Едно слънчево утро

От небитието на съня ме изважда проникваща през клепачите топла слънчева светлина. И особено усещане за щастие – че ме очаква един чудесен, интересен, незабравим ден. Изпълнен с пъстри краски, чудесни мелодии, щастливи аромати, неочаквани и вълнуващи преживявания.

(внезапен безпричинен поток на ендорфини в междинния мозък, сигурно регулацията на две таламични ядра ми куца малко…)

Като бях дете, се случваше по-често. И по-силно. Но и така е чудесно. Усещам как в жилите ми тече живот, енергия и сила.

Имам за днес да почистя в къщи. Да се поизпера. Да мина да прегледам дъщерята на една позната – понастинала е. Да излезем на кормуване с приятел – изпитът му е по-другата седмица; ще стискам палци, но искам и да го поподготвя. (И сигурно после да обядвам при него – не е човек, който би ме пуснал да си тръгна ей така.) Да мина през офиса, да посвърша някоя дреболия. (И да драсна няколко реда в блога си, полезно е да си създавам навик. Примерно същото, което си мисля сега. Дано не го забравя.) Да се опитам да сглобя някаква работеща дефиниция какво е свободен формат за данни. Ако ми остане време, да помисля кой от започнатите разкази да подхвана и допиша още някой ред. Да си изясня логиката на идеята за металицензиране. Не е зле да почистя и в офиса, ако смогна…

Нямам търпение да започна. Да видя пода в къщи светнал от чистота, и да се зарадвам. Да успокоя едни тревожни родители, и да се заразя от усмивката им. Да гледам как паркиранията и завоите на С. стават все по-уверени и точни, сякаш расте и крепне дете… Толкова радост и удоволствие ме чакат днес, че искам да стана веднага, и да действам. Чака ме ден, който ама наистина си струва да бъде изживян!

(това е влиянието на ендорфините… все едно съм друсан с нещо весело)

Да, ама не. Потокът щастие ще отмине, но намирането на смисъл и удоволствие в това, което върша – не. Така че денят с гаранция ще е хубав.

Защо мисля така, и как става номерът ли?

Преди към година сънувах интересен сън. Явявях се син на велможа от двора на някакъв халиф, и лично халифът ме беше викнал да ми възложи тайна задача. Бил сънувал, че му поднасят храна, но тя е безсолна, и той поисква сол, за да си я посоли, но и солта е безсолна. И ми беше дал седмица срок да разбера какво прави солта солена, иначе – дръвникът. (Сигурно съм прекалявал с куестовете.)

Та, за тая седмица обърнах халифата наопаки, но намерих някакъв беден старец, който ми разкри тайната. Ама тя беше такава, че не ми се вярваше като я кажа на халифа да остана жив…

Той беше свикнал каквото си хареса, направо да си го взима, и толкова. Без да плаща. Нищо не можеш му рече… А това, което прави солта солена, е цената й. Не си ли я плащаш, тя губи за теб съдържанието си, същността си.

… Казах го на халифа. Разбра намека, и беше бесен, но ми се размина. Обеща ми голяма награда, но се събудих, преди да я получа. Отначало бях направо ядосан. 🙂 После обаче реших, че май всъщност съм получил истинската награда от този сън. Поуката.

Стига със сънищата. Един разкошен ден ме чака! 🙂

3 thoughts on “Едно слънчево утро

  1. Григор

    Идеята не е лоша! Уви, денят не ми стигна. Но разказите няма къде да избягат. Рано или късно ще ги довърша. 😉

    Reply
  2. Pingback: Substance over form » Blog Archive » Избрано

Leave a Reply to Явор Атанасов Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *