Промени в образованието?

Катастрофата на българското образование е очевидна за всеки. Сериозен процент от завършващите училище са функционално неграмотни. Университетите виждат сериозен проблем да намерят достатъчно кандидат-студенти, които да покриват дори най-основния минимум от изисквания. В Сомалия или Камбоджа завършват осми клас по-малък процент подрастващи, отколкото в България, но знанията им, по разкази на били там мои познати, са над тези на българския осмокласник… Ще спестя останалото от списъка – плаче ми се, като мисля за него.

Причините да сме на това дередже са много. Процентът от БВП, който отделяме за образование, нищо чудно също да е под този в Сомалия или Камбоджа. (Бих се изумил, ако не сме сред последните десет страни в света по това.) Заплатите на учителите съответно са трагични, поддръжката на учебната база – също… Но си мисля, че зад тези неща е скрит друг, още по-страшен проблем – пълната безконтролност на образователната система. Качеството на постиганите резултати по никакъв начин не влияе нито на рейтинга на училищата, нито на заплатите на преподавателите. Обратното – влияят им фактори, които водят до спадане на качеството на образование. Като например изискването за брой ученици, което принуждава училищата да приемат и търпят калпазани и да се кланят на безотговорните им родители…

От доста време мисля как би могла да се оправи българската образователна система. Безспорно повече пари са необходими. Само с тях обаче според мен резултатът ще е нулев, заради безконтролността, независимо колко пари ще се налеят. Обратното – мерки за поставяне на качеството на образованието под контрол биха довели до драстичен скок в това качество дори без повече средства. Затова ще си позволя да дам предложение.

Според мен трябва да имаме свободна инициатива в сферата на образованието. Да са позволени неограничено както държавните, така и частни училища. Парите, които държавата дава на училищата за образование, обаче трябва да се определят от няколко фактора.

1. Входящ държавен изпит за всеки клас

Държавата трябва да формулира за всеки клас изпит, който включва познанията, необходими като база за ученето в този клас. Изпитът трябва да се провежда задължително писмено. Възможно е да има някаква гъвкавост, която позволява да бъде прилаган и за специализирани класове, например в изкуствата или технологиите.

Изпитните работи трябва да се оценяват по предварително дефинирана методика анонимно от двама преподаватели, задължително в съответния или по-висок клас, задължително от различни краища на страната, задължително без начин да знаят кой ще е другият оценяващ. Ако оценките на двамата се различават с повече от половин единица, работата ще се оценява и от арбитър. Преподаватели, които твърде често губят арбитраж, губят правото да участват в оценяване на работи. (Тази система е изпробвана дълго време и е показала отлична стабилност и надеждност в оценяване на кандидатстудентски работи.)

След оценяването изпитните работи се деанонимизират и учениците получават оценките си. Също, по информацията къде са учили учениците през последната година се съставя рейтинг на училищата, който е публичен. Родителите могат да преценяват по този рейтинг къде да запишат детето си да учи. Той също така е база за преценка колко средства да се отпускат на съответното училище. Качеството на образованието, което то дава, трябва да бъде значително по-определящ фактор за отпуснатите средства, отколкото количеството на обучените ученици.

(Рационале за последното: Когато броят на учениците е по-определящ фактор за получаваните средства, училищата са принудени да приемат и търпят лоши ученици с нахални и безотговорни родители. Това дава лош пример на другите ученици (и родители), подкопава качеството на образованието и мотивацията на учителите, и създава у безхаберните ученици и нахалните родители чувство за превъзходство. Когато качеството на образованието е по-определящ фактор, училищата ще се усещат в силата си да гонят безхаберните ученици и да тръшват вратата на нахалните родители. Това ще даде добър пример на другите ученици и родителите им, ще повиши качеството на образованието и мотивацията на учителите и ще постави на мястото им безхаберните ученици и нахалните родители. Тъй като в момента тенденцията е силно изкривена, ще е нужно поне отначало силно наблягане в обратната посока, за да си дойдат нещата на местата.)

Въвеждането на изпит вместо на формален документ за постигната степен на образование ще позволи не само реална оценка на постъпващите във всеки клас, но и безпроблемно интегриране в образователната ни система на ученици, учили извън нея. В условията на членство на България в ЕС това може да е важно предимство.

Ако училище желае да получава пари от държавата за образование, то трябва да поеме задължението да приема във всеки свой клас единствено ученици, положили успешно изпита за този клас. Ако не желае да спазва това правило, то може да води обучение, но няма право на държавни пари за него. (Вариант е държавните пари да са по-фино разпределяни, например да се дават само за ученици, положили успешно изпита. Не зная обаче дали ефектът ще е толкова благотворен, колкото изискването за цялостно полагане.)

Ученици, които не са били приети в клас заради неположен изпит за него, е редно да губят правото на детски надбавки за съответната година. Това ще създаде допълнителен стимул у родителите да се погрижат за образованието на децата си, като в същото време няма да забранява алтернативното образование. (Ще е необходимо да бъдат предвидени случаи като деца с изоставане в развитието и т.н.)

… Схемата далеч не е перфектна, но според мен е добра основа за разработване на реално приложима система. Ако някой има корекции към нея, е добре дошъл да ги предложи.

80 thoughts on “Промени в образованието?

  1. Иван

    Чудно ми е, защо всеки който тръгва да прави реформа в образованието започва с въвеждането на нови изпити…
    Помня каква борба беше за матурите… Е въведоха матурите. Случайно това някак да е подобрило образованието?
    Преди 20 години образованието беше в пъти по-добро. Нима тогава беше пълно с изпити?

    Григор, По същество твоята система ми напомня на “No child left behind” въведено от G.W.Bush. Въпреки добрите си намерения, тази система увеличава проблемите, вместо да ги решава. Като начало училищата които имат трудни ученици (деца от гетата) изпитват и най-много финансови затруднения. Това означава, че те ще трябва да наемат по-некадърни учители, съответно учениците ще получават най-лошото образование, кръгът се затваря и който не може да си позволи пътуване до добро училище, ще си живее като тъп галфон. Отделно училищата започват да преподават само материала, който е за изпита, което буквално представлява трениране на зазубряне на въпроси от изпита.

    Фундаменталният проблем е по какъв критерий ще оценяваш знанията на учениците. Защото параметърът който избереш ще се максимизира, за сметка на всички останали. А ако избереш много параметри, ще имаш проблем с балансирането им…

    Спокойно мога да заявя, че ние като човечество, все още не сме открили правилният начин за преподаване на знания… нито за проверката им.

    Иначе съм съгласен, че да се държи на бройка е тъпо. Всъщност, винаги големият брой ученици в клас е бил считан за проблем при преподаването. Изискването за големи бройки с цел спестяване на средства винаги ще гарантира лош резултат.

    Reply
  2. Шapкан

    преди всички тия уповаващи на благата държава разсъждения, запознайте се с речта по случай удостояването на Джон Гатоу със званието „Учител на годината на щата Ню Йорк“ за 1991 г. – търсете в гугъл “Училището, което създава тъпанари” (на страницата на списание “Факел”).

    може пък да се получи просветление… ама надали.

    Reply
  3. Христо Христов

    Според мен пък материалите които се преподават в училищата е непригодим за останалата част от живота. Завършил съм преди 10 години средното си образования и до сега не съм имал случай в който да ми се наложи да пиша есе или отговор на литературен въпрос …

    Reply
  4. Друг Иван

    Много ми е интересно защо повечето образовани и интелигентни хора мислят за образованието така, както мислят за него необразованите и неинтелигентните, т.е. че то е работа на държавата. Образованието е лично дело; то е израз на свободата на личността, а не на някякъв нейн дълг към обществото. Обществото просто се ползва от образованието на свободните личности.

    Наливаме пари за производството на неграмотни? Ами нека да спрем и да си ги произвеждаме безплатно. Изходът е премахване на задължителното образование, а не поставяне на нови борократични усложнения като входен изпит за всеки клас. Нито учителите, нито ние бихме си заслужили дипломите, ако днес трябва да вземем повторно изпитите си. Което не ни пречи да се справяме. Много е просто, образованието не е резултат, а процес. Едного то откарва в точка (m,p), другиго – в точка (x,y). Защо трябва да им отравяме живота като периодично ги тестваме как се оправят в точка (c,d)?

    Тая работа с универсалните критерии, т.е. предварително дефинираните методики, също не ме радва. Ние и сега си ги имаме, а учебните ни заведения са пак за боклука. В доста елитни щатски университети можеш да влезеш без диплома от гимназия, вкл. и чрез представяне на портфолио (напр. американският топ-статистик Пърси Диаконис има докторат от Харвард, без да има гимназиална диплома). Поради универсалните ни методики, у нас това е невъзможно.

    Reply
  5. Виктор

    Спокойно мога да заявя, че ние като човечество, все още не сме открили правилният начин за преподаване на знания… нито за проверката им.
    – особено точно казано.

    Reply
  6. Eri

    Съгласна съм с Иван. Стандартизираните тестове не могат да помогнат с нищо. Те не помагат на децата да се научат да мислят, не им помагат да се научат да учат, не им помагат да станат добри в това което ги увлича. Много ми харесва Сър Кен Робинсън, които говори по въпросите в образованието. Идеята че образованието трябва да стане по-лично, класовете да са по-малки и по интереси, ми харесва. Разбира се, трябва да се учат и общо образователни предмети, но не толкова много (и безмислени) колкото сега. Как да се разпределя бюджета? Нямам представа, но “брой ученици” ми звучи по-добре отколкото “брой ученици успешно положили изпит”. Все пак има деца които могат/знаят, но са притеснителни и не могат да го покажат. Те да нямат право на образование ли? Или да повтарят докато се променят и спрат да са притеснителни?
    Адмирации, че мислиш по тези въпроси и се опитваш да направиш нещо 🙂 . Определено има нужда.

    Reply
  7. emo

    Аз пък не съм съгласен с Иван, искам да плащаме за задължително образование. Проблемът е друг – тоталната разруха на обществото до което ни доведоха комунистите. Образователните системи по цял свят имат проблеми но ние нямаме просто проблем с образователната система а със здравето на обществото като цяло. Според мен всякакви реформи в здравеопазване, образование, армия, полиция се обезмислят – не че не са необходими, но каквото и да приемем – няма да работи

    Reply
  8. Григор Post author

    @Иван: Където има контрол, има как да има резултати. Където няма контрол или той не е достатъчен, няма как да има резултати. Точно както е примерно в частна фирма – има ли контрол върху това да се работи, се работи, няма ли контрол, не се работи. Вярно е, че контролът може да бъде правен по погрешен начин, и после да се твърди, че е безрезултатен. Това не променя факта, че където няма контрол, задължително и гарантирано няма резултати.

    За трудните ученици – системата винаги може да бъде премислена така, че да оценява училищата не по абсолютното достигнато от учениците ниво, а от прогреса, който са постигнали в съответното училище. Мисля, че предложението ми дава възможност за такова подобрение – би ли премислил как може да се направи в нея?

    Критерият за оценяване на познанията на учениците е важно да се избере точно. Но според мен е възможно да се избере приемливо точно.

    @Христо Христов: Превеждал съм едно нещо, което обяснява много добре за какво е необходимо умението да се пише есе.

    @Друг Иван: Образованието е безумно евтино на фона на необразоваността. Според мен съвременната държава е длъжна да стимулира гражданите си да се образоват качествено, точно както е длъжна да взема мерки да ги опази от епидемии или външна агресия. Образованието е не по-малко свързано с доброто им качество и стандарт на живота, отколкото другите две. Един най-прост пример: на какъв хал е общество, което не е образовано да разбира, че има каквито управници си избере? Примерно нашето? На какъв хал ще е здравето му, ако не е образовано да знае ползата от ваксинирането на децата?… И аз подкрепям свободата на хората. Но както не мога да подкрепя свободата да убиваш или измъчваш другите, така не мога да подкрепя свободата да ги разболяваш, да ги държиш под контрола на угоени корупционери и прочее. А необразоваността и незнанието са извор на всички злини в съвременната цивилизация.

    За методиките – да, имаме ги. Нямаме си само контрол върху резултатите им – контролът, който предлагам. И предложението ми не спира частната инициатива в образованието. То само постановява, че където държавата субсидира образованието, тя има право да контролира резултатите – и дава идея как да ги контролира. Така че този пример потвърждава тезата ми. За Пърси Диаконис – той може да няма диплома, но със сигурност би се справил с необходимите изпити.

    @Eri: Много общообразователни предмети хич не са безсмислени – просто немалко хора са необразовани до степен да не могат да видят колко важни и нужни са. (Без желание да обидя никой от четящите.) И деца, които са твърде притеснителни, за да положат изпит, са изключително редки. (И ако не вземат мерки да го коригират, ще са твърде притеснителни и в реалния живот после, така че така или иначе се налага.) И мисля, че има много полезни и добри идеи как да бъде подобрено образованието, но без категоричен и непоколебим контрол върху резултатите всички тези мерки ще останат без резултат.

    Reply
  9. Eri

    @Григор: Има необразовани хора заради системата, не въпреки нея. Да, общообразователните предмети са важни, но до степен на обща култура. А в основните училища всички учат едно и също. Независимо дали ти е изключително интересно или не те вълнува по никакъв начин – учиш едно и също. Ако искаш повече – занимаваш се сам. Ако искаш по-малко – не може. Това става и ще става още по-зле заради стандартизираните тестове. Ако се намали обема на материала по общообразователните предмети, ще остане повечко време за групи по интереси (например по програмиране или по история, който каквото харесва)). Но ако има тестове за които да се готвят децата, групите по интереси отпадат. И в момента има външни оценявания, малки/големи матури. За да могат да се преминават всички учат по калъп. Стават хора по калъп – такива каквито показваш, че не одобряваш. Тези които знаят 100 годишната война от коя до коя дата е била, но ежедневието им се осмисля с реалитито и скандала с половинката вечер.
    Смятам, че образованието е изключително важно, а системите в почти цял свят доказано не работят. Макар, че тестовете показват друго.
    Сигурна съм, че си гледал Кен Робинсън, щом говориш за образование, но оставям няколко линка, за хора които не са : http://www.youtube.com/watch?v=zDZFcDGpL4U (RSA), http://www.youtube.com/watch?v=iG9CE55wbtY (TED), http://www.youtube.com/watch?v=r9LelXa3U_I (TED), http://www.youtube.com/watch?v=wX78iKhInsc (TED).
    Съжалявам, ако е станало дълго (или линковете са много), но темата ме вълнува. Дано съм помогнала с някоя идея за свободната инициатива 🙂 . Ще продължавам да следя темата.

    Reply
  10. Жилов

    Предложението е добро. Има два проблема, които стоят малко извън самото него. Първо, много училища ще направят всичко по силите си да го саботират. Второ, ако сработи, това предложение ще елиминира повечето момчета от това да завършат училище (което не е задължително лошо нещо, елиминирането е необходим процес).

    Това да има последствия от това колко си подготвен, и да се наградят добрите преподаватели, е важно, но има и друг фундаментален проблем, а именно, неестествената линейност на образованието. Ако има входни изпити, защо да не можеш да полагаш специфични входни изпити, с които да отключваш достъпа до това, с което избираш да се занимаваш? Целта ти ще е да отключиш клоните на почти цялото разклонено “дърво” на познанието, но ти като ученик да можеш да избереш колко да си бърз и какво ще отключиш тази година (това всъщност амбицира да бъдеш по-бърз). Защо, ако влизаш в първи клас, но вече си способен да четеш книжки, да смяташ с дроби и да разпознаваш ноти, както писмено, така и по слух, трябва тъпо да седиш и да чакаш другите, вместо да вложиш усилията си в нещо смислено? Защо трябва да си винаги със свои вдетинени връстници, да се движиш с еднаква скорост с тях, нито по-бързо, нито по-бавно, да усвояваш всичко в строго, сковано определена последователност? Къде в реалния живот нещата работят така? Дори в логическите компютърни игри се дава избор между група от нива, които си отключил, не си принуден да минеш всички изпитания в точно определен ред и с точно определена скорост. Khan Academy също работи по този начи – честито, ти приключи с Питагоровата теорема, и отключи тригонометрията. Но ти приключи и с линейните уравнения и функции, можеш да продължиш с квадратни. С кое ще продължиш сега? Дори да нямаше избор, цялата идея за еднаква скорост е покъртително неестествена, заради нея умните затъпяват и се демотивират, а тъпите напълно отпадат.
    В този ред на мисли, Wikipedia, YouTube и Khan Academy ме научиха на повече неща за математиката, физиката и биологията отколкото моите учители и не мисля, че завишеният контрол би променил това.

    Reply
  11. Друг Иван

    @Григор: Нека държавата да субсидира държавното образование и да го контролира. Но на нея това не и стига, тя иска тя да е основният доставчик, а всяко друго образование да е досущ като нейното (ако иска да се счита за образование). Това е неприемливо! Още по-лошо е че и ние имаме подобни нагласи.

    За Пърси Диаконис не съм съгласен, сигурен съм че няма как да си вземе изпитите по химия и биология. Още по-лошото от това че у нас студент не можеш да станеш без гимназиална диплома е това, че на самият Дяконис БГ ВУЗ може “по закон” да откаже възможността да преподава (ако той има глупостта да прояви такова желание). Има подобен пример, и той не е нашенски: Стив Уозниак. Той можа да стане основател на Епъл и милиардер без диплома, но когато поиска да стане гимназиален учител по компютри, първо трябваше да завърши университет. Ето това е акъла на държавата! Няма как с него тя да контролира образованието добре. На Евклид не му трябваше диплома по математика, на Исус – по богословие, на Джордж Вашингтон – по политически науки и на Бил Гейтс – по компютрознание, за да си вършат работата добре. Те сами се контролираха 🙂

    Reply
  12. Б.Павлов

    С риск да внеса дисонанс в тази хармонична, интелектуална среда, ще споделя личното си мнение на внук на селски “даскали”:)

    1. Изпити трябва да има. И те, според мен, не са нужни за да се отстраняват трудно справящите се деца, а за да се насърчават кадърните учители. Строго трябва да се проверява само дали е усвоен задължителният минимум (който, разбира се трябва да бъде разумно определен).

    2. Трябва да има конкурси за надарени деца, за чието образование държавата трябва да създаде специални програми и да отдели допълнителни средства, и

    3. Държавата ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИНУДЕНА час по-скоро да организира и осъществи ефективна програма за образованието (и да създаде среда за възпитанието) на ромските деца.

    Reply
  13. Любо Николов

    “Завършил съм преди 10 години средното си образования и до сега не съм имал случай в който да ми се наложи да пиша есе или отговор на литературен въпрос …”
    Мога да възразявам дълго и напоително, но ще отговоря с една аналогия:
    Със сигурност никой спортист не се явява на състезания по лицеви опори или тичане в тръс. Но това не означава, че тия упражнения не са били безкрайно полезни за него.

    Reply
  14. Кирил

    @Жилов, поздравления за статията!!! И аз съм съгласен с нея!

    Reply
  15. Божо

    @Друг Иван – образованието е изключително работа на държавата.
    Дали ще бъде развита държава, или това, което виждаме у нас, основно зависи от образователната политика. За това в много развити страни, даже и висшето образование е безплатно, достъпът до музеи и други културни и образователни заведения и т.н. е безплатен за ученици и прочие.

    На другия полюс са държавите, в които достъпът до образованието минава през един куп такси и над масата, и под масата.

    Иначе, абсолютно съм съгласен с Иван, че както от матурите файда няма, толкова ще има и от подобни изпити.
    Преди 5 години бях писал за матурите: http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=54

    През тези години нищо не се случи, което да промени мнението ми.

    Reply
  16. Григор Post author

    @Жилов: Идеята на завишения контрол е да осигури поне базов минимум на преподаването на знания. Не е да затъпи всички до едно и също ниво. Би могло например изпитът да слага оценки от 6 до 2, подобно на сегашните в училище. Който е взел 2.50 или нагоре, е минал изпита – има право да постъпи в следващия клас. Но някои училища или курсове биха могли например да искат оценка поне 4, за да приемат някого. Други пък може да си намерят отнякъде спонсориране по линия „помагане на изоставащите“ и да приемат дори двойкаджии.

    Нелинейността на познанията е много важен и интересен фактор, и съм много радостен, че го поставяш. Донякъде го има и при сегашните изпити – например за медицина се кандидатства с изпити по биология и химия. Инженерен ВУЗ вероятно не би изисквал тези двете, но би искал математика и физика… И тъй като така или иначе изпитите след завършване на клас няма да са само по една дисциплина, се създава възможност за дивергирано обучение. Разбира се, схемата може да се усложни и настройва така, че да е максимално добра с оглед на дивергираността на знанието.

    За статията в Salon.com имам обаче несъгласия. Да ги изброя и обясня би било доста количество текст. И ми се струва, че си свръхчувствителен на тема свободата на децата, и склонен да приемеш лесно и почти без критичност всичко, което бъде пробутано с такъв етикет. Мога да го разбера, но ми се струва честно да те предупредя приятелски: внимавай – това създава слабо място в критичната ти преценка.

    @Друг Иван: Не мисля, че входният изпит в университет по статистика ще включва изпити по химия и биология, за да се провали на тях Пърси Дяконис. И съм напълно съгласен, че Евклид няма нужда от диплом по математика, или Исус – по богословие, но не виждам и къде би бил проблемът те да ги получат, след като са гении. А тези, които случайно не са Евклид или Исус, според мен имат нужда от съответните дипломи, ако от тях ще се изисква демонстриране на съответните познания в тези области.

    @Б.Павлов: Напълно съм съгласен.

    Reply
  17. Жилов

    @Григор
    Знам, че ми е слабо място и докато лесно приемам критики към “системата” (най-вече защото силно резонират с личните ми преживявания), съм много скептичен към решенията, например към неща като домашното образование, което е инструмент в ръцете на религиозни фанатици и хора, които искат да изолират децата си от реалността.

    Считам обаче, че училището е поредният опит на “грижовната” Държава да каже “Хайде сега да се погрижим да направим нещата да са добре за всички”, и закономерно да се провали ужасно в това си начинание до степен да постигне точно противоположните резултати. Но защо считам така също би било доста количество текст.

    Reply
  18. CTEHATA

    Изпитите имат и още един недостатък – зависят от моментното физическо/психическо състояние на изпитвания. Главобол, възпален апендикс, болезнена менструация или смърт в семейството могат сериозно да навредят на резултатите.
    В този смисъл, ако учителите бъдат мотивирани да оценяват справедливо, множеството изпитвания за една учебна година могат да усреднят резултата, правейки го и по-точен.

    Reply
  19. +o

    Изобщо не съм убеден, че има мерки, които в рамките на системата на общото образование да бъдат полезни до толкова, че да са достатъчни на обществото. Ние от доста време променяме настройките на една машина, която може би е време да сменим и вторачени в различните конфигурации, може би пропускаме същественото. Възгледа ми за реформа претърпя известна промяна след като прочетох “Мисията на Университета” на Ортега-и-Гасет. Споменавам го защото може на някой да му свърши работа.

    Има някаква вероятност реформата да трябва да започне на още по-ниско ниво, за да бъде успешна. Ако пътищата за придобиване на знание в момента стават по интерактивни (в смисъл custumisable), трябва ли образованието да седи на страна от това. Бих казал, че до някъде се съмнявам в бъдещето на образованието от конвейрен тип, където учащите нямат възможности да избират между различни, пътища които им предоставя системата. И ако в момента определяме настоящото образование като общо, мисля че искаме или не, в бъдеще то ще бъде общо много по-малко, от колкото е в момента.

    Преди време имах нужда да се поровя малко в историята (колкото и рехави източници да имах за това) на масовото образование, някъде от към малко преди ВФР (1789) и през времената на индустриализацията, да разгледам борбата между различните тогава педагогически системи, причините за избор на една и отхвърлянето на други. И през този поглед нещата в образованието изглеждат доста като да са направени за нуждите на индустриалното общество.
    Вероятно изглежда крайно, но явно реформа в старата форма, няма как да стане.

    Reply
  20. Кирил

    Григор не се обиждай, но когато ти си бил в училище сте учили за светлото бъдеще на комунизма и от тогава много неща са се променили. Учителската професия е много трудна и съм виждам много малко хора, които наистина са добри учители. И педагогиката не е само да имаш знания, ами и да можеш да ги обясниш на учениците. И съм сигурен, че нямаш нужният опит, за да промениш системата към по-добро.
    Аз в 6ти клас учих по география в коя африканска страна какви природни ресурси има. Много беше полезно! А какво приложение има в реалният живот всеки може да се досети. Не коментирам факта, че от тогава се намериха нови залежи и голяма част от материала вече е остарял. Но за какво ми бяха тези сухи данни? И не виждам как по-строгият контрол ще подобри положението.
    По история още си спомням как едната половина от урока бяха имена, а другата половина години. И какво са направили тези личности имаше по 1 изречение. Всичко се състоеше от сухи данни, които се забравиха на следващият месец. И защо се мъчихме да ги помним и с какво ни помогнаха?
    По литература проблема е, че даже и да обичаш да четеш книги, от теб се иска да четеш определени книги, без значение дали ти харесват или не. Идеята на литературата е да учиш одобрени неща, а не да се намери нещо, което на теб да ти е интересно да четеш. Аз от учене на литература чак в 12 клас разбрах, че има и книги, които ги четеш, защото ти са интересни.
    И в това училище не се учиш да мислиш! Там се иска да научиш наизуст едни данни, които ще ги забравиш на следващата седмица. Което е губене на време и хабене на усилия. Повече контрол ще доведе до ученето на още повече безсмислени неща.

    Reply
  21. Eri

    Втория ми коментар от вчера явно е спрян от антиспам системата заради линковете. Няма да го пиша наново 🙂 Мнението ми е като на +о – не е нужно да поправяме машината, нужно е построим нова 🙂

    Reply
  22. Петър Петров

    Без изисквания за “преподаването”, държавата (или институт) следва да гарантира само обективността на резултатите.

    Понятието “клас” да се промени. Да стане като skills в Eve Online, и сертификатите там. Накратко: за да бъдеш допуснат до изпит по Литература ниво 2, трябва първо успешно да вземеш изпит по Литература ниво 1 и по Български ниво 1. Съответно Квантова физика 1 ще изисква доста повече неща преди нея. Накрая идват сертификатите — примерно за “Начално образование” трябват взети Български 3, Литература 3, Аритметика 3 и т.н.

    Reply
  23. Божо

    @CTEHATA – абсолютно съм на същото мнение. Само постоянният обективен контрол може да научи на нещо учениците. А за да се постигне трябват съществени промени в образователната система, които за съжаление без съществени промени в управлението на страната няма как да се получат.

    Натрисането на още един изпит ще доведе само до насочване на още един паричен поток от едни джобове в други.

    Reply
  24. Любо Николов

    “Само постоянният обективен контрол може да научи на нещо учениците.”
    Не е задължително.
    Идеалният вариант е всеки да попадне на талантлив наставник, който да разкрие неговите способности и наклонности, и да го насочи по най-верния път. Има такива хора. Друг е въпросът, че строгата бюрократична система на образованието извършва отрицателен подбор точно спрямо тях.

    Reply
  25. Кал

    Подписвам се под казаното от СТЕНАТА. Изпитната система, при която от резултат, получен в рамките на един ден, зависи голяма част (да речем над 50%) от общата ти оценка, е безкрайно далеч от разпределението на натоварванията, които ни се случват в реалния живот. Тоест – не е реалистична.

    Като повечето от коментиращите тук, и аз бих почнал от другаде: с промяна на учебния материал. Така че да включва ПОВЕЧЕ умения и ПО-МАЛКО енциклопедични знания. На прима виста: емоционален интелект (доколко познаваме емоциите, свои и чужди) и свързаните с него умения за мотивация, общуване и трансформация на конфликти, здравословни навици, граждански права (и задължения :D) и инструменти, техники за отсяване на информация, творческо мислене…

    (Джон Гатоу вече има няколко издания на български. Не съм стигнал до него още, но чувам все добри думи.)

    Reply
  26. Петър Петров

    Не съвсем по темата: това видяхте ли го в учебника по Литература за 7 клас?

    “Ако вие трябва да напуснете България завинаги, с кого ще се простите? А какво бихте взели за спомен?”

    Reply
  27. Жилов

    @Калин
    Емоционалният интелект е дървено – желязна, черна белота. Емпатията води до много грешки, тя не моделира другия човек като нещо различно от теб, а се опитва да го приравни до теб. Помня как беше изчел един личен запис за детството ми в блога ми и беше казал, че си ме “преживял”. Въздържах се от коментар какво всъщност си преживял. Техниките за отсяване на информация и творческо мислене вече ги видях в действие до какво водят в разговора ти с биолог и лекар.

    Това колко “психолози” и хуманитари се бълват днес е проклятието на един задоволен свят, в който винаги можем да повикаме електротехник по телефона, вместо да си поставим контактите сами. Който го влече екзистенциална философия, социология и литература както ме интересуваха мен, има как да отиде натам и без училище. Но училище, което не е способно да научи някого на това да борави с инструментите на математиката (и да ги извежда сам), не е способно да го научи на почти нищо смислено. Защото истински изненадващите и покъртителни принципи, които движат света, са изключително НЕинтуитивни и лежат вън от сферата на “човешкото” и на “емоционалната интелигентност”.

    Reply
  28. Григор Post author

    @СТЕНАТА: Учителите трябва не само да бъдат мотивирани, но и квалифицирани да оценяват справедливо. Второто е много трудно и би изисквало огромни ресурси за обучаването им (за справедливо оценяване далеч не са достатъчни само адекватните познания по материала). Първото засега ми се струва невъзможно: ако оценките ще бъдат база за преценяване на учителите, ми изглежда невъзможно те да бъдат достатъчно мотивирани да оценяват справедливо.

    +o: Според мен стандартното, „конвейерно“ образование не трябва да бъде единственото, но поне отначало трябва да бъде основно застъпеното. Едва когато някой друг вид образование се докаже като по-добър или поне сравнимо добър, трябва да може да го измести. Стандартното образование не е идеално, но поне имаме огромен опит с него, изчистили сме много от най-опасните му недостатъци и знаем това-онова за доста други. Нека искаме от нещо първо да се докаже, преди да го развихрим върху живи хора.

    @Кирил: Никой няма нужния опит, за да промени системата към по-добро, понеже никой не е променил няколко такива системи към по-добро. Ти имаш ли го? За знанието – пуснах линк в коментар по-горе към Христо Христов, към едно нещо, което обяснява много добре защо е необходимо да можеш например да пишеш есе. Предишният ми запис пък демонстрира чудесно защо е нужно да разбираш от неща, които не ти влизат в работата. Да, дори много потребни уроци дават не повече от 10% от нужното, понеже са зле структурирани. Но в момента проблемът е, че учениците масово не научават и тези 10%. Отделно от това, ако учениците биват задължавани да учат и помнят тези неща, те на свой ред ще повдигнат въпроса полезни и добре написани ли са те, и нещата ще бъдат оправени. Ако няма контрол, нещата никога няма да бъдат оправени – просто защото никой няма да ги учи, след като може да мине с пара на ръка за учителите. Мой познат наскоро ми се оплакваше, че детето му има в училище петици, а рушветджиите шестици, въпреки че детето му буквално знае учебниците наизуст. Причината? Нямало как да му пишат колкото пишат на тези, дето са си платили. Бизнес в действие…

    @Eri: Извадих коментара от спама (възможно е 🙂 ). И аз не съм съгласен, че трябва да разрушим изцяло системата и да построим нова, още по-неизпитана. Нека оправим тази система и дадем възможност на другата да покаже превъзходството си – тогава и аз ще помагам да я въведем масово. Но не преди това. Едно строене на комунизъм ми стига за един живот.

    @Любо Николов: Боя се, че разчитането на случайни таланти вместо на правила и механизми води до провал. 🙁

    @Кал: Каквото и да включва учебният материал, без контрол върху заучаването му то няма да бъде научено. „Учи се каквото се изпитва после“ – този принцип е подлаган на ожесточена атака и опити за опровергаване хиляди пъти, и всеки път без изключение атаката само го е потвърждавала. Така че нека подсигурим учебният материал да се научава ефективно. Наложи ли се това, моментално ще има и протести срещу лошите неща в него, и умни идеи как да бъдат поправени, и прочее. Дотогава никой няма да се вълнува добър ли е материалът, или лош. Защо да се вълнува, след като така или иначе той не се учи?

    @Петър Петров: Не съвсем по темата, но какъв по-актуален въпрос може да има при съществуващите нагласи сред учениците и родителите им?

    @Жилов: Напълно съм съгласен, че училище, което не може да те научи на математика, рационално мислене и прочее нищо не струва. Не съм съгласен обаче, че не е нужно човек да разбира от хуманитарни области, или че може да ги постигне сам. Ще се смаеш колко учене има в екзистенциалната философия или литературата, ако ще трябва да станеш добър в тях. (Една от причините да съм твърде мижав писател е, че нямам формално образование по литература – уча каквото ми е по силите, но безсистемно и хаотично, и резултатът си личи.)

    Reply
  29. Кирил

    „Мой познат наскоро ми се оплакваше, че детето му има в училище петици, а рушветджиите шестици, въпреки че детето му буквално знае учебниците наизуст“. Ето къде бил проблема… Ако може твоят познат да премести детето си в друго училище, друга възможност не виждам. Може ли да се оплаче на директор, на инспектор, на господари на ефира… Поне да го сподели с повече познати, за да може да се разбере що за учелище е.
    Аз лично завърших преди 7 години и за даване на пари за оценка не бях и чувал. Все трябва да има училища със свестни учители.

    Reply
  30. Григор Post author

    @Кирил: Той това и направи – децата му от тази година учат в друго училище. До което им е доста по-неудобно да ходят, но животът не е идеален. А го е страх да се оплаче, за да не нарочат учителите децата му – не знае дали и новото училище не е същото.

    Иначе казано – отново опираме до това, че безконтролността ражда корупция и други видове престъпност.

    Reply
  31. Шapкан

    училището има една задача – да изгради схема за критично и системно мислене. Толкоз. Има ли такава система в главата – пълнежът се намира в интернет без никакви проблеми (където има интернет и където не го контролират толкова грубо както в Иран, Китай, Русия… и САЩ).
    Но пак има известна нужда от съвети по подбор на материала – и най-вече помощ в свързването на отделните предмети помежду им.
    (например математиката, когато се поднася във връзка с практическите си приложения и особено историята на възникване, открития и развитие, сама привлича любопитството на всеки нормален здрав ум. А упражняването й във всекидневието, с формулите под ръка, например записани в мобилния, замества зубренето, нещата сами се запомнят, защото правят впечатление.)
    (или самата история – надали има нещо по-добро от ролеви игри на исторически теми. Даже и за възрастни. Тур Хейердал, чак когато построява Кон-Тики, разбира как и откъде са станали миграциите през океана)
    (мистиките – моля, сектите, включая и привилегированите като например БПЦ, да си правят училища за своя сметка)

    формата на училището не е нужно да остава същата, както сега. Образованието е точка на пресичане на интересите на учащи (не само деца), родители и преподаватели. Всякакви други участници и съображения изкривяват нещата – всеки участник в свой интерес. Държавата – да дресира законопослушни и лоялни към себе си поданици; бизнесът – да си подготви кадри, да припечели от процеса, да не се харчи за “ненужния му материал”.
    Образованието е самоцелно, то служи за развитието на личността. Разглеждане на образованието като на “подготовка за пазара на труда” води точно до “фабрика за тъпанари”. Обратно, пълноценни хора, са способни да се научат на всякаква необходима им и на обществото дейност.

    външен контрол над системата ученици-родители-преподаватели винаги ще уврежда “качеството”, защото то за различни субекти има различно значение.
    А корупцията и голяма част от престъпността си е вид пазарна дейност. Просто не е регламентирана, затова я хулят. Но доста форми корупция и престъпност за узаконени – и тях не ги закачат, дори ги хвалят.
    При все това, ако разглеждаме образованието като вид услуга, контрол е редно да имат потребителите – учениците, също така да тежи и думата на родителите (защото днес върху тях ляга грижата и издръжката на учениците, децата им), като това става в диалог с преподавателите. Вариантите за това тройно взаимодействие са много.
    Аз бих препоръчал методиките на Франциско Ферер, но има и други.
    Структурно “Идеалното” училище е по-скоро мрежа от групи, използва и сегашната база, и елементи на домашно обучение, и на летни почивни лагери. И не е нужно да трае на периоди. По-добре да е целогодишно, с по-малко часове на ден, но с постоянен и увлекателен ритъм.
    Това е общото, “средно образование”. Висшето е редно да израства органично от него, но вече с по-близка връзка със сферата на производството, услугите, разпределението и т.н.

    естествено, този проект е неосъществим в рамките на сегашната система. В нея много други уравнения нямат решение, затова тя ни приучава да се задоволяваме със заместители и да мислим, че алтернатива просто няма.

    Reply
  32. +o

    @Григор – Не мога да отрека тези аргументи. Идеята за преход и възпиране на разни новооткрити, въодушевени идеи е най-добрия начин това, което съм споделил да бъде имплементирано във времето. Още повече, че една такава стъпка би била уместна само тогава, когато обществото вече има ясна визия за своите приоритети, а преди всичко утвърдени цемности, нещо, което в момента може би най-много ни липсва.

    Reply
  33. Шapкан

    обществото НЕ МОЖЕ да има единна “визия”, просто защото по куп характеристики не е еднородно. Само властническата клика може да узурпира и заяви “визия”.
    Затова нещата трябва да се решават в общностите, които почти никога не са плътно изолирани от други общности, а в диалог между тях се появява нещото, наречено “обща стратегия”. Иначе управляващата върхушка и нейните симпатизанти (обикновено прецакани също толкова, колкото и противниците й) ВЛАЧИ ВСИЧКИ насила към поредното “светло бъдеще” (за малка част от населението то може наистина да е светло, за останалите – мрак и скърцане със зъби).

    формулирате утопии: как да накарате системата, която осакатява образованието (и всички останали сфери на живота), да го направи “здравословно”.
    обаче излаганите от мен (но не измислените от мен все пак, само популяризирани) модели обявявате за “утопия” – понеже казвам, че самата Система трябва да се премахне.
    Не става. Гангренясалото се ампутира, още повече, че и без това е било паразит върху обществото. Това значи “на чисто”.

    Reply
  34. Шapкан

    интересно, какви са тези “ценности”? Фризираните мутренски ли? Малко да им махнем пърхута – и стават?
    смешно.

    Reply
  35. Григор Post author

    @Шаркан: Тезата, че каквото е нужно да се знае, се намира в Интернет, вече съм я обсъждал. С много други неща съм съгласен. С една забележка – както и да изглежда и каквото и да представлява училището, трябва да има контрол върху заучаването. Уви, учениците заучават на каквото ще ги изпитват после, и за колкото дълго ще ги изпитват върху него. Това е реалността.

    +o: Уви, към момента сме удавени в неуредени и лоши неща. И тези, които ни давят в тях, използват това, за да ни разединяват в желанието ни да ги оправим. Да ни раздърпват в различни посоки така, че да не можем да се обединим и да оправим никое от лошите неща – за да могат те да печелят от тях, и най-вече да имат как да продължават да ни държат лишени от ефективност в оправянето.

    Reply
  36. Кирил

    Неудобството винаги го има. В гимназията имахме ученици от други градове. Това в кой клас и в кой град става?

    Reply
  37. Шapкан

    Григор, тезата, която ми приписа (отново) не е моя, ако би си дал труда наистина да прочетеш какво съм казал. Специално повтарям: данните днес са достъпни – факт. Липсва обаче изграден системен и критичен подход като матрица в главите, за да борави с тези данни, да ги филтрира, анализира, отделя факти от интерпретации, прави изводи.
    Наистина пропуснах да вметна, че когато нещо не е ясно, същият интернет дава възможност за контакт със знаещи хора, за дискусионни клубове, пак учебен процес, при това перманентен, за всяка възраст.

    контрол от кого? с каква цел? Насила нищо не се учи, а ако се учи – изветрява. Особено когато няма връзка с останалите предмети и/или с практиката, с живота на ученика.
    И преди (година или две или три) описах в блога форма на “контрол”, но вече се съмнявам, че думата е подходяща. Накратко: дадено сдружение на родители, учители и ученици, което е структурно различно, но изпълнява всички позитивни функции, че и отгоре, на училище, когато реши да провери ефективността на образователния процес (т.е. усвоените знания), кани учители от друго сдружение да проведат урок или анонимно да видят писмените работи на учениците.
    Може да го наричаш това контрол, аз го наричам взаимопомощ – помагат си учители, ученици, родители.
    (в моето даскало в последните три години често се събирахме заедно да учим, всеки подготвяше една тема (особено по литература, вместо да четеш всички дебели тухли, четеш една) и я обясняваше на другите; правехме го заради матурите, в Украйна ги имаше от 6 клас, почти всички основни предмети. А ни хрумна това, защото бяхме запалени да играем шах група срещу група, та се убедихме, че нещата вървят по-леко и ПО-ИНТЕРЕСНО.)
    (по студетските общежития също понякога така се учеше – тия които искаха да учат де)

    реалността не е статична, от бога дадена, непроменима, и само в този й коловоз

    Reply
  38. Григор Post author

    @Шаркан: Как точно ученикът ще види практиката на уроците си по основи на генетиката, примерно? Или по теоретична физика? Няма как. А как ще стане лекар без основите на генетиката, или инженер без теоретичната физика? Единици свръхлюбопитни ще си назубрят всичко от ентусиазъм и ще станат. Хилядите няма да станат. И ще имаме по двама-трима лекари на милион население. За инженерите не ми се мисли.

    Да, и много други също ще станат лекари. Само че ще са на принципа, че след като имат системния и критичен подход да боравят с данни, могат да учат когато им дойде до главата. Което ще доведе точно до ефекта от записа, който посочих. Същото с инженерите… Така че да, тезата е твоя – ти просто не осъзнаваш, че предложенията ти водят към нея.

    Reply
  39. Кал

    @ Жилов: Взимам си думите от блога ти назад. Ако може – изтрий онзи коментар. Времето доказа, че той е неверен.

    Нямам идея защо си мислиш, че съм „експерт“ в нещата, които предлагам (примера ти за разговора ми с биолога и лекаря). Предлагам неща, които виждам, ден подир ден подир ден, колко много ни липсват – и колко много ни трябват.

    Не знам и откъде изрови тази „дефиниция“ за емпатия. Един от първите инструменти на емпатията е отвореното слушане (active listening). Една от първите стъпки, за да го постигнеш, е да „изхвърлиш“ собствените си убеждения и светоглед – и да оставиш тези на човека срещу теб да запълнят освободеното пространство. За да ги „изживееш“, колкото се може по-пълно. Трудно е, времеемко е – и е едно от най-заздравяващите преживявания, когато най-сетне се получи. Заздравява усещането, че сме свързани. В един все по-разпарчетосващ се свят. Защо е важно да сме свързани в такъв свят… е тема за друг разговор. (Или е ясно.)

    На самия теб ти трябват повече емоционален интелект и емпатия. Освен това имаш склонност да свръхобобщаваш на базата на недостатъчни доказателства. Казвам го и заставам зад думите си, без да съм експерт – само от наблюдения върху начина, по който се държиш в този блог. С подход като твоя не можеш да убедиш другия – само да го антагонизираш. Ти критикуваш Шаркан за едностранчивост – но на моменти пишеш точно като него (само че от друг мироглед). Ако целта ти е промяна – смени си инструментите.

    (Разбира се, възможно е лицето, което показваш тук, да не е цялостното – или дори истинското ти.)

    Reply
  40. Кал

    @ всички: За смислени идеи за образование специално препоръчвам Едуард де Боно – каквото негово успеете да докопате. (Ще трябва да е на английски или руски – при нас почти не е превеждан.)

    Reply
  41. Кирил

    Григор ако на някой наистина му трябва да знае генетика, физика или нещо друго не виждам какво му пречи да потърси материалите? Учебниците се продават в книжарницата, има научни трудове в библиотеката, може да търси помощ в интернет. Аз не виждам защо аз трябва да си губя времето и усилията да уча генетика, защото Петър искал да става общопрактикуващ лекар.
    Ако може да те цитирам „Завършил куп неща, повечето с отлични успехи. Полза обаче хич“. И това което работиш, дали случайно го учи в училището или университета?

    Reply
  42. Григор Post author

    @Кирил: Само с материали не става, освен ако не са невероятно добри, а такива са голяма рядкост. Ако мислиш, че с четене ще станеш лекар, мен би ме било страх да ида на лекар – да не попадна на теб. Или ако мислиш, че като ти дойде болният, ще търсиш помощ по Интернет – по-горе пуснах линк към едно мое преживяване по въпроса.

    А познания по генетика ти трябват. Не защото Петър искал да става общопрактикуващ лекар, а за да знаеш вярно ли е, че като ядеш ГМО, ставаш ГМО. По същия начин ти трябват познания по икономика – за да знаеш дали схемата с 35% месечна печалба, която ти предлагат, има как да е работеща. И т.н. Не е нужно да си експерт по всичко, но поне основни понятия трябва да имаш. Иначе животът много бързо ще ти покаже колко полезни са били, а ти ще рискуваш и тогава да не го разбереш. В това отношение „Полза обаче хич“ следва да се чете като „материална полза“. Отдавна съм изгубил сметката колко пъти „страничните“ ми познания са ми спасявали здравето, финансовото положение или удоволствието ми от живота. А колко пъти са ги спасявали на тези около мен не съм се и опитвал да броя даже.

    За моята ситуация – тя е далеч от желаната. В нормалните държави 95% от хората работят каквото са учили. Медицината и до момента ми е повече по вкуса от ИТ-то, просто нямам възможност да я работя. И, между другото, компютри съм учил както в училище, така и в университета.

    Reply
  43. zelenkroki

    „… реално приложима система“ — такова животно нема!
    Казаното от Айнщайн: „If you can’t explain it simply, you don’t understand it well enough.“ (вариант на български: „Ако не можете да обясните нещо на едно дете , то това значи, че вие самият не го разбирате.“)
    Ангел Каралийчев също има добра препоръка, че авторът трябва да пише за децата както за възрастните, само че малко по-добре.
    Кога ще се случи такава ПРОМЯНА в българското образование, която да СЪЗДАВА мислещи личности? След като все по-трудно ни се случва като възрастни да сме мислещи?
    Очакванията учителят да е от друга планета, за да оправи бъркотиите на родителското възпитание, да потуши противоречията от материалната среда, в която са потопени учениците, надеждата, че МОЖЕ това да се случи днес, е утопия.
    Та учителят дори няма право да изрази личното си мнение, тъй като в професионалните му задължения е да пази авторитета на институцията. Как се прави реформа с добри пожелания и без участие на потърпевшите?
    Сигурно е, че коментиращите в този блог не са напълно запознати с текущите норми на Закона, правилниците за прилагането му и наредбите, свързани с това. Пишещите и коментиращите тук нямат поне 30% от представата на заетите в „Системата“, които също нямат и няма как да познават и прилагат цялата юридическа документация в образованието, която пращи от противоречия.
    Къде е това чисто пространство, от което да се започне на чисто? 🙂 🙁

    Reply
  44. Кал

    Светлинки, светлинки…

    Напред, компютърът е слънце – за добрите практики в 137-о СОУ „Ангел Кънчев“, София

    (Много ще е хубаво да привлечете в такава дискусия хора като Юрий Анджекарски (http://edufest.info/) или Анна Ананиева (http://hotpotatoes.run-bg.com/bg/index.pl?_state=Company), които са си посветили живота на това търсене. Иначе ние тука сме нещо като лекаря от примера на Григор. :P)

    Reply
  45. Кирил

    Какви са ефектите от ГМО мисля, че може лесно да се разбере. Търсиш научни експерименти и след като ги намериш ще имаш много по-добра представа отколкото ако си учил глупости в училище. Но точно за ГМО можеш да намериш толкова филми и предавания, че няма да можеш да ги изгледаш за 1 месец. И навсякъде хората са се постарали да го обяснят колкото се може по-лесно.
    А в учебниците се стараят да по обяснят колкото се може по-сложно, за да могат авторите да се похвалят пред колегите си – виж колко интелигентно съм го написал. А да ти дадът основни понятия и да ти обяснят нещо не ги интересува много.

    Reply
  46. Григор Post author

    @Кирил: Ако имаш поне капка представа от генетика (примерно си си учил глупостите в училище), ще установиш, че 90% от „материалите“ за ГМО в Мрежата, включително от представените като „научни експерименти“, са глупотевични дивотии на търкалета. Вярно е, че са много по-просто обяснени, отколкото в учебниците – към истинската наука няма лесен път дори за царете. Ако търсиш лесния път, се боя че е твърде очевадно къде ще стигнеш.

    Кажи ми, разбираш ли истински от поне едно нещо? Каквото и да било? Примерно да си признат в професионалните среди като специалист по него? Ако да, ще ми демонстрираш ли колко лесно и просто е то да бъде научено истински добре от намерени чрез просто търсене материали? Хем ще си обясня как така целият свят не е истински професионалисти по него, след като може и така…

    Reply
  47. Шapкан

    Григор Says:
    October 6th, 2013 at 2:39 am
    “@Шаркан: Как точно ученикът ще види практиката на уроците си по основи на генетиката, примерно? Или по теоретична физика? Няма как.”

    наистина никак в тази рамки на коловозите на днешното училище, колкото и модернизирано да е то.

    моят модел предполага от възможно най-ранно ниво тесни контакти с научни звена (нещо като
    “чиракуване”, макар не точно), лабораторните упражнения стават в истински лаборатории. НИИ-ти по този начин си подготвят кадри (отдавна се тръби, че учените малко популяризират науката, това остава в ръцете на често слабо подготвени в материала журналисти). Всъщност, няма рязка граница между забавачница и гимназия, гимназия и вуз. Което предполага големи промени в цялото общество.
    Освен това, пак в насока популяризиране, учените биха могли да използмат геймърството, като го наситят с нефантазийни елементи на симулация например на генно инженерство. Което хлапе не го влече тази страна на играта, игнорира я (но пак нещо му остава в главата), докато заинтересованият се задълбочава именно в това приложение.
    И още: в този модел се предполага и медицинска подготовка, поне на ниво санитари в 7-8 клас и парамедици към 11-ти. Уроците – на живо, в отделения, където и да сбъркат, няма да навредят (и тук пак се водя от логиката, че медицината е част от науката, както и образованието, участието на учащите се в процеса “правене на наука, теоретична и приложна” и абсолютно задължително условие), може би на първо време ще се опитват да лекуват домашните си любимци… което, от друга страна, е по-голямо предизвикателство, но пък ще е с възпитателен потенциал, какъвто май не можем оценим.
    Като форма на наука би било добре да се разглежда и изкуството – поне “занаятчийската” страна е лесна за рационално преподаване; а т.нар. творчески дух е незаменим и в науката и инженерството.

    и пак, да подчертая, в днешната обществена система НЕ МОЖЕ да се приложи такъв модел, защото когато има урок “как се строи сграда”, частна или държавна фирма никак няма да са във възторг от редовно мотаещи се на обекта хлапаци – и то не толкова заради безопасността, а заради въпросите им: в учебника пише, че по стандарт се прави така, а вие защо правите другояче?
    (а и учениците каква мотивация ще имат да учат каквото ги влече и всичко друго, след като сами виждат, че от едни занимания бързо се печели, а от други оставаш единствено с “морално удовлетворение”?)
    (има и още един момент – комерсиалната полза от създаване на информационен боклук, който удавя адекватните данни в калното си море. Същият фактор насочва ресурсите не към нужните за обществото научни проекти, а към такива, които са изгодни за държавата и корпорациите, обществената полза от тях е просто страничен ефект; за справка: преди 1-2 години за простатата по тв рядко се чуваше… и пак рядко ще почне да се чува, когато приключи кампанията по реклама за определен вид медикаменти)

    Обществена система при която обаче науката се прелива в изкуство, а те в производствени процеси – и обратно! – и не съществува разделение на труда на управленци и изпълнители извън ситуационни роли по взаимно съгласие и редуване, друг вид обучение ще неестествен.
    Ако този модел не започне да се залага, а се отлага “за по-добри времена”, по-късното му въвеждане ще се натъкне на пречещите инфраструктури (в широк смисъл), нагласи, стереотипи и интереси, т.е. отлагането ще е безкрайно (както “построяването на комунизма” (без неговото теоретично описание) в СССР и лагера, защото там правеха нещо съвсем друго, укрепваха тоталитарната държава, която няма начин да поиска да “отмира”)

    упражненията ти по психоанализа няма да коментирам, само ще вметна, че ако ги приложиш към себе си, ще стигнеш до впечатляващи резултати

    Reply
  48. Григор Post author

    @Шаркан: Основи на генетиката трябва да се учат масово, а генетичните лаборатории няма как да са толкова масови. Дори в държава с отлично развита наука на една лаборатория ще се падат десетки хиляди ученици. Как да се организира така, че да си провеждат упражненията в нея? Не си го представям.

    Reply
  49. Кирил

    Григор ВСИЧКИ НАУЧНИ ДОКЛАДИ които се публикуват са в интернет и с търсене можеш да ги намериш. За да ги ползваш трябва да платиш, но това е отделен въпрос. И под научни доклади се разбира нещо съвсем различно от „материалите“. Ако не са ти ясни можеш да си поръчаш и учебници. Ако не знаеш основни неща, например по статистика можеш да ги потърсиш в интернет и мога да се обзаложа, че там ще са по-разбираеми.
    Не казвам, че е лесно и просто, а че ако имаш желание ще намериш и начин да го направиш.

    Reply
  50. Божо

    @Кирил – и като се засилят бг-мамите и ненагмо-тата да търсят научни списания, да плащат и да учат…
    Те хабер си нямат, за разликата между научно и псевдонаучно издание и къде да търсят първите.

    Не, ще продължават да си гледат Гала и ще организират демонстрации против ГМО и кеймтрелсовете…

    Reply
  51. Шapкан

    Григор,
    че защо да не са масови? генетиката отдавна не е нещо елитарно и отвлечено от практиката. Така както сме свикнали с компютри и мобилни телефони, същото иде да се случи и с биотехнологиите изобщо и генетиката в частност.
    Десетките хиляди ученици, ако се разпределят САМИ по интересите си, не ще препълнят само да речем генетичните или химически лаборатории, ще идат и в художествени ателиета.
    А и да ги препълнят – какво от това? Кое е по-важно: да бъдат приобщени младите хора към истинската наука, или да се опази науката “чиста”, само за избрани, за тия с признати от държавата дипломи? или за хаесаните от корпорациите изпълнители на техни проекти от рода на заробването на пазара с растения на Монсанто, които не са модифицирани за всеобщо добро, а за завоюване на монопол в аграрния сектор?
    Нищо чудно че не си го представяш – то е непредставимо в сегашните реалии (които, според мен, не са “възможно най-доброто реализирано” – заеби го тоя Хегел, нищо полезно не е дал на човечеството, само на неговите паразити).

    в ДЪРЖАВА “с отлично развита наука” лабораториите не са част от образователната система, а това не е правилен подход. Казах ти (по-точно повторих тезисите на различни футуролози, доколкото ги има предвид плачевното състояние на футурологията като научен подход, сред които и Брус Стърлинг, незаслужено малко превеждан на български): предизвикателството на нашата епоха (на което предизвикателство имаше само формални опити за адекватен отговор) е да слива науката с обучението от всички нива, както и с изкуството, а особено с производствените процеси.
    Тукашната публика много се кикоти относно обемните принтери (когато да първи път чух за тях, също бях ироничен, ама реших да се заям и проучих нещата – та престанах да се заяждам), обаче именно в тях виждаме пример за сливане на наука, изкуство, производство – и естествено (само)образование.

    изобщо, ако от някъде трябва да тръгне една Промяна, то тя е от образователната система. И затова всички заинтересовани от запазване на текущия режим на функциониране и структура на обществената система (в широк смисъл) се противопоставят на това. Не всички го правят тъпо, повечето са на принципа “ще променяме, за да остане същото, или ако все пак се промени, пак да е в наша изгода, под наш контрол”.

    между другото, качените научни доклади в интернет – преди две години осъдиха едно момче, Аарон Шварц, за това че е пуснал на свободен достъп стотици хиляди научни материали. Нещо от рода на 30 години, не всеки терорист получава толкова сурово отношение на съда в “най-демократичната страна”. А докато траеше процедурата по обжалване, момъка го самоубиха. Нещо говори ли ви този факт?

    колкото и да има човек време и желание, образованието и социализацията са свързани процеси. “Лудите учени”, самораслите социопатични гении са от комиксите, макар да се прави всичко възможно да се пръкнат и IRL. Група интересуващи се от някаква наука по-лесно и по-активно ще се справи с поиск, отсяване и усвояване на знания. Ако тази група си взаимодейства с други – ето ти цял мрежов университет. Вместо да съществува паралелно с официалните (“класическите”), по-добре е синтеза на двата метода, ама синтеза с определена насоченост, щото всяко нещо може да се комбинира с друго не единствено за всеобщо благо.

    а псевдонауката пряко се поощрява – личи от едно обръщение на учени от РАН (преди 4-5 години) против псевдонауката. Остана си голо заявление, набързо им свиха сармите под сурдинка – и съвсем закономерно, защото изчистването на науката от псевдонаучни съсиреци неизбежно засяга идеологическите интереси на държавата, най-личат в историята (в Русия пак си я преписват съобразно политиката), ама не се ограничават с нея.

    Reply
  52. Жилов

    О, това е изумително, вече и осакатените, неработещи линкове не минават през филтъра. А YouTube очевидно е изключително опасно нещо.

    Reply
  53. Кал

    В линка, който дадох в предния ми коментар, „геймърската“ идея на Шаркан вече е приложена в български училища.

    Гри – а защо трябва лабораторният експеримент по генетика да става в материална лаборатория? Приятели в тоя бранш ми споделят, че специално в генетиката виртуалните симулации са станали изключително мощни и точни.

    Сега обратно към по-ОБЩАТА картина: http://www.educationfutures.com/resources/timeline/

    Обърнете внимание на тоя сайт. Развеселява, плаши… размисля.

    (Разполагам и с руско подобно изследване, но е само под формата на огромна Powerpoint презентация.)

    Reply
  54. Григор Post author

    @Жилов: Изваден. (Наистина сори, ама ти е бедна фантазията какво количество спам и експлойти има в YouTube.)

    @Шаркан: Много пъти е правен експериментът, ако учениците бъдат оставени да си избират част от програмата, къде ще отидат доброволно. Резултатът е бил един и същ без изключение – ако са ДЛЪЖНИ да изберат нещо, избират най-невзискателния и завеян учител, а ако не са длъжни, избират „пушкома“ или кафенето.

    А че промяната трябва да тръгне от образователната система съм напълно съгласен.

    @Кал: Реалните симулации в генетиката изискват ресурси, които са още по-недостъпни от генетичните лаборатории, поне засега. (И са твърде хилави, за да дадат резултат, интересен за деца.)

    (Апропо, интересен момент. Ако искаш да ползваш доста от ресурсите на сайта, който си дал, те те карат да си „платиш“ за тях с постване в Twitter, Facebook и Linkedin. Което не само е вид спам, но и докато „проверяват“ дали си поствал, им даваш достъп до акаунта си. Иначе казано: доверието ми към този сайт е нула. Наистина развеселява, плаши и размисля… но подозирам, че нямаме предвид едно и също отношение.)

    Reply
  55. Шapкан

    е и?
    същото правят и възрастните. Децата гледат тях.
    предлагаш да се възпроизвежда същият модел на поведение?

    Reply
  56. Шapкан

    като си съгласен, запитай се кой ли би имал мотив да я въведе… и кой – да я саботира или кастрира, така че и въведена, да не промени нищо.
    (самото “въвеждане” е подвеждащо условие. Докато нещата се “въвеждат”, т.е. налагат “отгоре”, имаме все една и съща ситуация: докато не се научите да плувате, няма да ви сипем вода в басейна.
    Само че хората не са толкова идиоти поголовно, Григор)

    Reply
  57. Шapкан

    каква е причината сичулациите да се недостъпни? и за кого? за какви цели?

    най-мощните компютри в света се използват в разузнавателните агенции, за нуждите на борсата, за проектиране на оръжия (Франция вече провежда само виртуални ядрени взривове). Защо ли за други дейности няма такива шукаритетки? Нима не би имало полза от симулация на живи организми за различни тестове? за проектиране на терапии, вкл за удължаване на активния живот? Нима са излишни симулации на нови технологии, техният ефект върху хората, околната среда, наличната инфраструктура? Симулации за предотвратяване на бедствия и аварии?
    а, да. Вълшебният свят на парите, пазара, конкуренцията. Предимство за платежоспособните.
    Ами в този свят никога няма да има пълноценна виртуална лаборатория по генетика и други науки за ползване от ученици, а и не всеки учен ще я получи. Но не защото е физически невъзможно.
    (сега от девет кладенци вода ще се излее, за да се докаже недоказуемото. Все едно и също)

    Reply
  58. Жилов

    Такива симулации в момента се правят с обединената мощ на компютрите на най-обикновени хора (включително и моя участва).
    Отделен проблем е, че се оказа например, че със задача от сорта на oгъване на протеини се справят най-добре хора (оттам и играта Fold It!), за разлика от грубата мощ на машините, които не могат толкова ефективно да изкарат работещи варианти.

    Reply
  59. Шapкан

    т.е., какво следва от това? че май е възможно да се мине и без държава и без комерсиална мотивация?

    леле, колко утопично, а…

    Reply
  60. Кал

    И още за емоционалния интелект, емпатията и мотивацията – от научен източник :D:

    Social Intelligence and the Biology of Leadership

    (…) The idea that leaders need social skills is not new, of course. In 1920, Columbia University psychologist Edward Thorndike pointed out that “the best mechanic in a factory may fail as a foreman for lack of social intelligence.” More recently, our colleague Claudio Fernández-Aráoz found in an analysis of new C-level executives that those who had been hired for their self-discipline, drive, and intellect were sometimes later fired for lacking basic social skills. In other words, the people Fernández-Aráoz studied had smarts in spades, but their inability to get along socially on the job was professionally self-defeating.

    А това какво избирали учениците, когато ги оставиш „на самотек“, не ми се връзва с едни резултати, за които разказва Наско в система експериментални училища в Русия. Предполагам, че разликата е в продължителността на експеримента. (Искате незабавни резултати ли? Хехе. :))

    World Community Grid е страхотна инициатива. Жалко, че не мога да подкарам програмата под Debian – под Убунту участвах няколко години. 🙁

    Reply
  61. Жилов

    @Шаркан
    Много се съмнявам, че домашните компютри щяха да станат толкова мощни, че дори на графичните им карти да се симулират сложни биологични процеси, без пазар. Но тук може би и Григор би ми възразил.

    Reply
  62. Григор Post author

    @Жилов: Няма как всяко училище да има свой World Community Grid или свои компютри на френското Министерство на отбраната. Към момента пълната обединена изчислителна мощ на човечеството не би стигнала да достави достатъчно мощност дори само за софийските училища.

    @Кал: Каквото върви под Убунту, върви и под Дебиан. И аз също съм чувал за разни положителни резултати от този експеримент в отделни училища, само че почти всички са се оказали „леко преувеличени“. (Изключенията бяха два класа, които бяха имали късмета или може би насочеността на учителите да съберат почти само изключителни деца. Няма как всеки клас да е такъв, точно както няма как да запазим за всяко училище цялата изчислителна мощ на Интернет.)

    @Жилов: Най-вероятно щяха, но щеше да отнеме многократно по-дълго време. (И обстоятелствата зад това развитие пак са някакъв вид пазар, просто не толкова класически. Където имаш каквато и да е форма на икономика, тоест на разделяне на труда и съвместна продукция / потребление на блага, в крайна сметка имаш някаква форма на пазар. Така че в крайна сметка си прав.)

    Reply
  63. Шapкан

    сериозни хора, учени, не са предполагали, че изобщо ще има домашни компютри по-рано от 2000 година.
    Бордовият компютър на Аполо-11 е бил по-слаб от днешен непретенциозен таблет.
    Един руснак, който беше завършил математика в Петербург, после учил биология в Нова Зеландия, писа, че има разработени на чисто любителска основа програми за квантово-механични разчети (теоретично изследване на сложни молекули, така че да се сведат реалните есперименти до минимум, същият пакет позволява разработване на методи за техния синтез), а буквално миналата седмица съскаше в микроблога си, че тези програми ВНЕЗАПНО станали патентовани и недостъпни без заплащане и регистрация (която изисква да назовеш в кой НИИ работиш, по каква тема и кои научни ръководители могат да потвърдят, че наистина ти е нужно да ползваш програмата). Най-масивното в пакета е базата данни, ама не е речено, че те трябва да са на един компютър все пак.
    Едно развитие на този пакет логично води до възможност за изследване и на биологични системи.

    ограничаващият фактор е чисто икономически, не и физически. Предвид модата на колкото може по-реалистичо видео за игрите, при това 3D, мощността със сигурност ще нарасне. Т.е. основната цел, която ще преследва вълшебният пазар, е продажба на развлечения (това по въпроса за приоритетите, които капитализмът задава). Останалото (науката и т.н.) ще е страничен ефект.
    (нищо ново; биохимията тръгва като странична дейност от багрилната индустрия и получаването на взривни вещества)

    така че за “моята” хмък “утопия” почти всички елементи са налице вече. Само не е обединена в структура, която да им позволи да изпълнят потенциала си.
    А структурата не се кльопа с текущия обществен модел.

    няма ли как да има училището изчислителна мощ на военно ведомство? И защо “няма как”? природен закон что ли? или вроден дефект на държавността? “Такъв е животът”, а?
    май някой почва да търси извинения, че нещо не може да се случи, защото не можело да се случи.

    “някаква форма на пазар”, ха-ха.
    да не би и свободата да е “някакъв вид робство”?
    вижте как робувате на ТЕРМИНОЛОГИЯ, бе хора!

    Reply
  64. Григор Post author

    @Кал: Не инсталирам софтуер със затворен код на компютъра си.

    Reply
  65. Жилов

    Това ли се предполага да направи един потребител? Такива усилия съм полагал само за да подкарам някоя много, много добра игра.

    Reply
  66. Григор Post author

    @Жилов: Да напише (пардон, да копи-пейстне от браузера) един ред в конзола е извън възможностите на потребителя?! Или не съм схванал правилно?

    Reply
  67. Жилов

    О, потребителят може да прави много неща. Помня, че в досовските времена си правех специални системни файлове, които да заделят различно количество памет и да активират различни драйвери за съответните игри. Помня, че когато през 1999-та RAM-та поскъпна, си играех по какви ли не начини да освобождавам 32-та MБайта, с които разполагах. И т.н. Последното ми Windows преживяване беше ровичкане по ini файлове, за да деактивирам зле работеща DRM проверка.

    Поразително е обаче да си пуснеш един Playstation и да видиш как той веднага пуска играта. Не влизаш дори в Options, за да настройваш резолюции, графични ефекти и пр. Всичко вече е нагласено, можеш да се концентрираш върху това, за което си дошъл. Самото усещане от играта е различно: вече не мислиш за това колко натоварва процесора и паметта и какво става зад завесата. И това, че не дълбаеш в начина, по който работи машината, има своите предимства, прави преживяването по-добро.

    Това важи и за художника, който ползва компютъра, защото иска да рисува картина – колкото по-малко технически боклук стоварваш между него и рисуването, толкова по-добре.
    Ако пращаш потребителя по форуми и сайтове за да направи нещо, което може да е автоматизирано, той ще го направи, ако няма друг избор, колкото и сложно да е. Но потребителят има избор.

    Reply
  68. Жилов

    Виж ти. Изглежда напълно съм отвикнал от конзолата, а преди 13 години ми беше мъчно за DOS…

    Reply
  69. Кал

    @ Гри: Благодаря!

    (Оказа се, че 1) пакетите с BOINC могат да се инсталират през Synaptic или друг софтуерен мениджър; 2) ми чупят други пакети, включително работни инструменти, напр. редактори на субтитри. Ще почакам следващи версии. ;))

    Reply

Leave a Reply to Виктор Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *