Протестни размисли

Вече почти 40 дни протестът срещу правителствената политика продължава – и няма никакво намерение да спира. Нещо повече – бавно, но сигурно съзрява.

Като начало, основното му ударение е срещу правителството и депутатството ни и мафията, която стои зад тях. Формално посланието е анти-БСП, ДПС и Атака. Протестиращите обаче дават ясно да се разбере, че мнението им за ГЕРБ не е много по-различно, и че те не са толкова директно оплювани просто защото не са на власт.

(До голяма степен това мнение е заслужено. Да, ГЕРБ не са част от същата мафия – който не вярва, е пропуснал как за пръв път в най-новата българска история ново правителство се опитва да преследва юридически старото, и то не само най-големите золумаджии, а всеки, който успее да докопа. Съ-мафиоти не се преследват така едни други. Особено в момент, в който имат общ противник и заплаха.

Но е трудно да се отрече, че Бойко Борисов се опита – крайно некадърно и безуспешно – да премахне отчасти старата мафия единствено за да сложи на нейно място своя. Че беше мъничко по-добър управник от бушончетата на старата мафия, но с твърде малко. И че ако не покаже абсолютно недвусмислено, че е престанал да бъде мафиот, ще бъде броен за такъв. А до момента той не показва достатъчно, меко казано.

Неведнъж съм заявявал открито, че той е на косъм по-малко лош от партиите на мафията. Но и че косъм хич не е много, и че основната му ценност е да поразклати системата. E, направи го – именно неговият популизъм научи хората, че чрез протести и митинги може да се постигне нещо. Затова и старата мафия сега стига до абсурди, за да ни отучи от това, да ни лиши от оръжието ни срещу нея… Но това не значи, че не трябва да се борим за по-добро от Бойко. Или за да му дадем урок, и на него и на другите политици.)

Протестиращите имат сходни, но не еднакви мнения какво точно искат. И това създава огромен проблем на мафията – толкова разнородна маса трудно се манипулира. По-концентрираните и политически хомогенни протести бързо и лесно биват излъгани накъде да вървят, така че да докарат полза за мафията. Със сегашния протест това вече 40 дни не се случва. Как се води за носа нещо с двайсет хиляди носа?

Друг интересен белег е липсата на официално ръководство. И това е най-силната страна на протеста. Благодарение на нея след толкова дни без успех хората не само не са уморени, а са и още по-решителни. Разчита се изцяло на самоорганизиране, самоинициативност и взаимна координация между протестиращите. И във Фейсбук, и на другите места, където тече самоорганизацията, хората умишлено внимават да не издигнат ръководство, което да може да бъде манипулирано, дискредитирано, сплашено или в краен случай купено от мафията. Това поставя мафиотите в трудна позиция: те са експерти по извиването на вратове, но как да извиеш врата на самоорганизиращ се мравуняк?

Ключов момент е съставът на протестиращите: големият процент от тях са не отчаяни бедни хора, а интелигенция. Хора, които имат добра работа и заплата (затова и обикновено се събират чак към 19:30 – 20 часа: малко от тях могат да излязат от работа преди 19 часа). Такива хора не само по начало са доста по-трудни за лъгане, но и забелязват опитите да им се противодейства много по-ясно и се учат да ги спират много по-бързо. За малко над месец те вече се научиха да се самоорганизират и координират за броени секунди. Досегашните митинги при повече продължителност се изтощаваха и отчайваха. Този само се превръща във все по-силен противник за мафията.

В същото време, има какво да се добави към похватите на протестиращите. Самоорганизацията на протеста се извършва основно във Фейсбук и Туитър, където нямам акаунти, така че не мога да предложа идеите на място. Но ако някой ги сметне за полезни, нека се чувства поканен да ги предложи.

Как да противостоим на лъжата за „платеното участие“

От моя опит най-сигурният начин се е оказало искането на информация. Ако някой ми каже, че протестиращите са платени, веднага го питам къде и как точно се върши плащането. Казвам му, че за 40 дни безплатно протестиране имам да си вземам сума ти пари, и ако ми даде информация, с удоволствие ще му дам половината от тях. И че да бъдат взети тези пари, които сигурно идват от зад граница, е високопатриотична задача – така те влизат в българската икономика и я крепят през кризата.

И след това се веселя на огромното нежелание на „информираните“ да изкарат честно пари. На обясненията, че на тях такива пари не им трябват. На опитите им упорито да „не чуват“, че им се предлагат немалка сума, за да кажат. На нежеланието им да са от полза за България и икономиката ѝ в кризата (въпреки че обикновено са велики българи и патриоти). И на внезапния преход от „да бе, видях го с очите си“ към „абе на жената на стринката ѝ една приятелка на съседката ѝ чула…“.

Как да противостоим на лъжата, че много хора подкрепят правителството

В най-примитивния си вид тази лъжа гласи: „Какво като няколко хиляди хора протестирате? Седем милиона не протестират, значи подкрепят правителството“. Това се оборва много лесно. Достатъчно е да се напомни, че протест в подкрепа на правителството също има, просто е над сто пъти по-малко хора. И че истинското съотношение на подкрепата и протеста е това между митингите – едно към над сто.

Един малко по-изкусен вид на лъжата е заявеното от митинга в подкрепа на правителството, че били събрали 200 000 подписа в негова подкрепа. Дали са ги събрали наистина няма да разберем никога. Нито събралите ги, нито правителството ни ще позволят тези гласове да бъдат преброени и проверени. (Което само по себе си е нелош отговор.)

Но може би си струва да организираме една акция за събиране на подписи срещу тези правителство и парламент. Така ще избием от ръцете на мафията ключовия неин официален аргумент. Ако помолим участниците в протеста да отделят по ден-два да стоят на някое място с много хора и да събират подписи, най-вероятно ще минем 200 000 подписа още първите два-три дни. (Особено ако поставим в Интернет удобни за разпечатване обяснения какво не подкрепяме и листове, разграфени за имена и подписи, или дори ги раздаваме на протеста. Ако смогна, утре може да публикувам мои варианти. И може същата вечер да донеса на протеста колкото смогна да отпечатам, и да ги раздавам на желаещите.)

Как да противостоим на лъжата, че и след избори ще е пак същото

Не, няма да е, дори ако пак влязат точно същите партии. Защото ще свалим партии, които си мислят, че всичко може и няма как да бъдат контролирани от народа. А ще влязат в парламента вече научили, че не може всичко и народът може да ги контролира и ще го прави. Ще си имат обица на ухото, няма да смеят да са чак толкова крадливи и нагли.

И още нещо. Наглостта на тези партии е политика на ръководствата им. Докарат ли политиците от тези ръководства партиите си до изритване от властта, конкурентите им вътре в партиите ще засилят позициите си. Или ще ги изместят, или поне ще ги разклатят. И в двата случая новите ръководства ще знаят, че още една подобна грешка ще означава загубата на ръководни позиции в партията им. Така че няма да им се иска да я допускат.

Как да противостоим на лъжата, че изборите не решават проблема

България в момента е именно в политическа криза. Правителство, което на втория месец има одобрение само два пъти повече от неодобрението си, е слабо. Сегашното правителство има неодобрение два пъти повече от одобрението. Вече над месец всеки ден десетки хиляди хора се събират на протестен митинг срещу него. Приятелските ни страни прекрачват дипломатическия тон, за да изкажат подкрепа на протестиращите. Назначенията на правителството стряскат и плашат всички – от собствените му избиратели до външните ни съюзници…

По-остра политическа криза би била само една гражданска война. И ако правителството продължава да се прави на глухо, е неизбежно хората да се радикализират и да се стигне и дотам. А тогава ще е актуално приемането на лустрационни закони и закони за съдене на виновниците за гражданската война, които позволяват смъртно наказание. Надали и правителството би искало подобно развитие, а води нещата право към него.

Изборите са начинЪТ на всяка демокрация да разрешава политическите кризи. Да се твърди, че те не са начин за решаване на кризата, е все едно да се твърди, че яденето не е начин да се нахраниш.

Как да противостоим на лъжата, че не знаем какво искаме

Напротив – чудесно го знаем. Искаме това правителство да се махне, веднага. Заедно с парламента, който го крепи. Преди да е продало на който ще пусне мъничко рушвет и ризите от гърбовете ни. И преди да ни е назначило за управник и висш чиновник и последния престъпник и мафиот в България. Показа се вече. Доказа се вече. Стига му толкова. Всяка минута му е в повече. Искаме да се махне веднага. Ще предлагаме варианти за после след като то се махне.

Писна ни да леем пот, за да пълним бездънните гуши на шепа мафиоти. Правихме го двайсет и кусур години. Вече няма да го търпим – ако трябва ще се борим също толкова, но ще го прекратим. Повече никога няма да приемем да живеем както досега. Стига ни. По-добре всяка вечер на протест двайсет и кусур години, отколкото както досега до края на живота ни.

… Има и още лъжи за опровергаване и предложения за правене. Ще ги давам, когато смогна.

16 thoughts on “Протестни размисли

  1. Петър Петров

    Още една лъжа, която тук често се лансира: Не ни трябват политици въобще, ние сами можем да си се оправим чудесно, самоорганизацията ще се случи от нищото. Ще бъдем армия от редници, то другите и без това не се бият, нали?

    Истината: Коефициентът на интелигентност на една тълпа е равен на коефициента на интелигентност на най-глупавия от тълпата разделен на броя на хората в тълпата (–Тери Пратчет).

    Reply
  2. Michel

    Лошото е че медиите на Пеевски и нему подобни мафиоти (а те в момента поддържат АКТИВНО правителството… поръчката си е поръчка, парите са си пари, нали?) ще продължат да сипят лъжи и 80% от хората в България никога няма да научат истината.

    “Пенсии по 1500 лв през 2017 година” обещал Орешарски днеска в “програмата” си и те уверявам, че простите хора, бедните хора, старите хора, провинцията… ще му повярват безрезервно. То на един псевдо-цар повярвахме (“ще ви оправя за 800 дни”), на пожарникар повярвахме (“ще изчистя България от мафията!”) …айде бе на един Орешарски който е “експерт” ли няма да повярва бабата от село? Или лелянта от малкия (или голям град), която гледа телевизия и четат “Уикенд” и “Монитор”? А те са 80% от нацията…

    Тези хорат не четат “Дневник”, и нямат facebook/twitter за да се информират… тези хора са мнозинство и медиите на Пеевски ще ги облъчват толкова дълго, че няма как да не повярват на всички лъжи.

    А ние в София и големите градове ще си останем едни 10 до 50 000 активни протестиращи … и ще маршируваме, докато не ни се изтъркат подметките (и докато не се уморим), през това време шайката на Олигарски ще вилнее, краде, лъже, подписва неизгодни договори, назначава престъпници на високи длъжности, и ще използва ДАНС+ГДБОП за всякакви користни цели, дори и репресии (защото ЗАКОНЪТ остана променен, онзи закон, който ПОЗВОЛИ пеевски да бъде избран на този пост! сега пеевски не е там, но мястото му бе заето от друга удобна фигура, тя само чака нареждания… нали не се лъжем, че нещо се е променило?)… ще манипулира и мненинието чрез медиите на Пеевски… и ще пази Парламента с 2000 човека полицаи и жандармерия.

    Силата е с ТЯХ, за съжаление, макар правдата да е с нас… 🙁

    Аз ще протестирам мирно, докогато е необходимо, но подозирам, че няма как да променим нещо. 🙁

    Reply
  3. Любомир Сирков

    Това е поредната „защитна” („апологетическа”) статия от страна на протестиращи (друга подобна, и не по-малко саморазобличаваща се, е статията на Калин Янакиев, под надслов „Как да си “за”, щом си “против””, ще я намерите в сайта на в. „Дневник”, с дата 22 юли 2013). Разбира се, самият факт, че се появяват такива статии, още сега показва, че протестиращите в момента са по-скоро вече в „защитна” (а не в „атакуваща”) позиция.

    Най-общо текстът тук засяга въпросите за политическата ефективност на днешните софийски протести, тяхното ръководство (т.е. липсата на такова), съставът на протестиращите, тяхната евентуална „(под)платеност”, тяхното искане за избори, и изобщо съдържателността на техните искания (доколкото я има тази съдържателност).

    Най-напред по въпроса за лидерството – според Григор “хората умишлено внимават да не издигнат ръководство”, и това било нещо много хубаво… И едва ли не това „създава огромен проблем на мафията”…

    Нещата, обаче, в действителност стоят по точно обратния начин. Хора, които „умишлено внимават” да не би случайно да си издигнат ръководство, не са никакъв „проблем” – за никого. И този факт има пряка връзка и с друг важен въпрос (за изборите).

    Защото един премиер, колкото и да е слаб или недолюбван от обществото, може спокойно да си продължи да си премиерства още дълго – щом в обществото все още не се е появила някаква безспорно по-силна и влиятелна фигура, за която всички да са наясно, че именно тази нова фигура най-вероятно ще бъде следващия премиер (тогава, когато настоящия, по една или друга причина и повод, бъде принуден да се оттегли).
    Всъщност, именно това е принципната разлика между ситуацията днес и положението преди изборите през 2009 г. – тогава не просто имаше правителство (на тройната коалиция) което вече губеше доверие и одобрение – но заедно с това имаше и ясна фигура (Б. Борисов), която в същото време печелеше доверие и одобрение. И съвсем логично тогава се проведоха избори, в които участието на гражданите беше по-високо в сравнение с предходните избори. А участието беше по-високо просто защото в такава ситуация (като през 2009 г.) много по-голям брой обикновени хора виждат смисъл да участват с гласа си в изборите – когато очакваната предстояща промяна вече е започнала да придобива едни по-ясни очертания (включително и персонални), за отделния човек това действа по-мотивиращо да отиде и да гласува. Както и обратно: колкото по-неясна е предстоящата промяна, толкова по-малко мотивирани са хората да участват в гласуването по време на избори.
    И това, „обратното”, се случи на изборите (за кмет) във Варна тази година: там протестиращите искаха (и постигнаха) оставка на стария кмет – но тъй като така и не се очерта някаква нова изявена фигура (вероятно пак по същата причина: “хората умишлено внимават да не издигнат ръководство”), на провелите се след това избори, първо, избирателната активност беше доста ниска, и второ, пак „старите” политически играчи се оказаха и основни играчи… Това се получи като резултат в една игра, която уж самите протестиращи бяха поискали да играят – но за която, както се оказа, именно те самите просто не са готови.
    Същото се случва и в момента с протестиращите в София – те искат оставка и избори – и то веднага – без да осъзнават, че дори и да „успеят” в това свое искане, така те просто ще влязат в една следваща игра, за която именно те са все още недостатъчно подготвени.

    Аргументът „изборите са начинЪТ на всяка демокрация да разрешава политическите кризи” в случая просто кънти на кухо – избори би трябвало да иска този, който има някакви основания да смята, че ще ги спечели – глупаво е да искаш избори в момент, в който ти самият изобщо не си готов за тях.

    Reply
  4. Любомир Сирков

    Известно внимание заслужава и въпросът за „платеността”, доказуема или не, на някои от протестиращите:
    всички знаем, че по избори съществува явлението „купуване на гласове”.Има и проучвания, в които част от анкетираните също сами признават, че са „склонни да продадат гласа си” (според проучване на НЦИОМ от 8 май 2013 г., това са цели 12% от анкетираните.). А щом даден човек е склонен срещу заплащане да даде гласа си, то какво чудно има, че същият човек може пак срещу заплащане да участва и в протести? При това второто действие („участие в протести”) е дори в някакъв смисъл по-малко опасно и по-слабо ангажиращо за съответния индивид в сравнение с първото. Защото ако „купуването и продаването на гласове е престъпление” (както всички бяха надлежно информирани от ТВ-екраните), то за купуването и продаването на „участие в протести” никъде не е казано, че е „престъпление”… Това е обективната разлика между двете действия (и тази разлика работи „в полза” на едно повишено платено участие в протести). А чисто субективно от гледна точка на самия индивид също е за предпочитане, ако участва, да участва не в нещо, което медиите единодушно отразяват като отрицателно явление („опорочаване на изборите чрез купуване на гласове”), а да участва в нещо, което медиите масово отразяват с положителен тон („протести срещу правителството”, или дори „срещу олигархията”, с участието на „цвета на нацията”: млади, високо образовани, интелигентни, трудолюбиви семейни хора с деца…).

    Reply
  5. Виктор

    Позволете, моля, г-н Сирков, и простете любопитството ми. Зная го Григор кой е и какъв е, какво знае и какво може. За много от останалите, които пишат тука също зная. Бихте ли казали вие с какво се занимавате, какво сте учили? Някак много научно ми звучи това, което пишете.

    Reply
  6. Шapкан

    ако тази статия е гласът на интелигенцията, тежко ни с интелигенция, която продължава да живее в измисления свят на “добър е царят, болярите са лоши”
    (демек системата е супер, само да сложим нужни хора на нужни места и да ги “контролираме”…
    да бе да, сложете космонавти в кабината на локомотив – и с пълна пара към Алфа Центавър… ще ли се получи?)
    http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=44338&rb_v=viewtopic#p44338

    Петър Петров,
    има армии от редници. Много много много мъчно (до невъзможност) унищожими.
    Освен това – има разлика между тълпа и общност. Пак при Тери Пратчет го има, потърси, току виж си видял и тъмната страна на слънцето…

    Reply
  7. Georgi

    @Любомир Сирков

    Съгласен съм с вас, че
    “протестиращите в момента са по-скоро вече в „защитна” (а не в „атакуваща”) позиция”.
    Точно това е целта да се неутрализират откровено манипулативни аргументи и да се привлекат повече хора в подкрепа на протестите. Тези, които са били зашеметявани с безпочвените аргументи, които Григор оборва.

    Съгласен съм и с

    “Защото един премиер, колкото и да е слаб или недолюбван от обществото, може спокойно да си продължи да си премиерства още дълго – щом в обществото все още не се е появила някаква безспорно по-силна и влиятелна фигура, за която всички да са наясно, че именно тази нова фигура най-вероятно ще бъде следващия премиер ”

    Ако погледнете назад ще видите, че всички, които стават премиери след недоволство на народа имат продължително политическо минало – Костов, Симеон – царя, Бойко Борисов, Орешарски. В момента ври и кипи в подножието на политическите върхове и от дясно и от ляво да се издигнат лидери, които да спечелят изборите, които се очакват.

    Reply
  8. Любомир Сирков

    Към Виктор: Да, може би прекалено “научно” се изразявам понякога писмено в Интернет, вероятно това не помага много за диалог точно в тази среда, но това е положението – когато самото мислене ти е по-скоро “научно”, това се отразява и на думите, които излизат след това навън.
    Иначе на лични въпроси обикновено не отговарям, тъй като смятам, че тук сме се събрали да обсъждаме обществени въпроси, а не лични. Ако те интересуват някакви лични въпроси, свързани с мен, потърси ме във Фейсбук, пиши ми лично съобщение там – ако преценя, че има смисъл, може и да ти отговоря.

    Към Georgi: Ако Григор наистина се стреми да неутрализира нечии „откровено манипулативни аргументи”, то нека се постарае да не използва и той самият също толкова манипулативни аргументи.
    Например, в раздела „Как да противостоим на лъжата, че не знаем какво искаме”
    „аргумент” от типа „Искаме да се махне веднага. Ще предлагаме варианти за после след като то се махне” никак не е убедителен. Това е примитивно мислене, или ако щете – детинско мислене. Само децата постъпват така: първо ядосано си чупят играчката, защото тя не се държи както те искат – и едва след това почват да „мислят” как и дали изобщо ще сполучат да имат нова играчка… Да, в света на децата това е обичайна практика – в света на възрастните обаче нещата би трябвало да стават по един малко по-разумен начин.

    Reply
  9. Georgi

    @Любомир Сирков

    На този ти пример, че протестите нямат идея какво да се прави след това ти отговорих в темата за “даване на възможност”. Но ще ти го пиша малко по-подробно.
    Политиците се съобразяват с общественото мнение. Това е без съмнение. Ако общественото мнение е нетърпимост към произвол на какъвто сме свидетели последните години, то те няма да го правят. Пак ме мързи да обяснявам и може би ти няма да поискаш да ме разбереш. Но ако народа не толерира произвола, то той ще бъде санкциониран и недопускан и от самите политици. Под произвол също включват и защита на интересите на олигархията. Това Григор във всеки пост го обяснява, но ако не си го схванал до сега надали ще го разбереш от мен.

    Reply
  10. Georgi

    Да обиждаш по този начин

    “Това е примитивно мислене, или ако щете – детинско мислене. Само децата постъпват така: първо ядосано си чупят играчката, защото тя не се държи както те искат – и едва след това почват да „мислят” как и дали изобщо ще сполучат да имат нова играчка… Да, в света на децата това е обичайна практика – в света на възрастните обаче нещата би трябвало да стават по един малко по-разумен начин.”

    е типично за просташките коментари по вестниците парцали. Тук всеки, който пише МИСЛИ като го прави. Ако ти продължиш с този просташки тон, аз ще те игнорирам и ще препоръчам на останалите да го направят.

    Reply
  11. Григор Post author

    @Любомир Сирков: Всички тези становища са получавали неведнъж унищожаващ ги отговор и от мен, и от други хора. Някои от тях в записа по-горе. Други в предишни записи. Къде е идеята да ги повтаряш отново и отново? Не разбирам какво се опитваш – да спориш или да тролиш?

    Reply
  12. Виктор

    Г-н Сирков, преди да напиша това по-горе, натиснах линка, който сте поставили в полето “Уеб сайт”. Но както и Григор, нямам акаунт във Фейсбук и почти нищо не можах да разбера. Питах ви с какво се занимавате, както се казва, кой сте и какъв сте, защото често пишете тук, и да речем, че на мен не ми стига акълът за много неща и затова искам да знам на кого да вярвам, така да се каже. Да речем, че съм склонен да се поддам на манипулация. И предпочитам да ме изманипулират хора, за които знам нещо. Но ще поровя из интернета, може и да си намеря.

    Reply
  13. Georgi

    Може би г-н Сирков е този от описанието, направо съм сигурен.

    Любомир Сирков e роден през 1968 г. Завършва Английска гимназия в София (1987), специалностт „научна информация” към Библиотекарския институт (днес известен като „СВУБИТ” или „УНИБИТ”- „Университет по библиотекознание и информационни технологии” – София) и „история” във Великотърновския университет. Работил е като библиотекар в СУ. Днес е анализатор към Фондация „Приложни изследвания и комуникации” (www.arcfund.net), където се занимава с проблемите на младите и децата в информационното общество (е-управление на общинско равнище, безопасност в Интернет). Автор е на публикации по въпросите на електронното гласуване, използването на Интернет от младите поколения, ролята на социалните мрежи в политическия живот. Женен, с две деца.

    източник: http://obshtestvo.net/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BD/

    Reply
  14. Georgi

    И да допълня лично мнение за г-н Сирков.
    В предишния запис писа, че не е завършил PR. Това е вярно, но със още по-голяма сила изпъква факта, че работи във фондация, чието поле на работа е интернет комуникацията.

    Reply

Leave a Reply to Петър Петров Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *