай да караш, като ползваш спирачки колкото се може по-малко. И спиране с двигател също, то също е вид спирачка.

– И то ли?

– Разбира се! Не си ли чула как реве двигателят, като спираш с него?

– Оооо, да! И аз се чудех защо, а то защо било!… А как да спирам тогава?

– Няма как да не спираш хич. Ако имаше, колата ти нямаше да харчи изобщо. 😉 Но като внимаваш как и колко ускоряваш, избягваш много от спирането. Ако не настъпваш колата много, няма нужда да спираш много. Ако ускоряваш постепенно, забелязваш нуждата от спиране по-отрано и спираш по-малко. И т.н.

– Ама… сигурен ли си? Че моят съсед казва, че е от двигателя.

– Ако не вярваш, питай го. Кажи му какво съм ти обяснил и го питай дали е вярно.

… Преди няколко дни момичето ми се обади:

– Можеш ли да ми обясниш как да си свалям торенти? А, и много благодаря за съвета за спирачките! Питах моя съсед и той каза, че си абсолютно прав. И аз пробвах, и напоследък колата ми харчи под осем на сто! Златен си!…

… Така че, ако не знаете, съм не само компютърджия, но и експерт-автомонтьор, специалист по икономия на гориво!

🙂

33 thoughts on “Разход на гориво

  1. юлий

    Тънка усмивка, се въртеше на лицето ми през цялото време, докато четох. Според мен си решил проблема с елегантен хак.

    Reply
  2. Григор Post author

    @юлий: Така е то – насила те правят хакер напоследък!

    @Виктор: Ами зависи колко използвам спирачките. 🙂

    Reply
  3. Виктор

    Едно време, 80 и някоя година беше, в БТА Паралели гледах едни електромобили. Статията беше със заглавие “Автомобилите, които никой не иска”. Жалко, че още не ги искат… Да гориш бензин си е някак неекологично… То изобщо какво ли пък е екологично. Страшно ми е неудобно като си пускам климатика и се чудя едно време как сме живели без хладилник. Имам “Мраз 150” на 40 години някъде и пак ми е неудобно, че сигурно харчи повече ток, отколкото някой нов. Ама смея ли да купя нов? Я изкара 4 години, я не. Тоя “Мраз 150” е с румънски компресор. Ето това е, Румъния и България, хобот за хобот във вековете. Филипс било качествено, това било, онова било… 🙂

    Reply
  4. Данаил

    Разхода на днешните коли вече се измерва не в литри/100км, а в лева/100км . А доста от съвременните шофьори не жалят никак колите си. Така е като първата си кола са получили от родителското тяло и едва след време осъзнават, че колата не е просто “качваш се и караш”
    @Виктор относно електромобилите има един голям и труднорешим за момента проблем – батерия която да осигури пробег от над 100км със скорост около 130км/ч. За жалост патента на технологията, която може да ни достави такава батерия, се държи от Шеврон , а те печелят парите си от нефт и природен газ.

    Reply
  5. Виктор

    Така е то… като не оценихме на времето онзи наш учЕн, който подпали вода по телевизията на екофорума… По-възрастните сигурно си спомнят. Сипна нещо в една бака с вода и я запали. 🙂

    Reply
  6. Шapкан

    не е проблем в патента, а в липсата (засега) на такава технология.
    (защото нейна вариация, доразвиване, би заобиколила патентите)
    Просто в енергийни проекти, които дават автономност и удрят монополизма, не се влагат средства за изследване.
    Вероятността доморасли гении да изобретят пробив към бъдещето в гаража си е твърде твърде малка.

    митовете и легендите – как хубаво виреят на почвата на информационното задръстване при почти пълна необразованост (способност да се мисли системно и критично)!

    Reply
  7. Божо

    @Виктор – тия учЕни си имат едно друго наименование – шарлатани.
    Иначе този същият бая напредна в шарлатанията – потърси за “браунов газ”, да видиш колко е налазил в целия свят с далаверите си.

    Колкото до електромобилите поне за градски коли могат да стават, но е показателен примерът с Дженерал Мотърс, които бяха принудени да унищожат успешен модел…

    Иначе водороден автомобил може да се пусне още сега – хидридните резервоари могат да задържат водород за повече километри, отколкото бензиновите – бензин. Ама за това се мълчи … силно. Говорил съм с хора, а имам и малък личен опит, налагаше се преди години да пълним едни ампули с хидриди с водород.
    Вече целият процес с добиване на водорода, производство на батерии и зареждането им колко енергоемък и екологичен ще е не знам.

    Reply
  8. Кирил

    @Божо, водорода наистина е евтин и с него ще можеш да изминеш много голямо разстояние. За това колко е екологичен може да се поспори. Най-големият проблем с водорода е, че при катастрофа става опасно.

    Reply
  9. Божо

    @Кирил – ако забеляза, говоря за хидриден резервоар, не за бутилка.
    При катастрофа водородът си остава свързан в химично съединение.

    За екологичност, като гориво сам по себе си е възможно най-екологичното гориво. Виж начинът му на добиване може да не се окаже толкова екологичен, ама едва ли ще е по-неекологичен от начина на добиване на петрол.

    Reply
  10. Григор Post author

    @Виктор: Този номер с паленето на водата и аз го мога като цар. 🙂 Слага се в нея метален натрий, може и сплав с литий. Ако знаеш колко впечатляващо изглежда отстрани, ще се шашнеш…

    @Божо: Добиването на водород може да бъде несравнимо по-екологично от това на петрол. Водородът може да се транспортира по тръбопроводи почти без загуба и докомпресиране, заради много високата течливост (тръбите трябва да имат качествено покритие, иначе минава дори през много метали).

    Най-голямата мощност на движение в природата я имат океанските течения. Да се сложат генератори на тях би снабдило целия свят с енергия. Проблемът е как тази енергия да бъде докарана където трябва – често подходящото място за генератор е на хиляди километри от сушата. Тръбопровод за генериран на място чрез електролиза водород би бил чудесно решение.

    Друг въпрос е, че според мен бъдещето е не в повечето добив на енергия, а в по-оптималното й разходване. Ако къщата ти е изолирана както трябва, климатикът може да харчи по-малко от крушка. Ако колата ти тежи 50 кг. вместо 1.5 тона, ще те вози при 5 пъти по-малък разход. И т.н.

    А за хидридните резервоари – ровил съм доста, но единственото, което съм намерил, бяха шарлатании. Имаш ли реално, изпробвано инфо?

    Reply
  11. wn

    Човечеството трябва да се научи (ОТНОВО) да използува перманентното космическо лъчение, което непрекъснато пронизва нашата Планета.

    Подчертавам – не слънчевата енергия, а именно космическото лъчение, което не секва дори и когато е нощ и не виждаме слънцето. Световният Океан е естествения акумулатор на космически лъчения, с който разполага нашата Планета. Този факт може да ни подскаже някои възможности за решение на проблема.

    Пак повтарям – ние, хората, сме длъжни да си спомним безнадеждно забравения майсторлък на улавяне и рационално използуване на космическите излъчвания, кръстосващи пространството около нас, както са правили най-старите цивлизации на Земята, за които са останали само най-оскъдни спомени.

    … И не на последно място: да доразвием хубавата идея на Никола Тесла за пренасяне на колосални количества енергия по “безжичен начин”, за което засега опити се правят само в сферата на военните проучвания (в САЩ, Китай и Русия). Реши ли се тази задача за мирни цели, светът ще се преобрази: ще изчезне джунглата от далекопроводи за пренасяне на електроенергия, с която сега цялата Земя е обрасла и представлява чудовищно разточителство на метал (екзалтиращ единствено ромите, гдето практикуват култа “Металопреклонение”).

    Reply
  12. Димитър Василев

    Това е доста елегантен начин да промениш мисленето на човек. Дори не е манипулация – но е страхотно умение, особено при хора, които едно си знаят и не са склонни да променят гледната си точка. 🙂

    Reply
  13. Виктор

    Каква сила е била телевизията, Мандор, по онова време, щом си запомнил „Енерган“. Аз не помня нищо, само един чичко как направи нещо смешно, на което никой не вярваше. И два-три “Икаруси” в синьо бяха пуснали, говореше се, че били с газови двигатели, но аз не разбрах дали бяха наистина, и ако са били, защо след екофорума ги махнаха, отидоха, та се не видяха.
    Като малък имах една идея за акумулиране на енергия и още си я харесвам: Една конструкция, яка, достатъчно голяма и висока, да речем колкото къщата или малко повече, например четири стълба и една платформа най-горе, на която е окачена с някакви много яки вериги някаква много голяма тежест. И така, през лятото работят някакви слънчеви двигателчета и със съответната трансмисия малко по малко издигат тежестта. Като дойде зима, местят се едни лостове и тежестта, понеже вече е издигната, почва да се сваля по малко и да върти например един електрически генератор. 🙂 Ако бях добър по математика, щях да изчисля колко трябва да тежи тоя топуз и колко високо да се вдига, може би ще трябва половината чугун от “Кремиковци” да се вдигне до Черни връх. А може и да ме юрнат зелените, че ще изместя оста на въртене на Земята. И за батерия за волт и половина имах идея: Една много яка стоманена пружина в един много як патрон, и една манивелка, и въртиш, въртиш, да натегнеш пружината, когато си нямаш друга работа, после като се отпуска тая пружина върти генераторче и прави волт и половина. Но ме е страх нещо да не поддаде корпусът, да речем от остаряване на метала и да ме изпраска тая пружина през пръстите. 🙂 Няма как, за сега ни остава космическото лъчение, ядрената енергия и прочее умрели растения и животни. Като не съм учЕн, така е то, дрънкам си глупости. Имам значи екомислене.

    Reply
  14. JJ

    Имам сходен проблем, като този на дамата 🙂
    Всички приятели се надпреварват да ми се хвалят колко им са икономични автомобилите – то не беше 4.5, то не беше и под 4.0 разход дизел. Викам си: добре де само на мен ли ми се падат автомобили, които горят много? Знам как да карам умерено и колата ми е с борд компютър и при всичките тези условия комбиниран под 6.3 не мога да постигна, а автомобила ми е нов и относително икономичен. Та като се сетих за хвалбите за икономични коли присъщи и на авто форумите в главата ми изникна следния виц:

    В кабинета на лекар:
    – Докторе прегледайте ме, има ми нещо
    – От какво се оплаквате?
    – Ами всичките ми приятели се хвалят, че имат много любовници а аз не мога.
    Доктора се усмихнал и го отпратил
    – Ами гласните ви струни са наред, с говора нямате проблеми – хвалете се и вие.

    Заслужава да се спомене и феномена “фабричен разход” на автомобил. Не знам дали има някой, който да е постигнал нещо поне близко до него – за моя автомобил е ….4.5 извън града. Ако някой постигне нещо под 5, а даже и под 5.5 лично ще го закарам до която и да е точка в БГ.

    Хрумна ми и още нещо – ако искате автомобила ви да е 2-пъти по-икономичен намерете някой с който да пътувате и да си поделите разходите. А и пътуването ще е по-интересно и забавно. 🙂

    Reply
  15. wn

    @Виктор, това, за което говорите, е една хубава стара идея за акумулиране на електроенергията, получена от водните електроцентрали, която в моменти, когато не може да бъде изпратена до консуматорите, се препраща към помпена система за връщане на отработената вода обратно във водохранилището. Това, разбира се, е свързано с известни загуби, но то е един допустим компромис, като се има предвид, че се съхранява водна маса, която – особено в страните с по-сух климат, каквато за жалост се оказва, че е и България – е твърде проблематично да се събере по естестен начин (от валежи) за изискуемото време в основното водохранилище. Както виждате – идеята е същата, но в един не чак толкова “механически” аспект.

    Reply
  16. wn

    Възрастна дама в кабинета на лекар:
    – Докторе прегледайте ме, има ми нещо!…
    – От какво се оплаквате?
    – Ами… непрекъснато пърдя. Вярно е, че не се чува нищо и не мирише, но си пърдя! Ето и сега, докато разговарях с Вас, пръднах четири пъти…
    Докторът се усмихнал, предписал медикаментозно лечение и й казал да дойде след седмица на контролен преглед.

    След една седмица:
    – Докторе, откакто вземам лекарството, започнах да пърдя ужасно миризливо. Е, да! Наистина все така е безшумно, както преди, но тази миризма… Ах, тази миризма!…
    – Така, това е добре… Отпушихме Ви носа, сега да се заемем и със слуха Ви!

    Reply
  17. Mandor

    @Виктор: Както посочи Шаркан, опитах се да си направя шега с аналогичния сюжет в книгата „Енерган 22“ от Хаим Оливер.

    Reply
  18. Григор Post author

    @JJ: С борд компютър няма как да свалиш разхода особено – просто нямаш достатъчно контрол върху колата. Ако го имаш, умееш да караш добре (точно тази кола) и си съгласен на компромиси със скоростта, можеш да свалиш разхода дори под фабричния. Иначе, хвалбите във форумите са много често точно като този виц.

    Reply
  19. Божо

    А за хидридните резервоари – ровил съм доста, но единственото, което съм намерил, бяха шарлатании. Имаш ли реално, изпробвано инфо?

    Ами понеже записките ми бяха в шкаф в института, в който не работя повече от 3 години и даже да ида да ги търся, едва ли ще ги открия, чакам един колега да се върне от отпуска и да даде точни числа, предполагам че ги пази, та да се добие по-добра представа. Защото най-добре е да се говори с числа от конкретен опит, а не “едни писаха”.

    Reply
  20. ~!@#$%^&*()_+

    “скоростта убива”
    да ама не, убива рязкото спиране 😉

    Reply
  21. Григор Post author

    @Божо: Чакам инфо какъв точно хидриден резервоар е бил използван. 🙂

    @~!@#$%^&*()_+: Абсолютно! 🙂

    Reply
  22. Иван

    @Виктор, идеята ти изобщо не е лоша и много ми напомня на системите за натрупване на енергия с маховик. http://en.wikipedia.org/wiki/Flywheel_energy_storage . Накратко, тежък цилиндър, се върти във вакум, за елиминиране на триенето се ползва магнитно окачване. Ползват се за много неща, например: уеднаквяване на фазови разлики (помага когато събираш различни мрежи), стабилизиране на мрежовата честота, защита от пикови пренапрежения (от преходни процеси при включване/изключване на мрежи) и, разбира се, като метод за складиране на енергия. В статията се посочва една инсталация с 20 такива маховика която предоставя 20MW мощност, инсталирана в малко градче Стефан-таун щат Ню Йорк (1100 домакинства).

    Относно колите. Нека ви дам малко цифри, за да вървят сметките:
    – Двигателите с вътрешно горене имат теоретичен лимит от 40% ефективност, наличните са към 25%. Ракетен двигател би могъл да достигне 70%.
    – Типичен електромотор има към 85-90% КПД.
    – КПД на електролизата е между 50 и 80%. Ще ползвам по-голямата стойност, въпреки че по-малката е масова в момента.
    – Горивните клетки са голяма неизвестна. Ще приема че са в обхвата 40-60%. Има данни за по-добри резултати, но са или във фаза на разработка или включват други усложнения (e.g. турбина). Често издържат твърде малко (под 2г.) и са доста скъпи.
    – Модерен оловен акумулатор при оптимални условия (нормална температура) има към 70% КПД. Li-ion батериите имат КПД от 80-90%. Tesla примерно са ползвали лаптопски, сега има разработки които издържат по 10 години (80% заряд) и високи температурни разлики. Погледнете http://en.wikipedia.org/wiki/Electric_vehicle_battery .

    Така че:
    Гориво+ДВГ = 25% (работи в различни режими)
    Гориво+ДВГ+динамо+ел.мотор = 32% КПД (тук ДВГ работи винаги в оптимален режим)
    Ток+електролиза+ДВГ = 20-32% КПД
    Ток+електролиза+горивна клетка+ел.мотор = 30-50% КПД; При горивна клетка чудо(90%) ще имаме 70%.
    Ток+батерия+ел.мотор = 60-80% КПД
    Ток+eл.мотор = 85-90% КПД

    КПД-то разбира се не е всичко. До голяма степен по-малко КПД може да се компенсира с по-голяма плътност на горивото. H2 губи и в тази категория. Не съм го сложил в сметките, но разходите по втечняване и транспортиране на H2 са меко казано значителни.

    Относно водорода.
    Този коментар е добро резюме на основните положения http://hardware.slashdot.org/comments.pl?sid=457950&cid=22465964 . Накратко, H2 твърде труден за боравене, втечняването изисква много ниски температури и високо налягане(30K, 13Aтм). Пренася се с тръби, но в газова форма, което не е ефективно. Свързването на H с метали има част от недостатъците на батериите (голямо постоянно тегло, голям обем, 8 часа опасно зареждане заради загряване).

    Аз лично смятам идеята за свръхпроводниците за точно толкова трудно осъществима, колкото тръбите за течен водород, даже има планове за инсталации които комбинират и двете, като идеята е да ползват едно охлаждане. Технологията със свръхвисоковолтово постоянно напрежение предлага добри параметри при свръх дълги разстояния, стига да имаме достатъчно големи мощности. Тук можете да видите някои примери за съществуващи линии покриващи разстояния от 2000км -> http://en.wikipedia.org/wiki/High-voltage_direct_current .

    @Данаил, още EV1 с оловни акумулатори (японски) е имала пробег от 160км. EV1 GenII с NiMH батерии е с 260км пробег. Скоростта на всички модели е ограничена до 120км/ч, не че ще ти трябва повече за градско каране. За Li-ion батериите дават 320-480км пробег.

    Изводът. Водородните автомобили имат редица нерешени фундаментални проблеми върху които се работи от десетилетия без резултат. Съществуващите решенията са неефективни и(ли) твърде скъпи. Инфрастрактурата е несъществуваща и твърде скъпа. Свързването на H2 с C или N (метан, амоняк) предоставя значително улеснение за транспортиране и съхранение.

    Електромобилите от друга страна са технология която не само вече съществува, но е и достатъчно добра за употреба. Големият проблем при нея са батериите/акумулаторите, като в последните години се наблюдават значителни технически открития и подобрения. Цената на съществуващите ще продължи да пада. Навсякъде има ток, само трябва да се поставят повече контакти.

    Нещата биха били много различни ако примерно електромобилите можеха да се закачват към кабелите на тролеите. Или да се ползва нещо като две мантинели в средата на пътя вместо кабели. Или ако магистралите също са оборудвани с такива.
    Тогава пробегът на батерии няма да е воденичния камък който е сега.

    Не само това. Вече съвсем спокойно можете да си купите масово произвеждан хибрид, който поддържа зареждане на батерията от ел. мрежата (plug-in). Те са с по-малки батерии и издържат само 30-50км с едно зареждане, но за ходене на работа е напълно достатъчно. Достатъчно показателно е, че хората вече спорят дали спестените пари от гориво са достатъчни за да изравнят високата цена на тези автомобили.

    Reply
  23. Шapкан

    но остава проблемът с производство на енергия, подаването й в мрежата, от която електромобилите се зареждат.
    Но това са инфраструктурни проблеми. Те имат таван за усъвършенстване. Инфраструктурата силно зависи от социалния модел, той й поставя тавана.

    Reply
  24. wn

    Единствено анархистичният модел не поставя таван на каквото и да било, включително и на инфраструктурата. Но инфраструктурата е от сферата на материалния свят, а нищо материално не може да съществува без собственик. Следователно трябва да се съчетаят “анархизъм” и “собственичество”.

    Исторически е доказано, че оптимума на такова съчетание трябва да се търси у феодализма: социалният модел е децентрализиран в множество от феоди, чиито собственици – барони – въобще не се интересуват от евентуалния “централизатор” – краля – поради което от държавническата кралска гледна точка е налице не нещо друго, а именно анархия.

    Всеки барон – собственик на феодално владение си осигурява необходимата му инфрасруктура, която го прави по-неуязвим в неговата независимост.

    В бъдещия анархистичен модел на Новия Световен Ред обитаваният от всички нас Ойкуменон ще бъде поделен между НЕО-БАРОНИТЕ на бъдещето (някои от тях ще бъдем даже “цигански барони”) и така всеки локален анархо-владетел ще има грижата за осигуряване на енергийни, както и на всякакви други ресурси.

    Reply
  25. Иван

    @Шаркан, не съвсем.

    На доста места се споменава, че най-удобното време за презареждане на акумулаторите е през нощта. Нощният ток е евтин защото промишлените консуматори на ток не работят, а повечето централи веднъж влезнали в работен режим им е по-изгодно да работят вместо да спрат за няколко часа. Атомните централи са пословични с това, че винаги трябва да работят на номинална мощност.
    Консумацията при зареждане на хибрида Chevrolet Volt е 1-2kW, което е колкото малка печка, котлон, фурна или бойлер. Тоест консумацията на ток при приготвяне на вечеря след работа, ще е съразмерна на тази за зареждане на колите през нощта, дори ако всеки утре тръгне с хибриди.
    Вярно, търсенето на този ток ще вдигне цената му, но дотогава слънчевите панели трябва да са достатъчно евтини.

    Иначе методът чудо за производство на енергия се нарича Molten Salt Thorium Reactor.
    Ето ви добро резюме на предимствата http://www.ted.com/talks/lang/en/kirk_sorensen_thorium_an_alternative_nuclear_fuel.html .
    Ето статията за експерименталният реактор който е работел през 1960-те http://en.wikipedia.org/wiki/Molten-Salt_Reactor_Experiment .

    Тези реактори са толкова добри, че вероятно реакторите за ядрен синтез ще се считат за непрактични в следващите 100’000 години, дори да създадем технологията.

    Reply
  26. Шapкан

    и какво като е по-евтин?
    Представи си, че ВСИЧКИ зареждат нощем. следователно, нужно е повече мощност на електроцентралите, повече гориво за тях, по-стабилна инфраструктура.
    Съвременната индустрия (тежката, т.е. основната) работи денонощно.
    Изобщо, позоваване на икономически фактори е несериозно. Тъкмо поради икономически съображения не е изгодно да се произвеждат дълготрайни промишлени стоки.
    И трудно става да “налееш” в акумулатора малко ток, пък после двигателят да консумира много.

    във форума на клуб Иван Ефремов надълго и нашироко се водеха такива дискусии неведнъж. Уморително е да се повтаря едно и също.

    Reply
  27. wn

    Аха – и Шаркан започна да пее известния химн на Новия Световен Ред, в който се казва, че “икономика в съвременния смисъл на думата се прави с НЕКАЧЕСТВЕНА ИНДУСТРИАЛНА ПРОДУКЦИЯ” – бързо да се износва и да се троши, че да бъдат принуждавани пунгашите (тяхната мама тъпашка!) да купуват… Да купуват и пак да купуват, говедата му с говеда!

    Значи, удмуртският каган Шаркан ще ни бъде един от велможите, които подготвят нашето бъдеще! На това ли трябваше да му казваме “анархизъм”, или чисто и просто – АНАРХИЯ?

    Знаете ли, Шаркан, как е “нощ” на удмуртски език? Много лесна дума: “уй” – с впечатляващо тълкование и на български…

    Reply

Leave a Reply to Григор Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *