Свободният софтуер и комунизмът

През 1988 г. си разменях е-майли с един американски компютърджия и хакер. (Няма да пиша името му; тези, които са навътре в компютрите, не е изключено да са чували за него.) Когато му описах какво представлява социализЪма, той твърдо отказа да повярва. Експертите, които познавал, обяснявали съвсем друго – как при нас в соца всичко е общо, от мебелите през четките за зъби до жените и децата, как парите ги използваме само в общуване със Запада и как всички работим в тайната полиция… Така и не можах да го убедя, че аз познавам действителността около мен по-добре от него, който не я е виждал с очите си. Да не говорим, че „експертите“, от които е чувал за нея, очевидно също не са я виждали. И най-вероятно не познават човек, който да я е виждал наистина. Което изобщо не им пречи да се пишат експерти и хората да им вярват…

Когато чуя, че свободният софтуер е комунизъм („не е пазарен“, „прави се колективно“ и т.н.), често си спомням за онази размяна на е-майли. И хем се веселя, хем се ядосвам – глупостта със самомнение винаги дразни.

Преди много години бях писал една статия за икономиката на свободния софтуер. Оттогава обаче и аз научих доста, и икономиката на свободния софтуер се дообогати. Може би е време да напиша пак нещичко по въпроса. Не за фанатиците на свободния пазар или тези на регулациите, те са като всички фанатици – за тях Праведното Слово е Истина, а реалността – сън. (Или дори гнусна клевета срещу Словото.) За тези, които реално търсят аргументите на страните в спора, за да преценят сами къде е истината.

„Катедралата и базарът“

Фундаментален анализ на свободния софтуер като методология на създаване. Безсмислено е да го преразказвам – можете да го прочетете тук на български.

Нещото в него, което касае икономиката на свободния софтуер, е сравнението на двата модела на развитие – „катедралният“, прилаган широко в комерсиалния софтуер, и „базарният“, прилаган в свободния софтуер. Ще го преразкажа съкратено тук.

„Катедралният“ модел носи името си от приликата със строежа на катедрала. Цялата му организация е йерархична пирамида – от проектирането, през реализирането до тестването. Държи се на йерархия от началници, всеки от които разпределя задачи на подчинените си и изисква от тях резултати (най-често без да им казва нищо извън тяхната си задача). С редки изключения, командната структура е безпрекословна – или изпълняваш каквото ти нареждат, или си аут.

„Базарният“ модел пък прилича на арабски базар. Всеки пристига отнякъде, разпъва някаква сергия и излага на нея каквото има да продава. Организацията е колкото кефне на продавачите, а това обикновено не е много. Търпимостта към конкуренция и различия е много голяма. Секретността е нулева – всичко е на показ. Всеки се договаря с всеки както му падне, променя си плановете когато му скимне. Нови хора пристигат по всяко време, стари си тръгват когато им кефне.

Накратко – двата модела са едва ли не пълни антитези. Опитите да бъдат смесвани смело най-често завършват с неуспех. А опити има – за не-фанатиците е очевидно, че и двата имат предимства и недостатъци. И много често колективи избират да работят по единия, но се опитват да използват и полезното от другия. „Катедрални“ проекти въвеждат брейнсторминги за идеи и други форми на вътрешна конкуренция. „Базарни“ си изработват правила за договаряне и постигане на организираност…

В крайна сметка обаче комерсиален „закрит“ софтуер обикновено се прави успешно по „катедралния“ модел, а свободен софтуер – по „базарния“. Очевидно определена идеология на продукта изисква или работи най-добре с определена идеология и на производствените технологии. (Ако „идеология“ ви се струва твърде обременена дума, заменете я с „фундаментални принципи“ или каквото според вас отразява най-добре същностното съдържание на нещата.) Което само по себе си е интересен извод. При софтуера го забелязваме, защото там е най-очевидно – общите принципи се забелязват най-лесно в среда от максимум идеи и минимум материален баласт, а производството на софтуер е една от най-близките до такава среда икономически дейности. В други сфери този принцип ще е далеч по-малко очевиден, скрит между безбройните подробности. Но сигурно ще го има…

Нека се върна обаче на основната тема. За повечето от нас „базарният“ принцип изглежда като непродуктивен и дезорганизиран хаос. Което ме накара да се замисля – на кой друг какво друго изглежда по подобен начин? Отговорът, естествено, е лесен – по подобен начин изглежда пазарната икономика на свикналите с командно-административен начин на мислене и с централизирано планиране.

Точно тук е и ключовото осъзнаване. От структурна гледна точка, „катедралният“ модел на продукция е повече или по-малко точен аналог на командно-административна икономика с централизирано планиране. В същото време, „базарният“ модел на продукция е повече или по-малко точен модел на пазарна икономика. Да го кажа иначе – имаме вече отговор на въпроса дали свободният софтуер прилича на комунизъм, или комерсиалният.

Поне за тези, които знаят какво всъщност е комунизъм. Останалите, които си мислят, че приликата е в безплатността, ще пратя да си поговорят с някой, живял при комунизма. Да им каже дали тогава е видял нещо безплатно, освен ако случайно не е бил висш партиец… Или ако някой мисли, че приликата е в свободното участие, има нужда от образоване колко свободни бяха нещата при комунизма. И така нататък. Докато не разбере, че комунизмът е корпорация в размер на цяла държава.

(Или че класическият вид голяма корпорация е малко или повече просто една тоталитарна държава. И че мисленето, което тя налага, е познато на по-старичките като мен, познайте откъде. Че да се гордееш, че работиш в голяма корпорация, за мен е горе-долу като да се гордееш, че живееш в комунистическа държава, а не в свободна… Затова и имам своя фирма. Може да не е процъфтяла – за не-мафиотските фирми винаги е трудно по време на криза. Но успява да ме храни, и чрез това ми дава свободата ми.)

52 thoughts on “Свободният софтуер и комунизмът

  1. Дончо Ангелов

    “Мммммм, ммммм, мммм” (звукът от виртуално подтиснатата ми душа, която няма да и бъде позволено да си каже приказката)

    Иначе сериозно: хареса ми анализа, но… не забравяй, комерсиалният софтуер съществува основно заради пазарът, който плаща, за да получи. Без клиенти, никой от моделите не може да съществува, но затвореният е много по-зависим от клиентите си.

    За мен едно от най-големите предимства на СОК е в това, че много от проектите си ги правят хората “за кеф”. Което води до високо качество на кода, защото не искат да ги е срам от колегите, които го гледат.

    Reply
  2. CTEHATA

    Много добра аналогия!

    Тънката разлика между “икономиката” на свободния код и типичната дива пазарна икономика е в парите.

    В пазарната икономика всеки е движен от желанието си да спечели повече пари (или нонякога – просто да намали загубите си).
    В “икономиката” на свободния код комплексът от възможни мотивировки е толкова широк, че задейства механизъм тип “те това не може да бъде” в незапознатите.

    А от “те това не може да бъде” до “Това е от Сатаната/това е комунизъм” стъпката е само една.

    Reply
  3. Шapкан

    за миг си помислих, че е настъпило просветление.
    Но не би.
    Григор упорито лепва етикет “комунизъм” на идеологията на тоталитарния държавен капитализъм (“корпорация с размерите на държава”).
    След което описва нещо много близко до истинската, неизвратената от марксистите идея за комунизма (като кой знае защо й имплантира фактори на нестабилност, които ще я тласнат към един от двата модела, които на думи не приема)… и я противопоставя на своите представи за комунизма (т.е. повтаря бълвоча на Маркс-Енгелс-Ленин-Троцки-Сталин-Мао), не много по-различни от предразсъдъците на неговия американски познат.

    (ето това е най-големият “грях” на марксизма – подмяната на понятията. Работи даже всред интелигентни хора, то се вижда. Пък и не всички интелигентни хора желаят свобода за всекиго – достатъчно им е те лично да са “свободни” – баш по Ницше… който обаче на едно място е казал, че докато има по света поне един роб, никой няма да е свободен)

    как се нарича това? Ах, да. Вяра. Пред нея рационалните факти се оказват безсилни.

    Reply
  4. Itilon

    СТЕНАТА, пълна глупост е това за “дивата” пазарна икономика, но пък е грешка, която правят много хора, не разбиращи от икономика. Всеки човек е движен от желанието си да максимизира определено субективно положително състояние, но то в относително по-редки случаи е свързано с печеленето на пари. (Например Майка Тереза е била движена от положителната емоция, която ѝ носи да помага на другите, когато Григор пише го движи желанието да сподели определена идея и т.н.). Пазарът е просто абстрактно определение за свободното човешко взаимодействие, при което всеки се опитва да максимизира печалбите си (както може би стана ясно, в повечето случаи чисто емоционални), без да се налага на другите.

    Ако пазарната икономика беше движена само или дори предимно от мотива за парите, никога нямаше да го има огромният NGO сектор (който впрочем е създаден в относително най-чисто пазарния период от историята). Показателно е, че колкото по-свободна е една икономика, толкова по-голям е този сектор и на някои места вече заема по-голям дял от БВП от всеки от останалите.

    Да твърдиш, че всеки е движен от желанието си да печели пари на пазара е все едно да твърдиш, че ЕДИНСТВЕНИЯТ човешки мотив изобщо е печеленето на пари.

    Иначе не знам кой нормален човек би смятал, че икономиката на свободния софтуер е комунистическа. Точно обратното, тя е почти класически пример за свободен пазар (ergo “дива” пазарна икономика), в който различни играчи се стремят да максимизират някакви техни си ценности, взаимодействайки или състезавайки се с другите.

    И накрая, типичната корпорация по нищо не прилича на тоталитарната държава. Има изключения, които наистина приличат (но няма как да се говори за някаква идентичност при положение, че всеки може да ги напусне по собствено желание и без да се страхува за живота си), обаче те са огромно изключение. Както пише главният редактор на Sceptic Magazine Майкъл Шърмър в “The Mind of the Markets”, ако беше обратното – ако зловещите корпорации бяха правило, вместо изключение – системата отдавна щеше да е рухнала. Но това е тема за друг разговор.

    Reply
  5. Веси

    Не мога и аз да разбера понякога западняци по какъв критерий обявяват, че нещо е комунизъм като принципно малко са чели “Капиталът”, и още по-малко са видели какво беше на практика. В Италия например, любимият presidente (за бившия премиер ми е мисълта) обвинява съдиите, че са комунисти, и опозицията си, че и те са такива. Но да речем, че той е … хм, нетипичен случай.

    В САЩ останах с впечатление, че под комунизъм влиза всичко което включва думата “public” – public transport, public health service, public radio (GNU public license). NPR, national public radio, е единствената независима медия по радиовълните, всичко останало (един път си играх да проверя) принадлежи на две корпорации. Дали не беше и една. Сбъркана работа.

    За потвъждение на написаното по-горе от личен опит бих казала, че в момента когато всичко се стече в ръцете на една корпорация наистина започва да прилича на бай Тошово време. Искаш безалкохолно – ще пиеш или кола или пепси. Добре де, навремето и толкова нямаше, но мисълта ми беше друга. Пред очите ми от 2005 до 2010 фалираха (или ги купиха) няколко малки фирмички които правеха разкошни безалкохолни. Като попитах в магазина за любимата си root beer (безалкохолно с вкус на червено цвекло, много е вкусно, чесна дума!) – “Не съществуват вече. Имаме ето тази тук.” Обръщам да прочета етикета на тази тук – Кока кола корпорейшън. И вкуса и е на корпрорейшън.

    Разговор с майка ми когато бях още в САЩ:
    аз “Този интернет провайдер в къщи е шифт-горен ред на клавиатурата, тяхната така де”
    моята така де “Ами смени ги де.”
    аз “С кого? Само те са.”
    майка “Абе детко, в наше село има четири провайдъра?!”
    аз “Майка, вие с Джак Уорнър познавате ли се? Защото ако да, моля иди му го кажи това на него.”

    Една паста за зъби Мечо Пух, не обърках се, Аквафреш. Три вида бира, един и същ вкус, един и същ производител, огромен, гиганстски концерн, който освен бира произвежда и рум с вкус на бира. Горкият дон Фахундо, призракът му сигурно скита безутешен из Хавана и надига бутилка за утешение.

    Reply
  6. Григор Post author

    @Дончо Ангелов: Според мен високото качество на кода идва най-вече от откритостта му.

    Доста от кода на Линукс например е написан от фирми, не от любители, и качеството му в крайна сметка не е по-лошо от това на любителите. (Дори ако по начало е бил по-лош, ако не е съвсем неспасяем, ще бъде оправен.) Затова и примерно доста хора от кернела ругаят безмилостно NVidia – видеодрайверът им е затворен, така че няма как да се оправят бъговете му. Ако беше отворен, щеше да е точно така фирмено написан, но гадни бъгове в него, които сега вкисват много неща, нямаше да ги има.

    За пазара… напоследък все повече ми прави впечатление, че на пазара не печели по-качественото, нито дори по-добре вършещото работа за клиента. Печели по-рекламираното (по традиционни или “нови” начини), по-дизайнираното и най-вече по-подкрепеното с рушвети и/или манипулиране на ключови мениджъри. Което, уви, насила завлича комерсиалните продукти в ямата на “важно е как изглежда, а не дали върши работа”, и способства за лошо реално качество.

    Отвореният код е сравнително по-малко уязвим на този капан, защото лошото качество е твърде очевадно. Но и той не е напълно устойчив, и ме е страх, че не е дори достатъчно устойчив. Масовият клиент, уви, иска лъскава опаковка, а дали в нея няма лайно, не му пука. При това положение как да осигуриш парите, които издържат проекта? Да инвестираш в качество прекалено често означава да прахосваш без полза с мъка изкараните средства… 🙁

    @Шаркан: Защо тогава на света няма комунистическа общност, която да се е закрепила и преуспяла? Заради злата световна конспирация на властниците, които при появата на такава общност си зарязват войните един срещу друг, чудодейно се отървават от глупостта си и се обединяват срещу нея, за да я унищожат? И така в цялата история на човечеството?

    Прав си, че пред вярата рационалните факти са безсилни.

    @Itilon: Огромният NGO сектор никога няма да заема значим процент от икономиката. В изключително крайни случаи (пребогата страна с отлично осигурени хора, много от които нямат работа, и т.н.) може да достигне десети от процента.

    Не е вярно и че е създаден в относително най-чисто пазарния период от историята – в края на 19 век почти няма NGO-та. Експлозията им е през 1960-те в САЩ. Където по това време далеч не е най-пазарният период, просто е върхът на материалната осигуреност на неработещите (към една трета от хората в работна възраст ги издържат съпрузите или съпругите им, и даренията за NGO са в голяма част освободени от данъци). Суперпазарни икономики като тайванската, сингапурската, южнокорейската, хонгконгската, немалко африкански и латиноамерикански почти нямат NGO-та, докато в тежко регулирани като повечето европейски NGO-тата се прескачат. Очевидно нещо в теорията куца.

    Заблудата на Майкъл Ширмър е логично следствие от заблудата, че големите корпорации са по-неефективни от малките фирми. Напускането на корпорацията по собствено желание и без страх за живота си е на практика единствената разлика с тоталитарната държава, и тя си има очевадна причина. А именно: напуснеш ли тоталитарна държава, избягваш като цяло от ада в рая. Докато напуснеш ли корпорация (и корпорациите по принцип), трябва тепърва сам да си дълбаеш ниша на конкурентен и като цяло наситен пазар. Или да работиш за малка фирма, която няма как да конкурира истински корпорациите, и по тази причина доходът ти е потенциално по-малък и доста по-несигурен. Трудно ми е да си представя човек без жълта книжка, който да не разбира това.

    Същото, по друг начин: представи си, че на света съществуваха само тоталитарни държави и разни територии, където се живее още по-зле. Колко щяха да са желаещите да напуснат тоталитарните държави? Или пък си представи, че си прав и наистина малките фирми са по-ефективни от големите. Колко ще просъществуват големите фирми, преди персоналът им да избяга до човек в малки, или да си направи свои? Няколко дни? Месец-два?… Както и да се титулува Шърмър и какъвто и да работи… то и експертите, на които вярваше сляпо някогашният ми дописник, са се титулували и са работели още по-така. При това положение на кого да вярва момъкът – на тях, дето са добри американци с куп титли и признания, или на мен, дето сигурно работя в тайната милиция?…

    (Признавам си – тъжно ми е да разбера, че точно главният редактор на Sceptic Magazine е човек, който не усеща реалността дори в момент, в който тя го скъсва от ритници. Но като минимум на ИТ пазара корпорациите, които заслужават етикета „зловещи“, са правилото – другите са изключение, и това е очевидно за всички. Да си забелязал ИТ пазарът да рухва? Ако не, какво ти казва скептикът в теб за Ширмър?)

    Reply
  7. Шapкан

    да, Григоре,
    именно “Заради злата световна конспирация на властниците, които при появата на такава общност си зарязват войните един срещу друг, чудодейно се отървават от глупостта си и се обединяват срещу нея, за да я унищожат”.
    Примери в историята – малко повече от всички.
    Ама като не искаш да ги видиш…
    Дори на примера с родителските кооперации, които сега се криминализират със закона за предучилищното образование, ти си затвори очите.
    Удобно.

    Reply
  8. Шapкан

    освен това, защо ги смяташ за глупави?
    Те правят максимално изгодното за себе си – и тактически, и стратегически.
    Плюс идейно – щом хора като теб поглъщат демагогемите им (негативни за “комунизма” и позитивни за “пазара”), щом се въртят в зададената от тях координатна система – нима това не е успех на “конспирацията” (всъщност – осъзната общност на интереси; сам казваш, че от специален сговор не се нуждае)?
    В рамките на тяхната парадигма ти няма е да можеш да видиш нещо повече, от грижливо очертаните от тях хоризонти. Новояз, в който остъства думата “свобода” – и мисълта не стига до тази идея. Или ощо по-зле: в новояза свободата е робство, робството – свобода. И мисълта се обърква, зацикля.
    И е много тъжно да се гледат умни хора (които не са мерзавци при това) как се гърчат в тия рамки, сляпо вярвайки, че виждат нещата.
    Ама като виждат, защо ли премълчават, когато се появяват факти, противоречащи на вярата им?
    Ето, родителските кооперации. Възможно най-безобидната инициатива. Щом тръгна да се масовизира – бам, закон.
    Ама това не е инцидент, това СИСТЕМНО поведение на държавата.
    Или протестите на хотелиерите от Банско – че нерегистрирани частници им вземали клиентите: “държаво, намеси се, забрани ги!”. Чудесна илюстрация на нуждата на бизнеса от услугите на властта. И обратното – корупционните скандали за магистратите и не само за тях.

    пак ще цитирам не кой да е, а Мусолини (социалист-държавник по убеждения): “Някои хора проумяват истината, чак когато тя ги смаже”.
    Смазан повече ли ще направиш?

    Reply
  9. юлий

    Сетих се за една случка, която Радой Ралин разказвал след промените във “Всяка Неделя”. Аз не си спомням какво точно е говорил, но баща ми имаше грижата да ми я припомни, когато бях на възраст да я запомня.

    Нужно уточнение – пропагандното говорене през 70-те години (времето на случката) е било на становището, че комунизма следва да дойде и че ние в момента го строим. Самата случка…
    След като си взел месечното възнаграждение – заплата или пенсия, все едно – Радой Ралин изкупил от малка будка за бързи закуски в центъра на София, всичко което имало по нея – банички, боза, и всички останало. След това помолил продавача да “продава” закуските безплатно. Така в началото, докато хората не знаели на опашката имало малко хора, но не след дълго опашката станала доста дълга. Някои не знаели дали ще останат банички и за тях, докато други пък почнали да вземат по повече от това, което се считало за нормално. Напрежението бързо се предало на цялото множество, и възникнали препирни и гюрултия. Наложило се да дойде милиция и по реда на случилото се стигнали до Радой Ралин, който седял до продавача на банички. Милиционерът попитал: “Как тъй ще подстрекава и организира такъв вид публични караници като изкупува баничките и ги дава безплатно?”, а Ралин с типичната си смиреност и едновременно с онази ехидна усмивка над козята му брадичка рекъл “Ами исках да видя какво ще стане като дойде комунизма”.
    Е, колко от това е истина не зная, всеки разказващ има правото на малко свои подправки в основното ястие, а това е претопляно и овкусявано поне три пъти. 🙂

    Не съм врял и кипял в тази сфера, но ми прави впечатление, че СОК вече сякаш изживя първия си етап приличащ на младостта с повече патос и емоции. Като го сравня примерно с 1999г или дори 2004г. ми се струва, че нещата са доста по-зрели. Все повече срещам хора, които мислят практично за отворения код и могат съвсем открито да преценят и неговите негативи спрямо софтуера от катедрален тип, хората сякаш все по-малко блъскат на хаос да знаят всичко и да бъдат всичко, а се ориентират според пазара, имат свое разбиране за него и не са склонни да се втурват след всичко, което е заредено с емоции. Като цяло ми се струва, че емоциите отстъпват място на пазарното мислене.

    Reply
  10. Stilgar

    На феновете на свободния софтуер им викам комунисти щото редовно изказват мнения тип “на всеки му според нуждите и от всеки му според възможностите”. Даже познавам ПОНЕ двама, които директно се самоопределят като комунисти. Много ясно, че нещата в крайна сметка се движат от икономически принципи. В достатъчно голям мащаб всичко се движи от икономически принципи.

    А т’ва, че качеството на кода зависи по някакъв начин от това дали е отворен са глупости. Open/Libre Office като е отворен да не е цвете за мирисане? Или пък прочутите затворени драйвери на NVidia, които според всичките ми познати които някога са пускали игра на Lunix са видимо по-добри от тези на ATI.

    Колкото до това кой е успешен на пазара и това колко рекламира – в IT средите отворен код се е превърнало в точка в списъка на маркетинга и усилено се ползва като такава все едно това някак си прави софтуера по-качествен и лесен за ползване.

    Reply
  11. Владимир Джувинов

    Чел съм Базара преди години. Моделът изложен там изглежда логичен, но и прекалено ограничен от нарочното му поставяне в тясната рамка на “свободен с/у комерсиален софутер”.

    Ако мен някои ме пита – как се прави добър софтуер – ще му отговоря – с умение, работа и отдаденост 🙂

    А при по-обхватен и сложен програмен продукт, организацията става особено важен фактор.

    Reply
  12. Григор Post author

    @Stilgar: За принципа – ако е реално постижим, какво му е лошото? Защото в свободния софтуер в немалка степен е. Да, сигурно сред тази или онази група хора има и комунисти – и какво от това? Сред създателите на генетиката пък имаше и капиталисти, сигурно затова беше обявена навремето за капиталистическа пропаганда по тая логика…

    Качеството на кода в съвременния свят зависи директно, да не кажа почти единствено от отвореността му. Open/LibreOffice е разкошен в сравнение с MS Office, особено напоследък. Прочутите затворени драйвери на NVidia са боклук, точно както впрочем и затворените драйвери на ATI, по същата причина. Че графиката върви на някоя определена NVidia платка по-добре, отколкото на някоя определена ATI, ще оставя другите читатели да предположат от какво може да е. И след това да си направят изводи, ама не за драйверите или платките.

    Най-сетне, понятието „отворен код“ наистина не заслужава хиперлативи – заслужава ги „свободен софтуер“, различни неща са. И ги е заслужило никак не случайно. Като чета мнението ти по въпроса, си спомням един стар партиен секретар, който през 1988 г. мърмореше: „Каква е тая мания по западните коли бе, все едно като е западна, та това е гаранция, че е по-добра…“.

    Reply
  13. Stilgar

    @Григор викаме им комунисти защото феновете и най-вече идеолозите са. Не е лошо ако стане, ама не може да стане. Нито при софтуера нито никъде.

    Щом смяташ, че Open/LibreOffice е разкошен и то в сравнение с MS Office няма какво повече да коментираме качеството на софтуера. Аз лично инсталирах на моите и на чуждите компютри OpenOffice и го ползвах за прости неща, но един ден ми се наложи да напиша 50тина страници с мааалко по-сложно форматиране. Това беше денят в който реших да си купя MS Office нищо, че завърших документа в OpenOffice и от тогава не ми се е налагало да пиша нищо сериозно. Както каза един приятел LibreOffice е най-добрата реклама на MS Office.

    Reply
  14. Григор Post author

    @Stilgar: Аз пък десетки пъти съм попадал на скапан документ от MS Office, който той не може да си прочете, и обикновено го прочитам с LibreOffice. Изкарал съм с този трик пари, с които бих могъл да си купя двайсетина лиценза за MS Office, така че устата ми е където са ми парите. Да не говорим, че съм правил още на OpenOffice 2.x текст почти 1000 страници със сложничко форматиране – справи се без нито помен от проблем. И не само казвам, че MS Office е най-добрата реклама на OpenOffice / LibreOffice, а и нерядко ги инсталирам един до друг, за да се убеди клиентът, и той най-често се убеждава.

    Не знам на какво базираш твоето определение, сигурно на същото, на което и убеждението, че “феновете и най-вече идеолозите са” – иначе казано, на личните си заблуди. Една от тях, впрочем, е и че не може да стане повечето хора да получават свободен софтуер според каквото му трябва, а да дават според колкото могат.То става в момента, и това какво го прави възможно е очевадно. С какво ще се качи трудът по свободния софтуер, ако го ползват един милиард души вместо хиляда? С нищо. Ако го ползват един милиард души, няма ли между тях да допринасят за него, без да ги кара никой, стотици хиляди? Те вече допринасят и постигат резултата, който „не може да стане“… Къде е логиката в отричането на реалността? Не разбирам.

    Reply
  15. Stilgar

    Сега за качеството на софтуера повече няма да коментирам. След този случай купих family pack и махнах OpenOffice от всички машини на цялото семейство и инсталирах MS Office. И моята уста е при парите ми.

    Колкото за комунизма – цената на самия софтуер няма да се увеличи ако го ползват 1 милиард души, но ако една компания иска да направи нещо което може да се използва и от конкуренцията тя ще го направи само ако може да вземе повече отколкото ще даде. В този смисъл не може да стане всеки според възможностите и нуждите. Нормалните хора (тея дето не са идеалисти) ще дават колкото им е изгодно и ще взимат пак толкова. Това че понякога се случва интересите на групи хора да съвпадат е отделна тема, но комунизмът няма да бъде построен. Ей ги на NVidia що не дават? 🙂

    Reply
  16. georgi

    Въобще не ми е ясно каква работа има тук комунизма. Това, че някакви хора смятат “свободния софтуер” за приложение на комунизма си е техен проблем. При комунизма идеала е равенство. При “свободния софтуер” идеала е свобода. Може би общото между двете идеологии е, че търсят социална справедливост, но по доста различен начин и с различни цели.

    @Stilgar Относно MS Office, вземи се разрови из блога на Joel Spolsky. Той е бивш разработчик на офиса. Оказва се MS Office е гениален продукт. Понеже в него са натрупани толкова недомислици и грешни решения, но все пак работи.

    Reply
  17. georgi

    @Stilgar
    При офиса имаш ли проблем ще си кажеш това е професионален продукт, аз съм си платил за него. Нека разгледам предположението си отзад напред.

    Ти си платил за него.
    Нарича се cognitive dissonance. Това е, когато някой си купи нещо, той изпитва съмнения дали е направил правилната покупка. Маркетолозите знаят за това и убеждават по всякакви начини купувача, че това е най-добрата покупка. За Майкрософт, Кока-Колата на софтуера това не е никакъв проблем. Да използвам сравнението, примерно “това не е сода, това е Кока-Кола” та така и с Майкрософт и Адобе и т.н. За това, когато имаш проблеми (аз съм имал, няма начин и ти да си нямал) ти се сещаш, че това е все пак е Майкрософт и тревогите ти отлитат, но не и проблема, който ти си решаваш. Докато при свободния софтуер си викаш и тия ще ми вършат някаква работа безплатно, тука има нещо нередно (помниш ли cognitive dissonance). И съответно като се появи проблем (а сега кажи, че има софтуер без бъгове, даже и Майкрософт да са го правили) ти си викаш тоя продукт не е читав, не е направен както трябва.

    Това е професионален продукт.
    Excel е най-използвания от офиса и в бизнеса. Проблем не само на Excel но и на всички spreadsheet софтуери, че са ненадеждни при система от сложни изчисления, каквито правят по-големите организации. Разтърси се из Интернет има цели сайтове по темата със случаи с Excel (само него използват), в които стават катастрофи заради грешки на софтуера. За мен Excel е ясен до колко е професионален. Има си други софтуери (и за другите продукти в офиса), които са наистина професионални. Не е случайно, големите играчи използват статистическия софтуер с отворен код R, заедно с други софтуерни инструменти.

    Reply
  18. georgi

    openERP е вдъхновение за мен как се прави бизнес със софтуер с отворен код. Страхотен бизнес модел, от който печелят и двете страни. Ако така се правеше софтуера, по принцип…
    Исках да дам линк към сайта на openERP с описанието на бизнеса му, но не ми дава блога. Това беше всъщност първия ми коментар и беше по подробен, но се изтощих да натискам Submit Comment, в такива случаи все се сещам за цитата на Айнщайн “Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати.”.

    Reply
  19. юлий

    Прав е Григор да прави забележка, че има разлика между софтуер с отворен код и свободен софтуер. В практиката много често софтуера, който е отворен е и свободен, и това поражда такива грешки по инерция. Аз също правя го правя в горния си коментар.

    @Огнян – ами то и това остава да питаме: с какви права е фолклора. 🙂

    Като става въпрос за изработка на софтуер има още нещо, което наричам “ателие”. Такъв тип подход вероятно може да бъде прилаган и при катедралния и при базарния тип. Искаше ми се да поразровя някоя статия за Apache общността да видя дали те не правят нещо подобно. Ето тази показва до някъде какво имам предвид http://bit.ly/MMZoca .

    Reply
  20. Шapкан

    “При комунизма идеала е равенство.”

    грешка. Идеалът е личната свобода, от която произтича свободата на обществото.
    Разбира се, става дума именно за комунизма, не за кръстената така теория на държавния капитализъм (по Маркс).
    Равенството е гаранцията за липса на привилегии и ограничения, при което свободата на отделни хора и цели групи се потиска. Раздъвкано, равенството означава “неограничен достъп до материалните и духовни блага според личните потребности”.
    Практиката на уравниловка – това е марксизъм. Ама пак е демагогема, защото за управляващата класа (администраторите на тотално държавната собственост) се предвиждат привилегии, даже от самия Маркс (тезисът му за “трудови армии” в Комунистическия манифест. Армия без командири няма).

    мислейки с грешни понятия, няма да стигнете до верни изводи.

    свободният софтуер наистина е пример за комунистическо взаимодействие (на теория): всеки ползва каквото му е нужно и дава своя принос за подобряването на програмите колкото умее. На практика обаче всичко това се развива в условията на парично-стокови отношения, което деформира целия модел.
    И недейте твърдя, че уж парите (и други облаги от този род) давали стимул за творчество. Глупости! Човек твори независимо дали получава нещо или напротив – търпи лишения.
    “Пазарният начин на мислене” свежда творчеството до преследване на материална облага, възпитава никой пръста да не си мръдва, ако няма пряка изгода.
    Което убива творческите импулси. Насочва ги в услуга на платежоспособните консуматори (или по-скоро прекупвачи, инвеститори). Човек не прави това, което иска “отвътре”, а за което ще му платят повече.
    (така в зората на химическата промишленост изследванията за лекарства се пренасочват към производство на багрила, понеже химически тези съединения са сходни. Суетата и интересите на търговците потискат реална човешка нужда)
    Елементарен пример: сравнете музиката на групи в началото на дейността им с “продукта”, който бълват след комерсиализацията им (“постигане на успех”).

    вижте, комунизмът като завършена система надали ще бъде построен. И не е нужно. Началото на развиването му като практически модел ще освободи творческата енергия на хората. Което ще ускори настъпването на т.нар. “технологична сингуларност” (според мен: социално-технологична). Отвъд нея надали ще важат сегашните стопански, управленски, културни и всякакви други модели. НО! Встъпването в предверието на сингуларността с товара конкурентни и социално несправедливи отношения многократно повишава вероятността настъпването на сингуларността да стане в катастрофичен формат (техническите възможности изострят до предел вътрешните напрежения, уголемяват нерешимите проблеми, ескалират конфликти на всяко едно ниво, от личното до глобалното). Наречете го апокалипсис, ако щете. Докато при варианта навлизане в този преход със солидарно (комунистическо) общество опасностите от апокалипсиси са десетки и стотици пъти по-малки.
    Без комунистически (пак се налага да подчертавам – НЕ МАРКИСТКИ) отношения цивилизацията ще се разбие на парчета на прага на сингуларността.
    А тази сингуларност е неизбежна – развитието на техниката днес вече е автокаталитичен процес. Не може да се забави – конкурентната борба тласка към техническа надпревара.

    Reply
  21. Григор Post author

    @Stilgar: Ще ти дам пример с парите и на други хора. Където надеждността и продуктивността са особено ценени, MS Office не пее високо. Там се работи с IBM Lotus. Който е познай какво? Къстомизиран OpenOffice с мъничко допълнителни програмки. Иначе казано, прочети си внимателно обяснението на georgi за когнитивния дисонанс – ще ти даде реалния отговор откъде идва мнението ти.

    Примерът с NVidia (“що не дават”) е чудесен, защото в професионалните среди всеки знае защо. Случайно да си гледал списъка кой какъв процент държи в NVidia?

    В крайна сметка: съветвам те да продължиш да ползваш само несвободен софтуер, и винаги да си го купуваш. След като даването на доста пари не ти е показало някои неща от реалността, значи трябва да даваш още и още пари. Иначе, когато разбереш колко си бил не в час, няма да цениш това, че си се ориентирал.

    @georgi: Извинявам се – антиспамът е подозрителен, и с основание. Спестява тук по няколко хиляди спам-коментара дневно. Но който иска, винаги може да потърси “openERP” в Гугъл. 🙂

    @Шаркан: Нещо тая конкурентна борба не я виждам особено напоследък. Не знам дали няма да стигнем до световна икономическа олигархия преди сингуларността.

    И за творенето съм съгласен, но не докрай. Аз смогвам да запиша надали и една на десет що-годе читави идеи за разкази или дори романи, които ми хрумват, и въпреки това имам списък от стотина просто отбелязани. Отделно, имам двайсетина започнати разказа и два-три романа. Надали смогвам да пиша и по страница на седмица, от претоварване в работата. Себе си мога да лишавам, но семейството си – не толкова. Така че парите може да не творят, но нерядко дават възможността да твориш не само в главата си. 🙁

    Reply
  22. Кирил Кирилов

    Свободният софтуер = комунизмът, това е пълна глупост. Свободният софтуер е още един, макар и нестандартен бизнес модел, някои корпорации като Google, Red hat и много други направиха милиарди долара печалба от свободният софтуер.

    А иначе за по-любознателните които се интересуват от споровете които се водят на запад от десетилетия за интелектуалните права и то от десни икономисти и философи бих препоръчал това:

    http://www.scribd.com/doc/56705646/Intellectual-Property-a-Libertarian-Critique

    Reply
  23. Шapкан

    при олигархията пак съществуват конкурентни вътрешни кланове. Ако пък са монолитни – няма да има сингуларност. Само по-мощни средства за потискане. Такива, от които измъкването е невъзможно.

    другояче казано – парите са спирачка на творчеството, защото трябва да ги изкараш за негова сметка.
    Разликата е, че ти приемаш това положение като “светът е такъв”.
    Ама не е. Такъв е направен – без да те питат, без да ти позволяват да го промениш другаде, освен във външния слой грим.

    пак не видях възражения или обяснения защо държавата посегна върху свободната гражданска инициатива на родителите. Мирна и безобидна… ама безвластна.
    Само без реплики “в нормалните държави не е така”. Тлъст намек, че е така, беше скорошният репортаж за това как испанци емигрират от Испания, германци – от Германия по същите причини, поради които младите българи напускат България. Търсенето на “обетована земя” е вид отдушник. Докато на емигрантите им уври акъла, че навсякъде е зле, те ще остареят. Следващото поколение ще повтори заблудите им.
    Въртене в кръг. Защото догмите на пазара, “ролята на държавата” и другите “прелести” не се пипат даже от “вътрешно свободните” индивиди. Уж свободни. На дело – т.нар. “полезни идиоти” (израз на един майстор по практическа демагогия, Ленин), които по свое желание вършат пропагандната работа на елитите – да докажат, че алтернатива приемлива няма, само системата трябвало “малко да се поправи”.
    Откъде тази слепота? От страха да се види очевидното: демагогемите на системата не отразяват нейните реални цели. “Мирното” препрограмиране не е възможно – тази система е консервативна и се стреми да се запази в ключовите си моменти непокътната.
    И затова безмилостно унищожава всичко, което я застрашава.
    Ама ти не “вярваш”, че е така. Така си запазваш душевния комфорт – за сметка на истината.
    А когато тя те смаже – няма ли да е късно да си признаеш заблудата? Няма ли да е късно да направиш нещо?

    Reply
  24. Stilgar

    Много ме кефи как всички се юрнаха да ми обясняват как съм харесвал MS Office на психическа основа щото съм заблуден. Хем още в началото казах, че не ща да го коментирам това. Ако искате да знаете толкова ще ви кажа само това което най-много ме вбеси (имаше и други) – не работеше скапаното undo. Увеличаваш размера на шрифта някаква снимка отива на следващата страница защото не може да се побере, натискаш undo щото не ти харесва, шрифта се оправя, но снимката не се връща щото имала няква котва или знам ли какво. По същото време през което OpenOffice не може да направи undo MS Office прави live preview като минеш с мишката по менюто с опции за форматиране…

    Казвам ви само информативно, не че искам да ви убеждавам в нещо. Не се хабете да ме убеждавате мен защото никой не може да ме убеди, че софтуер, който не може да направи смислено undo става за нещо.

    Колкото за nVidia така и не разбрах що не пускали драйверите, ама каквато и да е причината (независимо дали сме съгласни, че е тя) явно комунизмът не работи щото nVidia не дават според възможностите, а се оказва, че някой толкова има нужда от тях, че редовно ги псува за това. Ако цялата схема беше приложима или нямаше да има значение дали nVidia дават или на никой нямаше да му пука особено предвид, че има ATI и Intel.

    Reply
  25. Жилов

    Вече не помня подробности, но с Open Office в крайна сметка загубих файлове, над които съм работил цял ден, без да успея да направя това, което искам, включително и с прословутия Lotus. Май при undo забиваше, да не говорим за скоростта. На работа за щастие ползвам MS Office, вкъщи съм с Open Office просто защото предпочитам да не плащам засега.

    Що се отнася до това дали корпорациите са зли – критериите на Шърмър и на Григор за опасност и зло са различни.

    Reply
  26. Пешо

    дискусия кой тип софтуер на кой обществен строй прилича и търсенето на някакви паралели между двете ми се струва малко странно. Всъщност доста странно.
    Йерархична структура и планиране са необходимости за почти всяко производство и наличието им изобщо не значи, че то има нещо общо с комунизма. Опитай се да си представиш автомобилен концерн (или каквото и да е машиностроително, транспортно и пр. предприятие) без ясна йерархия и планиране – няма да изкара и месец. Напротив, там планирането е много повече отколкото при социализма, до степен например да има буфер от компоненти само за няколко часа работа на линиите. Нещата се планират така, че доставките да са редовни, и това се предава надолу по веригата към доставчици, техните доставчици, спедитори и пр. При свободния пазар всъщност планирането е много повече, защото при липсата му конкуренцията с по-добро планиране ще те изхвърли от пазара. При социализма конкуренция няма, та няма и много значение как планираш – нищо, че тоя тип икономика върви с етикетите планова, командно-административна и какво ли не.
    Фирма работеща по ‘катедралния’ модел на вътрешна организация, напр. голям автомобилен концерн, с нищо не е по-малко пазарна от фирма близка до ‘базарния’ модел, напр. работилница за автомобили по поръчка – и двете са играчи на свободния пазар и съществуват в конкурентна среда. Успешно смесване на двата модела има (като цяло ‘катедрална’ организация, със звена с вътршна ‘базарна’ организация). А крайния потребител изобщо не го интересува чрез какъв тип вътрешна организация е произведен продукта, стига да му върши работа.

    Приравняването на корпорация и тоталитарна държава е още по-странно. Основен отличителен белег на тоталитарната държава са несвободата и безалтернативността. При корпорациите това го няма – и работещите в тях, и клиентите им винаги могат да напуснат. Могат да предпочетат друга корпорация, или пък гаражен производител, както си изберат. Всеки може да стартира начинание, конкурентно на корпорацията, и дори да го докара до състояние на още по-голяма (и още по ‘зла’) корпорация.

    Айде весели празници, и не прекалявайте 🙂

    Reply
  27. Григор Post author

    @Stilgar: Доста често ползвам undo, така че би ми направило впечатление, ако не работи – а не помня такъв случай. Звучи ми много странно.

    @Пешо: Да, и също всяка хамсия може да порасте по-голяма от акулите и да ги изяде. Нали?

    Reply
  28. Пешо

    @Григор: смисъла на тоя отговор ми убягва, не съм спец по морски обитатели. Вероятно никоя хамсия не може да изяде акула, но не ми е ясно какво общо има това с темата. Изобщо не разбирам защо трябва да се търсят паралели между неща, които не подлежат на сравнение. Ако се абстрахираме от рибите и се ограничим до човеците, то нещо направено от човек винаги може да стане по-голямо и да изяде нещо направено от друг човек.

    Reply
  29. Петър Петров

    Защо английският чай е по-скъп от цейлонския? Защото е минал през по-стриктен контрол на качеството. Най-качествените ИТ продукти от потребителска гледна точка бяха на Епъл по времето на Стив.

    Reply
  30. Пешо

    @Петър Петров: качество от потребителска гледна точка е нещо което не може да се измери и съответно не може да има ‘най-‘. Ако даден продукт прави каквото потребителя очаква от него по начина по който го очаква, за съответния потребител той е качествен. За друг потребител може да е пълен боклук. Ако софтуерните продукти на Епъл се възприемаха като най-качествени, щяха да се използват от най-голям брой потребители – което не се наблюдава 🙂
    Колкото до чая, английският е по-скъп защото е произведен (или по-точно опакован) с по-високоплатен труд. В това влиза и труда по контрол на качеството, но по принцип цената не е мерило за качество.

    Reply
  31. Григор Post author

    @Пешо: Идеята ти, че всеки може да стартира начинание и да надконкурира голяма корпорация, е от категорията на идеята как хамсия може да порасте до степен да се храни с акули. Или пък, за да използваме за сравнение човешките неща, всеки в една държава може да се хване да организира свои полиция и армия, по-мощни от държавните, и да стане реалният господар. Включително и последният клошар. Нали?

    @Петър Петров: Уви, съгласен съм, че цената не винаги определя качеството. Писах по-горе – купувачът много често търси лъскав дизайн и гръмка рекламираност, а не реални качества. А търсенето е, което определя предлагането – не обратното, освен в тоталитарни или олигархични условия.

    Reply
  32. Шapкан

    търсенето се управлява от предлагането доста по-често от обратното;
    а и търсенето не е какво да е, а платежоспособното търсене – и така предлагането отговоря не на това, което е нужно и насъщно, а което хората (неголяма част от тях) могат да купят.

    Две големи разлики, както се казвало в Одеса.

    Reply
  33. Pingback: Свободният софтуер и комунизмът | К+

  34. Пешо

    @Григор: разбира се, че всеки може да стартира начинание. Естествено, не всеки може да го докара до голяма корпорация (и не на всеки това му е цел), но някои успяват. Особено в ИТ сектора, повечето днешни корпорации са били гаражни начинания преди 2-3 десетилетия – или с други думи стартирани са от хамсии 🙂
    Сравнение с организирането на собствена армия е абсолютно неподходящо и няма нищо общо с корпорациите – право на това има само държавата, за разлика от икономическите начинания на които право има всеки.

    Reply
  35. юлий

    Тук си личи, че сравнението на икономически структури с подводният свят до някъде е подвеждащо. В подводния свят хамсията ще си остане хамсия и няма да се превърне в акула – поне не в рамките на един живот, но в икономическия подобна метаморфоза е възможна особено, когато нишата е празна.

    @Пешо – Дали имат възможност малките гаражи да успяват и след като в бранша има вече големи корпорации. То това е въпроса, защото гаражите могат да правят само едно, и то е да се стремят да бъдат добри и пробият чрез работа си (това което правят най-добре), докато корпорациите имат много възможности и може да потискат конкуренцията ,а работата им изобщо да не е най-добрата на пазара. Примерно правният отдел на корпорацията може да я измъкне от ситуация или да съсипе някое гаражче, докато гаражчето има само едно оръжие срещу корпорацията и то е да работи това, което работи.

    Reply
  36. Пешо

    @юлий: имат. Когато например Гугъл стартира, имаше поне 7-8 големи търсачки – повечето от които вече никой не помни. Тогава едва ли някой е мислел, че университетско проектче може да измести Алтависта. Дел започва в гараж в момент, когато на пазара има сериозен брой големи фирми. И т.н., примери много. Има разбира се и много случаи в които прохождащ бизнес е бил смачкан или погълнат от по-големите, но изобщо не е задължително да стане така.

    Reply
  37. юлий

    @Пешо – “изобщо не е задължително да стане така.” – това е в което се разминаваме. Ти смяташ, че това не е задължително т.е. корпорациите биха смачкали един стартъп като изключение, не като правило, докато аз смятам, че в общия случай не биха го оставили на мира и ако имат възможност биха употребили всички оръжия, за да го елиминират или вземат неговите преимущества.

    Не смятам, че пазара с търсачките беше намерил своето лоно, когато Google направиха сайта си. Интернет беше все още налучкване, а този бранш не беше в етап да се каже кой ще излезе победител. Google се възползваха от грешките на Yahoo и Microsoft. Примерно помниш ли каква беше бързината на средната връзка 1999-2000г. Аз се радвах като овчарче, когато можех да тегля някое mp3 с около 56 kBits (6-7kbytes), а при средна връзка на половината на тази споменатите търсачки се отваряха доста трудно (~минутка! без кеш). Altavista също не беше първа прелест. Според мен това тогава изигра голяма роля – Google направиха просто търсачка и не си набутваха рекламите и останалите продукти (те нямаха и такива). Явно имаха друга стратегия!
    Потребителите нямаха изградени навици, хората търсеха и откриваха новите преживявания свързани с Интернет, а Google дойдоха точно в момент, когато можеха да отчетат грешките на останалите и да привлекат потребители на базата на това.

    7-8 големи търсачки е по-добре от една доминираща отнесено към някой стартъп в бранша.

    Следващия повратен момент е бил, че Гугъл са имали амбициозна идея и план, който е уплашил всички и въпреки всичко те го реализираха. Всъщност много от преподавателите им са си мислили, че това е гола теория, която двамата студенти мечтаят, просто дипломна работа. Ето това е важно за един стартъп – да имаш идея-убиец, която да реализираш. Да яхнеш тенденцията или по-точно тя да яхне теб и да не те остави, докато не ѝ свършиш работата. Само, че според мен се получава така, че корпорациите спират тези идеи, притъпяват устрема им и ги смачкват, за да запазят доминиращата си роля. И използват всички позволени и непозволени средства за това. С Google това не се случи, защото в онзи момент пазара тепърва се осъзнаваше все още се търсеха правилните формули за успех.

    С Dell съвсем не съм запознат достатъчно, но е напълно възможно това, което казваш да е вярно. Мисля си, че ако е така е по-скоро изключение, а не правило.

    Reply
  38. юлий

    @Пешо – Ясно ми е, че това което правя е да се опитвам да оборвам твоята теза без да принасям някакви доказателства към моята.
    Това обаче в случая е някак по-трудно просто, защото победителите не ги съдят. Силните конструират разказа за това, което се е случило според това, което им е удобно. Как да ми направи впечатление някой смазан стартъп като той изобщо не присъства в историята. Няма го. На неговото място победителите са сложили своя успех. Подменили са късогледството си с “креативност” и съвестта с наглост.

    Виждаме само това, което се случва пред очите ни или можем да наблюдаваме как се води битката между големите, там където те не могат да прекровяват разказа толкова лесно в своя полза, за да изучим средствата, които използват и да се опитваме да разберем тяхното поведение. Примерно спора между Apple и Samsung, а отстрани и HTC до голяма степен може да разкрие правните и патентни средства, които биха смазали едно малко предприятие. Ето една отправна точка, която би ни разкрила възможните средства, които една голяма корпорация никак няма да се колебае да използва към всичко, което е пред очите ѝ – http://nyti.ms/Vszte0

    Reply
  39. Пешо

    @юлий: за много неща съм съгласен. И аз смятам, че големите биха се опитали да елиминират нов играч по скоро като правило, и че често за това се използват непочтени средства.
    Но изобщо не е задължително тия опити да успеят.
    Големите са тромави, а за да елиминират някой трябва първо да го забележат и да го идентифицират като заплаха. Често това става достатъчно късно, когато новият вече е добил някаква популярност и маса от потребители и смачкването му не е толкова лесно. Много от големите, в т.ч. Майкрософт, напълно проспаха началото на интернет революцията. Така че, за новото винаги има място. Това, което си написал за Интернет в края на миналия век, вероятно ще го пишат след 15 години за днешния – и пак ще е вярно. А доста от основните играчи днес може и да ги няма.
    Патентния идиотизъм е наистина нещо страшно. Според мен патентното законодателство трябва радикално да се окастри и опрости, и да е възможно единствено патентоването на действителни новости, а не на всякакви дивотии чиято единствена цел е затрудняването на другите.

    Reply
  40. neuromantic

    Аз в крайна сметка не можах да разбера кой е по-ефективен – катедралните корпорации или малките базарни фирмици. Как стана така че гигантът MS ни къса нервите от самото начало с неговите продукти (като почнеш с Windows 95/98), а Линус Торвалдс сам успя да прехвърли ядрото на Unix върху PC, с което постави основите на комерсиалния Линукс?

    Колкото до това защо персоналът не се прелива в малките фирми отговорът е прост. Последното което персоналът търси е ефективност (да не говорим колко е инертен). Той предпочита абсолютните стойности при боравенето с парични знаци. Ефективността обаче не е константа, а производна. И не е достатъчен гарант за конкуренця. Но по принцип е очаквано за някой опитал да се бори сам да си каже “големите са много по-ефективни от мен” което автоматично и неправилно се превръща в “големите са много по-ефективни от всички като мен”. В IQ тестовете такива грешки на мисълта се улавят с въпроси от сорта на: ако някои негри са расисти, това означава ли че расистите са негри.

    Reply
  41. Григор Post author

    @Пешо: Гаражните начинания, стигнали до големи корпорации, са без изключение примери за правилото на Рокфелер – успехът идва с труд, изобретателност, бизнес-умения, и т.н., и т.н., и съвсем между другото с милионите на чичото. В случаите с ИТ корпорациите чичовците са бизнес-ангелите от ИТ сферата. Епъл, Гугъл, Дел са учебникарски примери за това. Не се иска много ум, за да се сетиш къде щяха да са сега Лари и Сергей, ако професорът им не ги беше запознал с големите пари. Нито пък за да се сетиш къде щяха да са и с милионите, които получиха, ако наличните търсачки не бяха проекти не за бизнес, а за екстравагантна реклама на една или друга корпорация. Нали?

    В реалния свят за да надрастеш големите са нужни две условия. Едното е да растеш на празна поляна, където няма големи. Другото е някой да ти налее сума ти милиони, за да успееш да израстеш, преди големите да са успели да те забележат и да дойдат на поляната. Единственото изключение от правилото – Гугъл, който надмина Алтависта – стана възможно, понеже ДЕК имаха Алтависта за екстравагантна реклама, а не за бизнес-проект. За разход, а не за приход, и съответно не им пукаше, че някой я измества. За тях Алтависта беше демонстрация как ДЕК може да побере целия Нет на една машина. И когато отдолу им рапортуваха, че Гугъл ги измества, те реагираха с „Ама го прави с клъстер от машини, нали?“… Вече израсла корпорация може да я измести от пазара единствено изчезването на този пазар. (Или събитие от категорията на военно поражение и наложено със сила разформироване на корпорацията, както САЩ разформироваха японските дзайбацута след Втората световна.)

    @юлий: Разбира се, че сравнението не е подвеждащо. В празно море хамсията е именно акула.

    И големите корпорации съвсем не е задължително да мачкат умишлено стартъпите около себе си. Ако съм квартално магазинче, ще си купувам сирене на едро на борсата с 5% отстъпка – няма как да изкупя цялата продукция на мандра, десетки тонове дневно. Ако обаче съм Метро или Карфур, ще изкупя до грам продукцията на верига мандри, срещу поне 40% отстъпка. Ще продавам сиренето на дребно под цената на борсата, и пак ще съм на богата печалба. Същото и с всички останали стоки. Пробвай да отгатнеш от три пъти какво ще стане с малкото магазинче, дори ако не го мачкат специално… На практика няма бранш, в който да го няма този ефект. Налице е дори в ИТ.

    @neuromantic: Задай си примерно въпроса защо държавната ни администрация даде намсиколко милиона за два пъти повече лицензи за Уиндоус и Офис, отколкото компютри има, и ще си отговориш.

    А персоналът наистина не търси ефективност, но търси заплати – а парите за тях идват от ефективността. Виж примера ми с Метро и малкото магазинче. Кой може да даде на персонала си по-добра заплата, ако реши? Малки магазинчета много, и в много от тях собствениците са свестни хора, за разлика от социопатите начело на мегакорпорациите. Ако имаше как да са ги били като заплати, щеше да се е случило още в зората на историята, и голямата корпорация да е неизвестно явление. Случайно да наблюдаваш подобно развитие в реалността?

    Reply
  42. юлий

    @Григор – Да разбирам ли че според теб, когато са на върха на хранителната верига и хамсията и акулата биха имали еднакво поведение и въздействие върху средата (хамсията е акула) ? Ако е така и пазарът се състоеше от квартални магазинчета, то тяхното въздействие върху него би ли било същото като това на Карфур и Метро ? Това което виждам в отговора след това, поне до колкото разбирам, дава негативен отговор на този въпрос. Карфур ще изкупува продукцията на мандрите, докато магазинчетата няма да могат. От тук следва, че малките магазинчета няма да са Карфур, хамсията няма да е акула и няма да имат еднакво поведение.
    Може би не съвсем добре разбирам сравнението, някак не ми се нагажда и не правя добри изводи.

    @Пешо – направил съм сериозен пропуск като не съм споменал бизнес-ангелите.

    Reply
  43. Григор Post author

    @юлий: Като ефект върху пазара – определено не, няма как. Но при сравняване на възможността да израстеш и на отношението към по-дребните мисля, че съвпадението е на практика пълно. Там акула е най-голямата риба във водоема, ако ще да е цаца. А хамсии са по-малките, ако ще да са акули (примерно пред тилозавър).

    Reply
  44. neuromantic

    Григор, точно държавната администрация е пример за неефективност. Каква ефективност е да заобиколиш пазарните правила и да мачкаш конкуренцията със задкулисни партийни игри? По тази логика и мутренската мощ е ефективност. Все едно да кажеш че хипопотамът е по-ефективен ловец от гепарда. Май трябва да уточним понятията първо. Ефективността може да се прояви само при ясни правила които важат за всички. Другото е груба сила, от която следва и размера на заплатата. Като настъпи кризата и постъпленията от данъци в хазните намаляха на HP им се наложи да уволнят хиляди. Ако големите са с аеродинамичната форма на акула, не виждам що имат нужда да ги рекламира министър по националните медии, та да плуват по-добре. Друг въпрос е дали това може да се избегне в световен план и според мен не.

    Reply
  45. Григор Post author

    @neuromantic: Примерът е за „ефективността“ на Майкрософт, които обсъждаме.

    Ако искаш, ще ти дам още един пример, без държава в него – една голяма корпорация срещу друга. Преди няколко години IBM продаде бизнеса си с персонални компютри на Леново при неразбираемо неизгодни условия. Всички (включително аз) решиха, че IBM или знаят нещо, което светът не знае, или просто са направили особено глупава грешка. (Нямаше да им е първата.) В крайна сметка се оказа, че тези директори от IBM, които са утвърдили сделката, в същото време тайно са били членове на борда на Леново с подходящи доходи оттам. Иначе казано, Леново са се показали „ефективни“, точно както Майкрософт срещу администрацията ни.

    Reply
  46. Жилов

    Гриша, неведнъж беше споменато, че бъркаш мощност с ефективност.
    Мощността може да победи ефективността, но НЕ Е ефективност.
    А в случая, приравняваш това, което в игрите наричат “exploit” (заобикаляне на правилата на системата) с ефективност – тук вече наистина нещата се размиват.

    Reply
  47. Григор Post author

    @Жилов: Не, не го бъркам. Мощността поражда обем, а обемът поражда изгода, в две направления.

    Едното направление може да бъде наречено условно „входящи цени“. Закупуването в по-голям обем дава възможност за постигане на по-ниски разходи на единица стока, каквато и да е тя. Един коментар по-горе дадох пример за сиренето, кварталното магазинче и голямата верига. Мисля, че е много прост и разбираем.

    Второто може да бъде наречено „ефективност от специализацията“. В малката фирма един човек се налага да покрива няколко различни дейности, а това го лишава от възможността да се специализира в една и да постигне в нея максимална ефективност. Примерно аз в моята съм и управител, и технически специалист, и търговски агент – в кое по-напред да се усъвършенствам? В същата фирма, но от 50 души, ще можеш да имаш дори различни технически специалисти за различните нива на поддръжка, за да не се губи време на истински добрите професионалисти с „как да си копирам файла“. Очевадно е, че тя ще може да постигне много по-висока ефективност.

    Reply
  48. neuromantic

    Капиталът е само едно от измеренията в системата. Ако беше другояче можеше да отидеш веднага в банката с този бизнес план и да искаш няколко милиона за да изкупиш борсата евтино. Те на свой ред щяха веднага да ги отпуснат защото резултатът е сигурен. Големите имат разходи за администрация и контрол; имат сложни вътрешни политики които ги лишават от гъвкавост и т.н. Независимо какво мислим ние има изследвания които показват че точно в изявени икономики на мащаба малките са по-ефективни, като тези изводи се правят на база различни статистически показатели, не изкупни цени. Могат ли Метро да сложат магазинче на всеки ъгъл? Не. Има ли такива магазинчета все още? Има. И друго. Нито Метро, нито който и да било не може да покрие всички пазарни ниши, просто защото са безброй. Ако Метро продава определен вид битови боклуци малката фирма може да продава всичко което липсва в Метро, както и във всеки момент да смени стоката или изобщо дейността, докато големите нямат този лукс. Именно икономиките на мащаба принуждават малките да са по-ефективни, за да оцелеят.

    По втора точка. Фирма не от 50, а от 250 души също се води малка. Никой не е казал че максимална ефективност се постига с един човек. Не е толкова проста формулата. Има си оптимум, който е различен за съответния контекст. Това няма връзка с огъващата реалността сила на парите.

    Reply
  49. Васко

    Извинявайте, бих искал да попитам кой Ви беше интернет доставчика през 1988 година, чрез който разменяхте е-майли с американския компютърджия и хакер? Защото през тази година работих с един ХТ компютър с 10 Мб хард диск и 5.25 инчови дискети, ползвах DOS, който още не беше станал MS-DOS, а за Windows и електронна поща не бях чувал?

    Благодаря за отговора Ви!

    Reply
  50. Григор Post author

    За съжаление не зная – ползвах е-майл благодарение на благосклонността на мой познат, който тогава работеше в БАН. Така че най-вероятно е бил който е доставял на БАН тогава. Работеше се с терминална програма под ДОС, чрез която се логвахме към някакъв юникс, мисля че беше в Германия. Пощата се четеше с mail.

    Reply
  51. Васко

    Благодаря,

    Явно БАН са били наистина много напред тогава, ако не бъркате годината.
    Искрено благодаря за отговора!

    Reply

Leave a Reply to Шapкан Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *